ПЛАН ЗА СПАСЯВАНЕ НА ЖИВОТА НА 89-ГОД. БАБА МАРИЙКА, ЗАСТРАШЕНА ДА УМРЕ КАТО КУЧЕ НА УЛИЦАТА ПОРАДИ НЕТЪРПИМОТО БЮРОКРАТИЧНО БЕЗХАБЕРИЕ НА ВЛАСТВАЩИТЕ

До г-н Здравко Димитров, Кмет на гр. Пловдив

До Старши комисар Димитър Балев, Директор на ОД на МВР - гр. Пловдив

До инж. Борислав Стаматов, омбудсман на Пловдив 

ДО МЕДИИТЕ

 

ПЛАН ЗА СПАСЯВАНЕ НА ЖИВОТА НА 89-ГОД. БАБА МАРИЙКА, ЗАСТРАШЕНА ДА УМРЕ КАТО КУЧЕ НА УЛИЦАТА ПОРАДИ НЕТЪРПИМОТО БЮРОКРАТИЧНО БЕЗХАБЕРИЕ НА ВЛАСТВАЩИТЕ

Предложен от групата на небезразличните граждани

 

Уважаеми г-н Кмет,

Уважаеми г-н Директор на ОД на МВР - гр. Пловдив,

Уважаеми г-н омбудсман на Пловдив,

 

Непростимото бюрократично бездействие съвсем сериозно застрашава живота на 89-годишната баба Марийка, която в студените дни и нощи продължава да живее на улицата и да спи на тротоара – в нашия тъй културен и цивилизован, най-вече човеколюбив европейски град! Както прекрасно знаете, след като тъй добродетелната директорка на Дома за стари хора "Св. Василий Велики" в Пловдив се отърва от тъй досадната своенравна старица и я пусна с чиста непорочна съвест да живее на улицата (да си чупи главата на улицата!), след като управителката на Центъра на психично здраве стори абсолютно същото, след като съседите-самаряни от блока на ул. "Копривщица" 15 посрещнаха "на нож" 89-годишната немощна бабичка (с която водят жестока война повече от 20 години!) и заявиха, че ще я допуснат да живее в своя апартамент само "през своите трупове", то горката баба Марийка беше доведена до състояние повече да не смее и да помисли да заживее отново в своето законно жилище. По тази причина тя се принуди да спи... в хотели, където изхарчи до стотинка парите от пенсиите, натрупали се по време на пребиваването й в психодиспансера и в Дома за стари хора. И след това отново се принуди да спи на тротоара, на улицата, на пейките на автобусните спирки! Да, но дойде студа, започнаха дъждовете и най-вероятно баба Марийка съвсем скоро ще настине и ще умре от пневмония. 

Разбира се, какво е обичайно у нас, около нейния казус възникна превъзходен бюрократичен възел, който явно не може да бъде развързан по никакъв начин. Органите и дръжностните лица на т.н. "Социални грижи" в нашата т.н. "социална държава" си измиват ръцете и заявяват, че нищо не могат да направят, понеже баба Марийка твърдо не желае да живее повече нито в приют за бездомни, нито в Дом за стари хора; по нейните думи там условията били нечовешки (тя живя в последните 2 години в такива учреждения, преди да бъде изпъдена от тях!). Макар упоритата своенравна бабичка очевидно не може да взема смислени и разумни решения за живота си (тя видимо вече сама е заплаха за своя живот!), но органите на т.н. "психиатрична помощ" в свидното ни отечество съвсем компетентно твърдят, че това не е верно, че тя страда само от "лека начална форма на старческа деменция" – и, както казахме, с чиста съвест я пуснаха на улицата да си мре както си поиска. И така, тече вече месец, в който баба Марийка продължава да спи там, на улицата, на тротоара – нищо че вече времето е съвсем студено! И какво да правим при това положение?

В тази ситуация никой, естествено, не се трогна, ако не броим безпокойствата на "съвсем ненормалния", на "хоптен лудия" учител Ангел Грънчаров (щом "нормалното" е да сме безчовечни и изобщо да не се трогваме, че баба Марийка спи в студа на тротоара, очевидно е, че Грънчаров, който се трогва и безпокои за нейното здраве и живот, е напълно луд и е изцяло ненормален!), който на няколко пъти се среща с баба Марийка и се опита да я увещава и убеждава да се съгласи или да отиде да живее в старчески дом, или да надмогне страха си от своите съседи-самаряни и да се върне да живее в апартамента си, намиращ се на улица "Копривщица" 15. Баба Марийка обаче не пожела да се вслуша в неговите думи и в безсилието си и той "вдигна ръце", ето, баба Марийка продължава да спи на тротоара в тия толкова студени дъждовни нощи. Очевидно чакаме момента тя да настине и пневмонията да я вкара в гроба – та всички да си отдъхнем, този ли чудесен момент чакаме всички ние, уважаеми господин Кмет, Уважаеми господин полицейски началник на Пловдив, уважаеми господин пловдивски омбудсман?

Нищо не може да се направи, така ли? Още повече, че собственият син на баба Марийка и нейният внук нищичко не предприемат да помогнат на майка си и на баба си (наистина е потресаващо тяхното поведение, което може да е предмет на изследвания от други институции!). Размишлявайки върху казуса, ние, небезразличните граждани, стигнахме до следния извод, който ви представяме за прегледност и за по-лесно схващане в няколко пункта и под формата на въпроси към всички вас:

1.) След като в сложилата се ситуация животът на баба Марийка е застрашен, дали пък полицията, дето ни пази (както се пее в нейния химн!), не трябва да се задейства - и да я спаси?

2.) Като намери баба Марийка (тя обикновено живее и спи нейде по ул. "Пещерско шосе" и около кръстовището на "Пещерско" с бул. "Васил Априлов"), полицията би могла да я отведе по свой избор на следните места:

а.) в приют за бездомни;

б.) да я върне при тъй благодетелната директорка-самарянка на Дома за стари хора "Свети Василий Великий" и да й обясни, че е крайно безотговорно, дори е престъпно поведение стара, 89-годишна болна жена да бъде пусната да живее и да спи на улицата;

в.) да закара баба Марийка в Центъра за психично здраве на "Пещерско шосе", с оглед учените психиатри отново и отново да осмислят нейното РЕАЛНО психично състояние и да предложат варианти за лечението й и за по-нататъшния й живот;

г.) да закара баба Марийка в жилището й в блока на ул. "Копривщица" 15 и там да опита да убеди нейните тъй войнствено настроени съседи-самаряни да се примирят с факта, че тя има пълното право да си живее в своя апартамент; разбира се, намесата на полицията по този пункт може да повлияе на самата баба Марийка с оглед на това тя да осъзнае, че все пак е по-добре да живее в своето жилище, отколкото да спи на улицата, в студа и в дъжда, а скоро ще почне да вали и сняг.

3.) Полицията следва отново да извика тъй безотговорните син и внук на баба Марийка и най-твърдо да им заяви, че в този наш шибан живот има нещо, наречено "морал", без което животът ни е напълно невъзможен, а според повелите на този морал синът трябва да се грижи за майка си, която го е родила и отгледала от "парче месо" и пр.

Това простичко решение предлагаме ние. Ще се радваме г-н Кметът и г-н омбудсманът да помогнат на г-н Началника на полицията да направи нужното щото този простичък план за спасяването на живота на баба Марийка да бъде задвижен и реализиран най-после, и то непременно преди баба Марийка да е издъхнала там нейде в студа, на тротоара, в нашия тъй културен, цивилизован и ЧОВЕКОЛЮБИВ иначе европейски град Пловдив!

12 окт. 2021 г.

С УВАЖЕНИЕ: Любен Воденичаров,

упълномощен от групата на небезразличните граждани да води кореспонденцията с институциите