вторник, 29 март 2022 г.

ДОКОГА ВЛАСТВАЩАТА ОБРАЗОВАТЕЛНА БЮРОКРАЦИЯ ЩЕ БЯГА, ЩЕ СЕ КРИЕ И НЕИСТОВО ЩЕ БЛОКИРА ДИАЛОГА С НАС, ГРАЖДАНИТЕ, С НАС, ДАНЪКОПЛАТЦИТЕ?

До г-жа Ирена Анастасова, Председател на Комисията по образованието и науката към Народното събрание

До г-н Красимир Вълчев, Зам-Председател на Комисията по образованието и науката към Народното събрание

До г-н Петър Чобанов, Зам-Председател на Комисията по образованието и науката към Народното събрание

До г-н Пламен Николов, Зам-Председател на Комисията по образованието и науката към Народното събрание

До г-н Христо Петров, Зам-Председател на Комисията по образованието и науката към Народното събрание

До г-н Костадин Костадинов, член на Комисията по образованието и науката към Народното събрание

До г-н Христо Симеонов, член на Комисията по образованието и науката към Народното събрание

До г-н Петър Николов, член на Комисията по образованието и науката към Народното събрание

до г-н Йордан Иванов, областен управител на Пловдив

До акад. Николай Денков, Министър на образованието и науката

До доц. Диана Ковачева, омбудсман на Република България

До г-жа Антоанета Пакова, Началник на РУО-Пловдив

До инж. Борислав Стаматов, омбудсман на Пловдив

ДО МЕДИИТЕ

 

ДОКОГА ВЛАСТВАЩАТА ОБРАЗОВАТЕЛНА БЮРОКРАЦИЯ ЩЕ БЯГА, ЩЕ СЕ КРИЕ И НЕИСТОВО ЩЕ БЛОКИРА ДИАЛОГА С НАС, ГРАЖДАНИТЕ, С НАС, ДАНЪКОПЛАТЦИТЕ?

Отворено писмо от групата на небезразличните граждани

 

Уважаема госпожо Председател на Комисията по образованието и науката,

Уважаеми господа зам.-председатели и членове на Комисията по образованието и науката,

Уважаеми господин Областен управител на Пловдив,

Уважаеми господин Министър на образованието и науката,

Уважаема госпожо Началник на РУО-Пловдив,

Уважаема госпожо омбудсман на Република България,

Уважаеми господин омбудсман на Пловдив, 


Потресаващо е, че вече няколко години се опитваме да встъпим в диалог с ръководни (властващи) представители на образователната институция (МОН и РУО-Пловдив) и въпреки че от доста месеци вече имаме ново правителство, имаме правителство на ПРОМЯНАТА, въпреки всичко това все още, за жалост, не ни се удава! Нашият тъй странен "диалог" засега тече в само в епистоларна форма, т.е. ние предлагаме, провокираме, пишем какви ли не изложения, апели, доклади, жалби и пр., каквото се сетите още, а от страна на високопоставените дейци на българското образование в замяна получаваме ако не винаги гробно мълчание (макар и това често се случва!), то общо взето почти винаги срещаме високомерни и презрителни "отговори", изразяващи най-вече отегчението на въпросните длъжностни лица поради това, че сме дръзнали да смутим тяхното тъй блажено и сладко олимпийско и царствено властническо спокойствие. Ето само един малък пример за едно това как ни "отговаря" г-жа Антоанета Пакова на едно от нашите последни питания; след като дълго мълча, тя се видя принудена в крайна сметка да благоволи да ни отреже ето как:

Какво ни "отговори" РУО-Пловдив, което явно изобщо не се притеснява от неспособността си да води смислен диалог с гражданите?

Самото заглавие показва чудесно как ние приехме този тъй специфичен, с извинение, "отговор"! Смятаме, че е добра идея МОН да извика квалифицирани психолози (в нашата група има такива, веднага можем да предложим имена!), които да проведат спешно обучение на ръководния кадър на РУО-Пловдив за това как се води елементарен диалог между човешки същества и в частност между властващи бюрократи и активни, небезразлични граждани като нас.

Но има и нещо, което е още по-потресаващо, ние просто сме затруднени да намерим точни и изразителни думи за да го квалифицираме, и то е: от няколко месеца групата на небезразличните граждани прави отчаяни опити да "измъкне" някакъв, какъвто и да е отговор от централната администрация на МОН по повод на нашите многократни опити да получим приемен час за среща на наша делегация със заместник-министърката на образованието и науката г-жа Мария Гайдарова, и въпреки всички наши отчаяни опити, въпреки неколкократното посещение от наши представители на сградата на самото МОН в София ние още не успяваме даже да разберем каква е, представяте ли си, съдбата на нашите надлежни писмени молби или заявления за такава среща, оказва се, че всичките тези документи по някакъв необясним начин били, молим Ви се, изчезнали, били се... изпарили в пространството или в ефира?! Което ние го оценяваме като същинска мистика, която е достойна да бъде подложена на внимателен и всестранен научен, предимно психологически, анализ, за което отново, както сами се убеждавате, се налага сега пък централната администрация на МОН в София отново спешно да получи подобаващата психологическа помощ. 

В тази връзка си позволяваме, този път използвайки посредничеството на ръководството на самата Парламентарна комисия за образованието и науката, да поискаме следното:

1.) Желаем спешна среща със самата Парламентарна комисия по образованието и науката, на която да бъдат поканени както г-жа Мария Гайдарова, зам.-министър на образованието и науката и г-жа Антоанета Пакова, Началник на РУО-Пловдив, така и многоуважаемият министър на образованието и науката академик Николай Денков, към когото също многократно сме се обръщали с какви ли не питания, но и той също така най-упорито мълчи, което мълчание, сами виждате и се убеждавате, подобно на коварен вирус, неудържимо и неустоимо се разпространява все по-надолу по административната и хранителна йерархия на МОН;

2.) Настояваме ръководството на Парламентарната комисия по образованието и науката в наше присъствие да разгледа безпрецедентно скандалния казус по многогодишната тъй грозна репресия над учителя по философия и гражданско образование г-н Ангел Грънчаров и неговата съпруга, също учителка (по начална училищна педагогика и по английски език!), които вече години наред са остракирани от образователната система и де факто са лишени от преподавателски права; понеже това толкова фрапантно и тъй екстравагантно грубо беззаконие не успяхме да го спрем по никой начин, въпреки многобройните си жалби, изложения, възвания, петиции и прочие, ето, сега искаме с този въпрос да се занимае самата Парламентарна комисия; ще очакваме нашата делегация в съвсем кратък срок да бъде поканена на насрочено с такава точка в дневния си ред заседание;

3.) Много също така ни е интересно да разберем с какво по-точно се занимава тази Парламентарна комисия по образованието и науката, след като и от нейна страна не сме получили никакъв отклик на нашите нарочни изложения, предложения, жалби и пр.; интересува ни, уважаема г-жо Председател, защо допускате г-н Министъра на образованието и науката до този момент да не е изготвил и да не е запознал обществеността със своите програмни намерения, нима може да се управлява едно такова ведомство без да има никакви намерения, идеи, цели и пр.?

4.) Ще се радваме най-сетне под натиска на Парламентарната комисия по образованието и науката в Пловдив най-сетне да се открие отдавна предложения от нас демократичен дебат между гражданите, родителите, учителите, образователните ръководители и пр., на който редовно да се разглеждат най-острите, най-горещите, най-неотложните проблеми на непосредственото и практически ориентирано реално демократизиране на отношенията в конкретните общности, занимаващи се с образование и възпитание, с личностното формиране на младите хора.

5.) От години първо г-н Ангел Грънчаров, пък след това и ние, активистите на групата на небезразличните граждани, изнасяме многобройни напълно безплатни уроци не само по демокрация, но и по морал на изпадналите в някакъв загадъчен ступор на нищонеправенето (или на имитирането на напълно глупави и безсмислени показни "мероприятия"-пушилки!) властващи бюрократи от сферата на образованието, вярно, те се оказаха крайно невъзприемчиви (поради маниите, на които робуват!) ученици, но точно по тази причина сега настояваме категорично нашият труд да бъде достойно и подобаващо оценен и заплатен; как ще бъде направено това следва да прецени уважаемата Парламентарна комисия, но нека да им изнесем и този последен, да се надяваме, урок по икономическа рационалност, а именно, че "безплатни обеди" на този свят няма - и не може да има, т.е. че всеки труд трябва да се заплаща!

Толкова засега. Надяваме се, че с тези наши най-нови предложения най-сетне ще се "отпуши" тъй старателно блокираният (по напълно разбираеми причини!) от властващата образователна бюрокрация диалог между нас, гражданите (данъкоплатците) и тия, които заради бездействието и безхаберието си доведоха българското образование до катастрофата, на която от години всички ние сме свидетели.

30 март 2022 г.

С УВАЖЕНИЕ: Любен Воденичаров, упълномощен да води кореспонденцията ни с институциите

сряда, 23 март 2022 г.

Какво ни отговори Кметът на Пловдив относно казуса около премахването на паметника "Альоша"


Как възприемате този отговор, съгласни ли сте с тезата на Кмета, че паметникът на лъжата и на окупацията трябва вечно да грози небето над Пловдив?

сряда, 9 март 2022 г.

Какво ни "отговори" РУО-Пловдив, което явно изобщо не се притеснява от неспособността си да води смислен диалог с гражданите?

Нашият активист г-н Ангел Грънчаров този път ни изпревари и е публикувал вече писмото, което получихме от РУО-Пловдив (подписано е от неговата шефка!) и веднага му го изпратихме, понеже касае и неговия казус; по тази причина тук се задоволяваме просто да дадем линк към неговия постинг:

 


Небезразличните граждани са получили следния "отговор" от РУО-Пловдив, който, понеже касае и мен, ми го препратиха, а аз пък, по традиция, го обнародвам, щото нямам никакви тайни от обществото (най-вече по линия на битката ми с разпищолилата се властваща образУвателна бюрокрация де, а иначе, както подобава, си имам някои тайни от личната ми сфера, щото... непраните си гащи човек пък не е длъжен да излага на показ, нали така?!): (Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ)

вторник, 8 март 2022 г.

Каква добавка за размисъл по казуса около Альоша изпратихме на длъжностните лица, от които искаме в най-скоро време да решат казуса около "паметника" Альоша?

Днес изпратихме следното отворено писмо до длъжностните лица, на които наскоро писахме по казуса около съдбата на паметника Альоша в Пловдив:

Здравейте, 


Пращаме Ви като допълнение към предишното наше отворено писмо една добавка, която съдържа нови идеи за бъдещето на паметника Альоша, които се родиха в дебатите по този нелек казус; ще се радваме да ги имате предвид когато вземате крайното решение, което се надяваме да бъде най-разумно и задоволително за по-голямата част от обществото ни!

Приятно четене и приятни размисли Ви желаем:

понеделник, 7 март 2022 г.

Дали пък да не опаковаме "Альоша" завинаги - или да го префасонираме в Обелиск на загиналите за свободата на България?


Ето какъв разговор проведох преди малко с един млад човек в месинджъра, който се занимава с пластично изкуство и ми подхвърли някои твърде ценни идеи, касаещи тежкия проблем как да се освободим завинаги от монумента на робството, иначе казано на окупатора Альоша, извисяващ се над Пловдив: 

Georgi Trakov: Здравейте, господин Грънчаров! Дали е удобно да Ви предложа една идея? Относно инициативата Ви за Альоша. Вие сте и мой бивш преподавател от ПГЕЕ. 

Ангел Грънчаров: Здравейте! Кажете. Сещам се за Вас. 

Georgi Trakov: Занимавам се със скулптура. И съм помагал дори за правенето на проекта и изграждането на паметника на... 

Ангел Грънчаров: Е, значи разбирате от това изкуство. 

Georgi Trakov: За идеите за Альоша. По-лесно е да се опакова. 

Ангел Грънчаров: С какъв материал и завинаги ли? 

Georgi Trakov: Като Кристо Явашев. Защото смятам, че Пловдив е модерен град и в чест на Кристо Явашев. Иначе знаете че ще се сблъскате с икономическите затруднения. 

Ангел Грънчаров: Постоянно опакован ли да е Альоша? 

Georgi Trakov: По премахването. А защо не? Нещо като кула ще стане. Нито ще увреди паметника, но и няма да се вижда. 

Ангел Грънчаров: Иначе ми се вижда интересна идея. 

Georgi Trakov: Разгледайте в интернет проектите на Кристо Явашев. Давам ви гъвкава идея. Знаете, че трябва да сте гъвкави ако искате нещо да постигнете. 

Ангел Грънчаров: Защо не напишете текст и сам да обясните идеята си? 

Georgi Trakov: В момента мен няма кой да ме чуе. 

Ангел Грънчаров: Мисля, че медиите ще обърнат внимание. Пък и може да се окаже лесно за осъществяване. И да предизвика интерес и по света. 

Georgi Trakov: То ще предизвика защото триумфалната арка в Париж беше опакована в чест на Кристо Явашев. 

Ангел Грънчаров: Добре, аз мога да напиша, но съгласен ли сте Вас да посоча като автор, като човек, предлагащ идеята? Да, вярно, а у нас нищо не е опаковано в негова чест, пък е роден у нас... 

Georgi Trakov: И бяга от комунизма. 

Ангел Грънчаров: Аз съм впечатлен, първо ще опаковаме Альоша, пък после, живот и здраве да е, може и да го махнем оттам, че загрозява града. Но с какъв материал да бъде опакован? Ако е с платно, ще е за кратко. Дали не може с нещо по-здраво, пластмаса или знам ли какво? 

Georgi Trakov: А може да действаме малко по български. Временното да стане постоянно. 🙂 

Ангел Грънчаров: А да се префасонира гранита в паметник на Левски възможно ли е? 

Georgi Trakov: Ами може би. Но това е най-добрият и евтин вариант. 

Ангел Грънчаров: Щото ми хрумна: докато е опакован (с подходящо скеле!) отдолу скулптури да го преизчукват и като се махне опаковката вече да не е Альоша, а да е Левски! 

Georgi Trakov: И модернистично. Вижте. Аз Ви разбирам. Но за всичко друго ще кажат не е ли по-добре да дадем парите за това или онова?! 

Ангел Грънчаров: Опакован, да речем, може да е месец-два, а после що ще го правим? Нима националната ни чест може да се оценява в пари? Не е ли тя безценна? 

Georgi Trakov: Тук ще се разделят на русофили и русофоби. Тук няма да се говори дори за България.  

Ангел Грънчаров: Е, ние и така сме си разделени и няма как да се обединим. 

Georgi Trakov: А мен само за идеята ще ме провъзгласят за нацист. 

Ангел Грънчаров: Разбирам, че опаковането е компромисна идея. Съвсем временно решение... 

Georgi Trakov: Да но ето го момента, в който може да се каже: дайте да е за постоянно, като вечен паметник на изкуството на Кристо Явашев. Вместо друго. И временното става вечно. 🙂 

Ангел Грънчаров: Като вечен паметник на българското малодушие! 🙁 Дали не е по-добре, след опаковането му, да се сложи кофраж и да се изсипе цимент, та да стане цилиндър, пресечен конус, пирамида или нещо друго! (С плат опаковането е нетрайно...) Опаковане с цимент, като саркофаг, какво ще кажете, дали така да не погребем Альоша? (Не пречи и да е във формата на ковчег, в който погребваме все едно комунизма!) 🙂 

Georgi Trakov: Винаги има различни интерпретации за всичко. Другият вариант е да е обелиск. Примерно. Но за мен е най-добре ако може да се преправи като кръст. 

Ангел Грънчаров: Скулптура на Левски не става ли? Да се преработи, да се преизчука от гранита на Альоша като материал за Левски... 

Georgi Trakov: Никой няма да тръгне срещу Христа. 

Ангел Грънчаров: Ами то и срещу Левски едва ли някой ще тръгне. Статуя на Христос може, но ще подражаваме на бразилците... 

Georgi Trakov: Може. Стига да се прецени материала. И големината така, че да може да се побере като обем. 

Ангел Грънчаров: Обелиск е хубава идея. В памет на жертвите от войните, от комунизма, в памет на загиналите за свободата на България... 

Georgi Trakov: Казвам го защото обелиск е стандартно и лесно за правене. 

Ангел Грънчаров: Аз не съм против опаковането, само дето то е много временно. Ако от опаковането могат да се съберат някакви средства (примерно от реклами върху опакования паметник!), то след това с тях да се направи обелиск на загиналите за свободата на България. 

Georgi Trakov: Но според мен Альоша би трябвало да се запази защото когато затриваш история после никой няма да помни и защо не го искаме. 

Ангел Грънчаров: Да, щото статуя на Левски сигурно ще затрудни скулптурите. А може пък да не ги затрудни, примерно просто се маха кепето на Альоша, прави се на коса, маха се шмайзера и петолъчките, по лице Альоша и Левски дори си приличат... 

Georgi Trakov: А когато направиш проект, който да го запази, като паметник, който да показва и съхранява паметта на агресията е друго. 

Ангел Грънчаров: Е, Альоша ще го запазим на снимки... 

Georgi Trakov: В различните интерпретации Вие сте по-добър. Това е и ваша работа. Аз исках да споделя с вас идея. Защото е добре да имаш повече варианти. Които да обмисляме. 

Ангел Грънчаров: Мерси за идеята! А мога ли да спомена името Ви като автор на идеята? 

Georgi Trakov: Реално погледнато изкуството е на Кристо Явашев. Моята идея е едно предложение. Какво е Альоша. Да се превърне в модерно изкуство. 

Ангел Грънчаров: Значи да не упоменавам името Ви? 

Georgi Trakov: Упоменете го. Ако това е важно. Аз гледам от гледната точка на изкуството. 

Ангел Грънчаров: Ами важно е щото ще ме обвинят, че си измислям сам. 

Georgi Trakov: То и това го има. 

Ангел Грънчаров: Или че Ви крада идеята. 

Georgi Trakov: Добре, упоменете го. Радвам се ако съм помогнал. 

Ангел Грънчаров: Ако Ви подгонят журналистите, ще давате интервюта и ще станете известен! 🙂 

Georgi Trakov: Аз не го правя за това. Известен какво? Нацист ли? 

Ангел Грънчаров: Всяка идея, особено толкова новаторска, е добре дошла... 

Georgi Trakov: Нали знам как ще ме нарекат. 

Ангел Грънчаров: Известен като помирител на русофили и русофоби 🙂 

Georgi Trakov: Тогава да боядисат и опаковката. С трикольора.  

Ангел Грънчаров: Само Путин да не ни обяви война ако почнем да опаковаме Альоша, че тогава тежко ни! 

Georgi Trakov: 🙂 Вижте, господин Грънчаров, Пикасо е нарисувал Герника за да не се случва. И е бил арестуван за това. 

Ангел Грънчаров: Е, Пикасо е бил комунист и като такъв би трябвало да е обичал войната - и "революцията", и терора. Комунистите са терористи... 

Georgi Trakov: Аз го казвам какво помирителен вариант. Както Вие се изразихте. 🙂 Аз не членувам в никоя политическа партия. 🙂 

Ангел Грънчаров: А нашия диалог съгласен ли сте да го публикувам в блога си? То и аз не членувам. Никоя партия не ме ще защото много критикувам... 

Georgi Trakov: Главната ми идея е всъщност знаете ли какво? Публикувайте го в блога си. За да разберат нагласите и настроенията на хората какви са. Дали ще възприемат идеята. Най-важното е да се разбере дали повечето хора го одобряват. 

Ангел Грънчаров: Диалогът най-добре представя позициите, Вашата и моята... 

Georgi Trakov: Защото това ще е за всички. Аз давам идея. Другите да кажат дали са също съгласни. 🙂 Все пак няма да го гледаме само ние. А всички пловдивчани. Тяхното мнение е най-важното. Пожелавам Ви хубав ден! 🙂 

Ангел Грънчаров: Мерси и на Вас! Ако опаковаме тия дни Альоша в цветовете на украинското знаме ще бъде чудесно! Или поне само да го оцветим в тях със светлина. 

Georgi Trakov: Благодаря много!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...