Каква добавка за размисъл по казуса около Альоша изпратихме на длъжностните лица, от които искаме в най-скоро време да решат казуса около "паметника" Альоша?

Днес изпратихме следното отворено писмо до длъжностните лица, на които наскоро писахме по казуса около съдбата на паметника Альоша в Пловдив:

Здравейте, 

Пращаме Ви като допълнение към предишното наше отворено писмо една добавка, която съдържа нови идеи за бъдещето на паметника Альоша, които се родиха в дебатите по този нелек казус; ще се радваме да ги имате предвид когато вземате крайното решение, което се надяваме да бъде най-разумно и задоволително за по-голямата част от обществото ни!

Приятно четене и приятни размисли Ви желаем:

понеделник, 7 март 2022 г.

Дали пък да не опаковаме "Альоша" завинаги - или да го префасонираме в Обелиск на загиналите за свободата на България?

Ето какъв разговор проведох преди малко с един млад човек в месинджъра, който се занимава с пластично изкуство и ми подхвърли някои твърде ценни идеи, касаещи тежкия проблем как да се освободим завинаги от монумента на робството, иначе казано на окупатора Альоша, извисяващ се над Пловдив: 

Georgi Trakov: Здравейте, господин Грънчаров! Дали е удобно да Ви предложа една идея? Относно инициативата Ви за Альоша. Вие сте и мой бивш преподавател от ПГЕЕ. 

Ангел Грънчаров: Здравейте! Кажете. Сещам се за Вас. 

Georgi Trakov: Занимавам се със скулптура. И съм помагал дори за правенето на проекта и изграждането на паметника на... 

Ангел Грънчаров: Е, значи разбирате от това изкуство. 

Georgi Trakov: За идеите за Альоша. По-лесно е да се опакова. 

Ангел Грънчаров: С какъв материал и завинаги ли? 

Georgi Trakov: Като Кристо Явашев. Защото смятам, че Пловдив е модерен град и в чест на Кристо Явашев. Иначе знаете че ще се сблъскате с икономическите затруднения. 

Ангел Грънчаров: Постоянно опакован ли да е Альоша? 

Georgi Trakov: По премахването. А защо не? Нещо като кула ще стане. Нито ще увреди паметника, но и няма да се вижда. 

Ангел Грънчаров: Иначе ми се вижда интересна идея. 

Georgi Trakov: Разгледайте в интернет проектите на Кристо Явашев. Давам ви гъвкава идея. Знаете, че трябва да сте гъвкави ако искате нещо да постигнете. 

Ангел Грънчаров: Защо не напишете текст и сам да обясните идеята си? 

Georgi Trakov: В момента мен няма кой да ме чуе. 

Ангел Грънчаров: Мисля, че медиите ще обърнат внимание. Пък и може да се окаже лесно за осъществяване. И да предизвика интерес и по света. 

Georgi Trakov: То ще предизвика защото триумфалната арка в Париж беше опакована в чест на Кристо Явашев. 

Ангел Грънчаров: Добре, аз мога да напиша, но съгласен ли сте Вас да посоча като автор, като човек, предлагащ идеята? Да, вярно, а у нас нищо не е опаковано в негова чест, пък е роден у нас... 

Georgi Trakov: И бяга от комунизма. 

Ангел Грънчаров: Аз съм впечатлен, първо ще опаковаме Альоша, пък после, живот и здраве да е, може и да го махнем оттам, че загрозява града. Но с какъв материал да бъде опакован? Ако е с платно, ще е за кратко. Дали не може с нещо по-здраво, пластмаса или знам ли какво? 

Georgi Trakov: А може да действаме малко по български. Временното да стане постоянно. 🙂 

Ангел Грънчаров: А да се префасонира гранита в паметник на Левски възможно ли е? 

Georgi Trakov: Ами може би. Но това е най-добрият и евтин вариант. 

Ангел Грънчаров: Щото ми хрумна: докато е опакован (с подходящо скеле!) отдолу скулптури да го преизчукват и като се махне опаковката вече да не е Альоша, а да е Левски! 

Georgi Trakov: И модернистично. Вижте. Аз Ви разбирам. Но за всичко друго ще кажат не е ли по-добре да дадем парите за това или онова?! 

Ангел Грънчаров: Опакован, да речем, може да е месец-два, а после що ще го правим? Нима националната ни чест може да се оценява в пари? Не е ли тя безценна? 

Georgi Trakov: Тук ще се разделят на русофили и русофоби. Тук няма да се говори дори за България.  

Ангел Грънчаров: Е, ние и така сме си разделени и няма как да се обединим. 

Georgi Trakov: А мен само за идеята ще ме провъзгласят за нацист. 

Ангел Грънчаров: Разбирам, че опаковането е компромисна идея. Съвсем временно решение... 

Georgi Trakov: Да но ето го момента, в който може да се каже: дайте да е за постоянно, като вечен паметник на изкуството на Кристо Явашев. Вместо друго. И временното става вечно. 🙂 

Ангел Грънчаров: Като вечен паметник на българското малодушие! 🙁 Дали не е по-добре, след опаковането му, да се сложи кофраж и да се изсипе цимент, та да стане цилиндър, пресечен конус, пирамида или нещо друго! (С плат опаковането е нетрайно...) Опаковане с цимент, като саркофаг, какво ще кажете, дали така да не погребем Альоша? (Не пречи и да е във формата на ковчег, в който погребваме все едно комунизма!) 🙂 

Georgi Trakov: Винаги има различни интерпретации за всичко. Другият вариант е да е обелиск. Примерно. Но за мен е най-добре ако може да се преправи като кръст. 

Ангел Грънчаров: Скулптура на Левски не става ли? Да се преработи, да се преизчука от гранита на Альоша като материал за Левски... 

Georgi Trakov: Никой няма да тръгне срещу Христа. 

Ангел Грънчаров: Ами то и срещу Левски едва ли някой ще тръгне. Статуя на Христос може, но ще подражаваме на бразилците... 

Georgi Trakov: Може. Стига да се прецени материала. И големината така, че да може да се побере като обем. 

Ангел Грънчаров: Обелиск е хубава идея. В памет на жертвите от войните, от комунизма, в памет на загиналите за свободата на България... 

Georgi Trakov: Казвам го защото обелиск е стандартно и лесно за правене. 

Ангел Грънчаров: Аз не съм против опаковането, само дето то е много временно. Ако от опаковането могат да се съберат някакви средства (примерно от реклами върху опакования паметник!), то след това с тях да се направи обелиск на загиналите за свободата на България. 

Georgi Trakov: Но според мен Альоша би трябвало да се запази защото когато затриваш история после никой няма да помни и защо не го искаме. 

Ангел Грънчаров: Да, щото статуя на Левски сигурно ще затрудни скулптурите. А може пък да не ги затрудни, примерно просто се маха кепето на Альоша, прави се на коса, маха се шмайзера и петолъчките, по лице Альоша и Левски дори си приличат... 

Georgi Trakov: А когато направиш проект, който да го запази, като паметник, който да показва и съхранява паметта на агресията е друго. 

Ангел Грънчаров: Е, Альоша ще го запазим на снимки... 

Georgi Trakov: В различните интерпретации Вие сте по-добър. Това е и ваша работа. Аз исках да споделя с вас идея. Защото е добре да имаш повече варианти. Които да обмисляме. 

Ангел Грънчаров: Мерси за идеята! А мога ли да спомена името Ви като автор на идеята? 

Georgi Trakov: Реално погледнато изкуството е на Кристо Явашев. Моята идея е едно предложение. Какво е Альоша. Да се превърне в модерно изкуство. 

Ангел Грънчаров: Значи да не упоменавам името Ви? 

Georgi Trakov: Упоменете го. Ако това е важно. Аз гледам от гледната точка на изкуството. 

Ангел Грънчаров: Ами важно е щото ще ме обвинят, че си измислям сам. 

Georgi Trakov: То и това го има. 

Ангел Грънчаров: Или че Ви крада идеята. 

Georgi Trakov: Добре, упоменете го. Радвам се ако съм помогнал. 

Ангел Грънчаров: Ако Ви подгонят журналистите, ще давате интервюта и ще станете известен! 🙂 

Georgi Trakov: Аз не го правя за това. Известен какво? Нацист ли? 

Ангел Грънчаров: Всяка идея, особено толкова новаторска, е добре дошла... 

Georgi Trakov: Нали знам как ще ме нарекат. 

Ангел Грънчаров: Известен като помирител на русофили и русофоби 🙂 

Georgi Trakov: Тогава да боядисат и опаковката. С трикольора.  

Ангел Грънчаров: Само Путин да не ни обяви война ако почнем да опаковаме Альоша, че тогава тежко ни! 

Georgi Trakov: 🙂 Вижте, господин Грънчаров, Пикасо е нарисувал Герника за да не се случва. И е бил арестуван за това. 

Ангел Грънчаров: Е, Пикасо е бил комунист и като такъв би трябвало да е обичал войната - и "революцията", и терора. Комунистите са терористи... 

Georgi Trakov: Аз го казвам какво помирителен вариант. Както Вие се изразихте. 🙂 Аз не членувам в никоя политическа партия. 🙂 

Ангел Грънчаров: А нашия диалог съгласен ли сте да го публикувам в блога си? То и аз не членувам. Никоя партия не ме ще защото много критикувам... 

Georgi Trakov: Главната ми идея е всъщност знаете ли какво? Публикувайте го в блога си. За да разберат нагласите и настроенията на хората какви са. Дали ще възприемат идеята. Най-важното е да се разбере дали повечето хора го одобряват. 

Ангел Грънчаров: Диалогът най-добре представя позициите, Вашата и моята... 

Georgi Trakov: Защото това ще е за всички. Аз давам идея. Другите да кажат дали са също съгласни. 🙂 Все пак няма да го гледаме само ние. А всички пловдивчани. Тяхното мнение е най-важното. Пожелавам Ви хубав ден! 🙂 

Ангел Грънчаров: Мерси и на Вас! Ако опаковаме тия дни Альоша в цветовете на украинското знаме ще бъде чудесно! Или поне само да го оцветим в тях със светлина. 

Georgi Trakov: Благодаря много!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...