Как да измъкнем нашите академични дейци от материалистическо-кариеристичната бездна на бездуховността и аморализма, в която са пропаднали?

До г-н Кирил Петков, Министър-Председател на Република България

До акад. Николай Денков, Министър на образованието и науката

До г-н Атанас Атанасов, Министър на културата

До академик доктор на математическите науки Юлиан Ревалски, Председател на БАН

До проф. дфн Анастас Герджиков, Ректор на СУ "Св.Кл.Охридски"

До проф. д-р Румен Младенов, Ректор на ПУ "П.Хилендарски" - Пловдив

До проф. д-р Христо Бонджолов, Ректор на ВТУ "Св.Св.Кирил и Методий"

До Проф. дфн Веселин Петров, Директор на Института по философия и социология към БАН

Допроф.д.пс.н. Соня Карабельова, Декан на Философския факултет на СУ "Св.Кл.Охридски"

До доц. д-р Иван Колев, Ръководител на катедра "Философия" на ФФ на СУ "Св.Кл.Охридски"

До доц. д-р Стойка Пенкова, Декан на Философско-историческия факултет на ПУ "П.Хилендарски"

До доц. д-р Валентин Аспарухов, Ръководител на Катедрата по философия на ПУ "П.Хилендарски"

До доц. д-р Милена Моцинова-Бръчкова, Декан на Философския факултет на Велико-Търновския университет "Св.Св. Кирил и Методий"

До проф. дн Вихрен Бузов, Ръководител на катедра "Философски науки" към ФФ на Велико-Търновския университет "Св.Св. Кирил и Методий"

ДО МЕДИИТЕ

Как да измъкнем нашите академични дейци от материалистическо-кариеристичната бездна на бездуховността и аморализма, в която са пропаднали?

ОТВОРЕНО ПИСМО от групата на небезразличните граждани

Уважаеми господин Премиер,

Уважаеми господин Министър на образованието и науката,

Уважаеми Министър на културата,

Уважаеми господин Председател на БАН,

Уважаеми Ректор на СУ "Св.Кл.Охридски",

Уважаеми господин Ректор на ПУ "П.Хилендарски" - Пловдив,

Уважаеми господин Ректор на ВТУ "Св.Св.Кирил и Методий",

Уважаеми господин Директор на Института по философия и социология към БАН,

Уважаема госпожоДекан на Философския факултет на СУ "Св.Кл.Охридски",

Уважаеми господин Ръководител на катедра "Философия" на ФФ на СУ "Св.Кл.Охридски",

Уважаема госпожо Декан на Философско-историческия факултет на ПУ "П.Хилендарски",

Уважаеми господин Ръководител на Катедрата по философия на ПУ "П.Хилендарски",

Уважаема госпожо Декан на Философския факултет на Велико-Търновския университет "Св.Св. Кирил и Методий",

Уважаеми господин Ръководител на катедра "Философски науки" към ФФ на Велико-Търновския университет "Св.Св. Кирил и Методий",

Обръщаме се към Вас, а чрез Вас и към научно-академичните общности на ръководените от Вас авторитетни научни и академични учреждения, защото искаме да поставим един изключително важен, по нашето дълбоко убеждение, проблем, от който зависи, без преувеличение, нашата съдба като държава, народ и страна. Ще се радваме да вникнете в нашите основания и да откликнете, да реагирате по подобаващия, по достойния начин. Смятаме, че по поставения от нас проблем следва да се проведе най-задълбочена и дори разгорещена дискусия не само в средите на ръководените от Вас научни и академични общности, но и сред цялата културна и демократична общност на страната ни. Ето за какво става дума.

Не можем да скрием, че непосредствен подтик за нашето писмо ни даде публикацията със заглавие Защо интелектуалците, защо философите у нас не си изпълняват ролята и мисията?, която наскоро открихме в блога на философа Ангел Грънчаров. Тази публикация е във видеоформат, там авторът разсъждава по поставения проблем и апелира за започване на дискусия. Същият философ многократно е поставял същия проблем и в текстови вид, ето примерно две публикации, които заслужават да бъдат споменати в тази връзка: 

Предлагам дебат по темата: каква е ролята на интелектуалците, разбираме ли тяхната духовна мисия?

Онемяха ли българските философи?

Да добавим и тази публикация с тъй многозначителното заглавие, която нашата общност подготви съвсем наскоро: 

НИМА СТИГНАХМЕ ДОТАМ, ЧЕ В БЪЛГАРСКИТЕ НАУЧНИ ОБЩНОСТИ АКАДЕМИЧНИЯТ ДУХ ОТДАВНА Е ПОРУГАН, ИЗПЪДЕН И ОТЛЕТЯЛ?

От тези и други публикации в неговия блог и също така в онлайн-изданието на редактираното от г-н Грънчаров философско списание ИДЕИ научихме, че от известно време в света се разгръща движението на т.н. публични философи, на представителите и дейците на т.н. ПУБЛИЧНА ФИЛОСОФИЯ (в някои страни, примерно в Украйна, ги наричат "публични интелектуалци"); видни представители на това движение, примерно, са професорът от Харвардския университет Майкъл Сандел, а в Украйна от години работи в същата, така да се рече, неразорана и буренлива нива професорът от Киевския университет Андрей Баумейстер. Какво правят тези двама интелектуалци (и не само те, ние обаче споменаваме тук техните имена като пример, който лично нас ни е впечатлил особено силно!) можете да разберете като сами се поинтересувате, като си направите съответната справка; не се съмняваме в това, че Вашият несъмнен професионализъм съдържа ония качества, които ще Ви позволят да оцените подобаващо смисъла на това, така да се рече, съвременно и при това тъй плодотворно философско движение. (Макар, разбира се - ние добре съзнаваме това! - че по самото си вътрешно естество философията най-вече не само винаги е била най-активна участница в провежданите в обществото дебати по истински важните въпроси, нещо повече - тя общо взето винаги и е поставяла, инициирала е, подклаждала е тези дебати или дискусии по, да подчертаем това, истински важните, съдбовно значимите, най-необходимите въпроси!) Да де, така е било, така е и сега, но у нас защо не е така, защо у нас философите в огромното си мнозинство така упорито мълчат, защо техният глас не се чува на широката медийна, публична, обществена арена?! Нима българските философи и интелектуалци дотолкова презират народа си, че не смятат за нужно да се принизяват дотам че да разговарят с него - и да му кажат по един съвсем човешки начин какво мислят?! (Изключенията у нас от това правило са толкова малко, че те само подчертават тази наша справедлива и затова така тъй неутешителна, напротив, толкова обезпокоителна констатация!) 

Тук се налага сред пренебрежимо малкото изключения да споменем името на философа Ангел Грънчаров; справедливостта изисква да признаем, че той е един от малкото философи у нас, които си изпълняват най-съвестно ролята, задачата и мисията и то от много години; през целия си съзнателен живот г-н Грънчаров по същество е бил именно един такъв публичен философ, бил е философ, който упорито е работил на тази нива, на това тъй нелеко и неблагодарно поприще, изявявал се е като горещ привърженик и деец на публичната философия; правил е това и в преподаването, и не само като е участвал във водените публични дебати по най-важните въпроси, но и също така, нерядко, сам ги е иницирал. За жалост обаче обществеността е посрещала тия инициативи, както е обичайно у нас, с ледено мълчание, от това правило не прави изключение, за жалост, и философската общност, общността на философите, която, Бог знае защо (а може би дори и самият Бог крайно много ще се затрудни да каже защо?!) упорито мълчи, мълчи така... крещящо, независимо от това, че сякаш е дала някакъв строг обет за пълно мълчание, за непроронване и на дума?! 

Е, знаем, философите и интелектуалците и у нас са също така бъбриви, те плямпотят и дърдорят непрестанно, но нима някой изобщо ги чува когато те "дискутират" разни пишман-научни проблеми в своите "кристални замъци" на тъй величавата си куха "академичност" и "научност", капсулирана, сякаш в черупка на яйце, също така имитираща истинската, същинската академичност - и научност?! 

Спираме дотук в описанието на този тъй чудат феномен на пословичното мълчание на българските философи, на тяхната дистанцираност, на тяхното високомерно менте-аристократическо странене от тъй изопачения, безсмислен и непълноценен (а той е такъв именно заради тяхното потресаващо глупаво и ирационално мълчание!) обществен и културен (в това число и политически!) дебат в свидното ни отечество, което именно и дава правото на г-н Грънчаров да констатира, че на това основание сякаш самата ни нация е... обезглавена, държи се така, че все едно е лишена от глава, лишена е от мозък, лишена е от душа, а пък "духовният" живот у Нашенско, на това основание, е тъй изроден, пошъл, опростачен... чувстваме се така силно затруднени да изнамерим подходящите думи за да представим тази толкова гибелна аномалия - и затова предпочитаме да млъкнем, да замълчим и ние...

МЪЛЧАНИЕТО Е ЗЛОТО обаче, ето това е нещото, което искаме специално да изтъкнем, благодарим за нея на изтъкнатия наш интелектуалец, писателя, историка и журналиста г-н Иво Инджев, които именно я и предложи преди години - и който също така всеки ден поставя кой от кой по-важни въпроси, имащи огромно значение за пробуждането на нашата национална и човешка свяст; за жалост и те, както обикновено става, са посрещани също така с ледено мълчание, сякаш са глас в пустиня. Да, неслучайно духовният живот в свидното ни отечество се представя добре с метафората на безплодната пустиня именно защото безпътицата, бездуховността и обезчовечаването у нас са стигнали до заплашителни, застрашаващи съществуването на страната и на нацията ни мащаби. 

А причината за това е липсата на пълноценни дискусии и дебати, което се дължи именно на факта, че философите най-вече, че учените, че интелектуалците изобщо не си изпълняват ролята и мисията, най-позорно са дезертирали от нея; обратната страна на което е, че са се превърнали в противоположността на това, което трябва да бъдат, превърнали са се в безлика тълпа от жадни за титли, власт, постове, външна бляскава, като ламаринени или лимонадени капачки кариера материалисти, превърнали са се, иначе казано, в лакома най-вече за пари и за паразитиране, за сладко "академическо"-хедонистично нищонеправене бездуховна, сиреч тотално аморална сган!

Нека да се почувстват обидени тия същите наши нАучни и "академични", с извинение, дейци, ние точно това целим: защото ако не ги заболи нима някога ще осъзнаят мащаба и величината на падението и на израждането си? Нима Сократ, нима Платон, нима Аристотел, нима Кант или Хайдегер, Сартр и пр. някога са били такива презрени мижитурки, които заради кариера са способни да жертват и чест, и идеали, и призвание, и достойнство, и съвест, и човещина, и всичко?!

Позволяваме си тук, пак с оглед да ядосаме въпросните наши дейци, да цитираме малка част от това, което е направил този непризнат отникъде и от никого скромен труженик философа Ангел Грънчаров, който тихо и честно си е изпълнявал през целия живот ролята; ето малка част от плодовете на неговата тъй изобилна, направо благодатна (благословена от Бога може би?!) дейност:

● ИДЕИ ЗА ЕДНА НОВА ФИЛОСОФИЯ И СТРАТЕГИЯ НА ОБРАЗОВАНИЕТО В БЪЛГАРИЯ

ИСТИНСКИЯТ УНИВЕРСИТЕТ

ИСТИНСКИЯТ УНИВЕРСИТЕТ-2 (Приложения)

● Горещите проблеми на образованието и възпитанието на младите: ПРЕПОДАВАНЕТО

● Горещите проблеми на образованието и възпитанието на младите: ДИСЦИПЛИНАТА

● БОЛНИЧЕН ДНЕВНИК

Ние не сме тухли в стената! (Есета за освобождаващото образование)

● VERITAS ODIUM PARIT...

● Изследвания върху състоянието на нравите в едно училище (В контекста на общата ситуация на българския живот)

● Документално допълнение на моите "Изследвания върху състоянието на нравите в едно училище"

● Изкуството да си учител

● Експеримент по свобода

● За НЕздравомислието

● За духовните неща с българска специфика

● ПРОМЯНАТА В ОБРАЗОВАНИЕТО (Как се прави демократично училище?)

● ДНЕВНИКЪТ НА УЧИТЕЛЯ-БУНТАР

● Реформа на НЕобразованието

● УЧИЛИЩЕ ПО СВОБОДА

● ДНЕВНИКЪТ НА УЧИТЕЛЯ

● Венелин Паунов: най-добрият училищен мениджър, когото познавам

● За свободомислието

● Философски ненаучен манифест

● ФΙΛΟΣΟΦΙΑ (Курс лекции)

● ЛАБОРАТОРИЯ ПО ФИЛОСОФИЯ

● ФИЛОСОФИЯ

● ПСИХОЛОГИЯ (учебно помагало)

● ИЗКУСТВОТО НА МИСЪЛТА: класическа логика

● ИЗКУСТВОТО НА МИСЪЛТА (Класическа логика)

● УНИВЕРСУМЪТ НА СВОБОДАТА - Учебно помагало по философия на правото, политиката и държавата (Кратък вариант)

● ЛАБОРАТОРИЯ ПО ФИЛОСОФИЯ (Книга за опитващите се да разбират)

● ПСИХОЛОГИЯ (Животът на душата)

● ЕТИКА

● ИСТОРИЯ

● ПСИХОЛОГИЯ

● ЕРОТИКА И СВОБОДА (Практическа психология на пола, секса и любовта)

Практикум по психология

● Едно учебно помагало по личностно развитие и гражданско образование

(И т.н., написаното от философа Грънчаров може да се намери в неговата цялост, напълно достъпно за ползване, в блога му!) Едва ли знаете, че за "благодарност", както винаги става у нас (та нали трябва непременно да стъпчем и в крайна сметка да убием всичко добро и свястно, което имаме?!), този философ беше изритан по най-грозен начин от образователната система, университетска и училищна, в която описаните по-горе херои блаженстват и царуват тъй умилително; той беше лишен от преподавателски права, беше остракиран от образованието в тъй приказната страна Мутроландия, както сам предпочита да нарича, за съжаление, нашето тъй клето, но затова пък още по-свидно отечество. И по този пункт спираме дотук, изводите ги остяваме Вам.

И тъй, ето малка част от въпросите, които искаме да Ви поставим, и които могат, така да се рече, да запалят огъня на тъй потребната за обществото ни дискусия:

1.) Защо мълчат философите у нас - и докога ще мълчат? Има ли надежда да нарушат обетите си за мълчание? Мълчащият философ що за създание, що за урод е?!

2.) Как да измъкнем нашите академични дейци от материалистическо-кариеристичната бездуховна бездна, в която са се озовали, в която са пропаднали?

3.) Съзнавате ли вината, която носи пред обезглавената ни нация обездуховнилият се неин "духовен", а всъщност прогизнал от пошъл материализъм-кариеризъм "елит" (не знаем вече къде по-напред да сложим кавичките?!)?

4.) Могат ли една страна и един народ да съществуват и да просперират ако техните (по презумпция и по предназначение) духовни водачи са станали по-слепи и от слепците (да ни извиняват хората с увредено зрение, много молим за извинение за метафората, към която ни се наложи тук да прибегнем!)?

5.) Дали пък коренът на всичките ни проблеми като държава, страна и народ не е именно този: понеже духовните водачи на народа са дезертирали най-подло от ролята, задачата и мисията си - и са допуснали да извратят, да изродят, да опошлят съзнанията, душите си (които по презумпция следва да са образцови за народа, да са пример, достоен за следване!)?

6.) Каква промяна към добро може да има в страната и в държавата ни ако ние самите си останем все същите, т.е. ако не направим нужното да преживеем оня дълбок духовен поврат в съзнанията, в душите си, та да започнем като индивиди, като човешка общност, като народ все по-уверено да изпълняваме ролята и мисията си, водачи в която обаче трябва да са ни именно тези, които сега-засега са подло дезертирали, както казахме, от нея - и така са извършили едно най-тежко морално престъпление (не се претисняваме да употребим тази тъй точна дума!)?

7.) Нима българските философи и интелектуалци дотолкова презират народа си, че не смятат за нужно да се принизяват дотам че да разговарят с него и да му кажат какво мислят - и то по един пределно ясен, съвсем човешки начин, откровено, с прости, разбираеми думи?! (Специално отново слагаме и тук този въпрос, понеже, по наша преценка, той трябва да бъде поставян не по-малко настойчиво от останалите!)

Още десетки други, още по-необходими и безпощадно правдолюбиви въпроси ще се родят в предстоящите дебати, които, да се надяваме, Вие, уважаеми дами и господа академични и научни ръководители, ще подкрепите и ще насърчите. За което именно и Ви призоваме най-настойчиво! 

Защото, вярваме, добре съзнавате какво означава това ако и Вие пак си замълчите...

Уважаеми господин Министър-Председател,

Уважаеми господин Министър на образованието и науката,

Уважаеми господин Министър на културата,

Изпращаме този документ и на Вас за да Ви информираме за ситуацията - и с надежда, че поставеният проблем няма да остане извън Вашето полезрение. Нещата са дълбоко свързани и затова решихме, че е правилно да Ви посочим кой по наша преценка е главният фактор за оня съдбовен духовен поврат, който свързваме с истинската, с действителната, с разумната промяна. И без който останалите промени са съвсем невъзможни. Ще се радваме да осъзнавате тия толкова важни зависимости и на тази основа да направите нужното да се отприщи духовната енергия на страната и нацията ни.

6 февруари 2022 г.

С УВАЖЕНИЕ: ЛЮБЕН ВОДЕНИЧАРОВ, упълномощен да води кореспонденцията ни с институциите