ПРИЗИВ ЗА СПИРАНЕТО НА ТЕРОРА И РЕАБИЛИТИРАНЕТО НА УЧИТЕЛСКОТО СЕМЕЙСТВО ГРЪНЧАРОВИ

До г-жа Ваня Кастрева, Началник на РУО-София

 До г-жа Иванка Киркова, Началник на РУО-Пловдив

До г-н Красимир Вълчев, Министър на образованието и науката,

До г-н Юлиян Петров, Председател на Синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа"

До г-жа Янка Такева, Председател на СБУ

До г-жа Стоянка Анастасова, Директор на Пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин"

До г-н Борислав Стаматов, омбудсман на Пловдив

ДО МЕДИИТЕ

 ПРИЗИВ ЗА СПИРАНЕТО НА ТЕРОРА И РЕАБИЛИТИРАНЕТО НА УЧИТЕЛСКОТО СЕМЕЙСТВО ГРЪНЧАРОВИ

от групата на небезразличните граждани

 

Уважаема г-жо Началник на РУО-София,

Уважаема г-жо Началник на РУО-Пловдив,

Уважаеми г-н Министър на образованието и науката,

Уважаеми г-н Председател на Синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа",

Уважаема г-жо Председател на СБУ,

Уважаеми г-н омбудсман на Пловдив,

Уважаема г-жо Директор на Пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин",

 

Тия дни имахме възможността да научим (вижте публикацията със заглавие Дали дори и в сферата на образованието на младите не сме затънали в недопустим провинциализъм – и в крещящо екстравагантно невежество?, публикувана в блога на образователния дисидент г-н Ангел Грънчаров), че т.н. екзистенциален подход в обучението и образованието (за който той привежда откъс от съответната публикация в престижно руско научно списание за образованието!) се знае в света сравнително отдавна, а у нас той е бил на практика прилаган десетки години именно от него – вярно, той го е наричал по свой начин (личностно-центриран подход в обучението по философия и по гражданско образование). Но това, за жалост, явно е било неизвестно на ръководители на образованието не само в Пловдив, но и в страната, то е било също така неизвестно дори и на образователните експерти (!!!), работещи както в двете административни области, в които е работил г-н Грънчаров (Пловдивската най-вече, но напоследък също така и Софийската), така и, което е особено тъжно, дори и на експертите, работещи в централното ведомство на МОН! По тази причина (т.е. по причина на своята, меко казано, неинформираност – да не употребим думата "невежество"!) те имаха добрината да оценят както подхода, така и иновациите на г-н Грънчаров като израз на неговата, видите ли, ... "некомпетентност", "некадърност", на "неспособността му да бъде учител", на "липсата на качества да бъде учител" и пр.; тази негова оценка, дадена му от тъй неудържимата в ненавистта си към него директорка на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин", беше легализирана, тъй да се рече или, иначе казано, не беше ревизирана от нито една висшестояща инстанция, което, както и да го погледнем, е направо потресаващо: нима в системата на МОН работят хора, които са толкова некомпетентни, че не успяха адекватно да оценят и квалифицират това, което г-н Грънчаров е правил, това, което той е имал като своя мирогледно-философска и педагогическо-методологическа настройка?! Изхождайки от тази констатация ние смятаме, че г-н Грънчаров е напълно прав като си позволява да направи, в коментара към цитирания текст на руски език, следния напълно обоснован, но твърде нелицеприятен за ръководството на МОН извод:

 

"... От тази гледна точка погледнато, излиза, че образователните власти в тъй приказната страна Мутроландия ме опраскаха (репресираха, уволниха, изритаха ме по един крайно обиден, чисто мутренски начин от образованието, лишиха ме от преподавателски права, остракираха ме от "образователната" система и ме превърнаха по този начин, волю-неволю, в образователен дисидент по една-единствена причина: понеже в невежеството си и в изостаналостта (провинциализма) си не можаха да възприемат адекватно и да оценят подобаващо смисъла на моя подход, на моите образователни инициативи, т.е. на всичко онова, което аз правих през целия си живот като личност, философ, учител, писател, гражданин най-сетне."

 

Ние, небезразличните граждани, признаваме си, сме потресени от констатацията на този тъй обезпокоителен факт, който показва невероятно ниското ниво на компетентност както на упоменатите образователни експерти в регионалните, така и в централните органи на МОН. На това основание си позволяваме да им изпратим въпросния текст, от който те да се информират за очевидно напълно непознатия за тях екзистенциален подход в обучението и образованието, от него те могат да попълнят празнините както в своите познания, така и в своята компетентност. Ето откъде можете да почерпите тъй ценната за Вас, ала, за жалост, непозната Ви до този момент информация:  ЭКЗИСТЕНЦИАЛЬНЫЙ ПОДХОД В ОБРАЗОВАНИИ КАК АЛЬТЕРНАТИВА СОЦИОДИНАМИЧЕСКОЙ ПАРАДИГМЕ, автор е г-н Юрий Вячеславович Аннушкин. 

 

Смятаме, че не е зле, след като се информирате, че такова "чудо на педагогиката и науката" все пак съществува, ще направите нужното и в цялата система на българското образование да бъде изпратена подобаващата информация, щото нищо чудно и други учители у нас да използват свой подход, родствен на екзистенциалния (личностно-формиращия, личностно-центрирания), защото, знае ли се, образователно-административните цербери може във всеки момент да се нахвърлят над тях и да ги разкъсат – както, за жалост, се нахвърлиха само преди няколко години върху тъй пострадалия от тяхната агресия г-н Грънчаров. В добавка ще Ви предложим още нещо: за попълване на празнините в познанията си експертите на МОН, в регионалните и централното управления, както и директорите на училища могат с успех да ползват и книгите на г-н Ангел Грънчаров за съвременното образование, за потребността от смяна на подходите, за реформирането и модернизирането му, които можете да намерите в раздел ЗА СТУДЕНТИ, УЧЕНИЦИ И ВСИЧКИ ИНТЕРЕСУВАЩИ СЕ (Книги, учебни помагала, курсове лекции и други материали за вашето образование, за личностното и за духовното ви израстване) на неговия блог.

 В светлината на казаното си позволяваме по необходимост да Ви зададем следните конкретни и произлизащи от него въпроси:

 

1.) След като вече имате нужните познания, след като благодарение на нас имате шанса да запълните празнините в собствената си образованост, не е ли време да направите нужното за да преоцените отношението си към г-н Грънчаров, което да бъде представено в официален вид под формата на пълната му реабилитация – и възстановяването му като учител в системата на българското образование?

 

2.) Съобразно горното не следва ли да бъдат подобаващо наказани както инициаторите на репресивната кампания спрямо г-н Грънчаров, така и ония ръководители от по-висшите инстанции, които не направиха нищо за да озаптят самозабравилите се и вдъхновявани единствено от своето невежество (а може би и от озлобеността си, дължаща се ярко изявено, ала несъзнавано чувство или комплекс за личностно-екзистенциална и професионална непълноценност?) "образователни", с извинение, цербери?

 

3.) С оглед на казаното не е ли крайно време да бъде направено нужното за да бъде поставена на заслуженото място тъй демонстративно некомпетентната в областта на познанието и методологията (както сега се доказа по толкова категоричен начин!) директорка на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин"?

 

4.) Какво според Вас трябва да бъде предприето от властта с оглед да бъдат възмездени ония невероятно големи щети, които бяха нанесени на г-н Грънчаров и семейството му (съпругата му, също учителка, също пострада, също беше опраскана-уволнена от т.н. Директорски синдикат и то само месец след второто негово опраскване-уволнение, т.е. пак беше уволнена и принудително държана три години безработна в същия този репресивен или наказателен порядък!)?

 

5.) Давате ли си сметка в какви условия беше поставено това многострадално българско учителско семейство в резултат на действията-бездействията на ръководените и надзираваните от Вас и, както сега се оказа, тъй фрапатно некомпетентни и невежи образователни началства? 

 

За да разберете в какви тежки условия съществува в момента това учителско семейство, си позволяваме да Ви приведем линкове към някои от последните публикации в блога на г-н Грънчаров, от които можете да почерпите необходимата за вярно заключение информация (тези публикации ще Ви помогнат да осъзнаете страшната истина за това, което си позволихте да причините на това учителско семейство!):

 

В състояние ли сте да осмислите един простичък казус, свързан с образованието - и бъдещето! – на вашите деца и внуци?

 

Ще издържим ли на студовете?

 

Какво означава да си учител по философия в... Простаколандия?

 

Къде е единственото място в Пловдив – и в света! – където се продават моите книги?

 

Какво прави един философ когато мутрите са му забранили да учителства?

Как коварните германци спасяват от гладна смърт непокорен български учител-дисидент, който не се гнуси да яде евтино месо от Германия?

 

Знаете ли, че в непоносимия студ в неотопляваната панелка дори и пламъкът на свещичката топли?

 

И т.н., искаме да Ви информираме, че това българско учителско семейство, което властта подложи на толкова несправедливи репресии, живее напоследък в мизерия, в студ (нямат средства да се отопляват!), с усложняващи се здравословни проблеми, които могат да свършат, в настоящата ситуация в страната, съвсем трагично – нима сте готови да поемете вината за такъв тежък грях? (Знаем и Ви информираме, уважаеми г-н омбудсман, че освен проблемите със сърцето, усложнени от това, че той много тежко прекара боластта, причинена от зараза с китайския вирус, г-н Грънчаров напоследък има тежки стоматологични проблеми, които при неговите мизерни доходи е изключено да успее да реши сам – дали не е подходящо, като израз на човечност, да предложите, да речем, на тъй сплотените колективи на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" и на РУО-Пловдив, да организират и проведат примерно благотворителна акция на милосърдие, с оглед да съберат средства ако не за друго, то поне за подпомагане на заплащането на зъболекарските услуги,  от които остракираният от системата на образованието техен колега спешно се нуждае – понеже вече не е в състояние дори да се храни?!) Трябва ли г-н Грънчаров да умре, та властващите и дори самото общество едва тогава да осъзнаят, че са постъпили толкова бездушно, безчовечно и грозно не само спрямо него , но и спрямо съпругата му?!

Изобщо съветваме Ви да четете блоговете на г-н Грънчаров, също така да слушате и неговите предавания. Той, за Ваше сведение, въпреки неимоверно тежките екзистенциални изпитания, които му се налага да понася, учудващо за всички нас продължава да работи най-активно и то именно в сферата, която по начало би следвало да е водеща сфера на българското образование, именно в личностно-формиращата, образователната, възпитателната, духовно просветляващата сфера на живота ни! И това е именно потвърждава обилната плодотворност, пораждаща се от следването на доскоро тъй неизвестния и съвсем непонятен на властващите в образованието, както се оказа, екзистенциално-личностен подход, който той изстрада и непосредствено, бидейки готов да плати наистина огромна цена – цената на своя живот. Интересно е да разберем: докога ще му пречите да прави това и вътре в системата на българското образование, т.е. докога ще продължавате да лишавате български младежи тъй ценната възможност да се ползват от предимствата на този нов за нашите условия, но иначе тъй съвременен и безкрайно ефикасен педагогически подход? Заради което Вие така несправедливо репресирахте и остракирахте от системата на образованието един по-напредничаво мислещ български учител, вместо, както е редно, да го поздравите, насърчите и дори наградите!

 

Ще се радваме горното да Ви помогне не само да облекчите съвестите си, но и да Ви послужи, да Ви даде нов подтик да изпълните най-елементарните си служебни задължения, които в крайна сметка сме Ви поверили, така или иначе, тъкмо ние, гражданите.

 

16 февруари 2021 г.

 

С УВАЖЕНИЕ: (ЛЮБЕН ВОДЕНИЧАРОВ, упълномощен от групата на небезразличните граждани да води кореспонденцията с институциите)

ЗАБЕЛЕЖКА: Това писмо е проект. Скоро ще бъде изпратено, но дотогава всеки от вас ще може да прави предложения и допълнения. Заповядайте, възползвайте се, помогнете писмото ни да стане още по-въздействащо и по-справедливо!