А давате ли си сметка за това, че ние, учителите, сме така устроени, че най-ефикасното средство за убиването ни е тъкмо унижението?!

В връзка и по този повод ми се наложи да изпратя следното съобщение до омбудсмана на Пловдив:

До инж. Борислав Стаматов, омбудсман на Пловдив

ДО МЕДИИТЕ

СЪОБЩЕНИЕ С ОГЛЕД ПРЕДПАЗВАНЕ ОТ ПОРАЖЕНИЯТА НА ЕДНА ЛЪЖА

от Ангел Грънчаров, безработен учител по философия и гражданско образование, репресиран и остракиран от образователната ни система по чисто политически причини

Уважаеми господин омбудсман,

Най-напред Ви Благодаря за бързия отговор на последното ми писмо-предложение до Вас, с което отхвърлихте категорично инициативата ми да спомогнете за решаването на дългогодишния абсурден конфликт с крайно недиалогични ръководителки на пловдивското образование. За жалост не пожелахте да помогнете на тия същите управнички да се освободят от толкова коварните си заблуди. Публикувах отговора Ви в блога си защото съм убеден, че гражданите трябва да знаят за Вашата позиция по казуса: Омбудсманът на Пловдив отново зае обичайната си Пилатова позиция по повод конфликта с властващите в пловдивското образование.

По повод на моята молба-жалба-сигнал да помогнете за намирането на работа поне на единия от двамата неработещи по професията си учители от моето семейство (на мен или на съпругата ми), които фактически сме репресивно остракирани от образователната система и предизвиканата от Вас проверка на служба "Социално подпомагане" получих вчера отговор от въпросната служба, който съдържа крайно груба неистина (лъжа). Въпросната служба с този си отговор се опитва да ме злепостави пред Вас (и пред обществото), а работата е там, че аз наистина след разговора ни във Вашия кабинет успях да си намеря работа, която обаче изобщо не ми е по специалността - принуден съм да започна тази работа единствено с оглед някак да оцелеем физически с безработната ми съпруга. (Разбира се, първото ми възнаграждение от тази работа ще получа в края на месец февруари, то ще бъде в размер една трета част от редуциранана, след удръжките, минимална работна заплата, т.е. ще бъде съвсем недостатъчно за оцеляването ни през месец март!) Но още по-грозно е твърдението, съдържащо се в това лъжливо писмо, че и съпругата ми, видите ли, си била "намерила" работа като учителка, а истината е, че тя беше повикана да замества болна учителка и "работата" й продължи два-три дена. (Вече отново е безработна, щото заместването като капак съвпадна с грипната ваканция на учениците, т.е. съпругата ми няма да получи за тия дни почти никакви пари!) Държа да Ви известя за тия лъжи, съдържащи се във въпросното писмо, щото то е очебиен пример как бюрократизмът в държавните служби в името на собственото си оцеляване е способен не само неузнаваемо да изопачава реалното положение, т.е. не само да лъже, не само да погазва елементарния човешки морал, но и да демонстрира пълното си разминаване със самата човечност. Изобщо въпросното лъжливо писмо рисува такава хубава картина на състоянието на моето семейство, че на случайния, неинформиран читател като едното нищо ще му се прииска сам да бъде подложен на гаврите, които сполетяха моето семейство.

Толкова относно "ефикасността" на Вашата намеса по решаването на тежкия казус около оцеляването на моето семейство, получил се след безобразията, които ми причиниха самозабравилите се властнички в пловдивското образование, въобразили си, че могат да си правят каквото им скимне с двама български учители. И тъй, истината е, че моята съпруга отново е безработна (след като "работата" й се сведе до две-три надници в едно училище, където замества отсъстваща учителка!), а аз съм принуден да работя като пазач, т.е. съм на работа, не отговаряща на моя ценз, на минималната заплата, а реално ще получа някакви мизерни пари в доста далечното бъдеще. Не знам дали си давате сметка колко унизително е това за мен и за моята съпруга. (А давате ли си сметка за това, че ние, учителите, сме така устроени, че най-ефикасното средство за убиването ни е тъкмо унижението?!)

Пиша Ви това писмо не за да Ви трогна или да предизвикам някакво съчувствие; не тая илюзията, че ще помогна с него за отстраняване на дълбоко обзелия българската "социално-ориентирана" администрация убийствен бюрократизъм, а само и единствено защото ми се иска да документирам по някакъв начин това, което сполетя семейството на двама български учители в нашето тъй напреднало "демократично" и "хуманно" време!

Желая Ви приятно омбудсманстване!

11 февруари 2020 г.

Пловдив

С УВАЖЕНИЕ: (подпис)