Как новото ръководство на ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" възнамерява да се реваншира, да изкупи вината на предишното?

До г-на Антоанета Пакова, Началник на РУО - Пловдив

До инж. Камелия Стоянова, вр.изп.дл. директор на ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" - Пловдив

До инж. Борислав Стаматов, омбудсман на Пловдив

ЗА СВЕДЕНИЕ: До проф. Сашо Пенов, Министър на образованието и науката

ДО МЕДИИТЕ

Как новото ръководство на ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" възнамерява да се реваншира, да изкупи вината на предишното?

Отворено писмо на групата на небезразличните граждани

Уважаема г-жо Началник на РУО - Пловдив,

Уважаема г-жо вр.изп.дл. директор на ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" - Пловдив,

Уважаеми г-н омбудсман на Пловдив, 

Първо желаем да поздравим г-жа Камелия Стоянова със заемането на длъжността директор на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин", засега само временно, но ние сме дълбоко убедени, че тя ще спечели и евентуален конкурс за директор и ще заеме длъжността и за постоянно! Желаем й нови славни успехи на това нелеко и доста трънливо поприще!

Г-жо Стоянова, обръщаме се към Вас с плахата надежда, че Вие, за разлика от предходницата си на този пост (известна с многогодишното си гробовно мълчание; тя би следвало съвсем заслужено да бъде вписана в Книгата на рекордите ГИНЕС за това, че мълча стоически и не отговори на нито едно от отворените писма, които ние, пък и други граждани сме й писали; да, майната му на закона, предписващ, че длъжностните лица трябва в надлежния срок да отговарят на всички запитвания, сигнали, жалби, предложения и пр. на гражданите; специално за г-жа Стоянка Анастасова, както е известно, законите съвсем не важат!), та значи надяваме се, че Вие ще ни отговорите на това първо наше писмо до Вас; ние сме горещи привърженици на диалога, на демократичните дебати, на дискусиите - и точно затова от години се мъчим да помогнем на длъжностните лица най-вече в образованието да осъзнаят простата истина, че без разговори, без дебати, без спорове и пр. няма не само демокрация, но няма и най-простата човечност. Простете за дългото изречение, в което едва се вместиха нашата мисъл и емоция, но от това трябва да заключите, че доста ни е накипало, дето се казва, от пословичната недиалогичност на Вашата иначе тъй миловидна (само на външен вид, т.е. заблуждаващо) предходница на този отговорен пост.

Искаме като начало да Ви поставим някои изключително важни по нашата преценка въпроси, на които, пак да повторим, се надяваме да ни отговорите в надлежния срок, разбира се, за тази цел може да се консултирате и с уважаемите г-жа Пакова и г-н Стаматов, които също са свидетели до какви ужасни поразии води недиалогичността на предходницата Ви (ами доведе до това, че се видяхме принудени заради нейната "мълчаливост" години наред да занимаваме с казуса "ПГЕЕ ТЕТ Ленин" всички висшестоящи инстанции и то почти цяло десетилетие (!!!), точно колкото продължи нейното тъй епично и сюрреалистично господство в това иначе славно и престижно в миналото учебно заведение. Както и да е де, този период от съществуването на ПГЕЕ "ТЕТ Ленин", да се надяваме, е вече само печално минало; дано е така, което зависи и от Вас, но що се отнася до нас, ние няма да допуснем да продължите тъй скандалните й традиции; и тъй, за прегледност, яснота и краткост ще поставим въпросите си като ги номерираме:

1.) Ние не сме запознати с Вашата програма за развитие на училището, с която кандидатствахте в директорския конкурс, е, можем донякъде да си представим какви са Вашите представи (като изхождаме от това, че сте дългогодишна няма свидетелка на това, което вършеше г-жа Анастасова!), но все пак понеже, като данъкоплатци, сме силно заинтересувани от това какво планирате да е бъдещето на ПГЕЕ "ТЕТ Ленин", искаме да Ви помолим: можете ли вкратце с няколко изречения да очертаете основните идеи от програмата си за развитие на училището? (Убедени сме, че да се държат в пълна тайна и секретност програмите на участниците в конкурса за директори е една твърде глупава идея на МОН, една от многото; напротив, ние, данъкоплатците, ние, гражданите, ние, родителите имаме пълното право да знаем що за хора кандидатстват за ръководители на финансираните от нашите данъци училища, какви са техните представи и идеи, за какво те се борят и пр.!)

2.) Как оценявате предходния 12-годишен период от развитието на училището, имате ли някакви забележки към стила на ръководство на предходницата Ви, към епичните подвизи, които тя дръзна да извърши? (И за които с право говори не само целият  наш град, но и в страната ни тя се прочу като никой друг директор, а имаме основания да смятаме, че е по широкия свят е доста известна!)

3.) Като свидетелка и участничка във всички ексцесии, които дръзна да осъществи предишната директорка, имате ли сега, от дистанцията на времето, известни съжаления за това, че сте имала неблагоразумието да я подкрепяте тъй безрезервно, да й помагате всеотдайно? Не Ви ли минава мисълта, че ако сте проявила тогава известна смелост да й се противопоставите, то тогава пораженията за имиджа на училището може би щяха да бъдат значително по-малки?

4.) Спомняте си как г-жа Анастасова без капка съжаление опраска, уволни и изгони от училището доста учители, които по някакъв начин я дразнеха, имаме предвид забележителни учители като инж. Жак Асса, Мина Ветренска, Иван Блянтов, Калин Христов, Неделин Бояджиев, Ангел Грънчаров, Бойка Борисова, Ваня Искрова и др.; в тази връзка искаме да Ви попитаме: смятате ли, че това е било в интерес на качественото обучение на учениците, за доброто на учениците ли тя си позволи да извърши тези тъй смущаващи наказателни акции, или те се дължат само и единствено на личната й неприязън към тия наистина забележителни личности? (Зер, както е известно, на училищния небосклон има място да свети само едно слънце: това на "любимата на целия сплотен колектив" директорка, опази Боже там да грее и некое друго слънце, което да засенчи нейното тъй царствено директорско величие!)

5.) За законни и правомерни ли оценявате тези всичките наказателно-репресивни акции спрямо по-видните и некомформистично настроени учители, как според Вас те се отразиха на морално-психологическия климат, на атмосферата в училищната общност, дали не я отровиха, а, как мислите по този, предполагаме, не съвсем приятен Ви въпрос?

6.) Най-мащабни по размаха си (и по зловредността си!) бяха репресиите, терора, термоза, предхождащи тъй епичните опрасквания-уволнения на титулярния и дългогодишен учител по философия и гражданско образование в ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" Ангел Грънчаров, за което Вие лично имахте неоценима заслуга (ведно и с безценната помощ на инспекторката по философия от РУО-Пловдив г-жа Антоанета Кръстанова!); по този пункт искаме да Ви запитаме само това: според Вас лично човечно ли постъпи г-жа Анастасова като по толкова грозен мутренски начин опраска този учител - и така несправедливо го обвини, че е "пълен некадърник", че "няма качества да бъде учител", че "не става за учител", как Ви звучат тези нейни "аргументи" сега, след като мина толкова много време? Допустимо ли е да се постъпва така с един учител и то от ръководител на учебно-възпитателно и личностно-формиращо обществено заведение? Давате ли си сметка за това как то повлия на учениците, родителите, гражданите, които, благодарение на публикациите на г-н Грънчаров в блога му, де факто станаха свидетели на тези толкова абсурдни, според духа на нашето демократично и напреднало време, и то до степен, че всичко сякаш стана пред очите на всички, т.е. тайната и истината не бяха скрити от никого?

7.) Давате ли си сметка за това как се отразиха на здравето му всички тия унижения и тъй кошмарни гаври, които г-н Грънчаров се наложи да преживее? Давате ли също така сметка за всички ония щети от всякакво естество, които г-жа Анастасова му причини - за да задоволи своята тъй бесовска омраза към този учител, към тази личност и към този гражданин? Известно ли Ви е, че друг такъв един учител, изгонен от училището по не по-малко несправедлив начин, имаме предвид г-н Неделин Бояджиев, така преживя тази несправедливост, че веднага след това здравето му рухна дотам, че няколко години той прекара по болниците, в крайна сметка се увреди сърцето му така, че той преди няколко месеца в крайна сметка почина - и то съвсем млад? Допускате ли, че г-н Грънчаров до този момент все още е жив само и единствено благодарение на Божията помощ и благоволение - защото според природните закони той отдавна трябваше да е издъхнал (неговото сърце също е тежко болно и наистина ние оценяваме като чудо това, че е още жив!); пишем така, защото знаем добре, че Вие се славите като дълбоко вярващ в Бога, като религиозен човек, но се питаме в тази връзка: не се ли разкайвате поне малко за това, което заедно с г-жа Анастасова сторихте не само на г-н Грънчаров, но и на покойния вече Неделин Бояджиев, един прекрасен учител и човек, който Пловдив и България загубиха толкова млад?!

8.) В тази връзка тук искаме да цитираме какво г-н Грънчаров писа тия дни в блога си по казуса около изгонването на Неделин Бояджиев от ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" (то е откъс от публикацията със заглавие Каква щура идея роди тази заран болното ми съзнание?): 

"3.) За горкия Неделин Бояджиев какво да кажа: той беше всеотдаен и много талантлив учител по история, раздаващ се всецело на учениците си, които много го обичаха; беше също така безкрайно добър и праведен човек, с него съм ходил на манастир и знам добре, че той в сърцето си също имаше една чиста вяра в Бога; а умря от ужасна болест, която го сполетя веднага след изритването му по безкрайно грозен начин от пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин", да, той беше изритан от това училище така грозно, че след това направо рухна здравословно, няколко години прекара по болниците, току-излезе от болница и пак влезе; така няколко години; последните години беше предимно в болница, от болестите беше увредено така жестоко сърцето му, че в крайна сметка, след няколкогодишно мъчително боледуване, той издъхна. За Неделин дали да пишем до владиката със същото предложение да бъде обявен за мъченик, праведник и светец не знам, нищо не пречи да опитаме, но онова, което знам със сигурност, е следното: длъжни сме да пишем до ръководството на ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" ако не да излезе с инициатива училището да носи неговото име, то поне един кабинет в училището, в който той е преподавал, да бъде наречен на името му, при това там да се сложи паметна плоча, та учениците в бъдните години да знаят каква забележителна личност, какъв прекрасен човек някога е учителствал в това училище, да знаят и точните години, в които той е учителствал там и пр.) 

Държим да заявим, че нашата общност на небезразличните граждани изцяло застава зад предложението на г-н Грънчаров в ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" да бъде направено нужното за да бъде увековечена паметта на учителя по френски език и по история Неделин Бояджиев. В тази връзка искаме да Ви запитаме: какво мислите за предложението му да бъде увековечена по някакъв начин паметта на този забележителен учител? Вие като директор на ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" смятате ли да направите нещо в тази посока?

9.) В друга една своя публикация със заглавие Каква благотворна и благодетелна акция предлагам на гражданите, съзнаващи се като небезразлични? г-н Грънчаров излиза с друга, не по-малко интересна и хубава инициатива, която ние, небезразличните граждани, изцяло подкрепяме, заставаме зад нея сякаш инициативата е наша (г-н Грънчаров е наш активист и е нещо като инкубатор на идеи; нищо чудно самият Бог да му внушава някои от идеите, знаем, че философите в това отношение са нещо като "Божии галеници", щото са, както е известно, слуги, прислужници или поне клисари в Храма на Истината, завеждан или управляван от самия Бог!); ето този момент, по който държим да получим от Вас подобаващата информация:

"...  тогава ще поискаме, в качеството си на граждани, това същото училищно ръководство не само да поеме вината за това, че е ощетило учениците, че е навредило на тяхното пълноценно обучение по толкова важен предмет като философията (и гражданското образование), т.е. в крайна сметка е нанесло невъзвратими щети на тяхното идейно, личностно, духовно развитие. ..." 

По този пункт държим да Ви уведомим, първо, че ние сме готови заедно с г-н Грънчаров да дойдем в училището във време, удобно за Вас и нас (ще се радваме в отговора си да посочите кога предлагате да се проведе срещата ни!) за да разговаряме по толкова важния проблем, поставен по-горе и, второ, ще се радваме също така в отговора си по този пункт писмено да изложите своята аргументация по ето този въпрос, пак се принуждаваме да цитираме, щото г-н Грънчаров го е казал много добре, ясно и точно:

"... Може ли да ни даде доказателства, че опраскването на Ангел Грънчаров, титулярния учител по философия, изритването му от училището по толкова грозен начин (с мотива, че въпросният учител е "пълен некадърник", че "не става за учител", че "няма качества да бъде учител", да, точно с тези възтъпи мотиви ме уволни нейната предходница, на която сегашната директорка, прочее, активно помагаше в опраскването ми!) е довело в крайна сметка до действително повишаване на качеството на обучението на учениците по философия и по гражданско образование, т.е. е довело до позитивна промяна, до промяна към добро; може ли новата директорка да обоснове един такъв извод, да ни убеди, че опраскването на учителя Грънчаров е било наистина само в интерес на качественото обучение на учениците? 

Смятайте, че ние Ви задаваме този въпрос и държим да задоволите интереса ни по него с достатъчно добре аргументиран отговор; съжаляваме, че Ви затрудняваме, но какво да се прави, директорската корона, така да се каже, не е лека...

10.) Понеже много въпроси са се натрупали (та нали цели 12 години предишната директорка стоически мълча, как няма да се натрупат толкова много недискутирани и пределно важни въпроси?!), ще се принудим това свое изложение да го завършим с ето този "последен" въпрос (за този съвсем начален етап от дискусиите ни, които се очертават да бъдат продължителни и трудоемки, но за сметка на това пък благодатни, оживотворяващи, да, този мухъл, тази мъртвина в общуването с предишната директорка е крайно време, в духа на времето, в което живеем, да бъдат премахнати завинаги!):

Как новото ръководство на ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" възнамерява да се реваншира, да изкупи вината на предишното - ако това изобщо е възможно? 

Спираме дотук. Като начало тези въпроси не са малко. Упрекват ни, че нашите писма са прекалено дълги, обстоятелствени, досадни, такива, че администраторите само пренебрежително ги поглеждат преди да ги хвърлят в коша за боклуци; но ние ги пишем така неслучайно, а с умисъл, който разбиращите хора разбират без никакви обяснение; ще се радваме Вие да сте от тях.

В завършек искаме да Ви опишем една картина, която преди малко се яви в съзнанието на един от нас, като ни я сподели, ние се развълнувахме твърде много; тя, разбира се, е съвсем фантастична, нереална, но пък знае ли се, самият живот в тъй приказната страна Мутроландия е тъй фантастичен, илюзорен, абсурден, сюрреалистичен, че в нея няма невъзможни неща; та този наш приятел с хептен развинтена фантазия ни разказа преди малко следната картинка, която му се присънила ненадейно (предаваме разказа му със свои думи и от наше име, т.е. присвояваме си откритието му!):

Значи, представете си, позвънява се в апартамента на горкия г-н Грънчаров (той, не знаем дали знаете това, за да не умре от глад в тия години, в които Вие с г-жа Анастасова царувахте в ПГЕЕ "ТЕТ Ленин", се видя принуден да работи като охранител, като нощен пазач: защото бившата директорка спази обещанието си да направи така, че той, пък и съпругата му, да не могат повече да си намерят работа в нито едно училище!), както и да е, значи звъни се на входната врата в апартамента на г-н Грънчаров, съпругата му отива да отвори, отваря и какво да види: Вие, г-жо Стоянова, пременена и мило усмихната, носите... бъклица с вино (пък може и с люта ракия, знаем ли, не сме я опитвали!?), а до Вас се кипрят неколко от по-видните представителки на тъй монолитно сплотения около любимата си директорка (и предишната, и сегашната!) учителски колектив; тя, уплашена, ви пита какво искате, а Вие казвате, че искате да говорите с г-н Грънчаров; той идва, а Вие му казвате: "Г-н Грънчаров, сплотеният колектив на ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" осъзна, че с Вас постъпихме грозно и подло, ето, идваме да Ви се извиним за стореното, молим да ни извините, пийнете в знак на прошка от таз бъклица, накичена със здравец и бръшлян, и също така Ви молим да се върнете в училището ни като титулярен учител по философия и гражданско образование - пък макар и само за една година - колкото време Ви остава до пенсия!"; казвате значи това, а горкият г-н Грънчаров, като вижда невероятната сценка, от изненада се хваща за сърцето, пада на пода и... издъхва! (Както, знаете, тия дни издъхна горкият доц. Антоний Гълъбов в стола на почивната станция, в която е бил поканен да изнася лекция на прокурорите от цялата страна!).

Тази наистина фантастична сценка ни разказа нашият приятел с хептен развинтена фантазия, за когото на моменти си мислим, че е напълно луд (но това да си остане между нас!). Е, ние се видяхме принудени да Ви я разкажем, сами не знаейки защо точно постъпихме така...

Но здраве да е де: та нали с тази наши отворени писма ние сме до такава степен новатори, че измисляме нов жанр в литературата, а г-жа Анастасова е толкова добра литераторка, че сега, като е пенсионерка и разполага с толкова много време, нищо не й пречи да опише нашето откритие и така най-сетне да напише своята втора, тъй дълго чакана да се роди, книга; убедени сме, че тази нейна книга ще стане бестселър, подобно на първата й книга! Да е жива и здрава дълги години да си харчи тъй хубавата пенсия!

И тъй, със затаен дъх очакваме Вашата реакция - и Вашият, евентуално, да се надяваме, отговор! Щото липсата на отговор ще значи, че сте решила твърдо да продължите управленския курс на предходницата си, който нали видяхте докъде я доведе (от това писмо, имащо смисъла на епитафия на управлението й, можете да почерпите богата информация в отговора си на този поне въпрос?!)?

26 септември 2022 г.

С УВАЖЕНИЕ: Георги Тодоров, упълномощен да води кореспонденцията ни с институциите