ПРЕДВЕЛИКДЕНСКО ОТВОРЕНО ПИСМО, НАСТОЯВАЩО ЗА ДОБРОВОЛНО ПОКАЯНИЕ НА СЪГРЕШИЛИТЕ ВЛАСТНИЦИ

До г-н Румен Радев, Президент на Република България

До г-н Бойко Борисов, Министър-Председател на Република България

До г-жа Цвета Караянчева, Председател на Народното събрание на Република България

До г-н Красимир Вълчев, Министър на образованието и науката

До г-жа Диана Ковачева, омбудсман на Република България

ДО ВСИЧКИ МЕДИИ

ПРЕДВЕЛИКДЕНСКО ОТВОРЕНО ПИСМО, НАСТОЯВАЩО ЗА ДОБРОВОЛНО ПОКАЯНИЕ НА СЪГРЕШИЛИТЕ ВЛАСТНИЦИ

от групата на небезразличните граждани на България

Уважаеми господин Президент на Републиката,

Уважаеми господин Премиер,

Уважаема госпожо Председател на Народното събрание,

Уважаеми господин Министър на образованието и науката,

Уважаема госпожо омбудсман,

Чувстваме се длъжни (след обсъждане в нашите среди) да подкрепим питане, отправено до нас от страна на г-н Ангел Грънчаров, безработен учител по философия и гражданско образование, който, като капак на всичко останало, не само беше безпощадно репресиран по чисто политически причини от самозабравили се властващи бюрократи в пловдивското образование, но и в крайна сметка беше лишен от преподавателски права и дори остракиран жестоко от образователната система, т.е. стана жертва на безпрецедентна разправа, истинската мотивация за която е да му бъде отмъстено заради това, че той си позволи да води неравна борба за промяна в анахроничната система и за непосредствена и практическа реална демократизация, либерализиране и декомунизиране на отношенията в конкретните училищни общности; за наш срам не някой друг, а г-н Грънчаров пак постави ето този актуален въпрос в крайно влошилата се ситуация напоследък около извънредното положение около безумната пропагандно-медийна кампания против т.н. "корона-вирусна епидемия":

Мое питане до небезразличните граждани: да мрат ли безработните учители?!

Позволяваме си да добавим, че безработните учители са в значително по-тежко положение от безработните артисти и други културни дейци по причина на това, че тяхната безработица е от времето преди кризата с вируса. Ето какво пише в блога си г-н Грънчаров, смятаме, че сме длъжни да направим нужното то да стигне и до Вас:

Важен въпрос към гражданите, които не сте безразлични; става дума за това: да мрат ли в тежката ситуация безработните учители?!

Тия дни заради епидемията и извънредното положение чувам, че Министерството на културата се било загрижило за безработните артисти ("самоосигуряващите" се, т.е. работещите на хонорар), щели да ги подпомагат парично и с безлихвени заеми; та в тази връзка ми хрумна: а не е ли добре да запитаме МОН за това какво ще става в тази тежка ситуация с безработните учители - те да мрат ли?! Не трябва ли да бъдат подпомогнати и те някак за да оцелеят? (Или на нас вече учители не са ни нужни, занапред ще я караме вече без учители?!) Защо културните дейци да бъдат подпомагани, а образователните да бъдат оставяни на произвола – и да продължават да живеят едва-едва в безкрайно унизителното мизерно съществуване?

Това, че аз, примерно, за да не умра от глад, съм принуден да работя като нощен пазач, едва ли е решение, което да може да ме спаси особено сега, в тия тежки условия; да, с нищожната минимална заплата трудно се оцелява, да не говорим за това как ме убиват преживяваните унижения! (Съпругата ми е също учителка, също е безработна, едва оцеляваме с моята минимална заплата!)

Та по този пункт си позволявам да ви запитам: как мислите, дали не е добре да подготвим едно запитване до МОН, пък и до Премиера в този дух?!

Дотук е текстът на публикацията на г-н Грънчаров, която ние цитирахме в нейната цялост. Държим в тази връзка да добавим следните нови моменти:

● По наше мнение не е справедливо по време на извънредното положение работещите на трудов договор учители да си стоят по домовете и да получават пълните си заплати, а в същото време безработните учители да са оставени на пълния произвол и да мизерстват, да се чудят как да оцеляват;

● По наша преценка т.н. "дистанционно обучение", което след бодряшките изявления на г-н Министъра уж било "въведено предсрочно" и дори "най-ефективно", е поредна "Пунта Мара" на МОН, по наша информация реалната картина е съвършено друга, на пръсти се броят учителите и училищата, които успяха да направят нещо смислено по този пункт, а повечето учители и училища само имитираха някаква дейност, за хвърляне на прах в очите на висшестоящите; на хартия, по документи, в отчетите, всичко е прекрасно, е толкова прекрасно, че повече не може да се желае, да де, но всички знаем, че отдавна на хартия в рамките на догмите и стереотипите на системата всичко е прекрасно; но, уви, това съвсем не е така в действителност и реално; иначе казано, в тези документи, многоуважаеми адресати на това отворено писмо, най-безобразно се лъже, а МОН прекрасно знае това, но и то лъже, с оглед да хвърля прах в очите на по начало съвсем безхаберния масов български данъкоплатец;

● По нашето дълбоко убеждение не е справедливо безработни учители (примерно като същия този г-н Грънчаров) да правят нещо реално и то не от вчера `включително и в сферата на дистанционното или онлайн-обучението на младите хора!), да го правят при това напълно безвъзмездно, по чисто идеалистични подбуди, а в същото време МОН да си затваря очите за това - и да хвърля нашите пари, парите на нас, данъкоплатците, на послушните типови учители, които уж, видите ли, били нещо променили едва по принуда и по заповед отгоре, и то в условията на извънредното положение;

● Смятаме, че МОН е добре все пак да не подценява толкова интелигентността на българския данъкоплатец, вярно е, огромното мнозинство от него е в летаргично състояние, но има и такива като нас, които не спим, които бдим – и при това сме готови да се борим за същностна промяна, за спиране на безобразията, на "Пунта-Марите" на самодоволната властваща министерска, регионална и директорска бюрокрация; ние продължаваме да се борим за истинска промяна към добро в сферата на образованието, а Вашето безразличие няма да ни откаже от борбата;

Уважаеми господин Президент на Републиката,

Защо за тежката ситуация в образованието мълчите така упорито? Не схващате ли, че тук е разковничето на промяната към добро в цялото общество? Не разбрахте ли, че без действителна и практическа реална демократизация в образованието, т.е. без свобода на учителите и учениците, пък и на родителите, т.е. на всички реални участници в процеса на образованието, нищо смислено не може да бъде направено, щото този стар и порочен манталитет, а именно всички да чакат само разпоредби, заповеди и инструкции отгоре, отдавна е дошло времето да бъде изкоренен до корен?! 

Уважаеми господин Премиер,

В тази криза около истерията по повод тъй мистичния "корона-вирус" ние, гражданите, като върху длан видяхме основния порок на Вашата политика: Вие, г-н Премиер, без капка неудобство демонстрирахте беззаветната си вярност към догмите на по същество комунистическото презрение към личността и нейната свобода, на тоталното недоверие и неуважение към нас, гражданите: заложихте на принудата, на насилието, на репресиите, на заповедите, на наказанията, на шантажа, на гаврите, т.е. без капка свян демонстрирахте антидемократичния си манталитет; арестувахте целия народ по домовете, а можеше просто най-убедително да обясните на нас, хората, на нас, разумните същества, че се налага, примерно, да пазим "социална дистанция", да внимаваме и прочие; пропиляхте без замисляне великолепния шанс да стимулирате нас, гражданите, да покажем способността си самостоятелно и свободно да решаваме и да се грижим за собственото си здраве и за живота си; по принуда може да се действа само спрямо ония граждани, които вече са показали, че не разбират що е свобода, а не спрямо абсолютно всички, което не само е несправедливо, но е и обидно; защото сред нас има немалко граждани, които сме доказали, че умеем да живеем според повелите на разума и изискванията на човешката свобода. Другояче и накратко казано, Вие, г-н Премиер, с политиката си по последната антивирусна кампания обидихте целия наш народ - защото без капка неудобство показахте, че за Вас специално народът е нещо като стадо, което се нуждае от своя пастир, въоръжен с тоягата, със сопата. Така не стават тия неща в съвременния свят, доста сте се объркал нещо, продължавате да робувате на ретроградни, доказано вредни и неефективни представи и за живота, и за властта, и за политиката изобщо, което е непоправим недъг; по тази причина ни се налага за пореден път да искаме Вашата доброволна оставка. Сторете нужното,оттеглете се доброволно, за Ваше добро е, просто така не стават нещата както си ги представяте, отстъпете мястото си за по-кадърни, образовани и съвременно мислещи хора. Нима 10 годинки във властта не Ви стигнаха? Има ли смисъл да продължавате да се натискате във властта – та да се орезилявате напълно?!

Уважаема госпожо омбудсман,

В последните събития в свидното ни отечество властващите си позволиха по арогантен начин да потъпчат ред най-фундаментални права и свободи на гражданите, а Вие стоически мълчите, защо го правите?! Нима не съзнавате отговорностите на длъжността, на която сте избрана, отговорността, с която сте натоварена? Защо не реагирате никак - за да не загубите поста си ли? В тази връзка искаме да прибавим и още нещо, което по наша преценка е прекалено показателно и изразително, то демонстрира дълбоката криза на институцията, която възглавявате.

Във връзка с последното наше отворено писмо, което Ви изпратихме преди около седмица, омбудсманът на Пловдив инж. Борислав Стаматов си позволи да отправи по телефона директни заплахи спрямо г-н Любен Воденичаров по-специално, казал му е дословно следното: "... Как смеете да подписвате такъв документ, съзнавате ли каква отговорност поемате, нима не Ви е страх, че и на Вас може да се случи същото, а именно да бъдете извикан да давате обяснения в прокуратурата, така, както това се случи на Николай Димов?!...". Предаваме смисъла на казаното от него на нашия активист, не гарантираме, че това са точните думи, но за смисъла и за същината на внушението гарантираме. Питаме се: откога омбудсманите в свидното ни отечество се държат така сякаш са нещо като "рекламни агенти" на прокуратурата и на... народната милиция?! На кой свят изобщо, питаме се, живее пловдивският омбудсман, след като е дръзнал да си позволи такова едно недопустимо поведение?! Излиза, че той е способен да потъпче всички правила и закони, само и само за да угажда на властващите, които са го удостоили с честта и с привилегията да заеме тъй апетитния иначе пост?! Уведомяваме Ви за това екстравагантно поведение на г-н Стаматов и се надяваме, че ще предприемете длъжните стъпки да сезирате органа, който го е избрал, за случилото се, което, по нашето убеждение, е достатъчно основание г-н Стаматов да бъде освободен от длъжността, която заема (заема я уж временно, пък това временно се оказа доста продължително, трае години наред!) Надяваме се г-н Стаматов, като осъзнае какво е направил, сам да се покае и сам да си подаде оставката; ще ни се да вярваме, че той има нравствената сила да стори това, което трябва – в създалата се безпрецедентна ситуация около недопустимо грубото поведение на пловдивския омбудсман.

Да, моралът не е нещо, което е "несъществено" или пък "безобидно". По нашето разбиране той е най-фундаменталното нещо, той е здравият темел на всичко човешко, а политиката пък съвсем не бива да се превръща в нещо античовешко – като загуби своята морална и етична основа. И това бяхме длъжни да изтъкнем – за кой ли път вече.

Уважаема госпожо Председател на Народното събрание,

Нашият Парламент под Вашето ръководство стана нещо като трансмисия за провеждане на волята и хрумванията на "силния човек", именно г-н Премиера, когото вече народът възприема за нещо като самозван падишах на България. Доста сте се объркала в представите си, че такава следва да е същината на Вашата работа. Поведението Ви показва, че хал-хабер си нямате що е това демокрация, слугувайки на Премиера, Вие потъпквате Конституцията, в която сте се клела. Минималният човешки морал изисква незабавно да си подадете оставката и не само да се покаете за стореното, но и да поискате прошка от нас, суверена, от нас, народа, от нас, гражданите, които не сме безразлични. А иначе ако продължавате да залагате на безочието, стойте си начело на бутафорния Парламент колкото искате още...

И какво, след това писмо с нас вече наистина ли ще се заеме Прокуратурата?! Откога на гражданите в свидното ни отечество е строго забранено да мислят и открито, публично, на глас да заявяват какво мислят?! Откога да мислиш и да говориш за обезпокоеността си е престъпление?! Или у нас Конституцията вече не действа?!

Пишем писмото си с плахата надежда да Ви повлияем поне малко от малко, що-годе или отчасти да се вразумите и да направите онова, което сте длъжни.

Ако не го направите, отсъденото пак ще се случи, по вече без вас. Сами решавайте кое е по-добре... за вас лично включително!

11 април 2020 г.

С УВАЖЕНИЕ: (ЛЮБЕН ВОДЕНИЧАРОВ, ВЛАДИМИР ПЕТКОВ-ТРАШОВ

упълномощени от групата на 

небезразличните граждани да

водят кореспонденцията с институциите)