КРАЙНО НЕОБХОДИМИ ВЪПРОСИ ПОД ФОРМАТА НА ПРЕДЕЛНО ОТКРОВЕНО ОТВОРЕНО ПИСМО

До г-н Бойко Борисов, Министър-Председател на Република България

До г-н Красимир Вълчев, Министър на образованието и науката

До д-р Ваня Кастрева, Началник на РУО – София

До г-жа Иванка Киркова, Началник на РУО-Пловдив

До г-жа Мая Николова, Директор на 56 СУ "Проф. К. Иречек" в гр. София

До доц. д-р Диана Ковачева, омбудсман на р. България

До г-н Борислав Стаматов, омбудсман на гр. Пловдив

ДО МЕДИИТЕ

КРАЙНО НЕОБХОДИМИ ВЪПРОСИ ПОД ФОРМАТА НА ПРЕДЕЛНО ОТКРОВЕНО ОТВОРЕНО ПИСМО

от група небезразлични към проблемите на образованието български граждани

Уважаеми господин Премиер,

Уважаеми господин Министър,

Уважаема госпожо Началник на РУО – София,

Уважаема госпожо Началник на РУО – Пловдив,

Уважаема госпожо Директор на 56 СУ "Проф. К. Иречек",

Уважаема госпожо омбудсман,

Уважаеми господин омбудсман,

Подбудени от публикация с интригуващото заглавие Дали г-н Министърът на образованието у нас не страда от тежка форма на управленска шизофрения?!, поместена в блога на остракирания от "образователната" ни, "възпитателна" и "личностно-формираща" система учител по философия г-н Ангел Грънчаров, след кратки спешни консултации в нашите среди решихме да Ви зададем следния фундаментален (в дадения контекст) въпрос:

Дали г-н Министърът на образованието у нас не страда от тежка форма на шизофрения, кога той лъже и кога е искрен, кога е истински – когато мисли и говори или когато действа (не действа!), кой от двата диаметрално-различни, непримирими свята, които обитава министерското съзнание, е истинският и кой е лъжливият, фантастичният?!

С оглед да разберете контекста, в който г-н Грънчаров задава своя въпрос (към който ние тук се присъединяваме!), Ви препоръчваме да прочетете публикацията, към която Ви дадохме по-горе съответния линк; на това основание държим да Ви уведомим, че тази публикация следва да бъде смятана за органична и неделима част от нашето отворено писмо.

Ползвайки се от случая, държим да Ви зададем още няколко не по-малко необходими въпроси, свързани с толкова сюблимната история около толкова скоростното опраскване на г-н Грънчаров, извършено от тъй добродетелната и благочестива директорка от софийското 56-то СУ "Проф. К. Иречек", която все още, горката, не успява да осъзнае какво точно е направила (а тя направи следната "незначителна" административна волност, а именно уволни учителя по философия в непенсионна възраст Ангел Грънчаров – за да назначи на негово място своя приятелка-пенсионерка!):

1.) Дали пък г-жа Мая Николова няма необичайно забавено мислене щом все още не е успяла да схване какво точно е направила, а, уважаеми г-н Министре, как смятате, може ли персона с чак толкова забавено мислене и с такава поразително затруднена способност да схваща (при това съвсем елементарни неща) да бъде ефективен директор на едно столично учебно заведение?

2.) А какво ще кажете за завидния морал на въпросната властваща персона, подходящ ли е този морал – за да бъде пример за вдъхновение и достоен образец за следване от младите?

3.) Г-жа Николова беше умишлено предупредена, че ако не си направи подобаващите изводи от своята тъй потресаващо нагла грешка ще се наложи на г-н Грънчаров да започне гладна стачка, а пък група небезразлични граждани от София изразиха готовността си да подпомогнат нейния тъй инертен мислителен процес с граждански протестни действия, провеждани пред входните врати на училището; очевидно г-жа Николова, въпреки особеностите на своя доста трудно подвижен ум обаче е твърде любознателна щото започна мълчаливо да чака отпочването на тия вълнуващи събития, потънала в мистично съзерцание на своята собствена властническа величавост и недосегаемост; ние обаче държим да я уведомим, че нямаме намерение да я обучаваме повече, сиреч, държим да й кажем, че нашата "заплаха" беше просто един твърде лесен тест или експеримент, целящ да провери някои особености на нейната иначе доста интелектуална и най-вече морално-ценностна характеристика; е, тя не издържа този тъй лек тест, уважаеми г-н Министър, затова се налага да попитаме: възможно ли е да продължава да бъде директор на училище особа, която се препъва в толкова лесни тестове – при положение, че в управленската работа на училищния мениджър всекидневно се налага да бъдат решавани значително по-трудни тестове, казуси и задачи?!

4.) Докога доказано неспособни да изпълняват тъй сложната задача на училищни мениджъри персони (не само от София, но и особено от Пловдив, прочул се в целия свят с най-своенравните, инатливи и интелектуално, емоционално и морално бедни и безлични директори!) ще продължат да заемат своите кресла и да обитават своите уютни кабинети, при положение, че всекидневно нанасят неизчислими вреди най-вече върху съзнанията на младите хора, на подрастващите, на учениците?

И други необходими въпроси можем да Ви зададем, но за момента се въздържаме. А към многоуважаемия господин Премиер, за когото вече целият свят знае, че нищо в тази страна не може да стане ако той лично не го пожелае или не го предизвика, държим да зададем следния безкрайно необходим въпрос:

Докога ще продължавате да подлагате многоуважаемия г-н Красимир Вълчев на мъчението да изпълнява функцията на Министър на образованието и науката след като цяла България отдавна разбра, че тази функция не му е по силите, да не говорим за това, че му липсва цял комплекс от нужните за ефективното й изпълнение качества, не на последно място и морални?

Спираме дотук. Да се надяваме, че за останалото ще се сетите самостоятелно.

21 ноември 2019 г.

С УВАЖЕНИЕ: (Николай Димов, упълномощен от групата на 

небезразличните граждани да

води кореспонденцията с институциите)