Мутризирането на управлението на "образованието" достигна до нетърпими мащаби, до съвсем уродливи проявления!

До г-н Бойко Борисов, Министър-Председател на Република България

До г-н Красимир Вълчев, Министър на образованието и науката

До д-р Ваня Кастрева, Началник на РУО – София

До г-жа Иванка Киркова, Началник на РУО-Пловдив

До г-жа Мая Николова, Директор на 56 СУ "Проф. К. Иречек" в гр. София

До доц. д-р Диана Ковачева, омбудсман на р. България

До г-н Борислав Стаматов, омбудсман на гр. Пловдив

ДО МЕДИИТЕ

АПЕЛ ЗА ВРАЗУМЯВАНЕ НА РАЗПИЩОЛИЛИТЕ СЕ ВЛАСТНИЦИ В ОБРАЗОВАНИЕТО

от група небезразлични към проблемите на образованието български граждани

Уважаеми господин Премиер,

Уважаеми господин Министър,

Уважаема госпожо Началник на РУО – София,

Уважаема госпожо Началник на РУО – Пловдив,

Уважаема госпожо Директор на 56 СУ "Проф. К. Иречек",

Уважаема госпожо омбудсман,

Уважаеми господин омбудсман,

От публикация в блога на учителя по философия и гражданско образование г-н Ангел Грънчаров (вижте публикацията със заглавие Безцеремонното ми изгонване от 56-то училище показва, че комунисто-мутренската власт никога повече няма да ме допусне в "образователната" им система!) с потрес и с възмущение научихме, че директорката на въпросното 56 СУ "Проф. К. Иречек" още в първите дни след назначението му била получила "официално писмо от Пловдив", в което й обяснявали кой е Ангел Грънчаров и я съветвали непременно и незабавно да го отстрани от работа; по собственото й признание (изразено в присъствието на заместник-директора на същото това училище Стойков) тя тогава устояла на натиска, но месец и половина по-късно очевидно се е поддала – щом като дръзна да уволни по безобразно, по безцеремонно нагъл и грозен начин тъй неудобния (за някои ръководни среди вероятно не само в пловдивското образование!) учител по философия.

Този многозначителен факт на абсолютно недопустима злоупотреба с власт, на крещящо арогантен властнически произвол ни принуждава да се обърнем към Вас, уважаеми господин Премиер: не е ли вече крайно време да се намесите – за да спрете произвола на самозабравилите се височайши властници в образованието, които в заслепението си стигнаха дотам, че в 21-ия век да преследват и репресират един учител по философия, чиито единствен грях е, че си гледа съвестно работата, че си изпълнява истински дълга, т.е. работи самоотвержено за духовното, нравственото, личностното, гражданското просвещаване, въздигане и развитие не само на своите ученици, но и на (забележете!) на управляващите образователната сфера, които, за жалост, си позволяват да живеят със съвсем несъвременни, анахронични и по тази причина съвсем вредни представи за нещата от живота?! Тези именно страдащи от непълноценните си представи властници стигнаха в яростта си дотам, че без никаква скрупул или задръжка на дело, на практика следват в наши дни тъй злотворния принцип на кървавия руски сатрап Сталин, а именно "Есть человека, есть проблема; нет человека, нет проблемы!" – нима е възможно в нашия тъй напреднал век да бъде фактически убиван от преследвания, от тормоз, от обиди и от унижения един български учител, който цял живот е бил верен на мисията си на духовен наставник на младите – и е изпълнявал високия си нравствен дълг?! На това принципно основание, уважаеми г-н Премиер, вярвайки във Вашата лична преданост към човечността и нравствените основи на живота ни, Ви предлагаме и настояваме този път да не постъпите подло пред лицето на това крещящо по безпардонността си безчинство и безобразие, а да разпоредите екстрена проверка, която да установи виновните и да ги накаже по справедлив начин; тази проверка следва да установи следното:

1.) Кое "официално длъжностно лице от Пловдив", предполагаме по всяка вероятност от РУО-Пловдив (или някой не знаещ на кой свят живее директор на пловдивско училище), разпореди да бъде написано, изпрати и подписа въпросното писмо до директорката на 56-то СУ "Проф. К. Иречек", с което беше поискано да уволни г-н Грънчаров?

2.) Като граждани и данъкоплатци, издържащи с данъците си системата на образованието, искаме и настояваме да ни бъде дадена възможността да се запознаем с този шедьовър на доносническата административно-бюрократична и властническа лирика, т.е. настояваме копие на това сърдечно творение на самозабравил се управник да ни бъде изпратено, с оглед да го публикуваме - за да може народът със собствените си очи да се убеди в степента на нравственото падение на тия, които са на властващи позиции в пловдивското образование!

3.) Понеже в средите на нашата група на небезразличните граждани възникнаха спорове и съмнения относно достоверността на казаното от директорката на 56-то училище г-жа Мая Николова (че подателят на въпросното писмо е от Пловдив!), т.е. някои от нас си мислят, че от друго, още по-високо място идват разпоредбите г-н Грънчаров да бъде репресиран и уволняван, то ние и на това допълнително основание искаме да ни бъде предоставено копие на въпросното тъй загадъчно и интригуващо писмо!

4.) Уважаема госпожо Кастрева, нима наистина смятате, че тъй съгрешилата, т.е. сътворилата този тъй сюблимен управленски гаф директорка на 56-то столично училище (която уволни правоспособен учител в трудоспособна възраст за да сложи на негово място своя лична приятелка-пенсионерка!) може обективно сама себе си да разследва и накаже?! Нима не е абсурд това, че Вие тъкмо на нея предоставихте властта да разследва самата себе си? Нима не успяхте да сътворите по-приемлив от правна, нравствена и логическа страна подход, с който "да си измиете ръцете", т.е. да снемете от себе си отговорността за безобразията и беззаконията, които си позволяват подведомствените Ви директори на училища?! Как смятате, нима на ръководни или властващи позиции в образователно-възпитателната и личностно формиращата система на България могат да продължават да стоят личности с такъв "завиден", с извинение, морал? Кой, къде и кога доказа, че български училища могат да бъдат управлявани от толкова безскрупулни в нравствено отношение, т.е. от такива безочливо безсрамни персони?!

5.) Уважаема госпожо Киркова, не смятате ли, че ръководството на РУО-Пловдив и активистите-инициатори на кампанията срещу г-н Грънчаров, работещи в РУО-Пловдив (или примерно като директори на подведомствени Ви училища!) вече предостатъчно се изложиха и дискредитираха – или все пак смятате, че те имат още неизразходван вътрешен потенциал за да продължат още повече да се излагат, още повече да произвеждат немислими и несрещани в историята на българското образователно дело идиотщини, абсурди, тъпотии, гафове, скандали, беззакония и още по-пищни волунтаристични и аморални актове на неудържима управленска бесовщина?! Мутризирането на управлението на пловдивското образование според Вас достигна ли най-после своя апогей (след последния триумф: да пратите писмо до директорката на 56-то столично училище, с което да настоявате г-н Грънчаров да бъде уволнен и оставен да мре от глад в настъпващата зима!) – или имате още неизразходван ресурс за нови и нови още по-скандални ирационални и аморални прояви, сеирища и излагации?!

6.) Уважаеми господин Министър, не само тъй мъдрият ни народ прекрасно знае кой носи цялата отговорност, а именно знае от опита си, че "рибата се вмирисва откъм главата", но в светлината на случващото дали и Вие лично не прозряхте най-сетне, че за всички изцепки, идиотщини, излагации, безобразия, беззакония, своеволия и прочие на назначените от МОН директори на училища и на неизпълняващите задълженията си властващи чиновници от РУО-тата пълната, цялата отговорност носите тъкмо Вие, който сте ги назначил - и продължавате да ги търпите въпреки сътворените от тях, неслучайно ни се налага да повторим, изцепки, идиотщини, излагации, безобразия, беззакония, своеволия и прочие?! Какво лично Вие предпочитате, сам да си подадете оставката – или най-сетне да накажете и да уволните всички ония разпищолили се властници от ръководния персонал в системата на МОН, който под Вашето крило и милия ви, всичко прощаващ поглед години наред произвеждаше, потретваме, всичките тия нетърпими изцепки, идиотщини, излагации, безобразия, беззакония, своеволия и прочие?!

7.) Уважаеми господин Премиер, бързо и лесно минава земната слава, а властта е не само ефимерна като дим, но е и твърде коварна омая, подобна на наркотиците, но въпреки това за случващото се в държавата ни пълната и цялата отговорност носите тъкмо Вие, ето това нима още не сте го разбрал?! Щом властващите в пирамидата на властта си позволяват да се разпищолват и да си правят каквото им скимне, водейки се единствено от глупави властнически мании, бесовщини и страсти, произтичащи от съзнанието им за пълна безнаказаност, цялата и пълната отговорност за разгащването им носи не някой друг, а тъкмо Вие – ето това нима още не сте разбрал?! Или употребете властта си по предназначение и изметете тази самозабравила се напаст (за обществото, страната, народа ни и държавата!), или сам бързо се махайте от поста, на който Ви туриха Вашите кукловоди – и на който се издънихте дотам, че мутризирането на управлението на клетата ни държавица достигна, както виждаме и от този наш пример, до напълно нетърпими мащаби, до съвсем уродливи проявления, до убийствени за държавността, правото и морала отровни метастази, водещи до гибелта на цялото, на страната ни даже! Или пък предпочитате ние, гражданите, ние, народът, в един момент да скочим и да потърсим цялата онази справедливост, която Вие ни отказахте, потъпквайки и дълга си, и морала, и закона, и всичко, кажете де, какво по-точно предпочитате?! Запомнете от нас: българската държава не може да се ръководи сякаш е мафия, Вие лично не сте кръстникът на мафията, избийте си от главата тия фатални илюзии и заблуди, Вие също така не сте нито падишах, нито султан – колкото по-рано разберете това, толкова по-малко ще пострадате!

Това в общи линии искахме да Ви кажем. Господин Премиер, вчера се изпълниха точно 30 години от свалянето на твърде добре познатия Ви комунистически диктатор Тодор Живков от власт, ден по-късно след тъй многозначителен юбилей ние Ви пишем това писмо. Дали в този факт не се крие някаква недотам добра лично за Вас прокоба?!

Помислете и над това, имайте добрината също така да осъзнаете, че сега живеем в съвършено различни времена. Ние като граждани си изпълнихме дълга, пишейки Ви това писмо, да видим сега Вие дали съзнавате изобщо що е това дълг: или съвсем заслужено ще позволите сами да си счупите главите – понеже наркотикът на властта Ви е омаял до пълна загуба на чувството за реалност!

11 ноември 2019 г.

С УВАЖЕНИЕ: (Николай Димов, упълномощен от групата на 

небезразличните граждани да

води кореспонденцията с институциите)

РУО-София ни отговори ето как

Кои са истинските, кои са действителните мотиви за толкова спешното уволнение на г-н Грънчаров?

До д-р Ваня Кастрева,

Началник на РУО – София

До г-жа Иванка Киркова,

Началник на РУО-Пловдив

До г-н Красимир Вълчев,

Министър на образованието и науката

До г-жа Мая Николова,

Директор на 56 СУ "Проф. К.Иречек" в гр. София

ДО МЕДИИТЕ

ЗАПИТВАНЕ ПОД ФОРМАТА НА ОТВОРЕНО ПИСМО

от групата на небезразличните към проблемите на образованието български граждани

Уважаема госпожо Началник на РУО – София,

Уважаема госпожо Началник на РУО – Пловдив,

Уважаеми господин Министър,

Уважаема госпожо Директор на 56 СУ "Проф. К. Иречек",

От фейсбук-страницата на г-н Ангел Грънчаров, който от началото на учебната година работи като учител по философия (на половин щат) в 56 СУ "Проф. К. Иречек" в София (той е също така един от активистите, които спомогнаха за създаването на нашата група на небезразличните граждани), научихме неприятната новина, че той е предупреден, че до края на седмицата ще бъде уволнен, съобщено му е било също така, че на негово място ще бъде назначена една пенсионирана учителка. Работата е там, че преди две седмици г-н Грънчаров, в разговор с директорката на училището се е почувствал длъжен да й каже, че понеже не е от София и му се налага да плаща за квартира за него е много трудно да се издържа с половин заплата, поради което е принуден да търси друга работа; той също така я е помолил в случай, че си намери такава работа в един евентуален бъдещ момент да бъде освободен "по взаимно съгласие". Директорката му е обещала да стори това, само му е казала да я извести за преместването си на друга работа по възможност няколко дни по-рано. Седмица по-късно директорката обаче е преценила, че е по-добре едностранно да прекрати срочния договор с Грънчаров и да назначи на въпросното учителско място друг учител, който би бил доволен от работата и заплатата на половин щат (такъв учител се оказала единствено нейна позната бивша учителка, сега пенсионерка). Поради това г-н Грънчаров е предупреден от заместник-директора г-н Стойков, че ще работи само до края на седмицата. Във връзка със случващото се ние, участващите в групата (общността) на небезразличните граждани, се чувстваме от своя страна длъжни да Ви запитаме за следното:

1.) Допустимо и правомерно ли е да бъде уволнен и изхвърлен на улицата в навечерието на зимата учител в положението на г-н Грънчаров (на него му остават още няколко години до навършването на възрастта за пенсиониране!) и на неговото място да бъде назначен бивш учител, сега пенсионер?

2.) Будещото недоумение тъй спешно и неочаквано ("безпричинно" сякаш на пръв поглед) уволнение на г-н Грънчаров дали пък не е свързано по някакъв начин с неговите борби за непосредствено и практическо реално демократизиране и либерализиране на отношенията в училищните общности в град Пловдив, заради които той беше насилствено и неправомерно изгонен и остракиран от пловдивското образование, иначе казано, дали на директорката на 56 СУ "Проф. К. Иречек" не е било наредено "от високо място" да уволни г-н Грънчаров? (Такива слухове, както научихме, са стигнали дори и до него, а именно, че "от високо място" е било наредено на директорката да опраска нестандартно мислещия учител по философия.)

3.) Бихме ли могли да наредите проверка, в която да изясните кои са истинските, кои са действителните мотиви за толкова спешното уволнение на г-н Грънчаров? (Ще се радваме да ни известите писмено за резултатите от проверката.)

4.) Как оценявате случващото се по немаловажния по наша преценка критерий човечност (хуманност) на случващото се, как възприемате изхвърлянето на улицата в началото на зимата на един български учител по философия, чиято съпруга, също учителка, също е безработна (г-жа Д. Грънчарова беше уволнена малко след неговото уволнение-опраскване и вече две години също е държана принудително безработна в системата на пловдивското държавно образование!)? Дали пък не сме стигнали дотам, че в системата на българското образование такива неща като "човечност", "морал", "достойнство на личността" и пр. са отдавна недействащи "буржоазни измишльотини"?

5.) Давате ли си сметка за това какъв ще бъде ефектът върху съзнанията на учениците  когато разберат, че техният учител по философия е изгонен така немилостиво на улицата без средства за съществуване в началото на зимата?!

Уважаема госпожо Николова, въпросите, които отправихме към уважаемата г-жа Кастрева, бихте могла да ги възприемете и като отправени към Вас самата, преформулирайки ги по подобаващия начин. Съжаляваме, че се наложи да Ви разговаряме по този екстраординарен начин, но очевидно, от казаното, следва да си направим извода, че или диалогът Ви с г-н Грънчаров е твърде много затруднен (по наизвестни и непонятни за нас причини), или пък наистина Вие, в решението си да го уволните наистина сте била принудена да изпълнявате нареждане отгоре. Разбираме Ви, че няма как да признаете, че Ви е било наредено да опраскате г-н Грънчаров, но съгласете се, че такава една груба външна намеса (и то по чисто политически причини!) във Вашата работа е недопустима в съвременните демократични, да се надяваме, условия. Да, наясно сме, че у нас, в съвременните условия на тъй приказната страна МУТРОЛАНДИЯ (както г-н Грънчаров обича, не без основание, да нарича свидното ни отечество в своите есета, публикувани редовно в неговия твърде авторитетен блог), всичко е възможно, но дали това, което сега се случва, не е вече прекалено?!

Нашата група на небезразличните граждани в спешен порядък през тази нощ обсъди създалата се ситуация и решихме да реагираме с това отворено писмо. Не крием, че таим известна надежда, че казусът може да бъде решен и по друг, значително по-правомерен и дори човечен начин, за жалост обаче до този момент, въпреки усилията на г-н Грънчаров, напредък в тази посока не се забелязва, а и желание за разговори от страна на ръководството на администрацията на 56 СУ "Проф. К. Иречек" очевидно липсва (в противен случай, т.е. ако нещата стояха другояче, казусът, разбира се, изобщо нямаше да стига до публично обсъждане). 

Нашето дълбоко убеждение е, че ако искаме отношенията в училищните общности да потръгнат по посока на тяхното непосредствено и практическо реално (и действително) демократизиране, то публичната форма на дебатирането на проблемите не само че не е излишна, напротив, тя ни е съдбовно потребна. Водени от това наше съзнание и убеждение ние написахме горното писмо, с оглед да помогнем за отпочването на процес на разгръщане и в 56 СУ "Проф. К. Иречек" на тъй жизнено потребната ни, умишлено акцентираме и подчертаваме това, непосредствена и практическа реална (и действителна) демократизация на отношенията, от която ще спечелят най-вече учениците - и техният същностен и коренен интерес от качествено и съвременно обучение и образование. Разбира се, крайният печеливш от такава една спасителна реална, истинска демократизация на отношенията в училищните общности ще бъде страната и народа ни, т.е. България. В този градивен и позитивен смисъл се надяваме да възприемете настоящето ни писмо.

С нетърпение ще очакваме всеки ден оттук-нататък отговорите на нашите въпроси, които наистина изискват екстрена проверка - и колкото се може по-спешно обсъждане или дебатиране! Към участие в такива наистина съдбовно потребни ни дебати ние, от групата на небезразличните граждани, сме винаги открити, за тях ние и непрекъснато призоваваме!

6 ноември 2019 г.

С УВАЖЕНИЕ: (Николай Димов, 

упълномощен от групата на небезразличните граждани да

води кореспонденцията с институциите)