Нашите неизбежни и задължителни за поставяне въпроси, г-жо Началник на РУО-Пловдив и г-н Министър на образованието!

До г-жа Иванка Киркова, Началник на РУО – Пловдив

До г-н Красимир Вълчев, Министър на образованието и науката

До доц. д-р Диана Ковачева, омбудсман на Република България

ДО ВСИЧКИ МЕДИИ

ПИТАНЕ ПОД ФОРМАТА НА ОТВОРЕНО ПИСМО

Уважаема госпожо Началник,

Уважаеми господин Министър,

Уважаема госпожо Омбудсман на Република България

С удивление прочетохме тия дни на страницата на РУО-Пловдив ето това мило съобщение:

 Дата на публикуване:17.10.2019г.

Кратък текст на новината:

ПЪРВИ НАЦИОНАЛЕН КОНКУРС ЗА УЧИТЕЛИ „ИНОВАТОРИ В ОБРАЗОВАНИЕТО“ НА ТЕМА „ЗА УЧИТЕЛИТЕ, КОИТО ВДЪХНОВЯВАТ“

Съдържание на новината:

ПЪРВИ НАЦИОНАЛЕН КОНКУРС ЗА УЧИТЕЛИ „ИНОВАТОРИ В ОБРАЗОВАНИЕТО“ НА ТЕМА „ЗА УЧИТЕЛИТЕ, КОИТО ВДЪХНОВЯВАТ“

Националният конкурс се организира от Министерството на образованието и науката.

Целите на конкурса са:

• Да се стимулират и подкрепят учителите, за които работата е мисия, които са креативни, въодушевяват младите хора за постижения, творят, създават култура за иновации, реализират идеи и са лидери на промяната.
• Да получат признание и възможност за популяризиране на опита си учители и директори, които са променили чрез своята ежедневна работа, мислене, отношение и ценности, нагласите за учене, постиженията, провокирали са любознателността на своите ученици и са им създали условия за нови житейски и професионални перспективи.

Повече информация и условията за участие ща намерите на следния линк

Публикувано от:
КРЪСТАНОВА, АНТОАНЕТА
Старши експерт по обществени науки, гражданско образование и религия

В тази връзка необходимо ни се налага да попитаме, да зададем следните неизбежни въпроси:

1.) Публикувалата тази обява г-жа Антоанета Кръстанова има неоспорими заслуги по екзекутирането на един преподавател по философия от Пловдив, който по наше убеждение има всички качества да участва в обявения конкурс, става дума за екзекутирането (опраскването, уволнението по безпрецедентно грозен и възмутителен начин, а след това и остракирането му от системата на образованието в град Пловдив) на г-н Ангел Грънчаров, титулярния учител по философия и гражданско образование в пловдивската ПГЕЕ „ТЕТ Ленин”; та в тази връзка питаме: как в съзнанието на многоуважаемата г-жа Кръстанова се свързват тия две (напълно несъвместими по естеството си!) нейни роли, а именно на реална, фактическа екзекуторка на учители, които са способни да вдъхновяват учениците, и в същото време на ръководителка на кампания по признаването на същите тия вдъхновяващи учители с неоспоримо чиста, възвишена, идеалистична духовна мисия?

2.) Тази тежка раздвоеност на съзнанието на г-жа Кръстанова как й се отразява на всекидневното поведение и също така на здравословното състояние, понеже ний смятаме, че г-жа Кръстанова би следвало да страда (поне нощем) от страшни терзания на съвестта; интересно ни е с какви средства тя успява да заглуши гласа на съвестта?

3.) Дали г-жа Кръстанова е склонна (стига да е логична и последователна) да предложи за вдъхновяваща директорка-мисионерка тъкмо директорката на упомената гимназия, носеща все още (в съзнанието на пловдивчани) името „ТЕТ Ленин”, което, както и да го погледнем, само по себе си е добра илюстрация за тъй напредничавите възгледи на двете основни екзекуторки на този същия учител по философия (подложен на невиждани репресии именно от тези две ръководителки на пловдивското образование, които в момента, в пълно противоречие с практиката си, се представят за толкова горещи почитателки и на творческия порив, и на иновациите, и на свободата на обучението и пр., т.е. на същите тия неща, заради които екзекутираха г-н Грънчаров така наскоро)?!

4.) Кога г-жа Кръстанова и г-жа Анастасова, двете екзекуторки на учителя по философия Грънчаров, са били честни и кога лицемерят: когато в негово лице громяха „некадърника”, „изедника” и „народния враг”, застрашил тъй удобното им статукво, или сега, когато се представят за тъй горещи поклоннички на учителите с духовна мисия, към които г-н Грънчаров несъмнено принадлежи?

5.) Как Вие, многоуважаема г-жо Киркова, се отнасяте към моралните качества на тези две видни административни ръководителки на пловдивското образование? По Вашата меродавна преценка такъв морал съвместим ли ес тяхната ръководна функция в образованието именно във времената, в които живеем, а именно във времена на промени, на реална, на практическа демократизация, на либерализиране на отношенията, т.е. все на неща, срещу които тези същите две ръководителки в последните години на дело показаха не само скритата си неприязън, но и напълно неприкритата си с нищо омраза?

6.) В светлината на казаното дали не следва, ако двете ръководящи госпожи не са все още прекалено неискрени, те самите да се покаят за стореното спрямо г-н Грънчаров, да си посипят главите с пепел, да му се извинят за причинените му страдания и морални щети, да възмездят на съвсем доброволна основа ущърба, който му причиниха в заслепението си, а в крайна сметка с оглед да се самореабилитират поне малко сами да предложат г-н Грънчаров за участие в курирания от тях конкурс за вдъхновяващи учители със същинска духовна мисия, т.е. да спомогнат за негово признание, за заслужената оценка на труда и на постиженията му? Защото в противен случай стореното от тях двете ще продължи не само да бъде пример за крещяща несправедливост, но и скандал, който навеки ще позори не само пловдивското, но и българското образование като цяло.

Ще се радваме да прочетем в най-скоро Вашите съвсем откровени отговори на нашите тъй неизбежни и задължителни за поставяне въпроси, уважаема г-жо Началник на РУО-Пловдив – и уважаеми господин Министър!

Ще ни бъде приятно също така да разберем как (в духа на модерните времена, в които живеем) са реагирали на нашите въпроси самите две видни тъй иновативно и творчески мислещи и най-вече действащи властващи администраторки, за нас тяхната самокритика ще бъде знак, че те преживяват все пак известен душевен поврат към доброто, който не е израз на все същата жизнена стратегия на мимикрията, а е нещо като субстанциално обусловен скок в… нищото (защото всичко онова, срещу което те така всеотдайно се бореха в последните години, сега все по-уверено получава признание даже от самото МОН, на което тия две страдалки все още служат!).

19 окт. 2019 г.

С УВАЖЕНИЕ: (Николай Димов, упълномощен от групата на

небезразличните граждани да

води кореспонденцията с институциите)

Деморализацията на властта е страшна, тя ще донесе заслужени беди на изпадналия в непростимо безразличие народ!

За обсъждане публикуваме следния документ, който тия дни ще бъде изпратен на адресатите си:

До г-н Бойко Борисов, Министър-Председател на Република България

До г-жа Иванка Киркова, Началник на РУО-Пловдив

До г-н Красимир Вълчев, Министър на образованието и науката

ДО МЕДИИТЕ

ПРОТЕСТ ПОД ФОРМАТА НА ОТВОРЕНО ПИСМО

от група небезразлични към проблемите на образованието български граждани

Уважаеми г-н Министър-Председател,

Уважаема госпожо Началник,

Уважаеми господин Министър,

От известно време наблюдаваме внимателно ситуацията около назначаването на учители на вакантните учителски места и в тази област констатираме крайно обезпокоителни тенденции, които, кой знае защо, очевидно изобщо не трогват намиращите се на висши управленски позиции властващи длъжностни лица в образователното ведомство. Примерно директорите на училища, чувстващи се като напълно безконтролни деспоти и тирани, си правят каквото искат, субективизмът при назначението на учителите е повсеместен и потресаващ, никой не се вълнува от квалификацията и уменията на кандидатите, директорите се вълнуват само от това да сложат на съответното място послушен „наш човек“ (корупцията, злоупотребите с власт са норма за поведение!), който единствено да черпи благинки и да се умилква на началството. Примерно директорката на МГ в Пловдив напоследък си позволи съвсем селективно да кани кандидатите за учителското място по философия, недопускайки „не наш човек“ на събеседване, тя допусна този път само от „нашите“, сиреч, процедурата беше превърната в пълен фарс, в пародия! (Настояваме случаят да се провери от обективна министерска комисия непременно с участието на поканени от нея небезразлични граждани, щото експертите на РУО-Пловдив доказаха безброй пъти, че друго не правят освен да се умилкват на директорите – понеже са вдъхновявани от вечния за бюрократите принцип „Гарван гарвану око не вади!") Неописуеми са злоупотребите с власт на разпищолилата се до крайност арогантна директорска бюрокрация, която властва напълно безотговорно и безмандатно, разглеждайки училищата като своя бащиния, като своя по мутренски начин заграбена „частна собственост“; в тъй приказната страна МУТРОЛАНДИЯ очевидно този корупционен и напълно аморален манталитет се превърна в нещо като принцип на държавния живот, което вещае гибелта на страната и нацията ни!

Ние самите поставяхме няколко пъти една група от тези проблеми (свързани с изключително и обидно ниското заплащане на т.н. лекторски часове, водещо до това, че тези часове обикновено биват давани на неспециалисти – поради липсата на интерес у специалистите, а това пък се отразява пагубно върху най-важното: качеството на обучението на младите хора!), реакция никаква не последва, обикновено практиката е такава, че отговорните длъжностни лица се занимават с тъй любимия си „спорт“ – прехвърляне на „топката“ (на „горещия картоф“) от едни ръце в други: примерно г-жа Началника на РУО-Пловдив г-жа Киркова често ни отговаря, че този проблем е в прерогативите на централата на МОН, а оттам пък прехвърлят проблема за решаване от нея, тя пък отново го прехвърля на централата на МОН, с оглед „измиване на ръцете“, снемане на отговорността – и така любимата игра продължава до безкрайност. Крещящ по арогантността си пример в тази посока е последното писмо на г-жа Началника на РУО-Пловдив до групата на небезразличните граждани, в което тя заяви, че "не била правилно разбрана" когато в интервю в една медия беше заявила, че в системата на пловдивското образование т.н. "лекторски часове" по един и същ предмет в близки училища били обединявани, с оглед да се получи поне половин щат (и по-достойно заплащане, което ще върне учителите-специалисти - понеже тия часове сега обикновено се водят от неспециалисти); отричайки казаното от самата нея, г-жа Киркова показа, че на властващите в плодивското образование изобщо не им пука за качеството на обучението на младите, което, както и да го погледнем, е проява на пълна безотговорност.

По наши наблюдения в крайна сметка се стигна дотам, че благодарение на тъй дълго чаканата „реформа“ примерно часовете по философия бяха орязани така жестоко, че вече почти във всички училища (с изключение на най-големите) тези часове биват предлагани като лекторски, на хонорар, естествено, поради обидно ниското им заплащане специалистите по философия не проявяват интерес към тях, това води дотам, че директорите без капка неудобство възлагат часовете да бъдат водени от неспециалисти, естествено, това довежда до изключително ниско ниво на обучението по този тъй важен мирогледен и духовно формиращ предмет. Което обаче не смущава никой, още повече че, както е известно от наши предходни писма, тези същите ръководни кадри в пловдивското образование са заети с тъй любимата им кампания по „гонене на вещици“, в последните години те се прославиха с това, че безпощадно воюват с борещите се за истинска промяна към добро в сферата на образованието (такива като учителя по философия и гражданско образование от пловдивската ПГЕЕ „ТЕТ Ленин“ Ангел Грънчаров); знаем, че такива учители бяха подложени на варварски репресии, бяха опрасквани системно, гонени, обиждани, че били „негодни“ и „некадърни“ да учителстват, бяха остракирани по най-грозен начин от образователната система. А в същото време, както казахме, часовете по философия са водени почти навсякъде от нефилософи, от неспециалисти, важното е обаче да са „от наште“, важното е да са послушни, важното е да не им пука за качеството на обучението на младите!

Това безобразие продължава да се вихри в училищата на пловдивското образование под благия поглед на ръководството на МОН. Ние като небезразлични граждани и данъкоплатци се чувстваме длъжни да заявим, че настояваме висшестоящата институция във Ваше лице, уважаеми г-н Премиер, да направи нужното да спре тези безобразия, а (без)отговорните длъжностни лица, които допуснаха тези невиждани ексцесии, беззакония и безобразия, следва незабавно да бъдат отстранени от постовете им. Разбира се, това може да стане единствено ако на Вас лично, г-н Премиер, изобщо Ви пука за ставащото в подведомствената Ви държава, но ние нямаме такова впечатление, което по нашето възприятие е комай основната причина за ширещата се арогантност на висшия управленски ешалон. Всъщност по нашето убеждение истински главната причина обаче е ширещото се безразличие на гражданите, които, като не си изпълняват длъжността и ролята, с това насърчават произвола на властващите и дори участват в него: защото управниците правят винаги онова, което им позволяваме ний, гражданите, щом гражданите са способни да им позволят всичко, управляващите ще продължават да правят каквото им скимне!

Да, но в наше лице, в лицето на групата на небезразличните граждани, ние продължаваме да си изпълняваме гражданския дълг, с което поне Ви нарушаваме властническия комфорт, знайте, че народът може да бъде лъган дълго време, но винаги няма как да бъде лъган и заблуждаван. Ето, ние, небезразличните граждани, като съзнателна и отговорна част от народа, продължаваме в тежките условия да правим нужното за да измием донякъде лицето на народа от петното на позора – защото безразличието е едно крайно трудно измиваемо петно!

Интересно ни е да разберем дали някаква реакция ще последва и този път. Налага се властта на разпищолилите се управници с мутренски манталитет да бъде подложена на силен граждански натиск, нашият пример показва, че никакви разумни аргументи не са способни да убедят разпищолилата се власт в потребността управниците да си изпълняват що-годе прилично ролята. Да, деморализацията на властта е страшно нещо. Което ще донесе заслужени беди на изпадналия в непростимо безразличие народ.

И понеже всичко на този свят тръгва от образованието, ние продължаваме да воюваме за същинска промяна – демократизация, либерализация, декомунизация! – в него; докато този гибелен манталитет на безразличието не бъде сломен, страната и нацията няма да видят, няма да дочакат доброто и просперитета. И това ще е съвсем заслужено наказание за непростимото безхаберие на зомбираното немислещо мнозинство от т.н. „граждани“ (гражданин не можеш, няма как да бъдеш ако си с манталитета на мижитурка!).

Приятно безотговорно (сиреч извратено, напълно порочно!) властване ви желаем, господа и дами управляващи! Съвсем скоро наши активисти възнамеряват да започнат да ви изнасят нови открити уроци по темата що е политика, що е управление, що е власт и как те се упражняват – защото вие продължавате без капка неудобство да демонстрирате, че хал хабер си нямате от тия безкрайно важни неща.

17 окт. 2019 г.

С УВАЖЕНИЕ: (Николай Димов,  упълномощен от групата на небезразличните граждани да 

води кореспонденцията с институциите)

Още един документ от епичната епистоларна битка с шаманите на бюрократичната мисъл в управата на пловдивското образование!

До г-н Бойко Борисов,

Министър-Председател на Република България

До г-жа Иванка Киркова,

Началник на РУО-Пловдив

До г-н Красимир Вълчев,

Министър на образованието и науката

До доц. д-р Диана Ковачева,

омбудсман на Република България

До г-н Борислав Стаматов,

омбудсман на гр. Пловдив

ДО МЕДИИТЕ

ВЪЗМУТЕНО, НО И ИРОНИЧНО ВЪЗРАЖЕНИЕ ПОД ФОРМАТА НА ОТВОРЕНО ПИСМО

от групата на небезразличните към проблемите на образованието български граждани

Уважаеми г-н Министър-Председател,

Уважаема госпожо Началник,

Уважаеми господин Министър,

Уважаема госпожо омбудсман на Република България

Уважаеми г-н Омбудсман на гр. Пловдив

Най-напред се чувстваме длъжни да благодарим на многоуважаемата г-жа Киркова за необичайната експедитивност, с която тя ни отговори този път, само няколко дни след като е получила писмото ни! На какво ли е знак тази бързина, тази спешност? Думата "експедитивен" според речника означава "бърз, енергичен, жив, подвижен, активен, деятелен, интензивен, сръчен, предприемчив, деловит, сведущ", за жалост обаче употребяваме тази многозначна дума само в първото й значение – защото ето вече няколко дни (след запознаването ни с това наистина крайно многозначително писмо!) сме изпаднали в дълбок размисъл по очерталия се този път в екстремна форма проблем: как е възможно с властващите именно в сферата на образованието длъжностни лица да не може да се води какъвто и да било смислен диалог?! Да, трябва да признаем, че сме далеч от времето, в което дискусията, която се опитваме да предизвикаме, ще стане плодотворна, смислена, цивилизована, човечна; очевидно се налага тези длъжностни лица да бъдат най-старателно обучавани да разговарят истински, по нормалния и човешки начин, водещ до взаимно разбиране – защото, простете, за кой ли път добиваме впечатлението, че тяхното съзнание явно не е от този същия свят, в който уж съвместно обитаваме!

Цял ферман от много (десетки) страници би могло да се напише ако се подложи на старателно тълкуване, на сериозна интерпретация текста, който сътрудниците на г-жа Киркова са сътворили, а тя е имала добрината да подпише. Най-първото впечатление е, че тази сътрудници, волю или неволю, сякаш фактически постоянно подлагат динена кора (или бананова обелка) под краката на своята началничка: дали пък съвсем умишлено не искат да я дискредитират в нашите, на гражданите, очи – като й поднасят за подписване такива крайно скандални (най-вече по съдържащата се в тях колосална нравствена поквара!) текстове, звучащи иначе тъй наукообразно и дори изискано-бюрократично?! Нима сътворилите тия писма чиновници имат убеждението, че ние, гражданите, сме нещо като непоправимо увредени дебили, че няма да разберем гаврата ли?! Как е възможно така арогантно да ни обиждате, драги така умело боравещи със словото на бюрократичното нищонеказване чиновници?! Да, защото вие обиждате най-напред нашата умствена способност, нашата интелигентност, а след това потъпквате и достойнството ни – без да ви мигне окото при това?! Как е възможна такава безпределна наглост?! Нима сте така самозабравили се, че даже не усещате какво всъщност казвате, каква е тази уродлива "чувствителност" (равнозначна на тотална БЕЗЧУВСТВЕНОСТ!), плод на която са тия феноменални творения, пред коите човешкият разум направо онемява?!

Да, спасява ви единствено това, че вероятно огромната част от гражданите (и журналистите) са явно не по-малко безчувствени от вас, та не усещат, та не долавят съдържащия се в текста ви комплекс от иманентно-присъщи емоции, щото ако тяхната чувствителност беше здрава, то неминуемо щеше да избухне такъв взрив от негодувание, че много се съмняваме дали сградата на РУО-Пловдив (възвишаваща се като крепост на площад "Джумая джамия") щеше да удържи напора на възмутените граждани! Да, за жалост, цялото ни общество е така болно, че единствено на този фон са възможни безчинства като тия, които си позволяват въпросните чиновници, сътворили този пореден неподражаем шедьовър на абсурдистката административно-литуратурна класика, в сферата на която в последните години им се наложи толкова много да напреднат и да се усъвършенстват!

Предполагаме, че в момента, като четете нашия текст, многоуважаеми адресати на нашето писмо, си мислите: защо пък толкова много са възмутени тия въпросните небезразлични граждани, какво толкова е станало, е, казали сме им там някакви си общи, нищо не значещи фрази, голяма работа, да не вземе да пропадне светът, нам да не ни е сефте да пишем и да говорим по този йезуитски и казуистично-схоластичен начин?! Я ги виж ти, ще ни се правят те на прекалено чувствителни, били се обидили, молим ви се: кои сте вие бе, как може да ни се правите на толкова умни и важни?! Я вижте как постъпва народа ни: не му пука изобщо, нищичко не разбира, похърква си блажено, а те, молим ви се, ще ни те правят на изтънчено "ентелегентни"?! Айсиктир, аман от вашето вечно недоволство бе, на вас изобщо не може да се угоди бре, какви сте вие бе, на какви ще ни се правите тука?! Не стига, че изобщо ви забелязваме, насекоми проклети, а искате в добавка и нормално да комуникираме с вас ли?! Я ни се махайте от очите, че ни пречите да си царуваме блажено и безметежно, досадници неедни, цял юли и цял август, когато нормалните хора си пекат задниците по плажовете, те ще ни пишат дълги-предълги писма, в които ще ни се правят на умни; айде де, заради вас не можахме да си починем като хората, изроди такива?! (Зер, кой работи през горещото лято, мама му стара, имаме климатици, но пак човеку не се работи в канцелария като знае, че на морето е тъй приятно, въодушевяващо и съблазнително; изроди такива, душевадци подли, дето ни изтормозихте туй лято, пък и на пролетта не можахме заради вас да се насладим кат хората?!)

Нали такива мисли ви минават през главите, многоуважаеми наши многострадални адресати на тъй жестоките, признаваме, наши писма?! Много сме гадни като ви караме да осмислите що става – и какво сте си позволили да направите (за пореден път!)?! Да де, ама не, няма да ви пощадим и този път, пак ще кажем как мислим, та да ви помогнем да съзрете и вие онова, което сте допуснали, сте си позволили без да ви пука изобщо – щото на наглостта на разпищолилите се властници трябва да се сложи най-сетне някакъв край или предел!

За да ви помогнем да ни разберете що-годе пълно и цялостно, отново ще постъпим пределно аналитично и дори нагледно, по тази причина ще обособим възловите пунктове на възражението си, което наистина е изключително възмутено, толкова, че повече не може да се търпи (независимо от напълно добронамерената ирония, с която и този път е просмукано нашето изложение, но която едва ли ще оцените именно като такава!):

1.) Интересна е първоначалната обща констатация (която се изправя в съзнанието на нормалния, на непредубедения човек), че авторите на въпросното тъй пределно стерилно (в бюрократичността си), но иначе безкрайно грандоманско по звученето си писмо очевидно даже не четат нашите писма, а ако ги все пак четат, то тогава най-вероятно и не полагат елементарен опит да схванат за какво всъщност им говорим, какво фактически им казваме. Предполагаме, че това се дължи на обстоятелството, че манията за властническа непогрешимост е довела до такава душевна хипертрофия, че душата на същите тия длъжностни лица очевидно е овладяна от една-единствена емоция, а именно от тоталното пренебрежение спрямо ония истини, които ние, небезразличните граждани, се виждаме принудени да им казваме едва ли не всеки път; да, абсолютно нищичко сякаш не сфващат или не искат (не могат?) да схванат, как е възможно това?! Или просто не ви е угодно да схванете това, което Ви казваме, и на това "основание" си позволявате изцяло да го пренебрегнете – до степента да се правите на изоглавени, демонстрирайки убедеността си, че това, което ние ви казваме, вие пък имате илюзорното право тотално да го игнорирате?!

В резултат на блокажа на съзнанието тези съответните автори на стандартно-схоластични нищонеказващи бюрократични писма (зад които обаче стои властта на тия, които имам неблагоразумието да подпишат творенията им и по този начин да ги легитимират като официален властнически акт!) изобщо не се опитват да схванат, че тук ние не водим някакъв абстрактен вял разговор "за демократизацията", а разнищваме до основи цяла една епична история, изтъкана от поредица от безобразия, беззакония и невиждан властнически произвол, за която в крайна сметка някой трябва да поеме цялата отговорност! Ето къде всъщност "ви стяга чепика", драги автори на безсмислени словоизлияния и техните властващи ментори-покровители, на които се налага да поемат цялата вина: мъчите се да бягате от отговорност, да, истерично се мъчите да шикалкавите с оглед тъй въжделеното от вас бягство от отговорност да стане непосредствена реалност, да де, ама казахме, че е крайно тъпа работа толкова много да ни подценявате – и да ни мислите така наивни, че да си вярвате, че изтъркания ви номер ще мине?! Няма как да стане това, драги властващи тарикати, така не стават тия работи, ето, дойде времето да отговаряте за всичко, което дръзнахте да сътворите в последните епични години на борби за непосредствена и практическа реална демократизация и декомунизация на отношенията не само в конкретните училищни общности, но и на ниво град и област, пък и също така, защо не, на нимо цялата дъжава! Сега поне отчасти схванахте ли за какво всъщност иде реч? Да, дойде времето да отговаряте, и тук никакви опити да шикалкавите няма да ви помогнат, бъдете сигурни в това! Защото ние, небезразличните граждани, няма да го допуснем!

2.) Спрямо този басисен смислов и ценностен контекстследва да настроите съзнанията си – в противен случай рискувате да станете така смешни (въпреки наглостта си!), че да ви се наложи в един момент да си отидете, да слезете от властта съвсем опозорени: разберете, с тия смехотворно-тъпи писма непрекъснато се излагате не само пред цялата общественост на тъй културния град Пловдив, но дори и пред цялата страна, а също така и пред цялото човечество (щото нашата епична кореспонденция се чете внимателно чак в Австралия и в Америка!)! Спрете с тъй самоотвержено-групавите си опити да омаловажите случилото се, вие така дълбоко нагазихте в непроходимото блато на собствената си властническа арогантност и безпардонност, че вече сте затънали до шия в него, излизане оттам май вече няма, невъзможно е да се измъкнете оттам; въпреки това ние, поради вродено благородство, се опитваме да ви подадам ръка да излезете, а вие по безпределно тъп начин дърдорите: не щем, искаме си да затънем целите, искаме да се удавим в... лайната (простете за думата, но се налага да я употребим, щото тази е най-точната метафора за случващото се!), които сами произведохме! Кажете де, от тази оптика погледнато, на какво ви прилича вашето собствено поведение?! Не сте ли склонни да признаете най-после, че истината не може да бъде вечно тъпкана, тя в един момент излиза наяве – и тук никакви опити да я замаже няма да ви помогнат! Един вид напразно се хабите, и това искаме да ви кажем, драги смешни поборници за тържеството на арогантната бюрократична лъжа!

3.) С оглед на казаното за кой ли път Ви съветваме, многоуважаема г-жо Киркова, да четете това, което са Ви поднесли да подпишете Вашите подопечни чиновнички и чиновници, които имаме чувството, че работят съвсем съзнателно (знаем ли?!) за подриване на авторитета на възглавяваната от Вас институция – в противен случай как е възможно да пишат такива глупости?! Също така Ви съветваме внимателно да четете това, което ние сме Ви писали, ний пишем своите отворени писма за Ваше добро, Вие обаче (понеже сте допуснала съзнанието Ви да се овладее от непристойни емоции на краен негативизъм към нас!) не само че не съзнавате това, ами си въобразявате точно обратното, а именно, че искаме да Ви навредим? И поради тази крещяща неадекватност се държите не само абсурдно, но и унизително: не бива чак до такава степен да бъде опозорявана институцията, ние, като граждани, държим институциите в НАШАТА държава да се държат достойно, просто ни е срам да имаме такива институции! Това поне можете ли да разберете? Опитайте, но първом, казахме, се постарайте да освободите съзнанието си от въпросните непристойни емоции на краен негативизъм. На какво основание продължавате нас, гражданите, да ни смятате за нещо като врагове на собствената си държава? Това, простете, е не само напълно грозно, то е също така и неизмеримо тъпо. Научете поне ето това: гражданите, подобно на клиентите в магазина, винаги имат право, винаги са прави – особено когато роптаят срещу нередностите в поведението на своите управници!

4.) Още доста неща могат да се кажат, но за да не се разпростираме прекалено, минаваме към по-конкретния анализ на иначе забележителното Ви писмо. Да разгледаме пункт 1 на писмото Ви, за нагледност го представяме и тук:

Иначе казано, ако бяхте поне малко честни, щяхте да кажете открито, че не щете да участвате в предложената от нас, гражданите, "кръгла маса" по реалната демократизация-декомунизация на отношенията, а това значи – забележете! – че предпочитате тези именно отношения да си останат все така недемократични и комунизирани, нали това означава, опитайте се да осъзнаете какво фактически и всъщност сте дръзнали да кажете?! Накратко казано, се осмелявате да признаете, че сте твърди привърженици на тъй изгодния Ви (понеже запазва всевластието Ви!) антидемократичен авторитаризъм, който е причината за властовия произвол, за който ние, гражданите, дето не сме безразлични, Ви обвиняваме! Това ако не е доказателство за крайното Ви разпищолване, сполай му кажете, нали така?!

Е, с гореказаното от Вас самата Вие без да се усетите фактически признавате, че имате спешна нужда от твърда и реална демократизация и декомунизация, да, за жалост човешкият език е толкова мъдър, че няма как да скриете истината, напразни са тук всякакви усилия! "Кръгла маса" не искате, не благоволявате да участвате, но сте била готова да участвате в какви ли не "проветрявания на устите", в какви ли не казионни официозни говорилни – стига те с нещо да не поставят под съмнение Вашия, на бюрократите, властови монопол и произвол! Ето затова казахме по-горе колко умилително тия, които са написали туй писмо, несъзнателно работят именно против това, което си въобразяват, че уж защищават; дали пък те всъщност не са наши, на нас, гражданите, най-искрени съюзници, които подмолно или нелегално работят против интересите на разпищолилата се мутро-комунисто-гербовашка власт?!

5.) Отново представяме тук и пункт 2 от писмото Ви, с оглед сами да видите какво всъщност сте написали:

С този пункт, както е видно, пращате за "зелен хайвер" г-н Грънчаров, как Ви се вижда, нима мислите, че той би тръгнал в позицията на просител в МОН, с оглед да го включат в компанията на ония министерски паразити, наричащи се в случая "обучители", които са способни на всякакви мерзости само и само да смучат тъй сърдечно обичания от тях парично-финансов ресурс? Нима мислите, че г-н Грънчаров би се подложил на такова самоунижение – да претендира да бъде включен в тази аморална компания? Нещо много сте се объркали щом си позволявате да го подлагате на нови и нови унижения? Нима още не сте схванали, че имате такъв голям грях спрямо този човек (работил самоотвержено цял живот на толкова буренливата нива на българското образование и култура!), че едва тепърва МОН (стига работещите в него да имат известна съвест, което е доста съмнително в светлината на последното излияние на Вашите чиновници!) трябва да започне да прави нещо за да си изкупите вината. (Или и вие вината обичате да ги поемате само с... мезета?! – нима и вие успяхте да стигнете до тази крайна комунистическа наглост?!) Питаме се само как не ви е поне малко срам да развявате парцаливото и оцапано знаме на това крайно комунистическо безочие, интересно е думата "срам" дали изобщо знаете що значи?!

6.) Продължаваме нататък, където става все по-интересно, очевидно въпросното безочие наистина няма предел:

Госпожа Василева (която внесе даже и петиция с много подписи по този въпрос, на която Вие "отговорихте" тогава не по-малко арогантно!) може в онази ситуация да е предложила нещо, но мина доста време, ситуацията се влоши, вината Ви нарасна, проблемите се изостриха, гаврите над г-н Грънчаров станаха наистина безпрецедентни, и ето, Вие ни съветвате да се задоволим с онова, което сте били казали тогава, т.е. да се задоволим с АБСОЛЮТНОТО НИЩО?! Добре де, повтаряме, емоцията "срам" нима Ви е съвсем чужда? Разсъдете поне малко: г-н Грънчаров работи всекидневно и неуморно за доброто на образователната институция, всеки ден върши фактически Вашата, на цялото регионално управление, работа, и я върши най-квалифицирано, съвестно и качествено, а Вие заявявате, че с нищичко не сте длъжни да възмездите неговия труд, не е ли това, съгласете се, проява на някаква несрещана, направо феноменална наглост?! Грънчаров нека да си работи, ний обаче ще гледаме сеир, скръстили ръце ще се радваме на усърдността му, но не той, а ние ще си получаваме заплатите, а пък този същия идиот Грънчаров нека да мре – щом е толкова щур да работи напълно безвъзмездно за народното благо!!! Няма да го назначим Грънчаров да стане един от нас, щото ако такова нещо се случи, тогава Грънчаров ще предизвика нещо като вселенски апокалипсис в нашето тъй идилично добруващо РУО-Пловдив: та нали тогава и на нас, покрай този трудолюбив идиот, ще ни се наложи да почнем да работим?! Не, ний Гранчаров по тази причина изобщо не го щем при нас, щот тоз Грънчаров просто не е от нашата кръвна група. (Ако беше обаче "от наште", ний отдавна щяхме да сме се погрижили за него, примерно вижте как хубаво се грижим за г-н Михаил Казанджиев, на него, понеже е "от наште", пак му осигурихме хубава длъжност, вярно, той не издържа конкурса за директор, но ний, понеже имаме добро сърце, мигновено го назначихме за "временно-изпълняващ длъжността" директор на едно училище, нека човекът добрува там доживотно, щот е "от наште", а този въпросният изрод Грънчаров нека да мре!

Да, точно така звучи в нашето излияние Вашето толкова сърдечно излияние, многоуважаема госпожо Киркова! Кажете, не са ли за бой Ваште подчинени, които Ви подложиха за пореден път такава хубава динена кора под краката - или бананова обелка, ако предпочитате?!

7.) Още по-интересно (и смешно) става по следващия пункт от знаменателното сърдечното Ви писмо, ето, съдете сама:

И сте цитирали пасаж от "длъжностната характеристика" на тези титани на трудолюбието, които явно направо се скъсват от работа, горкичките! Не, ний, многоуважаема госпожо Киркова, като прочетохме списъка на тия исполинско тежки дела, с които тези горките стахановци са принудени да вършат, признаваме си, оплакахме горчиво тяхната тъй несправедлива участ; и в един момент в съзнанието ни се роди тъй коварния и подличък въпрос: а защо като им е толкова тежка работата на тия трудолюбиви каторжници, те не вземат да се махнат от тази непосилно тежка работа, ами като същински работохолици се държат десетилетия за нея? (Експертът по история А.Василев, доколкото ни е известно, вече трето десетилетие се мъчи, този човек явно е мазохист – щом тъй силно е привързан към непосилния за човешко същество каторжен труд!) Да, интересно е как тези хора търпят и издържат на тъй непосилно тежката работа?! Очевидно те са същински идеалисти, които единствено заради народното благо се самораздават и изтощават всеки ден?! А и очевидно въпросният Грънчаров е толкова тъп, че сам не си знае интереса – щом се опитва да се намести сред тия именно каторжници на нашата тъй бляскава социалистическа образователна система?! Да, луд човек е тоя Грънчаров, очевидно е така, а не по-малко луди сте вий, небезразличните граждани, дето така зверски искате да натикате своя човек сред въпросните изнемогващи от работа каторжници!

8.) И минаваме към последния пункт, където вече става най-интересно, както подобава за всеки административен водевил или оперета:

Значи вкратце казано, нека този Грънчаров, щом е толкова луд да си издава на свои средства тия списания, нека да продължи да ги издава сам, ний към тия негови активности не щем да сме съпричастни, щот на нас качеството и осъвременяването на образованието на младите, както се убедихме вече всички, ни е последната грижа! Майната му на Грънчаров, като е луд, нека да продължи да си издава тия списания, а ний ще си добруваме на нашите каторжнически административни постове, щот ний за разлика от него не мислим за печалби (както виждаме, Грънчаров дружески е клъвнат най-накрая, че бил предлагал "закупуването" на списанията!), а сме напълно безкористни идеалисти, нали така?! И не щем да ни иронизирате повече, драги последователи на изрода Грънчаров, щот ний наистина изобщо не мислим за пари и заплати, а мислим единствено за доброто и щастието на целокупния ни малоумен народец!

Спираме дотук. Още много може да се пише, но не виждаме смисъл. Оказва се, за жалост, че РУО-Пловдив очевидно обитава някоя друга планета, нямаща нищо общо с нашия тукашен грешен свят. Доста трудно е да се разговаря с тия всеотдайни труженици, които наистина явно немат никакво време да водят целебни, направо душеспасителни диалози с нас, небезразличните граждани. Но ето, за кошмар на тези същите труженици последният им шедьовър доказва правотата ни: трябва да се прави нещо за да бъдат "приземени" въпросните тъй трудолюбиви административни аскети, иначе казано, отново е актуален лозунга на непрежалимия др. Тодор Живков: "Приземяване, приземяване сега е нашият лозунг, уважами другарки и другари социалистически труженици!!!".

Е, ний това и правим, опитваме се да ви приземим поне малко, ала вий се дърпате, очевидно сте се модернизирали и демократизирали дотам, че за вас въпросният лозунг не е актуален, нали така излиза? Абе пълна лудница излезе нашият епистоларен диалог, това е положението, за жалост! И то може да бъде оправено едва след като седнем на една маса, може да не е непременно кръгла, и правоъгълна да е става и може, там, очи в очи, ще си поговорим донасита – докато най-сетне направим нужното да се разберем по всички въпроси.

Защото се видя, че с писма разбирането и комуникацията ни е прекалено трудна, невъзможна е даже. Ний ви правим добро като ви казваме нещата как изглеждат в нашите очи, вий се цупите и ни се обиждате, сякаш сте некакви непорочни праведници! Е, така повече не може да продължава, очакваме датата, на която ще се срещнем най-после, да се надяваме, че това наше писмо ще е последното; дай Боже да е така, ама знае ли се що още ни чака, какви други изненади е отсъдено да ни сполетят в таз наша тъй приказна страна, наречена неслучайно МУТРОЛАНДИЯ?!

Въпреки всичко очакваме да ни съобщите дата и час за среща в удобно и за нас време с оглед да започнем най-сетне своята „кръгла маса” по демократизацията-декомунизацията, до скоро!

Уважаеми г-н Министър-Председател,

Уважаеми господин Министър,

Уважаема госпожо Омбудсман на Република България,

Уважаеми г-н Омбудсман на гр. Пловдив,

Умоляваме Ви, направете нещо с оглед да помогнем ексцесиите, произвола на самозабравилите се властници, беззаконията, безобразията в пловдивското образование да спрат час по-скоро! Ако продължите нищо да не правите в тази посока, това означава, че Вие лично искате нищо да не се променя, а за това ще Ви се наложи да поемете цялата отговорност за тях!

Толкова е просто това, нима и него не разбирате?!

31 август 2019 г., Пловдив

С УВАЖЕНИЕ: (Николай Димов,

упълномощен от групата небезразлични

към проблемите на образованието граждани

да води кореспонденцията с институциите)

Проект за Протестно писмо до г-н Премиеро, Министъра на образованието и науката, до омбудсманите и до Началника на РУО-Пловдив

Този документ се публикува тук за обсъждане в общността на небезразличните граждани; можете да правите предложения за добавки и корекции, молим, възползвайте се:

До г-н Бойко Борисов, Министър-Председател на Република България

До г-жа Иванка Киркова, Началник на РУО-Пловдив

До г-н Красимир Вълчев, Министър на образованието и науката

До доц. д-р Диана Ковачева, омбудсман на р. България

До г-н Борислав Стаматов, омбудсман на гр. Пловдив

ДО МЕДИИТЕ

ПРИЗИВ ЗА ПРОТЕСТ ПОД ФОРМАТА НА ОТВОРЕНО ПИСМО

от група небезразлични към проблемите на образованието български граждани

Уважаеми г-н Министър-Председател,

Уважаема госпожо Началник,

Уважаеми господин Министър,

Уважаема госпожо Омбудсман на Република България

Уважаеми г-н Омбудсман на гр. Пловдив,

Ние, небезразличните към проблемите на образованието граждани (ние обаче също така сме небезразлични и към другите най-остри и важни проблеми в свидното ни отечество!) получихме поредното възмутително по безотговорността и обструкционизма си писмо, подписано от г-жа Началника на РУО-Пловдив, поради което се виждаме принудени отново да се обърнем към многоуважаемия господин Премиер: абе много са се разпищолили намиращите се на властваща позиция чиновници от Вашето управление бе, господин Министър-Председателю?! Защо не предприемете някои по-ефикасни мерки за да ги принудите като седят на тия кресла да започнат що-годе съвестно да си гледат работата?! Многократно се обръщахме към Вас, но дори и работещите, тъй да се рече, във Вашата собствена премиерска администрация, от Вашия собствен секретариат, понеже явно са солидарни с безотговорните си братя и сестри, направиха всичко, което е по силите им не само да скрият изпратените им от нас документи, но и да предотвратят каквато и да било намеса от Ваша страна, та проблемите да бъде решени овреме! Щом дори и във Вашата собствена канцелария чиновниците са способни да се държат така, че да Ви излагат в очите на нас, гражданите (излиза, че не те, а Вие самият сте безотговорен за ставащото, за вършещото се в цялата административно-чиновническа и бюрократична йерархия на държавата!), т.е. да Ви злепоставят, правете си сметката колко ефективна е властта, която си мислите, че упражнявате уж от наше име и в наш интерес?!

Излиза също така, че Вие самият увенчавате (като не Ви информират и като стоите бездеен!) властовия чиновнически произвол, което пък значи, че държавата у нас не се управлява от Вас, а от същите тия играещи си със самия Вас както искат високопоставени и реално упражняващи властта чиновници! Ето и сега знаейки това (не ни мислете, че сме наивни или малоумни, не ни мислете, че сме глупаци!) Ви пишем тия неща с пълното съзнание, че чиновниците около Вас ще ги скрият от очите Ви, няма да ги доведат до Вашето знание, което ни принуждава да сложим на пост до централния вход на сградата на Министерския съвет в София неколцина наши активисти, които да Ви дебнат и когато минавате оттам да Ви връчат лично на Вас този документ; щото е срамота Вие самият, независимо от всевластието, което уж имате, да сте чисто и просто една пионка в ръцете на фактически неуправляемата висша властваща администрация, която по начало следва да е под Вашия непрестанен контрол; ала очевидно и Вие самият не сте много наясно с това за какво Ви е дадена властта, що е това власт, за какво тя служи и каква е технологията за ефективното й упражняване. По тази причина на нас, небезразличните граждани, както виждате, ни се налага да Ви изнасяме такива открити уроци по управление, с оглед да запълним поне малко пропуските във Вашето образование (и възпитание, щото тия неща имат и нравствен смисъл!). Пък и моралът на намиращите се във Вашата свита очевидно не е на висота щом си позволяват да си играят с Вас и да Ви премятат така лесно и безнаказано. 

Толкова по този въпрос. А ето сега вижте как тази ситуация по върха се отразява на по-нисшите управленски нива: седящите на тия кресла са се разпищолили до самозабравяне, отново ще Ви дадем пример на невиждана управленска разпуснатост, която е взеха крайно екзотични, хипертрофирани, екстравагантни и безскрупулни форми. Господин Министре на образованието и науката, а пък Вие знаете ли как сте разпуснал подчинената Ви управленска администрация?! Не знаете ли?! Ето Ви сега още един крещящ пример, белким поне малко се стреснете и започнете да се вразумявате и поправяте, в което не вярваме особено, щото и Вашето съзнание очевидно е доста неадекватно за мястото, което заемате - и на длъжността, която би следвало да изпълнявате безупречно (стига да бяхме нормална държава, каквато очевидно не сме!).

Месеци наред преговаряме с г-жа Началника на пловдивското РУО-Пловдив г-жа И.Киркова и се мъчим да й обясним нещо, което и децата знаят: а именно че на поста, който тя заема, всекидневно нейно задължение е да общува с гражданите и то с пълното съзнание, че ние, гражданите, ний, демоса, поради статута, който имаме, сме истински властващата инстанция в системата на функциониращата демокрация; ние, гражданите, на това основание и по тази причина сме безкрайно полезни за властващите особено когато сме небезразлични, когато се опитваме да помогнем на властващите да се освободят от тъй коварната примка на самозабравянето, на тъй неуместната властническа грандомания, на манията, че са непогрешими, че са всезнаещи, че са нещо, опази Боже, като наши господари, а не са наши слуги (които можем във всеки един момент да лишим от доверието си и даже от дадените им пълномощия особено когато по всичко личи, че не си изпълняват задълженията, т.е. не знаят за какво им е дадена тази пуста власт!). Въпросната госпожа Киркова в тия наши епични епистоларни битки се изяви като длъжностно лице, което употребява властта си само и само за да се гаври с нас, гражданите, да се подиграва с нас, позволявайки си разните там уж много тънки административни чалъми, тарикатлъци и пинизи; изобщо ний сме възмутени, че тази властваща особа, въпреки положените от нас усилия за вразумяването й, си остава в плен на една крайно неуместна емоция (тя, моля Ви се, ни е обидена на нас, небезразличните граждани, по причина на това, че й помагаме, че се опитваме да й покажем на кой свят изобщо живее!), поради което се държи напълно неадекватно в ситуацията, в която се оказа изцяло по своя вина (умният и опитен управленец решава тия въпроси за пет минути разговор с гражданите). 

Но ето, ние, небезразличните граждани, вече близо година се опитваме да убедим въпросната самозабравила се властница, че тя лично ще спечели много от срещата "очи в очи" с нас; не, тя продължава да се инати и дори сега, когато вече разговаряме за датата на нашата среща, на откриването на нашата "кръгла маса" по реалната демократизация на пловдивското образование, ето, вече повече от месец не можем да уточним взаимно удобна и приемлива дата за отриването на това толкова закъсняло мероприятие или изява?! То не бяха какви ли не мъки, то не бяха увъртания, то не бяха тарикатлъци и пинизи, не и не, г-жа Началничката кой знае на какво основание си е втълпила, че тя самолично ще определя датата на тази среща, не й пука от това, че ний, небезразличните граждани, не можем да се съберем на тази дата, защото някои от нас работим по цял ден, при това сме принудени да работим в далечни градове, налага ни се да пътуваме с оглед да можем да дойдем на тъй потребната за Пловдив среща?! Хем се уточнихме, че от наша страна все пак тя трябва да получи съгласието ни за дадената предложена от нея дата, хем като й казахме в писмен вид, че тази дата не ни е удобна, че на тази дата не можем да дойдем, тя сега в своето писмо-отговор нагло заявява, че чиновниците, молим Ви се, ни били чакали, а пък ний, гражданите, видите ли, не сме се били явили на среща, инициирана от нас самите (!!!), сиреч иска да ни вмени нещо, което ни е изцяло чуждо: безотговорността и несериозността, които бликат от всяка нейна дума! 

Защото когато човек е на такъв отговорен пост, той няма право да си позволява действия и дори думи, които петнят имиджа на институцията и развалят нейното достолепие – да, институцията е вечна, а съвсем преходни и временни са тези, които седят на даденото властническо кресло. Но дори и тези неща не се съзнават, поради което заради такава крещяща безотговорност на властващите се стигна дотам, че всички ние вече сме убедени, че институции като въпросните РУО-та следва да бъдат решително и незабавно закрити – понеже са станали оазиси не само за сладко бюрократично нищонеправене (или клатене на краката!), но и са станали инструменти за спъване и блокиране на всеки повей на иновация, на творчество, на промяна, на свеж полъх в изпълнената с тъй зловонен дъх престаряла и работеща на празни обороти бюрократична машина в образованието! Какво чакате още бе, г-н Премиер, ако изобщо Ви пука за образованието на нашите деца и внуци и за бъдещето на България (което всички ние искаме да е славно не по-малко от миналото й!), за нейния просперитет и достойнство, смачкайте тази разпищолила се и така вредна административно-бюрократична хидра, отрежете пипалата на този тъй вреден октопод, който души и обезсилва българското образование, пречи на неговия възход, ликвидира всеки порив към новости, към добро, към истината, правото и справедливостта?! 

Отдавна фалиралата по всички линии абсурдна и отживяла времето си система на тоталния социалистически по естеството си държавно-бюрократичен контрол и терор трябваше да бъде премахната, та в сферата на образованието да нахлуе духът на модерното време, но не и не, драги ни господин Премиер, Вас продължават да Ви плашат, че ако направите истинска реформа в образованието, щяла, моля ви се, да настъпи вселенска катастрофа; как можете да се връзвате толкова наивно на лъжите на борещите се единствено за своите кресла паразитиращи властващи бюрократи?! Нима, драги г-н Премиер, и Вие самият искате българското образование да е нещо като фабрика за обезличностяване (иначе казано за затъпяване, за опростачване, за морално разложение!) на българската младеж?! Кой Ви упълномощи да продължавате тази политика на практика след като дори и в управленската програма на собствената Ви партия от кумова срама са казани нищо не означаващи приказки, че сте щели били да се борите за модерно и отговарящо на нуждите на живота образование на младежта?! Да, ама не, на практика Вие поддържате гибелната агония на системата, която отдавна самият живот е отрекъл, с което съсипвате бъдещето на нацията ни; не, ние, небезразличните граждани няма как да Ви позволим този произвол, тази убийствено тъпа и безотговорна политика! 

Ето, предупреждаваме Ви най-отговорно: или направете нещо позитивно и добро в сферата на управлението на образованието, или направете ония промени, които самият живот изисква, или мигновено се махайте от поста си, щом като самият Вие и Вашата партия сте се оказали пречка пред просперитета на свидното ни отечество! Тази е дилемата, този е изборът пред Вас, ала това нещо едва ли може да стигне до съзнанието Ви, щото и Вие самият, това прекалено ясно Ви личи, сте напълно дрогиран от властта, дотам, че сте станал напълно неадекватен на нуждите на страна, на държавата и на нацията - и по тази причина сте станал главна пречка през изстрадания и заслужен от гражданите просперитет! Друг е въпросът, че благодарение на Вашата изцяло деморализираща нацията ни власт и народът, сиреч гражданите, са станали напълно безразлични, деморализирани, обезверени, апатични, бездейни, по тази именно причина, а именно, че гражданите, народът, демосът не си изпълняват ролята и вий, властващите, сте се разпищолили толкова, сте станали изцяло вредни и опасни за бъдещето на страната! 

Бяхме длъжни да Ви кажем тия неща, все някой трябваше да Ви каже тия истини, ето, казваме Ви ги, изпълняваме си дълга, не че вярваме, че ще се вслушате в нашите думи, казахме, даваме си сметка, че дотам сте зомбирани от властта, че самият вие стенете под тежестта на заблудите си че на власт можете да си правите каквото Ви скимне; естествено, ще платите цялата цена за тази крещяща безотговорност, за това невиждано безхаберие! (Народът пък ще плати цялата цена за това, че още ви търпи – и не ви е изринал вече там, където Ви е мястото!)

Да се върнем на тъй екстравагантното писмо на г-жа Началничката на пловдивското РУО, което е сюблимно по наглостта си: понеже чиновниците в РУО, молим ви се, били много заети, немало възможност вече да определят нова дата за нашата среща, за откриването на предложената от нас "кръгла маса" по реформирането на образованието в Пловдив и Пловдивско (в което в последните години се случиха невиждани в цялата вселена административно-властнически ексцесии, простотии и идиотщини!), а и дори нямало вече възможност срещата да се проведе в удобното за нас време след работа (след 17.30 часа), понеже морните чиновници от РУО трябвало непременно да отмарят по това време от титаничния си труд; та на това основание г-жа Началничката предлага на нас, небезразличните граждани, казано откровено, да й се махаме от главата, да идем по дяволите или на кино, сиреч да не пречим на тъй сладката идилия на нищонеправенето, в която от десетилетия изнемогват подвластните й неуморни труженици от РУО-Пловдив (има такива сред тях, които се мъчат и изнемогват "от непосилен труд" поне... три десетилетия вече, да има и такива титани!!!). 

С две думи казано, г-жа Началничката си позволява да се гаври с нас, гражданите, пренебрегвайки факта, че ний като данъкоплатци й плащаме заплатата със собствените си пари, такова безцеремонно нагло поведение, г-н Министре, как ли трябва да бъде наказано?! С интерес ще очакваме Вашата реакция, г-н Министре, имайте предвид, че с наши представители г-жа Киркова и на живо се е отнасяла по безцеремонно груб начин, тя тотално се е объркала в представите си защо е на този пост, молим да й помогнете да излезе от този чисто емоционален в основата си управленски ступор и да снемете от крехките й плещи тъй непосилното бреме на властта! Този е нашият най-добронамерен съвет, ний прекрасно знаем, че Вие няма да го послушате - стига г-н Премиерът да не дръпне собственото Ви ушенце, което също знаем, че той нема да направи, по причина на което очакваме промяна към добро да настъпи едва когато цялата тази аморална гмеж, дето се е настанила в управлението на многострадалната ни държава, бъде изрината от недоволството на спящите все още и изнемогващи от малоумие и от наивност български "граждани". 

Толкоз и по този въпрос, мислим, че се разбрахме напълно, без да си кривим душата Ви казахме каквото трябваше, вие пък правете каквото щете! Имате пълното право да си счупите съвсем главите, което именно и ще е добро за България и за народа; виждате ли, че историята и животът пак си знаят работата, точно тях никога няма как да надхитрите, независимо от това, че наистина се извъдихте големи тарикати (само дето го нема майсторът да минат тъпите Ви тарикатщини!)?!

Уважаеми г-н и г-жо омбудсмани на Пловдив и на България, знаем добре, че и Вие здравата треперите за постовете си, по тази причина нищичко и не очакваме от Вас; ний знаем, че Вие просто няма как да сте герои и да имате геройско поведение след като целият смисъл на пребиваването Ви във властта е запазването на службицата, на топлите кабинети и на меките кресла. По тази причина е напълно обяснимо Вашето тъй ирационално и вредно за нацията и страната поведение, които си позволявате без каквато и да е скрупул в последните години. (Казаното се отнася за г-жа Манолова, не за Вас, уважаема заместила я на поста госпожо!) Тъжно е, че в многострадалната ни държавица нещата бяха доведени до такъв печален край, но за жалост и това трябваше да доживеем да видим; но ние с това няма да се примирим никога! 

По тази причина и пишем писмото си. Нашата плаха надежда е повече хора да го прочетат и белким поне малко от малко осъзнаят глобалната причина за всичко: безразличието на гражданите, техният непукизъм, тяхната безотговорност, пълното неразбиране на това що е свобода от страна на народа-страдалец е главната причина за всичко! Всеки народ си заслужава управниците – и е достоен за своето правителство, по думите на великия философ Хегел. Деморализираният безотговорен за собственото си бъдеще народ има разпищолили се тотално управници, които ще го подложат на такива изпитания, че народът най-сетне да си намери похитения акъл! Да, от ума си патим най-вече, не от нещо друго, това важи и за човеците, и за общностите, за нациите също без никакво изключение. Непростимо е цял един народ да пребивава в малоумие или в слабоумие, такъв лукс никой народ по света не смее да си го позволи. Ний, българите обаче, нерядко учудваме света – щот, повтарям, сме големи тарикати! И по тази причина се мъчим да прецакаме и себе си дори! Е, успяваме и в това, както виждате...

Властващите в РУО-Пловдив с несрещаната си арогантност ни призовават към протести и към уличен натиск! Щом не умеят да комуникират нормално и човешки, както ние им предложихме, ще им се наложи да срещнат нашия оправдан граждански гняв! Ние не само ще бъдем на протестите, които всеки миг ще избухнат, но и ще бъдем в първите редици на борците за свобода и просперитет. Защото добре знаем, че извор на просперитета е тъкмо свободата. А пък истината е това, което ни прави свободни. Казвайки някои простички истини в това свое писмо, ние работим за делото по освобождаването на съзнанията от тъй коварните заблуди, от догмите, които тровят живота ни – и съсипват бъдещето ни.

Г-жа Киркова пък, която си позволи да се погаври по толкова грозен начин и то тъкмо защото й предложихме разумен начин за решаване на натрупалите се през периода на нейното властническо безхаберие проблеми искаме да кажем, че тя скоро ще усети специфичната форма на граждански натиск, до която тя лично ни принуди да прибегнем поради, повтарям, несрещаната арогантност, която си позволи. Вашата недиалогичност, уважаема госпожо Киркова, ще се стовари върху Вас – и ще платите цялата цена за този лукс. Просто сте се объркала твърде много в представите си за времето, в което живеем. Там Ви е главният проблем. Отмина епохата на безнаказаното комунистическо презрение към личността и към гражданите, живеем в епохата на тъй неприятната Ви демокрация! Опитайте се да осъзнаете поне това...

До нови срещи! Ако трябва всеки ден ще се срещаме докато емоциите и предубежденията, от които страдате, не бъдат съкрушени с наша – и с Божията най-вече – помощ! 

Призоваваме всички граждани в Пловдив, които се самовъзприемат като небезразлични, да подложат на всекидневен натиск властващите в РУО-Пловдив – с оглед да им помогнем да разберат на кой свят живеят! 

Просто се иска от вас, уважаеми съграждани, да отидете в кабинета на г-жа Киркова (или на някой от нейната тъй многолюдна чиновническа свита!), да смутите малко нейния (техния) душевен рай, да оскверните административното блаженство, произлизащо от нищонеправенето!) и да й кажете какво мислите за поведението на подведомственото й РУО (станало спирачка на прогреса в образованието!) и също така да разкажете какво мислите за безкрайно тежките проблеми в пловдивското образование, в пловдивските училища, превърнали се в безконтролни мутренски владения на разпищолилата се директорска мафия! (Ако има директори, които с поведението си са извън този въпросният мутренски манталитет, нека те не ни се обиждат за употребените изрази, явно е тогава, че думите ни не се отнасят за тях!) 

Това се иска само. Кажете каквото мислите, изпълнете си гражданския дълг, пък да става каквото ще.

5 окт. 2019 г.

С УВАЖЕНИЕ: (Николай Димов, упълномощен от групата на

небезразличните граждани да

води кореспонденцията с институциите)