НАШИТЕ ПИТАНИЯ В НАЧАЛОТО НА УЧЕБНАТА ГОДИНА

 

До г-н Красимир Вълчев, Министър на образованието и науката

До г-жа Янка Такева, Председател на Синдиката на

българските учители към КНСБ,

До г-н Юлиян Петров, Председател на

Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“

До г-жа Иванка Киркова, Началник на РУО-Пловдив

До г-жа Диана Ковачева, омбудсман на Република България

До инж. Борислав Стаматов, омбудсман на Пловдив

ДО МЕДИИТЕ

 

НАШИТЕ ПИТАНИЯ В НАЧАЛОТО НА УЧЕБНАТА ГОДИНА

 

от групата на небезразличните граждани на България

 

Уважаеми господин Министър на образованието и науката,

Уважаема госпожо Председател на Синдиката на българските учители към КНСБ,

Уважаеми господин Председател на Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“

Уважаема госпожо Началник на РУО-Пловдив,

Уважаема госпожо омбудсман,

Уважаеми господин омбудсман,

 

Като небезразлични граждани се смятаме за длъжни след откриването на новата 2020-2021 учебна година да Ви поставим отново (понеже след като сме ги поставяли многократно в „отговор“ сме получавали единствено Вашето тъй многозначително мълчание!) следните въпроси, свързани с нерешени по нашето убеждение изключително важни, нетърпящи никакво отлагане въпроси:

 

1.) Как смятате да решите поставяния от нас многократно проблем около воденето предимно от неспециалисти на т.н. лекторски часове по ред немаловажни учебни предмети като философия, музика, изобразително изкуство и много други?

 

2.) Докога тия лекторски часове ще бъдат заплащани по унизително ниски  расценки (7 лв. на учебен час), т.е. в пъти по-ниско от часовете, водени от щатните преподаватели по същите тези предмети, което, както е известно, е главна причина за воденето им от неспециалисти?

 

3.) Как се отнасяте към подхвърлената от нас идея за решаването на горния проблем чрез воденето на въпросните часове само дистанционно (в „електронна среда“ или онлайн), което дава възможност да бъдат водени вече от специалисти, а пък на тази база е вече напълно възможно лекторските часове по даден предмет в съседни училища (училища в съседни общини) да бъдат обединени и така да образуват поне половин щат, с оглед да бъдат заплащани на преподавателите що-годе по-достойно?

 

4.) Не е ли безобразие много учебни предмети в по-малките училища да бъдат водени от неспециалисти, а в същото време добре подготвени преподаватели по тия предмети да стоят години наред безработни, често и без средства за съществуване, което ги принуждава да се прехранват било като общи работници, било като пазачи и пр.?!

 

5.) Какво да правят особено младите специалисти по дадени учебни предмети, които по никакъв начин не могат да си намерят работа като учители понеже учителските места обикновено (допенсионно) са заети от приближени на директорите на училища хора, ето, примерно в Пловдивския регион установихме, че има група от млади философи, които тази есен циркулираха от училище в училище обикновено без почти никаква надежда да си намерят учителско място с що-годе достойно заплащане (нима може да се живее като се работи на хонорар примерно за 120 лв. месечно?!)?

 

6.) Не е ли време тази крещящо несправедлива кадрова политика на МОН (даваща абсолютно само-пълно-властие на училищните директори!), водеща до превръщането на училищата във феодални владения (или, още по-добре казано, в мафии!), кръжащи около всеобщо обожаваната господстваща личност на пълновластния „собственик“ на училището (!), да бъде подложена на предложения от нас демократичен дебат, с оглед изнамирането на разумен и справедлив вариант на добре работеща, отстраняваща аномалиите и абсурдите на досегашната система за подбор и назначаване на учителите? Нима не разбирате, че съществуващото положение води дотам, че назначените на безсрочен договор учители вече нямат никакъв стимул да се развиват професионално щом като единственият начин за оцеляването им до пенсия е колкото е възможно по-мило и по-редовно да се подмазват на директора?

 

7.) Как се отнасяте към нашето предложение (вероятно пак хвърлено от чиновниците по безцеремонно грозен начин в коша за боклуци!) във всяко училище, с оглед облекчаването на присъственото обучение на учениците, да се даде право на учениците да избират по каква форма желаят да се обучават, т.е. да имат възможността да избират между присъствено обучение при титулярния учител и алтернативен дистанционно воден курс, воден от външен учител по същия учебен предмет, което неимоверно ще повиши (благодарение на съревнованието, благодарение на конкуренцията!) качеството на преподаване и обучение и също ще спомогне за осъвременяването на подходите, да не говорим за това, че по този начин ще се „излюпи“ тъй отдавна прокудената от училищната система свобода?

 

8.) Докога ще продължава толкова безчовечното, несправедливо и жестоко остракиране от държавното образование на учителя-дисидент Ангел Грънчаров и неговата съпруга, също учителка,  давате ли си сметка какви морални и материални щети нанасяте на това учителско семейство след като примерно г-н Грънчаров, цял живот работил като учител, сега вече не може да събере изискващия се учителски стаж, не може дори да се възползва (въпреки влошеното му, заради репресиите, на които беше подложен, здравословно състояние!) от възможността за т.н. „ранно пенсиониране“,  не може също така да се пенсионира и редовно като учител (той ще навърши изискващата се възраст след 2-3 години, стига, разбира се, да доживее дотогава!), благодарение на всичките тия гаври и издевателства, на което го подложиха самозабравили се властници в образованието (които още си блаженстват на ръководните постове, въпреки проявения от тях и несъвместим със статута им аморализъм!), г-н Грънчаров беше ощетен и от полагащите му се социални предобивки, да речем, от 10-те месечни заплати, които се дават като бонус на пенсониращите се учители и пр.?! Позволяваме си по този пункт да Ви попитаме: не се ли налага, с оглед на крещящата несправедливост, да се изнамери начин, съобразно съществуващото законодателство, той да бъде все пак някак справедливо възмезден и обезщетен, предвид все още съществуващата възможност за това – или ръководството на пловдивското образование (с безхаберието си за стореното спрямо този достоен човек и учител!) просто иска да ни убеди, че на г-н Грънчаров е отредена страшната участ да му бъде жестоко отмъстено не иначе, а чрез предизвикването на преждевременната му смърт, иначе казано, чрез унищожаването, чрез убиването му? А тази безпрецедентно жестока ситуация давате ли си сметка какви поражения нанася върху психиката и здравето на неговата съпруга, която, без никаква вина при това, е наказана двойно: и с принудителната своя безработица, и с жестоката гледка на убивания пред очите й неин съпруг?! Позволяваме си тук в тази връзка да Ви запитаме: що за „морал“ имат тия, които причиниха всички тия страдания на едно учителско семейство – и доколко техният морал е съвместим със статута им не само на учители, но и на ръководни дейци в пловдивското образование?! Не е ли този случай крещящ пример за АБСОЛЮТНАТА БЕЗЧОВЕЧНОСТ И АМОРАЛНОСТ на системата, в която е възможно да виреят подобни позорни и безчовечни явления?! Как изобщо спите, многоуважаеми дами и господа управляващи и властващи (т.е. отговорни за всичко ставащо в българското и пловдивското образование!) след като знаете какво причинихте и какво продължавате да пречинявате на учителското семейство Грънчарови?!

 

9.) Кога ще благоволите да обърнете подобаващо внимание на безброя наши предложения и настоявания за започването на пълноценни демократични дебати между небезразличните граждани, родителите, учениците, учителите и управляващите под формата на „кръгли маси“, на които да бъдат поставяни всички ония истински важни, горещи, нетърпящи никакво отлагане проблеми както на конкретните училищни общности, така и на ниво регион Пловдив, а какво пречи и на национално, общодържавно ниво?! Нима не съзнавате, че с упоритата си съпротива по този въпрос Вие без капка неудобство фактически и на практика демонстрирате не само войнствената си антидемократичност, но и дори нетърпимата си неприязън срещу всички ония фундаментални духовни и нравствени начала, на които се крепи не само образованието, но и самия живот на нацията и страната ни?!

 

10.) Дали някой от Вас все пак не е преживял известен душевен катарзис благодарение на предишните ни тъй призивни отворени писма и да е стигнал до убеждението, че достойният изход е един-единствен: подаването на оставка? Нима, ако единодушно смятате такъв един вариант за абсолютно невъзможен, не си давате сметка какво показва и говори такова едно Ваше твърде смущаващо единодушие?! Не допускате ли, че то е несъвместимо тъкмо със статута Ви на ръководители на такава една фина духовна и културна сфера – каквато е образованието, личностното и нравственото формиране на младите хора на България?! А можете ли да си дадете сметка за това какви поражения върху това последното дава Вашето собствено абсурдно поведение?

 

С това свое поредно отворено писмо просто се опитваме да Ви помогнем да осъзнаете ясно докъде стигнахте, докъде доведохте нещата, т.е. каква ситуация в крайна сметка успяхте да сътворите с обединените си самоотвержени усилия на тъй сладкото властническо-бюрократично нищонеправене. Понеже наред с другото сме правдолюбиви, свободолюбиви и човеколюбиви, си позволяваме този благороден хуманитарен жест към Вас, който, да се надяваме, ще успеете най-сетне да оцените в неговия собствен смисъл.

 

19  септември 2020 г.

 

С УВАЖЕНИЕ: (ЛЮБЕН ВОДЕНИЧАРОВ,

упълномощен от групата на 

небезразличните граждани да

води кореспонденцията с институциите)