БЕЗ РЕАЛНА, БЕЗ ИСТИНСКА, Т.Е. БЕЗ ГАРАНТИРАНА ДЕМОКРАТИЧНОСТ, ОБЕКТИВНОСТ И ПРОЗРАЧНОСТ КОНКУРСИТЕ ЗА ДИРЕКТОРИ НА УЧИЛИЩА ЩЕ СИ ОСТАНАТ ПАРОДИЯ И МИМИКРИЯ НА КОНКУРСИ!

До г-жа Иванка Киркова, Началник на РУО-Пловдив

До г-н Красимир Вълчев, Министър на образованието и науката

До г-н Борислав Стаматов, омбудсман на Пловдив

ДО МЕДИИТЕ

БЕЗ РЕАЛНА, БЕЗ ИСТИНСКА, Т.Е. БЕЗ ГАРАНТИРАНА ДЕМОКРАТИЧНОСТ, ОБЕКТИВНОСТ И ПРОЗРАЧНОСТ КОНКУРСИТЕ ЗА ДИРЕКТОРИ НА УЧИЛИЩА ЩЕ СИ ОСТАНАТ ПАРОДИЯ И МИМИКРИЯ НА КОНКУРСИ!

от групата на небезразличните граждани

Уважаема госпожо Началник на РУО-Пловдив,

Благодарим Ви за отговора на наше предишно отворено писмо, който наруши обичая напоследък да ни "отговаряте" с многозначително и дори презрително мълчание; на второ място твърде обнадеждаващо е, че този път Вашият отговор не е пределно абстрактен, формален, общо взето нищонеказващ, каквито комай винаги бяха предишните Ви отговори; този път, за наша радост, сте ни написала едно сравнително смислено и аргументирано писмо, което за сетен път потвърждава нашата дълбока убеденост, че именно демократичните дебати, тъй настойчиво предлагани от нас години наред вече, са верния път, който може да спомогне за подобряване на работата на управляващата пловдивското образование администрация. Въпреки тези обнадеждителни, повтаряме, симптоми, ни се се налага да оспорим Вашите тези и да настояваме да преосмислите своята позиция. Ето основанията ни да постъпим така:

1.) Сама казвате, че нашите предложения, гарантиращи анонимността на участващите в конкурсите, е приложима, но при по-малък брой конкурси, при конкурси за по-малък брой училища. По тази логика, споделяна и от Ваша, и от наша страна, съвсем близо до ума е, че просто се налага да се внесат някои промени в организацията на обявените конкурси, примерно, възможно е, с оглед да отпадне горното основание, да се създадат няколко комисии за провеждането на конкурсите - или пък, при друг подход в организацията, една и съща комисия да провежда конкурсите по график, по ред на няколко групи училища. Имаме усещането, че по някакви лесни за разбиране други, не дотам легитимни причини, Вие отхвърляте нашите толкова логични и лесни за осъществяване продложения. Не ни се ще да отправяме подозрения, съмнения и обвинения, че ако приемете нашите предложения най-вероятно се страхувате, че тогава няма да можете да назначите спуснатите Ви от партийните организации на управляващата коалиция "правилни кандидати", т.е. страхувате се да не стане така, че на някое директорско място (при обективност на конкурсите!) може да се промъкне "ненаш кандидат", което Ви грози с налагането на съответното строго партийно взискание, но поведението Ви ни навежда на точно такива подозрения и съмнения.

2.) Нищо не пречи подписите върху пликовете от кандидатите да бъдат полагани (и, респективно, пликовете да бъдат запечатвани) едва след като всички до един кандидати завършат своите отговори, т.е. завършилите по-рано би могло да изчакат да завършат и останалите; запазването на анонимността е толкова важно нещо, пред което следва да отпаднат всякакви възможни неудобства или притеснения.

3.) Това, че пликовете с имената на кандидатите се запечатват пред погледите на всички останали кандидати, не променя възможността този същият плик да бъде разпечатан (и заменен с друг), което прави анонимността илюзорна, мнима, фалшива, лъжлива. Точно за да не може да се прави това ние предложихме всеки плик да бъде подписван от всички до един кандидати. (Разбира се, има и други, не по-малко лесни начини за елиминиране на анонимността, примерно образец с почерка на "правилния кандидат" да бъде раздаден предварително на проверяващите работата, което да обуслови поставянето на завишена оценка, достатъчна той именно да "победи" по успех, т.е. да стане фаворитът на комисията.)

4.) Съставът на комисиите е изцяло съставен от представители или от длъжностни лица на същата тази държавна образователна институция, т.е. гарантирано е, че користният интерес на тази самовъзпроизвеждаща се прослойка, имаща пълен властови монопол, са абсолютно гарантирани. Там е работата обаче, че тази същата прослойка е отдавна загубила доверието на нас, гражданите-данъкоплатци, щото ние имаме безчет основания да смятаме, че чиновническо-бюрократичната или административна властваща прослойка се грижи винаги за запазването на своя себичен или користен интерес, но съвсем не обслужва коренния интерес на обществото, на гражданите, в това число и на младите хора, които са, така да се каже, жертва на административния произвол на въпросната своекористна прослойка. Представителите на т.н. "обществени съвети" на училищата са назначени от директора със съгласието на висшестоящите несменяеми йерархични длъжностни лица на същата тази самовъзпроизвеждаща се властваща прослойка, което води до извода, че никой от тях не би се осмелил да каже или направи нещо, което да накърни нейния интерес. Дали са родители тези представители на обществените съвети няма вече никакво значение, те по начало не внушават доверие, щото са назначени чрез една порочна, изначално недемократична процедура. По тази причина ние смятаме, че нещата са уредени така, че да гарантират същия този себичен и користен интерес на тази узурпирала властта в образованието (паразитна) прослойка, което ни кара да си направим извода, че нашият, на гражданите, на обществото, на учещите в крайна сметка, на родителите е напълно потъпкан.

5.) Така нареченото "събеседване" или "интервю" въпреки всичко може да се провежда под формата на общ демократичен дебат, в който участват всички кандидати, просто следва да се направи нужното "интервютата" в училищата, за които има дублиращи се (повтарящи се) кандидати, да бъдат проведени в различни дни; а би могло да се даде възможността самият кандидат да реши в интервюто на кое училище да участва; едва ли е толкова трудно да се проведе поредица от такива общи демократични събеседвания, на които нищо не пречи да присъстват и граждани, на които не е безразлично какъв ще бъде директорът на училището в техния квартал или населено място. Молим да премислите, да преразгледате позицията си против тази толкова естествена за съвременните условия демократична форма, която е изцяло и във Ваш интерес, т.е. ще направи безсмислени и безпредметни евентуални оспорвания на решенията на комисиите.

Уважаеми господин Министър на образоването и науката,

Уважаеми господин омбудсман на Пловдив,

Молим да направите нужното и да опитате да въздействате на РУО-Пловдив с оглед на това и тези директорски конкурси да не бъдат изначално опорочени, т.е. направете нужното предстоящите конкурси да не се превърнат в пародия, в мимикрия на конкурси, т.е. да не станат менте-конкурси.

Време е да направим нужното работите в нашето свидно отечество да престанат да бъдат все менте, все псевдо, все чалга, все далавери, все "тънки тарикатлъци" на тъй вездесъщата и разпищолила се самовластваща бюрокрация; да, крайно време е в свидното ни отечество работите най-сетне да станат истински разумни, т.е. правилни, законни и справедливи.

Сами добре знаете, че като управленци това е Ваш дълг, настояваме в конкретния случай просто да си изпълните дълга - не само служебен, но най-вече граждански и човешки!

1 юли 2020 г.

С УВАЖЕНИЕ: Любен Воденичаров, упълномощен от групата на небезразличните граждани да води кореспонденцията с институциите

Според Началничката на РУО-Пловдив не е необходимо да има демократичност, обективност и прозрачност при провеждане на конкурсите за директори на училища!

Получихме следния многозначителен отговор от Началничката на РУО-Пловдив г-жа Иванка Киркова, който, естествено, е негативен, т.е. тя отхвърля решително нашите предложения за демократичност, обективност и прозрачност при провеждане на конкурсите за директори на училища:

 

Да се бори човек за правата си ако е "хленчене", тогава достойното поведение какво е?

Виж: Бива ли заради спокойствието на общността да гледаме безстрастно убиването на индивидите, които ни дразнят?

ПРЕДЕЛНО ОТКРОВЕНО ОТВОРЕНО ПИСМО, ПРИЗОВАВАЩО ЗА ДУШЕСПАСИТЕЛЕН НРАВСТВЕН КАТАРЗИС

До г-жа Димитрина Стоянова, Председател на Обществения съвет на ПГЕЕ-Пловдив

До г-жа Стоянка Анастасова, Директор на ПГЕЕ-Пловдив

До г-н Красимир Вълчев, Министър на образованието и науката

До г-жа Иванка Киркова, Началник на РУО-Пловдив

До г-жа Диана Ковачева, омбудсман на Република България

До инж. Борислав Стаматов, омбудсман на Пловдив

ДО МЕДИИТЕ

ПРЕДЕЛНО ОТКРОВЕНО ОТВОРЕНО ПИСМО, ПРИЗОВАВАЩО ЗА ДУШЕСПАСИТЕЛЕН НРАВСТВЕН КАТАРЗИС

от групата на небезразличните граждани на България

Уважаема госпожо Председател на Обществения съвет на ПГЕЕ-Пловдив,

Уважаема госпожо Директор на ПГЕЕ-Пловдив,

Уважаеми господин Министър на образованието и науката,

Уважаема госпожо Началник на РУО-Пловдив,

Уважаема госпожо омбудсман,

Уважаеми господин омбудсман на Пловдив,

В четвъртък, 23 март 2017 г. директорката на ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" връчи скандална заповед за уволнението на дългогодишния учител по философия и гражданско образование в това училище г-н Ангел Грънчаров; той е опраскан със старателно съчинения от нея лъжлив мотив "не става за учител", който служи за прикритие на истинската причина за изгонването му от това училище: г-н Грънчаров от години води тежка битка за коренна и същностна промяна в образованието чрез непосредствено и практическо реално демократизиране, декомунизиране и либерализиране на отношенията в тази конкретна училищна общност, т.е. истинският мотив за опраскването му е чисто политически. Преди да го уволни директорката е провела многомесечна безскрупулно-аморална кампания по неговото професионално и личностно дискредитиране, в която са въвлечени и учениците; тази анахронична кампания точно възпроизвежда стереотипите и манталитета, известни ни от печално поминалата се ера на комунизма-социализма: учителят по философия и гражданско образование, изявен като творчески и новаторски настроен професионалист с много постижения е обявен за "зъл народен враг", опитващ се да развали "всенародното добруване на сплотения около любимата дректорка колектив". Ето съобщението, с което известният блогър Грънчаров (той всъщност е уволнен най-вече защото в блога си всеки ден описваше золумите и злодеянията на самозабравилата се директорка!) ни съобщи за случилото се тогава: Директорката на ПГЕЕ-ТЕТ-ЛЕНИН пак настъпи все същата мотика и отново ме опраска по възможно най-смехотворния мотив!.

От деня на извършването на това безпрецедентно беззаконие вчера се навършиха точно 3 години и 3 месеца. За това време възникна и се разви нашата група или общност на небезразличните граждани, която подкрепи г-н Грънчаров в многобройните му граждански акции за защита на неговите човешки и професионални права. Написахме десетки обръщения, апели, призиви, доклади с предложения към всички институции, но инертната система, подобно на грамаден каменен монолит, не помръдва: тази система на потискането на човешката творческа енергия си остава, за жалост, непоклатима. Което за сетен път показва абсурдността й. От повече от година предлагаме на ръководството на пловдивското образование да се отпочне работата на една тъй потребна и полезна инициатива - "кръгла маса" по реалната демократизация на отношенията в конкретните училищни общности и в пловдивското образование - ала то остава глухо за нашите предложения, прави всичко да осуети полезната инициатива, да стопира процесите на демократичните промени. С което за сетен път показва, че изобщо "не е в час" със съвременните нужди на образованието, на потребностите на младите хора от автентично, от качествено, от модерно образование. В тази връзка се ползваме се от чудесния повод да зададем някои нови, още по-пренеприятни на незнаещите на кой свят живеят властващи функционери в пловдивското образование:

1.) Изминалите 3 години и 3 месеца време от опраскването, от изритването на г-н Грънчаров не са ли предостатъчно време за Вас, за извършилите и подпомогналите този антихуманен акт на безогледен административен произвол (имаме предвид Вас, многоуважаема г-жо директор на ПГЕЕ "ТЕТ Ленин", Вашата свита от клакьори в оглавяването от Вас училище, а също така и Вас, многоуважаема г-жо Киркова) да осъзнаете какво всъщност си позволихте да направите?

2.) Не проговори ли за това време Вашата съвест, нима Вие, хората, оглавяващи една тъй жизненоважна институция с образователни, възпитателни и личностно-формиращи функции, не изпитахте никакво разкаяние за това, което си позволихте да сторите на един съвестно изпълняващ дълга си български учител – и на неговата съпруга, опраскана от Директорския синдикат месец след него!?

3.) Давате ли си сметка, многоуважаема госпожо Анастасова и Вие, многоуважаема госпожо Киркова, за вредите и щетите от най-различно естество (включително и материални, свързани също така и със здравето им, да не говорим за моралните, да не говорим за причинените им унижения!), които със своеволията си нанесохте на тези двама достойни и скромни български учители?

4.) Давате ли си също така сметка, многоуважаема госпожо Анастасова и Вие, многоуважаема госпожо Киркова, за злотворния ефект, който Вашите действия и бездайствия имаха върху съзнанията на възпитаниците не само на ПГЕЕ "ТЕТ Ленин", но и съзнанията на техните родители, а също така и на гражданското общество в Пловдив и в страната?

5.) Давате ли си също така сметка, многоуважаема госпожо Анастасова и Вие, многоуважаема госпожо Киркова, за не по-малко злотворния ефект, който Вашето волунтаристично поведение има върху съзнанията на учителите, които, водейки се от случилото се с г-н Грънчаров, бяха принудени още по-примирено да се свият – от СТРАХ! – в хралупата на зле пресметнатия своекористен интерес, на конформизма, БЕЗРАЗЛИЧИЕТО и отчаянието?

6.) Давате ли си също така сметка, многоуважаема госпожо Анастасова и Вие, многоуважаема госпожо Киркова, за щетите и вредите от всякакво естество, които нанесохте на г-н Грънчаров и на съпругата му след като ето, вече 3 години и 3 месеца ги държите принудително извън системата на образованието, т.е. разбирате ли злотворния смисъл на инспирираното, на причиненото от Вас остракиране на тези двама учители от пловдивското образование?!

7.) Давате ли си също така сметка, многоуважаема госпожо Анастасова и Вие, многоуважаема госпожо Киркова, за това какви фундаментални човешки, професионални и конституционно гарантирани техни права си позволихте да потъпчете и то по най-екстравагантен, недопустимо безочлив начин?

8.) А разбирате ли каква отговорност тегне върху Вас лично, върху Вашата съвест за всичко сторено – или искате да ни убедите, че за Вас специално този общочовешки нравствен момент няма абсолютно никакво значение?

9.) Не разбирате ли също, че Вие дължите на обществото съответните обяснения, с оглед да си облекчите поне малко дълбоките душевни страдания, които със своето поведение така безразсъдно си самопричинявате? Или искате да ни убедите, че за Вас специално такива неща като "вина", "дълг", отговорност за стореното и прочие са "нищо неозначаващи буржоазни измишльотини", нямащи никаква сила нито върху душите Ви, нито върху съвестите Ви?

10.) Допустимо ли е в създалата се около поведението Ви тежка, направо катастрофална криза на доверието да не предприемате никакви действия по поемане на отговорност, включително и чрез подаване на оставка, което е най-малкото, което можете да сторите – защото истинското е поемането на съответната наказателна отговорност?

11.) Нима не осъзнавате, че Вашата позиция (а именно: "Българският съд вече се произнесе и затова казусът около опраскването на г-н Грънчаров е окончателно приключен!"!) е пределно аморална, а за ръководни дейци на образованието и възпитанието на младите като Вас демонстрирането на такъв безогледен, безскрупулен, арогантен аморализъм е абсолютно недопустимо?!

12.) Кога, с оглед на казаното дотук (още много неща имаме да Ви кажем, но засега спираме!), ще благоволите най-сетне да седнете на предложената от нас "кръгла маса", представляваща съвсем нормалното място за провеждането на тъй потребните най-вече за Вас самите душеспасителни, очистващи душите Ви от отровата на безотговорността ДЕМОКРАТИЧНИ ДЕБАТИ?

13.) Нима с поведението искате да убедите цялото общество, че Вие специално сте убедени противници както на демокрацията, както на правото, на морала и на справедливостта, но дори и на самата ЧОВЕЧНОСТ?!

Не крием, че с огромен интерес очакваме Вашата реакция на поредното ни отворено писмо. До този момент на всичките ни призиви, обръщения и възвания отговаряте с най-предизвикателно, но за сметка на това многозначително мълчание, нима не си давате сметка колко много говори Вашето тъй изразително мълчание?! Или вече сте стигнали в самозабравата си дотам да не ви пука колко много всъщност се излагате? Но разбирате ли в такъв случай поне това: на нас, гражданите-данъкоплатци, които сме Ви възложили да изпълнявате някои функции, не може да ни е безразлично това, че дръзвате да постъпвате в пълно противоречие със задачата, която държавата и народът са Ви възложили?! Или искате да кажете, че Ви специално сте НАД интересите на държавата, гражданите и народа?! Доста сте се объркали ако си въобразявате това, ето и тази тъй близка до ума констатация се чувстваме длъжни да Ви я припомним.

Многоуважаеми господин Министър на образованието и науката,

Ще имате ли добрината да припомните на Вашите подчинени, че просто няма как безкрайно да продължават да страдат заради абсолютно неверните си представи както за живота, за самите себе си, за това що е образование, а така също и, глобално погледнато, за обществото, в което всички ние живеем?

Многоуважаема госпожо омбудсман на Република България,

Помогнете и Вие с каквото можете на тъй заблудените властващи ръководители на пловдивското образование да се освободят от тъй порочните си представи за нещата, молим Ви, изпълнете достойно своя служебен и човешки в крайна сметка дълг!

Многоуважаеми господин омбудсман на Пловдив,

Направете нещичко в така създалата се извънредно тежка особено в нравствено отношение ситуация, воден единствено от тъй фундаменталната презумпция, че щом сме човеци би следвало да помагаме на себеподобните си, особено когато те страдат от тъй коварни, пагубни и затова толкова злотворни предубеждения, предразсъдъци и заблуди!

24 юни 2020 г.

С УВАЖЕНИЕ: ЛЮБЕН ВОДЕНИЧАРОВ, 

упълномощен от групата на небезразличните граждани 

да води кореспонденцията с институциите

Писмо от пловдивския омбудсман до Общността на небезразличните граждани

РАЗУМНИ ПРЕДЛОЖЕНИЯ, ГАРАНТИРАЩИ ЗАПАЗВАНЕТО НА АНОНИМНОСТТА ПРИ ПРОВЕЖДАНЕТО НА КОНКУРСИТЕ ЗА ДИРЕКТОРИ НА УЧИЛИЩА, ОРГАНИЗИРАНИ ОТ РУО-ПЛОВДИВ

До г-жа Иванка Киркова, Началник на РУО-Пловдив

До г-н Красимир Вълчев, Министър на образованието и науката

До г-н Борислав Стаматов, омбудсман на Пловдив

ДО МЕДИИТЕ

РАЗУМНИ ПРЕДЛОЖЕНИЯ, ГАРАНТИРАЩИ ЗАПАЗВАНЕТО НА АНОНИМНОСТТА ПРИ ПРОВЕЖДАНЕТО НА КОНКУРСИТЕ ЗА ДИРЕКТОРИ НА УЧИЛИЩА, ОРГАНИЗИРАНИ ОТ РУО-ПЛОВДИВ

от групата на небезразличните граждани

Уважаема госпожо Началник на РУО-Пловдив,

Уважаеми господин Министър на образоването и науката,

Уважаеми господин омбудсман на Пловдив,

Похвално е все пак, че някои директори и директорки на училища ветерани и ветеранки (понеже са властвали примерно олоко 30 години, подобно на феодални, пък и на царски владетели!) освобождават своите кресла, пък макар и по чисто... биологични причини, очевидно МОН смята, че признак за "демократичността" на системата е властването на училищните директори до пенсия - да не кажем доживотното, пожизненото властване; да са блажени пенсионери все пак излезлите в пенсия образователни господари, нека изказването ни не се тълкува в смисъл, че им желаем преждевременна смарт, опазил ни Бог от такава грозна мисъл, ще се радваме да блаженстват и като пенсионери дълги години, както когато са властвали! Освободените, овакантените постове ще бъдат запълвани в конкурси, които г-жа Началника на РУО-Пловдив вече обяви със своята З А П О В Е Д № РД-01-222/03.06.2020 г. Понеже е добре известно как в свидното ни Отечество се провеждат "конкурсите" - винаги гарантирано побеждава "най-нашият кандидат"! - ние, небезразличните граждани, имаме претенция към един възлов, по нашето убеждение, абзац от тази заповед, който отприщва и съхранява възможността за субективен произвол, за беззаконие, за ощетяване на кандидатите, които не са "наши" или "най-наши"; става дума за написаното в точка 7, ето го оспорвания от нас текст:

7. Решаването на теста е анонимно, като всеки кандидат попълва формуляр по образец, който се запечатва в плик малък формат. Решеният тест заедно с малкия плик се поставят в плик голям формат, който се запечатва.

Значи формулярът с данните на кандидатите се слага в малък плик, който се запечатва и пр. Да, но нищо не пречи още преди проверката на теста (на писмената работа) този плик да бъде отворен, с оглед да разберем коя работа чия е, пък после, разбира се, след като бъде вече оценен, да се сложи в друг плик, който да се запечата по същия начин; т.е. анонимността да бъде ликвидирана. И така "най-нашият кандидат", орисан да спечели "напълно справедливо", да победи "съвсем заслужено". Разбира се, нищо не пречи дори и писмената му работа да бъде подменена с нова, с оглед "напълно заслужено" да получи най-висока оценка. Естествено, че нямаме никакво доверие в добронамереността и обективността на комисията, какво при това положение следва да се направи, та да бъде донякъде затворени вратичките за очаквания произвол?

Предлагаме следното: малкото пликче с формуляра с данните на съответния кандидат да бъде запечатано пред очите на всички кандидати, а след това вместо да бъде запечатано с печат, да бъде подписано откъм страната на запечатването с подписите на всички кандидати, които да бъдат разположени върху плика по стриктно спазвана схема и ред. След това разсекретяването на писмените работи да става в присъствието на всички каднидати, всеки от които да има възможността да се убеди в пълната съхраненост и ненакърненост на целостта на въпросното пликче. Смятаме, че по този начин многократно се гарантира съхраняването на анонимността, т.е. анонимността вече няма да е само декларирана на думи, а и обезпечена по подобаващия начин.

Предлагаме също така интервюто с кандидатите да бъде провеждано под формата на дебат, в който едновременно участват всички кандидати, а комисията участва в дебата като поставя единствено въпроси. Сами разбирате, че само по този начин всички кандидати ще имат пълната възможност да се убедят в безспорните качества на победилия кандидат, който ще има щастието да стане новия директор на съответното училище. Смятаме, че в комисиите, които провеждат конкурса, задължително следва да бъдат включени и представители както на родителите, така и на учениците от съответното училище, а също така и представител, предложен от нашата общност на небезразличните граждани. Знаете добре, че ние докато системата е недемократична, няма да се уморим да предлагаме мерки и инициативи, които да обезпачават нейната реална, а не мнима демократичност. Това е наше верую, от което няма да се откажем никога.

Ще се радваме да осмислите създалата си ситуация, да прозрете необродимостта и разумността на направените от нас предложения, и, съобразно с това, да внесете нужните промени в заповедта, определяща процедурата при провеждането на тези директорски конкурси. Което е в интерес на "същината на работата" и дори е в интерес на самото ведомство, щото ще направи невъзможно обжалването на решенията на комисията, както и съмненията в това, че тя е направила съотвените злоупотреби с власт, които заповедта в този си вариант ги обезпечава по неоспорим, недвусмислен начин.

Това е нашето предложение, чиято небоходимост и разумност е непосредствено установима. Ще се радваме нашите предложения да бъдат приети. Противното ще хвърли съответната сянка на съмнение, че предстоящите конкурси ще бъдат просто мимикрия на конкурси, целяща гарантираната "победа" на "най-нашия кандидат".

16 юни 2020 г.

С УВАЖЕНИЕ: Любен Воденичаров, упълномощен от групата на небезразличните граждани да води кореспонденцията с институциите

Номинирахме един истински добър човек - директорката на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин": нейното директорстване е поредица от нечувани добрини!

Ние, от групата на небезразличните граждани, единодушно номинирахме за участие в конкурса "Пловдив - град на доброто" твърде добродетелната директорка на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин"; ето нашите мотиви за тази така справедлива и заслужена номинация:

След като г-жа Стоянка Анастасова стана през 2010 г. директорка на пловдивската ПГЕЕ (известна като "ТЕТ Ленин") извърши поредица от добрини.

Най-напред тя пенсионира и изгони от училището най-заслужили учители като инж. Жак Асса, Иван Блянтов, Вангелина Искрова. След това уволни своя конкурент за директорския пост инж. Калин Христов; той обжалва уволнението си, спечели съдебното дело и на трите инстанции, съдът го върна на работа, но след няколко дни тя пак го изгони от училището. След това направи така, че направи нужното да изгони от училището един друг кандидат за директорския пост, именно г-н Стефан Кралев, учител по френски език: тя премахна изучаването на френски език, което принуди г-н Кралев да престане да я критикува и да почне да я моли за милостта й - с оглед да оцелее до пенсионна възраст; тържествувайки, тя след като го постави в унизителна зависимост, му даде да преподава часове по философия. Направи това с оглед да предизвика конфликт между него и титулярния учител по философия г-н Ангел Грънчаров, който се оказа открит неин критик (в качеството си на блогър последният даде пълен публичен израз на подвизите на директорката!).

Разбира се, за да уволни първокласния и съвестен учител по философия и гражданско образование на г-жа Анастасова й се наложи да води дълга ожесточена война, в която тя приложи всички свои умения в тъй специфичното й войнствено добротворчество: поведе безскрупулна кампания по неговото личностно и професионално дискредитиране, при която бяха използвани и неоценимите услуги на ученици, приближени до директорката (те именно организираха "бунтове на класове" срещу новаторските подходи в обучението, прилагани от този нетипов учител!). Тази кампания беше увенчана с виртуозната и сюблимна по добродетелността си заповед за опраскването (уволнението) на Грънчаров, в която се "доказваше", че този учител по философия бил "пълен некадърник", т.е. изобрети смехотворния мотив "абсолютна липса на качества да бъде учител"; така директорката отмъсти на тъй своенравния учител, дръзнал да работи по реализацията на свой проект за непосредствена и практическа реална демократизация и декомунизация на отношенията в училищната общност на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин", т.е. беше дръзнал да застраши нейната безконтролна абсолютна власт.

Г-н Грънчаров (който е с болно сърце, инвалидизиран, беше претърпял тежка животоспасяваща операция и пр.) беше принуден да води тежки съдебни дела за да си върне преподавателските права, той спечели съдебните дела и беше върнат на работа; добродетелната директорка обаче, без да й мигне окото, започна мигновено подготовката за ново уволнение на Грънчаров, отново по изпитания метод проведе абсолютно същата кампания по неговото личностно и професионално дискредитиране, след една година отново го уволни по същия сюрреалистичен параграф "липса на качества".

Г-н Грънчаров отново се видя принуден повече от две години да води нови съдебни дела, пак спечели на решаващото ниво на Окръжен съд, което принуди войнствената добродетелна директорка да вземе нужните мерки за да спечели делото на етап ВКС, което и стана, т.е. тя успя да изрита Грънчаров завинаги не само от своето училище, но и от образователната система като цяло.

Като капак на всичко беше издействано уволнение и на съпругата на Грънчаров, също учителка, за което беше задвижен Директорският синдикат.

Сега този учител вече трета година е остракиран от образователната система, поставен е в унизителното положение - да работи като пазач за да оцелява някак.

Отговор от Кмета на Пловдив