Може ли персона с ярко изразена проруска, комунистическа, антидемократична, антиевропейска и антибългарска реч и поведение да бъде учителка в българско училище?

До проф. Галин Цоков, Министър на образованието и науката 

До г-жа Иванка Киркова, Началник на РУО-Пловдив 

До г-н Асен Василев, Старши експерт по обществени науки, гражданско образование и религия (история) 

До г-жа Антоанета Кръстанова, Старши експерт по обществени науки, гражданско образование и религия (философия) 

До д-р Юлиян Петров, Председател на Синдикат Образование към КТ „Подкрепа“ 

ДО МЕДИИТЕ 

Може ли персона с ярко изразена проруска, комунистическа, антидемократична, антиевропейска и антибългарска реч и поведение да бъде учителка в българско училище? 

Отворено писмо от Общността на небезразличните граждани 

Уважаеми господин Министър на образованието и науката,

Уважаема госпожо Началник на РУО-Пловдив, 

Уважаеми господин старши експерт по история, 

Уважаема госпожо старши експерт по обществени науки, гражданско образование и религия (по философия), 

Уважаеми господин Председател на Синдикат Образование към КТ „Подкрепа“, 

Направи ни дълбоко впечатление фактът, че г-жа Мария Сотирова, учителка по история в ПГ "Петър Парчевич" в гр. Раковски, изпълняваща и фукцията касиер-секретар на синдикалната организация на синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа" в училището, е била инициаторка на изгонването на учителя по философия и гражданско образование в тази гимназия г-н Ангел Грънчаров. Както разбрахме, тя сама се е похвалила публично в учителската стая, че водена от нея депутация е отишла в сградата на РУО-Пловдив, разговаряла е с г-жа Началника на РУО г-жа Киркова, където, по нейните думи, е получила "пълно разбиране и подкрепа", от което съдим, че нейният публично признат донос се оказа толкова ефективен само защото Вие, многоуважаема г-жо Киркова, сте проявила неблагоразумието не само да подкрепите тъй одиозните настоявания за репресии спрямо г-н Грънчаров на въпросната учителка по история и активистка на "Подкрепа", но и сте предприела, убедени сме в това, съответните действия, примерно упражнила сте административен натиск спрямо директора на ПГ "П.Парчевич", в резултат на което г-н Грънчаров беше отстранен от училището. И то независимо от факта, че това Ваше действие доведе до такъв един крайно нехуманен резултат: г-н Грънчаров да остане без средства за съществуване в навечерието на зимата и то за 4-5 месеца (толкова се бави излизането и влизането в сила на решението за пенсиониране, а без този документ не се изплаща и самата пенсия!). 

Нас силно ни впечатли най-вече обстоятелството, че активистка на синдиката, в който г-н Грънчаров членува от 1990 г. (!!!), предприема действия синдикален член да бъде изгонен от работа и то по толкова грозен начин; ние все сме си мислили, уважаеми д-р Петров, че синдикатите съществуват за да бранят интересите на членовете си, а не за да им причиняват такива щети и искат репресии за тях. Очевидно г-жа Мария Сотирова е носителка на някакви по напредничави, да не кажем авангардни възгледи за смисъла на синдикалната дейност. 

От този многозначителен пункт ние започнахме свое собствено дедуктивно разследване около изявите на въпросната тъй приказлива синдикалистка, която при това е и учителка по един такъв важен за възпитанието на младите хора учебен предмет, какъвто е историята. Натъкнахме се на куп интересни факти, в резултат на което стигнахме до дълбокото убеждение, че г-жа Сотирова има сериозни отклонения не само от нормите на добропорядъчност, но вероятно има и сериозни деформации в своите познания по история, да не говорим за нейните идейни и ценностни деформации на съзнанието. 

По тази причина, понеже сме загрижени за нормалното развитие в идейно и ценностно отношение на младите хора (бъдещи граждани на свидното ни Отечество!), ние решихме да напишем това наше изложение, с което именно и ще поискаме отстраняването на г-жа Сотирова от учителстване, даже и отнемането на преподавателските й права по съответния законов ред. 

Този прелюбопитен казус, многоуважаеми г-н Министър на образованието и науката, го поставяме в един по-широк контекст, именно в светлината на най-последните изцепки на небеизвестната г-жа Дарина Григорова, професорка по история от СУ "Св. Кл. Охридски", тия два казуса са аналогични, независимо от различията в мащаба им. 

Ето как ще се обосновем, ето как тече ходът на нашата мисъл, убедени сме, че ще Ви е интересно и, да се надяваме, приятно да разберете (щото пред истината всички ние дължим не само респект, но дори и преклонение!).

ЗАБЕЛЕЖКА: Фактите, на които се опираме, са или публично известни благодарение на интернет, или сме ги почерпили от блога на г-н Грънчаров, или сме ги добили от разговори с ученици на г-жа Сотирова и с нейни колеги от училището, които проведохме пак благодарение на интернет. 

ФАКТ ПЪРВИ И РАЗМИШЛЕНИЕ ПЪРВО: Когато в началото на своето последно пребиваване в училището (като заместващ титулярката) г-н Грънчаров обявява, че е готов да подари свои авторски книги на всеки учител или ученик, който пожелае да ги притежава, г-жа Сотирова е сред ония, които са пожелали негови книги; питаме се за какво са й тези книги след като няколко месеца след това тя се провиква в учителската стая, че "... хубаво е, че се разболя щото не мога повече да го гледам тоя Грънчаров...", който при това по същото време за една седмица е в отпуск по болест; питаме се: а на какво ли се дължи тази тъй силна и нескривана ненавист към неговата особа? Може би защото вече е прочела книгите му и се е изпълнила с идейно и ценностно мотивирана неприязън и омраза, защото г-н Грънчаров е известен с демократичния и хуманистичен патос на своите убежедения, които е изразил най-цялостно, разбира се, и в книгите си? На това основание се запитахме: а какви ли са собствените убеждения на г-жа Сотирова, които тя като учителка няма как да не пропагандира и натрапва на учениците си? 

ФАКТ ВТОРИ И РАЗМИШЛЕНИЕ ВТОРО: В учителската стая става инцидент и скандал когато г-н Грънчаров много остро възразява срещу системната публична агитация по време на междучасията на групичка проруски, пропутински, прокомунистически (носталгично настроени спрямо "блаженото време на комунизма"!), антидемократично, антиевропейски и антибългарски настроени учители и учителки (в тази групичка, разбира се, е и учителката по история Сотирова!); тогава един от тях, именно д-р Тодор Рунтев (учител по английски език!), стига дотам, че скача и тръгва срещу г-н Грънчаров, заплашвайки го с физическо насилие, но се задоволява с изблик ва вербална агресия, той си позволява да нарече г-н Грънчаров... "педофил", предполагаме той изхожда от представата в своето изкривено съзнание, че "всички демократи и проевропейци са... гейове и, разбира се, педофили", нали така, правилно ли разсъждаваме, многоуважаеми г-н инспектор и експерт по история и гражданско образование?! А г-н Грънчаров просто е помолил тази групичка да престане с проруската, антидумократична, антиевропейска и антибългарска пропаганда, която особено много се е засилила във връзка с войната, която Русия започна срещу Украйна; той просто е казал, че времето в междучасията е учителите да си отдъхнат малко, а не да слушат въпросните войнствени и агресивни призиви на разпищолилите се руски, антибългарски и антиевропейски агитатори. 

ФАКТ ТРЕТИ И РАЗМИШЛЕНИЕ ТРЕТО: Г-н Грънчаров, по повод на инцидента, за който разказахме по-горе, пише доклад до директора на училището и до Етичната комисия на училището, на която председател е - молим за внимание! - тогава е същия този д-р Тодор Рунтев, а негова заместничка е - кой мислите?! - разбира се, е вездесъщата г-жа Мария Сотирова?! Нали се сещате какво е направила въпросната "Етична" комисия по поставения от г-н Грънчаров пролюбопитен казус, а именно, клеветата, която по негов адрес си е позволил да изрече самият председател на въпросната Етична комисия д-р Тодор Рунтев?! Да, познахте, АБСОЛЮТНО НИЩО не е направила въпросната "Етична", с извинение, комисия, от което следва, че нейните ръководители, изхождайки от своите ЧИСТО ПОЛИТИЧЕСКИ УБЕЖДЕНИЯ, злоупотребяват със служебното си положение като ръководители на една немаловажна училищна комисия. 

ФАКТ ЧЕТВЪРТИ И РАЗМИШЛЕНИЕ ЧЕТВЪРТО: В последните дни преди предизвиканото от нея, по нейното собствено признание, изгонване-изритване-опраскване на г-н Грънчаров от гимназията, в часове на г-н Грънчаров неколцина ученици започват да се държат крайно грозно, агресивно, предизвикателно, опитвайки се да го извадят от равновесие, с оглед той да избухне и да направи нещо, за което ще може да бъде остранен от училището по друг параграф, именно за тежко дисциплинарно провинение; интересно е как тези същите неколцина агресивни ученици месеци наред са се държали общо взето прилично, а изведнъж започват да се държат така грозно, че нарушават всички точки на Училищния правилник и на етиката?! Дали пък някой не ги е подскокоросал и вдъхновил за да се държат така грозно с учителя по философия, по етика, по психология и по гражданско образование?! И дали този хипотетичен "някой" не е пак вездесъщата учителка по история и заместник-председателка (тогава) на Етичната комисия на училището?! Питаме само, нищо не твърдим, нищо не можем и да докажем, затова само питаме. Прочее, г-жа Сотирова е известна в училището, че се държи крайно авторитарно с учениците си, което явно не й пречи да ги подкупи като им обещае известни облаги - стига да помогнат за изгонването на тъй ненавиждания от нея нейн колега, учителя по философия и по гражданско образование! 

ФАКТ ПЕТИ И РАЗСЪЖДЕНИЕ ПЕТО: Г-жа Мария Сотирова не крие своите проруски, комунистически, антидемократични, антибългарски и антиевропейски убеждения, нещо повече, позволява си да ги пропагандира неуморно в междучасията и то публично в учителската стая, добре де, нека да си има каквито иска убеждения, но нас ни вълнува какво тя прави в своите часове, в които преподава такава важна учебна дисциплина или предмет, какъвто е ИСТОРИЯТА? Дали тя успява в своите часове да потисне своята проруска, пропутинска, комунистическа по естеството си, но най-вече антидемократична и антиевропейска ярост и да заеме позицията на обективна и безпристрастна, верна на научната истина и на морала, на съвестта си, учителка по история? Като вземем предвид тъй "моралното", с извинение, поведение на въпросната персона в описаните по-горе нейни изяви, ние с голяма доза основание смятаме, че г-жа Сотирова най-вероятно във всеки учебен час прегрешава не само спрямо научната и обективна ИСТОРИЧЕСКА ИСТИНА, но и си позволява да поднася и да натрапва на учениците своята изопачена, вредна, идеологизирана, пропагандистка по естеството си, изкривена и отровна (за съзнанията на младите!) субективна и дори ПАРТИЙНА представа! 

А това, както и да го погледнем, е недопустимо и тежко нарушение на закона, понеже училището следва да е извън политиката и партийните ежби, а пък за учителите е строго забранено да налагат на учениците своите чисто субективни и партийни пристрастия, нали така, уважаеми дами и господа ескперти, инспектори и многоуважаеми г-н Министър? 

ФАКТ ШЕСТИ И РАЗСЪЖДЕНИЕ ШЕСТО: Г-жа Сотирова, в своята неуморна дейност, е активна участничка и в политическия живот на гр. Раковски, доколкото ни е известно, тя беше кандидатка за общински съветник в наскоро отминалите местни избори. Като изхождаме от убежденията й, тя най-вероятно е активистка на някоя от партиите, известни със своята проруска, комунистическа, антидемократична, антиевропейска и антибългарска риторика, именно партии като "ВЪЗРАЖДАНЕ", "АТАКА", БСП, ИТН, т.е. партията на Славчу-Трифоновите хайлази. Добре де, тя нека да си изповядва каквито иска партийни убеждения, но доколко в качеството си на учителка успява да се абстрахира от тях и да си изпълнява ролята на обективна, безпристрастна учителка по история?! Изхождайки от изброените по-горе фрапантни и скандални изяви на неуморната г-жа или другарка Сотирова ние си позволяваме, многоуважаеми г-жо Началник на РУО-Пловдив, г-н и г-жо експерти по история, философия и гражданско образование, уважаеми г-н Министър, ние СИЛНО СЕ СЪМНЯВАМЕ, че в своите часове г-жа Сотирова успява да се преобрази на деполитизирана и непартийна учителка, да, силно се съмняваме, че тя е способна на такъв коренен душевен, идеен, ценностен поврат и прелом! (А ако пък е способна, да допуснем такава невъзможност, то това нейно преображение няма как да не бъде фалшиво, лъжливо, лицемерно, което няма как да се се разбира, съзнава и чувства от учениците й!)

Уважаеми господин Министър на образованието и науката,

Уважаема госпожо Началник на РУО-Пловдив, 

Уважаеми господин старши експерт по история, 

Уважаема госпожо старши експерт по обществени науки, гражданско образование и религия (по философия), 

Уважаеми господин Председател на Синдикат Образование към КТ „Подкрепа“, 

На това основание си позволяваме да поискаме уволнението на г-жа Мария Сотирова от длъжността учител по история в ПГ "Петър Парчевич" в гр. Раковски. Мотивът за това е многократното нарушаване от въпросната персона на фундаментални постановки на Закона за образованието, да не говорим за потъпкването от нейна страна на ред не по-малко значими морални норми и правила, което е несъвместимо със статута на един учител в съвременно българско училище. 

Ще се радваме да ни известите за това как сте решили поставения на вниманието ви прелюбопитен казус! 

Желаем ви нови и нови успехи по пътя на решителна промяна в българското образование и училище, за която като небезразлични граждани от години настояваме, за жалост, съвсем безуспешно досега! 

2 януари 2024 г. 

С УВАЖЕНИЕ: Георги Тодоров, упълномощен да води кореспонденцията ни с институциите

Какво отворено писмо изпратихме до една християнска хуманитарна организация и до медиите?

Здравейте, уважаеми г-н Димитров,

Един гражданин от Адвентната църква в Пловдив ни съобщи за Вашата организация и така ни даде надежда, че Вие можете да помогнете за решаването на един много труден казус, който от години (чрез медиите, най-вече Пловдивската обществена телевизия) занимава обществеността на град Пловдив, ала, за жалост, до този момент, въпреки усилията ни, не можахме да намерим никакво решение. Много ще се радваме, ако си координираме усилията, ако си обединим силите и най-сетне го решим задоволително. За да разберете за какво става дума Ви изпращаме едно наше отворено писмо до известния ютюбър Слави Клашъра, в което ние описахме въпросния казус; правим това защото няма смисъл отново и отново да описваме все същото; молим да ни извините за което, надяваме се, че няма да изтълкувате това като неуважение! Ето линк към това наше отворено писмо, от което можете да се информирате за какво става дума (това писмо е публикувано в нашия блог, затова, молим, не се учудвайте на заглавието му!):

ДАЛИ ПОСЛАНИКЪТ НА ДОБРОТО В ГРАДА НА ДОБРОТО СЛАВИ ДЪ КЛАШЪРА ЩЕ ИМА ДОБРИНАТА ДА НАПРАВИ ЕДНО ДОБРО ДЕЛО?

(Излишно е да казваме, че Посланикът на Доброто г-н Клашъра не обърна никакво внимание на нашето писмо, той се престори, че такова писмо не е получавал (въпреки че му го изпратихме три пъти!) и сметна, че е по-благоразумно да си замълчи!) 

Ще сме Ви много благодарни ако Вие не постъпите като него и след запознаването си с казуса ни съобщите как гледате на проблема, каква е Вашата позиция, можете ли с нещо да помогнете и т.н.?

Молим, помогнете да спасим 89-годишната баба Марийка!

Желая Ви хубав ден!

С УВАЖЕНИЕ: Георги Тодоров,   упълномощен от групата на небезразличните граждани да води кореспонденцията с институциите

Що ли е "морал", драги Слави Клашъре, наш тъй звездни инфлуенсъре - и толкова мълчалив посланик на доброто?

Днес ни се наложи да изпратим следния документ, който написахме след оживени дискусии, тъй като казусът се оказа забележителен по своите тъй дълбоки нравствени измерения:

До г-н Слави Панайотов, посланик на доброто в Града на доброто Пловдив

До г-н Здравко Димитров, Кмет на Града на доброто Пловдив

До инж. Борислав Стаматов, омбудсман на Града на доброто Пловдив

ДО МЕДИИТЕ НА ГРАДА НА ДОБРОТО ПЛОВДИВ

ОБРЪЩЕНИЕ ПОД ФОРМАТА НА ОТВОРЕНО ПИСМО

от групата на небезразличните граждани

Уважаеми г-н посланик на доброто в Града на доброто Пловдив,

Уважаеми г-н Кмет на Града на доброто Пловдив,

Уважаеми г-н омбудсман на Града на доброто Пловдив,

Уважаеми дами и господа редактори на медиите в Града на доброто Пловдив,

Както вече се наложи да Ви уведомим, преди повече от месец Ви изпратихме ето това отворено писмо:

ДАЛИ ПОСЛАНИКЪТ НА ДОБРОТО В ГРАДА НА ДОБРОТО СЛАВИ ДЪ КЛАШЪРА ЩЕ ИМА ДОБРИНАТА ДА НАПРАВИ ЕДНО ДОБРО ДЕЛО?

Повече от месец то нямаше никакъв ефект, ние не получихме каквато и да е смислена реакция от многоуважаемия г-н посланик на доброто Слави Панайотов (Клашъра); той явно се престори, че не знае нищичко, което, както и да го погледнем, пак е някаква реакция, но, за жалост, такава една реакция, именно мълчанието, е твърде глупава реакция, недостойна не само за един посланик на доброто, но и за всеки човек, дори и да не е толкова знаменит като нашия многоуважаем адресат. В качеството си обаче на удостоен със званието "Посланик на доброто" той вече, така да се рече, е призван да играе една твърде важна роля в нашия град, да, това звание твърде много задължава, носи, чини ни се, крайно високи отговорности, преди всичко обществени и морални, разбира се. 

Както и да е, г-н Слави Панайотов избра реакцията мълчание (и преструване, че нищичко не знае, че не е получил писмото ни), а пък тази негова многозначителна реакция ние сме в правото си да я тълкуваме като проява на крайно неуместно високомерие; да, вероятно г-н Слави Панайотов смята, че е под достойнството му на звезда да обръща внимание на някакви си там обикновени граждани, нарекли се обаче "небезразлични", които си позволяват наглостта да го призовават да изпълнява (на дело, практически, конкретно: като помогне на една бедна, самотна, болна възрастна жена!) своята тъй високо-нравствена обществена функция в качеството си на посланик на доброто в Града на доброто Пловдив. Изхождайки от това съзнание и в израз на недоумението и възмущението си от поведението на нашия посланик на доброто, ние си позволихме (надявайки се, че той все пак мълчи щото може би наистина не е получил нашето писмо!), да му изпратим писмото още веднъж, с надеждата той да осъзнае все пак какво си позволява да прави; ето това наше обръщение към тъй своенравния наш посланик на доброто в нашия Град на доброто: 

Г-н Посланик на доброто, докога ще мълчите - и докога ще се излагате?

Излишно е да споменаваме, че и това наше писмо нямаше абсолютно никакъв ефект; на нашите отворени писма се налага да ни отговарят министри, омбудсмани и дори министър-председатели, но ето че нашият посланик на доброто не смята за нужно с нещо да покаже, че поне е получил писмото ни! По тази причина ние започнахме да си мислим, че многоуважаемият г-н Слави Панайотов, посланик на доброто в нашия Град на доброто, да пази Господ, нищо чудно да има някакво сериозно ако не умствено, то може би морално увреждане, да, ние иначе не можем да си обясним поведението му. 

Оказа се, че дори г-н обмудсманът на нашия Град на доброто инж. Стаматов няма представа какво изобщо може да се направи за да се разклати поне малко тъй непоклатимото, сякаш е излято от железо-бетон, мълчание на тъй своенравния ни посланик на доброто; той (г-н омбудсманът, не, опази Боже, самият тъй величав звезден посланик на доброто!) се обади на нашия активист г-н Ангел Грънчаров и го запита дали изобщо е възможно и уместно нещичко да се направи от когото и да било, щом г-н Слави Панайотов е избрал такава една многозначителна реакция, която говори между другото и това, че на него лично, нищо че е прочут посланик на доброто и при това велик, световно известен инфлуенсър-ютюбър, изобщо не му пука от това, че в Града на доброто Пловдив има една изоставена - от цялата ни самарянско-добродетелна общност!!! - възрастна, болна, самотна и бедна жена, която се нуждае от спешна помощ и подкрепа (понеже е принудена да живее в съвсем нечовешки условия на живот!). 

По наша преценка това поведение на г-н посланика на доброто е скандално и е абсолютно несъвместимо със статута му на удостоен от Града на доброто с титлата посланик на доброто, стига, разбира се, тази титла и дори това тъй задължаващо самоопределение на нашия град да не са само жалък и лицемерен фарс - и гавра с нашето морално чувство. Изхождайки от това съзнание ние си позволяваме да Ви изпратим, като последна надежда за вразумяване на многоуважаемия посланик на доброто г-н Слави Панайотов-Клашъра една крайно тревожна публикация в блога на г-н Ангел Грънчаров, която има следното заглавие:

Чудна работа: Слави Клашъра , посланикът на доброто в Града на доброто, ще проговори ли на баба Марийка - или той разговаря само със звезди като него?

(В нея, прочее, се описва актуалното състояние на 90-годишната баба Марийка, която се намира в крайно тежко и критично състояние, препоръчваме Ви непременно да прочетете публикацията и да се информирате - защото горката възрастна жена нищо чудно да преживява последните дни на живота си!) Г-н Грънчаров, както личи от заглавието, се опитва, и то с чисто възпитателна цел, да повлияе на г-н посланика на доброто в нашия тъй знаменит Град на доброто Пловдив - понеже той си позволява поведение, което разваля имиджа на нашия град, да не говорим за това как опропастява неговия собствен имидж. Да, нека все пак да вземем предвид това, че г-н Клашъра не е частно емпирично лице; в качеството му на звезден и влиятелен инфлуенсър в нашето свидно отечество и най-вече като носител на званието посланик на доброто той, воля-неволю, следва да изпълнява една висока и отговорна не само обществена, но и морална функция, една функция, която има тъй високи морални измерения. За жалост обаче г-н Клашъра или не разбира това, или си мисли, че може да потъпква безнаказано своята функция и своята отговорност, зер, на наште звезди, инфлуенсъри и посланици на доброто, предполагаме, им е разрешено, вероятно, бидейки именно нещо като свръхчовеци и дори богове, да стоят над всякакви най-прости изисквания на човечността и морала; но тук сме длъжни да им кажем, че твърде много по този пункт са се заблудили: моралът важи за всички, а който си позволи да тъпче неговите норми, се самоосъжда на позор.

Уважаеми г-н Кмете,

Уважаеми г-н омбудсман,

Надяваме се сами можете да прецените каква следва да е Вашата реакция във връзка с тъй арогантното поведение на въпросното лице, което си позволи да поругае своята тъй висока обществена и отговорна, чисто морална по естеството си функция. Просто бихте могли, предполагаме, да се свържете с г-н Клашъра (надяваме се, че с Вас, като високопоставени длъжностни лица, той може би ще говори; с Вас, да се надяваме, той ще проговори, ще наруши обета си за своето тъй царствено и величаво мълчание!) и да му обясните примерно това, че в качеството му на посланик на доброто в Града на доброто той все пак не може да си прави каквото му скимне, а би следвало да спазва нормите на елементарното приличие. А дали ще благоволи да помогне на въпросната баба Марийка - това вече е въпрос, който трябва да реши единствено неговата съвест. 

Надяваме се поне на това, че г-н Клашъра някой ден ще осъзнае, че на този свят и в този живот има неща, който стоят значително по-високо по ценността си от парите, примерно едно такова нещо е човечността; тя, пък и други такива простички неща (примерно или достойнството, честта) не могат да се купят с пари и по тази причина за нас, човеците, би следвало да са така драгоценни, че никога не бива да си позволяваме да ги губим. 

Щото те именно са най-голямото богатство на този свят, многоуважаеми г-н Слави Панайотов-Клашъре, парите, банкнотите, тъй любими на някои хора, нищо не чинат пред тях, напротив, са дори прекалено жалки и нещастни - не самите пари, а тези заблудени, тези отровени от пошъл материализъм хора, които са ги поставили на толкова ненужно висок пиедестал!

Надяваме се, че ще осъзнаете грешката си и ще се поправите, което ще ни позволи да избегнем очертаващата се дотук евентуалност в едно следващо свое отворено писмо до Кмета и Общенския съвет най-официално да поискаме да Ви бъде отнето званието посланик на доброто в нашия тъй знаменит Град на доброто.

9 август 2022 г.

С УВАЖЕНИЕ: Георги Тодоров, упълномощен да води кореспонденцията ни с институциите

Г-н Посланик на доброто, докога ще мълчите - и докога ще се излагате?

Ето какво писмо изпратихме на Слави Клашъра...

А ето неговата предполагаема реакция като види писмото ни:

Защо ли го е така страх от нашата инициатива? Нима за него да помогне на една възрастна и бедна жена е разно на кошмар? Нима той е забравил, че е посланик андоброто? А какво ли прави посланика на доброто? Не трябва да прави добрини, тъй ли? И защо тогава се е натруфил с такава титла?

НЕ Е ЛИ ВРЕМЕ ДА СТОРИТЕ НЕЩИЧКО С ОГЛЕД ДА СПРЕТЕ НЕДОПУСТИМИТЕ БЕЗЗАКОНИЯ?

До г-н Стефан Янев, Министър-председател на Република България

До г-н Цветан Кюланов, Ръководител на Представителството на Европейската Комисия в България

До проф. Николай Денков, Министър на образованието и науката

До г-жа Антоанета Кръстанова, Началник на РУО-Пловдив

До инж. Борислав Стаматов, омбудсман на Пловдив

ДО МЕДИИТЕ

 

НЕ Е ЛИ ВРЕМЕ ДА СТОРИТЕ НЕЩИЧКО С ОГЛЕД ДА СПРЕТЕ НЕДОПУСТИМИТЕ БЕЗЗАКОНИЯ?

Отворено писмо от групата на небезразличните граждани

Уважаеми господин Министър-Председателю,

Уважаеми господин Ръководител на Представителството на Европейската Комисия в България,

Уважаеми господин Министър образованието и науката,

Уважаема госпожо Началник на РУО-Пловдив,

Уважаема господин омбудсман на Пловдив,

С огромна изненада, примесена и с известно възхищение (спрямо демонстрирания по този начин потресаващ по непосредствената си безцеремонност морал!) научихме след изпращането на последното ни отворено писмо със заглавие КАК ЩЕ ПОСТЪПИТЕ СЛЕД КАТО ОСЪЗНАЕТЕ ТЪЙ СКАНДАЛНИТЕ ФАКТИ, ПОКАЗВАЩИ АБСОЛЮТНО НЕСЪСТОЯТЕЛНИТЕ ПРЕДСТАВИ ЗА ОБРАЗОВАНИЕ НА ЕКСПЕРТКАТА КРЪСТАНОВА? че г-жа Кръстанова, чието уволнение поискахме, е била... повишена, е станала нов началник на РУО-Пловдив, при това дори и не само временно-изпълняващ длъжността, а и постоянен, което, както и да го погледнем, е феноменално явление, показващо, че властите в свидното ни отечество наистина изобщо не се вълнуват от това как ние, гражданите, оценяваме поведението им. При това положение на нас, естествено, не ни остава нищо друго освен да продължим да се удивляваме на безцеремонността, без капка неудобство демонстрирана от новата власт у нас, имаща претенцията, че (за разлика от старата!) щяла била да има "нов морал", за който обаче установихме по толкова красноречив начин, че е абсолютно същия като безцеремонно наглия и арогантен "морал" на доскорошните ни властелини и господари. 

И тъй, уважаема госпожо Кръстанова, все пак да Ви честитим повишението, издигането, изкачването нагоре в пирамидата на властта, което, сама разбирате, само увеличава отговорностите Ви! Но освен да Ви честитим този Ваш кариерно-професионален успех и растеж, ние се ползваме от случая да Ви кажем и нещо много по-съществено, свързано с това какви изяви се надяваме да имате на новия си пост.

Тия дни имахме възможността да прочетем в блога на г-н Ангел Грънчаров две публикации, ето техните заглавия: В каква международна научно-практическа конференция съм поканен да участвам? и Какво означава да си образован? (Втората публикация съдържа тезисите към доклада, който г-н Грънчаров ще изнесе на пленарното заседание на конференцията, което ще се проведе онлайн на 28 октомври.)

Позволяваме си тук да направим една малка извадка от неговите тезиси, от тезисите на неговия доклад, който ще бъде изнесен пред представителите на международната научна общност (но който много се съмняваме, че ще имате желание и време да прочетете изцяло!):

... Я учитель философии. Всю свою жизнь был таким. Я очень люблю учителствовать. Был учителем и в университете, и в школе. Для меня обучать молодых людей философствованию – это праздник. Настоящий праздник духа и творчества! Так работал больше трех десятилетий. И меня за этого... выгнали из школе и образования, объявив меня "абсолютно неспособным быть учителем"! Унижали как могли, надо было произвести "компроматы" для того, чтобы выгнать меня. Шла настоящая война посредственности против меня, учителя, который совестно работал свое дело. И выполнял свою духовную мисию учителя. Мне запретили быть учителем (я пока еще не в пенсионном возрасте!) и остракировали из образовательной системе. Директоры школ просто не хотят меня – потому что я слишком опасный. Опасный для ихней... необразованности, да, у нас, к сожалению, необразованных, полуобразованных, квазиобразованных, непонимающих что такое образование или имеющих в корне ошибочных взглядов относительно образовании людей занимают руководящие посты в образовательной системе посткоммунистической Болгарии, заслуженно самая бедная страна в Европейском союзе.

Вы не верите, что то, что я вам расказал, вообще возможно? А как возможно было убийство Сократа потерявшими своего рассудка атинянами? Меня за 7 лет унижений и войны не успели убить только потому что сам Бог возмутился и дал мне еще немножко жизнь – чтобы расказать людям правду об образованию. 

Что я и делаю. Вот я расказал вам как думаю, как понимаю образование и что означает быть образованным. Скажу наконец и то, что для меня случившеся со мной в последные 7 лет гонений, обид и унижений – самая высшая награда и самое ценное для меня признание. Потому что на моей голове мои так глупые враги, не зная что делают, поставили, така или иначе, лавры самого Сократа: а разве есть большее признание для философа чем это?!

Разумеется, совершенно незаслуженно это сделали, потому что я не обезумел до такой степени, чтобы сравнивать себя самим Сократом…

Това пише г-н Грънчаров, тук той по своя си маниер, т.е. пределно честно и откровено, разказва болката си, т.е. говори за това как той възприема и чувства гаврите, които беше принуден да понесе. В тази връзка ние пък се чувстваме длъжни да кажем следното: нас, като български граждани, ни е срам да четем такива неща за страната ни, а Вие, уважаеми дами и господа, какво чувствате като ги четете?

В тази връзка искаме да Ви съобщим под формата на въпроси (т.е. ползвайки Сократовия подход!) своите разсъждения по този повод, които ни се ще да сравним някак с Вашите оценки на случващото се, за което ще се радваме сама да ни поканите в своя кабинет и да ни ги съобщите в очите. Нали съзнавате, че ние няма да се откажем от инициативата си за провеждане на ония пределно откровени, честни, благодатни демократични дебати с властващите в пловдивското образование, които предлагаме от години, а пък Вашите предшественички на поста, който сега заемате, също толкова години осуетяваха с какви ли не, кой от кой по-смехотворен, "доводи"? Ето сега какви въпроси нови въпроси Ви поставяме, които ще се радваме и висшите ръководители на образованието и на страната да Ви съдействат да осмислите колкото се може по-основателно, с оглед да получим що-годе задоволителни отговори:

1.) Учителят по философия и гражданско образование, който с Вашата решаваща помощ беше изпъден от образователната система по безкрайно грозен начин (с безкрайно глупавия аргумент, че бил, видите ли, "напълно негоден да е учител"!), бива канен в международни научно-практически конференции по образованието, на които той изнася доклади - как Вие лично оценявате този факт, за какво той Ви говори? Чия оценка на качествата на г-н Грънчаров е меродавна според Вас - Вашата лична оценка (споделяна единствено от многострадалната, но за сметка на това тъй агресивно войнствена директорка на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин"!) или оценката на международната научна общност?

2.) Бихте ли имала добрината да споделите с нас как възприемате тезите за същината и смисъла на образованието, съдържащи се в доклада на г-н Грънчаров, за който Ви информираме с настоящето си отворено писмо? (Ще се радваме да разберем Вашата оценка било в писмен вид, било лице в лице, а ако пък желаете, нищо не пречи - поради пандемичната истерия и параноя! - нашата следваща среща да се състои и проведе онлайн, дистанционно.)

3.) Давате ли си сметка за ония щети (от най-различно естество, преди всичко имащи неизмерима, но точно затова безкрайно значима и ценна чисто духовна природа!), които нанесе на пловдивското и на българското образование това, че в последните 7 години благодарение на тъй безцеремонно грозната злоупотреба с власт, която си позволихте спрямо г-н Грънчаров, този международно признат деец на образованието е лишен от възможността да упражнява своята длъжност, да учителства, да общува с младите хора и да ги обучава да философстват (на Вас това последното Ви се видя твърде "неправилно, нали така?), т.е. да работи все така плодотворно на нивата на българското образование и култура?

4.) Когато в своето аморално упоение от властта Вие не просто изритахте г-н Грънчаров от пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин", но и имахте добрината да му съобщите, че нищо не му било пречело, подобно на Сократ, занапред да започне да учителства и философства на... улицата (на площада!), Вие явно не сте съзнавала какво правите, добре, но ето, минаха вече толкова години, нима умствено-моралният процес във Вашето съзнание все още не е довел до осъзнаването на истинския, на верния смисъл на това, което сте дръзнала тогава да направите и да кажете; та питаме: не е ли време да преоцените своята позиция - и евентуално поне да се извините на г-н Грънчаров за тъй грозната си постъпка?

5.) Понеже до този момент Вие решително не желаете да снемете стигмата върху г-н Грънчаров (да поясним: стигма или στίγμα — знак, клеймо, татуировка, петно, това е публичното неодобрение или дискриминация на даден човек въз основа на забележими социални характеристики, които служат за разграничаването му от останалите членове на обществото) и остракирането (на старогръцки ὀστρᾰκισμός, това е метод за политическа борба, въведен от Клистен; всяка пролет Народното събрание на Атина взима решение да изгони някой опасен гражданин; и котките на улицата вече знаят, че репресиите спрямо г-н Грънчаров, започнати от предишния режим, са изцяло политически мотивирани, а властващите в пловдивското образование просто бяха използвани като инструменти, като маши) на г-н Грънчаров от пловдивското образование и от образователната система изобщо (за което се иска просто едно изявление за снемане на стигмата до училищните директори в града и областта, но Вие това не желаете да го направите, благодарение на което г-н Грънчаров продължава напълно безуспешно да кандидатства за учителско място, което е непростима гавра над него, продължаваща 7 години; ето, напоследък дори и директора на училището в гр. Куклен не желае да му даде мизерните часове - въпреке че е длъжен да ги даде на първия явил се правоспособен кандидат, т.е. позволява си заради стигмата да нарушава и закона!), давате ли си сметка, че по този начин Вашето поведение влиза в пълно противоречие не само с изискванията на правото и закона, но и на човешкия морал?

6.) Във връзка с горното се налага да запитаме: все пак, във връзка с казаното по-горе склонна ли сте да размислите или да преоцените поведението си и да снемете стигмата и остракирането на г-н Грънчаров - или ще продължите да наблюдавате безстрастно гаврите върху него и неговото семейство (знаем добре, че заради него същата стигма и същото остракиране е наложено и върху неговата съпруга, също учителка, тя също години наред не може да си намери работа по абсолютно същите причини!), което на нас ни показва, че най-вероятно поведението Ви е обяснимо защото някакъв фактор отгоре Ви заставя да постъпвате по този начин; но нали Бойко Борисов вече не е Премиер, нима беззаконията, започнати от неговия режим, ще бъдат продължавани и при новия, уж различен управленски екип?

Този последният въпрос е по-скоро до Вас, уважаеми господин Премиер и уважаеми господин Министър на образованието и науката. Ще се радваме да ни отговорите съвсем честно: не крием, че ние сме силно озадачени каква е тази потайна власт, която предишният режим има върху  Вас, че Вие без замисляне продължавате неговата политика, т.е. не правите нищо за да бъдат спрени неговите тъй крещящи по арогантността си беззакония, които по отношение на казуса около учителското семейство Грънчарови са наистина безпрецедентни?

7.) Този въпрос ще се постараем да Ви го напишем в пределно проста и също така човешка, човечна форма: не е ли време да сторите нещичко с оглед да спрете недопустимите беззакония, т.е. учителите г-н Грънчаров и съпругата му най-после да се върнат в образователната система?

Уважаеми господин Ръководител на Представителството на Европейската Комисия в България,

Надяваме се, че по каналния ред ще информирате Европа за ставащото в свидното ни отечество. Съобщете им и това, че нас, българските граждани, ни е твърде много срам за това, което си позволяват властващите у нас.

3 октомври 2021 г.

С УВАЖЕНИЕ: Любен Воденичаров, упълномощен от групата на небезразличните граждани да води кореспонденцията с институциите

ПРЕЛОЖЕНИЕ, КОЕТО СЛЕДВА ДА СЕ РАЗГЛЕЖДА КАТО ОРГАНИЧНА И НЕДЕЛИМА ЧАСТ ОТ НАСТОЯЩИЯ ДОКУМЕНТ:

Докладът, публикуван под заглавието: Какво означава да си образован?

 

КОГА ЩЕ СПРЕТЕ ТЕРОРА НАД УЧИТЕЛСКОТО СЕМЕЙСТВО ГРЪНЧАРОВИ - И КОГА ЩЕ НАКАЖЕТЕ ВИНОВНИТЕ?!

До г-н Румен Радев, Президент на Република България

До г-н Стефан Янев, Председател на Министерския съвет на Република България

До г-жа Ирена Анастасова, Председател на Комисията по образованието и науката в Народното Събрание

До проф. Николай Денков, Министър на образованието и науката

До доц. д-р Ана Джумалиева - Председател на Комисията за защита от дискриминация

До г-жа Антоанета Пакова, Началник на РУО-Пловдив

До инж. Борислав Стаматов, омбудсман на Пловдив

ДО МЕДИИТЕ

 

КОГА ЩЕ СПРЕТЕ ТЕРОРА НАД УЧИТЕЛСКОТО СЕМЕЙСТВО ГРЪНЧАРОВИ - И КОГА ЩЕ НАКАЖЕТЕ ВИНОВНИТЕ?!

 

Отворено писмо от групата на небезразличните граждани

 

Уважаеми господин Президент,

Уважаеми господин Министър-Председател,

Уважаема госпожо Председател на Комисията по образованието и науката,

Уважаеми господин Министър,

Уважаема госпожо Председател на КЗД,

Уважаема госпожо Пакова,

Уважаема господин омбудсман,

 

С дълбоко безпокойство и загриженост прочетохме публикацията със заглавие Кога ще спрете безпрецедентно скандалното потъпкване на нашите конституционно гарантирани права – на труд и на живот? в блога на учителя-дисидент по философия и гражданско образование Ангел Грънчаров. Оценяваме случващото се вече 7 години не само като срамно, не само като грозно, не само като недопустимо да се случва (особено в тази най-хуманна и най-фина духовна сфера на живота на обществото – каквато е образованието и възпитанието на нашите деца и внуци!), не само като грях (нима нямате никакъв страх от Бога, нима продължавате да робувате на маниите, на кухото самодоволство и на чувството за непогрешимост, характерни за безбожниците?!), не само като най-арогантно потъпкване на всякакъв морал и на всякакво право, на свещените за нас, човеците, човешки права, а също и на елементарната законност, но и като същински терор и дори като умишлен геноцид над това учителско семейство, да, нима не си давате сметка за това колко убийствени за душата, за изтънчената чувствителност на учителя са униженията, на които подлагате тези двама учители, принудени да оцеляват в наистина безпрецедентно и скандално тежки условия на вечно безпаричие, на страшна мизерия?! Искаме да Ви запитаме също: давате ли си сметка какво показва вашето потресаващо безразличие към тия безпрецедентни издевателства, които не само наблюдавате от години, но и които насърчавате – понеже не направихте нищо за да ги възпрете, за да вразумите тези, които си позволиха, извършиха и продължават да извършват тия нетърпими безобразия?!

 

Само тези два въпроса Ви поставяме и настояваме да ни отговорите на тях. Стига да имате наглостта да ни отговорите изобщо с тия безкрайно кухи и безсрамни бюрократични оправдания и извинения.

 

Уважаема госпожо Председател на КЗД,

 

Настояваме въз основа на безброя сигнали както от нас, така и от самия г-н Грънчаров да се самосезирате най-сетне, да образувате преписка и да повикате извършителите на тези беззакония пред вас – с оглед да направите нужното да си изпълните ролята и задачата, която имате по закон.

 

Уважаеми господин Министър, какво още трябва да се случи, та Вашите пълновластни министерски чиновници и Вие лично да нарушите най-сетне тъй величавото си мълчание-безразличие-пренебрежение, което в крайна сметка и по същество не само оправдава представените тъй безчовечни безобразия и беззакония, но и ги насърчава? Давате ли си сметка за това, че сред като години наред никак не реагирате и не се ползвате от дадената Ви от нас, данъкоплатците, власт, то именно Вие носите крайната и пълната отговорност за ставащото?!

 

Уважаеми господин Президент,

Уважаеми господин Министър-Председател,

 

Молим направете нужното г-н Министърът на образованието и науката да си изпълни най-сетне задълженията – та да спре тази наистина безпрецедентна гавра и този невиждано скандален терор над учителското семейство Грънчарови! Които се дължат тъкмо на това, че г-н Ангел Грънчаров има смелостта и достойнството години наред да си изпълнява най-отговорно и съвестно дълга, да носи стоически толкова тежката, но за сметка на величава духовна мисия на истински учител, с което ни показа как намиращата се в катастрофално състояние образователна система може и трябва да бъде същностно и коренно реформирана, т.е. непосредствено и практически реално демократизирана; и вместо благодарност, той беше подложен на тия толкова грозни гаври и издевателства от разпищолилата се, от арогантната, от разплулата се от развала и поквара министерска и директорска властваща бюрокрация!

 

10 септември 2021 г.

 

С УВАЖЕНИЕ: Любен Воденичаров, упълномощен от групата на небезразличните граждани да води кореспонденцията с институциите

 

ЩЕ СЕ СЪБУДЯТ ЛИ ОТ НЕПРОБУДЕН СЪН МНОГОБРОЙНИТЕ СЛУЖИТЕЛИ И ОРГАНИ НА СОЦИАЛНИТЕ ГРИЖИ В НАШИЯ ТЪЙ ХУМАНЕН И КУЛТУРЕН ДРЕВЕН ГРАД?

До г-н Здравко Димитров, Кмет на гр. Пловдив

До инж. Борислав Стаматов, омбудсман на Пловдив 

  ДО МЕДИИТЕ 

 

ЩЕ СЕ СЪБУДЯТ ЛИ ОТ НЕПРОБУДЕН СЪН МНОГОБРОЙНИТЕ СЛУЖИТЕЛИ И ОРГАНИ НА СОЦИАЛНИТЕ ГРИЖИ В НАШИЯ ТЪЙ ХУМАНЕН И КУЛТУРЕН ДРЕВЕН ГРАД?

 

Заявление от групата на небезразличните граждани 

 

Уважаеми господин Кмет, 

Уважаеми господин омбудсман на Пловдив,

Заявяваме, че днес, 3 септ. 2021 г. до входа на сградата на Кметството в Пловдив, намираща се на площад "Стефан Стамболов", ще бъде установена от наши активисти палатка, в която ще бъде настанена да спи 89-годишната баба Марийка. Мотивите за това наше гражданско протестно действие са изяснени в публикация в блога на г-н Ангел Грънчаров, чието заглавие е Кога социалните грижи на тъй загрижената за живота и здравето ни свръхсоциална държава ще се погрижат за живота и здравето на 89-годишната баба Марийка?, известяваме Ви, че с неговата аргументация ние сме изцяло солидарни.

Ще се радваме това наше отворено писмо да спомогне за  излизането от непробуден летен сън и за поне минималното активиране на многобройните служители и органи на социалните грижи в нашия тъй културен, цивилизован и хуманен хилядолетен град, заради чието безхаберие казусът около баба Марийка заплашва да добие такива грандиозни сюрреалистични и абсурдистки измерения, че нищо чудно да остане в аналите на световната културно-цивилизационна история.

3 септември 2021 г.

С УВАЖЕНИЕ: Любен Воденичаров, упълномощен от групата на небезразличните граждани да води кореспонденцията с институциите

ПРИЛОЖЕНИЕ: Текстът на цитираната по-горе публикация настояваме да бъде разглеждан като органична и неделима част от настоящия документ.

Къде и как прекара тази нощ отново бездомната - заради тъй добродетелните й самарянстващи съседи! - баба Марийка?

Позволяваме си да дадем линк към публикацията в блога на г-н Грънчаров, която хвърля светлина върху този тъй безинтересен, ненужен, глупав, "излишен", скучен и пр., предполагаме, въпрос за изпадналите в убийствено или кошмарно страшно безразличие съграждани в нашия тъй древен, хилядолетен, велик, свръхкултурен и безкрайно цивилизован и дори, молим ви се, "християнски" град: (Прочетете ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ)

ДАЛИ ПОД РЪКОВОДСТВО НА БИВШАТА ОБЛАСТНА УПРАВИТЕЛКА Д. КАНАЗИРЕВА НЕ Е ИЗВЪРШЕН "ЗАКОНЕН ГРАБЕЖ" И "УЗАКОНЕНО БЕЗЗАКОНИЕ"?

 До д-р Ангел Стоев, Областен управител на област Пловдив

До Старши комисар Димитър Балев, Директор на ОД на МВР - гр. Пловдив

До д-р Мариана Господинова, Управител на Център за Психично здраве - гр. Пловдив  

До живеещите в блока на ул. "Копривщица" № 15 в кв. Смирненски на гр. Пловдив 

До инж. Борислав Стаматов, омбудсман на Пловдив 

  ДО МЕДИИТЕ

 

 

ДАЛИ ПОД РЪКОВОДСТВО НА БИВШАТА ОБЛАСТНА УПРАВИТЕЛКА Д. КАНАЗИРЕВА НЕ Е ИЗВЪРШЕН "ЗАКОНЕН ГРАБЕЖ" И "УЗАКОНЕНО БЕЗЗАКОНИЕ"?

 

Отворено писмо от групата на небезразличните граждани 

 

Уважаеми господин Областен управител, 

Уважаеми господин Областен директор на МВР гр. Пловдив,

Уважаема госпожо Управител на Центъра за психично здраве,

Уважаеми дами и господа живеещи в блока на ул. "Копривщица" № 15,

Уважаеми господин омбудсман на Пловдив,

Във връзка с казуса около 89-годишната баба Марийка (живеещите в блока на ул. "Копривщица" № 15 в кв. Смирненски на гр. Пловдив категорично заявяват, че няма да я допуснат да живее в собственото си жилище; за да се запознаете с казуса, уважаеми г-н Областен управител и уважаеми г-н Областен директор на МВР, Ви изпращаме последното наше отворено писмо, в което представяме актуалната ситуация по този тъй печален казус, молим да приемете този документ като органична и неделима част от настоящия) възникна проблем, около който се налага да потърсим Вашето съдействие. Ето за какво става дума.

След като със съдебно решение от преди вече близо 4 години живеещите в този същия блог изгонват тогава 85-годишната баба Марийка от нейното жилище (и тя много време след това е принудена да спи на улицата, на тротоара, под открито небе!), в един момент те решават да изчистят (!) нейния апартамент. По техните думи "голямо съдействие" за тази задача им била оказала областната управителка по това време г-жа Дани Каназирева, за което те й дължели, по техните думи, огромна благодарност; даже съобщиха на нашия представител, отишъл да помоли за чипа на входната врата (за да го даде на баба Марийка, та тя да може да ползва своя апартамент!), че по време на почистването тъй активната и инициативна областна управителка била присъствала непосредствено при провеждането на операцията по очистването на апартамента (била наета съответната фирма за целта, предполагаме, и общината е подпомогнала финансово, вероятно, тази операция). Да, обаче баба Марийка е силно обезпокоена дали при изнасянето на боклуците от апартамента й той не е бил обран от носачите, понеже в него, по нейните думи, е имало много ценни вещи, включително и златни украшения и бижутерийни стари и ценни накити и пр. В тази връзка ние бихме желали да направите съответната проверка и да установите дали при операцията по почистването на апартамента на баба Марийка е осъществен надлежният контрол за това щото ценните лични вещи в него да не се окаже, че са били ограбени от носачите; нас ни интересува и затова, от името на баба Марийка, искаме да попитаме: дали почистването на апартамента на баба Марийка, осъществено под непосредственото ръководство на бившата областна управителка, не се е превърнало фактически в... грабеж, в обир, узаконен или легитимиран от нейното присъствие - като представител на държавната власт?! По наше мнение ценните вещи е трябвало, предполагаме, да бъдат описани, с оглед да не станат злоупотреби или ограбване, по-просто казано, за да не бъдат откраднати от носачите. 

Живеещите в блока също така ни казаха, че ключовете от апартамента се намирали в полицията, били взети от полицаите, присъстващи по време на тази твърде съмнителна от гледна точка на законността акция, за която, изрично подчертаваме, и баба Марийка, и ние подозираме, че е много възможно да се е превърнала в "законен грабеж" или в "узаконено беззаконие", осъществено под личния надзор на бившата областна управителка Каназирева. Ще се радваме след извършената от Вас надлежна проверка и разпитване на участниците да разсеете подозренията и съмненията ни; ще се радваме ако ценните вещи в апартамента на баба Марийка са били надлежно описани и запазени за да й бъдат предадени след като тя отново се настани за да живее в своето жилище.

Този е въпросът, който, уважаеми г-н Областен управител и уважаеми г-н Областен директор на МВР, Ви поставяме и на който се надяваме да получим адекватен и бърз отговор (понеже от Центъра за психично здраве ни уведомиха, че съвсем скоро предстои изписването на баба Марийка!). Същевременно се обръщаме към Вас за помощ и съдействие при решаването на новия проблем, а именно: да помогнете за това щото живеещите в блока, в който се намира апартамента на баба Марийка, да престанат да нарушават закона като й пречат тя да обитава и да ползва собственото си жилище. (Жилището й в момента е в тежко състояние, съседът, живеещ в апартамента под баба Марийка, самоволно и незаконно й е прерязал... водопроводните тръби, лишил е апартамента й от вода, жилището също така няма и електричество!) 

Ще Ви бъдем много благодарни ако се свържете с г-жа Управителката на Центъра за психично здраве в Пловдив (където в момента е настанена баба Марийка) с оглед това при изписването й тя, със съдействието на полицията, да може да влезе в своя апартамент; в противен случай тя отново ще остане на улицата, ще бъде принудена отново да спи на тротоара, което, предвид възрастта й, е крайно грозно, безчовечно и е голям грях; недопустимо е такива ексцесии да се случват в град като нашия, който не толкова отдавна беше столица на европейската култура!

Ще Ви бъдем много благодарни ако в резултат на Вашата компетентна намеса и помощ казусът бъде решен позитивно и разумно, с оглед задоволяване на интересите на всички страни, въвлечени в този толкова неприятен и несъмнено позорен за града ни конфликт!

Уважаеми г-н Областен управител, молим да ни съобщите ден и час, в който е удобно за Вас за да Ви посетят представители на нашата общност на небезразличните граждани, понеже искаме да поставим и някои други въпроси от Вашата компетентност, свързани с други казуси, по които ние работим от години, за жалост твърде безуспешно до момента поради съпротивата на някои длъжностни лица.

18 август 2021 г.

С УВАЖЕНИЕ: Любен Воденичаров, упълномощен от групата на небезразличните граждани да води кореспонденцията с институциите

ПРИЛОЖЕНИЕ, ЯВЯВАЩО СЕ ОРГАНИЧНА И НЕДЕЛИМА ЧАСТ ОТ ГОРНИЯ ДОКУМЕНТ: 

СПОСОБНИ ЛИ СМЕ ДА ОСЪЩЕСТВИМ ТЪЙ ПОТРЕБНИЯ ЗА ОБЩЕСТВОТО НИ ДУХОВЕН ПОВРАТ КЪМ ЧОВЕЧНОСТТА И ДОБРОТО?

АПЕЛ ЗА ЧОВЕЧНОСТ ПОД ФОРМАТА НА ОТВОРЕНО ПИСМО

До г-н Здравко Димитров, Кмет на гр. Пловдив 

До г-жа Петя Василева, Директор на ДОМ ЗА СТАРИ ХОРА "СВ. ВАСИЛИЙ ВЕЛИКИ" 

До д-р Мариана Господинова, Управител на Център за Психично здраве - гр. Пловдив

До инж. Борислав Стаматов, омбудсман на Пловдив 

ДО МЕДИИТЕ 

АПЕЛ ЗА ЧОВЕЧНОСТ ПОД ФОРМАТА НА ОТВОРЕНО ПИСМО 

от групата на небезразличните граждани 

Уважаеми господин Кмет, 

Уважаема госпожо Директор, 

Уважаема госпожо Управител,

Уважаеми господин омбудсман на Пловдив, 

От предаването "Изкуството да се живее" по Пловдивската обществена телевизия разбрахме, че 89 годишната г-жа Марийка Иванова (известна на пловдивчани като баба Марийка), намираща се от повече от година в Дом "Свети Василий Велики", с нейното съгласие, е била изхвърлена от Дома за стари хора и е била пусната да живее свободно на... улицата! 

По този начин, предполагаме, Вие, госпожо Директор, сте си отдъхнала че сте отървала от тази толкова своенравна клиентка на Дома, която има два недостатъка: че има заболяване, изразяващо се в това, че събира разни неща от контейнерите за боклук, които смята за "ценен багаж" и носи там, където живее и, второ, че се грижи за уличните котки; по тази причина, предполагаме, г-жа Марийка Иванова е създавала доста проблеми на персонала (който е трябвало систематично просто да изхвърля донасяното от нея!), но ето че Вие успяхте да намерите чудесно средство за решаването на всички проблеми: отървахте се от 89-годишната г-жа Иванова - като я изпратихте да живее на улицата! 

Интересно ни е: добре де, отървахте се от нея по тази начин, но запитвате ли се: как тази възрастна, на преклонна възраст жена занапред ще живее и ще спи на улицата, на тротоара, колко време ще издържи там, на улицата?! Ето, наближава есента, няма ли опасност баба Марийка да настине (нощем, вярваме Ви е известно това, дори и през лятото е доста хладно!) и да умре? 

Питаме Ви за този чисто човешки момент, щото все пак, въпреки Вашата юридическа и управленска изрядност, Вие, надяваме се, неумишлено, сте поругали именно този най-важен човешки момент. Което е напълно недопустимо за нашето демократично, европейско и тъй хуманно общество, нали така?

Е, баба Марийка е вече на улицата, Домът вече няма проблемите, които тя създаваше на директорката и на персонала, Вие, с чувство на изпълнен дълг и с чиста съвест Вие, уважаема госпожо директор, пак продължавате да се грижите за народното добро: да де, ама някакви угризения за стореното все пак нямате ли? Питаме само, щото не можем да допуснем, че си спите напълно спокойна, с чувство за добре свършена работа и изпълнен дълг.

Но колко според вас ще издържи баба Марийка като живее и спи на улицата, там, нейде на тротоара?! Дали пък, като се отървахте от нея по този толкова умен и прецизен (в юридическо отношение: щото ние, така или иначе, все пак сме страна на пълната законност, нали така?!) начин, Вие все пак не направихте грешка, която, най-вероятно, ще има непоправими последици? Или баба Марийка все пак доста е поживяла, нали така, голяма работа, че на улицата ще умре по-скоро, горката: ама поне ще се отърве от мъките си, което, един вид, пак е "хуманно": да, ние иначе сме хуманисти и имаме доста добре развито хуманно съзнание и чувство, нали така? 

Вие пуснахте така хуманно, демократично, юридически издържано и дори перфектно и пр. баба Марийка на улицата и се отървахте от нея, уважаема госпожо Директор, но ето че баба Марийка, при първия си досег със света, с обичайните си дрехи, некъпана, се е опитала да си купи нещо от някакъв магазин, но понеже издава смрад, някакви също не по-малко хуманни от всички нас граждани нацупили от възмущение устни и се възмутили с пълно основание и... повикали полицията! Да Ви разкажем какво е станало по-нататък, вярваме, не сте безразлична към нейната по-нататъшна участ, все пак я познавате: ами полицаите откарали баба Марийка в... психиатрията, а там пък я приели, изследвали я и й дали диагноза "начална старческа деменция", доколкото ни е известно. 

При това положение Вашето толкова перфектно в юридическо отношение решение да се отървете от нея с нейното съгласие и по нейна воля дали не е доста подозрително относно своята коректност?! 

Дали не сте злоупотребили с психичното състояние на г-жа Иванова, което е очевидно, забелязва се с просто око: само и само да се отървете от нея? 

Е, прехвърлили сте грижата за нея на психиатрите (институциите в нашата така хуманна и социална държава така обичат да си прехвърлят "топката", т.е. отговорността една на друга, ох, как обичат това, нали така?!), но и те, психиатрите, също лесно ще се отърват от баба Марийка, изобщо не ги подценявайте тях, те са не по-малко опитни и хуманни: ще я изпишат и също ще я изпратят пак на... улицата! Там, където, най-вероятно, баба Марийка в един недотам далечен ден ще хване някоя пневмония и за наше всеобщо успокоение (обществото ни, очевидно, е доста хуманно и дори социално, нали така?!) ще умре пред очите на цялото ни тъй бездушно общество, вярваме, че и вие не се съмнявате, че точно така ще завърши тази печална история. 

Разказваме Ви пределно честно и откровено тия неща, уважаеми г-н Кмет, уважаема госпожо Управител и уважаеми г-н омбудсман, щото смятаме, че тъй умното изхвърляне на баба Марийка от дом "Свети Василий Велики" е голяма грешка, която обаче все още може да се поправи чрез връщането й обратно в него - защото тя наистина няма как да живее на улицата, на улицата ако я оставим да живее, тя скоро ще умре, а вината за това ще е наша, да, уважаема госпожо Директор, да, уважаема госпожо Управител, от тази вина няма как да избягаме! Ако наистина сме все пак що-годе човечни, трябва да осъзнаем верния смисъл на стореното с "освобождаването" на баба Марийка и Вие специално, дето носите отговорност за това действие, можете да поправите грешката си - като отново приемете баба Марийка там, в Дома. 

Това Ви предлагаме, към това апелираме ние, от групата на небезразличните граждани. Уверяваме Ви, друго решение няма. Да бъде изхвърлена от Дома за стари хора и да бъде оставена да живее на улицата и да спи на тротора една 89-годишна жена не е решение, а е престъпление - и то именно против човечността! 

Но не бива да допускаме такива престъпления срещу най-важното, което притежаваме (дали?!) - човечността! Вярваме, че всички ще се съгласим по този пункт. 

Ще се радваме това наистина да е така и се надяваме във Ваше лице да намерим длъжностни лица, които ще употребят авторитета и властта си за наистина хуманното решаване на проблема около осигуряването на достойни старини на баба Марийка в Дома за стари хора, носещ, да се надяваме, неслучайно името на Свети Василий Велики.

2 август 2021 г.

С УВАЖЕНИЕ: Любен Воденичаров, упълномощен от групата на небезразличните граждани да води кореспонденцията с институциите