ДО ВСИЧКИ БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИ
До г-н Румен Радев, Президент на Република България
До г-н Кирил Петков, съпредседател на ПП "Продължаваме промяната"
До г-н Асен Василев, съпредседател на ПП "Продължаваме промяната"
До г-н Бойко Борисов, Председател на ПП "ГЕРБ"
До г-н Христо Иванов, съпредседател на коалиция ДЕМОКРАТИЧНА БЪЛГАРИЯ
До г-н Атанас Атанасов, съпредседател на коалиция ДЕМОКРАТИЧНА БЪЛГАРИЯ
До г-жа Корнелия Нинова, Председател на БСП
До г-н М.Карадайъ, Председател на ПП "ДПС"
До г-н Костадин Костадинов, Председател на ПП "Възраждане"
До г-н Станислав Трифонов, лидер на ПП "Има такъв народ"
ДО МЕДИИТЕ
ДОКОГА, МАЛОДУШНИЦИ, ЩЕ ПРЕНЕБРЕГВАТЕ КАТАСТРОФАТА В БЪЛГАРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ?!
Нещо като манифест към гражданите и партиите - от групата на небезразличните граждани
Уважаеми дами и господа български граждани,
Уважаеми г-н Президент на Републиката,
Уважаеми лидери на основните политически партии,
Уважаеми дами и господа главни редактори на медии,
Отново сме в навечерието на новата учебна година. Обръщаме се към всички вас защото сме силно обезпокоени от следния потресаващ факт, на който обаче никой не обръща внимание: българското образование се намира от години в катастрофално състояние, а малцина са тези, на които им пука, които са разтревожени, които не само съзнават тежкото положение, но и правят нещо за намирането на изход от него; комай всички са се примирили с катастрофата, а пък образователните дейци са стигнали дотам в падението си, че черпят облаги и ползи от нея! И още един крайно обезпокоителен факт: в програмите на всички до една политически сили за образованието се говорят общи приказки, които свидетелстват, че нито една партия няма ясна стратегия и програма за надмогване на кризата и катастрофата, т.е. за коренна и дълбока промяна, за истинска реформа на българското образование, за поставянето му на нови начала! Най-страшни са катастрофите, които масово не се съзнават - и против които никой няма намерение да се бори.
Ние, небезразличните граждани, сме общност, която обаче не стои със скръстени ръце и от години води тежка, но обречена битка за реална, дълбока, истинска промяна в българското образование, за непосредственото и практическо РЕАЛНО ДЕМОКРАТИЗИРАНЕ, ДЕКОМУНИЗИРАНЕ, ЛИБЕРАЛИЗИРАНЕ, сиреч за МОДЕРНИЗИРАНЕ на отношенията в конкретните общности, занимаващи се с образование, с обучение, с възпитание, с личностно формиране на младите хора на България. Ние знаем добре, че коренната, същностна промяна може да бъде направена единствено от тези, които са жертвите на господстващата у нас ретроградна, крайно консервативна, волунтаристична, авторитарна, бюрократично-командна, противочовешка, сиреч, с една дума казано, съветско-комунистическа по характера и същината си система, т.е. истинската промяна може да бъде направена единствено отдолу, от учителите, учениците, родителите, гражданите; но за да е успешна такава една реформа тя трябва да бъде съчетана с решителния отказ на държавата от тоталното господство над тази толкова фина, крехка, по естеството си чисто духовна човешка дейност, т.е. за нейния успех трябва да е налице политическа воля от страна на управляващите - стига те, разбира се, да съзнават колко фатално важна, съдбовна е тази промяна. За жалост това сякаш съвсем не се съзнава, това реформаторско съзнание почти липсва, за съжаление, у нашите водещи политици, които определят дневния ред на държавния живот. Даже реформаторските сили, имаме предвид ДЕМОКРАТИЧНА БЪЛГАРИЯ и ПРОДЪЛЖАВАМЕ ПРОМЯНАТА не са показали нужното съзнание и решимост да започнат тази велика битка за промяна в българското образование, която съвсем няма да е лека.
Да, няма да е лека, напротив, ще е много тежка точно по тази причина: липсва както съзнание, така и воля, така и готовност за решителни всекидневни действия, които при това да овладеят, дето се казваше едно време, "народните маси", имаме предвид човешките общности, занимаващи се с образование и възпитание, това са училищните и университетските, академичните общности, това са както учителите, така и учениците, така и мениджърите (директорите), а най-вече родителите, гражданите. Безразличието, пагубната апатия, безволието са овладели всички, фаталното примирение е парализирало решимостта и е заслепило толкова много хора - ако не броим "лудите глави", еретиците, дисидентите спрямо остарялата, негодна система, но това, за жалост, са единици (примерно учителите Теодосий Теодосиев и Ангел Грънчаров), които обикновено биват подлагани на какви ли не унижения от арогантната, самозабравила се, пълновластна образователна бюрокрация, която има една-единствена грижа: да брани монополното си положение, властта, господството и привилегиите, облагите си. Тук, разбира се, не можем да опишем изцяло тъй печалното и трагично състояние на това, което наричаме "образователна система" у нас, по тази причина си позволяваме да ви отпратим да се запознаете с ония добре премислени, обосновани, изстрадани идеи на човека, който ни вдъхновява, който, така да се каже, е наш духовен водач, става дума за учителя-дисидент и еретик спрямо системата, философа Ангел Грънчаров, имаме предвид ето тези негови книги, съдържащи неговата фундаментална по значимостта си концепция за коренна, същностна, дълбока и истинска промяна в българското образование:
ИДЕИ ЗА ЕДНА НОВА ФИЛОСОФИЯ И СТРАТЕГИЯ НА ОБРАЗОВАНИЕТО В БЪЛГАРИЯ
ИСТИНСКИЯТ УНИВЕРСИТЕТ
ИСТИНСКИЯТ УНИВЕРСИТЕТ-2 (Приложения)
Горещите проблеми на образованието и възпитанието на младите: ПРЕПОДАВАНЕТО
Горещите проблеми на образованието и възпитанието на младите: ДИСЦИПЛИНАТА
БОЛНИЧЕН ДНЕВНИК
Ние не сме тухли в стената! (Есета за освобождаващото образование)
VERITAS ODIUM PARIT...
Изследвания върху състоянието на нравите в едно училище (В контекста на общата ситуация на българския живот)
Документално допълнение на моите "Изследвания върху състоянието на нравите в едно училище"
Изкуството да си учител
Експеримент по свобода
За НЕздравомислието
За духовните неща с българска специфика
ПРОМЯНАТА В ОБРАЗОВАНИЕТО (Как се прави демократично училище?)
ДНЕВНИКЪТ НА УЧИТЕЛЯ-БУНТАР
Реформа на НЕобразованието
УЧИЛИЩЕ ПО СВОБОДА
ДНЕВНИКЪТ НА УЧИТЕЛЯ
Венелин Паунов: най-добрият училищен мениджър, когото познавам
За свободомислието
Налага се да седнете и да четете, за да се овладеете от подобаващите реформаторски идеи, тези книги на философа и учителя Грънчаров при това имат свойството така убедително и ясно да изясняват проблемите, че имат мощна и заразяваща духовна сила. Приятно четене и приятни размисли ви желаем. Г-н Ангел Грънчаров от години води тежка, самотна, безнадеждна и обречена борба не само за промяна на съзнанията, но и за пораждане на една всеотдайно предана на идеите за промяна реформаторска общност, това е именно нашата демократична общност, общността на небезразличните граждани, която вече, за щастие, увеличава привържениците си. Защото новото съзнание няма как да не се изрази в подобаващите действия по промяната, които слредва да овладеят и заразят колкото се може повече свободолюбиви и правдолюбиви личности - учители, ученици, студенти, родители, граждани. За жалост, липсват политици, които да ни подкрепят, ето, затова се обръщаме и към вас, лидерите на основните партии; между другото, да вметнем и това, че в последните години здравата се издънихте, много сте зле, неизбежно се налага да учите, много неща не знаете, ето, приемете това наше обръщение като урок, който ние, гражданите, се чувстваме длъжни да изнесем на вас, обзетите от разни пагубни страсти, капризи и мании управници, които обаче, за жалост, много често се издънват в най-важното: мисленето, а също така провеждането на пълноценни демократични дебати, твърде сте зле в това отношение, монологични сте, зян сте, жалки сте, много трябва да учите, ето, смилихме се над вас, провеждаме ви един малък, но за сметка на това крайно важен урок. Защото е непростимо точно вие, дето би следвало да сте най-добри в провеждането на благодатни демократични дебати както в предизборната битка, така и в Парламента, всеки ден да демонстрирате отчайваща неадекватност спрямо собствената си роля и задача. Много имаме да ви кажем и по този пункт, а това, че изобщо не се вълнувате от нашето мнение, говори много зле за вас самите; ако бяхте адекватни на задачата си, такива като нас трябваше да ги търсите ако трябва дори и със свещ, с кандило, с фенер...
Но да се върнем на своята непосредствена задача в това наше обръщение или манифест, още не сме решили как да го наречем. За краткост (искаме да ви кажем най-важното и то в пределно кратка и ясна, понятна форма, понеже някои от вас - няма да уточняваме кои точно: сами се сетете! - са прочути с това, че трудно схващат!) сме принудени да подредим по-нататъшното си изложение в точки, съвсем тезисно, с оглед по-лесното схващане и асимилиране:
1.) Многострадалната, пък макар и така млада българска демокрация не работи и е изродена по една-единствена причина: институцията, която формира човешкия потенциал на нацията, именно училището, е отчайващо недемократична; от българското училище е прогонена свободата; българското училище, за жалост, произвежда предимно роби и тъпанари (нека да бъдем честни да го признаем: близо 50% от "крайния продукт" на българското училище са "функционално неграмотни", т.е. осакатени човешки индивиди, които не умеят да мислят!)! Как в обществото ни да има демокрация, след като демокрацията, демократичното мислене, демократичният манталитет е нещо чуждо на младите хора, е чуждо на човешкия потенциал на нацията, у нас държавата (самовластващата образователна бюрокрация!) пречи на младите хора да станат свободно мислещи, т.е. пълноценно живеещи личности?! (Простете, но трагичното състояние на нацията в това отношение олицетворявате тъкмо вие, дето, така да се каже, сте нещо като квинтесенция на духа на клетия ни народ: неколцината политици, притежаващи диалогичен и демократичен манталитет от ДБ и ПП не само че не ги разбирате и подкрепяте, ами сте способни да ги разкъсате - за какво говори тази люта ваша неприязън към тях?!)
2.) Учителите с ясно изразен демократичен манталитет (това значи не само свободолюбиви и правдолюбиви, но и показващи ценностите в дела, в действия, в поведение!) в нашите училища са възприемани като... глупаци, в най-добрия случай като странници, а в най-лошия случай като еретици, дисиденти, дори като "народни врагове", на които следва да се обяви незабавно безпощадна война до пълното им унищожение; точно така самозабравилите се властващи в пловдивското образование мутро-гербовашки калинки постъпиха с учителя-реформатор, философа Ангел Грънчаров. Сюблимното е, че войната, терора, разправата с него, продължаваща вече 9 (да, девет!) години, се води пред очите на цялото ни общество, не само пред очите на обществеността, на гражданството на най-демократичния град на България Пловдив (той напоследък е обявен от управниците си и за... Град на доброто!), но и пред обществеността в страната, а обществото мълчи, немее, а като капак на всичко лидерът на ДСБ в Пловдив г-н Йордан Иванов, който знае за ставащото (г-н Грънчаров даде пълна публичност на епичната си битка с властващите калинки в блога и ютюб каналите си!), има добрината да обяви, че това било "личностен конфликт", с което показа, че изобщо не му пука за образованието (предполагаме му пука единствено собствената му кариера, което за нас е недопустим разкош!).
3.) В училищата на България господства авторитарният модел, за да има "ред и дисциплина" учениците трябва да бъдат държани в пълно подчинение та да станат послушни, изпълнителни, те трябва да учат насила и по принуда, всеки порив към свободата у тях трябва да бъде стъпкан и изкоренен от душите им; добрият учител е този, който така префинено тероризира и шантажира учениците, че те даже и не усещат тиранията, шантажите и гаврите му, нещо повече, са му благодарни за това. Само учители с манталитета на мижитурки са способни така да се отнасят със своите ученици и възпитаници; най-малодушните по начало стават най-подлите тирани - и най-грозно подмазващите се на висшестоящите; правете си сметка какъв отчайващо малодушен човешки тип произвеждат този тип учители и възпитатели; сега просветна ли ви защо робският манталитет, малодушието, простотията у нас са толкова напреднали?
4.) Респективно на казаното по-горе учениците в нашите училища всекидневно протестират срещу неподобаващото отношение към тях - и техният специфичен бунт се изразя в това, че изобщо не учат и не четат; избиват на изпити с преписване, учат наизуст, папагалстват и "се борят" само за оценки и пр.; подлизурството, лицемерието, лъжата, фалша са общи, споделени добродетели и за ученици, и за учители, и за директори, а който в такава сюрреалистична и кошмарна обстановка каже истината, всички го възприемат за ненормален, за луд, зер, нормалността е да понасяш и да търпиш - и да се подмазваш; сега схващате ли откъде тръгва масовата деморализация на нацията ни, разцъфтяла в най-пищни цветове тъкмо при вас, драги ни и тъй скъпи наши управляващи - и кандидат-управляващи; обезчовечаваме се с най-ускорени темпове, бездуховността (простотията) триумфира, а признаците на катастрофата не ги усещаме само защото сме потресаващо безчувствени, сиреч, кожите ни са твърде дебели, като на слоновете! Деградираме като нация ежеминутно, малоумието и низостта се възприемат като еталон за "пичовско" поведение, но на кой ли му пука за това? Нима не с право мнозина наричаме нашето свидно отечество не иначе, а ето как (да цитираме своя водач г-н Грънчаров!): "тъй приказната страна Мутроландия"!
5.) "Защо очернихте така българските учители бре?! Как е възможна толкова грозна неблагодарност?! Защо плюете славното ни учителство бе?!" - нали този тъй патриотичен ропот и възглас изпълва с възмущение гърдите ви в този миг? Знаем това, догаждаме се за него. Знаем и това, че сте дълбоко убедени, че свободата и демокрацията "в нашите родни условия" ще породи хаос, анархия, свободия, катастрофа, да, Вселената ще се разпадне ако у нас, в Мутроландия, не се десйтва и управлява с твърда ръка, нали така мисли и "народът"?! И как да не мисли така народът, след като народът ни се състои предимно от роби, за които свободата е съвсем непонятна загадка, та те никога не са имали възможността да я практикуват, а пък нали знаем и това, че народът никога не греши, да бе, "Глас народен, глас Божий!", нали точно така мислите, драги наши политици-демагози - и безскрупулни популисти?! Нали правилно изразихме тук най-интимните ви мисли? Ще го стрижем и доим тоз тъп народ, нали така, дами и господа управляващи и кандидат-управляващи?
6.) От гледна точка на казаното дотук правете си сметка в какво положение се намира съвестният учител, да, смятаме, че има такива, но те са подложени на страшен тормоз и терор - както от учениците, така и от администраторите, те са принудени да бъдат "добри служители", чиновници, бездушни винтчета от огромната бюрократична машина на държавното, произвежодащо предимно роби "образование", което ние често пишем ето как: "образУвание" (така една директорка на училище пише тази дума, което е невероятно силен символ на страшната катастрофа, на тоталната катастрофа на образУванието ни. А какви ли са тези млади хора, истински авантюристи и несретници, които дори и в тази обстановка искат да станат и да бъдат учители - щото съзнават и се вдъхновяват от тъй възвишената духовна мисия на учителя? Ами как какви са - нещастни са, какви други да са? Ето един потресаващ пример: младият учител със специалност агроном Николай Димов от Пловдив не само че в последните години съвсем безуспешно търси учителско място по специалността си в някоя професионална гимназия по селско стопанство, но и когато си намери такава работа, на него системата му отмъстза неблагоразумието по перфидно жесток начин (ох, как тя умее това, как безчовечната система умее да убие всеки порив към нещо по-висше и добро?!): като хоноруван учител-лектор на него за абсолютно същата работа му "плащаха" в пъти по-малко за учебен час, отколкото плащат на учителите, които са на щат, т.е. дадоха му толкова обидно ниско "възнаграждение", че той се видя в чудо как да оцелява и в един момент се принуди да се откаже от тъй желаната за него учителска професия: в момента се прехранва като работник в дъскорезно предприятие (а пък учителят-реформатор, дисидент и еретик Ангел Грънчаров, с 34 години стаж като учител, за да не умре от глад с безработната си съпруга, също учителка, също като него уволнена за да отмъстят властващите калинки на него, е принуден да работи като нощен пазач!)! Безобразията и беззаконията в мутренската, в мафиотската по естеството си система (всяко училище всъщност е мафия, да, училищата у нас са нещо като феодални владения на техните босове или господари, именно г-н или г-жа директора!)
7.) ...
В този дух можем да продължим още дълго. Но има ли смисъл - след като всичко няма как да бъде казано. Но нима не казахме предостатъчно? Не е ли време по тези причини и на това основание да спрем дотук?
Ще завършим с нещо вече пределно потресаващо: от години пишем до МОН, до поредния Министър на образованието и науката, до разни началници на РУО-та, до омбудсмани, до Комисии и за защита от дискриминации, къде ли не писахме, до Светия синод дори писахме, до президентите на републиката, до премиерите, писахме, ефектът сещате ли се какъв е? Никакъв!!! Да, те никак не реагираха и мълчат като... пънове (да не нашем: като осрани, както казва народът ни!). Хич, ама хич не им пука за това, което им казваме, за страшната картина, която чертаят нашите възвания, отворени писма, апели, доклади, какво ли не написахме, не, реакция никаква няма! Не си мръдват и малкото пръстче нещичко да променят - камо ли пък да се обезпокоят! Да, така се държат твоите управници, многострадални ми народе, който даже не се усещаш кои са ти най-важните страдания...
Народе????? - така ли беше писъл някога Апостолът на свободата в бележника си? Е, какво друго да кажем и ние освен това?! Народът е отговорен за всичко, да, гражданите носят вината за всичко, всеки народ си заслужава управниците, това са думи на великия немски философ Георг Вилхелм-Фридрих Хегел.
Всичките си писма адресихаме и до някои от водещите медии. Потресаващо е, че нито една от тях не се трогна с нещичко, а и те единодушно мълчаха. Народе, прави си сметка и колко струват и що представляват и медиите ти - които имат решаваща заслуга да продължаваш да си в робското си и тъй унизено състояние, което пък за сметка на това даже не усещаш! Ето тия слугински спрамо властта медии, които солидарно мълчаха с нея, даваме тук имейлите им, ще се радваме ако се намерят съвестни граждани, които да им отмюстят като бойкотират тия презрени слуги на мафията и на олигархията ни:
От тези медии само Пловдивската обществена телевизия - най-свободната, най-демократичната, истински гражданска и народна телевизия у нас! - единствена е давала гласност на нашите предложения! (Това отворено писмо ще го изпратим на съвсем други медии, ще им дадем шанс и те да се дискредитират, след това ще обявим публично кои са и те!)
Дали да изпратим това отворено писмо и до г-н Президента на Републиката? Налага се, ще му го изпратим, той в момента се изживява като абсолютен господар на държавата ни - щото ни назначи за министри свои послушници, безлични не по-малко и от него самия!
С какви ли впечатляващи думи да завършим? Нима казаното не е достатъчно? Знаем, че каквмито и впечатляващо силни, потресаващи дори думи да измислим, надеждата някой да ни чуе и да вникне в техния смисъл е нищожна. Дори и най-интелигентните хора у нас страдат от какви ли не мании за величие и те, разбира се, няма да се унизят да ни подкрепят, не, това е съвсем изключено, надежда всяка тука оставете...
Да, но нас тия неща не ни отчайват. Ние ще продължим битката си докато дишаме - докато сме живи. От нас няма да се отървете - защото ние се увеличаваме. Ще работим за промяна всекидневно и без да чувстваме никаква умора. Не се надявайте че ще капитулираме, че ще се откажем. Понеже сме прави, Бог е с нас - а вие не е ли време да осъзнаете колко сте жалки?
И към теб, благодушни и наивни народе, отправяме тия горчиви думи - защото са справедливи! Ти трябва да въведеш подобаващия ред в нашия общ дом: България. Главният виновник за всичко в тази страна си тъкмо ти, наш драги жалък и тъй малодушен "суверен"!
14 септември 2022 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар