Небезразличните граждани предлагат благотворителна и милосърдна акция по компенсиране на неутешимата мъка на директора на СУ "Св.Кл.Охридски" в Пловдив

При първите обсъждания в средите на групата на небезразличните граждани (по повод на съобщението, че като чул новината, че някога може повече да не е директор на СУ "Св.Кл. Охридски" в Пловдив въпросното лице, именно многоуважаемият г-н Здр. Димитров изпаднал в такава силна душевна и сърдечна мъка, че преценил, че тя може да бъде възмездена единствено като "обидилият" го философ, предрекъл кошмарната новина, именно моя скромна милост, трябва по съдебен ред да му плати сумата от не по-малко от 500 лева!) се роди идеята да започнем незабавно протестна акция по събирането на жълти стотинки, с които да опитаме да набавим въпросната сума пари, която може да заглуши донякъде сърдечната мъка на г-н Димитров, който вероятно, предполагаме, още страда като си представи кошмарната евентуалност повече да не е пожизнен училищен директор.

И тъй, всеки от вас, уважаеми приятели, може да донесе шепичка ненужни му жълти монети, които може да остави за г-н Димитров или пред сградата на РУО-Пловдив на площад "Джумая джамия" (там, където ние, небезразличните граждани, обичайно провеждаме своя протест, на това място ще оставим кутия за монетите!) или пък до вратата на сградата на ПОтв, там също ще се погрижим да поставим за целта една картонена кутия. Като съберем достатъчно жълти монети, предполагаме, че това ще са няколко килограма, ние, делегация от небезразлични граждани, ще занесем ценния дар на г-н Димитров, защото държим лично да се уверим в това, че тия пари ще утешат донякъде неутешимата иначе сърдечна и душевна мъка на тъй силно уплашилия се директор.

Толкова засега. Аз лично имам една купчина жълти монети (които бях приготвил за друга една страдалка на демокрацията, именно директорката на ПГЕЕ "ТЕТ Ленин", по един съвсем различен повод и за нея събирахме жълти монети!), това мое богатство ще го даря на г-н Димитров и лично ще го помоля да не ме съди за въпросните 500 лева, щото все пак не е нужно да се излагаме чак толкова, нали така?! А и да го уверя, един човек може прекрасно да си живее дори и да не е непременно пожизнен директор на училище, нали така?!