Групата на небезразличните граждани получи писмо от канцеларията на Министерския съвет

С което възлага на МОН да разследва сигнала на небезразличните, който е срещу... МОН, т.е. възлага на МОН да разследва самото себе си!!!

УВЕДОМЛЕНИЕ ЗА НАЧАЛО НА ПРОТЕСТНИ ДЕЙСТВИЯ

До г-н Бойко Борисов, Министър-Председател на Република България

До г-н Красимир Вълчев, Министър на образованието и науката

До г-жа Ирена Т. Анастасова, народен представител

До д-р Ваня Кастрева, Началник на РУО – София

До г-жа Иванка Киркова, Началник на РУО-Пловдив

До г-жа Стоянка Анастасова, Директор на ПГЕЕ-Пловдив

До г-жа Мая Николова, Директор на 56 СУ "Проф. К. Иречек" в гр. София

До доц. д-р Диана Ковачева, омбудсман на р. България

До г-н Борислав Стаматов, омбудсман на гр. Пловдив

ДО МЕДИИТЕ

УВЕДОМЛЕНИЕ ЗА НАЧАЛО НА ПРОТЕСТНИ ДЕЙСТВИЯ

от група небезразлични към проблемите на образованието български граждани

Уважаеми господин Премиер,

Уважаеми господин Министър,

Уважаема госпожо народен представител,

Уважаема госпожо Началник на РУО – София,

Уважаема госпожо Началник на РУО – Пловдив,

Уважаема госпожо директор на ПГЕЕ-Пловдив

Уважаема госпожо Директор на 56 СУ "Проф. К. Иречек",

Уважаема госпожо омбудсман,

Уважаеми господин омбудсман,

Подбудени от публикация със заглавие Обявявам гладна стачка в знак на протест срещу гаврите, причинени ми от разпищолили се властнички в българското "образование"!, поместена в блога на остракирания от "образователната" ни, "възпитателна" и "личностно-формираща" система учител по философия г-н Ангел Грънчаров и след кратки спешни консултации в нашите среди решихме да Ви изпратим текста на неговата публикация, заявявайки, че нашата група на небезразличните граждани застава зад неговите искания и подкрепя отчаяното му протестно действие; ето въпросната публикация:

 

Обявявам гладна стачка в знак на протест срещу гаврите, причинени ми от разпищолили се властнички в българското "образование"!

 

Вчера една приятелка от групата на небезразличните граждани ми се обади по телефона и ми каза, че на парламентарния контрол в изминалия петък (22.11.2019) е имало питане около проявите на началничката на РУО-Пловдив; действително, на съответната страница в сайта на Парламента прочетох, че такова питане е имало:

IV. Красимир Вълчев, министър на образованието и науката ще отговори на: ...

3. Въпрос от н.п. ИРЕНА ТОДОРОВА АНАСТАСОВА относно дейността на началника на Регионално управление на образованието - Пловдив.

Въпросната властваща дама (срещу която е питането!) от години е главна героиня в моите жалби, доклади, апели, предложения и прочие, от доста време вече и групата на небезразличните граждани проявява голяма активност в тази посока, разбира се, ефект от нашите инициативи до този момент няма. Факт е, че г-жа Иванка Киркова носи главната отговорност за моето остракиране от пловдивското образование, а също така и за това, че не направи нужното да спре крещящите по арогантността си злоупотреби с власт на директорката на ПГЕЕ в Пловдив Стоянка Анастасова (която на два пъти ме опраска (уволни), провеждайки преди всяко опраскване грозна подготвителна кампания по моето професионално и личностно дискредитиране и оплюване. Решавам м тази връзка да изпратя на народната представителка г-жа Ирена Т. Анастасова някои документи за да я информирам за това, което ми причиниха двете властващи особи в пловдивското образование (в тясно сътрудничество с инспекторката по философия Антоанета Кръстанова).

Мои приятели от групата на небезразличните граждани от няколко дни настояват да обявя гладна стачка по повод това, което ме сполетя в 56 СУ "Проф. К.Иречек" в София, знаете, там директорката Мая Николова ме уволни на 50-тия ден от започването на работа - за да назначи на моето място своя приятелка-пенсионерка! Въпреки поредицата от протестни и други (апели за човечност, призиви за вразумяване и пр.) отворени писма въпросната властваща особа в това софийско училище не благоволи даже да се замисли, очевидно чувството за безнаказаност на управляващите в системата на българското е на завидна висота. С оглед да използвам последното средство за въздействие върху разпищолилите се властници в "образователната" ни система аз решавам от днес да обява безсрочна гладна стачка с искане за оставка не само на изброените три съгрешили властнички (Иванка Киркова, Стоянка Анастасова и Мая Николова), но и на министъра на образованието Красимир Вълчев, под чието покровителство те вършат своите толкова безцеремонни злоупотреби с властта, която им е дадена.

Имам крехката надежда, че и т.н. "гражданско общество", дай Боже, ще излезе в някой прекрасен ден от летаргичния си сън - защото за разпищолването на властващите вина имаме тъкмо ние, гражданите (защото не си изпълняваме ролята). Няма да пиша специални апели и прочие, просто заявявам, че от днес съм в гладна стачка с изброените по-горе искания. Нетърпима е за мен тази грозна гавра отново да съм безработен, без никакви средства за съществуване (съпругата ми, също учителка, също е държана принудително безработна, независимо от това, че тя има две магистратури, по начална педагогика и по английски език!), просто вече нямам избор освен да предприема това отчаяно средство за борба и за защита на правата си, най-важните от които, именно правото ми на труд и на живот, бяха потъпкани без замисляне от изброените самозабравили се властнички.

За мен това протестно действие е нов практически урок по човешка нравственост и гражданско достойнство, който възнамерявам да изнеса на пребиваващото в кошмарно безразличие общество.

Хубав ден ви желая! Бъдете здрави!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" – масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! – е крайно време да бъде разрушен...

            Призоваваме съответните властващи персони да се вразумят, да осъзнаят вината си и да поемат отговорност за действията си като подадат своята оставка!

            Групата на небезразличните граждани си запазва правото да предприеме адекватни на ситуацията протестни действия, с които да подпомогне отчаяния протест на г-н Грънчаров!

26 ноември 2019 г.

С УВАЖЕНИЕ: (НИКОЛАЙ ДИМОВ, упълномощен от групата на 

небезразличните граждани да

води кореспонденцията с институциите)

ОБРЪЩЕНИЕ, ПРИЗОВАВАЩО КЪМ РАЗУМНОСТ, СПРАВЕДЛИВОСТ И ЧОВЕЧНОСТ

До г-жа Мая Николова, Директор на 56 СУ "Проф. К. Иречек" в гр. София

До г-н Красимир Вълчев, Министър на образованието и науката

До д-р Ваня Кастрева, Началник на РУО – София

ДО МЕДИИТЕ

ОБРЪЩЕНИЕ, ПРИЗОВАВАЩО КЪМ РАЗУМНОСТ, СПРАВЕДЛИВОСТ И ЧОВЕЧНОСТ

от група небезразлични към проблемите на образованието български граждани

Уважаема госпожо Директор на 56 СУ "Проф. К. Иречек",

Благодарим Ви за навременния отговор, който за нас е знак за неоспоримия факт, че при взаимно желание гражданите и властващите винаги могат да водят пълноценен дебат, от който ще спечелят не само и двете страни, но и най-вече ще бъдат удовлетворени и правото, и справедливостта, а и първичното изискване да бъдем преди всичко човеци! По казаното от Вас сме длъжни да заявим следното:

1.) За нас е твърде любопитно обстоятелството, че от пощенската кутия, ползвана за воденето на кореспонденцията на групата на небезразличните граждани (с оглед по-експедитивното уведомяване на нашите активисти паролата на тази поща я знаят доста хора!) някой е злоупотребил с доверието ни и без да е упълномощен е изпратил писмо (или по-скоро донос) против назначаването на г-н Грънчаров за учител по философия в ръководеното от Вас училище. В нашата група на небезразличните граждани, бореща за непосредствено и практическо реално демократизиране на отношенията в конкретните училищни общности, очевидно злонамерено се е включил и човек, който не споделя нашите демократични ценности, поради което си е позволил да извърши този срамен акт. От което си правим извода, че демокрацията е трудно за реализиране нещо, но това не е основание да се отказваме от нея – защото алтернативата е безкрайно по-лоша. От само себе си се разбира, че нашата група на небезразличните граждани не е обсъждала и не е пращала въпросното писмо, а то е пъклено дело на наш противник, който се е проврял в нашите редици с цел да ни дискредитира. Ще проведем нужното разследване за да открием злосторника, недостоен за доверието ни.

2.) Ще се радваме да е истина това, че върху Вас наистина не е оказван натиск от официални длъжностни лица на образователното ведомство в Пловдив, но историята около новото така одиозно и съвсем необосновано уволнение на г-н Грънчаров от ръководеното от Вас училище ни говори, че най-вероятно върху Вас в тази посока е оказан силен натиск, за който Вие, по понятни причини, не смеете да признаете. Съгласете се, уважаема госпожо Директор, че не звучи убедително претекста, който използвате за да обясните решението си да уволните (изгоните) г-н Грънчаров от заеманото от него учителско място само защото в някакъв бъдещ хипотетичен и имагинерен момент (който може и изобщо да не настъпи!) той възнамерявал евентуално да започне работа на друго място; изгонихте учителя, който в пределно човешка форма Ви е обяснил, че му е много трудно да преживява (и да плаща квартира в София) с получаваната от него половин заплата и го оставихте в тежките условия без абсолютно никакви доходи, както и да погледнем на стореното, личи си, че истинските причини за изгонването на г-н Грънчаров от училище са съвсем други. Затова ние продължаваме да си обясняваме постъпката Ви със силен натиск от висшестоящо във властта място, на който сте се поддала, все пак сме разумни същества и не можем да приемем тъй неубедителната Ви теория, не издържаща и най-лека проверка откъм истинност (и логичност!).

3.) Вие заявявате, че като сте обявила като "вакантно" мястото, заемано в същото време от г-н Грънчаров на трудовата борса, се била явила една-единствена кандидатка, именно въпросната пенсионирана учителка г-жа Коцева; простете, но това не отговаря на истината, защото де факто другият кандидат за същото учителско място при това е в допенсионна възраст, и това е г-н Грънчаров! Изгонвайки го от работа на улицата (и то в началото на зимата!) и слагайки на негово място човек, който все пак е осигурен с пенсията си, Вие сте постъпила крайно несправедливо, смятаме, че дори и самата г-жа Коцева, по посочените обстоятелства, по чисто хуманни причини би следвало да не желае да заеме предложеното й място. За нас, работещите в образователната сфера, за нас, възпитателите на младежта, са недопустими такива лишени от елементарен човешки морал актове на груб административен произвол, да не говорим за това, че е незаконно при наличие на кандидат в допенсионна възраст вместо него да бъде назначаван пенсионер.

4.) Уважаема г-жо Директор, допуснахте грешка, никой не е застрахован от грешки. Когато човек осъзнае грешката си, особено когато е и съгрешил спрямо морала, нищо не пречи, в името на възстановяването на справедливостта, да поправи грешката си. Ние в така създалата се ситуация Ви призоваваме сама да поправите допуснатата грешка, да обясните случилото се на г-жа Коцева (вярваме, че тя, като учителка по философия и етика, сама ще разбере, че е грозно да настоява да заема полагащото се на г-н Грънчаров място и сама ще Ви предложи да го върнете на работа!) и да направите онова, което е и разумно, и справедливо, и добавка към това е и твърде човечно: да върнете г-н Грънчаров на работа! Убедени сме, че ще поправите сторената с тъй обидното му уволнение и изхвърляне на улицата в навечерието на зимата грешка и ще постъпите, повтаряме, правилно, разумно и човечно! (Трудно е да се живее със съзнанието за вина и за извършен тежък грях – защото съвестта, този Божий глас в душата на човека, не прощава на съгрешилия!)

5.) Надяваме се, че няма да има нужда да прибягваме към извънредни мерки за протестен граждански натиск спрямо Вас за да поправите грешката си, но сме длъжни да Ви предупредим, че възмутени от случилото се граждани са готови да дойдат на протест не само пред вратите на ръководеното от Вас училище, но и пред сградата на РУО-София-град, а също така и пред сградата на МОН до Президентството. Зрели и разумни хора сме и вярваме, че не е нужно да прибягваме до крайни средства за въздействие и вразумяване.

Накрая искаме да Ви съобщим какво е написал един ученик от Вашето училище в блога на г-н Грънчаров тази нощ:

Господин Грънчаров до преди няколко дни беше мой учител и макар да е бил мой учител за много кратко време, ще го запомня като един от най-добрите учители, които съм имал, а може би и най-добрия... Той не е некадърен както вие го определяте и това не го казвам, за да се подмажа или нещо подобно, а го казвам, защото е така. Той никога не е бил предател на Българщината и вие нямате никакво право да го определяте като такъв! Той се бори за по-добро и модерно образование, за да може най-накрая нещо хубаво да се случи в нашата държава! Това не е да си национален предател, това е да си будител...

А друг ученик, под друга публикация в блога на г-н Грънчаров, възкликва:

Ще ни липсвате, господин Грънчаров! Пожелавам ви късмет, успех и здраве занапред!

Убедени сме, уважаема госпожо Директор, че гласът на учениците от ръководеното от Вас училище трябва да бъде чут – и че ще направите нужното, за да поправите извършената несправедливост, която граничи с безчовечността.

Уважаеми господин Министър,

Уважаема госпожо Началник на РУО – София,

Ще се радваме да сторите нужното многоуважаемата г-жа Николова да направи нужното и да поправи грешката си! Да, твърдо сме убедени, че човечността (моралът) не само следва да са водещото в отношенията в образователно-възпитателната сфера, но и трябва да са пръв по значение техен закон!

14 ноември 2019 г.

С УВАЖЕНИЕ: (Николай Димов, упълномощен от групата на

небезразличните граждани да

води кореспонденцията с институциите)

ЗАЯВЛЕНИЕ ПОД ФОРМАТА НА ОТВОРЕНО ПИСМО

До г-жа Мая Николова, Директор на 56 СУ "Проф. К. Иречек" в гр. София

До г-н Красимир Вълчев, Министър на образованието и науката

До д-р Ваня Кастрева, Началник на РУО – София

ДО МЕДИИТЕ

ЗАЯВЛЕНИЕ ПОД ФОРМАТА НА ОТВОРЕНО ПИСМО

от група небезразлични към проблемите на образованието български граждани

Уважаема госпожо Директор на 56 СУ "Проф. К. Иречек",

В изминалата след уволнението на г-н Ангел Грънчаров седмица ние се надявахме, че благодарение на нашите обръщения, апели, призиви ще вникнете по-дълбоко в смисъла на това, което направихте – и сама ще предприемете нужните действия с оглед да поправите грешката си и да възстановите справедливостта. Опитахме се да провокираме (на човешка и демократична основа) пълноценен диалог, благодарение на който и двете страни ще прозрат истината, ще постигнат разумния и справедливия, отговарящия на нормите на морала изход от създалото се положение. Понеже до този момент до нас не е достигнал сигнал, показващ, че Вие сте готова да преосмислите позицията си, ни се налага да заявим следното:

1.) Предвид Вашето упорито нежелание да промените позицията си, да възстановите справедливостта и да върнете г-н Грънчаров на работа Ви заявяваме, че от 20 ноември 2019 г. г-н Грънчаров, с оглед да Ви помогне да осъзнаете безнадеждността на положението, в което се оказа благодарение на упражнения от Вас произвол и в знак на протест е принуден да започне безсрочна гладна стачка! В знак на гражданска подкрепа и човешка солидарност с неговата отчаяна акция активни протестни действия пред вратите на училището от същата дата ще започнат и активисти на нашата група на небезразличните граждани.

2.) От своя страна ние, небезразличните граждани, не само призоваваме медиите да отразят неговия и нашия отчаян граждански протест, но и ще напишем възвание, адресирано до посолствата на страните от Европейския съюз и на САЩ, с което ще ги информираме за този безпрецедентен случай на чисто политически мотивирани репресии срещу един изявен с новаторството и с демократичността си български учител, когото блюстителите на анахроничната система наказват и обиждат само защото от години се бори за истинска реформа и осъвременяване на българското образование. Защото в случая е налице не само потъпкване на фундаменталното човешко право на труд, но и поругаване на не по-малко значимото (и конституционно гарантирано) човешко право на живот!

3.) От 20 ноември 2019 г. с нарочно обръщение ще призовем учениците и техните родители, а също така и учителите от 56-то СУ "Проф. К. Иречек" по хуманни и чисто нравствени подбуди и в знак на човешка солидарност с протеста на изгонения от 56-то СУ учител по философия г-н Грънчаров да бойкотират учебните занятия в училището, с оглед да подпомогнат тържеството на справедливостта, правото, закона и морала в отношенията в училищната общност.

4.) Отново призоваваме г-жа Коцева, учителката в пенсионна възраст, която замести г-н Грънчаров след уволнението му, по човешки, нравствени и колегиални подбуди да се оттегли от работа, с което да Ви подпомогне за разумното и справедливо решаване на случая.

Уважаеми господин Министър на образованието и науката,

Уважаема госпожо Началник на РУО – София,

Заявявайки разочарованието и възмущението си от Вашата позиция, по същество насърчаваща директорите на училища да упражняват недопустим административен произвол в управлението на поверените им учебни, възпитателни и личностно формиращи учреждения (как иначе да квалифицираме уволнението на един редовен учител в трудоспособна възраст и назначаването на негово място на позната на директорката пенсионерка?!), за сетен път Ви призоваваме да направите нужното, използвайки механизмите на поверената Ви власт за да повлияете на г-жа Николова да поправи грешката си и да възстанови справедливостта. По нашето дълбоко убеждение не бива да се примиряваме с дълбоката ценностна разруха и деморализацията, която вирее в средите на управляващия ешалон в образованието, напротив, за спирането им са необходими строги мерки на въздействие за вразумяване, включително и отстраняване на провинилите се директори от постовете им. 

Недопустимо е примирението с нравствената поквара в сферата на управлението на образованието – защото оттам, ако бъде оставена да се шири необезпокоявано, тя прониква и обхваща всички сфери на целокупния живот в свидното ни отечество! Ние решително не сме съгласни с обстоятелството, че ръководители на висока отговорна длъжност в управлението на образованието по арогантен начин и без никакво притеснение си позволяват да демонстрират, че принципите и нормите както на демокрацията, така и на правото и на морала за тях специално не означават нищо; заявяваме твърдо, че до последния си дъх ще се борим срещу превръщането на нашата държава в крайно уродливо творение, което някои хора не без основание вече наричат  МУТРОЛАНДИЯ (или дори МУТРОЛАНДСКА ДЖАМАХИРИЯ)!

С интерес очакваме реакцията Ви до сряда, 20 ноември 2019 г.!

18 ноември 2019 г.

С УВАЖЕНИЕ: (Николай Димов, упълномощен от групата на

небезразличните граждани да

води кореспонденцията с институциите)

КРАЙНО НЕОБХОДИМИ ВЪПРОСИ ПОД ФОРМАТА НА ПРЕДЕЛНО ОТКРОВЕНО ОТВОРЕНО ПИСМО

До г-н Бойко Борисов, Министър-Председател на Република България

До г-н Красимир Вълчев, Министър на образованието и науката

До д-р Ваня Кастрева, Началник на РУО – София

До г-жа Иванка Киркова, Началник на РУО-Пловдив

До г-жа Мая Николова, Директор на 56 СУ "Проф. К. Иречек" в гр. София

До доц. д-р Диана Ковачева, омбудсман на р. България

До г-н Борислав Стаматов, омбудсман на гр. Пловдив

ДО МЕДИИТЕ

КРАЙНО НЕОБХОДИМИ ВЪПРОСИ ПОД ФОРМАТА НА ПРЕДЕЛНО ОТКРОВЕНО ОТВОРЕНО ПИСМО

от група небезразлични към проблемите на образованието български граждани

Уважаеми господин Премиер,

Уважаеми господин Министър,

Уважаема госпожо Началник на РУО – София,

Уважаема госпожо Началник на РУО – Пловдив,

Уважаема госпожо Директор на 56 СУ "Проф. К. Иречек",

Уважаема госпожо омбудсман,

Уважаеми господин омбудсман,

Подбудени от публикация с интригуващото заглавие Дали г-н Министърът на образованието у нас не страда от тежка форма на управленска шизофрения?!, поместена в блога на остракирания от "образователната" ни, "възпитателна" и "личностно-формираща" система учител по философия г-н Ангел Грънчаров, след кратки спешни консултации в нашите среди решихме да Ви зададем следния фундаментален (в дадения контекст) въпрос:

Дали г-н Министърът на образованието у нас не страда от тежка форма на шизофрения, кога той лъже и кога е искрен, кога е истински – когато мисли и говори или когато действа (не действа!), кой от двата диаметрално-различни, непримирими свята, които обитава министерското съзнание, е истинският и кой е лъжливият, фантастичният?!

С оглед да разберете контекста, в който г-н Грънчаров задава своя въпрос (към който ние тук се присъединяваме!), Ви препоръчваме да прочетете публикацията, към която Ви дадохме по-горе съответния линк; на това основание държим да Ви уведомим, че тази публикация следва да бъде смятана за органична и неделима част от нашето отворено писмо.

Ползвайки се от случая, държим да Ви зададем още няколко не по-малко необходими въпроси, свързани с толкова сюблимната история около толкова скоростното опраскване на г-н Грънчаров, извършено от тъй добродетелната и благочестива директорка от софийското 56-то СУ "Проф. К. Иречек", която все още, горката, не успява да осъзнае какво точно е направила (а тя направи следната "незначителна" административна волност, а именно уволни учителя по философия в непенсионна възраст Ангел Грънчаров – за да назначи на негово място своя приятелка-пенсионерка!):

1.) Дали пък г-жа Мая Николова няма необичайно забавено мислене щом все още не е успяла да схване какво точно е направила, а, уважаеми г-н Министре, как смятате, може ли персона с чак толкова забавено мислене и с такава поразително затруднена способност да схваща (при това съвсем елементарни неща) да бъде ефективен директор на едно столично учебно заведение?

2.) А какво ще кажете за завидния морал на въпросната властваща персона, подходящ ли е този морал – за да бъде пример за вдъхновение и достоен образец за следване от младите?

3.) Г-жа Николова беше умишлено предупредена, че ако не си направи подобаващите изводи от своята тъй потресаващо нагла грешка ще се наложи на г-н Грънчаров да започне гладна стачка, а пък група небезразлични граждани от София изразиха готовността си да подпомогнат нейния тъй инертен мислителен процес с граждански протестни действия, провеждани пред входните врати на училището; очевидно г-жа Николова, въпреки особеностите на своя доста трудно подвижен ум обаче е твърде любознателна щото започна мълчаливо да чака отпочването на тия вълнуващи събития, потънала в мистично съзерцание на своята собствена властническа величавост и недосегаемост; ние обаче държим да я уведомим, че нямаме намерение да я обучаваме повече, сиреч, държим да й кажем, че нашата "заплаха" беше просто един твърде лесен тест или експеримент, целящ да провери някои особености на нейната иначе доста интелектуална и най-вече морално-ценностна характеристика; е, тя не издържа този тъй лек тест, уважаеми г-н Министър, затова се налага да попитаме: възможно ли е да продължава да бъде директор на училище особа, която се препъва в толкова лесни тестове – при положение, че в управленската работа на училищния мениджър всекидневно се налага да бъдат решавани значително по-трудни тестове, казуси и задачи?!

4.) Докога доказано неспособни да изпълняват тъй сложната задача на училищни мениджъри персони (не само от София, но и особено от Пловдив, прочул се в целия свят с най-своенравните, инатливи и интелектуално, емоционално и морално бедни и безлични директори!) ще продължат да заемат своите кресла и да обитават своите уютни кабинети, при положение, че всекидневно нанасят неизчислими вреди най-вече върху съзнанията на младите хора, на подрастващите, на учениците?

И други необходими въпроси можем да Ви зададем, но за момента се въздържаме. А към многоуважаемия господин Премиер, за когото вече целият свят знае, че нищо в тази страна не може да стане ако той лично не го пожелае или не го предизвика, държим да зададем следния безкрайно необходим въпрос:

Докога ще продължавате да подлагате многоуважаемия г-н Красимир Вълчев на мъчението да изпълнява функцията на Министър на образованието и науката след като цяла България отдавна разбра, че тази функция не му е по силите, да не говорим за това, че му липсва цял комплекс от нужните за ефективното й изпълнение качества, не на последно място и морални?

Спираме дотук. Да се надяваме, че за останалото ще се сетите самостоятелно.

21 ноември 2019 г.

С УВАЖЕНИЕ: (Николай Димов, упълномощен от групата на 

небезразличните граждани да

води кореспонденцията с институциите)

Призив за малко човечност под формата на отворено писмо

До г-жа Стоянка Анастасова, Директор на ПГЕЕ в Пловдив

До г-жа Мая Николова, Директор на 56 СУ "Проф. К. Иречек" в гр. София

До г-жа Иванка Киркова, Началник на РУО-Пловдив

До д-р Ваня Кастрева, Началник на РУО – София

До г-н Красимир Вълчев, Министър на образованието и науката

До доц. д-р Диана Ковачева, омбудсман на р. България

До г-н Борислав Стаматов, омбудсман на гр. Пловдив

ДО МЕДИИТЕ

ПРИЗИВ ЗА МАЛКО ЧОВЕЧНОСТ!

от група небезразлични към проблемите на образованието български граждани

Уважаема госпожо Директор на ПГЕЕ в Пловдив,

Обръщаме се първо към Вас, тъй като тежкият хуманитарен проблем, за който искаме да Ви пишем, беше иницииран фактически от Вас лично: след като преди повече от две години Вие (за втори път!) уволнихте дългогодишния учител по философия и гражданско образование в пловдивската ПГЕЕ Ангел Грънчаров и то тъкмо по член 328, ал. 1, т. 5, именно „липса на качества да бъде учител” („пълна некадърност”!) още тогава Вие съвсем съзнателно го обрекохте на безработица и на мизерно и унизително съществуване – и Вие сторихте това въпреки че добре знаехте, че той е на възраст, на която много трудно може да си намери работа (няколко години преди пенсиониране), да не говорим за това, че е с тежко сърдечно заболяване, знаехте дори и това, че преживяното от него извънредно напрежение може да доведе и до преждевременната му смърт. Заради всичко, което Вие му причинихте, г-н Грънчаров, за да си защити правата, в последните пет години беше принуден като капак на всичко да води тежки съдебни дела, съдът на три пъти отмени Вашите репресивни заповеди, но след като мобилизирахте всичкия властови и друг ресурс, с който разполагахте, Вие най-сетне успяхте да отмените съдебното решение за възстановяването му на работа. Да, несправедливостта и неправдата възтържествуваха, но, уважаема госпожо Директор, нали знаете: всичко в този живот си има своята цена, която тепърва ще Ви се наложи да плащате. 
В момента остракираният по Вашата неоценима заслуга от образователната система г-н Грънчаров е принуден да издържа семейството си (знаете добре, че и съпругата му, също учителка, също беше уволнена два месеца след неговото уволнение от тъй безпощадната директорска мафия в пловдивското образование) като работи тежък ръчен труд в една фирма за напълно мизерно заплащане (изработван за 3 часа детайл му бива заплащан 6 лева!). 
Защо Ви казваме всичко това ли? Ето защо, ще Ви обясним, въпреки че Вие самата, като интелигентна, образована и възпитана дама, отдавна следваше сама да се досетите за всичките тия последици от Вашите толкова новаторски инициативи да изгоните г-н Грънчаров завинаги от образователната система.

Ако искаме все пак да сме човеци, уважаема госпожо Анастасова, трябва да си даваме ясна сметка за моралния компонент на това, което правим; това особено много важи за учителите, за дейците на образованието и възпитанието на младите. След като причинихте (да се надяваме неумишлено, щото иначе работата става прекалено грозна и дебела!) на г-н Грънчаров всичките тия главоболия, изпитания, унижения, вреди, щети и прочие Вие сама трябваше в един прекрасен миг да осъзнаете, че сама се поставихте в крайно тежка в нравствено отношение ситуация, в която Ви се налага да се реванширате по някакъв начин, щото на базата на стореното Вие вече имате твърде тежък нравствен дълг спрямо него. (Това, че, предполагаме, не си давате ясна сметка за тия неща, не променя нито истината, нито пък може да повлияе на разпоредбите на безжалостната справедливост, на повелите на правото, да не говорим пък за нормите и разпоредбите на морала, на самата човечност, които никой не може да отмени, да заобиколи или да пренебрегне!)
Та значи крайно неприятната ситуация, в която сама се поставихте, в която заради Вашите своеволия се оказахте, има поне следните най-важни, по нашия възглед, измерения:

1.) Първо, компрометирахте самата себе си като управничка, склонна да подема и да осъществява нескривано злонамерени почини спрямо личностите, които по някаква причина накърняват властническото й добруване, т.е. склонна сте да злоупотребявате с властта за свои чисто лични, себични цели; в тази връзка нас специално живо ни вълнува ето какъв нравствен въпрос: а все пак обажда ли се понякога Вашата съвест - и какво Ви казва тя? Дължим да ни отговорите на този въпрос пределно честно, все пак ние като данъкоплатци сме Вашите работодатели и много държим ръководителите на образователно-възпитателните учреждения да бъдат изрядни в нравствено отношение - понеже знаем добре, че "рибата се вмирисва откъм главата".

2.) С Вашите репресивни спрямо г-н Грънчаров (и спрямо опрасканите, уволнените от Вас инж. Калин Христов, спрямо г-жа Иванка Динкова-Караянева, спрямо г-жа Бойка Борисова, спрямо г-н Жак Асса преди това, да изброяваме ли още?) Вие поставихте цялата училищна общност в твърде тежка и неприятна в нравствено отношение ситуация: всички гледаха какво си позволявате да правите, всички бяха очевидци на изстъпленията, на които се отдадохте, но (почти) никой не посмя да реагира достойно по простата причина, че всички ония, които в тежките условия дръзнаха да запазят честта и достойнството си, без жал бяха вече опраскани от Вас, бяха уволнени, бяха изритани от училището. Тази атмосфера на страх (и на съпровождащата я морална деградация, от която се възползваха подлизурковците и мерзавците!) в пловдивската ПГЕЕ доведе дотам, че не само учениците, но и цялата учителска колегия беше принудена да плати огромна и тежка нравствена цена; пораженията в съзнанията, в душите на всички до един членове на голямата училищна общност са неизчислими, а вредите - колосални. Тази авторитетна навремето училищна общност благодарение на Вашия в корена си порочен стил на нескривано авторитарно управление (въпреки лицемерието такава е същината на установения от Вас управленски режим и стил!) на посоченото основание заприлича на зверилник, на змийско леговище, изпитваме в този момент голямо затруднение за да изнамерим онази най-подходяща и изразителна метафора, с която да представим нагледно пораженията, които Вие нанесохте на съзнанията и душите на всички от "колектива" на пловдивската ПГЕЕ. Нима смятате, че всичко това е безобидно и за него не трябва да се плаща в един момент?

3.) Да, ние, за разлика от Вас смятаме, че за всичко сторено от този или онзи човек следва да се плаща, трябва да се носи пълна отговорност за това, което си позволяваме да правим; ние смятаме така защото за разлика от Вас думата свобода за нас специално означава нещо велико - и най-вдъхновяващо! Ние не само уважаваме свободата като извор на нашата човечност, но и се стараем да живеем според нейните повели. На това основание, примерно, ние сме върли противници на тъй любимия Ви Сталинов принцип, за който без капка свян показахте, че го следвате безпрекословно, имаме предвид тъй сърдечно любимата Ви Сталинова максима "Есть человека, есть проблема, нет человека - нет проблемы!". Ние също така смятаме, че живеем във време, което по своя дух и патос е несъвместимо с тъй човеконенавистническата (комунистическа по естеството си) ненавист към свободата и най-вече към свободните личности; за Ваше сведение, уважаема госпожо Анастасова, сме длъжни да изтъкнем, че въпреки тъй интензивното мутризиране на страната ни особено в последните години (за което Вашето собствено управленско поведение е един тъй изразителен симптом и дори символ!) България все още, да се надяваме, е демократична страна, в която правото и законът нещо значат, а пък и никъде не е доказано, че на управниците народът е позволил да се разпищолват в нравствено отношение колкото си искат. Каква отговорност за стореното от Вас следва да понесете ли? Ами ето, ние се опитваме, изнасяйки Ви в момента този тъй новаторски по естеството си открит нравствен урок, да Ви помогнем да устроите вътре в душата си нещо като собствен самосъд, та в един прекрасен момент да осъзнаете греха си, да почувствате вината си, даваме Ви великолепния шанс да се покаете и да помолите за прошка. Ето, дойдоха тъй трогателните и светли дни на предрождественския пост, понеже сме добродетелни хора се опитваме да Ви помогнем да излезете от тази тъй опасна и коварна нравствена пропаст, в която толкова лекомислено си позволихте да паднете. Вие сама преценете какво е нужно да направите за да си изкупите греховете. Но ние, понеже сме състрадателни човеци, иначе казано, понеже човечността не ни е чужда, си позволяваме да Ви помогнем и в тази посока, ето примерно какво ни хрумва да Ви предложим без специално да сме осмисляли този пункт.

4.) Господин Грънчаров, изгоненият и остракираният от образователната ни система учител (покрай неговите тъй сърдечни и покъртителни всекидневни описания на случващото се около епичните му битки за свобода в образованието, за непосредствено и практическо реално демократизиране на отношенията в конкретната училищна общност на пловдивската ПГЕЕ възникна, признаваме, и нашата група или общност на небезразличните граждани!) въпреки терора и репресиите, въпреки преживените вреди и щети (включително и на здравето му), слава Богу, все още е жив и деен, той продължава не само всеки ден да пише в блога си по темата на неговия живот (за самия живот, за това как следва да живеем ако искаме да живеем пълноценно, за свободата, за това що е личност, за достойнството, за човечността, за това какво означава да си човек в истинския смисъл и прочие!), но и всекидневно разговаря било на живо с най-активните от нас, среща се, организира и провежда какви ли не диспути, семинари, включително и в предаванията му по Пловдивската обществена телевизия или на живо във включванията му във Фейсбук, не крием, той по тази начин стана нещо като наш вдъхновител и учител (независимо че мнозина от нас отдавна вече не сме на ученическа възраст!). Около г-н Грънчаров се образува в последните години една бореща се за свобода, за демокрация, за човешки права и за човешко достойнство мислеща (интелектуална и дори духовна!) общност, в която имаме честта да членуваме. За целия този труд, за всички тези неимоверни усилия, които г-н Грънчаров полага всеки ден, той, за жалост, не получава абсолютно нищо, никаква компенсация за заслугите му, уви, не получава той от неблагодарното общество!
Да, уважаема госпожо Директор на пловдивската ПГЕЕ, г-н Грънчаров и в този момент, въпреки че го уволнихте и изгонихте по най-грозен начин от ПГЕЕ, още има неоспорими заслуги за нравственото просветляване, осъзнаване и възземане на цялата училищна общност на пловдивската ПГЕЕ, включително и на родителите на учениците в нея - защото ние добре знаем, че твърде много от тях също като своите деца четат неговите вдъхновяващи текстове и слушат неговите телевизионни предавания. Е, по тази причина ние смятаме, че е твърде несправедливо това, че за приноса си г-н Грънчаров не е възмезден с нищо, докато в същото това време Вие самата, примерно, най-редовно си получавате тъй съблазнителната заплата, нали така? Следователно възниква тук логичният въпрос: след като г-н Грънчаров играе, за разлика от Вас, една съвсем позитивна роля за психологическото и нравственото укрепване на цялата училищна общност на пловдивската ПГЕЕ, не е ли справедливо Вие самата да дадете пример за поправяне на крещящата несправедливост и, да речем, в знак на разкаянието си за стореното, за причиненото на г-н Грънчаров, да му се реванширате като, примерно, му направите подобаващо парично дарение?! Държим при това да Ви уверим, че г-н Грънчаров ще употреби тази сума пари не за себе си, а отново ще ги върне на всички нас, примерно като продължи да издава основаните от него списания, именно списанията ИДЕИ и HUMANUS, които, за жалост, спряха да излизат тъкмо благодарение на терора, репресиите, гоненията и опраскванията, благодарение на съзнателната безработица, която тъкмо Вие му причинихте, на безработицата, която, по-вярно казано, Вие съвсем съзнателно му причинихте (знаем, че той години наред издаваше тия списания предимно със скромната си учителска заплата, от която Вие неслучайно го лишихте!). 
Та Ви питаме ребром: не чувствате ли, че сте длъжна да се реванширате материално, т.е. тъкмо финансово и парично на г-н Грънчаров?! Питаме Ви така защото добре знаем, че според ценностите, които изповядвате, за Вас специално истински важното са не разните там идеалистични, чисто морални и духовни "измишльотини", от които се вдъхновяваме ние, за хора като Вас "истински реалното", на което се покланяте, са именно материалните неща, в това число най-вече парите, е, щом е така, тогава, убедени сме в това, за да разберете най-сетне какво сте направила, сте длъжна да се "самоощипете" тъкмо там, където най-много ще Ви заболи, а именно като подарите на г-н Грънчаров една подобаваща, съответстваща на нанесените му вреди (лично от Вас) сума пари, която, както казахме, той ще употреби по един напълно достоен и разумен начин, именно за общото благо, за образованието и възпитанието на народа, на младите, на човечеството. 
Нещо повече, ние държим да Ви изтъкнем, че не само Вие лично сте виновна за случилото се, но огромна, може би дори решаваща е вината на цялата училищна общност, най-вече на учителите, които бяха длъжни в така създалата се плачевна и катастрофална нравствена ситуация да се държат, според духовния си ранг на учители, съвсем иначе, а не като мижитурки, не като малодушници и дори като подлеци; ако бяха верни на учителския и дори само на човешкия си дълг (да не говорим за гражданския такъв!), те следваше да се държат съвсем иначе - и тогава, ако се бяха осмелили да се държат достойно, Вие нямаше да дръзнете да си позволите всички тия непростими ексцесии, репресии, целия този вопиющо екстравагантен административен терор и произвол, насочен срещу една личност, срещу един порядъчен и заслужил български учител, който, за жалост, си позволихте. Е, за тази вина и те следва да си платят, с оглед да ги заболи и на тази основа да придобият шанса да се поправят: ето затова им предлагаме и всички те да организират събирането на една сума пари, с която отчасти да възмездят (компенсират) моралните и материални щети и вреди, които причини на г-н Грънчаров тяхното безразличие, тяхното малодушие, тяхното безволие. Акцентираме върху това, че сумата пари, която учителската колегия следва да плати на своя подложен (пред съвсем безучастните им очи!) на такива грозни репресии колега следва да бъде подобаваща, а не както направиха миналата години: тогава учителите от ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" си позволиха да се подиграят с г-н Грънчаров съвсем по... ленински - като под формата на предрождественско дарение му дариха... 41 лева и няколко стотинки, събрани, както тогава ни уведомиха (чрез блога на г-н Грънчаров) в своята "предрождественска благотворителна акция". Разбира се, те и сега имат пълната възможност да се изложат както през миналата година, е, имат и шанса да се реваншират, да постъпят що-годе достойно, т.е.даваме им шанса донякъде да измият срама от лицето си; тяхна работа е дали ще изберат едното или другото. Вярваме във Вашата добронамереност, уважаема госпожо Анастасова, имаме предвид това, че този път няма да скриете нашето писмо от училищната общност, а ще направите нужното то да стигне до всеки учител, а дори и до всеки ученик.

5.) Навярно успяхме да кажем главното, въпреки че подетата тема е безкрайна по своите толкова грандиозни нравствени и възпитателни в това число смислови измерения и аспекти. Да, тук е уместно да напомним, че продължава да е в сила нашето предложение в пловдивската ПГЕЕ да продължи работата си инициираната от г-н Грънчаров и от активистите на нашата група на небезразличните граждани "кръгла маса" по демократизацията на отношенията в училищната общност на пловдивската ПГЕЕ, вярно, Вие направихте всичко нужно за да стопирате нейната едва започнала дейност, сега отново Ви напомняме, че "топката е във Вас", надяваме се, в светлината на казаното по-горе, да преживеете дължимият душевен поврат към доброто (и към разумността!) и да престанете да пречите умишлено на онова, което самият живот изисква: изисква самият живот да се разделим с отречения от историята и от съвременността волунтаристичен антидемократичен, иначе казано, комунистически (човеконенавистнически) мантелитет, който всекидневно блокира човешката енергия, инициатива, поривите към творчество и свободно личностно волеизявление! Да, самият живот изисква да заживеем с тъй вдъхновяващите правила и норми на свободата и на демокрацията, което ще отприщи човешката енергия в градивна посока - и ще събори най-сетне толкова вехтата, анахронична, човеконенавистническа и репресивна "образователна" система, на която Вие лично, за жалост, до този момент се изявате като адепт, бранител, защитник и прочие, демонстрирайки пълната си неадекватност към времето, в което живеем. 
Та значи очакваме след това наше писмо сама да ни поканите да възобновим прекъснатите от Вас демократични дебати във формата на инициираната от нас "кръгла маса", която, прочее, много години, по време на учителстването на г-н Грънчаров, съществуваше и пълноценно функционираше под формата на създадения от него (и от знаменития учител г-н Жак Асса и неколцина други учители, примерно г-н Иван Блянтов и г-н Стефан Кралев!) ДИСКУСИОНЕН КЛУБ, имал такава славна история, която Вие съвсем своеволно и неразумно прекратихте в толкова неподходящ момент: тъкмо когато даже и новият закон за образованието Ви препоръчва зорлем да се демократизирате! Та значи очакваме в близките дни в знак на преживения от Вас душевен поврат към доброто и към разумността да ни поканите на предложената от нас и вече започнала дейността си "кръгла маса" по демократизацията, която Вие стопирахте явно защото сте била овладяна от някаква съвсем неразумна страст - нанасяйки съответните тежки психологически и нравствени рани в снагата на самата училищна общност, доведена от Вас до такова жалко състояние, което обаче с общите си усилия можем да преодолеем!

Уважаема госпожо Директор на 56 СУ "Проф. К. Иречек",

И на Вас желаем нещичко да кажем в това наше толкова необичайно и дори скандално (от гледна точка на разпространените представи) писмо. Казаното на Вашата тъй неуморна колежка от ПГЕЕ с пълна сила се отнася и за Вас, независимо от това, че Вашата вина в случая е значително по-малка. Вие опраскахте г-н Грънчаров и го изгонихте от училището по не по-малко възмутителен волунтаристичен и противоправен, да не говорим за моралната укоримост начин: изритахте го от училището си в навечерието на зимата - за да назначите на негово място учителка-пенсионерка (при това знаейки добре, че не само той беше принуден да съществува с мизерната си половин заплата, но и неговата съпруга, също учителка, е също безработна!). Как можете да се реванширате за тази своя грешка ли? Ние Ви предложихме да поправите грешката си, Вие обаче се заинатихте, неизвестно защо - или по-скоро известно защо - ами че така признахте и то на дело, че съвсем други са истинските причини за тъй ненадейното опраскване на г-н Грънчаров, което прави поведението Ви още по-възмутително! Как можете да се реванширате сега преценете сама: за да работи във Вашето училище г-н Грънчаров беше принуден да наеме квартира в София, за която още плаща, от която още не се е отказал, прави това защото все още се надява, че Вие ще проявите благоразумие и ще го върнете на работа; тези негови щети в такъв момент (той вече е безработен и без никакви доходи!) трябва някак да бъдат компенсирани от този, който ги е причинил, стига човечността за нас да не е само дума без никакво значение, без никакъв смисъл. Оставяме на Вашата съвест да решите какво следва да направите, не е трудно да се досетите - при добро желание. Помнете и знайте, че това наше писмо ще бъде прочетено (благодарение на блога на г-н Грънчаров, който мнозина от учениците на Вашето училище не само редовно четат, но и вече пишат коментири в него!) от цялата училищна общност на ръководеното от Вас училище, а ние няма да пропуснем да я информираме за Вашата реакция - или за липсата на каквато и да било реакция (което, както и да го погледнем, е трудно да си го представим, нали така?!).

Уважаема госпожо Началник на РУО – София,

Вашето ведомство нищо не направи за да възпре административния произвол спрямо г-н Грънчаров, осъществен от директорката на 56-то СУ, носещо името, кой знае защо, на тъй благия и добродетелен професор К. Иречек. Разбира се, при добро желание Вие можехте съвсем лесно да помогнете на г-жа директорката, която очевидно живее с напълно погрешната представа, че благодарение на дарената й от нас, гражданите-данъкоплатци, власт може да си прави каквото й скимне. Жертвата на този произвол е г-н Грънчаров, той беше опраскан само защото си позволи в отворено писмо до цялата училищна общност на 56-то СУ да предложи демократичен дебат по някои горещи въпроси, свързани с възпитанието и поведението на учениците в това училище. Сега г-н Грънчаров, за добрината, която се опита да стори (той всъщност просто си изпълни учителския дълг - като учител по философия и гражданско образование!), е невинна жертва, безработен е и понася съответните вреди, в това число не само морални, не само неимуществени, но и съвсем материални. В контекста на казаното по-горе Ви оставяме сама да решите каква е дължимата от Вас реакция, която е реципрочна на вината Ви за случилото се. Излишно е да казваме, че за нас Вашата реакция ще бъде многозначителна.

Уважаема госпожо Началник на РУО – Пловдив,

Същото, което казахме на Вашата колежка от РУО-София-град, се отнася в пълна мяра и за Вас, само дето Вашата вина е неизмеримо по-голяма: Вие години наред бяхте свидетелка на крайно недопустимите ексцесии, на които беше подложен г-н Грънчаров от самозабравилата се директорка на пловдивската ПГЕЕ, наблюдавахте всичко случащо се и с поведението си насърчавахте, т.е. правехте така въпросната властваща особа още повече да се настървява в произвеждането на какви ли не, коя от коя по-арогантни и екстравагантни злоупотреби с власт. За което и Вие лично носите съответната вина. Как можете да се реванширате пред г-н Грънчаров в тия толкова възвишени и пречистващи душите ни дни на предрождественските пости оставяме да решите Вие самата. Нека това бъде проблем на Вашата собствена съвест. Не крием, че ни е много любопитна Вашата реакция. 

Уважаема госпожо омбудсман на България,

Не само Вие, но и Вашата предшественичка на същия пост, пък и нейният предшественик (имаме предвид уважаемия г-н К. Пенчев) бяха редовно информирани за случващите се в пловдивското "образование" административни ексцесии, злоупотреби с власт, идиотщини, наглости и какво ли не още. Да, и Вие, и предшествените Ви реагираха, пишехте ни понякога окуражителни отговори, но е факт, че нищо не можа да възпре разпищолилите се властници. За което, както и да го погледнем, вина имате и Вие лично, а в още по-голяма степен и Вашите предшественици. Да, знаем, че законът е такъв и онакъв, но има неща, които са от морално естество и не бива да бъздат загърбвани, щото ако го сторим, тогава всичко ще отиде по дяволите. Какво Ви пречехте, примерно, публично да призовете г-н Министъра да направи нужното за да възпре дминистративните ексцесии, злоупотребите с власт на подчинените му директори, да възпре, повтаряме, идиотщините, наглостите, глупостите, които си позволяват?! Нима не можехте да отидете, примерно, на място и да разговаряте на чисто човешка основа (дори и в положението си на емпирическа личност и на също такъв гражданин!) с въпросната тъй енергична в злоупотребите с власт и доста иновативна в терора и репресиите световно-известна вече директорка на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" (тя, простете, дръзна в наше време да се държи тъкмо като бесния комунистически лидер, който, за жалост, все още фактически е патрон на това многострадално училище!)?! Не сторихте нито едното, нито другото, а поне хрумвала ли Ви е такава една възможност? Навярно не. Защо да си разваляме комфорта за някаква си там личност на някакъв си там пловдивски учител?! Е, заради тази порочна идеология (символ на която е същото това презряно "... какво там значи някаква си личност?!..."), на която, за жалост, все още сте верни (и то на дело, на практика!), имате грях и вина, която някак трябва да изкупите. Сами решете как може да стане това. Не е безнаказано да вредим на ближния дори и само с безразличието си, нали така? Ние самите точно на това основание се наричаме грепа на НЕбезразличните граждани. Защото искаме да бъдем и човеци - в пълния смисъл на тази дума.

Уважаеми господин омбудсман на Пловдив,

Същото, което казахме на колежката Ви, се отнася и за Вас. Факт е, че зрим ефект от Вашите инициативи така или иначе нямаше, нали така? Примерно въпреки че г-н Грънчаров призова Вас лично (и уважаемата г-жа Киркова) да бъдете посредници в напълно доброволното уреждане на неговото задължение според последното съдебно решение (да плати съдебните разноски на директорката на ПГЕЕ "ТЕТ Ленин"), въпреки стореното от Вас, тя все пак успя да го даде на частен съдебен изпълнител - и успя да го опраска по тази начин с огромна за неговите възможности сума?! Вие можехте да предотвратите това ако в лично естество бяхте помолили г-жа Директорката да не прибягва до тази толкова жестока парична репресия и гавра, нали така? Не пожелахте да го сторите, "измихте си ръцете", добре де, а съвестта Ви не се ли обажда понякога? Ето от този въпрос се вълнуваме ние, тъй досадните, предполагаме, за Вас граждани, за които нравствената компонента на живота ни има някакво значение. Ще се разваме да ни отговорите не само в чисто теоретичен, но и в практически план. (Все пак г-н Грънчаров плати немалката сума от 777 лева за частен съдебен изпълнител без да има никаква вина, което се добави към ония 1450 лева съдебни разходи, за човек без никакви доходи това са непосилни разходи, за да изплати всичките тия пари г-н Грънчаров беше принуден да вземе заеми от много хора, добре де, как ще ги плаща той като сега отново е безработен и без доходи, давате ли си сметка как този човек понася всяка нощ положението си, можете ли на човешка основа да разберете на него как е - заради тия несправедливости, които беше принуден да понесе?!)

Уважаеми господин Министър,

Виждате ли какви ги вършат Вашите подчинени - под благия Ви и тъй великодушно всичко прощаващ бащински поглед?! Разбира се, ние знаем, нито писмата и жалбите на г-н Грънчаров са стигнали до Вас, нито нашите писма, сигнали и жалби някой неразумен министерски чиновник е дръзнал да сложи на бюрото Ви, с оглед да Ви наруши с нещо властническата идилия. Напротив, ние сме убедени, че работливи министерски чиновници (като безподобния г-н Лазар Додов примерно!) са направили нужното да скрият от Вас историята около терора и преследванията на пловдивския учител по философия и гражданско образование Грънчаров. Да, обаче Вие сте на върха на управленската пирамида, имате пълната власт - и затова носите цялата отговорност за всичко, което подчинените Ви (и назначените от Вас) си позволяват да правят. Като си позволяват да правят злоупотреби с власт, отговаряте Вие - щом не сте направил нужното да пречете злоупотребите им (и сте бил известен за тях!). Който министерски чиновник крие от Министъра съответната информация, заслужава наказание, като не сте разбрал това, значи не си вършите работата - и отговорността пак ляга върху Вас. Вината Ви, по тази причина, е огромна. Е, сам решете как да си изкупите вината. Разбира се, министрите не са човеци, така ли? Те са "богове", така ли? Хубаво. Бъдете здрав!

Уважаеми господин Премиер,

Нямаме какво да прибавим за Вас, казаното за Министъра се отнася с пълна сила и за Вас, въпреки че Вашата отговорност е още по-голяма - Вие отговаряте за всичко, което се прави в държавата ни. Влючително и в сферата на съдебната власт, щото там Вашето управление не пожела да направи длъжната реформа. В образованието също не бе направена онази реформа, за която се борят и ратуват самоотвержени учители като г-н Грънчаров. Вместо това тези, които работиха за промяната към добро, бяха несправедливо изритани от системата и остракирани от нея. На г-н Грънчаров примерно властта забрани да упражнява професията си, т.е. да се ползва от своето фундаментално право на труд - и на това основание беше съсипано и неговото още по-фундаментално право на живот. Държавата ни се превръща в тирания - щом като репресии от такъв род не само са възможни, но и стават ежедневие. Какво, сега такива жертви на установения от Вас лично мутро-комунисто-гербовашки режим следва да измрат от глад, такава участ ли им подготвяте?! Добре де, давате ли си сметка докъде ще Ви доведе пързалянето по тази неудържимо хлъзгава плоскост към тоталния властови произвол? Ако не сте в състояние да пожалите жертви на режима Ви като г-н Грънчаров, то поне себе си няма ли да пожалите поне малко? Защото, знайте това от нас: за всичко един ден непременно ще отговаряте! И то не в "оня", а в този свят. И това бяхме длъжни да Ви кажем. А какво ще направите вече си е Ваша работа. Решавайте сами. Нима не Ви е поне малко страх от "Началнико", именно от Бог? (Щот над Вас е само Бог, нали така, Вие сте вече наш падишах, да, ама не, нещо много сте се объркал в представите си, за Ваша изненада Ваш началник и господар сме именно ние, гражданите!)

А сега накрая ще се обърнем към теб, драги читателю на това толкова досадно отворено писмо,
Ти знаеш всичко, а пък си стоиш безмалвен и търпиш. Да, но щом сме (или ако искаме да сме!) човеци, следва да не потъваме така безпаметно в безразличието си, щото то наподобява с нещо самата смърт. Ето какво искаме да Ви кажем в този смисъл, пък ти ни разбери както си искаш:

Скъпи приятели, драги читатели на блога на г-н Грънчаров, на издаваните от него списания и на неговите книги, скъпи членове на групите в негова подкрепа, уважаеми зрители на водените от него телевизионни предавания, познавате добре г-н Ангел Грънчаров. Да, той е може би единственият уволнен и изгонен от образователната система учител по философия и гражданско образование (за други такива не знаем сега-засега!), въпреки това всеки ден продължава да учителства в блога си като поставя какви ли не казуси, нравствени, психологически, свързани с духовното развитие на младите, граждански, политически, свързани с функционирането на демокрацията ни, предизвиква дискусии по важни проблеми и прочие, т.е. макар и уволнен той продължава да си изпълнява учителския дълг в блога си, в интернет и във Фейсбук. Това е огромна и напрегната работа, която той върши от години напълно безвъзмездно. По същия начин години наред издава две списания, пише и издава свои книги, дори напълно безплатно води свое авторско предаване по Пловдивската обществена телевизия, предаването "На Агората...".
Да, но след последното му уволнение (само преди две седмици) семейството на г-н Грънчаров се оказа в крайно тежко положение понеже и съпругата му, също учителка, също е безработна, също е подложена на преследване от властващите в образованието - заради неговите граждански изяви, заради това, че той се осмели да се бори за правата си. В момента г-н Грънчаров, за да издържа семейството си, е принуден да работи надомна ръчна работа, която е твърде мизерно платена, за един детайл, който той изработва за 3-4 часа, фирмата му плаща 6 лева. Поради това, че той не е свикнал с такава тежка ръчна работа, се оплаква от болки в ръцете и кръста (с часове е приведен и ръчно намотава доста дебела жица).
По този начин и с тия пари трудно може едно семейство да оцелее в зимните условия. Затова си позволяваме да апелираме в тия толкова благодатни рождественски дни на пост и смиреност: нека да проявим известна човещина и да помогнем на г-н Грънчаров! Най-малкото, с което всички ние, които посещаваме блога му, можем да му се отблагодарим за труда е като, да речем, натиснем рекламата на Гугъл, така той ще получи няколко цента. Редовните читатели на неговия блог могат пък да му се отблагодарят като, примерно, си купят някоя негова книга или книжка на списание ИДЕИ или на другото списание, което той издава(ше), именно списание HUMANUS. Ако някой от читателите на блога му иска, може пък да му дари (един вид като такса за ползването или четенето на блога) малка сума пари чрез PayPal, в отдел ДАРЕНИЯ на блога му може да се намери информация как става това - или да използва за същата цел дадената там банкова сметка.
Ето това ви предлагаме, извинявайте, че ви занимаваме, но понеже знаем за положението му (някои от нас са близки приятели на г-н Грънчаров, идвали са му на гости и добре знаят как живее в момента той), си позволихме да напишем този апел за човечност. Ще се радваме някой да откликне на призива ни! За което предварително Ви благодарим и то най-сърдечно!

Уважаема госпожо Директор на ПГЕЕ в Пловдив,
Уважаема госпожо Директор на 56 СУ "Проф. К. Иречек",
Уважаема госпожо Началник на РУО – София,
Уважаема госпожо Началник на РУО – Пловдив,
Уважаема госпожо омбудсман на България,
Уважаеми господин омбудсман на Пловдив,
Уважаеми господин Министър на образованието и науката,
Уважаеми господин Председател на Министерския Съвет на Република България,

Неслучайно Ви даваме възможност и Вие да прочетете горния призив за малко човечност. Защото, да се надяваме, и Вие сте човеци. Дай Боже да е все още така! Нека предрождественските дни на пост и духовно въздигане бъдат благословени и благодатни и за Вас!
Позволяваме си най-накрая да Ви пожелаем поне това! Нека Бог да Ви помогне да си осъзнаете грешките и да ги поправите непременно - щото ако продължавате да се смятате за безгрешни, горко тогава не само на вас самите, но и на нашето свидно отечество!

23 ноември 2019 г.

С УВАЖЕНИЕ: (НИКОЛАЙ ДИМОВ, упълномощен от групата на 

небезразличните граждани да

води кореспонденцията с институциите)

На МОН не им пука за безобразията, своеволията и беззаконията на назначените от него директори на училища!

МОН за сетен път показа, че не му пука за безобразията, своеволията и беззаконията на назначените от него директори на училища...

Отговорът на директорката на 56 СУ "Проф. К. Иречек" във връзка с уволнението на А.Грънчаров

ОБРЪЩЕНИЕ, ПРИЗОВАВАЩО КЪМ РАЗУМНОСТ, СПРАВЕДЛИВОСТ И ЧОВЕЧНОСТ

До г-жа Мая Николова, Директор на 56 СУ "Проф. К. Иречек" в гр. София

До г-н Красимир Вълчев, Министър на образованието и науката

До д-р Ваня Кастрева, Началник на РУО – София

ДО МЕДИИТЕ

ЗАЯВЛЕНИЕ ПОД ФОРМАТА НА ОТВОРЕНО ПИСМО

от група небезразлични към проблемите на образованието български граждани

Уважаема госпожо Директор на 56 СУ "Проф. К. Иречек",

В изминалата след уволнението на г-н Ангел Грънчаров седмица ние се надявахме, че благодарение на нашите обръщения, апели, призиви ще вникнете по-дълбоко в смисъла на това, което направихте – и сама ще предприемете нужните действия с оглед да поправите грешката си и да възстановите справедливостта. Опитахме се да провокираме (на човешка и демократична основа) пълноценен диалог, благодарение на който и двете страни ще прозрат истината, ще постигнат разумния и справедливия, отговарящия на нормите на морала изход от създалото се положение. Понеже до този момент до нас не е достигнал сигнал, показващ, че Вие сте готова да преосмислите позицията си, ни се налага да заявим следното:

1.) Предвид Вашето упорито нежелание да промените позицията си, да възстановите справедливостта и да върнете г-н Грънчаров на работа Ви заявяваме, че от 20 ноември 2019 г. г-н Грънчаров, с оглед да Ви помогне да осъзнаете безнадеждността на положението, в което се оказа благодарение на упражнения от Вас произвол и в знак на протест е принуден да започне безсрочна гладна стачка! В знак на гражданска подкрепа и човешка солидарност с неговата отчаяна акция активни протестни действия пред вратите на училището от същата дата ще започнат и активисти на нашата група на небезразличните граждани.

2.) От своя страна ние, небезразличните граждани, не само призоваваме медиите да отразят неговия и нашия отчаян граждански протест, но и ще напишем възвание, адресирано до посолствата на страните от Европейския съюз и на САЩ, с което ще ги информираме за този безпрецедентен случай на чисто политически мотивирани репресии срещу един изявен с новаторството и с демократичността си български учител, когото блюстителите на анахроничната система наказват и обиждат само защото от години се бори за истинска реформа и осъвременяване на българското образование. Защото в случая е налице не само потъпкване на фундаменталното човешко право на труд, но и поругаване на не по-малко значимото (и конституционно гарантирано) човешко право на живот!

3.) От 20 ноември 2019 г. с нарочно обръщение ще призовем учениците и техните родители, а също така и учителите от 56-то СУ "Проф. К. Иречек" по хуманни и чисто нравствени подбуди и в знак на човешка солидарност с протеста на изгонения от 56-то СУ учител по философия г-н Грънчаров да бойкотират учебните занятия в училището, с оглед да подпомогнат тържеството на справедливостта, правото, закона и морала в отношенията в училищната общност.

4.) Отново призоваваме г-жа Коцева, учителката в пенсионна възраст, която замести г-н Грънчаров след уволнението му, по човешки, нравствени и колегиални подбуди да се оттегли от работа, с което да Ви подпомогне за разумното и справедливо решаване на случая.

Уважаеми господин Министър на образованието и науката,

Уважаема госпожо Началник на РУО – София,

Заявявайки разочарованието и възмущението си от Вашата позиция, по същество насърчаваща директорите на училища да упражняват недопустим административен произвол в управлението на поверените им учебни, възпитателни и личностно формиращи учреждения (как иначе да квалифицираме уволнението на един редовен учител в трудоспособна възраст и назначаването на негово място на позната на директорката пенсионерка?!), за сетен път Ви призоваваме да направите нужното, използвайки механизмите на поверената Ви власт за да повлияете на г-жа Николова да поправи грешката си и да възстанови справедливостта. По нашето дълбоко убеждение не бива да се примиряваме с дълбоката ценностна разруха и деморализацията, която вирее в средите на управляващия ешалон в образованието, напротив, за спирането им са необходими строги мерки на въздействие за вразумяване, включително и отстраняване на провинилите се директори от постовете им. 

Недопустимо е примирението с нравствената поквара в сферата на управлението на образованието – защото оттам, ако бъде оставена да се шири необезпокоявано, тя прониква и обхваща всички сфери на целокупния живот в свидното ни отечество! Ние решително не сме съгласни с обстоятелството, че ръководители на висока отговорна длъжност в управлението на образованието по арогантен начин и без никакво притеснение си позволяват да демонстрират, че принципите и нормите както на демокрацията, така и на правото и на морала за тях специално не означават нищо; заявяваме твърдо, че до последния си дъх ще се борим срещу превръщането на нашата държава в крайно уродливо творение, което някои хора не без основание вече наричат  МУТРОЛАНДИЯ (или дори МУТРОЛАНДСКА ДЖАМАХИРИЯ)!

С интерес очакваме реакцията Ви до сряда, 20 ноември 2019 г.!

18 ноември 2019 г.

С УВАЖЕНИЕ: (Николай Димов, упълномощен от групата на

небезразличните граждани да

води кореспонденцията с институциите)