ЗАЩО ВЛАСТТА Е ОГРОМНА ОТГОВОРНОСТ, ТЕЖКА И НЕБЛАГОДАРНА РАБОТА, А СЪЩО И НАЙ-ОПАСЕН НАРКОТИК?

До г-дата Борислав Сандов и Владимир Панев, 

Съпредседатели ПП "Зелено Движение"

До г-дата Кирил Петков и Асен Василев, 

Съпредседатели на ПП "Продължаваме промяната"

ДО МЕДИИТЕ

ЗАЩО ВЛАСТТА Е ОГРОМНА ОТГОВОРНОСТ, ТЕЖКА И НЕБЛАГОДАРНА РАБОТА, А СЪЩО И НАЙ-ОПАСЕН НАРКОТИК?

Предупреждение от групата на небезразличните граждани

Уважаеми господа,

Уведомяваме Ви, че средите на нашата общност на небезразличните граждани започна разгорещена дискусия, иницирана от бившия член на оглавяваното от Вас движение от Пловдив агронома-блогър г-н Николай Димов, която е съсредоточена или концентрирана по важния по неговото разбиране въпрос:

Не е ли дошло времето Политическа партия "Зелено движение" да се преименува на Политическа Партия "Добре узряла диня (любеница, карпуза и пр.)"?

Вярваме сами разбирате на какво се дължаят тези настроения - та нали добре узрялата диня вътре е алено-червена, е, ами като призовахте да бъде подкрепен на балотажа президентът Радев, с това вие категорично показахте, че "зеленината" ви е само външна, а вашата вътрешност, както е именно в динята, е възхитително червена?

Така мисли една част от небезразличните граждани, т.е. тя не харесва и с това писмо протестира срещу Вашия тъй изобличил Ви призив. Друга част от нас, длъжни сме да признаем, сме убедени, че независимо от всичко на България в този отговорен исторически момент е необходимо взаимодействие между всички анти-мутренски демократични сили, с оглед възстановяването на законността и демокрацията в свидното ни отечество, т.е. не бива да се допускат каквито и да било раздори между партиите и коалициите, които се очертава да станат опора на бъдещото редовно правителство, оглавявано от спечелилата изборите партия. Но има и нещо, по което всички ние, дето се самоопределяме като небезразлични граждани, ни обединява, и то е, че изключително силно обичаме истината; ето, с оглед на това и си позволихме да Ви напишем това наше писмо. Ще се радваме да го приемете като незлобна шега, като майтап, който обаче може да ви послужи като добър репер за бъдещите действия.

Желаем Ви успехи в изпитанията, които ви предстоят! Знайте, че властта по идея е най-вече висока и тежка отговорност, тя се свежда до непрекъсната, упорита, неблагодарна, но за сметка на това благотворна работа за доброто на народа; ала властта също така е и крайно опасен наркотик, който умее да провали слабите личности. 

Знайте, че ще бдим непрекъснато и ще контролираме това, което правите - и винаги очаквайте нашите редовни критики. Кажете това и на партньорите си в ДБ и всички останали, с които сте на масата за преговори за съставяне на новото правителство.

29 ноември 2021 г.

С УВАЖЕНИЕ: Любен Воденичаров, упълномощен да води кореспонденцията ни с институциите

КОЯ Е ИСКРАТА, ОТ КОЯТО ЩЕ СЕ РАЗГОРИ ПЛАМЪКА НА ПРОМЯНАТА В ОБРАЗОВАНИЕТО - И ЩЕ ПОДТИКНЕ ПРОМЯНАТА И В ЖИВОТА НИ?

До учениците, родителите, учителите в ПГЕЕ "ТЕТ ЛЕНИН" - гр. Пловдив

До г-жа Димитрина Стоянова, Председател на Обществения съвет на ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" - Пловдив

До г-жа Стоянка Анастасова, директор на ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" в Пловдив

До г-жа Антоанета Кръстанова, Началник на РУО-Пловдив

До акад. Николай Денков, Министър на образованието и науката

До г-н Кирил Петков, Съпредседател на "Продължаваме промяната", партията, спечелила изборите, най-вероятно бъдещ министър-председател на България

ДО МЕДИИТЕ

 

КОЯ Е ИСКРАТА, ОТ КОЯТО ЩЕ СЕ РАЗГОРИ ПЛАМЪКА НА ПРОМЯНАТА В ОБРАЗОВАНИЕТО – И ЩЕ ПОДТИКНЕ ПРОМЯНАТА И В ЖИВОТА НИ?

Отворено писмо от групата на небезразличните граждани

 

Уважаеми дами и господа родители и учители, уважаеми ученици,

Уважаема госпожо Председател,

Уважаема госпожо Директор,

Уважаема госпожо Началник,

Уважаеми господин Министър,

Уважаеми господин Петков,

 

Обръщаме се в този ред (т.е. нарушаваме йерархията и субординацията според ранговете) неслучайно, а по напълно принципни мотиви: защото сме горещи привърженици на демокрацията. Според която народът, суверенът, иначе казано, "управляваните", са най-важните (техният интерес е определящ!), нищо че са... "най-долу" в бюрократичната йерархия, а пък властващите, нищо че стоят "отгоре" във властовата пирамида, са подчинен елемент, обслужват (би трябвало де!) коренния и същностния интерес на народа, в случая ученическия народ най-вече, след това идват по степен на важност родителите в качеството им на данъкоплатци, сиреч, на собственици, а учителите, по тази логика, са на трето място (въпреки че в учебно-възпитателния процес имат кажи-речи водеща роля - по традиционното разбиране, което е време да се преосмисля!). И след това идат вече управлящите, които по презумпция (при демокрацията!) не са ни никакви господари, а са наши, на гражданите, слуги. Простете за "отклонението", играещо все пак ролята на въвеждащи думи, но бяхме длъжни като начало да поставим нещата на тяхното точно място.

Защо се обръщаме към цялата общност на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" ли? Имаме напълно основателни причини да го сторим – и то точно в този момент (сега са постите пред Рождество Христово, време за духовно, за нравствено очистване, за душевен катарзис, за омиротворяване, за освобождаване от глупавите разпространени догми и страсти, за осъзнаване на греховете, за молитва, за покаяние, пък и за искане на прошка не от кой да е, а от самия Бог!); смятаме, че сега е момента да ви кажем нещичко, което често, дори постоянно забравяме, а също и да ви зададем ония въпроси, които никой не ви поставя, а пък те, точно по тази причина, са най-важните. Ето какво искаме да ви кажем, налага се да ви въведем в казуса, пълен с огромен смисъл и значение (имайте търпение внимателно да изчетете и разберете следващото оттук-нататък!).

Директорката на ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" (неслучайно така изписваме "фирмата" на училището; оставяме на вас самите да тълкувате защо го правим: убедени сме, че ще намерите самостоятелно смисъла!) г-жа Стоянка Анастасова пое поста си в далечната вече 2010 г. След като тогавашният учител по философия и гражданско образование г-н Ангел Грънчаров, в качеството си на популярен блогър, постави публично въпроса за демократичен избор на нов патрон на училището и предложи такъв да стане починалия тогава Стив Джобс (тогава медиите силно се впечатлиха от идеята му, училището за една седмица стана сензация, влезе в новините на телевизиите, сайтовете и вестниците не само у нас, но дори и в чужбина: всяко чудо, знайно е, е за три дни!), директорката Анастасова реагира крайно неадекватно: обяви многогодишна безпощадна война на тъй неприятно (за нея самата: щото смути властническия й комфорт!) активния учител по философия и гражданско образование. Както историята вече знае (блогърът-философ-гражданин Грънчаров има добрината да опише най-пунктуално тази многозначителна и преизобилна на смисъл история!) г-жа директорката на ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" въпросната многогодишна безпощадна война на неуморната директорка премина през доста етапи, тя загуби почти всички битки (съдебни най-вече!), но благодарение на близостта си с тогава управляващите (и с някои влиятелни дейци на нашето родно "правосъдие"!) в края на краищата успя с великолепен шут да изрита, да опраска по пределно откровен мутренски начин въпросния учител, не само да го уволни от "нейното" училище, но и да направи така, че той никога повече да не може да практикува любимата си "професия" на учител (тя го опраска по параграфа "не става за учител, липса на качества да бъде учител", сиреч, има добрината да го провъзгласи за "пълен некадърник", за някакво чудовище, каквото досега човечеството не е срещало (щото поначало всеки човек, така или иначе, не само сам непрекъснато учи, но и... учителства и възпитава, и то всеки ден; ерго, напълно неспособният да бъде учител един вид е страшен изрод, той направо не е човек!). (Стараем се да бъдем пределно лаконични и по тази причина пишем тия толкова дълги, направо "километрични" изречения, трудно побиращи, както виждате, тъй богатите нюанси на смисъла!) Тоест, г-жа директорката постигна пълна победа, но въпросът е: над какво е нейната пълна победа? Над здравия смисъл (разума?) може би?

Ето че достигнахме до възловия въпрос: учителят Грънчаров, учител с многогодишна практика и с най-висока квалификация, призната от най-авторитетните институции на образователната система (не само в България!), по преценката на тъй борбената директорка преподавал философията "неправилно". Е, тя години наред се опитваше да "докаже" мнението си (и за тази цел сътвори цяла една планина с компромати от какво ли не естество, с които заля съдебните състави на всички съдилища в свидното ни отечество!), но ний пък знаем, че що е истина се определя от... живота, от реалностите, от практиката, от действията, от поведението, от постъпките, от постиженията ("По плодовете ще ги познаете!", ни учи Великият Учител). Интересно е защо Вие, г-жо Анастасова, тъй своеобразно решихте, че тъкмо философията (и гражданското образование!) са най-важният за една ПРОФЕСИОНАЛНА гимназия учебен предмет и затова комай цялото си директорстване посветихте на борбата с един-единствен учител, именно учителя по философия? А нима обучението на учениците по специалните предмети е на длъжната висота? И защо Вие не обърнахте никакво внимание на обучението по тези предмети, а само и единствено философията Ви вълнуваше кажи-речи денонощно? Нима е бляскаво обучението по професионалните предмети? Ние обаче знаем, че по меродавната преценка на видни учители от училището (като г-н Жак Асса, г-жа Иванка Топалова-Асса, г-жа В. Искрова, г-жа Мина Ветренска, тук не можем да изброим всичките!) в днешни условия нивото на обучението е КАТАСТРОФАЛНО НИСКО!!! (Въпреки гръмката пропаганда на успехите, която училищното ръководство тъй неуморно прави, истината, за жалост, е такава, ние знаем, че тя се споделя и от огромното мнозинство от завършилите това училище ученици, напълно недоволни от това, което им се е наложило да преживеят по времето на своето тъй своеобразно обучение!). Елитната някога гимназия, наричана и запомнена от пловдивчани като "ТЕТ Ленин", днес, по всеобщото мнение, е загубила, за жалост, и славата, и авторитета си! В тази връзка ние не само предлагаме, но и изискваме:

1.) Незабавно да започне откровен, честен, пълноценен демократичен дебат по реалните тежки проблеми пред училищната общност на ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" с участието най-вече на небезразлични граждани, защото пределно тежката нравствена и психологическа атмосфера вътре в училището пречи на намиращите се вътре в общността (учители, ученици, родители) да бъдат откровени, смело да кажат какво мислят и как те виждат нещата; да, СТРАХЪТ вътре в училищната общност е на висота, никой не смее да каже нещо, което няма да хареса на авторитарната директорка!

2.) Ще се радваме този дебат да започне съвсем скоро, ако трябва да се провежда и в онлайн-форма, но да бъде пределно открит, с възможност за участие на най-широк кръг от граждани, работили в училището учители и служители, ученици, учители и пр.

3.) Т.н. Обществен съвет е крайно време да влезе в ролята си и да направи нужното да спре своеволията на авторитарната директорка!

4.) РУО-Пловдив да си отвори очите и да погледне трезво реалността, срамота е да продължава да следва тъй грозната поговорка "Гарван гарвану око не вади!" и да бъде беззаветно предано на свещения бюрократичен девиз "Началството никога не греши!", ние, небезразличните граждани, изискваме висшестоящите инстанции най-накрая да си влязат в ролята!

А ето и нашите въпроси, отговорите на които, под формата на доклади, трябва да бъдат подготвени от ръководството на ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" с оглед да станат добра основа за предстоящите дискусии:

1.) Какво е състоянието на тъй живо вълнуващия г-жа директорката Анастасова проблем за преподаването на философия в училището; след изритването на г-н Грънчаров постигна ли се тъй копняният от нея поврат, поврат към какво е той, към добро ли е или е поврат към... скуката, догматизма, стандарността, типовостта, рутината и пр.?

2.) Какво е състоянието на обучението на учениците по специалните, по предметите от професионалната подготовка, сфера, която, кой знае защо, е извън областта на интересите на тъй иновативно мислещата директорка на ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" - и на какво се дължи падането надолу, от какво е обусловен наблюдаваният срив?

3.) Колко години ще продължава епичният ремонт на физкултурния салон и на крилото, в което са разположени кабинетите по специална подготовка, започнал в далечната 2010 година и очертаващ се да продължи... Бог знае докога?! Кои са причините за тази невиждана в историята епопея на "директорката-строителка"?!

4.) Какви мерки Общественият съвет смята за необходимо да предприеме с оглед промяна в крайно лошата и тежка нравствено-психологическа обстановка в училището, установила се с възцаряването на самовластващата авторитарна директорка? 

Имаме и въпроси към славното МОН:

1.) Уважаеми г-н Министър, политическите сили, спечелили изборите и очертаващи се да съставят редовно правителство Ви предлагат, както медиите твърдят, да оглавите МОН и в него, добре, но как смятате да решите великолепния казус около световно-известната тъй своенравна директорка на многострадалната пловдивска ПГЕЕ "ТЕТ ЛЕНИН"?

2.) Някакви идеи за фундаментални промени във философията и стратегията на образованието в България имате ли? Кои са те - ако обичате да ни ги съобщите?

3.) Запознат ли сте с книгите на остракирания от системата (т.е. от самодоволната пълновластваща мутро-гербовашка бюрокрация!) учител по философия и гражданско образование Ангел Грънчаров? Не смятате ли, че дойде най-после времето примерно неговата книга със заглавие Идеи за една нова философия и стратегия на образованието в България да стане не просто Ваша настолна книга, но и да бъде ръководство за действие на Вашия министерски екип?

А ето и нашето въпрос-обръщение-и-призив към г-н Кирил Петков, който, най-вероятно, ще бъде новият министър-председател на България:

Господин Петков, давате ли си сметка, че без непосредствено и практическо РЕАЛНО ДЕМОКРАТИЗИРАНЕ на отношенията в конкретните училищни общности, при това извършван ОТДОЛУ, за което зове от години остракираният от системата учител-дисидент Грънчаров никакъв поврат в българското образование не може да има? Ще подкрепите ли в такъв случай нашата инициатива за започване на демократичен дебат по горните въпроси в училищната общност на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин", който може да изиграе ролята на искра, от която, убедени сме в това, неминуемо ще се разгори пламъка на промяната в образованието?

Това искахме да кажем на всички вас. С неподправен интерес ще очакваме реакциите ви. (Липсата на реакция пък е най-многозначителната, пределно ясна и дори категорично... компрометираща ви реакция ПРОТИВ ПРОМЯНАТА, нали така?)

27 ноември 2021 г.

С УВАЖЕНИЕ: Любен Воденичаров, упълномощен да води кореспонденцията ни с институциите

Около баба Марийка изглежда не живеят човеци, интересно, а какви ли са съществата, които живеят около нея?!

... Между другото баба Марийка (освен че няма вода и ток!) няма и какво да яде в своя апартамент на 12-тия етаж, от който не смее често да излиза, щото е убедена, че някой съсед-самарянин, щом види, че я няма, мигновено ще повреди (като сипе мигновено лепило!) катинара й (!!!), с оглед тя да не може да влезе отново в апартамента си (това е техният коронен номер в дългогодишната им война с бабичката!). Някой от вас, човеколюбиви и тъй добродетелни пловдивчани, дали няма да дръзне да извърши нечувано дързък нравствен подвиг в дните на тия предрождественски пости - като й занесе, примерно, паничка или бурканче супа? (Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ)

КАК ДА ПОМОГНЕМ ЗА СПРАВЕДЛИВОТО РЕШАВАНЕ НА ТЪЙ БЕЗУМНИЯ КОНФЛИКТ МЕЖДУ БАБА МАРИЙКА И НЕЙНИТЕ СЪСЕДИ?

До живеещите в блока на улица "Копривщица" - 15 в Пловдив

До г-н Здравко Димитров, Кмет на гр. Пловдив

До Старши комисар Димитър Балев, Директор на ОД на МВР - гр. Пловдив

До г-н Чавдар Грошев, Районен прокурор на град Пловдив

До инж. Борислав Стаматов, омбудсман на Пловдив 

ДО МЕДИИТЕ

 

КАК ДА ПОМОГНЕМ ЗА СПРАВЕДЛИВОТО РЕШАВАНЕ НА ТЪЙ БЕЗУМНИЯ КОНФЛИКТ МЕЖДУ БАБА МАРИЙКА И НЕЙНИТЕ СЪСЕДИ?

Отворено писмо от групата на небезразличните граждани

 

Уважаеми съседи на баба Марийка,

Уважаеми г-н Кмет,

Уважаеми г-н Директор на ОД на МВР - гр. Пловдив,

Уважаеми г-н Районен прокурор,

Уважаеми г-н омбудсман на Пловдив,

От публикации в блога на нашия активист г-н Ангел Грънчаров, остракираният от образователната система учител-дисидент (а това значи свободолюбив, правдолюбив, човеколюбив човек най-вече, а също така и имащ демократични убеждения и поведение, сиреч небезразличен гражданин!) по философия и гражданско образование научихме, че с решаващата помощ на полицейския инспектор Пламен Димитров (на когото тук също искаме да изкажем нашата сърдечна благодарност!) 89-годишната баба Марийка най-сетне е била убедена да се върне в своя дом, т.е. в напълно негодния за обитаване нейн апартамент на улица "Копривщица" 15 в кв. Смирненски; ето публикациите, от които всички вие можете да се убедите в правомерността на последната наша констатация:

Баба Марийка се върна да живее в апартамента си!

Как минава животът ни в тъй приказната страна Мутроландия?

Предаването "На Агората..." по ПОтв от вчера, темата беше: Какво означава да си човек?

Как ли съседите-самаряни от блока на ул. Копривщица 15 ще приемат връщането на баба Марийка в нейния дом?

(Съветваме Ви да погледнете и коментарите на гражданите под тези публикации, стига да Ви вълнуват обществените реакции по проблема.) Оказва се, че ситуацията, обективно погледнато, е следната:

1.) В момента апартаментът е изцяло изтърбушен, ограбен (най-вероятно от носачите, повикани от етажната собственост и надзиравани от тогавашната областна управителка Дани Каназирева, които са го почистили не само от боклуците, но и от всичко ценно, което са намерили в него!), негоден и дори опасен за обитаване (вратите са изпочупени, в апартамента няма нито една врата!), има страшно много прах и мухъл, дори най-солидните и скъпи мебели, кой знае защо, са безпощадно изпочупени, липсват на много места стъкла на прозорците, поради което в апартамента (намиращ се на 12-ия етаж!) ветровете си устройват бурни симпозиуми (пиршества!), свалени и окрадени са дори крановете и смесителите на чешмите и душовете, вероятно за да бъдат предадени за скраб, в апартамента също така няма електричество, а пък вода също няма защото живеещият под апартамента на баба Марийка съсед-самарянин великодушно й е отрязал собственоръчно тръбата, с оглед да я умори по тъй изтънчения хигиенен начин, сиреч, чрез подлагането й на неизмиваема мръсотия!

2.) Всички ценни вещи, украшения от ценни метали или скъпоценни камъни, предмети (вносни сервизи, комплекти с позлатени прибори, драгоценен руски самовар, цветен телевизор и пр.), абсолютно всичко е обрано или окрадено, стигнало се е дотам, че са свалени и окрадени дори и полилеите от всички стаи - и също така картините-репродукции от стените!

3.) Въпреки погрома на апартамента баба Марийка се принуди да остане да преспива за известно време в него, в наистина ужасни и нечовешки условия, т.е. липсват най-елементарните условия за човешки живот (след първата прекарана нощ тя се оплака, че студът бил кошмарен, за малко не умряла от студ, явно по нейното въприятие да се спи на тротоара е значително по-"топло" от спането в апартамент, намиращ се на 12-ия етаж, в който, както казахме, ветровете водят, за разлика от политиците ни, най-оживени и бурни "предизборни" дискусии и дебати; в същото време се оказва, че има постоянна опасност нейните съседи-самаряни да повредят сложения от майстор-скъпчия (за 100 лева!) катинар с оглед тя да не може да влиза и да ползва дома си (това нещо те са го правили многократно през годините на своята безпощадно жестока война с немощната, но своенравна старица!); по тази причина на г-н Грънчаров се наложи да помоли ПОтв да излъчи апел към въпросните съседи-самаряни, което беше излъчено, предвид важността на проблема, дори и по новините на тази единствена пловдивска телевизия.

4.) Възниква логичният въпрос: а дали съседите на баба Марийка са си давали сметка, че като са влезли с взлом в чужда собственост, е трябвало да положат съответните усилия и да вземат нужните мерки, с оглед тази собственост да не бъде ощетена или окрадена, както, за жалост, е станало? Респективно, след като вече е станало, възниква още един необходим въпрос: а дали тия, които са инициирали, наредили, осъществили въпросното тъй епично "почистване"-обиране, съзнават отговорността си за станалото, включително и за възстановяване, възмездяване по подобаващия начин на разрушеното, на липсващото, на окраденото, щото все пак в цивилизованите държави такива деяния не остават без последствия?

5.) От казаното по-горе възникват поне още два логични въпроса: а дали лицата, които са инициирали, наредили, осъществили и дори контролирали въпросното тъй епично и скандално "почистване"-обиране, са готови напълно доброволно да възстановят, да върнат, да компенсират нанесените щети, поражения, липси, а ако това не е възможно, да върнат на ощетеното лице-жертва, в случая 89-годишната баба Марийка, финансовата равностойност на въпросните щети, поражения, липси на стойностни вещи и предмети?

6.) Другият необходим въпрос, произлизащ от казаното, е: а дали властите, отговарящи за поддържането на законността в свидното ни отечество, ако извършителите нямат нужното съзнание за отговорност и съпровождащите го морални скрупули (съзнание за вина и пр.), са готови да ги принудят да възстановят щетите и нанесените поражения на чужда собственост "доброзорно", така да се каже, т.е. принудително? (Още повече че акцията по това тъй епично "почистване"-обиране на апартамента на баба Марийка е извършено под височайшия надзор на висш представител на тогавашното правителство, а именно на г-жа Дани Каназирева, областна управителка по онова незабравимо време, както виждаме, на не по-малко епични беззакония в нашето той свидно отечество?

7.) Ние обаче смятаме, че ако в срок от около най-много един месец не се забележат прояви в желаната доброволна посока, нищо не пречи баба Марийка да си потърси правата и да защити законните си интереси по съдебен ред, за което ние, небезразличните граждани, водени от чисто ценностни, хуманни и правни подбуди, сме готови да й помогнем.

8.) Предлагаме също така двете спорещи и неспособни (до момента!) да се споразумеят и разберат страни (баба Марийка и нейните способни - в името на хигиената! - на какви ли не подвизи съседи-самаряни) да се срещнат и да проведат дискусия, свободни дебати, които трябва да се проведат непременно и с участието на правоохранителните органи и на общинската власт. Смятаме, че в резултат на тези дебати, при добра воля от двете страни, е възможно да се постигне взаимноприемливо споразумение, защищаващо интересите именно и на двете страни. 

Но онова, което искаме най-вече да подчертаем, е следното: баба Марийка не бива да бъде оставяна да живее в тия толкова тежки, направо нечовешки условия (липса на вода и ток в апартамента й, а също така и свободното му проветряване от пристрастените към буйните симпозиуми зимни ветрове!); като знак на добра воля ние бихме приели тъй очакваната промяна в отношението на съседите на баба Марийка към нея, примерно, надяваме се и очакваме те да проявят инициатива и да й помогнат най-напред за възстановяване на водоподаването и електричеството. С оглед тя да може да заживее в що-годе приемливи човешки и хигиенични условия. Особено ценна ще бъде грижата от тяхна страна (предвид заболяването й!) да бъде възпрепятствана (по най-човешки начин, естествено!) нейната склонност да внася боклуци в апартамента си, примерно, какво пречи приятелски и дружелюбно настроени съседи да й идват на гости поне веднъж седмично и да й оказват помощ в почистването и изнасянето на съвсем ненужните вещи и отпадъци?!

Толкова от нас засега. Ще се радваме граждани и институции да осъществим най-сетне плодотворен диалог с оглед именно разумното, справедливо и човечно разрешаване на този тъй важен, по наша преценка, хуманитарен казус.

13 ноември 2021 г.

С УВАЖЕНИЕ: Любен Воденичаров, упълномощен да води кореспонденцията ни с институциите

Как ли съседите-самаряни от блока на ул. Копривщица 15 ще приемат връщането на баба Марийка в нейния дом?

 

Няколко думи за станалото вчера. След като в предаването наживо по ПОтв добри зрители-самаряни ме обвиниха във всички възможни земни и фантастични грехове (бил съм, несъмнено, мошеник, който има една-единствена цел, а именно да заграбя апартамента на баба Марийка; бил съм, естествено, изцяло луд маниак, щом съм обръщал внимание на луда старица като баба Марийка; правел съм нещичко за нея само и само за да се представям като "добър" и като "човек", т.е. бил съм лъжец и лицемер и т.н.; в блога пък всеки ден дежурните оплювачи ме плюят и изобличават в подлости от рода на тази, че съм прибирал... пенсията на бабата и прочие дивотии!), т.е. темата на предаването ("Какво означава да си човек?") беше развита по посока на това, че водещият Ангел Грънчаров, явно, не е човек, а е някакъв нетърпим изрод; както и да е де, за друго ми е думата сега: след предаването купих няколко свещи и едно фенерче за баба Марийка и се запътих да я видя какво прави (щото в апартамента й няма нито ток, нито вода). (Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ)

ЩЕ НАМЕРИМ ЛИ РАЗУМЕН ИЗХОД ОТ ТЕЖКАТА СИТУАЦИЯ В ОБРАЗОВАНИЕТО, ЩЕ ПРЕДИЗВИКАМЕ ЛИ ПОВРАТ КЪМ ДОБРО НЕ САМО В НЕГО, НО И В ЖИВОТА НА СТРАНАТА И НАЦИЯТА НИ?

До акад. Николай Денков, Министър на образованието и науката

До г-жа Мария Гайдарова, зам.-министър на образованието и науката

До доц.д-р Диана Ковачева, омбудсман на Република България

До д-р Ваня Кастрева, Началник на РУО-София-град

До г-жа Антоанета Кръстанова, Началник на РУО-Пловдив 

До д-р Евгени Балтаков, Директор на 56 СУ "Проф. К.Иречек"

До г-жа Стоянка Анастасова, Директор на ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" в Пловдив

До инж. д-р Георги Пашев, преподавател в ПУ "П.Хилендарски"

До г-н Димитър Филипов, историк, Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия

ДО МЕДИИТЕ

ЩЕ НАМЕРИМ ЛИ РАЗУМЕН ИЗХОД ОТ ТЕЖКАТА СИТУАЦИЯ В ОБРАЗОВАНИЕТО, ЩЕ ПРЕДИЗВИКАМЕ ЛИ ПОВРАТ КЪМ ДОБРО НЕ САМО В НЕГО, НО И В ЖИВОТА НА СТРАНАТА И НАЦИЯТА НИ?

Покана за участие в поредица от демократични дебати по горния въпрос, инициирана от групата на небезразличните граждани

Уважаеми дами и господа,

От няколко години нашата група най-настойчиво и аргументирано предлага (на РУО-Пловдив и на МОН) поредица от дискусии ("кръгла маса") за ситуацията в образованието и търсенето на разумен изход от нея, т.е. за предизвикване на промяна към добро; за жалост, нито предишните ръководства на МОН, нито на РУО-Пловдив откликнаха на нашите предложения за започване на такива демократични дебати с участието не само на ръководни (властващи) длъжностни лица в системата на образованието, но и на учители, ученици, родители, граждани, т.е. ние предлагаме най-широки и наистина демократични дебати. Мълчаливият, но затова не по-малко категоричен отказ, а също демонстративно-обструкционисткото поведение на въпросните ръководни и властващи лица обаче още повече засили нашето убеждение, че такива пределно откровени, честни, открити, изцяло публични демократични дебати са ни съдбовно необходими, са безкрайно важни и потребни не само на дейците на образованието, но и на страната и народа ни като цяло. Защото не е толкова трудно да се разбере, че интелектуалното и нравственото ниво на целокупния ни народ по някакви неведоми за нас начини зависи и се определя тъкмо от ставащото в българското образование: агонията, катастрофата, провала и фалита в образованието неизбежно поражда агонията, несвършващата криза, прекалено злотворната опасност от пълна катастрофа в живота и на нацията, и на страната ни. По обратния ред същата тази логика предпоставя, че повратът в образованието може да стане нещо като двигател, движеща сила на поврата към добро в цялостното развитие на страната и народа ни. Крайно време е да разберем, че поддържането на толкова тежко положение в сферата на образованието, на духовното състояние на младежта и народа е в интерес на крайно злонамерените консервативно-реакционни и антинародни сили, които именно черпят дивиденти или ползи от цялостната деградация на обществения живот и от интелектуално-нравственото състояние на народа ни. (Нима разгула на чалгата и на простотията не са симптоми на деградацията и деморализацията, на обезчовечаването, нима те не са нещо като идеология, оправдание и насърчение на корупцията, на развалата - корупция значи именно развала, страшна деморализация! - и на цялостната болест на обществения организъм?) Водени от щрихираното съвсем бегло съзнание за крайно тежкото положение, за безпътицата в образователната област, ние, бидейки именно небезразлични граждани, изразяваме инициативата си в следните няколко момента:

1.) В най-кратък срок предложеният от нас пределно широк, открит, честен и публичен демократичен дебат за ситуацията и горещите проблеми в българското образование следва да бъде насрочен и да започне, да бъде открит;

2.) Ние сме привърженици на присъствената форма на провеждането на дебата, т.е. той да се проведе на подходящо място, в удобно за всички участници време, но предвид кризата около китайския вирус смятаме, че временно нашите дискусии могат да започнат и да се провеждат дистанционно, онлайн, за което ние, от групата на небезразличните граждани, сме готови да домакинстваме още от утре;

3.) Поканихме за начало вас, с оглед известна представителност на "мероприятието" или на инициативата, с оглед отпадането на някои страхове и табута, разпространени най-вече сред работещите в сферата на образованието; трябва, ако сме реалисти, да признаем, че без височайша санкция от страна на властващите отгоре няма как работещите в тази сфера да се освободят от царящите в душите им презрени емоции на страх, угодничество, верноподаничество и подлизурство пред властващите, демонстриране на "успехите" и тъпо мълчание за реалните, за истинските проблеми и пр.; но след като, да допуснем, отгоре се получи височайша разрешителна санкция, след като дискусиите започнат, тогава те следва да бъдат пределно открити, в тях следва да може да участва всеки, който има какво да каже и иска да го каже пределно честно и открито, т.е. ние ще настояваме за пълна демократичност на предстоящите дебати (без дебати няма демокрация, нали така?!);

4.) Ще се надяваме този път Вашият отговор, уважаеми дами и господа, да не се свежда до тъй баналното презрително и високомерно мълчание, както обикновено, за жалост, посрещате нашите отворени писма и предложения; вярваме, че благодарение на нас вече сте осъзнали простичката истина, че мълчанието нищо не скрива, то, напротив, разкрива и издава - и е безкрайно многозначително, поради тази причина е чисто и просто глупаво, не отговаря на Вашата несъмнена интелигентност; сиреч, недопустимо е да продължите да се излагате повече по този недопустим за едно що-годе цивилизовано общество начин.

Това е. Ще очакваме с нескриван интерес реакциите Ви. Благодарим за което!

7 ноември 2021 г.

С УВАЖЕНИЕ: Любен Воденичаров, упълномощен да води кореспонденцията ни с институциите

Как г-жа омбудсманът ни "отговори", показвайки само, че изобщо не е прочела отвореното ни писмо?

ЗА СВЕДЕНИЕ: Ето нашето отворено писмо (ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА ПРЕМАХВАНЕ НА ПАМЕТНИЦИТЕ НА ПОЗОРА, ОКУПАЦИЯТА, ЛЪЖАТА И ТИРАНИЯТА), в което накрая се обръщаме и към г-жа омбудсманът; за съжаление, с "отговора" си тя показва, че или не е дочела писмото ни, или не го е разбрала, или пък се преструва, че не го е разбрала с ето какъв умисъл: да представи нас, небезразличните граждани, в очите на обществото като някакви кретени, които изобщо не са наясно с нещата (щот излиза, че ние искаме от нея тя да премахне паметниците на лъжата, позора и тиранията, което на нас даже и не ни е минало през акъла!). Чудно ни е как г-жа омбудсманът си позволява да подписва такива писма, с които сама себе си дискредитира - макар че се опитва същевременно да дискредитира нас, гражданите...

Поискахме официално среща със зам.-министърката на образованието и науката г-жа М.Гайдарова

 

До г-жа Мария Гайдарова,

Заместник-Министър на образованието и науката

ДО МЕДИИТЕ

 

 

ЗАЯВЛЕНИЕ, СЪДЪРЖАЩО ИСКАНЕ ЗА СРЕЩА

 

От групата на небезразличните граждани

 

Уважаема госпожо заместник-Министър,

 

Заявяваме желанието си да се срещнем с Вас, възнамеряваме да Ви поставим някои важни, по наша преценка въпроси и казуси, които сме поставяли много пъти в свои изложения до г-н Министъра, по които, за жалост, няма никакъв прогрес – що се касае до решаването им; тези казуси и въпроси са свързани с:

 

1.)    Ситуацията около заплащането на труда на т.н. хонорувани преподаватели (лектори), поради обидно ниското заплащане се стига дотам, че много често тези часове се водят от неспециалисти (примерно в Пловдивска област часовете по философия и гражданско образование в малките училища се водят предимно от неспециалисти, което води до крайно ниско качество на обучението; в същото време специалисти по този фундаментално важен предмет са принудени да стоят безработни!);

 

2.)    Нашето предложение за провеждане на демократични дебати (с участието на експерти от РУО-Пловдив, училищни директори, учители, ученици, родители, небезразлични граждани) по истински важните, но нерешени въпроси на образованието, което отправяме вече години, продължава да е блокирано от администрацията на РУО-Пловдив, поради което дебатът ни с нея вече години наред тече в предимно в епистоларна форма (ние питаме, изискваме, настояваме и пр., а РУО-Пловдив предимно мълчи!); искаме да Ви помолим да направите нещичко тяхното обструктивно поведение да бъде някак преодоляно и дебатът най-после да започне;

 

3.)    Съдбата на учителското семейство Грънчарови – вече 7 (седем!) години учителят по философия и гражданско образование г-н Ангел Грънчаров, изявил се като борец за непосредствено и практическо реално демократизиране на отношенията в конкретните училищни общности, е държан принудително извън училищното образование, т.е. е остракиран от системата; същото се отнася и за неговата съпруга, също учителка; желаем да поставим този въпрос пред Вас с надежда той, с Вашата намеса, да бъде най-после решен; защото ако това не бъде направено, остава на г-н Грънчаров и съпругата му остава ето този изход: завеждане на преписка срещу РУО-Пловдив и МОН в Комисията за защита от дискриминация за недопустимо беззаконно репресивно поведение на държавните органи срещу това учителско семейство (а впоследствие и завеждане на съдебно дело за незаконно възпрепятстване на упражняването на правото на труд!).

 

Тези са трите основни въпроса, които възнамеряваме да поставим пред г-жа Гайдарова. За втори път искаме среща с ръководството на МОН, първият път ни беше негласно отказана след като съобщихме какви са въпросите, които ни вълнуват. Ще се радваме този път срещата да се проведе във възможно най-кратък срок.

 

1 ноември 2021 г.

 

С УВАЖЕНИЕ: Любен Воденичаров, упълномощен да води кореспонденцията ни с институциите