Кои са истинските, кои са действителните мотиви за толкова спешното уволнение на г-н Грънчаров?

До д-р Ваня Кастрева,

Началник на РУО – София

До г-жа Иванка Киркова,

Началник на РУО-Пловдив

До г-н Красимир Вълчев,

Министър на образованието и науката

До г-жа Мая Николова,

Директор на 56 СУ "Проф. К.Иречек" в гр. София

ДО МЕДИИТЕ

ЗАПИТВАНЕ ПОД ФОРМАТА НА ОТВОРЕНО ПИСМО

от групата на небезразличните към проблемите на образованието български граждани

Уважаема госпожо Началник на РУО – София,

Уважаема госпожо Началник на РУО – Пловдив,

Уважаеми господин Министър,

Уважаема госпожо Директор на 56 СУ "Проф. К. Иречек",

От фейсбук-страницата на г-н Ангел Грънчаров, който от началото на учебната година работи като учител по философия (на половин щат) в 56 СУ "Проф. К. Иречек" в София (той е също така един от активистите, които спомогнаха за създаването на нашата група на небезразличните граждани), научихме неприятната новина, че той е предупреден, че до края на седмицата ще бъде уволнен, съобщено му е било също така, че на негово място ще бъде назначена една пенсионирана учителка. Работата е там, че преди две седмици г-н Грънчаров, в разговор с директорката на училището се е почувствал длъжен да й каже, че понеже не е от София и му се налага да плаща за квартира за него е много трудно да се издържа с половин заплата, поради което е принуден да търси друга работа; той също така я е помолил в случай, че си намери такава работа в един евентуален бъдещ момент да бъде освободен "по взаимно съгласие". Директорката му е обещала да стори това, само му е казала да я извести за преместването си на друга работа по възможност няколко дни по-рано. Седмица по-късно директорката обаче е преценила, че е по-добре едностранно да прекрати срочния договор с Грънчаров и да назначи на въпросното учителско място друг учител, който би бил доволен от работата и заплатата на половин щат (такъв учител се оказала единствено нейна позната бивша учителка, сега пенсионерка). Поради това г-н Грънчаров е предупреден от заместник-директора г-н Стойков, че ще работи само до края на седмицата. Във връзка със случващото се ние, участващите в групата (общността) на небезразличните граждани, се чувстваме от своя страна длъжни да Ви запитаме за следното:

1.) Допустимо и правомерно ли е да бъде уволнен и изхвърлен на улицата в навечерието на зимата учител в положението на г-н Грънчаров (на него му остават още няколко години до навършването на възрастта за пенсиониране!) и на неговото място да бъде назначен бивш учител, сега пенсионер?

2.) Будещото недоумение тъй спешно и неочаквано ("безпричинно" сякаш на пръв поглед) уволнение на г-н Грънчаров дали пък не е свързано по някакъв начин с неговите борби за непосредствено и практическо реално демократизиране и либерализиране на отношенията в училищните общности в град Пловдив, заради които той беше насилствено и неправомерно изгонен и остракиран от пловдивското образование, иначе казано, дали на директорката на 56 СУ "Проф. К. Иречек" не е било наредено "от високо място" да уволни г-н Грънчаров? (Такива слухове, както научихме, са стигнали дори и до него, а именно, че "от високо място" е било наредено на директорката да опраска нестандартно мислещия учител по философия.)

3.) Бихме ли могли да наредите проверка, в която да изясните кои са истинските, кои са действителните мотиви за толкова спешното уволнение на г-н Грънчаров? (Ще се радваме да ни известите писмено за резултатите от проверката.)

4.) Как оценявате случващото се по немаловажния по наша преценка критерий човечност (хуманност) на случващото се, как възприемате изхвърлянето на улицата в началото на зимата на един български учител по философия, чиято съпруга, също учителка, също е безработна (г-жа Д. Грънчарова беше уволнена малко след неговото уволнение-опраскване и вече две години също е държана принудително безработна в системата на пловдивското държавно образование!)? Дали пък не сме стигнали дотам, че в системата на българското образование такива неща като "човечност", "морал", "достойнство на личността" и пр. са отдавна недействащи "буржоазни измишльотини"?

5.) Давате ли си сметка за това какъв ще бъде ефектът върху съзнанията на учениците  когато разберат, че техният учител по философия е изгонен така немилостиво на улицата без средства за съществуване в началото на зимата?!

Уважаема госпожо Николова, въпросите, които отправихме към уважаемата г-жа Кастрева, бихте могла да ги възприемете и като отправени към Вас самата, преформулирайки ги по подобаващия начин. Съжаляваме, че се наложи да Ви разговаряме по този екстраординарен начин, но очевидно, от казаното, следва да си направим извода, че или диалогът Ви с г-н Грънчаров е твърде много затруднен (по наизвестни и непонятни за нас причини), или пък наистина Вие, в решението си да го уволните наистина сте била принудена да изпълнявате нареждане отгоре. Разбираме Ви, че няма как да признаете, че Ви е било наредено да опраскате г-н Грънчаров, но съгласете се, че такава една груба външна намеса (и то по чисто политически причини!) във Вашата работа е недопустима в съвременните демократични, да се надяваме, условия. Да, наясно сме, че у нас, в съвременните условия на тъй приказната страна МУТРОЛАНДИЯ (както г-н Грънчаров обича, не без основание, да нарича свидното ни отечество в своите есета, публикувани редовно в неговия твърде авторитетен блог), всичко е възможно, но дали това, което сега се случва, не е вече прекалено?!

Нашата група на небезразличните граждани в спешен порядък през тази нощ обсъди създалата се ситуация и решихме да реагираме с това отворено писмо. Не крием, че таим известна надежда, че казусът може да бъде решен и по друг, значително по-правомерен и дори човечен начин, за жалост обаче до този момент, въпреки усилията на г-н Грънчаров, напредък в тази посока не се забелязва, а и желание за разговори от страна на ръководството на администрацията на 56 СУ "Проф. К. Иречек" очевидно липсва (в противен случай, т.е. ако нещата стояха другояче, казусът, разбира се, изобщо нямаше да стига до публично обсъждане). 

Нашето дълбоко убеждение е, че ако искаме отношенията в училищните общности да потръгнат по посока на тяхното непосредствено и практическо реално (и действително) демократизиране, то публичната форма на дебатирането на проблемите не само че не е излишна, напротив, тя ни е съдбовно потребна. Водени от това наше съзнание и убеждение ние написахме горното писмо, с оглед да помогнем за отпочването на процес на разгръщане и в 56 СУ "Проф. К. Иречек" на тъй жизнено потребната ни, умишлено акцентираме и подчертаваме това, непосредствена и практическа реална (и действителна) демократизация на отношенията, от която ще спечелят най-вече учениците - и техният същностен и коренен интерес от качествено и съвременно обучение и образование. Разбира се, крайният печеливш от такава една спасителна реална, истинска демократизация на отношенията в училищните общности ще бъде страната и народа ни, т.е. България. В този градивен и позитивен смисъл се надяваме да възприемете настоящето ни писмо.

С нетърпение ще очакваме всеки ден оттук-нататък отговорите на нашите въпроси, които наистина изискват екстрена проверка - и колкото се може по-спешно обсъждане или дебатиране! Към участие в такива наистина съдбовно потребни ни дебати ние, от групата на небезразличните граждани, сме винаги открити, за тях ние и непрекъснато призоваваме!

6 ноември 2019 г.

С УВАЖЕНИЕ: (Николай Димов, 

упълномощен от групата на небезразличните граждани да

води кореспонденцията с институциите)