До проф. д-р Румен Младенов, Ректор на ПУ "Паисий Хилендарски"
До г-н Ивайло Старибратов, народен представител, преподавател в ПУ "П.Хилендарски"
До г-жа Иванка Киркова, Началник на РУО-Пловдив,
До г-н Красимир Вълчев, Министър на образованието и науката (в оставка)
До инж. Борислав Стаматов, омбудсман на Пловдив,
ДО МЕДИИТЕ
ДО РЕКТОРА НА ПУ "П.ХИЛЕНДАРСКИ": ОТСТРАНЕТЕ
НЕСПРАВЕДЛИВОСТТА И ПОПРАВЕТЕ НЕПРОСТИМАТА АНОМАЛИЯ!
от групата на небезразличните граждани
Уважаеми
господин Ректор,
От публикация в блога на г-н Ангел Грънчаров (по-долу
я привеждаме цялата, молим тя да бъде смятана за неделима, органична част от
това писмо), а и от предаването "Изкуството да се живее",
излъчено на 15 април тази година по Пловдивската обществена телевизия (то може да се гледа на запис ето тук) разбрахме, че
студент най-вероятно от възглавявания от Вас университет заявява, че би желал
философът г-н Ангел Грънчаров да бъде негов преподавател – поради ония ценни
качества, които въпросният студент, по неговите собствени думи, открива у него.
Заинтересувахме се от поставения от този студент интересен казус и установихме
(а някои от нас и предварително знаеха това), че г-н Ангел Грънчаров е бил
преди доста години преподавател в Пловдивския
университет, работил е в тогавашната катедра по "Марксизъм-ленинизъм"
или по т.н. "Обществени науки", както по-късно, в началото на прехода
към демокрация, е била наречена същата тази катедра, но е бил уволнен съвсем
несправедливо от университета – и то по чисто
политически мотиви. За тази история бихте могъл да се информирате от
публикации в блога на самия г-н Грънчаров, които той е писал през годините, ние
сега се чувстваме длъжни, след като ги изчетохме, да ги приведем и тук, с оглед
постигане на необходимата смислова пълнота на нашето изложение: Мое отворено писмо до академичните ръководства на ПУ, съдържащо една
шокираща с откровеността си екстравагантна и дори направо скандална идея! (в
този текст има също така и много интересно, по наша преценка, отворено писмо,
което самият г-н Грънчаров и писал до предишния ректор на ПУ, до проф. З. Козлуджов),
намерихме и по-ранна публикация (тя е от 2011 г., а току-що цитираната е от
2016 г.), озаглавена Предложение до новия Ректор на Пловдивския университет, в
която г-н Грънчаров, в качеството си на основател и главен редактор на философското списание ИДЕИ предлага на
ПУ сътрудничество, по този същия казус пък открихме и друга публикация, тя е
със заглавие До Ректора на ПУ доц. З.Козлуджов – с благодарност за толкова милата
любезност и в нея личи нескриваното разочарование на автора
от липсата на каквато и да била реакция от страна на г-н Ректора; в тази връзка
пък успяхме да намерим и любопитно продължение на историята, ето публикацията,
от която можете да се информирате какво е станало малко по-късно Необходимо
уточнение около идеята за сътрудничество на философите в ПУ и редакцията на
списание ИДЕИ, значи тогава г-н Ректорът е обещал да помогне да
се получи сътрудничество между катедрата по философия в ПУ и философското
списание ИДЕИ, ала най-вероятно катедрата не е откликнала изобщо и
работата, както става обикновено у нас, е замряла. (Всички тия публикации,
съдържащи важна информация по разглеждания в нашето писмо казус, молим да ги приемете
като неразделна, органична част от нашето писмо, ние ще ги присъединим към него
накрая, но те следва да се четат там, където са цитирани в него!)
Както
и да е, във връзка с цялата тази история ние, бидейки наистина небезразлични граждани, се чувстваме
длъжни да Ви кажем следното:
1.)
Срамота е, че след толкова много години ПУ и неговите сменящи се ръководства не
са направили абсолютно нищо за да реабилитират поне чисто морално своя бивш преподавател по философия г-н Ангел
Грънчаров, изгонен така несправедливо
от университета и то по чисто политически причини, както, за жалост, ставаше в
ония смутни времена в началото на прехода от комунизъм към демокрация, а и,
което е още по-страшно, продължава да става и до ден-днешен (липсата на какъвто
и да било акт на реабилитация, на надмогване на причинените тогава
несправедливости означава, че и всички по-сетнешни, пък и сегашното (!)
ръководство не само се солидаризира с тези несправедливости, но и продължава да
ги налага (!!), което пък, от друга страна погледнато, продължава да трови
живота ни, да внася отровата на
деморализацията (а това значи обезчовечаване,
то е израз именно на обезчовечаване!)
в него!
2.) Академията е духовно средище по идея,
по принцип, по презумпция, по смисъла на съществуването си, по същината и по
естеството си; убедени сме знаете, че самата дума „Академия” е възникнала
защото ученикът на Сократ, именно Платон, е основал в 387 пр.н.е своя
философска школа в една маслинена горичка край Атина, архаичното име на местността е Ἑκαδήμεια, Hekademia,
по време на класическата епоха става Ἀκαδημία, Akademia
и това име се свързва с легендарния древногръцки герой Академ, др.-гр. Ἀκάδημος, Ἑκάδημος, който показал на братята
Кастор и Полидевк мястото, където е била скрита тяхната сестра Елена, похитена
от Тисей); ПУ има претенцията да е академично
учреждение, това е чудесно, но тази академичност трябва да се утвърждава
непрекъснато, тя трябва да пронизва всички дела на хората, работещи в нея,
всичко, що става в нея, да, тя следва да одухотворява
съществуването на личностите, които работят и живеят в нея или благодарение на
нея; ако това последното го няма, то такъв "академизъм" става кух или
мъртъв, него вече го няма, той се превръща в празна претенция; значи академизмът трябва да се защищава и
насърчава; добре де, но ако духът на
автентичния академизъм е правдолюбието
и свободолюбието (понеже, както е
известно, тъкмо Истината е това, което ни прави свободни, по думите на
Спасителя!), то как тогава се свързва с претенциите на ПУ за академичност това,
че университетът изпитва пълно безразличие към крещящата несправедливост, която
навремето е била проявена спрямо един член на същата тази академична, а значи
проникната от правдолюбие и свободолюбие общност?
3.)
Господин Ангел Грънчаров и през годините, в които е работил в ПУ, и след
уволнението му от ПУ е показал в ред дела своето правдолюбие и свободолюбие,
т.е. демонстрирал е по категоричен начин своята непресекваща академичност,
останал е верен на чисто академичния дух, който и на младини е показал не
по-малко категорично в качеството си на университетски преподавател; добре де,
не е ли същинска културна аномалия това
обстоятелство, че такъв по същество образцов
академичен деец като него продължава да е вън от същата тази академична
общност, която е украсявал, не се боим да се изразим така, навремето; не се ли
оказва, че този именно факт, че г-н Грънчаров продължава да е извън
академичната общност на ПУ, е удостоверение, че самата тази академична общност
е изменила, е изневерила на своята академична същина, допуснала е да се овладее
от неакадемичност, от антиакадемичност, т.е. е допуснала да бъде
овладяна от злотворен, от чужд на академизма, сиреч, овладяна е била от един по
същество неакадемичен „дух”, който
именно, по тази причина, е и толкова злотворен?!
4.)
Дали академичността на ПУ не е дискредитирана жестоко и осквернена от този тъй
показателен, направо многозначителен факт: че претендиращата да е академична
общност на ПУ продължава не просто да понася и търпи обезчестяващата я (тъкмо
откъм академичност!) несправедливост, имаме предвид изгонването на академичен
деец от ранга на философа Ангел Грънчаров, който въпреки това през нелеките
години продължи да носи запален, простете за метафората (но тя е съвсем
уместна!), факела на академизма, но
и по този начин продължава да съучаства в него – щото, докато този
продължителен акт-процес на непресекваща несправедливост няма как да спре да скверни академичността на ПУ до
момента, в който не бъде решително пресечен, нима е толкова трудно да бъде
разбрано дори това?!
5.) На
нас, небезразличните граждани (ние сме от най-различни професии и специалности,
но всички до един сме изпълнени с преклонение към същинския академизъм, щото не
позволяваме да угасне неговия пламък в сърцата ни!), ни е неудобно, че ни се
налага да Ви разясняваме тези саморазбиращи се неща на Вас, видния деец и
ръководителя на едно по презумпция академично
учреждение, каквото е ПУ, но ето, за жалост, ни се налага сега да Ви кажем
в прав текст тези неща, надявайки се те не само да бъдат оживени в съзнанието
Ви (допускаме, че те са били изтласкани от съвсем други интереси и съображения
там някъде и надолу – в дебрите на безсъзнателната част на Вашата душа!), но и
да бъдат измъкнати оттам и върнати на подобаващото и то най-високо място; от
което следва, че се надяваме, като осъзнаете тъй нелепата и дори тъй екстравагантно-грозна несправедливост,
която продължава да тегне върху репутацията на ПУ, да направите нужното да я
снемете, да осъществите тъй потребния на ПУ поврат към истинския, към автентичния академизъм, което означава:
а.) Да
направите нужното да бъде отменено позорящото ПУ решение на някогашния Филолого-Педагогически
факултет, което стана предпоставка философът Ангел Грънчаров да бъде уволнен и
изритан по недопустимо грозен начин от академичната общност на ПУ;
б.) Да
обезсилите, да отмените политически
мотивираната заповед на тогавашния ректор на ПУ проф.д-р Никола Балабанов,
който не пожела да се съобрази с никакви норми на академизма, на морала, на
справедливостта и безцеремонно уволни философа Ангел Грънчаров от ПУ;
в.) В
израз на разкаяние за стореното и за причинените на философа Ангел Грънчаров щети
от всякакъв характер, най-вече морални, имащи най-вече чисто духовно естество, да предложите на Академичния съвет на ПУ
г-н Ангел Грънчаров да бъде възстановен на работа като преподавател по
философия в ПУ, било като му се присвои длъжността "почетен преподавател",
било под някаква друга форма, това вече следва да прецените Вие, с оглед той да бъде реабилитиран напълно и изцяло.
6.)
Философът Ангел Грънчаров, по нашето дълбоко убеждение, в израз на своето
правдолюбие и на своето тъй неподправено свободолюбие и навремето е влязъл в
остър конфликт с властващите в тогавашната, простете, "академична", а
по същество напълно бюрократична,
сиреч, съвсем несъвместима с автентичния академизъм система, а и, в знак на
своето неприемане и на категоричния си протест, е отказал да приеме нормите и
правилата на не по-малко бюрократизираната
(а това значи не просто неакадемична и антиакадемична, но и напълно безчовечна, нехуманна, противочовечна,
античовечна и пр.!) и дори казармено-военизирана система за получаване, за
фабрикуване и за присвояване на т.н. на́учни титли и звания, която е предпоставка за успешна "академична", а
по същество напълно или съвсем кариеристична,
иначе казано, чужда на автентичния академизъм, социална реализация; по тази причина, в израз на своя напълно
осъзнат бунт, той се е развивал по един напълно
естествен, съчетаващ се със свободолюбието и правдолюбието му начин,
работил и творил е, иначе казано, съвсем свободно, както и подобава за истински
отдадената на автентичния академизъм суверенна,
отдадена на вечния дух творческа личност, т.е. позволил си е лукса да бъде
напълно причастен на неугасимия
академичен дух, иначе казано, правил е това, което трябва, което е длъжен –
без да мисли за каквато и да е кариера или външен социален и материален просперитет;
проявил е съвсем свободно своя талант, изявил е своята творческа оригиналност и индивидуалност като е написал поредица от
изследвания в различните области на философското знание, подготвил е, написал е
също така и е издал поредица от учебни помагала, които подпомагат духовното развитие на младите хора, те са служили години
наред като учебни помагала за изучаващите философските учебни дисциплини в
гимназиалната образователна степен; в крайно сметка той е написал повече от 30
книги, сред които има и най-сериозни чисто философски курсове лекции,
монографични изследвания по различните проблеми на философията; с неговите
книги можете да се запознаете като използвате онлайн изданията
им, всички те са достъпни за съвсем свободно ползване, наред с
хартиените им издания, които г-н Грънчаров навремето е дарил на
Университетската библиотека; да не говорим за множеството негови статии,
публикувани както в издаваното от него философско
списание ИДЕИ, така и в ред други философски и научни издания,
в това число и международни; сиреч бъдещите му биографи имат голям простор за
своята изследователска дейност – като се потрудят да направят пълен списък на
публикациите му; с оглед на това какво пречи философът Грънчаров да получи статуса на щатен университетски
преподавател без да има съответните научни звания и титли, знаем, че в ПУ
работят и са работили доста такива, при това без да са имали постиженията,
които има той?!
Простете,
че ни се наложи да бъдем тъй обстойни, но сам ще се съгласите, че казусът е
твърде особен и е много интересен също така, той носи в себе си пребогат, многозначен смисъл. Е,
постарахме се да го изявим по възможност по-ясно и същевременно вкратце,
доколкото това изобщо е постижимо.
В
заключение смятаме, че ПУ ще си очисти имиджа и ще илюстрира академизма си ако
направи това, което ние си позволихме да Ви препоръчаме; разбира се, не на нас
трябваше да ни се налага да правим това, а Вие сам трябваше да се досетите и да
го направите; да, отвътре, в самата академична (а това значи непременно и демократична!) общност следваше да се
намерят личности и сили, които да инициират това, което инициираме, вярно, с
голямо закъснение; да, едва сега дръзваме да го сторим с това отворено писмо
ние, небезразличните граждани. Ала това, уви, не стана, явно вътре в самата
академична общност са съвсем слаби силите и са плахи личностите (ако изобщо ги
има!), които биха могли, на чисто демократична основа, да проявят достойнството и да настояват да бъде
направено това, което ние предложихме и сторихме сега, пак повтаряме, с огромно
закъснение, което не говори добре за ситуацията с академизма и демократичността
вътре в университетската общност; надяваме се, ще имате достойнството да
признаете и това. Но ето, ние най-безкористно Ви предлагаме: отстранете
несправедливостта и поправете непростимата аномалия! Да, добре знаем, че има
някои пречки, които ще Ви се наложи да надмогнете или преодолеете, но това
именно Ви дава шанс да покажете предаността и отдадеността си тъкмо на
академизма – и привързаността си към демокрацията, а в крайна сметка и към
хуманността, към човещината!
Уважаеми
господин Ректор на ПУ,
В
заключение държим да Ви уведомим, че по наша преценка бихте могъл да реагирате
на нашето писмо и да ни дадете своя отговор в течение на седмица-две, добре,
нека да бъде 1 месец; след изтичането на този срок, ако от Ваша страна не
последва никаква реакция, ще възприемем това като доказателство, че ситуацията
с академизма и демократизма в ПУ е плачевна, че Вие не желаете да се
възползвате от тъй благодатния шанс за възраждането
на академичния дух, който Ви дадохме, по причина на което ще приемем
мълчанието Ви за сигнал, че с аналогични писма следва да се обърнем тогава към
ръководствата на други университети: на тях ще предложим да се възползват от
качествата, от творческия и преподавателския потенциал на философа Ангел
Грънчаров. И така ПУ ще проиграе окончателно шанса да се спаси от позора че е
прокудил този свой преподавател; имайте предвид, че историята няма да Ви прости
този тъй безсмислен провал и позор...
Уважаеми
господин Старибратов,
Уважаема
госпожо Началник на РУО-Пловдив,
Уважаеми
господин Министър на образованието и науката в оставка,
Уважаеми
господин омбудсман,
Ще се
радваме с властта и с авторитета на институцията, който имате (и на който
следва да сте носители и изразители!), да се свържете с ръководството на ПУ и
да го насърчите в извършването на това, което ние имахме добрината и се
сметнахме за длъжни да му препоръчаме. Можете да направите това на чисто човешка основа (човещината и
идеализмът стоят най-високо в ценностната скала, в йерархията на автентичния
академизъм!), а не за да го принуждавате, не, разбира се, за никаква властова
или законова принуда не става тук дума: ние имаме предвид просто да се присъедините
към чисто моралния по същината си акт, към който сега Ви призоваваме да се
присъедините. За което предварително Ви благодарим!
Иска
ни се да вярваме, че съзнавате отговорността
си за дълбоката промяна в системата на университетското образование, която
тепърва предстои, и за която това, за което сега Ви призовахме по този
необичаен начин, е само един малък знак, жалон, маркер, симптом и дори, смеем
да предполагаме това, някакъв може би съвсем малък, но точно затова решаващ
подтик или поне насърчение.
17 април 2021 г.
С УВАЖЕНИЕ: (ЛЮБЕН
ВОДЕНИЧАРОВ, упълномощен от групата на небезразличните граждани
да води кореспонденцията с институциите)
ПРИЛОЖЕНИЯ, КОИТО СЛЕДВА ДА СМЯТАТЕ ЗА ОРГАНИЧНА И НЕДЕЛИМА ЧАСТ ОТ ГОРНИЯ ДОКУМЕНТ:
четвъртък, 15 април 2021 г.
Какви съвсем щури идеи се родиха напоследък в главите на тъй немирните небезразлични граждани?
Тази сутрин в пощенската си кутия открих интересно писмо, което заслужава да получи по-голямо разпространение защото в него се поставят важни въпроси, макар да са поставени в една "чисто личностна", така да се рече, форма. По тази причина го и публикувам заедно и с мой кратък отговор, който веднага пратих на автора (понеже ако отложа писането на такъв отговор за "по-подходящо време" най-вероятно ще забравя и никога няма да му бъде отговорено, това поне съм установил и затова имам правило да отговарям веднага след прочитането на всяко получено писмо):
Здравейте,
Господин Грънчаров, с интерес изслушах беседата Ви. Научих доста неща. С някои съм съгласен, с други не съм съгласен. Но говорите доста увлекателно, това не мога да Ви го отрека. Аз съм студент по политология и много се интересувам от темите, които интересуват и Вас. В университета, в който уча, са рядкост преподавателите като Вас. Повечето са твърде посредствени и от тях не научаваме кой знае какво, при тях ученето е мъка. Изискват да им четем книгите и да им възпроизвеждаме мислите. Слабо се интересуват от това какво мислим ние.
Зная, че Вие преди години сте преподавал в университета. Но са Ви изгонили оттам. Защо не сте опитал пак да се върнете? Според мен е грешка от Ваша страна че не сте се опитал да направите една академична кариера. И че сте станал учител в гимназия. Не че учителстването не е важно, и то е важно, но Вашият потенциал е за университетски преподавател. Сега ако бяхте останал в системата на университетското образование щяхте вече да сте авторитетен професор и от Вашата дейност щеше да има много повече положителен ефект, щяхте да помагате на много студенти да се развият като творчески личности. Оценявам подхода Ви като много добър и съвременен.
Та мисълта ми е, че е много жалко, че сте се примирил с изритването Ви от системата на университетското образование. В което са се наместили толкова много посредствени хора, за жалост. А такива като Вас са нищожно малцинство. Това е много вредно за страната ни, щото в университетите се подготвят бъдещите учители. Ако те са обучавани от посредствени и некадърни професори и доценти, то след това и те ще станат безлични, посредствени и некадърни.
Според мен не сте постъпил правилно като сте се отказал от академична кариера и сте се примирил. Трябвало е да се борите, трябвало е да мълчите, да не се бунтувате с нередностите в бюрократичната академична система, с оглед да се запазите и след това студентите Ви да имат шанса да общуват с Вас. Моля да разкажете повече защо постъпихте така, интересно ми е.
Аз също съм пред избор какво да правя, как да се развивам в бъдеще. В университет ли да работя в бъдеще или като чисто практически политолог? Интересно ми е какъв съвет ще ми дадете. Аз лично добре знам, че повечето известни политолози у нас са придобили слава, пари и влияние щото са измекяри и слуги, обслужват печалното статукво. Т.е. платили са огромна нравствена цена. Аз не искам да стана като тях. но не крия, че искам да направя успешна кариера, та въпросът ми е: възможно ли е у нас според Вас да се промени ситуацията и един ден да е възможно да си истински успял политолог без да си бил години наред "съвест под наем" (примерно като дец. Стойчо Стойчев, политологът на Бойко Борисов)? Просто ми е интересно дали сте оптимист или вече не вярвате, че у нас е възможна позитивна промяна.
Аз се разприказвах, но да се върна към първоначалната си мисъл: за мен щеше да е много приятно да имах в университета преподавател като Вас. Дали не е възможно и на Вашите години вече да опитате да започнете работа в университет? Защо не защитихте дисертация, сега вече е лесно, защо не опитате за година-две да минете през тия досадни процедури и да се върнете в университета? Мислил ли сте за това? И дали не е възможно някой университет да Ви покани като "почетен професор", като "гост-професор", като "частен доцент", да Ви даде курс някакъв, с оглед и преподавател от Вашето ниво да може да общува със студентите? Дали това е възможно да се предложи или направи? Вие имате ли свои приятели, които са университетски преподаватели, т.е. те да Ви предложат преподавателско място в някоя катедра в някой от университетите в страната?
Какво може да се направи в тази посока? Сега ми хрумва такава една екстравагантна идея: дали пък Общността на небезразличните граждани да не предложи на СУ или ПУ да Ви вземат първоначално като хоноруван преподавател, а пък след това за година-две да станете и редовен такъв? Аз лично съм готов да предложа това, ето, предлагам го сега. Та да видим какво ще стане, ще реагират ли изобщо на такова предложение. Сега като сте около 60 години, бихте могъл да поработите 10-тина поне години в университет, както е било когато сте бил млад. Защо да не опитаме? Какво ще кажете?
Поздрави,
В.Т.
Ето и моя отговор:
Здравейте, г-н В.Т.,
Благодаря Ви за толкова интересното писмо, което поставя наистина важни според мен въпроси! По тази причина решавам да Ви отговоря на него в предаването "Изкуството да се живее", просто ще го прочета там и след това ще направя свой коментар, ще Ви отговоря на поставените въпроси. Същевременно там и други хора, зрителите, ще имат възможността да реагират, да кажат какво мислят, мисля, че ще стане интересно. Тъй че днес, от 11 часа, можете да гледате предаването на живо и дори да се свържете по редакционния телефон ако искате да участвате в дискусията по поставения от Вас самия проблем, пък ако не можете да го гледате наживо (излъчва се и на страницата на ПОтв във фейсбук), след това ще можете да го гледате и на запис, било пак там, било тук, в моя блог. Да не забравя, сложих писмото Ви като коментар и в блога си, под публикацията с видеото, съдържащо въпросната моя беседа, която днес пък също ще се излъчи по ПОтв, но като запис, в другото мое предаване, именно предаването "На Агората...". Напоследък ми хрумва това друго мое предаване да го правя... на площада в Пловдив, сиреч, на самата Агора, там да разговарям с разни хора, а не в студиото, ще видим де, на мен ми се струва хубава тази идея, днес ще я предложа на г-н Тодоров, евентуално пловдивчани, вместо да говорят по телефона, да могат да участват директно в предаването просто като дойдат на площада. Как възприемате тази идея Вие? Ето, на мен пък ще ми е интересно да разбера какво мислите по този мой въпрос.
С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров
неделя, 24 януари 2016 г.
Мое отворено писмо до академичните ръководства на ПУ, съдържащо една шокираща с откровеността си екстравагантна и дори направо скандална идея!
понеделник, 4 април 2011 г.
Предложение до новия Ректор на Пловдивския университет
Уважаеми г-н Ректор,
Ползвам се от случая да Ви поздравя по случай избирането на този отговорен пост. Искам да Ви пожелая успех във всички Ваши бъдещи начинания!
Г-н Ректор,
От 16 месеца в България в Пловдив и София се издава ново списание, носещо името ИДЕИ. Това е философско списание, целящо да подпомогне личностното и духовното израстване и укрепване на българската младеж. Предназначено е преди всичко за младите хора, но може да се чете от всеки човек, изпитващ потребност от ценностно проясняване на смисъла на собственото си съществуване.
Ние, основателите на списанието - неколцина преподаватели по философия - до този момент успяхме да издадем 5 броя от списанието. Иска ни се списанието да стане трибуна за свободна изява на мислещи и пишещи хора от различните творчески генерации.
Ето по тази причина си позволяваме да предложим на възглавяваната от Вас образователна институция сътрудничество в списването и издаването на списанието. Убеден съм, че сред преподавателите в ПУ "П.Хилендарски" мнозина ще откликнат на един евентуален Ваш призив заедно да издаваме новото философско списание ИДЕИ. Прочее, сред авторите, чиито статии са публикувани в списанието, вече има и неколцина преподаватели от катедри на Пловдивския университет.
Смятам, че формите на нашето бъдещо сътрудничество и взаимодействие могат да бъдат обсъдени в свободна дискусия, в която участниците от нашия екип са готови да участват най-активно. В скоро време Вие лично ще получите комплект от досега излезлите книжки на списанието, за да можете лично да прецените качествата му. Засега можете да прегледате ОНЛАЙН-ИЗДАНИЕТО на сп. ИДЕИ
За редакционния екип на списанието написа Ангел Грънчаров, главен редактор
С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров
понеделник, 29 август 2011 г.
До Ректора на ПУ доц. З.Козлуджов - с благодарност за толкова милата любезност
На 4 април 2011, понеделник, моя милост изпрати официално Предложение до новия Ректор на Пловдивския университет, в което към доц. З.Козлуджов, ректорът, се обърнах ето така:
четвъртък, 1 септември 2011 г.
Необходимо уточнение около идеята за сътрудничество на философите в ПУ и редакцията на списание ИДЕИ
Публикацията от 29 август 2011, понеделник, със заглавие До Ректора на ПУ доц. З.Козлуджов - с благодарност за толкова милата любезност, или по-скоро изпратеният имейл до г-н Ректора вчера породи следния резултат: по телефона ми се обади самия Ректор, за да ми обясни точната ситуация. И тъй като вече съм дал публичност на проблема, се налага и сега да дам информация за основното от нашия разговор. Да приемем, че този разговор е нещо като "интервю", като сякаш не е известно само това: кой кого интервюира :-)
Няма коментари:
Публикуване на коментар