Какво е длъжен да направи гражданинът, който не е позволил безразличието да блокира и да убие, да умъртви неговата душа?

До гражданите на Пловдив

До гражданите на България 

(независимо дали живеят тук, у нас - или в някоя друга страна по света)

До инж. Борислав Стаматов, омбудсман на Пловдив

ДО МЕДИИТЕ

Какво е длъжен да направи гражданинът, който не е позволил безразличието да блокира и да убие, да умъртви неговата душа? 

Възвание под формата на отворено писмо от групата на небезразличните граждани

Уважаеми граждани на Пловдив и на България,

От много време учителят по философия и гражданско образование г-н Ангел Грънчаров (опраскан, уволнен от властващата в образованието на Пловдив мутро-гербовашка бюрокрация заради своите демократични възгледи за същностна промяна в образованието, заради съвременния си подход в обучението на младите и вече години наред репресивно остракиран, държан принудително безработен, извън образованието!) и неговата съпруга г-жа Гранчарова, т.е. двама български учители, са подложени на недопустимо грозни репресии; ето, мутро-гербовашкият режим падна, ала наложената от него омерта върху тези двама учители продължава, новите управници не направиха абсолютно нищо за да разрешат конфликта и да спрат произвола и беззаконието. 

По тази причина г-н Грънчаров, както научихме от блога му и от воденото от него предаване "На Агората..." по Пловдивската обществена телевизия, се видя принуден да възобнови своя безсрочен граждански протест за свобода в образованието, за непосредствено и практическо реално демократизиране и декомунизиране на отношенията в конкретните образователни общности - и в българското образование като цяло. Срамота е, грехота е, крайно обидно е, че неговият протест е така самотен, е неподкрепен почти от никой - което именно и насърчава арогантното поведение и високомерието на образователните управници в Пловдив, пък и в МОН като цяло. 

Азбучна истина е, че когато ние, гражданите, не си изпълняваме своята роля да контролираме властващите, да ги принуждаваме да спазват закона, пък и нормите на морала, те се самозабравят, те се разпищолват и започват да правят каквото им скимне: властта развращава (корумпира!). Безразличието на гражданите спрямо извършваните от властта беззакония не е нищо друго освен съучастие в тези престъпления - понеже то ги насърчава! По тази причина ние, небезразличните граждани, се виждаме принудени да зададем някои необходими въпроси и на това основание да апелираме към гражданите на Пловдив и също така към гражданите на България да предприемат следните крайно наложителни ДЕЙСТВИЯ - ако не искаме да се опозорим окончателно:

1.) Докога ще чакате, докога ще наблюдавате безучастно гаврите над учителското семейство Грънчарови, които властващите си позволяват? Давате ли си сметка, че по този начин вие насърчавате тези безобразия и гаври? Съзнавате ли отговорността, вината си за ставащото вече толкова години? Нима не разбирате, че ако вие, гражданите, бяхте реагирали адекватно, тази безпрецедентна репресия и гавра просто нямаше да бъде допусната?

2.) Как ще си изкупите вината за станалото досега, за ставащото в момента? Замисляте ли се над този въпрос? Можете ли да разберете какво означава ако този въпрос съвсем не се появява в съзнанието ви? Разбирате ли в какво положение се намирате?

3.) Не е ли крайно време да предприемете някакви конкретни действия за да озаптите произвола и безпрецедентно грозния тормоз и терор, който образователните началства в Пловдив си позволяват пред вашите очи без никаква морална скрупул (на латински тази дума scrupulus значи „малко остро камъче“)?

4.) Да ви помогнем ли да осъзнаете какво бихте могли да направите - стига, разбира се, да не сте се простили безвъзвратно със способността си за човешки реакции? Кой ако не вие самите трябва да се погрижи за надмогването на тази тъй страшна безчувственост, която е симптом за обезчовечаване? Всеки от вас може сам да реши какво подобава да направи, какво е длъжен да направи, стига да иска да си остане човек, е, понеже явно това, както личи (до този момент!), не ви се удава, ние ще си позволим да ви съобщим някои тъй прости неща, които е нормално да направи небезразличният, небезчувственият, необезчовечилия се човек (пак ще формулираме предложенията си под формата на въпроси - защото ви уважаваме, защото за нас свободата е върховна ценност за човеците, тя е извор на тяхното достойнство!):

5.) Толкова ли е трудно, примерно, ако живеете в Пловдив, разхождайки се по Главната улица, да се отбиете за няколко минути в сградата на РУО-Пловдив (тя се намира на площад "Джумая джамия", ул. "Цариброд" - 1), да се изкачите на третия етаж, да влезете при секретарката на г-жа Началничката на РУО-Пловдив Антоанета Пакова, да поискате среща с нея и в очите й да й кажете, примерно, ето тези думи: "Госпожо Началник, това, че и Вие продължавате репресиите и тормоза над учителското семейство Грънчарови като ги държите принудително безработни, като не им позволявате да учителстват, да упражняват своите преподавателски права, по моя преценка е грозен произвол, е беззаконие, е безобразие, което аз, като Ваш работодател, не мога да приема, нещо повече, решително не одобрявам! Направете нужното този тормоз и терор най-после да спре и тия двама учители да бъдат върнати в образованието на Пловдив! Давате ли си сметка какви вреди и щети нанесохте на нашите деца и внуци като ги лишихте от възможността да общуват с тези двама тъй правдолюбиви, свободолюбиви, авангардно, съвременно и демократично мислещи и затова така човечни учители?"?! Разбира се, вие можете да кажете със свои думи какво мислите, но ето, ние тук си позволихме да ви дадем пример като ви съобщим какво би казал един нормално мислещ и съзнателен небезразличен човек, личност и гражданин.

6.) Ако пък по някакви причини не можете да сторите това, не можете да отидете лично до г-жа Пакова и да й кажете очи в очи тези думи, то нима е толкова трудно да звъннете по телефона на РУО-Пловдив (032/ 62-89-80), да поискате да ви свържат с г-жа Пакова (а нейният пряк телефон е: 032/ 63-18-43) и да й кажете пак същите тези думи, които следва да й каже гражданинът, който не е позволил безразличието да блокира и да убие, да умъртви неговата душа? 

7.) Ако и това да кажете по телефона необходимите за случая думи ви се вижда трудно, то тогава какво пречи да напишете тези думи и да ги изпратите по имейла (e-mail: mail@ruoplovdiv.bg), адресирайки писмото си както до г-жа Пакова, така и до нейните върховни образователни началства в София, имаме предвид г-н Министъра (priemna@mon.bg) и неговия пък началник, имаме предвид г-жа Председателката на Парламентарната комисия по образованието и науката (Irena.Anastasova@parliament.bg)?

8.) Каквото и да сторите, какво ще изберете да направите си е ваша работа, но нима ще бъде лошо, след като вече сте направили каквото сте решили, да направите и още едно добро дело и да съобщите на г-н Грънчаров и г-жа Грънчарова какво сте направили за да бъде решен този техен тъй скандално продължителен казус около техните гонения от арогантната властваща образователна мафия в Пловдив? Нима не съзнавате, че по този начин ще им вдъхнете известен кураж, защото в отчаянието, в безнадежността си тия хора страдат така, че напълно възможно е преживяваните от тях унижения лека-полека да ги убиват, а това вече е страшно: дали няма да излезе, ако нищичко не направите, ако не допринесете казусът да бъде решен, вие един ден ще станете отговорни и за тяхната смърт? Дали пък Пловдив няма да се обезсмърти подобно на древна Атина (убила своя учител Сократ!), но неговият подвиг при това ще бъде двойно по-голям, понеже Пловдив има шанс да убие не един, а направо двама учители?

Това искахме да ви кажем. Благодарим за вниманието! Стига, разбира се, изобщо да сте имали търпението да дочетете нашето толкова отчаяно писмо... 

15 април 2022 г. 

С УВАЖЕНИЕ: Любен Воденичаров, упълномощен за води кореспонденцията ни с институциите