събота, 19 септември 2020 г.

НАШИТЕ ПИТАНИЯ В НАЧАЛОТО НА УЧЕБНАТА ГОДИНА

 


До г-н Красимир Вълчев, Министър на образованието и науката

До г-жа Янка Такева, Председател на Синдиката на

българските учители към КНСБ,

До г-н Юлиян Петров, Председател на

Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“

До г-жа Иванка Киркова, Началник на РУО-Пловдив

До г-жа Диана Ковачева, омбудсман на Република България

До инж. Борислав Стаматов, омбудсман на Пловдив

ДО МЕДИИТЕ

 

НАШИТЕ ПИТАНИЯ В НАЧАЛОТО НА УЧЕБНАТА ГОДИНА

 

от групата на небезразличните граждани на България

 

Уважаеми господин Министър на образованието и науката,

Уважаема госпожо Председател на Синдиката на българските учители към КНСБ,

Уважаеми господин Председател на Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“

Уважаема госпожо Началник на РУО-Пловдив,

Уважаема госпожо омбудсман,

Уважаеми господин омбудсман,

 

Като небезразлични граждани се смятаме за длъжни след откриването на новата 2020-2021 учебна година да Ви поставим отново (понеже след като сме ги поставяли многократно в „отговор“ сме получавали единствено Вашето тъй многозначително мълчание!) следните въпроси, свързани с нерешени по нашето убеждение изключително важни, нетърпящи никакво отлагане въпроси:

 

1.) Как смятате да решите поставяния от нас многократно проблем около воденето предимно от неспециалисти на т.н. лекторски часове по ред немаловажни учебни предмети като философия, музика, изобразително изкуство и много други?

 

2.) Докога тия лекторски часове ще бъдат заплащани по унизително ниски  расценки (7 лв. на учебен час), т.е. в пъти по-ниско от часовете, водени от щатните преподаватели по същите тези предмети, което, както е известно, е главна причина за воденето им от неспециалисти?

 

3.) Как се отнасяте към подхвърлената от нас идея за решаването на горния проблем чрез воденето на въпросните часове само дистанционно (в „електронна среда“ или онлайн), което дава възможност да бъдат водени вече от специалисти, а пък на тази база е вече напълно възможно лекторските часове по даден предмет в съседни училища (училища в съседни общини) да бъдат обединени и така да образуват поне половин щат, с оглед да бъдат заплащани на преподавателите що-годе по-достойно?

 

4.) Не е ли безобразие много учебни предмети в по-малките училища да бъдат водени от неспециалисти, а в същото време добре подготвени преподаватели по тия предмети да стоят години наред безработни, често и без средства за съществуване, което ги принуждава да се прехранват било като общи работници, било като пазачи и пр.?!

 

5.) Какво да правят особено младите специалисти по дадени учебни предмети, които по никакъв начин не могат да си намерят работа като учители понеже учителските места обикновено (допенсионно) са заети от приближени на директорите на училища хора, ето, примерно в Пловдивския регион установихме, че има група от млади философи, които тази есен циркулираха от училище в училище обикновено без почти никаква надежда да си намерят учителско място с що-годе достойно заплащане (нима може да се живее като се работи на хонорар примерно за 120 лв. месечно?!)?

 

6.) Не е ли време тази крещящо несправедлива кадрова политика на МОН (даваща абсолютно само-пълно-властие на училищните директори!), водеща до превръщането на училищата във феодални владения (или, още по-добре казано, в мафии!), кръжащи около всеобщо обожаваната господстваща личност на пълновластния „собственик“ на училището (!), да бъде подложена на предложения от нас демократичен дебат, с оглед изнамирането на разумен и справедлив вариант на добре работеща, отстраняваща аномалиите и абсурдите на досегашната система за подбор и назначаване на учителите? Нима не разбирате, че съществуващото положение води дотам, че назначените на безсрочен договор учители вече нямат никакъв стимул да се развиват професионално щом като единственият начин за оцеляването им до пенсия е колкото е възможно по-мило и по-редовно да се подмазват на директора?

 

7.) Как се отнасяте към нашето предложение (вероятно пак хвърлено от чиновниците по безцеремонно грозен начин в коша за боклуци!) във всяко училище, с оглед облекчаването на присъственото обучение на учениците, да се даде право на учениците да избират по каква форма желаят да се обучават, т.е. да имат възможността да избират между присъствено обучение при титулярния учител и алтернативен дистанционно воден курс, воден от външен учител по същия учебен предмет, което неимоверно ще повиши (благодарение на съревнованието, благодарение на конкуренцията!) качеството на преподаване и обучение и също ще спомогне за осъвременяването на подходите, да не говорим за това, че по този начин ще се „излюпи“ тъй отдавна прокудената от училищната система свобода?

 

8.) Докога ще продължава толкова безчовечното, несправедливо и жестоко остракиране от държавното образование на учителя-дисидент Ангел Грънчаров и неговата съпруга, също учителка,  давате ли си сметка какви морални и материални щети нанасяте на това учителско семейство след като примерно г-н Грънчаров, цял живот работил като учител, сега вече не може да събере изискващия се учителски стаж, не може дори да се възползва (въпреки влошеното му, заради репресиите, на които беше подложен, здравословно състояние!) от възможността за т.н. „ранно пенсиониране“,  не може също така да се пенсионира и редовно като учител (той ще навърши изискващата се възраст след 2-3 години, стига, разбира се, да доживее дотогава!), благодарение на всичките тия гаври и издевателства, на което го подложиха самозабравили се властници в образованието (които още си блаженстват на ръководните постове, въпреки проявения от тях и несъвместим със статута им аморализъм!), г-н Грънчаров беше ощетен и от полагащите му се социални предобивки, да речем, от 10-те месечни заплати, които се дават като бонус на пенсониращите се учители и пр.?! Позволяваме си по този пункт да Ви попитаме: не се ли налага, с оглед на крещящата несправедливост, да се изнамери начин, съобразно съществуващото законодателство, той да бъде все пак някак справедливо възмезден и обезщетен, предвид все още съществуващата възможност за това – или ръководството на пловдивското образование (с безхаберието си за стореното спрямо този достоен човек и учител!) просто иска да ни убеди, че на г-н Грънчаров е отредена страшната участ да му бъде жестоко отмъстено не иначе, а чрез предизвикването на преждевременната му смърт, иначе казано, чрез унищожаването, чрез убиването му? А тази безпрецедентно жестока ситуация давате ли си сметка какви поражения нанася върху психиката и здравето на неговата съпруга, която, без никаква вина при това, е наказана двойно: и с принудителната своя безработица, и с жестоката гледка на убивания пред очите й неин съпруг?! Позволяваме си тук в тази връзка да Ви запитаме: що за „морал“ имат тия, които причиниха всички тия страдания на едно учителско семейство – и доколко техният морал е съвместим със статута им не само на учители, но и на ръководни дейци в пловдивското образование?! Не е ли този случай крещящ пример за АБСОЛЮТНАТА БЕЗЧОВЕЧНОСТ И АМОРАЛНОСТ на системата, в която е възможно да виреят подобни позорни и безчовечни явления?! Как изобщо спите, многоуважаеми дами и господа управляващи и властващи (т.е. отговорни за всичко ставащо в българското и пловдивското образование!) след като знаете какво причинихте и какво продължавате да пречинявате на учителското семейство Грънчарови?!

 

9.) Кога ще благоволите да обърнете подобаващо внимание на безброя наши предложения и настоявания за започването на пълноценни демократични дебати между небезразличните граждани, родителите, учениците, учителите и управляващите под формата на „кръгли маси“, на които да бъдат поставяни всички ония истински важни, горещи, нетърпящи никакво отлагане проблеми както на конкретните училищни общности, така и на ниво регион Пловдив, а какво пречи и на национално, общодържавно ниво?! Нима не съзнавате, че с упоритата си съпротива по този въпрос Вие без капка неудобство фактически и на практика демонстрирате не само войнствената си антидемократичност, но и дори нетърпимата си неприязън срещу всички ония фундаментални духовни и нравствени начала, на които се крепи не само образованието, но и самия живот на нацията и страната ни?!

 

10.) Дали някой от Вас все пак не е преживял известен душевен катарзис благодарение на предишните ни тъй призивни отворени писма и да е стигнал до убеждението, че достойният изход е един-единствен: подаването на оставка? Нима, ако единодушно смятате такъв един вариант за абсолютно невъзможен, не си давате сметка какво показва и говори такова едно Ваше твърде смущаващо единодушие?! Не допускате ли, че то е несъвместимо тъкмо със статута Ви на ръководители на такава една фина духовна и културна сфера – каквато е образованието, личностното и нравственото формиране на младите хора на България?! А можете ли да си дадете сметка за това какви поражения върху това последното дава Вашето собствено абсурдно поведение?

 

С това свое поредно отворено писмо просто се опитваме да Ви помогнем да осъзнаете ясно докъде стигнахте, докъде доведохте нещата, т.е. каква ситуация в крайна сметка успяхте да сътворите с обединените си самоотвержени усилия на тъй сладкото властническо-бюрократично нищонеправене. Понеже наред с другото сме правдолюбиви, свободолюбиви и човеколюбиви, си позволяваме този благороден хуманитарен жест към Вас, който, да се надяваме, ще успеете най-сетне да оцените в неговия собствен смисъл.

 

19  септември 2020 г.

 

С УВАЖЕНИЕ: (ЛЮБЕН ВОДЕНИЧАРОВ,

упълномощен от групата на 

небезразличните граждани да

води кореспонденцията с институциите)

понеделник, 14 септември 2020 г.

ЧЕСТИТКА ПО СЛУЧАЙ ПЪРВИЯ УЧЕБЕН ДЕН

 


До г-н Румен Радев, Президент на Република България

До г-н Бойко Борисов, Министър-Председател на Република България

До г-жа Цвета Караянева, Председател на Народното Събрание на Република България

До г-н Красимир Вълчев, Министър на образованието и науката

До г-жа Иванка Киркова, Началник на РУО-Пловдив

До г-жа Диана Ковачева, омбудсман на Република България

До инж. Борислав Стаматов, омбудсман на Пловдив

ДО МЕДИИТЕ

 

ЧЕСТИТКА ПО СЛУЧАЙ ПЪРВИЯ УЧЕБЕН ДЕН

 

от групата на небезразличните граждани на България

 

Уважаеми господин Президент на Републиката,

Уважаема госпожо Председател на Народното Събрание,

Уважаеми господин Премиер,

Уважаеми господин Министър на образованието и науката,

Уважаема госпожо Началник на РУО-Пловдив,

Уважаема госпожо омбудсман,

Уважаеми господин омбудсман,

 

Днес е 15 септември, днес училищата отварят вратите си след... 7-месечно прекъсване, да, 7 месеца училищата в свидното ни отечество бяха пусти; много е възможно, за жалост, скоро след започването на учебната година училищата пак да опустеят: към лудостите на абсурдната по начало система се прибавиха идиотщините на корона-вирусната истерия. Дали няма скоро да доживеем паметния ден, в който ще открием, че децата ни е по-добре да си останат... необразовани – вместо душите им да бъдат пресовани от недомислията на ТАКАВА "образователна" система, която е загубила най-важното, своя човешки характер (принцип на човешкото, знайно е, е СВОБОДАТА, която е прокудена от българското образование вече десетилетия наред!)?!

Ние Ви писахме прекалено много пъти, писахме Ви упорито много време, а Вие също толкова упорито мълчахте, нищичко не казвахте в отговор; сега за сметка на това ще бъдем съвсем лаконични. Поздравявайки Ви по повод началото на учебната година, държим непременно да обявим, че за всичко, което става в българското образование, в училищата, ПЪЛНАТА ОТГОВОРНОСТ носите тъкмо Вие! Пораженията върху душите на младите, които нанася построената на изцяло погрешни основания "образователна" система са неизчислими – също както неизчислими са вредите и пораженията, които ТАКАВА ирационална, волунтаристична система нанася и върху цялостния живот на страната и нацията. Това, че истински, същностен, коренен поврат към добро в образованието не само че не се наблюдава, но и не се предвижда, е най-голямото престъпление на управляващите нашата страна от десетки години насам!

(Не)уважаеми господин Премиер, Вие носите главната отговорност за пропилените 11 години, в които беше съдбовно необходимо да бъде направена истинска образователна реформа; господстващата образователна бюрокрация Ви наложи изгодна на нея, ненакърняваща безпределния й властови монопол менте-"реформа", а Вие постъпихте по най-подлия начин: платихте на учителите за послушанието и за примиреността им – като на няколко пъти им повишихте заплатите. И за срам на българското учителство те капитулираха: който слушка – папка, нали така?! Горчиво обаче се лъжете, че по този начин ще замажете проблемите и ще избегнете възмездието. Нанесохте обаче незаздравяващи рани върху морала на българските учители – и оттам върху душите на горките ученици, защото нали си давате сметка за това как всичко, правено или неправено в образованието, рефлектира в крайна сметка върху душите на младите хора?! И страшни поражения нанесохте върху морала на унизената ни нация. Превърнахте България в Мутроландия – ето това никога няма да Ви бъде простено; заради него покрихте името си с вечен позор!

Няма да се обръщаме последователно към всички останали адресати на това писмо, понеже, дето се казва, се изприказвахме. Затова си позволяваме този път да Ви изпратим две публикации в блога на г-н Ангел Грънчаров (опрасканият, уволненият, остракираният от системата философ, учител, дисидент и небезразличен гражданин), в които е казано всичко онова, което в този ден вълнува и всички нас, дето се нарекохме група или общност на небезразличните граждани. Г-н омбудсманът на Пловдив много се вълнува кои точно сме ние, какви са нашите имена, за да задоволим неговия интерес, ще си позволим да му кажем: погледнете по площадите и улиците на София и България, г-н омбудсман, виждате ли, че протестиращите граждани ставаме все повече и повече, ето, това сме ние, небезразличните граждани, ние протестираме тъкмо защото сме небезразлични! Надяваме сега сте напълно доволен от отговора ни на Вашия постоянен въпрос за нашия числен състав. Ето и въпросните текстове, които настояваме и Ви обявяваме, че следва да приемете като органична и неделима част от това писмо: 

Какво писмо написах до небезразличните граждани?

Какво става с душите на вашите деца и внуци, които днес пращате в прогнилата отвсякъде "образователна" система на тъй приказната страна Мутроландия?

Ще се радваме да вникнете добре в смисъла на тия текстове, които учителят-философ Грънчаров е написал, изразявайки и нашите мисли. Учителите, истинските учители са тези, които казват това, което мисли народът. Вие забранихте на г-н Грънчаров да учителства, изхвърлихте го от училището, където му е мястото (точно такива учители са нужни на българското образование сега!), в замяна получихте това, че той фактически стана учител не само на нас, мислещите и небезразлични човеци и граждани на България, но стана също така и... Ваш учител: толкова безценни уроци Ви изнесе той през последните години, ала Вие изглежда не възприемате нищо! И защо ли е така?! Нима сте... функционално непълноценни, да не кажем неграмотни – щом не успявате да постигнете смисъла на това, което той Ви преподава? Имате нещо гнило в... Дания, така ли да възкликнем най-сетне?! Думи вече нямаме: Вашето безразличие е потресаващо!!! Знаете ли какъв нетърпим абсурд е начело на държавата ни да стоят толкова безразлични хора като Вас?!

 Приятно властване Ви желаем!

 

15 септември 2020 г.

 

С УВАЖЕНИЕ: (ЛЮБЕН ВОДЕНИЧАРОВ,

 

упълномощен от групата на 

небезразличните граждани да

води кореспонденцията с институциите)

събота, 12 септември 2020 г.

Настъпи ново, вдъхновяващо време на промени; да го приветстваме - и да се подчиним на тъй благотворния му призив!



До г-жа Иванка Киркова, Началник на РУО-Пловдив
До г-н Красимир Вълчев, Министър на образованието и науката
До г-жа Янка Такева, Председател на Синдиката на
българските учители към КНСБ,
До г-н Юлиян Петров, Председател на
Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“
До г-жа Диана Ковачева, омбудсман на Република България
До инж. Борислав Стаматов, омбудсман на Пловдив 
ДО МЕДИИТЕ

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА ЗАПОЧВАНЕ НА ДЕМОКРАТИЧЕН ДЕБАТ В УЧИЛИЩАТА И В ОРГАНИТЕ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО

от групата на небезразличните граждани на България

Уважаеми Господин Министър,
Уважаема Госпожо Началник на РУО-Пловдив,
Уважаема Госпожо Председател на Синдиката на българските учители,
Уважаеми Господин Председател на Синдикат „Образование“,
Уважаема Госпожо омбудсман на България,
Уважаеми Господин омбудсман на Пловдив,



След два дни започва новата учебна година. И то в условия, които са многозначителни: всички абсурди на образователната ни система "лъснаха на слънцето", станаха очевидни благодарение на т.н. "криза около корона-вируса": МОН спусна 30 страници "инструкции", които превръщат процеса на обучението (доколкото такъв изобщо е бил налице в предишните години) в непресекваща вакханалия на идиотизма! Синдикатите, естествено, мълчат, което е израз на подкрепа, на поддържане на печалното, ала изгодно за тях статукво: синдикалната мафия е напълно солидарна с мафията на властващата самодоволна бюрокрация. 
В системата цари гробно, мъртвешко мълчание. Страхът с сковал душите и е блокирал волята. В тези условия е просто наложително да започне предлаганият от нас от години свободен, пълноценен, истински демократичен дебат по всички ония въпроси, по които сега никой не смее да каже каквото и да било. 
Да, противоотровата на смъртоносната болест на антидемократичната система (тоталната парализа!) е разумното действие, което обаче ще се отприщи благодарение на тия предлагани от нас и така неприятни за бюрократите демократични дебати. 
Като начало, като първичен тласък, придаващ движение в изцяло парализираната система предлагаме да бъде обсъдено казаното в ето този своеобразен документ (нещо като видеобръщение, което записа тия дни г-н Ангел Грънчаров):


Моето пределно откровено обръщение към учителите, учениците, родителите, гражданите във връзка с началото на учебната година


Желаем Ви приятно гледане!
Ще очакваме от Ваша страна конкретни предложения за деня и мястото, където да се срещнем и да отпочнем тия, позволяваме си да кажем, душеспасителни дебати. Верният подход е тъкмо този: непосредствена и практическа реална демократизация, либерализиране и декомунизиране на отношенията в конкретните образователни общности – и в институциите, властващи в образователната система. Повратът ще дойде само по този начин. Вървенето по стария път доникъде не води, този път всъщност не е нищо друго освен кръжене в омагьосан кръг. Което е крайно време да престане. 
Знайте: ние, гражданите, които не сме безразлични (а все повече граждани в нашите дни на всекидневни граждански протести против разплулата се от разврат, от престъпления и от беззакония арогантна власт успяват да победят безразличието и да стана небезразлични като нас!), няма да позволим мъртвилото в българското образование да продължава безкрайно! Развалата трябва да бъде спряна. Животът в училищата, в общностите, занимаващи се с обучение, с образование, с личностно развитие, с формиране на духовни ценности ще се отприщи само благодарение на възраждането и култивирането на демократичния дух, на демократичните нрави, на пълноценните демократични отношения. 
Този е верният път. В тия дебати ще ви обясним, че длъжностните лица, заемащи възлови постове в държавното образование, не трябва да пречат на развитието, а са длъжни да го обслужват. Много сте се объркали ако продължавате да си мислите, че вашата работата е да пречите на живота и на прогреса. 
Крайно време е да осъзнаете в какво положение сте се оказали. Ние се опитваме да ви помогнем, ала вие продължавате да се инатите. Което ще доведе до измитането ви като ненужни и вредни. Ето, сами решавайте каква ще бъде съдбата ви. 
Има и друг начин за излизане от тъй неблагоприятната ситуация: оставката. Който си мисли, че ще му позволим да вреди и да пречи безкрайно, горчиво се лъже. 
Свърши времето на необуздания бюрократичен произвол! Настъпи ново, вдъхновяващо време на промени! Да го приветстваме – и да се подчиним на тъй благотворния му и ентусиазиращ душите ни призив!

13 септември 2020 г.


С УВАЖЕНИЕ: (ЛЮБЕН ВОДЕНИЧАРОВ
упълномощен от групата на небезразличните граждани 
да води кореспонденцията с институциите)

петък, 4 септември 2020 г.

Каква идея за промяна в системата за назначаване на учителите предлага философът Ангел Грънчаров?



Ето какво писмо написах и изпратих до г-жа Мария Василева, а след това препратих и до няколцина от най-активните небезразлични граждани от нашата група или общност:


Здравей, Мария,


Дано това мое кратко писмо те намери в добро здраве и в подобаващо за размисъл настроение на духа и душата! Искам да те попитам нещо, което според мен е важно, много ме интересува какво мислиш ти по поставения проблем. (Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ)

Предлагаме името на публичния философ Ангел Грънчаров за влизане в гражданската квота на кандидат-депутатската листа на ПП-ДБ

До г-н Кирил Петков, съпредседател на ПП "Продължаваме промяната" До г-н Атанас Атанасов, председател на ПП "Демократи за сил...