ПРИЗИВ ЗА ХУМАННОСТ И ЗА ЕЛЕМЕНТАРНА СПРАВЕДЛИВОСТ

До г-жа Иванка Киркова, Началник на РУО-Пловдив

До г-н Красимир Вълчев, Министър на образованието и науката

До инж. Борислав Стаматов, омбудсман на Пловдив

ДО МЕДИИТЕ

ПРИЗИВ ЗА ХУМАННОСТ И ЗА ЕЛЕМЕНТАРНА СПРАВЕДЛИВОСТ ПОД ФОРМАТА НА ОТВОРЕНО ПИСМО

от групата на небезразличните граждани на България

Уважаема госпожо Началник на РУО-Пловдив,

Чувстваме се длъжни да Ви припомним, че според нас е крайно несправедливо и безчовечно отношението към учителското семейство Грънчарови, които вече трета година са остракирани от пловдивското и българското образование: след изхвърлянето им училищата, в които те бяха на постоянни договори, те вече не могат да си намерят работа като учители в нито едно училище, независимо от това, че кандидатстват за всяко обявено работно място! Смятаме, че това се дължи на съвсем умишленото им остракиране от системата – по чисто политически причини, които са Ви добре познати.

Ето, сега отново настъпи периодът, в който се обявяват вакантните места за учители по училищата. Смятаме в тази връзка, че е крайно време да направите нужното да отпадне негласната омерта спрямо учителското семейство Грънчарови, която е спусната от съответното място в ръководеното от Вас образователно ведомство. Настоятелно Ви молим да сторите нещо (водена от чисто морални подбуди!) та поне единият от семейство Грънчарови да си намери работа като учител. Длъжна сте да сторите това с оглед отчасти да си изкупите вината и отговорността за всичко онова, което им беше причинено от тия безогледни репресии в последните няколко години.

Като илюстрация за това какво именно им причинявате с тази репресивна принудителна безработица и с това политически обусловено остракиране от системата Ви изпращаме няколко от последните публикации от блога на г-н Грънчаров, където той, под формата на "учителски дневник" описва всички ония унижения и страдания, които е принуден да понася в своята битка за оцеляването си – и за оцеляването на неговото семейство в условията, в които го поставиха властващи церберки под Вашето вещо ведомство:

петък, 31 юли 2020 г.

Дали в някое училище на свидното ни отечество ще се намери поне един разумно мислещ директор?

В моя дневник май отдавна нищичко не съм писал - ако не броим някои снимки с кратък коментар, които пускам отвреме-навреме. Е, тази сутрин ще напиша нещичко - за да не остане празнина в жизнеописанието на един опраскан и остракиран от мутро-комунистическата "образователна" система на тъй приказната страна Мутроландия учител-дисидент, който, за да оцелее някак, се налага да работи като нощен пазач (за да отмъстят на мен властващите цербери на мутро-комунистическия режим опраскаха също и съпругата ми, тя също е учителка, но от две години е безработна!).

И тъй, ето едно събитие, което мисля заслужава да бъде отбелязано в дневника ми. Знаете, че напоследък са страшни горещини. Аз съм нощен пазач, но от известно време работим на 24-часови смени, т.е. по-голямата част от дежурството ми минава през деня. И така, преди два дни, правейки редовния си обход (територията на охранявания обект е голяма) в горещината по едно време усетих, че премалявам, че някак си силите ме напускат; наложи се с последни сили да се довлека до една сянка и да поседна, а пък след малко и полегнах (очевидно нещо ставаше със сърцето ми, страдам от тахикардия и от неритмичен пулс, в оня момент сърцето ми биеше така силно, че не можех да доловя пулса!). Повече от половин час ми се наложи там, на сянка, да се опитвам да възстановя силите си.

Разбира се, всичко може да стане в такъв един момент, Божия работа е човек да оцелее: слава Богу все още съм "наличен", така да се каже, в този тукашен грешен свят. Напоследък, не зная дали е заради голрещините, но почти постоянно съм крайно отпаднал, често долавям, че нищо не мога да върша поради липса на сили. И в такъв момент ми се налага да полегна. Преживях тежък период в последните години на страшни битки с разпищолилите се церберки на мутро-комунисто-гербовашкия режим, това подкопа не само здравето ми, но и изпи силите ми. А още няколко години имам до навършването на пенсионна възраст. Дали ще доживея до пенсия вече е доста съмнително. На моменти се отчайвам. Да не говорим за това, че поради тази безработица в последните 7 години ще получа най-вероятно някаква мизерна пенсия, стига изобщо да се пенсионирам. Обидата, униженията ме съсипват. Старая се да не мисля за тия неща, но няма как, подобни мисли и настроения често овладяват съзнанието ми.

Както и да е. Като капак на всичко стана така, че получих още един удар - старата ми кола, с която пътувам до работата, се развали. Не мога да я ползвам. Чудя се какво да я правя, да я захвърля не ми се ще (доста неща в последните години ми се наложи да ремонтирам и подменя в нея, доста пари погълна скромната ми кола!), а да си купя друга евтина кола не смея и да помисля. А без кола не мога да ходя на работа. Наложи се няколко пъти синът да ме кара с колата си за да си запазя работата. Другият вариант е да ходя пеша до обекта, но това значи сутрин рано да вървя пеш поне час и половина. От една страна е добре за здравето, от друга страна проблем е, че трябва да нося тежък багаж (даже вода се налага да си носим, там, на обекта, водата не става за пиене!). Ето още един проблем, който ме досъсипва и отчайва. Проблемът, който този път се появи в старата ми кола, е следният: колата не може да запали. Ключът не ще да превърти, нещо стана със запалващия механизъм. Преди около година за същия проблем ми взеха 120 лева. Сега се обадих и "майсторът" ми заяви, че за 170 лева смятал, че може да се справи, можел да реши проблема. Яката дерат кожата тия "майстори". Това за мен обаче са огромни пари. Получавам минималната заплата. С удръжките и застраховките тя става още по-хилава.

При това положение (понеже местните бюрократи в Пловдив яростно поддържат моето остракиране от образователната система!) ми се налага да си търся работя за учител по философия къде ли не. Кандидатствам вече из цяла България за всяко обявено място по философия. Като капак на всичко се появи и дискриминация на възрастов признак - освен другата, на политическа основа най-вече. Просто дори и да не знаят нищичко за мен откровено ми заявяват, че понеже възрастта ми била напреднала, предпочитли "да подмладяват колектива" и затова искали да си вземат по-млад учител. Откровено ми го заявяват това тъй умните местни директори. (Не им пука това, че най-добри философи са ония, които са на по-почтена възраст!) Да не говорим за това колко пари хвърлям на вятъра за пътувания по междуградски автобуси и влакове.

Ето, в момента пиша това във влака, който хвърчи към София. Бедността ми, мизерията, в която се задушавам, заради тия пътувания става още по-натърпима. Но нямам друг избор. Имам крехката надежда да успея някъде да попадна на що-годе човечен директор и да си намеря работа. Заинатил съм се да разбера дали в някоя училище в свидното ни отечество ще се намери поне един директор, който мисли за качеството на обучението на учениците си. Иначе казано, искам да проверя дали има поне един директор на училище, който мисли що-годе разумно. Мога да осигуря обучение по философия на най-високо ниво. Обикновено установявам, че това съвсем не вълнува директорите. (Съвсем други неща ги вълнуват тях - и обикновено те нямат нищо общо с образованието като такова!) И понеже съм се заинатил да продължа търсенията и проучванията си, ето, пътувам днес за София. Дали пък в София няма такъв един директор, за когото такива "незначителни" неща като това как биват обучавани учениците, има някакво значение?

Разбира се, имам намерение да бъда днес и на софийския протест. Това беше допълнителния стимул да пожертвам толкова пари за да пътувам до София и обратно. Вечерта по някое време, живот и здраве да е, ще се върна в Пловдив. А вие имате ли намерение да идете днес на протеста против мутро-гербовашката власт? Ако не за друго, елате заедно да отмъстим на мутренската власт за това, което стори на мен. Или това за вас няма значение, щот мислите глобално? ОК, както искате си мислете.

Стига толкова. Спирам дотук, щото батерията на стария ми лаптоп всеки момент ще угасне. Хубав ден ви желая! Бъдете здрави!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

понеделник, 20 юли 2020 г.

Докъде водят репресиите, на които ме подложи мутро-гербовашкият режим?

На работа вчера... за да оцелее семейството ми (подложено на репресии, на терор и на остракиране от образователната система: със съпругата ми и двамата сме учители, опраскани от мутро-геробвашката власт!) съм принуден да работя всякаква работа.

Поради здравословни проблеми напоследък (имам тежко заболяване на сърцето) ми предстои влизане в болница...

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

събота, 18 юли 2020 г.

Ще помогнете ли на бедстващо учителско семейство, опраскано и остракирано от управляваната от мутрите образователна система?

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

събота, 18 юли 2020 г.

Нашият клуб за... работа

Останалата част (освен мен и съпругата ми, също като мен безработна учителка!) от нашата ентусиазирана бригада, съставена все от работливи интелектуалци...

Работим всичко - и то най-качествено! И, работейки, междувременно нищим всякакви теми и проблеми, философстваме най-усърдно...

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен... 

петък, 17 юли 2020 г.

Какви са делниците на един репресиран от мутро-комунистите заради демократичните му убеждения учител по философия?

На работа вчера. Опраскан, уволнен, репресиран и остракиран от самозабравили се образователни властници на мутро-комунистическия режим учител по философия и гражданско образование е принуден да работи каквато и да е работа само и само да оцелее някак семейството му...



Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

четвъртък, 16 юли 2020 г.

На ранчото ни бликна днес вода: свършиха ми робските теглила с мъкненето на туби вода!

На ранчото ни бликна днес вода: свършиха ми робските теглила с мъкненето на туби вода!

сряда, 15 юли 2020 г.

Поради това, че ми се налага да посетя стоматолог съм принуден да си разпродавам книгите

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

сряда, 15 юли 2020 г.

Кога е щастлив онеправданият от мутрите учител?

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

сряда, 15 юли 2020 г.

И заради идеите в тази моя книга мутренската власт в образованието ме опраска!

Благодаря за рекламата! :-) Разлисти ли тази книга? Мен като автор ме вълнува едно нещо: разбираемо ли съм казал това, което исках да кажа? Ако имаш добрината да споделиш, ще ти бъда благодарен...



Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Луна Слънчогледова Пусни някой откъс Ели, без коментар, на някоя страница. Благодаря!

1

• Харесване
•  · Отговор
•  · 2 седмици

• 

  Елена Игнатова "Свободата е живота ми, а животът е свобода!" - това промълви веднъж на изпита си един мой студент, на който аз понечих да пиша двойка понеже нищичко не можеше да каже по въпросите си. Паднал му се беше на горкия въпроса за материята - говоря за ерата на комунизма. Аз тогава го запитах, за да му помогна, да ми каже нещичко за отношението между живот и свобода. Младежът сякаш се оживи и почна да мисли. И изтърси тия думи. Писах му шестица, тайно от доцента разбира се. Което е показателно за ситуацията в българското образование изобщо, която от години се влошава. А се влошава понеже в него се прави тъкмо това, от което няма особен смисъл - и се обръща гръб тъкмо на истински важното и значимото: мисленето, насърчаването на творческия импулс, откривателството, адаптирането към ония задачи, които ни поднася самият живот.
  Творческите импулси, впрочем, принадлежат към разреда на истински духовните и на жизнено-устойчивите неща. Те са родствени на свободата - нима може да има творчество без свобода?! А има ли нещо творческо в това, с което принуждаваме да се занимават нашите ученици и студенти? Едва ли има: системата не позволява. Тя е направена така, че да убива творческия импулс, тя насърчава репродуцирането на чужди мисли, а не раждането на свои...

Дотук свършва нашият своеобразен „цитат“. Довършваме отвореното си писмо ето как:

Уважаеми г-н Министър,

Уважаеми г-н омбудсман на Пловдив,

Молим Ви, ползвайки се от моралния авторитет на своята длъжност да направите нещичко с оглед нашия призив да постигне дължимия ефект. За нас е безобразие в такива невъзможни и крайно унизителни при това условия на всекидневна борба за оцеляване да бъде поставяно едно българско учителско семейство, и то при положение, че г-н Грънчаров има и тежко заболяване на сърцето.

Държим също така да Ви уведомим, че ако в предстоящия период на кандидатстване за учителски места кандидатурите на г-н Грънчаров и на съпругата му г-жа Грънчарова отново единодушно, като по височайша заповед, биват игнорирани от училищните директори с оглед репресията над тях да продължи, то ще се видим принудени да уведомим за нетърпимата безчовечност посланиците на страните от ЕС и също така посланика на САЩ у нас.

Защото ще се окаже, че у нас, в тъй приказната страна Мутроландия, човечност явно съвсем вече няма!

1 август 2020 г.

С УВАЖЕНИЕ: (ЛЮБЕН ВОДЕНИЧАРОВ, 

упълномощен от групата на небезразличните граждани 

да води кореспонденцията с институциите)