До г-н Бойко Борисов,
Министър-Председател на Република България
До г-жа Иванка Киркова,
Началник на РУО-Пловдив
До г-н Красимир Вълчев,
Министър на образованието и науката
До доц. д-р Диана Ковачева,
омбудсман на Република България
До г-н Борислав Стаматов,
омбудсман на гр. Пловдив
ДО МЕДИИТЕ
ВЪЗМУТЕНО, НО И ИРОНИЧНО ВЪЗРАЖЕНИЕ ПОД ФОРМАТА НА ОТВОРЕНО ПИСМО
от групата на небезразличните към проблемите на образованието български граждани
Уважаеми г-н Министър-Председател,
Уважаема госпожо Началник,
Уважаеми господин Министър,
Уважаема госпожо омбудсман на Република България
Уважаеми г-н Омбудсман на гр. Пловдив
Най-напред се чувстваме длъжни да благодарим на многоуважаемата г-жа Киркова за необичайната експедитивност, с която тя ни отговори този път, само няколко дни след като е получила писмото ни! На какво ли е знак тази бързина, тази спешност? Думата "експедитивен" според речника означава "бърз, енергичен, жив, подвижен, активен, деятелен, интензивен, сръчен, предприемчив, деловит, сведущ", за жалост обаче употребяваме тази многозначна дума само в първото й значение – защото ето вече няколко дни (след запознаването ни с това наистина крайно многозначително писмо!) сме изпаднали в дълбок размисъл по очерталия се този път в екстремна форма проблем: как е възможно с властващите именно в сферата на образованието длъжностни лица да не може да се води какъвто и да било смислен диалог?! Да, трябва да признаем, че сме далеч от времето, в което дискусията, която се опитваме да предизвикаме, ще стане плодотворна, смислена, цивилизована, човечна; очевидно се налага тези длъжностни лица да бъдат най-старателно обучавани да разговарят истински, по нормалния и човешки начин, водещ до взаимно разбиране – защото, простете, за кой ли път добиваме впечатлението, че тяхното съзнание явно не е от този същия свят, в който уж съвместно обитаваме!
Цял ферман от много (десетки) страници би могло да се напише ако се подложи на старателно тълкуване, на сериозна интерпретация текста, който сътрудниците на г-жа Киркова са сътворили, а тя е имала добрината да подпише. Най-първото впечатление е, че тази сътрудници, волю или неволю, сякаш фактически постоянно подлагат динена кора (или бананова обелка) под краката на своята началничка: дали пък съвсем умишлено не искат да я дискредитират в нашите, на гражданите, очи – като й поднасят за подписване такива крайно скандални (най-вече по съдържащата се в тях колосална нравствена поквара!) текстове, звучащи иначе тъй наукообразно и дори изискано-бюрократично?! Нима сътворилите тия писма чиновници имат убеждението, че ние, гражданите, сме нещо като непоправимо увредени дебили, че няма да разберем гаврата ли?! Как е възможно така арогантно да ни обиждате, драги така умело боравещи със словото на бюрократичното нищонеказване чиновници?! Да, защото вие обиждате най-напред нашата умствена способност, нашата интелигентност, а след това потъпквате и достойнството ни – без да ви мигне окото при това?! Как е възможна такава безпределна наглост?! Нима сте така самозабравили се, че даже не усещате какво всъщност казвате, каква е тази уродлива "чувствителност" (равнозначна на тотална БЕЗЧУВСТВЕНОСТ!), плод на която са тия феноменални творения, пред коите човешкият разум направо онемява?!
Да, спасява ви единствено това, че вероятно огромната част от гражданите (и журналистите) са явно не по-малко безчувствени от вас, та не усещат, та не долавят съдържащия се в текста ви комплекс от иманентно-присъщи емоции, щото ако тяхната чувствителност беше здрава, то неминуемо щеше да избухне такъв взрив от негодувание, че много се съмняваме дали сградата на РУО-Пловдив (възвишаваща се като крепост на площад "Джумая джамия") щеше да удържи напора на възмутените граждани! Да, за жалост, цялото ни общество е така болно, че единствено на този фон са възможни безчинства като тия, които си позволяват въпросните чиновници, сътворили този пореден неподражаем шедьовър на абсурдистката административно-литуратурна класика, в сферата на която в последните години им се наложи толкова много да напреднат и да се усъвършенстват!
Предполагаме, че в момента, като четете нашия текст, многоуважаеми адресати на нашето писмо, си мислите: защо пък толкова много са възмутени тия въпросните небезразлични граждани, какво толкова е станало, е, казали сме им там някакви си общи, нищо не значещи фрази, голяма работа, да не вземе да пропадне светът, нам да не ни е сефте да пишем и да говорим по този йезуитски и казуистично-схоластичен начин?! Я ги виж ти, ще ни се правят те на прекалено чувствителни, били се обидили, молим ви се: кои сте вие бе, как може да ни се правите на толкова умни и важни?! Я вижте как постъпва народа ни: не му пука изобщо, нищичко не разбира, похърква си блажено, а те, молим ви се, ще ни те правят на изтънчено "ентелегентни"?! Айсиктир, аман от вашето вечно недоволство бе, на вас изобщо не може да се угоди бре, какви сте вие бе, на какви ще ни се правите тука?! Не стига, че изобщо ви забелязваме, насекоми проклети, а искате в добавка и нормално да комуникираме с вас ли?! Я ни се махайте от очите, че ни пречите да си царуваме блажено и безметежно, досадници неедни, цял юли и цял август, когато нормалните хора си пекат задниците по плажовете, те ще ни пишат дълги-предълги писма, в които ще ни се правят на умни; айде де, заради вас не можахме да си починем като хората, изроди такива?! (Зер, кой работи през горещото лято, мама му стара, имаме климатици, но пак човеку не се работи в канцелария като знае, че на морето е тъй приятно, въодушевяващо и съблазнително; изроди такива, душевадци подли, дето ни изтормозихте туй лято, пък и на пролетта не можахме заради вас да се насладим кат хората?!)
Нали такива мисли ви минават през главите, многоуважаеми наши многострадални адресати на тъй жестоките, признаваме, наши писма?! Много сме гадни като ви караме да осмислите що става – и какво сте си позволили да направите (за пореден път!)?! Да де, ама не, няма да ви пощадим и този път, пак ще кажем как мислим, та да ви помогнем да съзрете и вие онова, което сте допуснали, сте си позволили без да ви пука изобщо – щото на наглостта на разпищолилите се властници трябва да се сложи най-сетне някакъв край или предел!
За да ви помогнем да ни разберете що-годе пълно и цялостно, отново ще постъпим пределно аналитично и дори нагледно, по тази причина ще обособим възловите пунктове на възражението си, което наистина е изключително възмутено, толкова, че повече не може да се търпи (независимо от напълно добронамерената ирония, с която и този път е просмукано нашето изложение, но която едва ли ще оцените именно като такава!):
1.) Интересна е първоначалната обща констатация (която се изправя в съзнанието на нормалния, на непредубедения човек), че авторите на въпросното тъй пределно стерилно (в бюрократичността си), но иначе безкрайно грандоманско по звученето си писмо очевидно даже не четат нашите писма, а ако ги все пак четат, то тогава най-вероятно и не полагат елементарен опит да схванат за какво всъщност им говорим, какво фактически им казваме. Предполагаме, че това се дължи на обстоятелството, че манията за властническа непогрешимост е довела до такава душевна хипертрофия, че душата на същите тия длъжностни лица очевидно е овладяна от една-единствена емоция, а именно от тоталното пренебрежение спрямо ония истини, които ние, небезразличните граждани, се виждаме принудени да им казваме едва ли не всеки път; да, абсолютно нищичко сякаш не сфващат или не искат (не могат?) да схванат, как е възможно това?! Или просто не ви е угодно да схванете това, което Ви казваме, и на това "основание" си позволявате изцяло да го пренебрегнете – до степента да се правите на изоглавени, демонстрирайки убедеността си, че това, което ние ви казваме, вие пък имате илюзорното право тотално да го игнорирате?!
В резултат на блокажа на съзнанието тези съответните автори на стандартно-схоластични нищонеказващи бюрократични писма (зад които обаче стои властта на тия, които имам неблагоразумието да подпишат творенията им и по този начин да ги легитимират като официален властнически акт!) изобщо не се опитват да схванат, че тук ние не водим някакъв абстрактен вял разговор "за демократизацията", а разнищваме до основи цяла една епична история, изтъкана от поредица от безобразия, беззакония и невиждан властнически произвол, за която в крайна сметка някой трябва да поеме цялата отговорност! Ето къде всъщност "ви стяга чепика", драги автори на безсмислени словоизлияния и техните властващи ментори-покровители, на които се налага да поемат цялата вина: мъчите се да бягате от отговорност, да, истерично се мъчите да шикалкавите с оглед тъй въжделеното от вас бягство от отговорност да стане непосредствена реалност, да де, ама казахме, че е крайно тъпа работа толкова много да ни подценявате – и да ни мислите така наивни, че да си вярвате, че изтъркания ви номер ще мине?! Няма как да стане това, драги властващи тарикати, така не стават тия работи, ето, дойде времето да отговаряте за всичко, което дръзнахте да сътворите в последните епични години на борби за непосредствена и практическа реална демократизация и декомунизация на отношенията не само в конкретните училищни общности, но и на ниво град и област, пък и също така, защо не, на нимо цялата дъжава! Сега поне отчасти схванахте ли за какво всъщност иде реч? Да, дойде времето да отговаряте, и тук никакви опити да шикалкавите няма да ви помогнат, бъдете сигурни в това! Защото ние, небезразличните граждани, няма да го допуснем!
2.) Спрямо този басисен смислов и ценностен контекстследва да настроите съзнанията си – в противен случай рискувате да станете така смешни (въпреки наглостта си!), че да ви се наложи в един момент да си отидете, да слезете от властта съвсем опозорени: разберете, с тия смехотворно-тъпи писма непрекъснато се излагате не само пред цялата общественост на тъй културния град Пловдив, но дори и пред цялата страна, а също така и пред цялото човечество (щото нашата епична кореспонденция се чете внимателно чак в Австралия и в Америка!)! Спрете с тъй самоотвержено-групавите си опити да омаловажите случилото се, вие така дълбоко нагазихте в непроходимото блато на собствената си властническа арогантност и безпардонност, че вече сте затънали до шия в него, излизане оттам май вече няма, невъзможно е да се измъкнете оттам; въпреки това ние, поради вродено благородство, се опитваме да ви подадам ръка да излезете, а вие по безпределно тъп начин дърдорите: не щем, искаме си да затънем целите, искаме да се удавим в... лайната (простете за думата, но се налага да я употребим, щото тази е най-точната метафора за случващото се!), които сами произведохме! Кажете де, от тази оптика погледнато, на какво ви прилича вашето собствено поведение?! Не сте ли склонни да признаете най-после, че истината не може да бъде вечно тъпкана, тя в един момент излиза наяве – и тук никакви опити да я замаже няма да ви помогнат! Един вид напразно се хабите, и това искаме да ви кажем, драги смешни поборници за тържеството на арогантната бюрократична лъжа!
3.) С оглед на казаното за кой ли път Ви съветваме, многоуважаема г-жо Киркова, да четете това, което са Ви поднесли да подпишете Вашите подопечни чиновнички и чиновници, които имаме чувството, че работят съвсем съзнателно (знаем ли?!) за подриване на авторитета на възглавяваната от Вас институция – в противен случай как е възможно да пишат такива глупости?! Също така Ви съветваме внимателно да четете това, което ние сме Ви писали, ний пишем своите отворени писма за Ваше добро, Вие обаче (понеже сте допуснала съзнанието Ви да се овладее от непристойни емоции на краен негативизъм към нас!) не само че не съзнавате това, ами си въобразявате точно обратното, а именно, че искаме да Ви навредим? И поради тази крещяща неадекватност се държите не само абсурдно, но и унизително: не бива чак до такава степен да бъде опозорявана институцията, ние, като граждани, държим институциите в НАШАТА държава да се държат достойно, просто ни е срам да имаме такива институции! Това поне можете ли да разберете? Опитайте, но първом, казахме, се постарайте да освободите съзнанието си от въпросните непристойни емоции на краен негативизъм. На какво основание продължавате нас, гражданите, да ни смятате за нещо като врагове на собствената си държава? Това, простете, е не само напълно грозно, то е също така и неизмеримо тъпо. Научете поне ето това: гражданите, подобно на клиентите в магазина, винаги имат право, винаги са прави – особено когато роптаят срещу нередностите в поведението на своите управници!
4.) Още доста неща могат да се кажат, но за да не се разпростираме прекалено, минаваме към по-конкретния анализ на иначе забележителното Ви писмо. Да разгледаме пункт 1 на писмото Ви, за нагледност го представяме и тук:
Иначе казано, ако бяхте поне малко честни, щяхте да кажете открито, че не щете да участвате в предложената от нас, гражданите, "кръгла маса" по реалната демократизация-декомунизация на отношенията, а това значи – забележете! – че предпочитате тези именно отношения да си останат все така недемократични и комунизирани, нали това означава, опитайте се да осъзнаете какво фактически и всъщност сте дръзнали да кажете?! Накратко казано, се осмелявате да признаете, че сте твърди привърженици на тъй изгодния Ви (понеже запазва всевластието Ви!) антидемократичен авторитаризъм, който е причината за властовия произвол, за който ние, гражданите, дето не сме безразлични, Ви обвиняваме! Това ако не е доказателство за крайното Ви разпищолване, сполай му кажете, нали така?!
Е, с гореказаното от Вас самата Вие без да се усетите фактически признавате, че имате спешна нужда от твърда и реална демократизация и декомунизация, да, за жалост човешкият език е толкова мъдър, че няма как да скриете истината, напразни са тук всякакви усилия! "Кръгла маса" не искате, не благоволявате да участвате, но сте била готова да участвате в какви ли не "проветрявания на устите", в какви ли не казионни официозни говорилни – стига те с нещо да не поставят под съмнение Вашия, на бюрократите, властови монопол и произвол! Ето затова казахме по-горе колко умилително тия, които са написали туй писмо, несъзнателно работят именно против това, което си въобразяват, че уж защищават; дали пък те всъщност не са наши, на нас, гражданите, най-искрени съюзници, които подмолно или нелегално работят против интересите на разпищолилата се мутро-комунисто-гербовашка власт?!
5.) Отново представяме тук и пункт 2 от писмото Ви, с оглед сами да видите какво всъщност сте написали:
С този пункт, както е видно, пращате за "зелен хайвер" г-н Грънчаров, как Ви се вижда, нима мислите, че той би тръгнал в позицията на просител в МОН, с оглед да го включат в компанията на ония министерски паразити, наричащи се в случая "обучители", които са способни на всякакви мерзости само и само да смучат тъй сърдечно обичания от тях парично-финансов ресурс? Нима мислите, че г-н Грънчаров би се подложил на такова самоунижение – да претендира да бъде включен в тази аморална компания? Нещо много сте се объркали щом си позволявате да го подлагате на нови и нови унижения? Нима още не сте схванали, че имате такъв голям грях спрямо този човек (работил самоотвержено цял живот на толкова буренливата нива на българското образование и култура!), че едва тепърва МОН (стига работещите в него да имат известна съвест, което е доста съмнително в светлината на последното излияние на Вашите чиновници!) трябва да започне да прави нещо за да си изкупите вината. (Или и вие вината обичате да ги поемате само с... мезета?! – нима и вие успяхте да стигнете до тази крайна комунистическа наглост?!) Питаме се само как не ви е поне малко срам да развявате парцаливото и оцапано знаме на това крайно комунистическо безочие, интересно е думата "срам" дали изобщо знаете що значи?!
6.) Продължаваме нататък, където става все по-интересно, очевидно въпросното безочие наистина няма предел:
Госпожа Василева (която внесе даже и петиция с много подписи по този въпрос, на която Вие "отговорихте" тогава не по-малко арогантно!) може в онази ситуация да е предложила нещо, но мина доста време, ситуацията се влоши, вината Ви нарасна, проблемите се изостриха, гаврите над г-н Грънчаров станаха наистина безпрецедентни, и ето, Вие ни съветвате да се задоволим с онова, което сте били казали тогава, т.е. да се задоволим с АБСОЛЮТНОТО НИЩО?! Добре де, повтаряме, емоцията "срам" нима Ви е съвсем чужда? Разсъдете поне малко: г-н Грънчаров работи всекидневно и неуморно за доброто на образователната институция, всеки ден върши фактически Вашата, на цялото регионално управление, работа, и я върши най-квалифицирано, съвестно и качествено, а Вие заявявате, че с нищичко не сте длъжни да възмездите неговия труд, не е ли това, съгласете се, проява на някаква несрещана, направо феноменална наглост?! Грънчаров нека да си работи, ний обаче ще гледаме сеир, скръстили ръце ще се радваме на усърдността му, но не той, а ние ще си получаваме заплатите, а пък този същия идиот Грънчаров нека да мре – щом е толкова щур да работи напълно безвъзмездно за народното благо!!! Няма да го назначим Грънчаров да стане един от нас, щото ако такова нещо се случи, тогава Грънчаров ще предизвика нещо като вселенски апокалипсис в нашето тъй идилично добруващо РУО-Пловдив: та нали тогава и на нас, покрай този трудолюбив идиот, ще ни се наложи да почнем да работим?! Не, ний Гранчаров по тази причина изобщо не го щем при нас, щот тоз Грънчаров просто не е от нашата кръвна група. (Ако беше обаче "от наште", ний отдавна щяхме да сме се погрижили за него, примерно вижте как хубаво се грижим за г-н Михаил Казанджиев, на него, понеже е "от наште", пак му осигурихме хубава длъжност, вярно, той не издържа конкурса за директор, но ний, понеже имаме добро сърце, мигновено го назначихме за "временно-изпълняващ длъжността" директор на едно училище, нека човекът добрува там доживотно, щот е "от наште", а този въпросният изрод Грънчаров нека да мре!
Да, точно така звучи в нашето излияние Вашето толкова сърдечно излияние, многоуважаема госпожо Киркова! Кажете, не са ли за бой Ваште подчинени, които Ви подложиха за пореден път такава хубава динена кора под краката - или бананова обелка, ако предпочитате?!
7.) Още по-интересно (и смешно) става по следващия пункт от знаменателното сърдечното Ви писмо, ето, съдете сама:
И сте цитирали пасаж от "длъжностната характеристика" на тези титани на трудолюбието, които явно направо се скъсват от работа, горкичките! Не, ний, многоуважаема госпожо Киркова, като прочетохме списъка на тия исполинско тежки дела, с които тези горките стахановци са принудени да вършат, признаваме си, оплакахме горчиво тяхната тъй несправедлива участ; и в един момент в съзнанието ни се роди тъй коварния и подличък въпрос: а защо като им е толкова тежка работата на тия трудолюбиви каторжници, те не вземат да се махнат от тази непосилно тежка работа, ами като същински работохолици се държат десетилетия за нея? (Експертът по история А.Василев, доколкото ни е известно, вече трето десетилетие се мъчи, този човек явно е мазохист – щом тъй силно е привързан към непосилния за човешко същество каторжен труд!) Да, интересно е как тези хора търпят и издържат на тъй непосилно тежката работа?! Очевидно те са същински идеалисти, които единствено заради народното благо се самораздават и изтощават всеки ден?! А и очевидно въпросният Грънчаров е толкова тъп, че сам не си знае интереса – щом се опитва да се намести сред тия именно каторжници на нашата тъй бляскава социалистическа образователна система?! Да, луд човек е тоя Грънчаров, очевидно е така, а не по-малко луди сте вий, небезразличните граждани, дето така зверски искате да натикате своя човек сред въпросните изнемогващи от работа каторжници!
8.) И минаваме към последния пункт, където вече става най-интересно, както подобава за всеки административен водевил или оперета:
Значи вкратце казано, нека този Грънчаров, щом е толкова луд да си издава на свои средства тия списания, нека да продължи да ги издава сам, ний към тия негови активности не щем да сме съпричастни, щот на нас качеството и осъвременяването на образованието на младите, както се убедихме вече всички, ни е последната грижа! Майната му на Грънчаров, като е луд, нека да продължи да си издава тия списания, а ний ще си добруваме на нашите каторжнически административни постове, щот ний за разлика от него не мислим за печалби (както виждаме, Грънчаров дружески е клъвнат най-накрая, че бил предлагал "закупуването" на списанията!), а сме напълно безкористни идеалисти, нали така?! И не щем да ни иронизирате повече, драги последователи на изрода Грънчаров, щот ний наистина изобщо не мислим за пари и заплати, а мислим единствено за доброто и щастието на целокупния ни малоумен народец!
Спираме дотук. Още много може да се пише, но не виждаме смисъл. Оказва се, за жалост, че РУО-Пловдив очевидно обитава някоя друга планета, нямаща нищо общо с нашия тукашен грешен свят. Доста трудно е да се разговаря с тия всеотдайни труженици, които наистина явно немат никакво време да водят целебни, направо душеспасителни диалози с нас, небезразличните граждани. Но ето, за кошмар на тези същите труженици последният им шедьовър доказва правотата ни: трябва да се прави нещо за да бъдат "приземени" въпросните тъй трудолюбиви административни аскети, иначе казано, отново е актуален лозунга на непрежалимия др. Тодор Живков: "Приземяване, приземяване сега е нашият лозунг, уважами другарки и другари социалистически труженици!!!".
Е, ний това и правим, опитваме се да ви приземим поне малко, ала вий се дърпате, очевидно сте се модернизирали и демократизирали дотам, че за вас въпросният лозунг не е актуален, нали така излиза? Абе пълна лудница излезе нашият епистоларен диалог, това е положението, за жалост! И то може да бъде оправено едва след като седнем на една маса, може да не е непременно кръгла, и правоъгълна да е става и може, там, очи в очи, ще си поговорим донасита – докато най-сетне направим нужното да се разберем по всички въпроси.
Защото се видя, че с писма разбирането и комуникацията ни е прекалено трудна, невъзможна е даже. Ний ви правим добро като ви казваме нещата как изглеждат в нашите очи, вий се цупите и ни се обиждате, сякаш сте некакви непорочни праведници! Е, така повече не може да продължава, очакваме датата, на която ще се срещнем най-после, да се надяваме, че това наше писмо ще е последното; дай Боже да е така, ама знае ли се що още ни чака, какви други изненади е отсъдено да ни сполетят в таз наша тъй приказна страна, наречена неслучайно МУТРОЛАНДИЯ?!
Въпреки всичко очакваме да ни съобщите дата и час за среща в удобно и за нас време с оглед да започнем най-сетне своята „кръгла маса” по демократизацията-декомунизацията, до скоро!
Уважаеми г-н Министър-Председател,
Уважаеми господин Министър,
Уважаема госпожо Омбудсман на Република България,
Уважаеми г-н Омбудсман на гр. Пловдив,
Умоляваме Ви, направете нещо с оглед да помогнем ексцесиите, произвола на самозабравилите се властници, беззаконията, безобразията в пловдивското образование да спрат час по-скоро! Ако продължите нищо да не правите в тази посока, това означава, че Вие лично искате нищо да не се променя, а за това ще Ви се наложи да поемете цялата отговорност за тях!
Толкова е просто това, нима и него не разбирате?!
31 август 2019 г., Пловдив
С УВАЖЕНИЕ: (Николай Димов,
упълномощен от групата небезразлични
към проблемите на образованието граждани
да води кореспонденцията с институциите)
Няма коментари:
Публикуване на коментар