неделя, 2 юли 2023 г.

Протестираме срещу допусната толкова грозна несправедливост към учителите, които не са имали щастието да работят на постоянно място!


До Комисията по образованието и науката в Народното събрание 
До г-н БЮНЯМИН ХЮСЕИН ХАСАН, член от ПГ "Продължаваме Промяната-Демократична България", Byunyamin.Hasan@parliament.bg 
До г-жа ДЕНИЦА ЕВГЕНИЕВА САЧЕВА, член от ПГ на ГЕРБ-СДС, Denitsa.Sacheva@parliament.bg 
До г-жа ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА ДИМОВА, член от ПГ "БСП за България", Valentina.Dimova@parliament.bg 
До г-жа ДЖЕНАЛ НИАЗИ ТОПАЛОВА-ЯШАР, член от ПГ на ДПС, Dzhenal.Topalova@parliament.bg 
До г-н ДАНИЕЛ СТАНИСЛАВОВ ПРОДАНОВ, член от ПГ ВЪЗРАЖДАНЕ, Daniel.Prodanov@parliament.bg 
До проф. АНДРЕЙ ИВАНОВ ЧОРБАНОВ, член от ПГ на ИТН, Andrey.Tchorbanov@parliament.bg 
До акад. Николай Денков, Председател на Министерския съвет на Република България 
До проф. Галин Цоков, Министър на образованието и науката 
До д-р ик. н. Янка Такева, Председател на Съюза на българските учители 
До д-р Юлиян Петров, Председател на синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа" 
ДО МЕДИИТЕ 

Протестираме срещу допусната толкова грозна несправедливост към учителите, които не са имали щастието да работят на постоянно място!

ОТВОРЕНО ПИСМО от групата на небезразличните граждани 

Уважаеми дами и господа членове на Парламентарната комисия по образованието и науката, 
Уважаеми г-н Председател на Министерския съвет, 
Уважаеми г-н Министър на образованието и науката, 
Уважаема г-жо Председател на Съюза на българските учители, 
Уважаеми г-н Председател на синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа", 

С чувство на все по-нарастващо възмущение от несправедливостта се запознахме с проблема, поставен от публичния философ, от блогъра, от учителя по философия и гражданско образование г-н Ангел Грънчаров в публикацията в неговия блог със заглавие Не е ли време да надигнем глас, да се обадим тук-там, с оглед крещящата несправедливост при пенсионирането на учителите да бъде поправена?. Държим да Ви уведомим, че изцяло споделяме неговото възприятие и оценка и се солидаризираме с предложенията му, нещо повече, преценихме, че наш дълг е да направим нужното проблемът да бъде поставен на вниманието на длъжностните лица и институции, които имат пряко отношение към проблема, именно към всички вас. 

С оглед на това се налага да приведем тук въпросната публикация в нейната цялост понеже тя очертава същината на проблема, включително и намиращите се там лични моменти, които авторът е вложил - защото те имат немалка роля за цялостното възприятие; и тъй, ето какво пише там, надяваме се ще изчетете внимателно текста и ще вникнете колкото се може по-пълно в неговия смисъл: 

Тази година ми предстои пенсиониране, дай Боже да доживея този ден де, щото нищо не се знае, пък това няма как да е сигурно, нали така? (Особено след като, както е в моя случай, цяла една тайфа политически неприятели от сутрин до... сутрин - не до залез, щото те не почиват и през нощта! - ме плюе и кълне, ходи при ходжи да ми прави магии и проклятия за да не видя бял ден, да ме уволнят, да не доживея до утре, даже ковчег ми предложиха и пр.!) Наскоро писах, че чиновниците от НОИ след две години размисъл и... изчисления ми отказаха т.н. ранно пенсиониране като учител, сега остава да се пенсионирам евентуално (дай Боже да сме живи и здрави де!) като достигна възрастта за пенсиониране, а именно 64 години и 6 месеца (за мъжете тази година възрастта е такава!). Както и да е, поразрових се да видя как и какво ще стане тогава, ето на какво попадам (макар по същия въпрос да съм слушал какви ли не приказки от колеги, които много се интересуват и знаят тия тъй важни материални и най-вече финансови проблеми около пенсионирането, които на мен са ми твърде чужди!): 


"... Съгласно чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ), при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. 

В чл. 219, ал. 6 от Закона за предучилищното и училищното образование е предвидено, че при прекратяване на трудовото правоотношение с педагогически специалисти, които през последните 10 години от трудовия си стаж са заемали длъжност на педагогически специалист в държавна или общинска институция на бюджетна издръжка от системата на предучилищното и училищно образование, се изплаща по-голям размер на обезщетението по чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда - в размер на 10 брутни работни заплати. ..." 

Аз в последните 9 години (след първото ми опраскване-уволнение от една мутро-комунисто-гербовашка властваща калинка през май 2014 г.; а преди това много години съм работил все като учител по философия и гражданско образование!) съм работил като учител около година и половина, в останалото време съм бил или безработен, или пък, за да не умра от глад, се видях принуден да работя като нощен пазач, понеже, както е известно, на мен властващите в образованието калинки ми обявиха безпощадна война (понеже дръзнах да обидя тяхната каста и то публично, и то многократно!), при която аз постоянно кандидатствах за учителско място, а те постоянно, разбира се, ме отритваха, това стана някъде към около 50 пъти, да, към 50 директори и директорки спазваха мутро-комунисто-гербовашката омерта лицето Ангел Грънчаров да не бъде допускан да работи като учител в училище, т.е. да бъда безпощадно остракиран от образУвателната система на тъй приказната страна МУТРОЛАНДИЯ

И тъй, в крайна сметка, аз сега, както сами забелязвате, няма да получа тия "благинки", които получават учителите, щом са били така добри да слушкат директора-директорката с оглед благополучно да доживеят или доживуркат някак до пенсия, т.е. последните 10 години са работили, както пише в документите по-горе, при един и същ господар-работодател-благодетел. Здраве да е де, който не слушка, нема и да папка, нали така, нали си спомняте този умилителен девиз, който е същност, така да се каже, на нашенския начин на живот?! 

Е, аз си позволих да бъда личност, опитвах се да правя демокрация в училищния живот, носех си смело шапката на свободен човек (мижитурка не ща да бъда!), правех дискусии, задавах неприятни въпроси, казвах открито и публично какво мисля, по тази причина и бях наказан, бях уволняван много пъти, принудих се да водя много тежки съдебни дела за да си защитя правата, в резултат, виждате, системата е помислила за всичко, няма и да бъда възнаграден с тия нелоши парички, тъй де, като не си слушкал как така ще папкаш?! 

Тия дни в училището, в което в момента работя (да, в крайна сметка случайно пак съм учител от няколко месеца, по причина на което и тайфата мои оплювачи така усърдно ме плюе, кълне, проклина и пр.!) един колега, мой набор, навършва възрастта за пенсиониране и, да е жив и здрав, почерпи завчера, даде нещо като банкет послучай това, че е достигнал този памятен момент. Той е работил в едно и също училище повече от 30 години (!!!), то и аз щях да работя повече от 20 години в едно и също училище, ама на, захванах се да опитвам да демократизирам моето училище, в резултат на което въпросната другарка-калинка, имам предвид директорката, ме опраска-уволни; е, сега аз съм ощетен, разбира се, няма да получа тия 10-11 заплати накуп, майната му де, здраве да е само, парите не са пък най-важното в живота, нали така? 

(Макар че съпругата ми, горката, която също е учителка, при това с две магистратури, по начална педагогика и английски език - !!! - също заради мен е подложена на остракиране от системата на образУванието, и тя в последните години не може да си намери работа като учителка, кандидатства непрекъснато и непрекъснато никъде не я вземат на работа, и то не я вземат заради мен, щото знаят, че аз съм опасен човек и като постъпят и към нея несправедливо, аз, разбира се, няма да мълча; е, съпругата ми е забранила да пиша по нейния казус, та мисълта ми беше, че тя не мисли по този въпрос като мен, имам предвид, че парите не са най-важното в този живот!) 

И сега възниква следния чудесен казус, който искам да поставя тук: 

Добре де, ний сме социална държава, европейска дори, демократична, моля ви се, ето, на учителите, които са добрички, послушни, изпълнителни, които слушкат и изпълняват, им дават за награда 10-11 заплати накуп; но ония учители, които не са имали това неописуемо щастие да работят при един и същ феодален владетел-директор-директорка последните 10 години преди пенсионирането, няма да получат нищо, ерго, са наказани за това, че са били... безработни, дори и 1 годинка да са били безработни и да са се чудили как да оцелеят, на тях въпросния паричен бонус нема да се даде, добре де, това, кажете, справедливо ли е? 

На мен майната ми, мен кучетата главата да ми ядат, но ето, има скромни учителки, които по някакви причини не са успели да се подмажат така хубаво на директорката, тя не ги е харесАла, държала ги е една годинка и ги е уволнила, после са се унижавали да си търсят пак работа, не знам дали си давате сметка колко е унизително да се явяваш на разните там "интервюта" и "събеседвания" (на които директорът си назначава обикновено оня кандидат, който има най-яки връзки, нема защо да се заблуждаваме, че не е така, нали така?!), та значи тия учители "втора категория", учители-нещастници, пардон, нещастни учители, дето не са на постоянно място, те защо трябва да бъдат наказвани така жестоко все пак, не е ли това съвсем безчовечно?! 

Или е социално-справедливо, тъй ли, които са "от наште", ще лапат, които не са "от наште", майната им, да мрат, така ли мислите и вие, драги човечни и справедливи граждани на тъй демократичната и европейска, с извинение, приказна страна МУТРОЛАНДИЯ? 

Поставям тоз въпрос и отговор не чакам. Пука ви на вас, че някакви си там учителки-аутсайдерки, които немат нужните способности да се подмазват на всесилните господарки-директорки, и по тази причина не са били на тъй копняното постоянно учителско място, нема да получат нищо ако изобщо доживеят до пенсия?! Я го виж ти, ще ни поставя той такъв неприятен въпрос, на човечен ще ми се прави той, нахалникът?! Нали така си мислите сега, признайте си го де, знам, че така си мислите, нема начин да не си мислите така?! 

Разбира се, че е наглост и тази моя мисъл, която е така гаднярска: добре де, щом послушните учителки, които са имали неописуемото щастие да са на постоянно място и в последните 10 годинки преди пенсионирането са имали щастието да вегетират при една и съща тъй щедра феодална господарка-директорка, ще получат таман 10 заплати на куп, то не е ли логично ония нещастнички-учителки, които са немАле туй неописуемо щастие и са работили, да речем, в последните 10 годинки, да кажем, 7, а не 10 и то не при една господарка, а при 3-4-5-6-7 строги господарки, не е ли справедливо да получат все пак поне 7 заплати, а не нито една, не нула, не зеро заплати, кажете де?! Или някоя нещастница като мен, която е работила, да речем, само 2-3 годинки от тия 10 последни преди пенсионирането, не е ли справедливо да получи все пак 2-3 заплати, ето, виждате, много логика не се иска да се осъзнае тази зависимост, пропорция, тази справедливост и пр.? 

И не е ли време като има такива крещящи несправедливости, ний, дето обичаме справедливостта и човечността, да надигнем глас, да се обадим тук-там, с оглед крещящата несправедливост да бъде поне малко поправена? Що не напишете едно писъмце до синдикалните лидери на учителите, а пък защо самите ощетени учители и учителки нещичко не направят, що не напишете писмо на премиера и на шефа на комисията по образУвание в Парламента, а, драги ми правдолюбиви демократи?! Или на вас за тия маловажни неща не ви пука, вий явно сте така широко скроени, че за някакви пострадали от системата и системно обиждани учителки на непостоянно учителско място изобщо, ама изобщо не ви пука?! Кажете де, признайте го, че не ви пука, облекчете си клетите души де?! 

Спирам дотук, че съм на път да ви обидя. Както и да е де, нека да ми се обидите, какво толкова?! То моята се е видяла вече. Здраве да е само. Очевидно пенсията ми по указаните причини ще бъде така мизерна (изчислявам я на някъде към 500 лева, докато ония същите послушни учителки вземат 2-3 пъти по-високи пенсии, да са живи и здрави, у нас, помнете, послушанието е невероятно ценен капитал!), че ще ми се наложи докато мърдам, все да ходя да работя като нощен пазач, очевидно такава ми е била съдбата в нашата тъй приказна страна! 

Туйто! Нищо де. Приятен ден ви желая, приятни размисли - и бъдете здрави!

Това е. Ние смятаме, че поставеният проблем трябва да бъде решен справедливо и разумно. Протестираме че до този момент е допусната такава грозна несправедливост. Ще се радваме тя в най-скоро време да бъде поправена, отстранена. Никакви оправдания не приемаме ако решаването на въпроса, както е обичайно, започне да се бави и протака. 

С нетърпение очакваме реакцията Ви, за което се надяваме да бъдем надлежно и срочно уведомени! 

3 юли 2023 г. 

С УВАЖЕНИЕ: Георги Тодоров, упълномощен да води кореспонденцията ни с институциите

2 коментара:

  1. Регистрирано в МОН с № 91-41/04.07.2023г.

    Приемна МОН

    Поздрави!

    ОтговорИзтриване
  2. Здравейте,

    Вашето писмо е входирано под № 34 / 06.07.2023

    Хубав ден!



    Синдикат "Образование"
    към КТ "Подкрепа"
    тел: 02 9863338; GSM: +359 879 293763
    www.podkrepa.bg

    ОтговорИзтриване