ПРЕДРОЖДЕСТВЕНСКИ ПРИЗИВ ЗА МИЛОСЪРДИЕ

До г-н Здравко Димитров, 

Кмет на град Пловдив

До Негово Високопреосвещенство Николай, 

Пловдивски Митрополит

До г-н Димитър Колев, 

Кмет на Район "Западен" в Пловдив,

До Главен инспектор Георги Машонов, 

Началник на Второ Полицейско управление - Пловдив 

До инж. Борислав Стаматов, омбудсман на Пловдив

ДО МЕДИИТЕ 

ПРЕДРОЖДЕСТВЕНСКИ ПРИЗИВ ЗА МИЛОСЪРДИЕ 

от групата на небезразличните граждани 

Уважаеми господин Кмет на Пловдив,

Ваше Високопреосвещенство,

Уважаеми господин Кмет на Район "Западен" на Пловдив,

Уважаеми господин Началник на Второ РПУ,

Уважаеми господин омбудсман,

За жалост, отново се налага да Ви алармираме за ставащото с 89-годишната баба Марийка, живееща от известно време в напълно негодния за обитаване (понеже е без електричество, без вода, без врати, без голяма част от прозорците!) неин апартамент, намиращ се в блока на ул. "Копривщица" - 15, в кв. Смирненски; нейната клета съдба често я поставя в такива тежки изпитания, че е цяло чудо, че баба Марийка изобщо оцелява в тия толкова тежки условия (тя живя и спа месеци наред през последните години на открито, под небето, на тротоара!); най-вероятно тъй милостивият Бог единствен се грижи за нея, понеже ний, човеците, сме си загубили именно човещината. Ето повода да Ви пишем, ето инцидента, който ни принуждава отново да Ви призовем да наредите нужното, с оглед поне малко да облекчим съдбата й.

При последното си посещение при баба Марийка (вечерта на 10 декември т.г.) нашият активист г-н Ангел Грънчаров (който, между другото, е безработен и остракиран от системата на образованието учител по философия и гражданско образование!) я е заварил в изключително тежко състояние: бабата не била излизала цяло денонощие от жилището си, не смеела да излезе от него понеже предния ден се случило следното, което именно я и така много уплашило: както си спяла изведнъж тя чула, че някой се опитва да разбие входната й врата, тропал изключително силно и блъскал по нея докато вратата не се отворила (баба Марийка залоства вратата с една дълга летва и я подпира с маса, върху която има някои тежки предмети; принудена е да прави това понеже бравата е повредена, а иначе заключва апартамента когато излиза с катинар!); тя станала да види какво става и се оказало, че съседът, който е собственик на апартамента под нея, с крясъци нахлул в жилището й, държейки двуметровата тежка летва в ръка, отишъл в хола на жилището й и започнал да й се кара защото подът на хола бил мокър; холът е бил мокър заради продължителните валежи, водата от дъжда прониквала в стаята понеже дървените плоскости, с които е обковано мястото, където трябва да са липсващите прозорци; тези плоскости, прочее, ги сложил именно този нейн съсед през времето, в което баба Марийка беше изгонена от жилището си със съдебно решение в периода 2017-2020 г.; та плоскостите не задържали водата на дъжда; ето именно по тази причина, щото неговият таван бил подмокрен, ядосаният съсед предприел нахлуването в нейното жилище, без да спазва или нарушавайки каквито и да било елементарни норми, приети в обществото когато искаш да посетиш чужд дом, чужда собственост. Крещейки срещу немощната баба с огромна тежка летва в ръка, вбесеният съсед, разбира се, силно уплашил бабата, тя разказала на г-н Грънчаров, че си изкарала акъла, всеки момент очаквала той да я прасне с летвата по главата и да я убие; слава Богу това не се случило, съседът в един момент си тръгнал, ала баба Марийка останала с такава силна уплаха, че вече не смеела да излезе от апартамента си, останала гладна цяло денонощие (добре че дошъл г-н Грънчаров, та й донесъл бурканче топла супа и малко хляб, изпратени на бабата от неговата съпруга, също безработна и остракирана от образованието учителка!). 

Този е инцидентът, за който ни съобщи г-н Грънчаров в блога си; обсъждайки станалото в нашата общност, ние в крайна сметка решихме, че понеже същият съсед може при следващото си нахлуване в апартамента на баба Марийка да направи нещо много по-лошо, след като е толкова нервен, именно за да помогнем за предотвратяването на евентуално престъпление, ние се почувствахме длъжни да Ви съобщим, да Ви алармираме за станалото. Вие най-добре знаете, уважаеми г-н Началник на Второ РПУ, какво би следвало да се направи в такава една ситуация, с какво може да помогне полицията, ние няма да Ви даваме какъвто и да било съвет, но се надяваме въпросният тъй избухлив и изнервен гражданин, това лице, не спазващо или нарушаващо нормите за влизане в чужд дом, да бъде поне известено от посетил го полицейски служител, че няма право по този начин да влиза в чуждо жилище и да тормози неговата немощна и толкова възрастна собственичка (на него трябва да му се каже поне това, че по този агресивен, войнствен начин с възрастен човек изобщо не се разговаря, да, срамота е, грозно е да се разговаря така!). 

Надяваме се, уважаеми г-н Началник на Второ РПУ, че ще имате добрината да помогнете поне по този начин с оглед да не се стигне в един момент до още по-сериозни последици, щото на нас ни се струва, че това възрастна жена да бъде плашена така брутално крие опасността от прекомерната уплаха бабата, примерно, да получи инфаркт, да припадне, да умре, на нейната възраст хората са с изключително крехка психика и организъм.

Ползваме се от случая да Ви помолим да съдействате и за още нещо, надяваме се да ни разберете и да оправдаете нашата загриженост (правим го водени единствено от съзнанието за дълг, все пак всички ние сме длъжни да бъдем човеци!): въпросният гражданин, живеещ в апартамента под баба Марийка, преди години собственоръчно отрязал тръбата за водоподаването в апартамента на бабата, той именно е причината сега тя да няма капка вода в апартамента си! Понеже всеки човек разбира, че в едно жилище без вода просто няма как да се живее, ние смятаме, че на въпросното лице полицията трябва да напомни, че щом като собственоръчно е отрязал тръбата и е лишил баба Марийка от вода, сега той на своя сметка би трябвало да й пусне водата, т.е. да стори нужното щото баба Марийка отново да има вода и да може да посреща и задоволява своите най-основни и елементарни физиологични и хигиенични потребности или нужди. Ние не знаем как това може да обяснено на въпросното лице, позволяващо си да прави - специално спрямо немощната старица баба Марийка! - каквото му скимне в нарушение на всякакви норми и закони (ако този същият би дръзнал да направи същото, но не спрямо немощна и самотна възрастна жена, а спрямо дееспособен човек, способен да защити интереса си, нали си давате сметка какво тогава би станало?!), но се надяваме все пак полицейската власт да бъде използвана в случая с оглед тази аномалия да бъде най-после решена, това престъпление да бъде поправено, а баба Марийка отново да има вода в апартамента си. 

Ние също така смятаме, че не е нормално вода за тоалетната на баба Марийка от известно време (в което тя се осмели да се върне да заживее в апартамента си, преди това, както знаете, тя живееше и спеше на улицата, на тротоара - понеже не без основание, както виждаме, я беше страх от нейните съседи-"самаряни"!) да бъде извозвана с кола и носена в туби на ръка от г-н Грънчаров (живеещ на другия край на големия град, той живее в ж.к. Тракия!), вярно, на нито един от нейните многобройни съседи не му хрумна да помогне на бабата, да й отнесе вода в кофа от собствената си чешма, не, те всичките обаче в хор се оплакват, че от апартамента на бабата се носи лоша миризма, ала, кой знае защо, не се сещат, че щом бабата няма вода, няма как това да не е така! Искаме да кажем, че би следвало (щом те сами не се сещат!) живеещите в блока да бъдат уведомени примерно чрез домоуправителя, че в свидното ни отечество никой не е отменял традиционните морални норми, сред които да помогнеш на ближния, на съседа си, особено когато той е в такава голяма нужда, е не просто морално задължение или дълг, а е първа и то елементарна проява на най-минимална човечност! 

Ние смятаме, че в нашето тъй объркано, болно, бездуховно и аморално време явно се налага понякога и полицията да прави нещичко за моралното освестяване, за очовечаването на индивидите, на гражданите, които, незнайно защо, са забравили обстоятелството, че въпреки всичко все пак са човеци - и е добре да си останат донякъде такива. Тук ние смятаме, че се налага да се обърнем и към социалните грижи в нашия град, които именно по казуса на баба Марийка направиха всичко, което е по силите им, този казус така да се обърка, че да стигне до тия именно нетърпими и крайно безчовечни форми на изява или проявление. Имаме предвид ето какво.

Уважаеми господин Кмет на Пловдив,

Ваше Високопреосвещенство,

Уважаеми господин Кмет на Район "Западен" на Пловдив,

Уважаеми господин Началник на Второ РПУ,

Уважаеми господин омбудсман,

През миналата година и до лятото на тази баба Марийка живя в Дома за стари хора "Св.Василий Велики" в Пловдив - докато на тъй иновативната директорка на Дома не й хрумна, че трябва да се отърве от нея и да я пусне да живее на улицата (за което тя, понеже държи на "законността", й даде да разпише документите за "доброволно напускане на Дома" - и си заживя с чистата съвест на непорочен младенец!); от този момент животът на баба Марийка премина, тъй да се каже, под ведомството единствено на всемилостивия Бог; за отбелязване е, че в нашия тъй хуманен, културен и цивилизован град нито един човек не се нагърби с нещо да помогне на баба Марийка през времето, през което тя след това месеци наред спа на улицата, на тротоара, по хотели и пр. (ако не броим "лудия учител Грънчаров", изгонен от своя страна, както знаем, от образователната система, щото явно наистина е "ненормален" - щом "нормалното" е всички да гледат с досада и с безразличие на ставащото с баба Марийка, а единствен той не постъпва така, явно този човек определено е "ненормален", излиза, съвсем правилно е уволнен и изритан от образованието!). После от баба Марийка се отърваха и самаряните от Центъра за психично здраве, където баба Марийка престоя повече от месец - и тя отново беше пусната да спи и живее на тротоара, т.е. на произвола на съдбата. 

Феноменално е (не можем да не отбележим и това, щото то е потресаващо!), че в няколкото месеца, в които баба Марийка спа на тротоара, на плочките, в студа (Бог знае как тя не се простуди и не умря, в тази връзка дали да не пратим копие от това писмо и до владиката на Пловдив, дали пък светиня му, имаме предвид митрополит Николай, няма да съзре в тъй чудодейното оцеляване на баба Марийка свидетелство, че Бог, грижейки се за нея, ни дава някакъв урок, знаем ли, може би пък баба Марийка заслужава да бъде провъзгласена ако не за светица, то поне за мъченица на църквата ни?!), та значи феноменалното е обаче друго: месеци наред длъжностните лица, работещи в социалните грижи на нашия град, не само че не се трогнаха от ставащото с баба Марийка, но и НЕ НАПРАВИХА АБСОЛЮТНО НИЩО ЗА ДА Й ПОМОГНАТ, т.е. за да изпълнят поне малко своята роля или предназначение, не, те само си "измиваха ръцете" с тъй силното оправдание (така те отговаряха на нашите безбройни апели нещичко да направят и да спасят спящата на улицата бабичка!), че понеже баба Марийка не иска повече да постъпи в приют за бездомни или в Дом за стари хора, те, видите ли, нищичко не можели да направят! 

Както и да е, в тази връзка, уважаеми господа кметове, ние предлагаме следното (от Вас можем да изискваме, щото сме Ваши гласоподаватели, ние сме Ви избрали и турили на тези длъжности, пък сме и данъкоплатци, сиреч, сме в някакъв смисъл Ваши работодатели!):

1.) Не е ли нормално в създалата се ситуация (баба Марийка живее в НАПЪЛНО НЕГОДЕН ЗА ОБИТАВАНЕ АПАРТАМЕНТ, В КОЙТО НЯМА НАЙ-ЕЛЕМЕНТАРНИТЕ УСЛОВИЯ ЗА ЩО-ГОДЕ НОРМАЛЕН ЧОВЕШКИ ЖИВОТ!) комисия от Социалните грижи да посети жилището й, да опише условията, в които тя живее, с оглед властващите, на тази основа, да могат да вземат мотивирано решение за решаването на проблема;

2.) Дали първият вариант за решаването на проблема не е: властта да отпусне някакви финансови средства с оглед да бъде отремонтирано поне най-важното, а именно пускане на електричеството (бабата да живее в пълна тъмнина и в страшен студ и то в 21-ия век е наистина срамота!), пускане на водата, слагане на врати (всички врати на апартамента й са изпочупени, кой знае защо, от почистващите апартамента й, това епично почистване е било извършено под надзора на бившата областна управителка г-жа Каназирева!) и стъкла на няколко прозореца (писахме вече, че апартамента на бабата, намиращ се на 12-тия етаж, зимните ветрове са го харесали за провеждане на свои оживени симпозиуми, срещи, прайдове, демонстрации на силата си и пр.!)?!

3.) Дали пък не е разумно, предвид сложилата се ситуация, с бабата да поговори екип от квалифицирани психолози, който да й помогне да разбере, че на нейните 89 години за нея лично е най-добре да се съгласи да се върне в стаята си в Дома за стари хора "Св. Василий Велики", намиращ се на Коматевско шосе, където, предполагаме, виновната за злочестините й в последните месеци директорка ще й устрои подобаващо тържествено посрещане?!

Това искахме да кажем и предложим. Ще се радваме този път нашият глас да не остане отново "глас в пустиня". Понеже залогът е голям: касае се не само за живота на баба Марийка, но най-вече се касае за спасението на нашите души, затънали в суетности, в пагубно безразличие и в какви ли не, коя от коя по-отвратителни, нечистивости! 

Нека най-сетне докажем, че все пак сме човеци, че имаме сили да постъпваме както подобава за човеци, т.е. че сме способни на някакви макар и минимални прояви на елементарно милосърдие!

18 декември 2021 г.

С УВАЖЕНИЕ: Любен Воденичаров, уполномощен да води кореспонденцията ни с институциите