Нови позитивни предложения под формата на отворено писмо

След обсъждания групата (общността) на небезразличните граждани днес изпрати до институциите следния документ:

До г-н Бойко Борисов, 

Министър-Председател на Република България

До г-жа Иванка Киркова,

Началник на РУО-Пловдив

До г-н Красимир Вълчев, 

Министър на образованието и науката

До г-жа Мая Манолова, 

омбудсман на р. България

До г-н Борислав Стаматов, 

омбудсман на гр. Пловдив

ДО МЕДИИТЕ

НОВИ ПОЗИТИВНИ ПРЕДЛОЖЕНИЯ ПОД ФОРМАТА НА ОТВОРЕНО ПИСМО

от групата на небезразличните към проблемите на образованието български граждани

Уважаеми г-н Министър-Председател,

Уважаема госпожо Началник,

Уважаеми господин Министър,

Уважаема госпожо Омбудсман на Република България

Уважаеми г-н Омбудсман на гр. Пловдив

Очаквайки отговор на предишните ни предложения в нашата тъй оригинална и засега само, за жалост, чисто епистоларна "кръгла маса" по реалната демократизация на отношенията в пловдивското образование ние, ангажираните представители на общността на небезразличните граждани, решихме да Ви пишем отново не само за да Ви напомним за нас, но и за да спомогнем за активизирането Ви като Ви подскажем, че мълчанието не е толкова "златна" възможност, както, кой знае защо, продължавате да си мислите (за нас мълчанието е ЗЛОТО, а не е ЗЛАТО! – ние подкрепяме изцяло теорията по този въпрос на авторитетния журналист  и писател Иво Инджев, отдавна опраскан, прочее, от намиращите се под контрола на съвсем разпищолилата се властваща олигархия медии!).

По нашата задълбочена преценка в пловдивското образование възникна твърде интересна, направо многозначителна ситуация, от която трябва да бъде намерен разумен и справедлив изход. На нас ни се струва, че ръководството на РУО-Пловдив, което носи главната отговорност за възникналото крайно тежкото положение, е длъжно самó да предложи приемливи варианти за поправяне на извършените несправедливости – и за изход от възникналата нетърпима аномалия. Изразяваща се в това, че възникна една по същество предреволюционна криза, изразявяща се в прословутото противоречие: "върховете" (властващите бюрократи) НЕ ИСКАТ да правят промени (защото са им неизгодни!), а "низините" (учениците, родителите и учителите) НЕ МОГАТ повече да живеят по стария начин, т.е. да търпят идиотщините и издевателствата на абсурдната система. В този смислов контекст, в това смислово поле ние, небезразличните граждани, се чувстваме длъжни да предложим няколко неща, които за нас ще са нещо като лакмус относно Вашата готовност позитивно-недеструктивно да реагирате на това, което ние се мъчим да Ви внушим – единствено за доброто на българското образование.

От историята около така епичните борби за непосредствено и практическо реално демократизиране и декомунизиране на отношенията в конкретните училищни общности, завършили със скандалните опрасквания-уволнения-унижения на г-н Ангел Грънчаров (и на колегите му Неделин Бояджиев, инж. Калин Христов, г-жа Бойка Борисова, също така и изхвърлянето от ПГЕЕ на тъй талантливата г-жа Иванка Динкова – Караянева: списъкът на жертвите на толкова войнствено настроената директорка на това училище може да бъде продължен!) се видя, че не само ръководният състав на пловдивското образование (най-вече директорите, но също така и експертите от РУО-Пловдив), но и учителските екипи на училищата се нуждаят от спешно ограмотяване-обучение по отношение на подходите, ценностите, идеите на осъвременяването, на реалното практическо (или практическото реално) демократизиране-декомунизиране и либерализиране на отношенията както в самите конкретни училищни общности, така и на ниво управление на регионалното образование. 

В този контекст обществеността не само на Пловдив, но и на цяла България (а дори и на Европа и света – благодарение на интернет!) се убеди и то отново непосредствено и практически в способностите в тази област на г-н Ангел Грънчаров, който не само разработи своите разбирания в чисто идеен, ценностен и теоретичен план (в поредица от свои книги, а също така и в издаваните от него списания!), но и в плана на ефективно и конкретно действаща технология, методология, стратегия и дори тактика на реалното осъществяване на промените в образованието, в управлението на процесите, в начините за решаване на възникналите неизбежни конфликти по пътя на диалога, на дебатите, на разумното, на демократичното изслушване и претегляне на гласовете "за" и "против" и т.н. Г-н Грънчаров години наред и то всекидневно работи в тази посока и то на съвсем безкористна, доброволна, идеалистична, чисто ценностно мотивирана основа, да не говорим за това, че тъкмо поради своето новаторство, поради творческия си замах той беше подложен от "здравите" псевдо-консервативни и ретроградни сили на невиждан тормоз, репресии, на гонения, унижения, остракиране и прочие, сиреч, с една дума казано, беше превърнат в жертва. И то парадоксалното е, че това стана тъкмо във времена, в които дори и централната власт в лицето на МОН се старае да имитира някаква поне показна причастност към потребността от решителни промени!

Оказа се в тази връзка, че РУО-Пловдив, да не говорим за някои директори на училища, се демаскираха като открити врагове на всякакви промени, на иновациите, които могат да накърнят с нещичко абсолютния властови монопол на волунтаристично настроената и поради това съвсем разпищолила се "образователна", с извинение, бюрокрация. На това основание ние, небезразличните граждани, в този тъй важен за българското образование момент решаваме да подновим своята отдавнашна инициатива (който властващите длъжностни лица тогава отминаха с пълно пренебрежение!), а именно: МОН и РУО-Пловдив да предложат на г-н Ангел Грънчаров подходяща длъжност за работата, която той и без това върши, а именно да му предложат позицията на щатен консултант или, да речем, съветник по реформата на пловдивското образование. Ние смятаме, че г-н Грънчаров би могъл най-малкото да изнесе поредица от просветно-мотивиращи или вдъхновяващи лекции пред учителите в пловдивските училища (които заявят такова желание, които сами си изберат теми от предложения от него списък, той наскоро заяви пред нас, че има готовност за такава активност!), а също така и пред директорите и зам.-директорите, които могат да преминат при него курс на съответното обучение в ценностите, подходите и стила на поведение (манталитета) на съвременния демократичен тип образователен мениджър. 

Ние просто Ви предлагаме, уважаеми г-н Министър и на Вас, уважаема г-жо Началник, приемлив и за нас, небезразличните граждани, вариант за излизане от превъзходната административна каша, която успя да забърка Вашата подчинена, имаме предвид директорката на ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" и то при това с активното участие и с безценната помощ на служителки на РУО-Пловдив, примерно на уважаемата инспекторка по философия г-жа Антоанета Кръстанова. Вие ако изнамерите по-подходящ изход от създалата се ситуация, ще се радваме да разберем кой е той. Нали не смятате, че е приемливо от каквато и да е гледна точка ценен специалист като г-н Грънчаров да стои мнимо "безработен" (вършейки по същество най-важната част от работата на цялото РУО!), а пък целия състав на РУО, получавайки си немалките заплати, да гледа безмълвно сеир и да се радва на късмета си в живота (за вечно пребиваване във властта и за по възможност доживотно ползване от нейните облаги!). 

Какво, прочее, правят Вашите организационни и други експерти в тия преломни за българското образование времена? Бихте ли могла, уважаема г-жо Киркова, да ни дадете известна информация по този въпрос, който нас, като данъкоплатци, твърде много ни вълнува? Или и тази информация за Вас спада към раздела на "строго секретната", с която може да се "злоупотреби" ако се разгласи, т.е. ако стане публично достояние? Толкова ли е срамно обществото да научи как чиновниците в РУО-Пловдив си изкарват заплатите? Тоест – с какво допринасят за общественото благо!

Още един въпрос искаме да Ви поставим и то в чисто позитивен, градивен план. Знаете, че в Пловдив от години съществуват две списания, създадени от г-н Ангел Грънчаров, става дума за списанията ИДЕИ и HUMANUS. Интересното е, че първото примерно получи международно признание и беше подкрепено от академичните и образователни среди в редица европейски страни, възникна международното многоезично научно-теоретично издание на философското списание ИДЕИ, но за жалост то не беше подкрепено нито от нашите, от българските и пловдивските академични, нито пък от нашите образователни (на средното ниво) учреждения и организации, да не говорим за някаква подкрепа от страна на управата на тия сфери (примерно нито ПУ, нито БАН, нито МОН се заинтересуваха от предложенията от страна на г-н Грънчаров за сътрудничество, докато в същото време много преподаватели и докторанти и в университетското, и в средното образование се включиха със свои текстове в издаваните от г-н Грънчаров списания, също така и много млади хора, студенти и ученици, също са автори на списанията, които образователната властваща бюрокрация се преструва, че даже не забелязва. 

Е, напротив, тези същите властващи среди направиха нужното чрез репресиите, упражнени върху създателя на списанията, да направят всичко необходимо за да задушат и да ликвидират безпощадно не само него самия, но и неговите "рожби", именно въпросните издания. Пита се: как е възможно да се демонстрира така безпардонно, че властващата у нас образователна бюрокрация изобщо не се вълнува от истинския, от коренния интерес на младежта и на нацията, а се вълнува единствено от запазването на своето привилегировано положение, от ползването от съответните облаги и благинки на безконтролната власт?! Да, ама ето че дойдоха нови времена, в които тъй презираната от Вас демокрация започна да броди като призрак даже из Българско, даже и из нашите образователни среди; какво ще кажете, допустимо ли е в 2019 г. тъкмо заради Вас, многоуважаеми властващи персони, да бъдат убити две списания, насочени пряко към подпомагане на разгръщането на образователния, личностния, творческия и духовния потенциал на младите хора?! Давате ли сметка какво показва това, какво то говори? 

Може ли образователната властваща администрация все пак да направи нещо за да промени очертаващата се злокобна роля да бъде убиецът на тези две "първи птички" на промяната в българското образование, които, вярно, все още не успяха да предизвикат тъй дълго чаканата "пролет", но поне обозначиха края на сковаващата всичко и пречеща на живота "зима" – зимата на агонията на командно-административната и социалистическа по естеството си система на "образование", не понасящо и не търпящо не само свободата, но и съвсем враждебно на духа! Какво предлагате не само за да бъдат спасени тези две списания, но и да бъдат обогатени възможностите за използването им в конкретния образователен и възпитателен, личностно-формиращ процес? Ние имаме своите предложения, но Ви даваме приоритет, искаме най-напред да чуем Вашите. 

С интерес ще чакаме да разберем Вашите размисли и предложения и по този тъй важен според нас въпрос, уважаеми г-н Министър, а също и Вашите, уважаема госпожо Началник.

17 август 2019 г.

С УВАЖЕНИЕ: (Любен Воденичаров,  упълномощен от групата на небезразличните граждани да 

води кореспонденцията с институциите)