До г-жа Стоянка Анастасова, Директор на ПГЕЕ – Пловдив
До г-жа Ангелина Шикова, преподавателка по Философски цикъл в ПГЕЕ – Пловдив
До г-жа Стоянка Николова, преподавателка по Философски цикъл в ПГЕЕ – Пловдив
До г-жа Петя Тоткова, преподавателка по Философия в ПГЕЕ – Пловдив
До г-жа Йоанна Григорова, преподавателка по "Свят и личност" в ПГЕЕ – Пловдив
До г-жа Иванка Киркова, Началник на РУО-Пловдив,
До г-жа Антоанета Кръстанова, експерт по философия в РУО-Пловдив,
До г-н Красимир Вълчев, Министър на образованието и науката,
До г-н Юлиян Петров, Председател на Синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа"
До г-жа Янка Такева, Председател на СБУ
До г-н Борислав Стаматов, омбудсман на Пловдив
ДО
МЕДИИТЕ
ПРИЗИВ ЗА
ДИСКУСИЯ, НАСТОЙЧИВО ПОСТАВЯЩ ПРЕДЕЛНО ВАЖНИЯ ВЪПРОС „КОЙ Е ВЕРНИЯТ НАЧИН ЗА ЕФЕКТИВНО
ОБУЧЕНИЕ ПО ФИЛОСОФИЯ?”
от
групата на небезразличните граждани
Уважаема г-жо Директор на ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" – Пловдив,
Уважаеми г-жи преподавателки по Философски цикъл, по философия и по „Свят и личност“ в ПГЕЕ – Пловдив,
Уважаема г-жо Началник на РУО-Пловдив,
Уважаема г-жо експерт по философия в РУО-Пловдив,
Уважаеми г-н Министър на образованието и науката,
Уважаеми г-н Председател на Синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа",
Уважаема г-жо Председател на СБУ,
Уважаеми г-н омбудсман на Пловдив,
Уважаеми ученици, родители и учители от пловдивската ПГЕЕ,
В блога си г-н Ангел Грънчаров, философ от Пловдив, е получил услужливо линк към ето тази съвсем свежа публикация: ПГЕЕ-Пловдив отбеляза световния ден на философията. Т.н. "световен ден" на философията се чества от известно време ежегодно, и то винаги в третия четвъртък на месец ноември, сиреч, събитието наистина е съвсем свежо. Чудесно е, че в учителките по философия в ПГЕЕ (които са заместили г-н Грънчаров след неговото тъй епично опраскване-уволнение от многострадалната директорка на това училище) са организирали такава една хубава инициатива, която обаче, въпреки всичко, някакъв анонимен черногледец в блога на философа Грънчаров оцени ето как:
Напълно показно мероприятие, организирано и
проведено в чисто социалистически дух – с оглед да бъдат демонстрирани някакви
мними "успехи". И да бъдат замазани и заметени под килима истински
важните проблеми.
Както и да е, да оставим тия естествени, неизбежни несъвместимости и различия. В общността на небезразличните граждани обаче проведохме по този повод някои консултации и обсъждания, в резултат на което изкристализира следната идея: тъй като преди известно време стана така, че на два пъти ние се обърнахме към ръководителите на инстанциите от образователното ведомство, в които конкретно поставихме поредица от въпроси около нелеката ситуация в пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" (виж: Нови важни предложения, този път представени в съвсем иновативна форма, това обръщение трябва да се разглежда с едно допълващо и коригиращо го второ обръщение, двете по този начин следва да се разглеждат като нещо цяло: Необходима корекция и допълнения към предишно наше отворено писмо, придружени с нашите извинения, и второто обръщение, което поставя един напълно конкретен въпрос: Как се решава загадката около нескончаемия, вече 10-годишен ремонт на физкултурния салон и на производствения корпус на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин"?. Излишно е да съобщаваме, че от институциите, включително и от ръководството на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин", не получихме никакъв отговор, нашите предложения бяха посрещнати с обичайното упорито, непоклатимо, горделиво властническо мълчание. И точно по тази причина сме склонни да смятаме, че цитираната най-горе публикация в някакъв смисъл все пак е специфичен, своеобразен отговор, който е изцяло в стила на многострадалната директорка на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин": вие поставяте някакви си там "проблеми", критикувате, "оплювате" ни, но ето, „ний постоянно берем и жънем какви ли не успехи“, да, нас ни вълнува най-вече произвеждането на успехи, а на посочваните от вас проблеми ние не обръщаме никакво внимание – щото смятаме, че се мъчите да ни злепоставите, щото сте недобронамерени; известно е, че въпросната многострадална директорка на това учебно заведение критики не търпи, но за сметка на това обича "успехите", ах, как сърдечно тя обича успехите и най-вече тяхната пропаганда, с оглед да бъде забравено за провалите, проблемите, дефектите и пр.?! Иначе казано, нейният стил е: проблемите ще ги замитаме под килима, та всичко да изглежда превъзходно и едва ли не бляскаво, външно погледнато, няма защо да се ровим в проблемите, щото ние тях не можем да ги решим, а ще чакаме чудодейни инструкции отгоре, от премъдрия мозъчен център, именно от светая светих на системата, от изцяло непогрешимото Министерство. Цялата битка с "народния враг Грънчаров", увенчана с велика пирова победа на директорката-многострадалка, се водеше с такава страст именно защото той кажи-речи всекидневно поставяше най-горещите, остри, парещи и прочие проблеми в обучението и в отношенията вътре в самата училищна общност, по тази причина той беше изритан с великолепен мутро-гербовашки шут от войнствената многострадална директорка, та по този начин всички проблеми бяха покрити с бетонния покров на мълчанието: та нали като не се говори за проблемите, тях все едно вече ги няма?! Този "злодей Грънчаров" се беше одързостил дотам, че с цялата си наглост беше предложил постоянно функционираща "кръгла маса" по непосредствената и практическа РЕАЛНА ДЕМОКРАТИЗАЦИЯ и ДЕКОМУНИЗАЦИЯ на отношенията в конкретната училищна общност, не само предлагаше дебати по истински важните проблеми, но и сам организираше и провеждаше такива дебати в създадения и ръководен от него години наред Дискусионен клуб в училището, с което, разбира се, сам си подписа смъртната присъда: директорката безжалостно го изрита от училището, ползвайки се неправомерно от цялата власт, която има.
Да, но се оказа, че сталинската максима "Есть человека, есть проблема, нет человека – нет проблемы!" уж все още действа, ама не съвсем, щото, за жалост, "народният враг Грънчаров" не само оцеля след опраскването му, но и продължи своята борба, около него се сформира групата или общността на небезразличните граждани, която вече на по-широка основа предлага кажи-речи всяка седмица какви ли не инициативи, с оглед да започне работата си въпросната "кръгла маса" по непосредствената и практическа РЕАЛНА ДЕМОКРАТИЗАЦИЯ-ДЕКОМУНИЗАЦИЯ, но този път не само и единствено в мащаба на училищната общност на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин", но и в мащаба на пловдивското, а защо не и българското образование като цяло. Оказа се, че тъй сърдечно мечтаното спасение и уют в блаженото катастрофално статукво в условията на проклетата приближаваща все пак реална демократизация не само няма, но и не може да има, въпреки че неуморимата директорка на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" най-вероятно още си пребивава в илюзията-утопията, че е успяла да капсулира това учебно заведение така яко зад стените на бюрократично-авторитарното всемогъщество и безразличие, че животът – и духът на свободата, неотнимаемо присъщ му! – просто няма как да покълне, камо ли пък да даде плодове след като е прокуден, след като няма как да започне да пулсира, бетониран е в стените на въпросната непоклатима бюрократична крепост. Темата е огромна и ние тук нямаме възможността да продължим своя анализ, в тази уводна част просто щрихирахме някои възлови моменти, необходими за разбирането на иначе прелюбопитната и безкрайно интересна психологическа и нравствена ситуация, която успя да забърка тъй неуморната, но за сметка на това безкрайно многострадална директорка на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин", за която, убедени сме, един ден и песни ще се пеят: понеже тя успя да роди несрещан в историята и особено в съвременността и при това грандиозен природно-културно-социален-бюрократичен феномен.
Понеже възприемаме цитираната в самото начало пропагандираща успехите публикация в сайта на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" все пак като плах, пък макар своеобразно-извратен опит за някакъв специфичен диалог от страна на ръководителката на въпросното учебно заведение, то ние, от общността на небезразличните граждани, се чувстваме длъжни да се включим в този, вярно, не съвсем адекватен и странен диалог, поради което решихме да отправим поредица от питания както до директорката, така и до учителките по философия, но най-вече адресирани до учениците в училището, а също така и до техните родители. Убедени сме, че трябва да направим нужното да издигнем на длъжната висота този толкова необходим цялостен и най-вече демократичен дебат, понеже нас съвсем не ни задоволява повърхностното и демонстративно-показно, в чисто социалистически стил, изтъкване на някакви мними успехи, което цели да замъгли и изопачи реалната и изключително тежка (най-вече в психологически и нравствен план!) ситуация, в която пребивава училищната общност на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин". Питаме се само дали трябва да класифицираме по раздели своите въпроси или да ги оставим така, както са се родили в нашите няколкодневни оживени дебати, които проведохме. Засега решаваме да заложим на импровизацията и спонтанността (белези на свобода!), пък след това ще видим дали няма да е по-добре (с оглед пълноценността на започнатия дебат!) да ги подредим по групи или раздели. Искаме също така да дадем възможност и на други хора, заинтригувани от чудесния казус, да предложат своите въпроси и коментари, по тази причина решаваме да изпратим своето обръщение до училищната общност на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" след около седмица. А ето сега и първоначалния списък с въпроси, който изработихме или съставихме:
1.) Най-напред държим да поздравим организаторките, именно учителките по философия в пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин", да, многоуважаеми госпожи Ангелина Шикова, Петя Величкова, Стоянка Николова и Йоанна Григорова, поздравяваме Ви за чудесната инициатива, радваме се, че сте успели да постигнете такава съпричастност към философията от страна на участвалите ученици; предполагаме, свободните дискусии и дебати, които учениците са провели, са били изключително интересни и поучителни; в тази връзка си позволяваме да Ви запитаме: дали пък не е възможно, с оглед да задоволите нашия необичайно висок интерес, да публикувате на сайта на училището, примерно, аудиозаписи (или дори видеозаписи) на някои от тези дискусии, убедени сме, че все някой се е сетил да запази тия безценни изяви на Вашите ученици? Молим да ни разберете добре, ние Ви вярваме, че всичко е било така вълнуващо и великолепно, както го описвате в своя отчет, но какво пречи да ни дадете възможност и ние непосредствено да изпитаме такова едно интелектуално блаженство, а именно да се насладим на обсъжданията, които младите хора са провели? Ще се радваме да откликнете на нашата молба и да публикувате такива записи, които, вярваме, ще бъдат интересни за много широк кръг от хора, от граждани, да не говорим пък за това колко ще са вълнуващи за родителите на Вашите ученици!
2.) Радваме се, че сте поставили най-напред за свободна дискусия въпросът "Какво за мен е философията?", откриваме, че този въпрос сякаш директно е взет от учебното помагало на бившия учител по философия в това училище г-н Ангел Грънчаров, наречено "Лаборатория по философия" (с подзаглавие "Книга за опитващите се да разбират"), с което, вярваме, сте запознати (то се намира в училищната библиотека, там има екземпляри от всички негови учебни помагала и книги, дарени на училището). Не знаем дали сте запознати с това учебно помагало, но държим да Ви известим, че то съдържа, в един Сократов маниер, предимно поредици от въпроси по най-важните теми на философията; по тази причина държим да Ви го препоръчаме; бихте могли да го ползвате с успех в интерес на качественото и съвременно обучение на учениците. В този контекст искаме да Ви запитаме: как се отнасяте към преподавателския подход, на който г-н Грънчаров е такъв горещ привърженик, а именно на свободните дискусии по истински важните въпроси, които биха могли да предизвикат отклик и интерес у учениците? Доколко в своите часове Вие се ползвате от този така адекватен на същината на философията обучителен подход, при който учениците сами откриват ония истински важни моменти на пълноценното разбиране, оставащо за цял живот? А известно ли Ви е, че г-н Грънчаров беше уволнен от пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" тъкмо защото в неговите часове той беше заложил най-вече на този обучителен подход? Казваме Ви това за Ваша информация, хубаво е, че давате възможност на учениците да дебатират по най-значимите въпроси, но си позволяваме да Ви запитаме: до каква степен се ползвате от този подход в своите часове (предвид изключително малкото учебно време!), дали пък такава възможност на учениците не сте дали само в Световния ден на философията, като част от организираните в този ден мероприятия, който обаче е само един ден в годината? Щото ако учениците имат съвсем рядката възможност да дебатират (примерно само един ден в годината, когато светът отдава почит на философията), то, съгласете се, това е твърде малко и е съвсем недостатъчно. Ако пък сте решили, с оглед пълноценното философско обучение на учениците си, да практикувате дискусионния подход по-често и редовно, дали пък тогава и Вие няма да бъдете застрашени от наказанието на г-н Грънчаров, което му наложи директорката г-жа Анастасова? Или тя на Вас вече разрешава с учениците си дебатирате пределно свободно, питаме, защото ни интересува дали тя в крайна сметка не е все пак преосмислила своята позиция против свободното дискутиране, която с такава непримиримост показа в отношението си към бившия дългогодишен титулярен учител по философия в ПГЕЕ "ТЕТ Ленин", имаме предвид г-н Ангел Грънчаров?
3.) Свободното дискутиране е прекрасно нещо, но дали то се прави наистина свободно? И какво означава това, дали учениците имат пълното право да кажат какво мислят, или в своите изказвания те са принудени да възпроизвеждат (с оглед доброто си представяне предвид оценката!) тези и постулати, които са намерили сервирани наготово в учебника?! Интересува ни в тази връзка: дали Вашите ученици са задължени да учат по един и същ учебник, който е избран от преподавателката по философия? Имат ли право Вашите ученици да си изберат друг учебник, който, примерно, повече ги е впечатлил или им е харесал? Дали пък Вашите ученици имат правото да учат откъдето си искат, откъдето намерят за добре, не само и непременно от един задължителен учебник, а от всякакви източници, текстове, книги и прочие? Г-н Грънчаров навремето имаше големи спорове не само с директорката на училището, но и с инспекторката г-жа А.Кръстанова най-вече по този пункт, именно определянето на един-единствен задължителен учебник, той беше привърженик на тезата, че учениците имат пълното право да четат от каквито си искат помагала, учебници, книги и пр., поради което и беше наказан с опраскване-уволнение, щото директорката смяташе, че по този начин е в грубо нарушение на свещените министерски инструкции. Питаме как е при Вас, щото ни вълнува въпроса дали има вече известен прогрес по този пункт. Вие как мислите, кой е по-добрият начин: да се учи по един-единствен задължителен учебник или учениците да имат възможността и правото да се подготвят както и откъдето искат? Вълнува ни също: дали и в средите на властващите, имаме предвид г-жа директорката и г-жа инспекторката, не е настъпил известен прогрес в тази посока в годините (вече 4!) след опраскването-изритването-изгонването-уволнението на г-н Грънчаров, заради своите разбирания превърнал се не само в нещо като "народен враг", но и като голям "грешник", в очите на въпросните властващи.
4.) Разбираме Ви, че ще Ви е безкрайно трудно да отговорите честно на тези наши въпроси, особено пък ако на Вашите отговори се даде дължимата гласност, публичност. Знаем добре, че ако кажете нещо, което няма да се хареса на г-жа директорката най-вече, рискувате да си навлечете нейното неодобрение, което Ви грози с ред бъдещи неблагополучия и крайно неприятни изпитания. Но все пак смятаме, че учителите по философия би следвали винаги да залагат на истината, независимо от това, че в повечето случаи, особено в нашенските родни условия, такава една правдолюбива позиция се съпровожда от съответните беди, главоболия, неприятности, нещастия и пр. Разбира се, непростимо е учител по философия от страх или заради други такива непристойни чувства започне да си криви душата и да говори онова, което му е изгодно, а не онова, което е вярно, което е истина. В този контекст си позволяваме да Ви препоръчаме нещо крайно рисковано, но за сметка на това пък благодатно: понеже в годините, предшестващи окончателното уволнение на учителя по философия г-н Грънчаров, в ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" нямаше потребните условия за наистина свободен дебат на училищната общност по поставяните от него проблеми, то дали не е целесъобразно и дори съдбовно необходимо непроведеният тогава душеспасителен дебат да се проведе в рамките на училищната общност именно сега, вярно, постфактум, но с ясна катарзистична цел, с оглед освобождаването на душите от натрупалите се напрежения?! Ние смятаме, че сега, след като страстите донякъде са отшумели, е още по-потребно да се проведе този непроведен тогава свободен и демократичен дебат, с оглед да се направи вярна преценка на станалото. Възможно е някои съвести на съгрешилите да са проговорили, знае ли се? Такива конкретни практически казуси, взети от самия живот, са особено благодатни за формирането на адекватна реакция у учениците, у които чувството за справедливост е така живо; подобни неизмислени, конкретни, взети направо от живота казуси са в състояние така да преформират душевния свят на младите, че да им помогнат да постигнат здравите, непоклатими и дълготрайни устои на своята нравственост.
5.) Чудесно е, че ученици от 9-ти клас са представили пред публика темата "Исторически развой на философията и ролята на човека в света", а пък ученици от 12-ти клас са изнесли кратка презентация относно изучаването на философията във всеки клас и къде тя намира приложение под заглавието "Дяловете на философията". Въпреки нашето възхищение от подхода Ви, многоуважаеми дами, преподаващи философия в пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин", ние имаме следната забележка, която може, стига да желаете, да възприемете като напълно доброжелателна препоръка: теоретизирането ВЪРХУ философията, превръщането на философията в "ПРЕДМЕТ" или в "обект за изследване", иначе казано, воденето на общи разговори ЗА философията може и да си има своето значение за повдигане на нивото на философските познания на учениците, но съвсем друго нещо е самото ЖИВО ФИЛОСОФСТВАНЕ, при което младите хора имат възможността сами и непосредствено да ПРАКТИКУВАТ духовното занимание, наречено философстване, ще могат да опитват, да се упражняват, да търсят истината по КОНКРЕТНИ жизнено достоверни казуси, да разнищват съответните човешки, социални или екзистенциални ситуации. Да, ние съзнаваме, че и общите теоретични обсъждания дават някаква възможност за отдаване на живото философстване, но това не винаги се получава, този подход, длъжни сме да признаем, е все пак ВЪНШЕН, т.е. учениците заемат една външна, отчуждена спрямо философията и философстването позиция, която принципно ги дистанцира от възможността да се потопят в нея самата, да се отдадат на тази толкова вълнуваща одисея на духа, каквато по естеството си е философията. По тази причина си позволяваме да Ви съобщим разковничето за едно автентично обучение по философия, което именно има мощен ефект върху душите, съзнанията, духа, ценностите на младите хора: не трябва да бягаме от ония казуси, които самият живот всекидневно ни поднася, които са толкова жизнено достоверни, които всъщност СА самата жизнена реалност, в която ние самите съществуваме. Бягането от темите на живота, реалността и човека, които са ни непосредствено дадени, устремяването в "чистите теоретични пространства" на "философията изобщо" (и на "човека и живота изобщо"), която, както вече отбелязахме, по този начин става нещо външно и чуждо на обучаващите се, поставя прегради и стени пред непосредственото (неопосредстваното от нищо друго!) ЛИЧНОСТНО И ДЪЛБОКО ИНДИВИДУАЛНО преживяване, което именно има нужния духовен потенциал да преобрази душите и съзнанията, да ги подтикне към оня КАРДИНАЛЕН ВЪТРЕШЕН ПОВРАТ (към истината, доброто, святото, възвишеното, към чисто човешкото и божественото!), който именно ще преобрази и личностите, и живота на занимавалите се по верния начин с философия млади хора. Младите хора да "трупат знания" и то именно ЗА философията, по посочения чисто външен и затова отчуждаващ маниер, има своето значение, но до него не бива да се свежда обучението по философия, щото идеята на това обучение е младите хора да бъдат подпомогнати да станат самостоятелно и критично мислещи, т.е. свободно мислещи човеци, имащи своя личностно и индивидуално породил се духовен потенциал, а е знайно, че тъкмо благодарение на смисленото занимание с философия душата има своя шанс да стане плодовита, да започне да ражда идеи. Това, простете, няма как да стане ако на младите хора им предоставяме възможността само да се занимават ("предъвквайки го"!) с нещо, което наподобява (или имитира!) автентичното философстване, но не е такова, чуждо е на неговата идея или истина. По тази причина си позволяваме да Ви препоръчаме, многоуважаеми дами, учителстващи на попрището на философията в пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин", да се опитате да оцените подобаващо изтъкнатото тук принципно и фундаментално положение, което може да ви даде в крайна сметка онова тъй съкровено желано разбулване на ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТО ФИЛОСОФСТВАНЕ, благодарение на което философията е в състояние да изпълнява своята така велика и непостижима от нищо друго духовна мисия или пък задача.
6.) Какви именно казуси, взети направо от живота, можем да Ви препоръчаме ли? Пълно е с такива казуси, които при това са пребогати на смисъл, който може да обогати душите на Вашите ученици. Разбира се, нека самите ученици получат правото да осъзнават и да формулират по свой начин значимостта на тия безценни за упражняване в ЖИВО (не "книжно"!) ФИЛОСОФСТВАНЕ, този според нас е верният път. Безчет такива казуси ни предоставя тъй щедрият и преизобилен живот, и то всеки ден, ще изброим само някои, които са безценни за формиране на съзнанията на младите хора, да, ще изброим само някои: битката за реална демокрация, за върховенство на закона, която най-отговорните за бъдещето на страната българи водят със самодоволната и разплула се от разврат (от корупция, от произвол, от беззакония, от кражби и пр.) властваща мафия у нас; тържеството, триумфа на бездуховността (аморализма, глупостта, простащината, арогантността, безчовечността!) в свидното ни отечество – и как в такава една ситуация следва да се държат, какво трябва ДА ПРАВЯТ същите тия тъй потребни на страната ни небезразлични и отговорни, иначе казано, правдолюбиви и свободолюбиви, личности и граждани; ето ви още един казус, в който като в призма може би се пречупва всичко останало: майка, тормозена от насилвана от съпруга си и от неговия баща (!!!), убива и двете си деца, на 3 и на 4 г. и половина, какво ни показва – и то тъкмо за нас самите! – този потресаващ случай, нима можем да си позволим да го отминем с безразличие?! Казуси колкото щеш, важното е обаче да се промени нагласата спрямо философстването и обучението по философия, което иска да е истинско и смислено, ефективно и съвременно: не бива да се бяга от тия толкова "горещи" и дори "парещи" проблеми на живота и човека, не бива да се крием от тях, защото самият живот неслучайно ни поставя в такава една ситуация на духовна проверка и изпитание, на която трябва да издържим с чест, а не като малодушни и жалки в поведението си, в реакциите си, страхливи мижитурки. Промяната на фундаменталната нагласа спрямо философията и философстването, т.е. избягването на опасността те да бъдат разглеждани като нещо "стерилно чисто" и "външно", като нещо "пределно абстрактно" и, следователно, "чуждо" на интимния душевен и духовен свят на човека е онази именно "опорна точка", благодарение на която обучението по философия ще бъде "подместено" за да намери своя дълбок, автентичен и ефективен, съвременен, отговарящ на нуждите на съвременния човек смисъл. А пък казусите, които при тази принципна преориентация на съзнанията неизбежно душите ни ще почнат да се раждат (осъзнават и формулират), могат да бъдат най-различни по своята конкретика, по своята степен на общност. Примерно има проблеми, които са на ниво "човечеството като цяло" или "човека изобщо", те не бива да бъдат подминавани, но те не са всичко възможно и достъпно ни; има купища проблеми, които са на ниво "християнска евро-американска цивилизация на свободата и демокрацията", към която ние така или иначе принадлежим – и от които няма как да се скрием, няма как да избягаме; има купища проблеми на ниво страна и нация, има проблеми на ниво град (в случая Пловдив!), спрямо които също нямаме право да бъдем безразлични; има безчет проблеми на ниво конкретна човешка (училищна) общност, в случая училищната общност на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин", които е грехота да бъдат загърбвани или пък пренебрегвани; напротив, ако в рамките на конкретната човешка общност, към която принадлежим, благодарение на тъй съдбовните, пълноценни и направо животворни (истински свободни!) демократични и духовно извисени (благодарение именно на философията, която е незаменима в това отношение!) дебати или дискусии успеем така да си развием съзнанието и духа до степента на конкретното практическо действие или на непосредственото фактическо правене, то това означава, че ние сме постигнали тъй потребната ни промяна към добро не само в предела на своите души, но и на самата действителност, именно на живота си. Смятаме, че с горното Ви дадохме ключа за осъществяване на оня коренен, същностен, фундаментален и безкрайно важен духовен поврат, който не само ще промени към добро нас самите и живота ни, но и ще стане главна предпоставка за постигането на тъй потребния жизнен просперитет на страната и нацията ни, тръгнали и вървящи така неуверено по толкова благодатните и благословени (от самия Бог!) пътища на свободата.
7.) На базата на горното Вие, многоуважаеми дами, занимаващи се с обучението по философия в училищната общност на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин", в едно продуктивно сътрудничество със самите ученици, бихте могли да формирате по класове проблемно-изследователски групи или ядра от ученици, които да се заемат с началното проучване и провеждането на тази база на поредици от дискусии по въпросните конкретни жизнено достоверни казуси, взети именно от самия живот, които са плод на търсещата истината непокорна и дейна човешка индивидуалност или личност. Ние тук, в един чисто провокативен маниер, ще си позволим да Ви подхвърлим някои казуси, които, по наша преценка, нищо не пречи да бъдат възприети като подбудители, така да се каже, на значително по-творческия, автентично иновативен и напълно съвременен подход в обучението по философия в рамките на училищната общност на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин":
а.) Защо пловдивската ПГЕЕ (известна на пловдивчани все още като "ТЕТ Ленин"!) все още си няма патрон, коя ли е причината за тази аномалия? (Дали пък в пловдивската ПГЕЕ сме толкова "задръстени" и направо "тъпи", че не можем да си изнамерим достоен за нас патрон, който да ни вдъхновява?) Т.н. "ПГЕЕ-Пловдив" дали не е фалшификат, нима името на самия град може да бъде наш... "патрон", каква е тази тъй покъртителна идиотщина? Въпроси колкото щеш, в процеса на дискутирането ще се появят къде-къде по-интересни и важни, необходими и потребни въпроси. Примерно защо стана така, че след като през далечната 2011 г., в навечерието на честването на 50-годишнината на училището, учителят по философия Ангел Грънчаров, с група ученици, предложи негов патрон да стане... Стив Джобс (който именно по онова време беше починал!) и след като това предложение стана нещо като медийна сензация, тогава училището влезе в централните новини на всички телевизии под надслова "Ще победи ли Ленин Стив Джобс?", в самото училище новата тогава директорка заяви, че "моментът за това обсъждане сега не е подходящ, нека да мине честването на юбилея и тогава може би ще помислим!", е, минаха вече 10 години, защо досега няма никакво развитие по този въпрос? Тогава дори беше организиран референдум за името на училището, той беше проведен в рамките на училищната общност от Дискусионния клуб в ПГЕЕ, ръководен от г-н Грънчаров, бяха предложени много други имена за патрон, е, победи предложението патрон да ни бъде Стив Джобс (ученици-ентусиасти тогава даже писаха писмо до корпорация Apple и получиха окуражителен отговор за сътрудничество с нея; да, ама не, директорката не зачете резултатите от референдума и успя да замете под килима този тъй важен за училищната общност въпрос.
б.) Как оценявате тъй епичната одисея и направо безпощадна битка за отстраняването от училището на дългогодишния непокорен, т.е. правдолюбив и свободолюбив (неконформистично настроен!) учител по философия г-н Ангел Грънчаров, която многоуважаемата г-жа директорка на училището Стоянка Анастасова води години наред? Допустимо ли е един демократично мислещ учител по философия, който цял живот е преподавал с пълна отдаденост този толкова значим за духовното и личностното развитие на младите хора учебен предмет, да бъде уволнен (и то на два пъти, дори и след като съдът отмени заповедта за първото му опраскване!) и да бъде изритан от училището няколко години преди навършването на възрастта за пенсиониране и то с мотива (дръжте се да не паднете от стола!)... "пълна липса на качества да бъде учител", "не става за учител", "абсолютно некадърен"?! Какво означава, какво показва този акт на въпросната властница, каква ли "човешка", с извинение, емоция трябва да стои в основата на такова едно отношение към този неин колега и учител по философия? Давате ли си сметка на какво съществуване обрича този човек и учител едно уволнение по именно този сюрреалистичен и абсурдистски мотив – понеже той фактически беше лишен от преподавателски права няколко години (6-7!) преди навършването на възрастта за пенсиониране, т.е. в най-благодатния и плодотворен етап от живота на един учител-философ? Допустимо ли е директор на училище да се отнася по такъв един безцеремонно грозен начин с един учител? Въпроси по този благодатен казус колкото щеш, убедени сме, че самите ученици, след като им бъде разказана самата история, ще поставят безчет нови и още по-значими въпроси. Цялата работа е, че тези въпроси останаха незададени (независимо че ние, от групата на небезразличните граждани, ги задаваме безброй пъти, същото може да се каже и за самия г-н Грънчаров, който всъщност беше уволнен не за друго, а защото, при липсата на какъвто и да било демократичен дебат вътре в училището, дръзна да даде пълна гласност или публичност на цялата тази наистина епична история!); да, в пределите на самата училищна общност тия въпроси останаха незададени (страхът, обзел общността след опраскването не само на г-н Грънчаров, но и на няколко други непокорни и бунтарски учители-немижитурки беше факторът за това!), което именно и породи тази психопатологична "нравствена", с извинение, обстановка, която съществува в това училище вече близо 10 години, съвпадащи именно с тъй славното директорстване на толкова войнствено настроената (въпреки показната си и лицемерна хрисимост!) г-жа Стоянка Анастасова.
в.) Напълно Ви разбираме какво чувствате, представяме си добре как възприехте горния многозначителен казус, многоуважаеми госпожи учителки по философия в пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин". Разбира се, че никоя от Вас няма да посмее даже да помисли, че е възможно учениците да бъдат занимавани с "толкова незначителни и скандални при това" истории, които при това са вече минало, което, следователно, би следвало да бъде покрито с тъй плътния покров на забравата, нали така си мислите в този момент? Но дали миналото няма особеността да "вампирясва" след като ние не сме реагирали подобаващо – и достойно, както подобава за личности, за учители особено, за добри граждани и пр.?! Дали пък ние не живеем в една толкова сюрреалистична и направо лудешка действителност тъкмо защото има нещо прекалено нездраво в нашите реакции?
г.) Някога
ученици на самия Сократ поискаха той да бъде съден и успяха да му уредят
смъртна присъда със съвсем лъжливи обвинения; смъртната присъда, така
несправедлива, била изпълнена и то в толкова демократичния и толерантен град –
Атина, люлка на европейската и световна философия, към която учениците от пловдивската ПГЕЕ
"ТЕТ Ленин" показаха напоследък, че имат такъв вдъхновяващ пиетет.
Разбира се, всички ученици, изучаващи философия, би следвало превъзходно да
знаят тази история на живота и смъртта на великия Сократ. Добре де, но един все
още жив учител по философия, живеещ съвсем близо, в нашия град, работил в нашето
училище дълги години, в момента е подложен на несрещано унизително,
обидно отношение, принуден е да живее даже без средства за съществуване (на
кошмарни репресии от страна на Директорския синдикат беше подложена даже и
неговата съпруга, също учителка, тя също беше уволнена месец след неговото
уволнение, тя също е остракирана от образователната система: за да отмъстят на
него, властващите репресират и нея!), да, този учител властващите фактически
също го убиват, подобно на Сократ, но за разлика от убиването на Сократ го
убиват значително по-садистично, убиват го с унижения, убиват го перверзно
жестоко, убиват го с глад, срам, обиди и пр. – и ние всички наблюдаваме
тази агония с пълно безразличие и примиреност, така ли е това – как оценявате
собственото си отношение и поведение?!
д.) Когато няколко месеца преди уволнението му г-н Грънчаров, в знак на протест срещу действията на позволилата си да го репресира по недопустим начин директорка обяви гладна стачка, по време на която той продължаваше да си води часовете и да идва на работа, в учителската стая по време на голямото междучасие част от учителите, демонстриращи (с оглед да се издигнат в очите на директорката!) пълно показно пренебрежение спрямо положението на колегата си, редовно обсъждаха какво да бъде... менюто на предстоящия предрождественски банкет; да, те знаеха, че г-н Грънчаров гладува много дни, но не им пукаше в негово присъствие да обсъждат тъй важния за тях въпрос каква да бъде пържолата на банкета, дали да бъде пилешка, телешка или свинска, да има ли също така и шишчета и кебапчета, каква да бъде гарнитурата, какъв да бъде десерта, виното и прочие! Този тъй важен въпрос се обсъждаше дни наред в присъствието на гладуващия колега по философия, а обсъждането ставаше особено интензивно когато влизаше самата самовластваща директорка!!! Какъв смисъл, драги учителки по философия и драги ученици откривате в този наистина покъртителен казус, имащ отношение към господстващите в това училище нрави?
е.) По същото време по тяхна собствена инициатива и в знак на съпричастност с борбата на учителя по философия Грънчаров от София пристигнаха като гости на Дискусионния клуб в ПГЕЕ група поети и философи начело дисидента-поет, с бореца срещу комунизма Николай Колев (Босия), общо четирима бяха гостите, които пристигнаха в декемврийския студен ден (малко преди Рождество Христово, казахме, че в учителската стая тогава всяко голямо междучасие се обсъждаше най-важния въпрос за това какви трябва да бъдат пържолите на банкета!); те пристигнаха, ала поканената да присъства на срещата в Клуба директорка сметна за нужно да... забрани достъпа на софийските гости до сградата на училището; когато те пристигнаха, всички входове на училището бяха блокирани от усилена охрана, поръчана от директорката – и гостите не бяха допуснати не само в сградата, но и в двора на училището! Какво стана ли? Директорката, иначе преподавателка по литература, която не се посвени да демонстрира такова обидно пренебрежение към група поети (дошли пред Клуба да четат свои стихове!), се държа така нагло, че ни принуди да проведем въпросната сбирка на Дискусионния клуб на... улицата, на тротоара пред централния вход към двора на училището, да, там дойдоха неколцина ученици-смелчаци, които заедно със своя учител по философия участваха в дискусия и слушаха стихове на бунтарски настроените свободолюбиви поети. Г-н Колев (Босия) беше поканен в студиото на Пловдивската обществена телевизия и разказа за случилото се пред целия град, разговаряйки с водещия г-н Евгений Тодоров. За какво ви говори пък тази толкова "незначителна случка"?
ж.) Г-н Юлиян Петров, национален шеф на синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа" (който иначе е пловдивчанин), т.е. синдиката, в който учителят по философия Грънчаров членува още от далечната 1990 г., по чисто субективни и приятелски причини (той бил особено близък с директорката на ПГЕЕ "ТЕТ Ленин"!) сметна за нужно не да защити по някакъв начин подложеният на репресии учител по философия, а да напише... официално писмо до директорката, в което й заявява, че Синдикатът препоръчва тъй своенравният и непокорен учител Грънчаров да бъде опраскан, да бъде уволнен, което именно и отговаряло на "дългосрочните цели на Учителския синдикат"!!! Това поведение на въпросния "синдикалист" какво пък Ви говори и показва?
з.) Казуси колкото щеш. Примерно синдикалната лидерка в училището (пак към одиозния "подкрепаджийски" синдикат!) инж. Камелия Стоянова, която същевременно е и заместник-директорка на същото това училище (!!!), по чисто субективни причини, разбира се, не само изцяло подкрепи ексцесиите срещу синдикалния член Грънчаров, но и се сметна за длъжна, за да подпомогне опраскването му, седмица преди той да бъде уволнен да организира "синдикално събрание" по модела на печално известния "народен съд", там учителят по философия беше порядъчно оплют, а събранието беше подготвено да гласува... изключването му от организацията! И той беше изключен, естествено. Да, но кое тук е сюблимното, защо този казус изобщо бива поставян? Ами защото въпросната учителка по компютърни науки е известна в училището като... изключително религиозна, тя където седне и където стане не пропуска случай да изтъква необичайно силната си "вяра в Бога"; добре де, как се съгласува нейното собствено поведение с Христовия морал? И какъв ли в такъв случай е нейният истински "бог"?
Спираме засега дотук. Ние, небезразличните граждани, в предишно свое писмо, изпратено по належащия ред, направихме доста други предложения все в тази посока. Нас силно ни вълнува нивото на преподаването и обучение по философия на младите хора от училището след тъй епичното опраскване-уволнение на дългогодишния и напълно доказал се титулярен учител Грънчаров, искаме да разберем каква е реалната, истинската ситуация, по тази именно и причина Ви написахме това въздългичко писмо. Възползвахме се от повода около честването на Световния ден на философията и затова Ви написахме писмото си. Съвсем добронамерено правим своите предложения, които Вие, убедени сме, не знаете какви са, защото, както предполагаме, директорката г-жа Стоянка Анастасова, най-вероятно е скрила обръщението ни не само от Вас, но и от цялата училищна общност. Това е нейният традиционен подход, така че не вярваме тя да ни изненада този път и да Ви предостави нашето обръщение. По тази причина решаваме да Ви го изпратим освен официално и лично, на Вашите имейли. Ще се радваме след като го прочетете да ни отговорите, за нас, не крием, е безкрайно интересна Вашата реакция. Въз основа на нея ще си направим подобаващите изводи. С оглед да продължим борбата си за непосредствена и практическа РЕАЛНА ДЕМОКРАТИЗАЦИЯ И ДЕКОМУНИЗАЦИЯ на отношенията в конкретната училищна общност на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин". Всъщност, такова е наименованието на изследователския проект, изготвен от г-н Грънчаров, с което ние отдавна сме запознати от блога и книгите му – и целите на който споделяме изцяло. Всъщност той беше опраскан и уволнен не за нещо друго, а заради този свой проект, който властващите възприеха като непосредствена заплаха за тяхното блаженство в рамките на тъй добре устройващото ги лично, но за сметка на това толкова печално статукво не само в училището, но и в българското образование като цяло. Битката със самозабравилата се, с изцяло разпищолилата се самовластна образователна бюрокрация, тероризираща без капка милост и учителите, и учениците, е безпощадна - и тепърва предстои.
Ще се радваме с това свое писмо да сме Ви помогнали да осъзнаете някои истини, благодарение на които да се ориентирате навреме и да заемете вярното си място, което е достойно особено за един учител по философия (г-н Грънчаров има своя теория, че философията, че обучението по философия, че учителите по философия трябва да играят ролята на нещо като "локомотив на промените", на истински дълбокото и коренно реформиране на отношенията в училищните общности и в мащаба на цялата образователна система, ние напълно споделяме тази негова при това защитена и изстрадана от личния му опит концепция!). Мястото на учителя, на истинския учител е не да прислугва на властващите, а да обслужва истински дълготрайните интереси на своите ученици. Оказа се, че за това у нас уволняват, опраскват, репресират, остракират от системата, което именно и показва тъй катастрофалното положение в нея. Да, но достойното за учителя е да бъде верен на своята тъй възвишена духовна мисия, а не да дегенерира и да се принизява до нивото на понасяща всякакви унижения страхлива мижитурка, загрижена единствено за своето оцеляване – и за облагодетелстването си от една система, която отдавна е доказала пред целия свят своята абсурдност, ретроградност, немодерност и безчовечност.
24 ноември 2020 г.
С
УВАЖЕНИЕ: (ЛЮБЕН ВОДЕНИЧАРОВ, упълномощен
от групата на небезразличните граждани да води кореспонденцията с институциите)
