Преди малко имах възможността да се убедя (за кой ли път!) в абсурдите на нашата СОЦИАЛНА държава. Ето един факт от живота, които още страдат от илюзията, че държавата ни била, моля ви се, "социална":
Преди две седмици, в отчаянието си (със съпругата ми, и тя като мен е учителка, вече трета година сме безработни и фактически сме репресивно остракирани от образователната ни система!), отидох при омбудсмана на Пловдив и го помолих на чисто човешка основа да ни помогне в тежката ситуация - като се опита да ни съдейства поне единият от нас да си намери работа по специалността, т.е. като учител. Той обеща да опита, след няколко дни получих копие на негово писмо, с което той се обръщаше към директорката на "Социално подпомагане" и й предлагаше нейната служба да ни отпусне "еднократна помощ", предвид бедственото ни положение.
Днес в къщи дойдоха двама служители на въпросната служба, мъж и жена, които ни разпитаха защо сме се озовали в това положение, като чуха историята ни изказаха съчувствието си и ни уведомиха, че според съществуващите правилници на граждани, намиращи в бедствено положение, се помага само ако бедствието, на което са жертва, е резултат на "непреодолими ПРИРОДНИ причини", примерно земетресение, пожар, наводнение и прочие, но когато бедствието е причинено от някакви други причини, примерно е предизвикано от действия на самозабравили се властващи бюрократи, не се полагало да се дава никаква помощ. С визитата на тия чиновници ние за кой ли път станахме жертва на поредното издевателство от страна на нашата "социална" държава, да, аз оценявам случилото се като гавра. Разбира се, приехме съчувствието на въпросните чиновници, които даже ни се извиниха, че не могат с нищо да ни помогнат - понеже законът бил такъв. Даже дамата-чиновничка си позволи на изпроводяк да ни каже, че единствено на Господ можем да се уповаваме, тя напълно основателно мисли така - по причина на това, че живеем в една ненормална държава.
Толкова по този случай. Дали да пиша на омбудсмана какъв резултатът от неговата тъй човеколюбива социална инициатива? Или няма смисъл да му пиша вече нищо?!
Хубав ден ви желая! Бъдете здрави! Пазете здравето си, че аз като капак на всичко тия дни се разболях, от високата температура така ме втриса, че не знам дали болното ми сърце ще издържи, а да ида в болница не смея понеже като безработен не съм си плащал здравните осигуровки, не зная дали знаете, че нашата така справедлива социална държава когато сте здрави и работите ви взема осигуровки (аз работих 34 години!), но когато останете без работа нищичко няма да ползвате от тях, напротив, тогава, независимо че сте без никакви доходи, пак трябва да внасяте здравни осигуровки, с оглед многобройната армия от чиновници в безброй социални служби да може да си получава доста добрите заплати!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар