КОЯ Е ИСКРАТА, ОТ КОЯТО ЩЕ СЕ РАЗГОРИ ПЛАМЪКЪТ НА ПРОМЯНАТА В ОБРАЗОВАНИЕТО – И ЩЕ ПОДТИКНЕ ПРОМЯНАТА И В ЖИВОТА НИ? (2)

До г-н Кирил Петков, Съпредседател на "Продължаваме промяната", партията, спечелила изборите, най-вероятно бъдещ министър-председател на България

До акад. Николай Денков, Министър на образованието и науката в служебното правителство

ДО МЕДИИТЕ

 

КОЯ Е ИСКРАТА, ОТ КОЯТО ЩЕ СЕ РАЗГОРИ ПЛАМЪКА НА ПРОМЯНАТА В ОБРАЗОВАНИЕТО – И ЩЕ ПОДТИКНЕ ПРОМЯНАТА И В ЖИВОТА НИ? (2)

Второ отворено писмо от групата на небезразличните граждани

 

Уважаеми господин Петков,

Уважаеми господин Министър,

До нас достигна информация, че многоуважаемият академик Н.Денков ще поеме поста и на министър на образованието и науката в бъдещето редовно правителство. Ние до този момент не сме обаче запознати (от публичните изяви на г-н Министъра) с това какви са неговите идеи за промяна в образователната област – най-важната, по нашето разбиране, сфера в живота на обществото ни, от която зависи промяната във всички други области. Нас силно ни интересува, уважаеми господин Министър, какви са Вашите идеи в сферата, която ръководите в няколко служебни правителства, редно е поне сега, когато се каните да оглавите образованието в едно редовно правителство, да проявите добрината и да ни съобщите своите идеи (стига да имате такива). Защото се плашим, че Вашата управленска програма, при липсата на ясно дефинирани цели за промяна, нищо чудно да се свежда пак до консервиране на статуквото (както правеха толкова много Ваши предшественици на този пост!), което за нас, небезразличните граждани, е съвсем непримлива управленска стратегия, водеща до тоталната катастрофа на българското образование.

Уважаеми г-н Петков, от друга страна разбрахме също така, че някой от средите на преговарящите за ново и редовно правителство е лансирал идеята учителят-реформатор и дисидент г-н Ангел Грънчаров (от много години борещ се да осъществи своята оригинална концепция за дълбока и коренна реформа в образованието, която е изразил в книгите си!) да бъде издигнат за поста министър на образованието и науката. Самата идея учител да стане министър на образованието и науката ние я оценяваме като новаторска, това, чини ни се, ще бъде първият случай в нашата история, в който министър на образованието е учител; от тази гледна точка ние горещо подкрепяме направеното предложение. Да подчертаем: г-н Грънчаров, освен че отдавна е разработил своя оригинална реформаторска концепция, нарекъл я е нова философия и стратегия за промяна в българското образование, много години е правил нужното да я прилага на практика в своята работа като учител (по философия и гражданско образование), което доведе до неизбежен дълбок конфликт със стараещата се да пази своето господстващо положение министерска и директорска бюрокрация (тя има, както знаем, пълна доминация и хегемония, нейна е цялата власт!). По тази причина последната употреби цялата си мощ за да смаже заплахата и затова тя подложи учителя-новатор и реформатор на целия свой изпитан инструментариум за репресии, за унижения, за гонения, за произвеждане на компромати и прочие, г-н Грънчаров беше безжалостно остракиран от образователната система, да, той стана единственият съвременен дисидент в съвременното българско образование. Няма смисъл да Ви убеждаваме – вярваме, Вие сам прекрасно разбирате това! – че самата новина за евентуалния избор на г-н Грънчаров за поста министър на образованието вече е достатъчна за това в тъй задушната, за жалост, атмосфера на образователната ни система да лъхне свеж вятър – вятъра на промяната.

Е, разбира се, самовластните за момента бюрократи ще бъдат доста притеснени при вестта, че техният тъй ненавистен и безкомпромисен враг ще оглави министерството; държим да им кажем открито, че има за какво да се притесняват: промяната минава неизбежно през тяхното отстраняване от абсолютната власт – и през непосредственото и практическо РЕАЛНО ДЕМОКРАТИЗИРАНЕ (а това значи либерализиране, декомунизиране) на отношенията на всички нива, а най-вече в конкретните общности, занимаващи се с образование, с обучение, с наука, с личностно формиране. (Прочее, реално демократизира ли се българското образование, тогава йерархични управленски нива дали изобщо ще има?) И така, уважаеми г-н Петков, съвсем нямаме намерение да Ви увещаваме да се спрете на името на г-н Грънчаров когато решавате кой да бъде министър на образованието и науката в бъдещото редовно правителство; това ще си бъде Ваше решение, но държим да Ви кажем, че Вашият избор ще бъде за нас тест за това дали искате реални промени в тази най-важна сфера на живота ни, или това не е съвсем така. Казвахме каквото трябваше, изпълнихме си дълга като граждани да Ви помогнем и предупредим.

Разбира се, ако уважаваният академик Денков бъде Вашият избор за министър, то тогава нима има нещо по-естествено от това г-н Ангел Грънчаров да заеме поста на заместник-министър, отговарящ за реформирането на образователната система? И това е вариант, сам решавайте, а пък ние ще бдим и не само открито ще тълкуваме какъв е смисъла на това, което правите, но и най-решително ще Ви опонираме и критикуваме – когато сме убедени, че вземате неверни решения.

Като стана дума за нашите критики, държим да отбележем следното:

Уважаеми г-н Денков, направихте голяма грешка като оставихте министерските бюрократи и с Вас да постъпят по същия начин, по който постъпваха и с всички останали министри, а именно да крият нашите писма от Вас! Така си обясняваме факта, че по нито едно от нашите предложения, искания и сигнали Вие не благоволихте да направите каквото и да било, т.е. не направихте нищо. Много жалко! (Същото искаме да кажем и за заместничката Ви г-жа Гайдарова, която още мълчи по повод на нашето искане за спешна среща с нея!) Тия неща говорят много, вярваме, си давате сметка за това.

Уважаеми господа,

Ще се радваме да постъпите разумно, което ще бъде добро начало на тъй тежката работа, която очаква новото редовно правителство. Желаем Ви от сърце успех – и значими постижения за благото на народа и за просперитета на страната!

4 дек 2021 г.

С УВАЖЕНИЕ: Любен Воденичаров, упълномощен да води кореспонденцията ни с институциите