ПОЗИТИВНИ ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА ОТПРИЩВАНЕ НА ПРОМЯНАТА В БЪЛГАРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ

До г-н Румен Радев, Президент на Република България

До г-жа Цвета Караянчева, Председател на Народното събрание

До г-н Бойко Борисов, Министър-Председател на Република България

До г-н Красимир Вълчев, Министър на образованието и науката,

До д-р Ваня Кастрева, Началник на РУО-София-град

До г-жа Иванка Киркова, Началник на РУО-Пловдив,

ДО МЕДИИТЕ

ПОЗИТИВНИ ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА ОТПРИЩВАНЕ НА ПРОМЯНАТА В БЪЛГАРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ

от група небезразлични към проблемите на образованието български граждани

Уважаеми господин Министър,

Уважаема госпожо Кастрева,

Уважаема госпожо Киркова,

Капсулираното от обществото (от културата, от духовността, от живота!) училище и образование става подобно на същински театър на абсурда. Нещо подобно сполетя българското училище и образование. Авторитарната, крещящо несъвременна, ретроградна и пределно нехуманна (и затова деморализираща, пък и деперсонализираща младите!) система на насилническо "образование" и "образование" стори точно това: сега берем горчивите плодове от това, че си позволихме този лукс, който един ден ще бъде оценен като престъпление спрямо бъдещето на нацията и страната ни.

На 3 януари т.г. групата на небезразличните граждани изпрати до институциите документ, озаглавен НЕЩО КАТО МАНИФЕСТ, СЪДЪРЖАЩ НАШИТЕ ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА СМИСЛЕНО И МОДЕРНО ГРАЖДАНСКО ОБРАЗОВАНИЕ НА МЛАДИТЕ. На 16 януари т.г. получихме пределно формален, бликащ от самодоволен бюрократизъм "отговор" от МОН, който по естеството си, който абсолютно голословно игнорира всички наши предложения, оценявайки ги като "неаргументирани" и самия наш документ, молим ви се, възприе като "като използващ непристоен език". (Вижте Защо ли шаманите от МОН са така гневни?) Имаме чувството, че съзнанието на подготвилите този отговор министерски чиновници обитава някакъв илюзорен свят, нямащ нищо общо с тукашния, пределно реален наш свят. Ние като данъкоплатци, като граждани и дейци на образованието не можем да се примирим с това арогантно и напълно безотговорно отношение на самозабравили се властници (защо Министърът допуска от негово име да отговарят по този наистина непристоен начин подчинени му чиновници?!) не само към този така съдбовен за страната и нацията ни проблем (за смислено и наистина модерно гражданско образование на младите хора), но и към всички останали подобни проблеми на българското образование, поради което в духа на присъщата ни позитивност и конструктивност предлагаме:

1.) В най-скоро време МОН да организира провеждането на Национална "кръгла маса" по проблемите на непосредственото и практическо реално демократизиране и декомунизиране на отношенията в конкретните училищни общности, на която упълномощени по демократичен начин представители на учителите, на учениците, на родителите, на небезразличните граждани, на властващата образователна администрация, на политическото ръководство на самото МОН, на университетите, както и авторитетни представители на българската култура (писатели, философи, социолози, психолози и други) да започнат задълбочен, смислен и пълноценен демократичен дебат. Тази инициатива ние я предлагахме дълго време на ръководството на РУО-Пловдив (с оглед да разгледаме горещите, не търпящи отлагане проблеми на демократизацията-декомунизацията на отношенията в мащаба на пловдивското образование), но това ръководство, позовавайки се на аргумента, че тия всичките фундаментални въпроси трябвало да се решават на национално ниво, проигра шанса пловдивското образование да стане пионер и авангард на коренните и същностни промени в намиращото се в катастрофално състояние българско образование. Предлагайки на МОН да организира такава една Национална "кръгла маса" по демократизацията в българското образование, ние не се отказваме от идеята си, че подобни „мероприятия” за демократичен дебат следва да се провеждат и то непрекъснато не само по региони, не само в мащаба, примерно, на един град, но и по училища, т.е. в конкретните общности, занимаващи се с образование и възпитание на младите. Според нас този е верният подход, но, съобразявайки се с господстващия манталитет "низините да чакат директиви и заповеди отгоре", ние смятаме, че постановките на една Национална "кръгла маса" по реалното демократизиране на образованието може да катализират, да ускорят процесите на непосредствено и практическо реално демократизиране-декомунизиране на отношенията в конкретните училищни общности. Също така смятаме, че такъв един пряк ангажимент на самото МОН към този процес на демократизиране ще спомогне за преодоляването на страха, който е главният фактор за блокажа на промените, за застоя, за стабилността на гибелното статукво в българското образование.

2.) Предлагаме също така на инициативни, небезразлични и авангардно мислещи дейци на образованието да се даде възможността да провеждат обучения, семинари, "кръгли маси", дискусии, поредици от лекции или беседи и прочие в самите училищни общности, както на учениците, така и на учителите, разбира се, с участието и на небезразлични родители. Тази възможност следва да се уреди съобразно закона, тези обучения и лектории би следвало да бъдат заплащани на обучителите и лекторите било по линия на повишаване на квалификацията, било по някакъв друг, съобразен със закона начин, но изрично подчертаваме, че заплащането на въпросните обучители и лектори не следва да е непременно мизерно, хилаво, символично, както, да речем, сега се заплащат лекторските учителски часове, напротив, то следва да е напълно достойно и подобаващо. Ние самите в тази посока сме готови да дадем пример, ето, да речем, учителят по философия и гражданско образование, също така автор на много книги за промяната в образованието г-н Ангел Грънчаров (който, както е известно, беше по най-непристоен и грозен начин репресиран, изгонен от училище и в крайна сметка остракиран от образователната система) е готов да проведе обучения, семинари, дискусии и лекции с учители и ученици примерно по ето тази проблемни кръгове от въпроси (или теми):

1. Кога и как традиционният учител става новатор?

2. Защо повечето учители се страхуват от иновациите?

3. Кога обучението става интересно, а ученето – забавно и ефективно?

4. Кои обучителни технологии облекчават и улесняват усвояването на знанията?

5. Кое обучение с право може да се нарече съвременно?

6. Защо днешните млади категорично не желаят да учат и да бъдат обучавани по старому?

7. Кое общуване между училищни мениджъри, институции, учители, ученици и родители е пълноценно?

8. Налага ли се промяна с оглед комуникацията между учители, ученици и родители да стане пълноценна?

9. Какви грешки правят учителите в общуването си с учениците?

10. Кои са видовете комуникация?

11. Кои са ефективните техники за разрешаване на конфликти?

12. Как учителят контролира и овладява стреса в професията си?

13. Кога учителят съвсем "изпушва" и става негоден да върши работата си?

14. Познато ли ви е емоционалното изтощение?

15. Кои личностни качества са най-необходими за да бъдеш добър учител?

16. Могат ли тия качества да бъдат развивани – или те са природен талант, дарба, която или имаш, или нямаш?

17. Стресираният учител стресира ли учениците си?

18. Можем ли да управляваме стреса?

19. Познавате ли ефективни техники за справяне в критични и стресови ситуации?

20. Кога учителят показва най-доброто, на което е способен?

21. Защо учениците са отвратени от ученето и училището?!

22. Учителстването професия, занаят ли е – или е изкуство и мисия?! Кога е едното и кога – другото?

23. Кога учителят "изпушва" и се чувства неспособен да си изпълнява ролята като учител?

24. Каква е мотивацията за пълноценна работа у истински добрия учител?

25. Кога учителят е вдъхновен за работа – и успява също така да вдъхнови и учениците си?

26. Може ли мижитурка (безличен, посредствен в личностно и в духовно отношение човек) да бъде учител?

27. Кои личностни качества са необходими за да бъдеш истински учител?

28. Кога учителският "колектив" се превръща в екип?

29. Кои са подходите за стимулиране на творческото мислене у учениците?

30. Кой е верният подход за поддържане на ред в класната стая?

31. Как да се реши прословутият нерешим проблем с дисциплината в час?

32. Кога учителят насърчава пълноценното развитие на личността на учениците?

33. Кой подход може да се определи като "личностно ориентирана" педагогика или дори дидактика?

34. Защо учителят не бива да си позволява да потиска емоциите у децата?

35. Кой е верният (и добрият) начин за поднасяне (добиване) на учебното съдържание?

36. Кой е водещият принцип на модерните образователни технологии?

37. Как трябва да се управляват училищата? Възможно ли е училищно самоуправление (автономия)?

38. Какво представлява демократичното училище?

39. Как да демократизираме – практически и реално – училищните общности?

3.) Ситуацията около личностното израстване и най-вече около нравственото възпитание на младите хора е твърде тежка, тук се налага да се прави нещо колкото се може по-спешно и по-сериозно, по-истинско. В тази връзка предлагаме МОН да задължи училищата да канят като пътуващи външни лектори или обучители изявени, но талантливи учители (включително и вече пенсионирани!), които да имат възможността да общуват с учениците било в часовете на класа, било на специално организирани форуми, на които да се провеждат семинари и обучения най-вече с практическа насоченост. Примерно от нашите среди, имаме предвид групата на небезразличните граждани, имаме готовност с такава една дейност да се заемат на първо време господата Ангел Грънчаров, Неделин Бояджиев, Николай Димов, Деан Георгиев и всички други, които изявят такова желание; уместно е според нас обучителите да са в екипи, състоящи се поне от двама, което ще спомогне за по-качественото и ефективно обучение на младите хора. Готови сме незабавно да предложим списъци от теми, програми и всичко необходимо за тия толкова потребни обучения, семинари, дебати и дискусии.

4.) Предлагаме съществуващите от години (и то на чисто идеалистична, апостолска, безкористна, абсолютно духовна основа) списания ИДЕИ и HUMANUS да бъдат подпомогнати от МОН по подобаващия законосъобразен начин, с оглед да станат рупори на предстоящата нелека борба да коренна и същностна промяна в българското образование. Държим да отбележим и това, че дългогодишното пренебрежително отношение на ръководството на МОН към така самоотвержените създатели и издатели на тези списания е един от най-големите грехове (и показател за потресаващата безотговорност!) на всички ръководства на МОН досега, включително и настоящето.

5.) Имаме още много други идеи и инициативи, които ще предложим в процеса на работа на предложената от нас "кръгла маса" по демократизацията в образованието.

Уважаеми Президент на Република България,

Уважаема госпожо Председател на Народното събрание,

Уважаеми господин Министър-Председател на Република България,

Умоляваме Ви, направете най-сетне нещо за да бъде извадено българското образование от кошмарната тъй продължителна, сякаш несвършваща агония! Направете нужното, ползвайки се на авторитета и на властта си, та да подтикнете, да извадите от мъртвата точка предлагания от нас демократичен дебат на ръководството на МОН, което, по нашето убеждение, продължава да си позволява непростимия лукс да пренебрегва всичко онова, което ние, небезразличните граждани, от години му предлагаме. За което смятаме, че ръководството на МОН (не само министърът и заместниците му, но и ръководителите на възловите и отговорни дирекции в МОН) следва да понесат най-строга отговорност, включваща задължително и незабавно изпъждане от тъй уютните им топли кабинети!

17 януари 2020 г.

С УВАЖЕНИЕ: (ЛЮБЕН ВОДЕНИЧАРОВ,

упълномощен от групата на 

небезразличните граждани да

води кореспонденцията с институциите)