Не е ли крайно време МОН да се нарече "Министерство на обезличаването - и обезчовечаването на младите"?

 

До г-жа Ирена Анастасова, Председател на Комисията по образованието и науката към Народното събрание

До г-н Кирил Петков, Министър-Председател на Република България

До акад. Николай Денков, Министър на образованието и науката

До г-н Йордан Иванов, областен управител на Пловдив

До доц. Диана Ковачева, омбудсман на Република България

До г-жа Антоанета Пакова, Началник на РУО-Пловдив

До инж. Борислав Стаматов, омбудсман на Пловдив

ДО МЕДИИТЕ

 

Не е ли крайно време МОН да се нарече "Министерство на обезличаването - и обезчовечаването на младите"?

Отворено писмо от групата на небезразличните граждани

 

Уважаема госпожо Председател на Комисията по образованието и науката,

Уважаеми господин Министър-Председателю,

Уважаеми господин Министър на образованието и науката,

Уважаеми господин Областен управител на Пловдив,

Уважаема госпожо Началник на РУО-Пловдив,

Уважаема госпожо омбудсман на Република България,

Уважаеми господин омбудсман на Пловдив, 

От медиите научихме (Нов обрат в РУО - Антоанета Пакова се върна на шефския пост, че в РУО-Пловдив "промяната" се свежда до някакви безсмислени рокади на все същите и абсолютно еднакви (по съзнание, по манталитет, по беззаветна вярност към догмите на прогнилата система!) изпитани и устояли на всички административни бури управленски или властващи кадри; дали начело на РУО-Пловдив ще стои Антоанета Кръстанова или Антоанета Пакова едва ли има някакво значение - щом принципът си остава непоклатим: тотално господство и пълно всевластие на непоклатимата в арогантността си образователна бюрокрация. С интерес ще следим по-нататъшните салтоморталета, които обаче просто няма как да ни заблудят, че имитират що-годе сносно някаква "промяна". Остава да се обърнем към не знаещите на кой свят живеят граждани, които са допуснали собствените им деца и внуци да са жертви на една напълно фалирала система, Бог знае защо наричаща се "образователна" или, опази Боже, "възпитателна" - не е ли крайно време МОН да се нарече "Министерство на обезличаването - и обезчовечаването на младите"? 

Пишем това поредно свое отворено писмо (тип "глас в пустиня"!) не защото се надяваме някак да Ви повлияем за да осъзнаете що правите (на път сме да се обезсърчим напълно - и да погребем илюзиите си в тази посока!), а защото се стремим да покажем на гражданите докъде води, какви страшни резултати ражда тяхното собствено безразличие. Да, за нас е принцип точно това: безразличието на гражданите ражда чудовищната безотговорност на властващите, на управляващите! Когато този принцип стане и техен, на мнозинството от гражданите, принцип, едва тогава евентуално може да започне тъй дълго чаканият поврат и в живота ни, и в развитието ни...

От много време ви алармираме за ситуацията около учителското  семейство Грънчарови, остракирано по безпардонно грозен начин от системата на образованието от самозабравили се властници, държащи пълна хегемония в РУО-Пловдив. Разбира се, отсреща, от страна на управляващите, не срещаме никакъв отзив, дори и най-плах опит за вникване и разбиране на смисъла на ставащото; потресаваща е тази безчовечност, ето това е изводът, до който стигнахме! В тази връзка искаме да ви предложим да изчетете последното есе от поредицата есета със заглавие ДНЕВНИКЪТ НА УЧИТЕЛЯ, писана вече години наред от г-н Ангел Грънчаров, учителят-еретик-дисидент, когото властващата образователна бюрокрация в Пловдив тероризира вече толкова много години; ето заглавието на последното есе, които ние прочетохме с потрес:

Обичате ли варена пшеница, украсена с шарени бонбонки "Детска радост"?

Г-н Грънчаров разказва за напълно логичните последици от многогодишния терор, репресии и тормоз, на който безжалостните властващи бюрократи го подложиха в последните години; това се е отразило до такава степен на неговото здраве, че вече под въпрос, както разбираме, е животът му; в тази връзка бихме си позволили да ви запитаме:

Да убиете най-сетне този учител-страдалец - тази, простете, ли е вашата заветна цел?

Само този въпрос искаме да ви поставим. (Нима като постигнете целта си ще продължите да спите с все тъй невинния сън на непорочни младенци?!) Пловдив явно се е овладял от болната амбиция да бъде вторият град в историята след Атина, обезсмъртил се с това, че е убил философ.

Искаме обаче да ви предупредим в тази връзка, че ръководители тъкмо на образователно-възпитателната и личностно формиращата сфера няма как да са лица, които явно изобщо не се притесняват от това, че фактически доказват - и то по такъв потресаващо грозен начин! - не друго, а безчовечността си... (Забележете: това става тъкмо защото те очевидно до такава степен са опиянени от наркозата на властта, че съвсем си дават сметка какво правят!)

И последно: знайте, че за всичко, ставащо в тъй клетата ни държава пълната отговорност в крайна сметка носите тъкмо вие, уважаеми дами и господа върховни управляващи!

16 май 2022 г.

С УВАЖЕНИЕ: Любен Воденичаров, упълномощен да води кореспонденцията ни с институциите

ПРИЛОЖЕНИЕ, ЯВЯВАЩО СЕ ОРГАНИЧНА И НЕДЕЛИМА ЧАСТ ОТ ГОРНИЯ ДОКУМЕНТ:

неделя, 15 май 2022 г.

Обичате ли варена пшеница, украсена с шарени бонбонки "Детска радост"?