ПРЕДРОЖДЕСТВЕНСКО ЕМОЦИОНАЛНО ОБРЪЩЕНИЕ, ПРИЗОВАВАЩО КЪМ НРАВСТВЕН ПОВРАТ от 24 дек 2019 г.

До г-н Румен Радев, Президент на Република България,

До г-н Бойко Борисов, Министър-Председател на Република България,

До г-н Красимир Вълчев, Министър на образованието и науката,

До доц. д-р Ана Джумалиева, председател на Комисията за защита от дискриминация,

До доц. д-р Диана Ковачева, омбудсман на България,

До г-жа Ирена Т. Анастасова, народен представител,

До г-жа Иванка Киркова, Началник на РУО-Пловдив,

ДО МЕДИИТЕ

ПРЕДРОЖДЕСТВЕНСКО ЕМОЦИОНАЛНО ОБРЪЩЕНИЕ, ПРИЗОВАВАЩО КЪМ НРАВСТВЕН ПОВРАТ

от Николай Стойчев Димов, обвинен за извършването на престъпленията "обида" и "заплаха" и заплашен със съд от г-жа Началника на Регионалното управление по Образованието в гр. Пловдив

(Сполетя ме бедата да се почувствам "престъпник" понеже имам непростимия грях, че си позволих да съчувствам, да съжалявам и да помагам на учителя по философия и гражданско образование Ангел Иванов Грънчаров и на неговата съпруга да оцелеят – и един ден отново да започнат работа като учители!)

Уважаема г-жо Началник на РУО-Пловдив,

Не зная дали изобщо си давате сметка какво направихте след като ме дадохте на прокурор заради писмата, които съм Ви изпращал, но аз съм Ви обиден изключително много. Как е възможно върховният ръководител на пловдивското образование да не разбира какво прави млад човек като мен, който е небезразличен, т.е. просто е способен на чисто човешко съчувствие към изпаднали в голяма и изключително несправедлива беда и изпитващи нужда от помощ възрастни хора, учители, т.е. да не разбира защо аз бях длъжен да подкрепя г-н Грънчаров и съпругата му?! За мен е непонятно това, че Вие не разбирате, не сте в състояние да оцените моето поведение – и затова се чувствам длъжен да Ви помогна да ме разберете. Затова Ви пиша това свое писмо.

Не крия, потресен съм от Вашето безразличие към това, което сториха на г-н Грънчаров и съпругата му намиращите се под Вашата власт управници – директори и експерти (по философия и по начална училищна педагогика и английски език). Те на два пъти го уволниха по безпрецедентно грозен начин, по същия грозен начин уволниха и съпругата му, изхвърлиха ги на улицата, а след това вече трета година им пречат да си намерят работа дори и в най-отдалеченото селско училище на Пловдивска област! Г-н Грънчаров и съпругата му преживяха унижения и беди, каквито, струва ми се, нито едно друго учителско семейство някога е преживявало. А г-н Грънчаров е тежко болен човек, той е с болно сърце, цяло чудо е че все още оцелява. Той беше принуден да работи каквото падне за да има какво да ядат. Той идваше с мен на резитба да изнася клоните за да изкара някой лев и да купи хляб и сирене на семейството си. Той се видя принуден да стане нощен пазач за мизерна заплата, по-ниска от минималната. Той сега изработва с ръцете си детайли, поради което изпитва всекидневни болки в ръцете, които не престават и нощем. Той апелира всеки ден за човешка съпричастност, а неблагодарното общество го залива и дави с безразличието си!

Аз обаче не мога да стоя и да гледам сеир като останалите. Смятам, че е грозно само да гледаш как друг човек страда и да не му подадеш ръка в тежкия момент. Имам добро сърце, затова помагам всеки ден на семейство Грънчарови. Често им купувам разни неща за дома и хляб. Дарявам им каквото мога, често заплатата ми не стига и за моите нужди защото съм помагал на семейство Грънчарови. Просто се опитвам да постъпвам по човешки начин.

Да, аз подкрепям г-н Грънчаров в неговата борба за промяна в образованието. Пращам почти всеки ден писмата на групата на небезразличните граждани (всъщност истински небезразличните граждани сме неколцина, не повече от 15-20 човека, една част от тях дадоха пари в заем на г-н Грънчаров – за да се разплати с директорката на пловдивската ПГЕЕ и с насъскания от нея частен съдебен изпълнител, който ограби г-н Грънчаров с огромна сума пари!). Г-н Грънчаров има огромни дългове към тия хора и всеки ден страда – защото не вижда в момента начин да се разплати с тях. (Изкарва пари колкото да оцеляват някак и едва-едва!). Аз не мога да гледам с безразличие случващото се и им помагам с каквото мога. Затова ли ме възприемате като "престъпник"?! Вие, която получавате прекрасна заплата, сте се почувствала "застрашена" от нашите писма, а всъщност истински застрашеният не е ли г-н Грънчаров – защото неговият, а не Вашият живот е застрашен?! Не е ли нагло да се говори, че не той, а Вие сте „застрашената”?! Не той, а Вие сте "обидена"?! И защо сте „обидена”? Защото той в кошмарно тежки условия се бори за правото си на труд и на живот ли?! Той трябва да умре, та Вие повече да не чувствате „застрашена” от него, така ли?! Как е възможно да разсъждавате така?! Не чувствате ли, че прекалявате с капризите си?! И обвинихте мен, дадохте ме на прокурор, заплашвате ме със съд: съзнавате ли какво си позволявате да правите?! Аз нима съм "престъпник" само защото постъпвам човешки?! Нима да си човек у нас вече е "престъпление"?!

Госпожо Киркова, моля Ви, осъзнайте се! Моля Ви, опитайте се да вникнете в смисъла на това, което си позволихте да направите!

Аз имам голям кусур, аз имам добро сърце и не мога да спя когато знам, че някой човек наблизо страда, гладува, мъчи се. Г-н Грънчаров освен че е добър учител е и един добър, честен човек. Срамота е, че така постъпихте с него. Нима и това не съзнавате? Нима не съзнавахте каква вреда нанесохте на образованието в Пловдив и по-специално в ПГЕЕ като допуснахте да бъде изгонен от това училище и от пловдивското образование изобщо учител като г-н Грънчаров – и неговата съпруга също така?! Ако не съзнавате какво им причинихте, ако не сте в състояние да разберете какво правите, то тогава възниква въпроса какво търсите на поста, който заемате?! Нима за да си началник на образованието в една област трябва вече да не си човек?! Какво е това "образование", в което човешкият елемент напълно липсва?!

Господин Грънчаров написа много книги, в които обясни каква е реалната ситуация в образованието и какво трябва да бъде направено за да се промени то към добро. Вие, уважаема г-жо Киркова, чела ли сте тези негови книги?! Знаете в какво се самоизобличавате като напълно игнорирате това, което г-н Грънчаров е направил за образованието?! Самият факт, че той 34 години е учителствал, не Ви ли говори нещо?! Вие колко години сте била учителка – или изобщо никога не сте била учителка?! Тогава на какво основание се изживявате като негова съдница?!

Да, аз си признавам: толкова силно съм се възмущавал от това, което вие, управляващите пловдивското образование правите, че много често съм настоявал г-н Грънчаров да напише поредното остро писмо от името на нашата група на небезразличните граждани. Често съм държал дадени неща непременно да ги каже, връщал съм писмата да ги поправи за да ги каже както аз предлагам. В този смисъл и аз съм един от авторите на тези писма. Г-н Грънчаров не е единственият виновник за тях, смятайте, че аз съм главният виновник за тия писма!!! Мен дайте под съд, него го оставете на мира най-сетне!!!! Не разбирате ли, че ако вие, властващите бюрократи в Пловдив и София, продължите да го заливате с тази своя нескривана злоба, ще го убиете в един момент?! Това ли искате?! Дотам ли стигнахте?! Не е ли срамно това?! Мен ме е срам заради вас защото продължавам да искам да си остана човек. Боже, помогни им да разберат, Боже, помогни им да схванат какво правят!!!

Тия предрождественски дни са дни на покаяние и на пречистване, всички ние имаме шанс да се овладеем от светлата Божия благодат. Вместо това Вие, уважаема госпожо Киркова, сметнахте за нужно да ме дадете на прокурор и в очите ни да ни заплашите със съд по време на нашата среща преди няколко дни! Ето, пиша Ви това писмо за да Ви помогна да осъзнаете какво всъщност правите – и продължавате да правите без никакво съжаление. Моля Ви, госпожо Киркова, опитайте да разберете, че така, както сте я подкарали, не бива да продължавате повече. Този път на злобата, на злото, на завистта, на отмъщението, на властническото самозабравяне, на безчовечността не води доникъде. Той води до нищото.

Не, по-вярно е, че той води до акумулиране на злото, което един ден ще се върне неминуемо върху Вас. Мъчно ми е за Вас, човеци сме, трябва да си помагаме, нали така?! Какво спечелихте като толкова много време тормозите и гоните „като империалист” г-н Грънчаров и съпругата му?! Докога ще продължава тази отвратителна кампания?! Не е ли време да осъзнаете какво правите, да се покаете, да поискате прошка, да направите нужното да се възстанови справедливостта?! Не е ли време да кажете най-сетне на директорката на ТЕТ "Ленин", че направи серия от ужасни грешки и гафове като години наред води тази безкомпромисна и безпощадна война срещу един български учител, чиито единствен грях е че просто съвестно и отговорно си гледаше работата – и си изпълняваше дълга?!

Цяла нощ не мигнах и писах това писмо. Мой приятел, завършил филология, ми помогна да го напиша. Не г-н Грънчаров, а друг мой приятел ми помогна да напиша това писмо. (Той е учител и се плаши да не загуби работата си ако се разбере името му, затова съм принуден да пазя в тайна името му!) Аз не съм човек на словото, а на действието, затова се наложи той да ми помогне. Но мисълта и чувството, вложени във всяко изречение в това писмо, са изцяло мои, уверявам Ви в това! Мен трябва да държите отговорен за това, което Ви казвам в това свое емоционално писмо.

Тази вечер е Бъдни вечер! Вечерта, в която нашият човеколюбив Бог Христос се е родил. Родил се е Богочовекът, когото разпнаха зли, побеснели човеци когато Той стана на моите години. Аз до онзи ден също бях на 33 години…

Ще се радвам това мое писмо да помогне за промяната във Вашето съзнание и поведение, уважаема госпожо Киркова! Не мислете, че аз, че г-н Грънчаров, че неговата съпруга (че г-жа Мария Василева, че г-н Людмил Попов, че г-жа Славка Михайлова, че г-н Ясен Маламов, че г-н Ангел Ангелов и прочие небезразлични граждани, които са идвали във Вашия и на г-жа Стоянка Анастасова кабинети!) са Ваши врагове, които Ви мислят злото! Не, те само Ви съчувстват. Жал ни е за Вас, разбирате ли ни? На нас само ни мъчно за Вас. Нима не е възможно да се разберем като човеци?!

Призовавам Ви в този светъл ден (навън вече се зазорява като дописваме това писмо!) в навечерието на празника, наричан Коледа, да преосмислите позицията и поведението си и да опитате да стъпите на пътя на доброто! Такъв душевен поврат към добро, убеден съм и вярвам в това, е напълно възможен. Ще е молим да успеете в тази своя "пълна промяна"!

Уважаеми господин Президент на Република България,

Уважаеми господин Министър-Председател,

Уважаеми господин Министър,

Уважаема госпожо Председател на Комисията за защита от дискриминация,

Уважаема госпожо омбудсман на България,

Уважаема госпожо народен представител,

Изпращам и на Вас това свое емоционално писмо-призив с надеждата и Вие да проявите (чрез действия, не на думи!) човечността си и да помогнете на г-жа Киркова (и на нейната близка приятелка и вдъхновителка Стоянка Анастасова, директорката на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин"!) да осъзнаят какво направиха – и въпреки пораженията от всякакво естество упорито, сякаш в несвяст, продължават да правят. Не бива да допускаме г-н Грънчаров скоропостижно да умре в прекалено обидните условия на нищета, да бъде убит от преживените унижения и от нашата "човешка" неблагодарност! Към това Ви призовавам най-горещо!!! Призовавам да осъзнаете, че най-високо от всичко стои нашата способност да бъдем човеци, т.е. на дело да показваме човечността си, правейки добро "не изобщо", а на конкретни живи човешки същества!

Бог да ни помага в нашето връщане към пътя на доброто, истината, правдата и човечността!

24 декември 2019 г., Пловдив

С УВАЖЕНИЕ: