До г-н Бойко Борисов,
Министър-Председател на Република България
До г-жа Иванка Киркова,
Началник на РУО-Пловдив
До г-н Красимир Вълчев,
Министър на образованието и науката
До ОБЩЕСТВЕНИЯ и до
ПЕДАГОГИЧЕСКИЯ СЪВЕТИ на ПГЕЕ „ТЕТ Ленин“ – чрез г-жа Стоянка
Анастасова, директор на ПГЕЕ „ТЕТ Ленин“
До г-н Юлиян Петров, Председател
на Синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа"
До г-жа Янка Такева, Председател
на СБУ
До инж. Борислав
Стаматов, омбудсман на Пловдив
ДО
МЕДИИТЕ
ПРЕДРОЖДЕСТВЕНСКО
ВЪЗВАНИЕ, ПРИЗОВАВАЩО КЪМ ОСВЕСТЯВАНЕ
от група небезразлични
към проблемите на образованието български граждани
Уважаеми
господин Министър-Председател,
Уважаема
госпожо Началник,
Уважаеми
господин Министър,
Уважаеми
дами и господа от ОБЩЕСТВЕНИЯ и ПЕДАГОГИЧЕСКИЯ СЪВЕТИ на пловдивската ПГЕЕ „ТЕТ
ЛЕНИН“,
Уважаеми господин Председател на
Синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа",
Уважаема госпожо Председател на
СБУ,
Уважаеми
г-н омбудсман,
Изпращаме
Ви текст, написан и публикуван (на нейната страница във Фейсбук) от
небезразличната гражданка г-жа Мария Василева, учителка по френски език от
Пловдив. В него се разказва за някои недопустими безобразия, извършили се пред
нейните очи от овластени от Вас длъжностни лица, заемащи ръководни постове в
едно пловдивско училище, именно гимназията, известна като ПГЕЕ „ТЕТ Ленин“.
Надяваме се това напомняне от наша страна ще Ви помогне да осъзнаете докъде я
докарахте в моралното падение на Вашата власт. Самозабравянето или
разпищолването на някои управляващи е направо потресаващо, прочетете текста и
ще се уверите сами!
Същевременно
се обръщаме най-вече към българските граждани, поставяйки сега, в навечерието
на празника Рождество Христово (време за размисъл, за покаяние, време, в което
сме дължни да направим нужното за да осъзнаем накъде вървим и докъде сме я
докарали!) най-важния според нас въпрос: НИМА ДОПУСНАХМЕ ДА СЕ ПРИМИРИМ
С БЕЗОБРАЗИЯТА И БЕЗЗАКОНИЯТА, НИМА НАШЕТО БЕЗРАЗЛИЧИЕ НИ ДОВЕДЕ ДО
НЕПРЕОДОЛИМА НРАВСТВЕНА РАЗВАЛА?
Приятно
четене и приятни размисли желаем на всички, които ще имат добрината да се
запознаят с този апелиращ към преди всичко към покаяние (залог за истинската
промяна в душите ни!) и призоваващ към освестяване текст:
Maria Vassileva, 19 дек. 2020 г.· Три години оттогава и още не сме се справили.
Учител, завършил в Санкт Петербург, написал много книги, блогър, водещ 2
предавания в местната телевизия е набеден за некадърен!
Maria Vassileva 19 декември 2017 г.:
Ето
текст, който съм писала преди 3 години. Досега нещата си стоят така с учителят
Ангел Грънчаров.
Директорка
калинка го извади извън системата на образованието без никакви основания. Лъжи
и клевети бяха аргументите й. До днес той живее в мизерия и работи като
охранител. Нашето безразличие и страх уби един талантлив учител. Ние,
гражданите и досега сме подчинени на хора, които бесят и колят. Да не се сърдим
на никого за състоянието на образованието сега.
Доволни
ли сте от начина, по който обучават децата и внуците ви в училищата? Разбрахте
ли защо е такова българското образование? То е такова, защото кадърните учители
биват гонени, унижавани и изхвърляни. Един директор може да прави каквото си
иска. Някой велик ум беше казал, че ако искате да съсипете една страна,
започнете този процес с образованието.
Ето
поста ми от 2017 година. Да знаете, че нищо не се е променило до днес. Да
знаете, че децата на България са все още в недобри ръце.
Maria
Vassileva Осъзнах нещо завчера. Смятам го за полезно и благодаря на Ангел
Грънчаров, че ме покани да се присъединя. Аз вярвам, че това, което той
предложи може да стане и да тръгне веригата ПРЕДАЙ НАТАТЪК, да прерасне в
някакъв вид граждански организации и се стигне до пълен контрол над така
злотворната в момента ситуация в страната. Всеки от нас си казва: какво мога да
направя, за да се промени нещо? Ето какво! Помогнете на ваш приятел или познат
в беда! Имате много такива познати, нали? В моя случай това беше Ангел- учител
по философия, изключително ерудиран, надарен и всеотдаен учител по философия. С
пристигането на нова директорка преди около 10 години в училището, в което той
работи- ПГЕЕ Пловдив, започва психически тормоз над него- познат като мобинг-
плетат се интриги, компромати с цел дискредитирането му. Причината е, че той
има блог и в него отразява случващото се в училището. Но по тази причина не
могат да го отстранят и затова решават, за да не ги излага повече, да го
набедят за некадърен учител, и без това изобщо не разбират неговите
нововъведения в часовете. Разбира се, директорката би могла да се вслуша в
неговите предложения и да му помогне да реализира творческите си и така
ползотворни похвати. Като прибавим типичната българската завист, избран е
краткият път- да го уволни, в което е силно подкрепена и подпомогната от
учителите в ПГЕЕ. И така, скалъпяват истории, уволняват го, съдебно дело,
връщат го на работа, нов, още по- силен поток от лъжи, второ уволнение - поради
"некадърност". Второто съдебно дело, което Ангел завежда тя печели,
по-точно, успява да заблуди съда с фалшификации.
Това
е предисторията, а сега същественото. Тъй като всеки гражданин има право да
влиза в държавни учреждения като данъкоплатец, издържащ последните, Ангел, един
журналист и аз влязохме в директорския кабинет, много трудно, с много
перипетии. Ние смятаме, че по този начин българските граждани, осъзнали правата
си, могат да спрат развилнелите се самозабравили се ръководители. Ето каква
беше картинката в директорския кабинет. Портиерът, който преди се беше опитвал
по команда на директорката, да гони довчерашния учител и дори да го блъска,
беше прекалено любезен.
ИЗВОД:
Ние имаме право да влизаме в мафиотски свърталища и да задаваме въпроси. Така е
в демократичните общества. Длъжни са да имат обявен приемен час за граждани.
И
така директорката Стоянка Анастасова ни посрещна седнала удобно на трона си и
заобиколена от двама помощник-директора и педагогическият съветник. Не ни
покани да седнем, трябваше да й припомним, че не сме провинили се ученици, все
пак. На нея не й пречело, че сме прави, а на учениците позволявала да сядат на
срещуположните два дивана, това са нейни думи. Хм, засега си премълчахме, но
това си беше
ГАФ
ПЪРВИ. Като в бившия режим - тактиката да застанеш по-нависоко от подчинения,
той да е в ниското, сиреч, унизен.
ИЗВОД:
тази гавра се практикува и днес и то във възпитаващото децата ни българско
училище. Разпоредиха се да оставим всички записващи устройства и камери, но
понеже се заинтересувахме защо, Грънчаров и журналиста с нас имат право на
това, като работещи в Пловдивската обществена телевизия, те побесняха направо и
отнесоха камерата на Ангел в другото помещение при секретарката.
ГАФ
ВТОРИ
ИЗВОДЪТ
от който е, че те се страхуват да бъдат записвани и да правят публични
изказвания. Следователно има защо се страхуват. Ние дойдохме добронамерени, с
цел да получим отговори на въпросите си и да спомогнем за демократизиране отношенията
в българското училище, което за тях е някаква глупост. Те вече са спечелили
делото, даже са се почерпили.. но ако има запис, как ще могат да извъртят после
нещата, нали така?
Задаваме
въпросът дали смятат, че в училището и в българското образование всичко е
наред. Директорката, вместо някакъв отговор: Следващият въпрос!
ГАФ
ТРЕТИ : Тя не счита за необходимо да отговаря на въпросите на граждани. Приела
ни е, защото е длъжна, да не изпада в нарушения, но няма такива намерения да ни
отговаря . Арогантният израз "следващият въпрос", разбира се, е израз
на пренебрежение и подигравка и никак не се връзва с поста на директор.
ИЗВОД:
Невъзпитани и самонадеяни директори се смятат за недосегаеми и безгрешни.
Журналистът се възмути и я помоли да се държи подобаващо, сподели как учениците
са посрещали уволненият учител на двора и са го питали кога ще се върне,
пожелавали са му успех.
ГАФ
ТРЕТИ: присмяха се на неговото усещане, че трябва да се доверяваме на
преценката на учениците дали учителят е на ниво.. Той се опита да разбере как
според директорката преминават часовете на Ангел, но получи отново вместо
отговор :Следващия въпрос!, което си е ГАФ ПЕТ.
Ние
настоявахме, те парираха, размиваха отговорите, отклоняваха се в хвалебствени
слова за настоящи успехи, увъртаха и дори по едно време излезе, че сме нямали
право да влизаме в училището, нито да задаваме въпроси. Без конкретен отговор
си останахме на зададените въпроси, времето минаваше вече в остър тон, обиди и
пререкания.
В
един момент директорката каза: Добре, задайте си въпросите. Отговорих й, че сме
й ги пратили писмено, заедно с предупреждението за нашето посещение.
Тук
направиха
ГАФ
ШЕСТИ
Не
били получили нищо. След малко суматоха, бе доведен педагогическият съветник,
от който разбрахме, че въпросите ни са при него и той ги намери.
Последва
брутално нападение към мен: Коя сте вие, та тук сте написала въпроси и с какво
право ни задавате въпроси? Легитимирах се. Гражданка и учителка. Последва от
страна на заместник директорката: Ами като сте записала въпросите тук, задайте
ги, да видим вие ли сте ги писали, защото ние сме на мнение, че Грънчаров ги е
писал. Отвърнах, добре, ще ги задам, може би няма да са в последователността, в
която фигурират при вас писмено.
ГАФ
ШЕСТ- опитаха да ме обвинят в лъжа, като в същото време те бяха излъгали, че не
са получили писмено въпроси.
Ангел
избухна и каза, че не позволява да се отнасят така към човек, когото не
познават. Минаваше близо час и все още не бяхме задали въпросите си. Повтаряха
едно и също, бягаха от отговори на въпроси на Грънчаров. Решихме да си тръгнем
поради нежеланието и недиалогичността на директорката, която се премести на
друго бюро, с което ни даде знак, ровейки в документите, че има много работа.
ГАФ
след ГАФ
много
бяха, но ще спомена само последния. На тръгване попитах дали Грънчаров щеше да
е уволнен, ако беше се примолил на директорката да не го уволнява и беше обещал
да не пише повече в блога си за училището. Нещо започнах да изключвам, бях
обидена и ядосана, но добре чух все пак отговора, че в този случай нямаше да
бъде уволнен.
ПОСЛЕДЕН
ГОЛЯМ ГАФ!
В
заповедта за уволнение причината за уволнение е несправяне с работата.
ИЗВОД:
За
фалшиви констативни протоколи от проверки става въпрос, за лъжи от директор,
заместник директори и педагогически съветник, не само пред нас, но и в съда.
Инспектори, омбудсмани, РУО, чиновници в Министерството на образованието, никой
не взе под внимание оплакванията на Грънчаров. Единни и сплотени са в подобни
случаи. Имаме си образователна мафия, медицинска мафия, политическа и т. н.
т.н. И никой не може да се противопоставя.
При
предходното посещение директорката излъга, че не може да ни приеме, защото
течала проверка, свързахме се със секретарката на инспектората, нямало такава.
При по-следващо посещение, се оправда с грип и когато отидохме, я нямаше вече
в училището. Беше заедно с дежурните учители в съседния ресторант.
Та, приканвам ви,
помогнете на ваш близък, който е пострадал от мафията, подкрепете го, много е
важно да сме съпричастни, да си знаем правата, за да изчезне страха и да се
приучат да внимават нашите мъчители....
Заедно
можем да се справим, няма помощ отвън, работата да си върнем държавата си е на
самите граждани...
20 декември 2020 г.
С
УВАЖЕНИЕ: (Любен Воденичаров, упълномощен от групата на небезразличните
граждани да
води
кореспонденцията с институциите)