ДОКОГА ВЛАСТВАЩАТА ОБРАЗОВАТЕЛНА БЮРОКРАЦИЯ ЩЕ БЯГА, ЩЕ СЕ КРИЕ И НЕИСТОВО ЩЕ БЛОКИРА ДИАЛОГА С НАС, ГРАЖДАНИТЕ, С НАС, ДАНЪКОПЛАТЦИТЕ?

До г-жа Ирена Анастасова, Председател на Комисията по образованието и науката към Народното събрание

До г-н Красимир Вълчев, Зам-Председател на Комисията по образованието и науката към Народното събрание

До г-н Петър Чобанов, Зам-Председател на Комисията по образованието и науката към Народното събрание

До г-н Пламен Николов, Зам-Председател на Комисията по образованието и науката към Народното събрание

До г-н Христо Петров, Зам-Председател на Комисията по образованието и науката към Народното събрание

До г-н Костадин Костадинов, член на Комисията по образованието и науката към Народното събрание

До г-н Христо Симеонов, член на Комисията по образованието и науката към Народното събрание

До г-н Петър Николов, член на Комисията по образованието и науката към Народното събрание

до г-н Йордан Иванов, областен управител на Пловдив

До акад. Николай Денков, Министър на образованието и науката

До доц. Диана Ковачева, омбудсман на Република България

До г-жа Антоанета Пакова, Началник на РУО-Пловдив

До инж. Борислав Стаматов, омбудсман на Пловдив

ДО МЕДИИТЕ

 

ДОКОГА ВЛАСТВАЩАТА ОБРАЗОВАТЕЛНА БЮРОКРАЦИЯ ЩЕ БЯГА, ЩЕ СЕ КРИЕ И НЕИСТОВО ЩЕ БЛОКИРА ДИАЛОГА С НАС, ГРАЖДАНИТЕ, С НАС, ДАНЪКОПЛАТЦИТЕ?

Отворено писмо от групата на небезразличните граждани

 

Уважаема госпожо Председател на Комисията по образованието и науката,

Уважаеми господа зам.-председатели и членове на Комисията по образованието и науката,

Уважаеми господин Областен управител на Пловдив,

Уважаеми господин Министър на образованието и науката,

Уважаема госпожо Началник на РУО-Пловдив,

Уважаема госпожо омбудсман на Република България,

Уважаеми господин омбудсман на Пловдив, 

Потресаващо е, че вече няколко години се опитваме да встъпим в диалог с ръководни (властващи) представители на образователната институция (МОН и РУО-Пловдив) и въпреки че от доста месеци вече имаме ново правителство, имаме правителство на ПРОМЯНАТА, въпреки всичко това все още, за жалост, не ни се удава! Нашият тъй странен "диалог" засега тече в само в епистоларна форма, т.е. ние предлагаме, провокираме, пишем какви ли не изложения, апели, доклади, жалби и пр., каквото се сетите още, а от страна на високопоставените дейци на българското образование в замяна получаваме ако не винаги гробно мълчание (макар и това често се случва!), то общо взето почти винаги срещаме високомерни и презрителни "отговори", изразяващи най-вече отегчението на въпросните длъжностни лица поради това, че сме дръзнали да смутим тяхното тъй блажено и сладко олимпийско и царствено властническо спокойствие. Ето само един малък пример за едно това как ни "отговаря" г-жа Антоанета Пакова на едно от нашите последни питания; след като дълго мълча, тя се видя принудена в крайна сметка да благоволи да ни отреже ето как:

Какво ни "отговори" РУО-Пловдив, което явно изобщо не се притеснява от неспособността си да води смислен диалог с гражданите?

Самото заглавие показва чудесно как ние приехме този тъй специфичен, с извинение, "отговор"! Смятаме, че е добра идея МОН да извика квалифицирани психолози (в нашата група има такива, веднага можем да предложим имена!), които да проведат спешно обучение на ръководния кадър на РУО-Пловдив за това как се води елементарен диалог между човешки същества и в частност между властващи бюрократи и активни, небезразлични граждани като нас.

Но има и нещо, което е още по-потресаващо, ние просто сме затруднени да намерим точни и изразителни думи за да го квалифицираме, и то е: от няколко месеца групата на небезразличните граждани прави отчаяни опити да "измъкне" някакъв, какъвто и да е отговор от централната администрация на МОН по повод на нашите многократни опити да получим приемен час за среща на наша делегация със заместник-министърката на образованието и науката г-жа Мария Гайдарова, и въпреки всички наши отчаяни опити, въпреки неколкократното посещение от наши представители на сградата на самото МОН в София ние още не успяваме даже да разберем каква е, представяте ли си, съдбата на нашите надлежни писмени молби или заявления за такава среща, оказва се, че всичките тези документи по някакъв необясним начин били, молим Ви се, изчезнали, били се... изпарили в пространството или в ефира?! Което ние го оценяваме като същинска мистика, която е достойна да бъде подложена на внимателен и всестранен научен, предимно психологически, анализ, за което отново, както сами се убеждавате, се налага сега пък централната администрация на МОН в София отново спешно да получи подобаващата психологическа помощ. 

В тази връзка си позволяваме, този път използвайки посредничеството на ръководството на самата Парламентарна комисия за образованието и науката, да поискаме следното:

1.) Желаем спешна среща със самата Парламентарна комисия по образованието и науката, на която да бъдат поканени както г-жа Мария Гайдарова, зам.-министър на образованието и науката и г-жа Антоанета Пакова, Началник на РУО-Пловдив, така и многоуважаемият министър на образованието и науката академик Николай Денков, към когото също многократно сме се обръщали с какви ли не питания, но и той също така най-упорито мълчи, което мълчание, сами виждате и се убеждавате, подобно на коварен вирус, неудържимо и неустоимо се разпространява все по-надолу по административната и хранителна йерархия на МОН;

2.) Настояваме ръководството на Парламентарната комисия по образованието и науката в наше присъствие да разгледа безпрецедентно скандалния казус по многогодишната тъй грозна репресия над учителя по философия и гражданско образование г-н Ангел Грънчаров и неговата съпруга, също учителка (по начална училищна педагогика и по английски език!), които вече години наред са остракирани от образователната система и де факто са лишени от преподавателски права; понеже това толкова фрапантно и тъй екстравагантно грубо беззаконие не успяхме да го спрем по никой начин, въпреки многобройните си жалби, изложения, възвания, петиции и прочие, ето, сега искаме с този въпрос да се занимае самата Парламентарна комисия; ще очакваме нашата делегация в съвсем кратък срок да бъде поканена на насрочено с такава точка в дневния си ред заседание;

3.) Много също така ни е интересно да разберем с какво по-точно се занимава тази Парламентарна комисия по образованието и науката, след като и от нейна страна не сме получили никакъв отклик на нашите нарочни изложения, предложения, жалби и пр.; интересува ни, уважаема г-жо Председател, защо допускате г-н Министъра на образованието и науката до този момент да не е изготвил и да не е запознал обществеността със своите програмни намерения, нима може да се управлява едно такова ведомство без да има никакви намерения, идеи, цели и пр.?

4.) Ще се радваме най-сетне под натиска на Парламентарната комисия по образованието и науката в Пловдив най-сетне да се открие отдавна предложения от нас демократичен дебат между гражданите, родителите, учителите, образователните ръководители и пр., на който редовно да се разглеждат най-острите, най-горещите, най-неотложните проблеми на непосредственото и практически ориентирано реално демократизиране на отношенията в конкретните общности, занимаващи се с образование и възпитание, с личностното формиране на младите хора.

5.) От години първо г-н Ангел Грънчаров, пък след това и ние, активистите на групата на небезразличните граждани, изнасяме многобройни напълно безплатни уроци не само по демокрация, но и по морал на изпадналите в някакъв загадъчен ступор на нищонеправенето (или на имитирането на напълно глупави и безсмислени показни "мероприятия"-пушилки!) властващи бюрократи от сферата на образованието, вярно, те се оказаха крайно невъзприемчиви (поради маниите, на които робуват!) ученици, но точно по тази причина сега настояваме категорично нашият труд да бъде достойно и подобаващо оценен и заплатен; как ще бъде направено това следва да прецени уважаемата Парламентарна комисия, но нека да им изнесем и този последен, да се надяваме, урок по икономическа рационалност, а именно, че "безплатни обеди" на този свят няма - и не може да има, т.е. че всеки труд трябва да се заплаща!

Толкова засега. Надяваме се, че с тези наши най-нови предложения най-сетне ще се "отпуши" тъй старателно блокираният (по напълно разбираеми причини!) от властващата образователна бюрокрация диалог между нас, гражданите (данъкоплатците) и тия, които заради бездействието и безхаберието си доведоха българското образование до катастрофата, на която от години всички ние сме свидетели.

30 март 2022 г.

С УВАЖЕНИЕ: Любен Воденичаров, упълномощен да води кореспонденцията ни с институциите