КАК ДА ПОМОГНЕМ ЗА СПРАВЕДЛИВОТО РЕШАВАНЕ НА ТЪЙ БЕЗУМНИЯ КОНФЛИКТ МЕЖДУ БАБА МАРИЙКА И НЕЙНИТЕ СЪСЕДИ?

До живеещите в блока на улица "Копривщица" - 15 в Пловдив

До г-н Здравко Димитров, Кмет на гр. Пловдив

До Старши комисар Димитър Балев, Директор на ОД на МВР - гр. Пловдив

До г-н Чавдар Грошев, Районен прокурор на град Пловдив

До инж. Борислав Стаматов, омбудсман на Пловдив 

ДО МЕДИИТЕ

 

КАК ДА ПОМОГНЕМ ЗА СПРАВЕДЛИВОТО РЕШАВАНЕ НА ТЪЙ БЕЗУМНИЯ КОНФЛИКТ МЕЖДУ БАБА МАРИЙКА И НЕЙНИТЕ СЪСЕДИ?

Отворено писмо от групата на небезразличните граждани

 

Уважаеми съседи на баба Марийка,

Уважаеми г-н Кмет,

Уважаеми г-н Директор на ОД на МВР - гр. Пловдив,

Уважаеми г-н Районен прокурор,

Уважаеми г-н омбудсман на Пловдив,

От публикации в блога на нашия активист г-н Ангел Грънчаров, остракираният от образователната система учител-дисидент (а това значи свободолюбив, правдолюбив, човеколюбив човек най-вече, а също така и имащ демократични убеждения и поведение, сиреч небезразличен гражданин!) по философия и гражданско образование научихме, че с решаващата помощ на полицейския инспектор Пламен Димитров (на когото тук също искаме да изкажем нашата сърдечна благодарност!) 89-годишната баба Марийка най-сетне е била убедена да се върне в своя дом, т.е. в напълно негодния за обитаване нейн апартамент на улица "Копривщица" 15 в кв. Смирненски; ето публикациите, от които всички вие можете да се убедите в правомерността на последната наша констатация:

Баба Марийка се върна да живее в апартамента си!

Как минава животът ни в тъй приказната страна Мутроландия?

Предаването "На Агората..." по ПОтв от вчера, темата беше: Какво означава да си човек?

Как ли съседите-самаряни от блока на ул. Копривщица 15 ще приемат връщането на баба Марийка в нейния дом?

(Съветваме Ви да погледнете и коментарите на гражданите под тези публикации, стига да Ви вълнуват обществените реакции по проблема.) Оказва се, че ситуацията, обективно погледнато, е следната:

1.) В момента апартаментът е изцяло изтърбушен, ограбен (най-вероятно от носачите, повикани от етажната собственост и надзиравани от тогавашната областна управителка Дани Каназирева, които са го почистили не само от боклуците, но и от всичко ценно, което са намерили в него!), негоден и дори опасен за обитаване (вратите са изпочупени, в апартамента няма нито една врата!), има страшно много прах и мухъл, дори най-солидните и скъпи мебели, кой знае защо, са безпощадно изпочупени, липсват на много места стъкла на прозорците, поради което в апартамента (намиращ се на 12-ия етаж!) ветровете си устройват бурни симпозиуми (пиршества!), свалени и окрадени са дори крановете и смесителите на чешмите и душовете, вероятно за да бъдат предадени за скраб, в апартамента също така няма електричество, а пък вода също няма защото живеещият под апартамента на баба Марийка съсед-самарянин великодушно й е отрязал собственоръчно тръбата, с оглед да я умори по тъй изтънчения хигиенен начин, сиреч, чрез подлагането й на неизмиваема мръсотия!

2.) Всички ценни вещи, украшения от ценни метали или скъпоценни камъни, предмети (вносни сервизи, комплекти с позлатени прибори, драгоценен руски самовар, цветен телевизор и пр.), абсолютно всичко е обрано или окрадено, стигнало се е дотам, че са свалени и окрадени дори и полилеите от всички стаи - и също така картините-репродукции от стените!

3.) Въпреки погрома на апартамента баба Марийка се принуди да остане да преспива за известно време в него, в наистина ужасни и нечовешки условия, т.е. липсват най-елементарните условия за човешки живот (след първата прекарана нощ тя се оплака, че студът бил кошмарен, за малко не умряла от студ, явно по нейното въприятие да се спи на тротоара е значително по-"топло" от спането в апартамент, намиращ се на 12-ия етаж, в който, както казахме, ветровете водят, за разлика от политиците ни, най-оживени и бурни "предизборни" дискусии и дебати; в същото време се оказва, че има постоянна опасност нейните съседи-самаряни да повредят сложения от майстор-скъпчия (за 100 лева!) катинар с оглед тя да не може да влиза и да ползва дома си (това нещо те са го правили многократно през годините на своята безпощадно жестока война с немощната, но своенравна старица!); по тази причина на г-н Грънчаров се наложи да помоли ПОтв да излъчи апел към въпросните съседи-самаряни, което беше излъчено, предвид важността на проблема, дори и по новините на тази единствена пловдивска телевизия.

4.) Възниква логичният въпрос: а дали съседите на баба Марийка са си давали сметка, че като са влезли с взлом в чужда собственост, е трябвало да положат съответните усилия и да вземат нужните мерки, с оглед тази собственост да не бъде ощетена или окрадена, както, за жалост, е станало? Респективно, след като вече е станало, възниква още един необходим въпрос: а дали тия, които са инициирали, наредили, осъществили въпросното тъй епично "почистване"-обиране, съзнават отговорността си за станалото, включително и за възстановяване, възмездяване по подобаващия начин на разрушеното, на липсващото, на окраденото, щото все пак в цивилизованите държави такива деяния не остават без последствия?

5.) От казаното по-горе възникват поне още два логични въпроса: а дали лицата, които са инициирали, наредили, осъществили и дори контролирали въпросното тъй епично и скандално "почистване"-обиране, са готови напълно доброволно да възстановят, да върнат, да компенсират нанесените щети, поражения, липси, а ако това не е възможно, да върнат на ощетеното лице-жертва, в случая 89-годишната баба Марийка, финансовата равностойност на въпросните щети, поражения, липси на стойностни вещи и предмети?

6.) Другият необходим въпрос, произлизащ от казаното, е: а дали властите, отговарящи за поддържането на законността в свидното ни отечество, ако извършителите нямат нужното съзнание за отговорност и съпровождащите го морални скрупули (съзнание за вина и пр.), са готови да ги принудят да възстановят щетите и нанесените поражения на чужда собственост "доброзорно", така да се каже, т.е. принудително? (Още повече че акцията по това тъй епично "почистване"-обиране на апартамента на баба Марийка е извършено под височайшия надзор на висш представител на тогавашното правителство, а именно на г-жа Дани Каназирева, областна управителка по онова незабравимо време, както виждаме, на не по-малко епични беззакония в нашето той свидно отечество?

7.) Ние обаче смятаме, че ако в срок от около най-много един месец не се забележат прояви в желаната доброволна посока, нищо не пречи баба Марийка да си потърси правата и да защити законните си интереси по съдебен ред, за което ние, небезразличните граждани, водени от чисто ценностни, хуманни и правни подбуди, сме готови да й помогнем.

8.) Предлагаме също така двете спорещи и неспособни (до момента!) да се споразумеят и разберат страни (баба Марийка и нейните способни - в името на хигиената! - на какви ли не подвизи съседи-самаряни) да се срещнат и да проведат дискусия, свободни дебати, които трябва да се проведат непременно и с участието на правоохранителните органи и на общинската власт. Смятаме, че в резултат на тези дебати, при добра воля от двете страни, е възможно да се постигне взаимноприемливо споразумение, защищаващо интересите именно и на двете страни. 

Но онова, което искаме най-вече да подчертаем, е следното: баба Марийка не бива да бъде оставяна да живее в тия толкова тежки, направо нечовешки условия (липса на вода и ток в апартамента й, а също така и свободното му проветряване от пристрастените към буйните симпозиуми зимни ветрове!); като знак на добра воля ние бихме приели тъй очакваната промяна в отношението на съседите на баба Марийка към нея, примерно, надяваме се и очакваме те да проявят инициатива и да й помогнат най-напред за възстановяване на водоподаването и електричеството. С оглед тя да може да заживее в що-годе приемливи човешки и хигиенични условия. Особено ценна ще бъде грижата от тяхна страна (предвид заболяването й!) да бъде възпрепятствана (по най-човешки начин, естествено!) нейната склонност да внася боклуци в апартамента си, примерно, какво пречи приятелски и дружелюбно настроени съседи да й идват на гости поне веднъж седмично и да й оказват помощ в почистването и изнасянето на съвсем ненужните вещи и отпадъци?!

Толкова от нас засега. Ще се радваме граждани и институции да осъществим най-сетне плодотворен диалог с оглед именно разумното, справедливо и човечно разрешаване на този тъй важен, по наша преценка, хуманитарен казус.

13 ноември 2021 г.

С УВАЖЕНИЕ: Любен Воденичаров, упълномощен да води кореспонденцията ни с институциите