Номинирахме един истински добър човек - директорката на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин": нейното директорстване е поредица от нечувани добрини!

Ние, от групата на небезразличните граждани, единодушно номинирахме за участие в конкурса "Пловдив - град на доброто" твърде добродетелната директорка на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин"; ето нашите мотиви за тази така справедлива и заслужена номинация:

След като г-жа Стоянка Анастасова стана през 2010 г. директорка на пловдивската ПГЕЕ (известна като "ТЕТ Ленин") извърши поредица от добрини.

Най-напред тя пенсионира и изгони от училището най-заслужили учители като инж. Жак Асса, Иван Блянтов, Вангелина Искрова. След това уволни своя конкурент за директорския пост инж. Калин Христов; той обжалва уволнението си, спечели съдебното дело и на трите инстанции, съдът го върна на работа, но след няколко дни тя пак го изгони от училището. След това направи така, че направи нужното да изгони от училището един друг кандидат за директорския пост, именно г-н Стефан Кралев, учител по френски език: тя премахна изучаването на френски език, което принуди г-н Кралев да престане да я критикува и да почне да я моли за милостта й - с оглед да оцелее до пенсионна възраст; тържествувайки, тя след като го постави в унизителна зависимост, му даде да преподава часове по философия. Направи това с оглед да предизвика конфликт между него и титулярния учител по философия г-н Ангел Грънчаров, който се оказа открит неин критик (в качеството си на блогър последният даде пълен публичен израз на подвизите на директорката!).

Разбира се, за да уволни първокласния и съвестен учител по философия и гражданско образование на г-жа Анастасова й се наложи да води дълга ожесточена война, в която тя приложи всички свои умения в тъй специфичното й войнствено добротворчество: поведе безскрупулна кампания по неговото личностно и професионално дискредитиране, при която бяха използвани и неоценимите услуги на ученици, приближени до директорката (те именно организираха "бунтове на класове" срещу новаторските подходи в обучението, прилагани от този нетипов учител!). Тази кампания беше увенчана с виртуозната и сюблимна по добродетелността си заповед за опраскването (уволнението) на Грънчаров, в която се "доказваше", че този учител по философия бил "пълен некадърник", т.е. изобрети смехотворния мотив "абсолютна липса на качества да бъде учител"; така директорката отмъсти на тъй своенравния учител, дръзнал да работи по реализацията на свой проект за непосредствена и практическа реална демократизация и декомунизация на отношенията в училищната общност на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин", т.е. беше дръзнал да застраши нейната безконтролна абсолютна власт.

Г-н Грънчаров (който е с болно сърце, инвалидизиран, беше претърпял тежка животоспасяваща операция и пр.) беше принуден да води тежки съдебни дела за да си върне преподавателските права, той спечели съдебните дела и беше върнат на работа; добродетелната директорка обаче, без да й мигне окото, започна мигновено подготовката за ново уволнение на Грънчаров, отново по изпитания метод проведе абсолютно същата кампания по неговото личностно и професионално дискредитиране, след една година отново го уволни по същия сюрреалистичен параграф "липса на качества".

Г-н Грънчаров отново се видя принуден повече от две години да води нови съдебни дела, пак спечели на решаващото ниво на Окръжен съд, което принуди войнствената добродетелна директорка да вземе нужните мерки за да спечели делото на етап ВКС, което и стана, т.е. тя успя да изрита Грънчаров завинаги не само от своето училище, но и от образователната система като цяло.

Като капак на всичко беше издействано уволнение и на съпругата на Грънчаров, също учителка, за което беше задвижен Директорският синдикат.

Сега този учител вече трета година е остракиран от образователната система, поставен е в унизителното положение - да работи като пазач за да оцелява някак.