До г-жа Мая Николова, Директор на 56 СУ
"Проф. К. Иречек" в гр. София
До г-н Красимир Вълчев, Министър на
образованието и науката
До д-р Ваня Кастрева, Началник на РУО –
София
ДО МЕДИИТЕ
ОБРЪЩЕНИЕ, ПРИЗОВАВАЩО КЪМ РАЗУМНОСТ,
СПРАВЕДЛИВОСТ И ЧОВЕЧНОСТ
от група небезразлични към проблемите на
образованието български граждани
Уважаема госпожо Директор на 56 СУ "Проф. К.
Иречек",
Благодарим Ви за навременния отговор, който за нас е знак
за неоспоримия факт, че при взаимно желание гражданите и властващите винаги
могат да водят пълноценен дебат, от който ще спечелят не само и двете страни,
но и най-вече ще бъдат удовлетворени и правото, и справедливостта, а и първичното изискване да бъдем преди всичко
човеци! По казаното от Вас сме длъжни да заявим следното:
1.) За нас е твърде любопитно обстоятелството, че от
пощенската кутия, ползвана за воденето на кореспонденцията на групата на
небезразличните граждани (с оглед по-експедитивното уведомяване на нашите
активисти паролата на тази поща я знаят доста хора!) някой е злоупотребил с
доверието ни и без да е упълномощен е изпратил писмо (или по-скоро донос)
против назначаването на г-н Грънчаров за учител по философия в ръководеното от
Вас училище. В нашата група на небезразличните граждани, бореща за
непосредствено и практическо реално
демократизиране на отношенията в конкретните училищни общности, очевидно
злонамерено се е включил и човек, който не споделя нашите демократични
ценности, поради което си е позволил да извърши този срамен акт. От което си
правим извода, че демокрацията е трудно за реализиране нещо, но това не е
основание да се отказваме от нея – защото алтернативата е безкрайно по-лоша. От
само себе си се разбира, че нашата група на небезразличните граждани не е
обсъждала и не е пращала въпросното писмо, а то е пъклено дело на наш
противник, който се е проврял в нашите редици с цел да ни дискредитира. Ще
проведем нужното разследване за да открием злосторника, недостоен за доверието
ни.
2.) Ще се радваме да е истина това, че върху Вас наистина
не е оказван натиск от официални длъжностни лица на образователното ведомство в
Пловдив, но историята около новото така одиозно и съвсем необосновано уволнение
на г-н Грънчаров от ръководеното от Вас училище ни говори, че най-вероятно
върху Вас в тази посока е оказан силен натиск, за който Вие, по понятни
причини, не смеете да признаете. Съгласете се, уважаема госпожо Директор, че не
звучи убедително претекста, който използвате за да обясните решението си да
уволните (изгоните) г-н Грънчаров от заеманото от него учителско място само
защото в някакъв бъдещ хипотетичен и имагинерен момент (който може и изобщо да
не настъпи!) той възнамерявал евентуално да започне работа на друго място;
изгонихте учителя, който в пределно човешка форма Ви е обяснил, че му е много
трудно да преживява (и да плаща квартира в София) с получаваната от него
половин заплата и го оставихте в тежките условия без абсолютно никакви доходи,
както и да погледнем на стореното, личи си, че истинските причини за изгонването на г-н Грънчаров от училище са съвсем
други. Затова ние продължаваме да си обясняваме постъпката Ви със силен натиск
от висшестоящо във властта място, на който сте се поддала, все пак сме разумни
същества и не можем да приемем тъй неубедителната Ви теория, не издържаща и
най-лека проверка откъм истинност (и логичност!).
3.) Вие заявявате, че като сте обявила като
"вакантно" мястото, заемано в същото време от г-н Грънчаров на
трудовата борса, се била явила една-единствена кандидатка, именно въпросната
пенсионирана учителка г-жа Коцева; простете, но това не отговаря на истината,
защото де факто другият кандидат за същото учителско място при това е в допенсионна възраст, и това е г-н
Грънчаров! Изгонвайки го от работа на улицата (и то в началото на зимата!) и
слагайки на негово място човек, който все пак е осигурен с пенсията си, Вие сте
постъпила крайно несправедливо,
смятаме, че дори и самата г-жа Коцева, по посочените обстоятелства, по чисто хуманни причини би следвало да не
желае да заеме предложеното й място. За нас, работещите в образователната
сфера, за нас, възпитателите на младежта, са недопустими такива лишени от елементарен човешки морал актове на
груб административен произвол, да не говорим за това, че е незаконно при
наличие на кандидат в допенсионна възраст вместо него да бъде назначаван
пенсионер.
4.) Уважаема г-жо Директор, допуснахте грешка, никой не е
застрахован от грешки. Когато човек осъзнае грешката си, особено когато е и
съгрешил спрямо морала, нищо не пречи, в името на възстановяването на
справедливостта, да поправи грешката си. Ние в така създалата се ситуация Ви
призоваваме сама да поправите допуснатата грешка, да обясните случилото се на
г-жа Коцева (вярваме, че тя, като учителка по философия и етика, сама ще
разбере, че е грозно да настоява да заема полагащото се на г-н Грънчаров място
и сама ще Ви предложи да го върнете на работа!) и да направите онова, което е и
разумно, и справедливо, и добавка към това е и твърде човечно: да върнете г-н Грънчаров на работа!
Убедени сме, че ще поправите сторената с тъй обидното му уволнение и изхвърляне
на улицата в навечерието на зимата грешка и ще постъпите, повтаряме, правилно,
разумно и човечно! (Трудно е да се живее със съзнанието за вина и за извършен
тежък грях – защото съвестта, този Божий
глас в душата на човека, не прощава на съгрешилия!)
5.) Надяваме се, че няма да има нужда да прибягваме към
извънредни мерки за протестен граждански
натиск спрямо Вас за да поправите грешката си, но сме длъжни да Ви
предупредим, че възмутени от случилото се граждани са готови да дойдат на
протест не само пред вратите на ръководеното от Вас училище, но и пред сградата
на РУО-София-град, а също така и пред сградата на МОН до Президентството. Зрели
и разумни хора сме и вярваме, че не е нужно да прибягваме до крайни средства за
въздействие и вразумяване.
Накрая искаме да Ви съобщим какво е написал един ученик от
Вашето училище в блога на г-н Грънчаров тази нощ:
Господин Грънчаров
до преди няколко дни беше мой учител и макар да е бил мой учител за много
кратко време, ще го запомня като един от най-добрите учители, които съм имал, а
може би и най-добрия... Той не е некадърен както вие го определяте и това не го
казвам, за да се подмажа или нещо подобно, а го казвам, защото е така. Той
никога не е бил предател на Българщината и вие нямате никакво право да го
определяте като такъв! Той се бори за по-добро и модерно образование, за да
може най-накрая нещо хубаво да се случи в нашата държава! Това не е да си
национален предател, това е да си будител...
А друг ученик, под друга публикация в блога на г-н
Грънчаров, възкликва:
Ще ни липсвате,
господин Грънчаров! Пожелавам ви късмет, успех и здраве занапред!
Убедени сме, уважаема госпожо Директор, че гласът на
учениците от ръководеното от Вас училище трябва да бъде чут – и че ще направите
нужното, за да поправите извършената несправедливост, която граничи с
безчовечността.
Уважаеми господин Министър,
Уважаема госпожо Началник на РУО – София,
Ще се радваме да сторите нужното многоуважаемата г-жа
Николова да направи нужното и да поправи грешката си! Да, твърдо сме убедени,
че човечността (моралът) не само следва да са водещото в отношенията в
образователно-възпитателната сфера, но и трябва да са пръв по значение техен закон!
14
ноември 2019 г.
С УВАЖЕНИЕ: (Николай
Димов, упълномощен от групата на
небезразличните граждани да
води кореспонденцията с институциите)
Няма коментари:
Публикуване на коментар