Каузата на свободата и демокрацията има ли шанс и в българските земи?

Тази сутрин на страницата си във Фейсбук поставих следните въпроси към приятелите си:

Дали ще ми отговори някой, как мислите? Едва ли... ще видим де. Но едно е сигурното: дебат, разговор за демокрацията ни е нужен. И полезен. Аз поне съм твърдо убеден в това.

От доста време пиша поредица от статии и водя много телевизионни предавания, посветени на темата за оживяването (и спасяването!) на демокрацията у нас. От години работя (учител съм по философия и гражданско образование съм, пък макар и остракиран от системата в последните няколко години!) по Проект за непосредствена и практическа реална демократизация (и декомунизация) на отношенията в конкретните училищни общности, т.е. по-специално в училището, в което работих в последните 17 години (заради тези мои активности и абсолютно неадекватни властващи представители на образователната бюрокрация и ме опраскаха, ме уволниха от това училище - и ме подложиха на остракиране от системата по чисто политически причини!). От почти година пиша книга за демокрацията (с условното засега заглавие РЕАНИМАЦИЯ НА ДЕМОКРАЦИЯТА), доста съм напреднал по нея, но обаче напоследък все по-често си мисля, че трябва да й сменя концепцията или подхода. Смятах да напиша сериозно философско изследване за същността, истината, идеята на демокрацията, още смятам това за важно (пълно е с хора, които изобщо не знаят що е това демокрация!), но сега все по-често си мисля, че моята книга трябва да има характера на нещо като... проповед за демокрацията, т.е. тя трябва да се опита да повлияе не толкова на ума или разсъдъка на хората, а на техните сърца, на чувствата им трябва да повлияе - с оглед да има оздравителен ефект. Трябва да пиша така, че да помогна на хората да обикнат демокрацията. КАК ДА СЕ ВЛЮБЯ В... ДЕМОКРАЦИЯТА? - дали това да не е първият въпрос, който следва да си поставя? (Прочети ЦЕЛИЯ ТЕКСТ)

А давате ли си сметка за това, че ние, учителите, сме така устроени, че най-ефикасното средство за убиването ни е тъкмо унижението?!

В връзка и по този повод ми се наложи да изпратя следното съобщение до омбудсмана на Пловдив:

До инж. Борислав Стаматов, омбудсман на Пловдив

ДО МЕДИИТЕ

СЪОБЩЕНИЕ С ОГЛЕД ПРЕДПАЗВАНЕ ОТ ПОРАЖЕНИЯТА НА ЕДНА ЛЪЖА

от Ангел Грънчаров, безработен учител по философия и гражданско образование, репресиран и остракиран от образователната ни система по чисто политически причини

Уважаеми господин омбудсман,

Най-напред Ви Благодаря за бързия отговор на последното ми писмо-предложение до Вас, с което отхвърлихте категорично инициативата ми да спомогнете за решаването на дългогодишния абсурден конфликт с крайно недиалогични ръководителки на пловдивското образование. За жалост не пожелахте да помогнете на тия същите управнички да се освободят от толкова коварните си заблуди. Публикувах отговора Ви в блога си защото съм убеден, че гражданите трябва да знаят за Вашата позиция по казуса: Омбудсманът на Пловдив отново зае обичайната си Пилатова позиция по повод конфликта с властващите в пловдивското образование.

По повод на моята молба-жалба-сигнал да помогнете за намирането на работа поне на единия от двамата неработещи по професията си учители от моето семейство (на мен или на съпругата ми), които фактически сме репресивно остракирани от образователната система и предизвиканата от Вас проверка на служба "Социално подпомагане" получих вчера отговор от въпросната служба, който съдържа крайно груба неистина (лъжа). Въпросната служба с този си отговор се опитва да ме злепостави пред Вас (и пред обществото), а работата е там, че аз наистина след разговора ни във Вашия кабинет успях да си намеря работа, която обаче изобщо не ми е по специалността - принуден съм да започна тази работа единствено с оглед някак да оцелеем физически с безработната ми съпруга. (Разбира се, първото ми възнаграждение от тази работа ще получа в края на месец февруари, то ще бъде в размер една трета част от редуциранана, след удръжките, минимална работна заплата, т.е. ще бъде съвсем недостатъчно за оцеляването ни през месец март!) Но още по-грозно е твърдението, съдържащо се в това лъжливо писмо, че и съпругата ми, видите ли, си била "намерила" работа като учителка, а истината е, че тя беше повикана да замества болна учителка и "работата" й продължи два-три дена. (Вече отново е безработна, щото заместването като капак съвпадна с грипната ваканция на учениците, т.е. съпругата ми няма да получи за тия дни почти никакви пари!) Държа да Ви известя за тия лъжи, съдържащи се във въпросното писмо, щото то е очебиен пример как бюрократизмът в държавните служби в името на собственото си оцеляване е способен не само неузнаваемо да изопачава реалното положение, т.е. не само да лъже, не само да погазва елементарния човешки морал, но и да демонстрира пълното си разминаване със самата човечност. Изобщо въпросното лъжливо писмо рисува такава хубава картина на състоянието на моето семейство, че на случайния, неинформиран читател като едното нищо ще му се прииска сам да бъде подложен на гаврите, които сполетяха моето семейство.

Толкова относно "ефикасността" на Вашата намеса по решаването на тежкия казус около оцеляването на моето семейство, получил се след безобразията, които ми причиниха самозабравилите се властнички в пловдивското образование, въобразили си, че могат да си правят каквото им скимне с двама български учители. И тъй, истината е, че моята съпруга отново е безработна (след като "работата" й се сведе до две-три надници в едно училище, където замества отсъстваща учителка!), а аз съм принуден да работя като пазач, т.е. съм на работа, не отговаряща на моя ценз, на минималната заплата, а реално ще получа някакви мизерни пари в доста далечното бъдеще. Не знам дали си давате сметка колко унизително е това за мен и за моята съпруга. (А давате ли си сметка за това, че ние, учителите, сме така устроени, че най-ефикасното средство за убиването ни е тъкмо унижението?!)

Пиша Ви това писмо не за да Ви трогна или да предизвикам някакво съчувствие; не тая илюзията, че ще помогна с него за отстраняване на дълбоко обзелия българската "социално-ориентирана" администрация убийствен бюрократизъм, а само и единствено защото ми се иска да документирам по някакъв начин това, което сполетя семейството на двама български учители в нашето тъй напреднало "демократично" и "хуманно" време!

Желая Ви приятно омбудсманстване!

11 февруари 2020 г.

Пловдив

С УВАЖЕНИЕ: (подпис)

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА НАГРАЖДАВАНЕ С ОРДЕН "СТАРА ПЛАНИНА" НА Г-Н ЕВГЕНИЙ ТОДОРОВ

До г-н Румен Радев, Президент на Република България

До г-н Бойко Борисов, Министър-Председател на Република България

ДО МЕДИИТЕ

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА НАГРАЖДАВАНЕ С ОРДЕН "СТАРА ПЛАНИНА" НА Г-Н ЕВГЕНИЙ ТОДОРОВ

от група небезразлични български граждани

Уважаеми господин Президент,
Уважаеми господин Министър-Председател,

Предлагаме за изключителни постижения и безценен принос в развитието на българската култура и също така за неоценими заслуги за развитието на българската демокрация да наградите с орден "Стара планина" писателя, филмовия деец, журналиста Евгений Тодоров от Пловдив. Ще се радваме награждаването на г-н Евгений Тодоров да стане в навечерието на честването на празника на просветата и духовността 24 май т.г., а по този начин то може да бъде свързано и с 70-годишнината на г-н Тодоров (изпълнила се на 4 август 2019 г.).

Позволяваме си да направим това предложение понеже сме изненадани, че по общинска и държавна линия това не беше вече направено за ознаменуване на годишнината на големия наш писател, режисьор, сценарист и журналист. Тук няма да изброяваме книгите, филмите, предаванията, пиесите и пр., които г-н Тодоров е написал и направил, но държим да акцентираме на неговата неуморна всекидневна дейност за утвърждаване на принципите и манталитета (културата) на младата българска демокрация: ние помним как още преди 1989 г. тогава работещият като главен редактор в Пловдивската държавна телевизия правеше предавания, които станаха знаменателни и симптоматични за утвърждаването на един нов подход и в журналистиката, и в културатата, дори и в стопанския живот на страната. Но ето, в последните повече от 20 години г-н Тодоров неуморно върши истински подвиг: в създадената от него Пловдивска обществена телевизия, в която той е не само главен водещ, но и вдъхновител на малкия, но самоотвержен екип на тази истински свободна, народна и демократична телевизия, той всекидневно работи за утвърждаването на демократичния манталитет, на културата, на високата нравственост на автентичната, на истинската демокрация. Пловдивската обществена телевизия е пример за това как група свободолюбиви и правдолюбиви граждани (икономисти, писатели, културни дейци, психолози, философи, богослови) могат ентусиазирано и напълно безкористно да работят за каузата не само на българската духовност, но и на българската демокрация. Пловдивската обществена телевизия под ръководството на г-н Евгений Тодоров за вечни времена ще остане пример за всеотдайно служене на народа - и на българския интерес, който може да намери своя разцвет единствено в семейството на европейските свободолюбиви нации и държави.

Излишно е също така тук да обосноваваме какъв огромен принос има г-н Тодоров за постигането, изразяването, съхраняването и развиването на духа на хилядолетния град Пловдив: десетки са неговите инициативи в тази посока (филми, книги, поредици, съхраняващи живи свидетелства на очевидци...). Разбира се, г-н Тодоров много години върши тази огромна просветителска, културна, духовна дейност напълно безкористно, без никаква подкрепа от страна на официалните власти; ще бъде страшна несправедливост ако българската държава приживе не оцени тази негова неуморна дейност за благото на народа поне морално, поне в чисто духовен, идеален план, а именно с награждаването на г-н Тодоров с един орден.

Ние, от групата на небезразличните граждани (която възникна около едно предаване в ПОтв, именно предаването "На Агората..."), си позволяваме да излезем с такава една благородна инициатива, движени от чисто ценностни подбуди, нас ни вдъхновява идеята, че правдата и справедливостта един ден следва да възтържествуват и в нашето свидно отечество. Това наше писмо молим да се разглежда като апел, с който ще се обърнем за подкрепа от гражданите под формата на подписка, а пък подписалите нашия апел предлагаме да бъдат разглеждани като инициативен комитет, който именно и предлага г-н Евгений Тодоров за награждаването му с орден "Стара планина". Казваме това с оглед да бъде спазена съответната законова и формална процедура.

Уважаеми господин Президент,
Уважаеми господин Министър-Председател,

Сторете нужното, бидейки подбудени и водени именно от съзнанието си за дълг и справедливост. Срамота е да не ценим приживе истински заслужилите българи, а да роним лицемерни кродилски сълзи само когато те вече не се сред нас! (Разбира се, желаем на г-н Тодоров още много години плодотворна дейност на благо роду - и за триумфа на окрилената от великия призив на свободата духовност и човечност!)

9 февруари 2010 г.

С УВАЖЕНИЕ: Николай Димов (упълномощен от групата на небезразличните граждани да води кореспонденцията й с институциите)

ЗАБЕЛЕЖКА: Можете да подкрепите тази инициатива като се подпишете ето тук: 

НАГРАЖДАВАНЕ С ОРДЕН "СТАРА ПЛАНИНА" НА ЕВГЕНИЙ ТОДОРОВ