До г-н Костадин Димитров, кмет на Пловдив
До инж. Борислав Стаматов, омбудсман на Пловдив
До г-н Петър Петров, Районен прокурор на Пловдив
До главен инспектор Цветан Николов, началник на Второ районно управление на МВР-Пловдив
До главен инспектор Иван Петков, началник на Пето райнно управление на МВР-Пловдив
ДО МЕДИИТЕ
С нерешения вече години наред епичен казус "баба Марийка" нашият "Град на доброто" Пловдив рискува да се опозори за вечни времена!
Отворено писмо на Общността на небезразличните граждани
Уважаеми господин кмет,
Уважаеми господин омбудсман на Пловдив,
Уважаеми господин районен прокурор,
Уважаеми господа главни инспектори,
Г-н Ангел Грънчаров, който в нашата Общност на небезразличните граждани от години се занимава с казуса "баба Марийка", ни написа следното изложение на най-актуалната ситуация в неговото развитие (наред с предложения за разумното му решаване!), което ние ви изпращаме и настояваме то да бъде смятано за официално предложение на цялата наша Общност:
Много години вече, подобно на баскетболна топка, общинските властници и подведомствените им институции на т.н. "социални грижи" си прехвърлят сякаш съвсем нерешимия казус около вече 92-годишната баба Марийка, живееща в кв. Копривщица - 15, в апартамент на 12-тия етаж, казус, заплел се в кошмарен възел, пред който немеят във възхита душите на великите абсурдисти като Кафка, Бекет, Йонеско, Оруел. Срамота е, че сме стигнали до положение, в което БЕЗЧОВЕЧНОСТТА (в нашия град Пловдив, официално обявен за "Град на доброто"!!!) явно вече се е институционализирала, приела е формата на официална власт, поставила на пиедестал не само аморализма и нихилизма, но и самата бездуховност!
Преценете сами, уважаеми господа: тази болна, престаряла и самотна жена е остракирана от нашето уж съвременно и напреднало общество (претендиращо да е хуманно, демократично и европейско!!!), изоставена е да живее в НАПЪЛНО НЕЧОВЕШКИ УСЛОВИЯ (без ток, без вода, в апартамент, до таваните пълен с боклуци, събрани от самата нея в кофите за боклук, понеже такова й е заболяването!), цяло чудо е, че тя в тия ужасни условия изобщо оцелява, всички знаят за ставащото, целият "Град на доброто" гледа сеир, но хората и най-вече длъжностните и публични лица са изпаднали в ПОТРЕСАВАЩО и УБИЙСТВЕНО БЕЗРАЗЛИЧИЕ, явно чакайки "прекрасния миг" когато самият Бог ще се смили и ще вземе душата й, та всички да си отдъхнат, понеже доказаха, че са неспособни да помогнат, да покажат, че все пак са човеци; да, ала ето, същината на проблема: може би Бог ни дава шанс да покажем, че сме човеци, а ние държим обаче да покажем най-убедително, че това изобщо не е така, т.е. че сме всичко друго, но не и човеци!!!
Аз съм философ и съм привикнал да вниквам в богатия, но трудно доловим смисъл на какви ли не казуси, кой от кой по-сложен, но признавам, че казусът около митарствата на баба Марийка не ми е по силите да го проумея - и в израз на това пиша това свое поредно писмо, апелирайки институциите да покажат ЕЛЕМЕНТАРНА ЧОВЕЧНОСТ, да покажат, че в тях работят човеци, а не бездушни машини или роботи.
Същевременно аз вече загубих вяра, че тъй опитните многоучени експерти в социалните институции на нашия тъй културен град самостоятелно ще намерят РАЗУМЕН И ЧОВЕЧЕН ИЗХОД от създалата се тежка ситуация, по тази причина си позволявам с настоящето отворено писмо да предложа при това не един и два, а няколко варианта за разумно и човечно решение на тъй простия всъщност казус, превърнат тъкмо заради безразличието ни в неразрешим и в "безкрайно сложно заплетен". С оглед пределната яснота ще номерирам простичките решения и най-вече ще ги развия аналитично, та да са лесни и за схващане, и най-вече за практическо изпълнение; ето предложенията за решаване на казуса "баба Марийка", които ми се откриха и като философ, учител (по философия, етика, гражданско образование!) и гражданин се чувствам длъжен да ви предложа:
1.) ПЪРВИ ВАРИАНТ ЗА РАЗУМНО РЕШЕНИЕ НА КАЗУСА "БАБА МАРИЙКА":
Чиновник или длъжностно компетентно лице от многочислената и общо взето скучаеща в нелека екзистенциална мъка и тъга общинска администрация, подтикнат от категорично настояване на омбудсмана на Пловдив, разговаря с полицейския началник на Пето РПУ в ж.к. Тракия, където живее синът на баба Марийка; последният изпраща дежурен полицай да го намери на адреса, на който той живее (неговият телефонен номер е: 0899898417, като му звъннете и кажете, че сте от полицията, той бързо сам ще ви даде адреса, на който живее, с оглед да го намерите!), връчва му полицейско нареждане да се яви в сградата на РПУ и там му нареждат да се яви във Второ РПУ, което именно отговаря за квартала, в който живее родната му майка баба Марийка (изоставена тъй безотговорно от него!); там синът на баба Марийка бива инструктиран какво следва да направи за своята родна майка, което той, понеже се прави на изоглавен, не ще да направи, а именно, да я настани в Дом за стари хора предвид напредналата й възраст (и предвид напредващата с всеки месец старческа деменция, поради която тя не е способна вече да оценява реалностите на света, в който живее!), да, да я настани най-сетне в Дом за стари хора, т.е. в специализирано заведение на социалните грижи на нашата тъй напреднала социална държава. А това може да стане ето как:
Синът на баба Марийка и един полицай от Второ РПУ заминават да търсят баба Марийка, и синът, и полицаите знаят за маршрутите, по които тя се движи, тя също така може и да е в апартамента си, намират я и синът й казва: "Майко, ще отидем заедно на едно място, вземи си някои дрехи, ще дойдеш с нас!", тя него ще го послуша, добре знам, че той за нея е голям авторитет (тя, горката, в болното си съзнание го смята за... генерал, макар той всъщност да е обикновен работник в строителството; тя, нещо повече, си мисли, че синът й отдавна е... умрял, е убит в някаква "специална военна операция", подобна на тази на Путин; като го види "възкръснал", непременно ще изпълни всяко негово нареждане, все пак той е "генерал", при това, пак според нейните представи, е "личен приятел" на самия бивш премиер Бойко Борисов!). И така, синът, майката и полицаят с полицейската кола заминават при експерта в "Социална политика" на община Пловдив Октай Шериф, който е обещал, че при желание на баба Марийка да постъпи в старчески дом, той ще направи нужното това да стане същия ден; и ето, там баба Марийка подписва нужните документи и същия ден бива настанена в съответното учреждение, където да може да живее вече в що-годе човешки, а не в КУЧЕШКИ УСЛОВИЯ - както досега! И там сред сродни на нея души ще преживее дните, месеците и може би годините, които тъй милостивият Бог й е отредил.
2.) ВТОРИ ВАРИАНТ, КОЙТО Е ПОДВАРИАНТ НА ПЪРВИЯ ВАРИАНТ: Кметът на Пловдив издирва в Общинската администрация млад служител, работещ в кметството, който е внук на баба Марийка - той следва да е с фамилия "Иванов", а презиме "Красимиров", ако съдим по това, че баща му, син на бабата, се нарича Красимир! - и също е "забравил" за това, че има твърде възрастна баба; с неговата помощ също по съвсем същия начин могат да решат казуса - ако, примерно, синът й, "г-н генералът", по някакви причини не е в състояние да участва в акцията по настаняване на родната му майка в приемливи за човешко същество условия!
3.) ТРЕТИ ВАРИАНТ ЗА РАЗУМНО РЕШЕНИЕ НА КАЗУСА "БАБА МАРИЙКА":
Омбудсманът на Пловдив звъни на районния прокурор на Пловдив г-н Петър Петров, където вече две-три години отлежават ("на трупчета" или на нещо друго, не знаем точно на какво!) две незавършени, а може би и още незапочнати преписки по казуса "баба Марийка"; двамата стигат до убеждението, че на прокуратурата нищо няма да й стане ако заведе съдебно дело за поставяне под запрещение на баба Марийка предвид напредналата й старческа деменция и предвид условията, в които тя живее, застрашаващи живота й (във всеки миг баба Марийка, която живее в нещо като бърлога, приличаща на дълбок кладенец, чиито стени до тавана на стаята са изградени от найлонови торбички, пълни с какви ли не боклуци, може ДА БЪДЕ ЗАТРУПАНА ОТ ТАЗИ ПЛАНИНА ОТ БОКЛУЦИ, което ще доведе дотам тя да умре от задушаване и да бъде погребана в боклуците, защото едва ли крехката, съвсем слаба 92-годишна бабичка ще има сили да се измъкне от тях и да се спаси сама от задушаването!); понеже и омбудсманът, и прокурорът са напълно интелигентни, тук ще се въздържа да описвам конкретните ПРАКТИЧЕСКИ СТЪПКИ, по които всичкото това може да бъде направено. Този вариант обаче съдържа "малкото" неудобство, че докато се стигне до съдебно решение и осъществяването му, може да минат доста месеци или дори година, в което време баба Марийка ще се измъчи дотам, че най-вероятно ще умре, зарината от стоварила се върху нея планина от боклуци - или пък, знае ли се, може би ще бъде сгазена от лека кола - когато пресича булеварда!
4.) ЧЕТВЪРТИ ВАРИАНТ ЗА РАЗУМНО РЕШЕНИЕ НА КАЗУСА "БАБА МАРИЙКА":
Омбудсманът на Пловдив и чиновникът от администрацията, който има решаваща заслуга за инициативата за обяваване на Пловдив за "Град на доброто" поемат нещата в свои ръце и се обезсмъртяват, влизайки в историята или хрониката на добрините за човечеството; те за целта правят следното:
Общината, съвместно с посланика на доброто Слави Клашъра (световноизвестен ютюбър с твърде добри доходи и с много щедро и милостиво сърце, предполагаме това, щото той явно неслучайно официално е обявен за "посланик на доброто"!) си обединяват финансовите възможности, купуват една боксониерка в новите комплекси (непременно следва да има топла вода, понеже горката баба Марийка вече трета година не се е къпала!), настаняват там многострадалната мъченица баба Марийка и й назначават асистентка, която не само се грижи за прехраната и чистотата в дарената боксониера, но и най-вече редовно изхвърля всички ония боклуци, които неуморната баба Марийка ще почне да носи там, убеден съм, още в първия ден.
Спирам дотук. Мисля, че тези четири варианта са предостатъчни.
Съобщавам или докладвам тук, че варианта, който измислиха и предложиха тъй опитните и мъдри чиновници начело с г-н Октай Шериф, а именно моя скромна милост да убеди баба Марийка да се съгласи да подпише документите за настаняването й да доживее старините си в Дом за стари хора, завърши с пълно фиаско, баба Марийка мен, като нейн приятел, не благоволи да ме послуша да даде съгласието си да постъпи в Дом за стари хора. Затова стигнах до убеждението, че тя ще послуша непременно, убеден съм в това, и ще изпълни настояването на нейния тъй авторитетен (в нейните очи!), но съвсем безотговорен син.
Същият ефект ще има и евентуално намесване на собствения й внук в разплитането за тъй сложно заплелия се, а иначе тъй прост епичен казус "баба Марийка", с който Пловдивската община, общината на "Града на доброто" Пловдив рискува да се опозори за вечни времена (не по-малко отколкото, убедени сме в това, се опозорява с ината си да не пристъпи към окончателното решаване и не по-малко срамния за Пловдив казус "Альоша"!).
Приятно четене и приятни размисли ви желаем, многоуважаеми господа, ние, от цялата наша имагинерна, но за сметка на това пък още по-мощна Общност на небезразличните граждани! Ще се радваме да приемете този път присърце казуса около клетата баба Марийка и да го решите в най-кратко време, той може да се реши, както се убедихте, най-много за два работни дни!
