Ще помогнем ли на омаяните от наркотика на властта ръководителки на пловдивското образование?

Тази сутрин написах следното писъмце до омбудсмана на Пловдив:

До инж. Борислав Стаматов, омбудсман на Пловдив
До г-н Красимир Вълчев, Министър на образованието и науката
ДО МЕДИИТЕ

ПРИЗИВ ЗА БЛАГОТВОРИТЕЛНО-ХУМАНИТАРНА ПРОСВЕТНА АКЦИЯ НА ЧОВЕШКО МИЛОСЪРДИЕ

от Ангел Грънчаров, безработен учител по философия и гражданско образование, репресиран и остракиран от образователната ни система по чисто политически причини

Уважаеми господин омбудсман,

Уважаеми господин Министър,

Най-напред държа лично да Ви известя какво се случи, какво произлезе от Вашата инициатива да напишете писмо до ръководителката на "Социално подпомагане". Ето как съм отразил в блога си тия всичките събития:

Какво си казахме при срещата с омбудсмана на Пловдив?

Писмото на омбудсмана на Пловдив до директорката на "Социално подпомагане" по казуса около бедственото положение на моето семейство

Щастливци, вие знаете ли колко социална е тъй приказната ви държава Мутроландия?!

Ето акцентът от последната публикация, който държа непременно да стигне до Вашето съзнание:

... Днес в къщи дойдоха двама служители на въпросната служба, мъж и жена, които ни разпитаха защо сме се озовали в това положение, като чуха историята ни изказаха съчувствието си и ни уведомиха, че според съществуващите правилници на граждани, намиращи в бедствено положение, се помага само ако бедствието, на което са жертва, е резултат на "непреодолими ПРИРОДНИ причини", примерно земетресение, пожар, наводнение и прочие, но когато бедствието е причинено от някакви други причини, примерно е предизвикано от действия на самозабравили се властващи бюрократи, не се полагало да се дава никаква помощ. С визитата на тия чиновници ние за кой ли път станахме жертва на поредното издевателство от страна на нашата "социална" държава, да, аз оценявам случилото се като гавра. Разбира се, приехме съчувствието на въпросните чиновници, които даже ни се извиниха, че не могат с нищо да ни помогнат - понеже законът бил такъв. Даже дамата-чиновничка си позволи на изпроводяк да ни каже, че единствено на Господ можем да се уповаваме, тя напълно основателно мисли така - по причина на това, че живеем в една ненормална държава. ...

Въпреки всичко Ви благодаря, че се опитахте да ми помогнете, нищо че ефектът от тази инициатива се оказа бумерангов.

Моята молба обаче към Вас беше ако може да помогнете поне съпругата ми да си намери работа в образованието (понеже тя е съвсем несправедливо наказана, заради мен, "грешникът", отмъщават и на нея!). Държа да Ви уведомя, че до днешна дата тя все още е безработна, все още съвсем безуспешно продължава да си търси работа. (Между другото не е зле да поискате от РУО-Пловдив информация за това в колко училища в Пловдивска област даже английски език е преподаван от неспециалисти, да не говорим за началната педагогика или философията: моята съпруга е магистър и по английски език, и по начална педагогика, но е безработна!)

Тия дни започна наредена от прокуратурата проверка (по моя жалба) с оглед установяване на данни за евентуално извършено престъпление по чл. 172, ал. 1 от НК от директорката на ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" в Пловдив, началничката на РУО-Пловдив и инспекторката по философия в РУО-Пловдив. Историята Ви е добре известна, но в тази връзка си позволявам да Ви запитам: като съ-участник в тази история Вие лично дали направихте всичко възможно с оглед да бъде предотвратено това грубо нарушение на моите права? Моята идея този конфликт, довел в крайна сметка до безпрецедентно нарушаване на моите права, да бъде решен по пътя на диалога, на дискусиите и преговорите все още не е осъществена поради крещящото неразбиране на въпросните самозабравили се властнички в образованието на Пловдив, но Вие лично като несъмнено диалогичен човек нима не можете да опитате за сетен път да им обясните, че тяхното поведение е недопустимо в съвременните условия на една европейска, демократична и правова държава, за каквато все още минаваме?!

В този контекст Ви предлагам да направите последен опит да обясните (на г-жа Стоянка Анастасова, на г-жа Антоанета Кръстанова и на г-жа Иванка Киркова) ТОЧНИЯ СМИСЪЛ на цялата тази потресаващо мнозначителна история – защото не мога да се примиря с такава една феноменална природно-културна (социална) аномалия, по повод на която в съзнанията ни се натрапва следният недопустим въпрос: дали пък самите тия високопоставени ръководителки на пловдивското образование не страдат от дефекта, от който, по данни на Програмата за международно оценяване на учениците (PISA), страдат около половината от българските ученици, именно от прословутата функционална неграмотност (неспособност, неумение за постигане на смисъла на елементарен текст!)? За мен като гражданин и като учител по философия този въпрос е изключително важен и затова Ви предлагам заедно да направим последен отчаян опит да обясним на тези въпросните ръководителки тъй елементарния смисъл на това, което те дръзнаха да направят в последните толкова епични години, провеждайки до ден днешен своята безпределно екстравагантна (направо безжалостна) наказателна репресия спрямо мен.

Навремето Учителят на цялото човечество Христос от Кръста промълви за своите мъчители думите "Господи, прости им: те не знаят какво правят!", но Неговите непосредствени мъчители не са били образовани, нито пък са били ръководители на тогавашното еврейско образование; те са били прости римски войници; но сега все пак сме началото на третото десетилетие на XXI век, срамота е и ние по този казус да правим само това, което и Спасителят, именно да молим Бог да им прости: щом като са ръководителки на образованието, те все пак някога би трябвало да могат да разберат що си позволиха да направят, т.е. какъв е верният смисъл на това, което дръзнаха да сторят (и то спрямо един български учител, техен колега!)! Не само прокуратурата, но даже и съдът не са институциите, която трябва да решат тази безкрайно важна познавателно-възпитателна, културна и чисто хуманитарна по естеството си задача; тази задача, тази работа трябва да решим, да свършим ние, гражданите, небезразлични към проблемите на намиращата се в тъй бляскаво състояние наша "образователна" система.

В този контекст, моля Ви, се опитайте да разберете моя настоящ апел към Вас. Готов съм да помогна в тази явно безпрецедентно трудна просветителска работа по тълкуването и разясняването на смисъла на стореното от въпросните властнички да се включат видни представители на групата на небезразличните граждани, ако трябва ще поканим дори професори по философия от София, но е недопустимо да оставим тия същите ръководителки да продължат да пребивават и да затъват в неведението си, в неразбирането си. Да не говорим за това, че е недопустима тяхната властваща образователна (и възпитателна!) претенция след като те с поведението си показват, че наистина не умеят да постигнат смисъла на стореното от тях самите - независимо от моите тъй самоотвержени усилия, продължили години наред, да им разясня тази смисъл по възможно най-простия, човечен и лесен за постигане начин! Аз, знаете сам, направих даже и невъзможното за да им помогна да проумеят този автентичен и затова така съдбовно важен смисъл, вместо елементарна благодарност за всеотдайността ми, те ме "наградиха" знаете с какво: с репресии, с гаври, с подлагането ми на невиждани унижения, с уволнения, с безработица, с остракиране от системата, т.е. с разюздана агресия, което, както и да го погледнем, пак свидетелства за тяхната фундаментална и фатална заблуда, то именно показва и илюстрира крещящото им неведение, тоталното неразбиране на точния смисъл на това, което сами правят!

Това ми е предложението. Ще се радвам да погледнете позитивно на този мой призив за провеждането на тази отчаяна, но за сметка на това толкова благородна благотворително-хуманитарна акция на чисто човешко милосърдие: да помогнем на ръководителките на пловдивското образование да разберат ТОЧНИЯ СМИСЪЛ на това, което си позволиха да направят през последните 6-7 тъй епични и славни години. Нищо не пречи Вие самият да станете инициатор и организатор на такава една среща на умеещи да постигат смисъла (сиреч интелигентни) небезразлични граждани с несправящите се с тази задача ръководителки на образованието в хилядолетния град Пловдив. Аз лично, разбира се, с удоволствие ще помогна тъй тежкото бреме на неразбирането най-сетне да падне от техните немощни дамски плещи. Нека да си изпълним своя дълг, нека бъдем джентълмени най-сетне: нима има нещо лошо дори и в това?!

Уважаеми господин Министър,

Обезпокои ли Ви поне малко написаното в това писмо? За обществото ни, за нас, гражданите, е интересна Вашата реакция по повод написаното в него. Или отново изобщо никак няма да реагирате? Знаете ли какъв е смисълът на Вашето тъй епично нереагиране, на Вашето тъй пословично мълчание?! Знаете ли какво говори - и то така красноречиво! – Вашето толкова издайническо мълчание?!

5 февруари 2020 г.

Пловдив

С УВАЖЕНИЕ: (подпис)

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.