ОТВОРЕНО ПИСМО, ПОСТАВЯЩО БЕЗКРАЙНО ВАЖЕН ПРОБЛЕМ, ПО КОЙТО Е НЕПРОСТИМО ДА СЕ ОТНАСЯМЕ С БЕЗРАЗЛИЧИЕ!

До г-н Румен Радев, Президент на Република България

До г-н Бойко Борисов, Министър-Председател на Република България

До г-н Красимир Вълчев, Министър на образованието и науката

До д-р Ваня Кастрева, Началник на РУО-София

До г-жа Иванка Киркова, Началник на РУО-Пловдив

До г-жа Диана Ковачева, омбудсман на Република България

До инж. Борислав Стаматов, омбудсман на Пловдив

ДО МЕДИИТЕ

ОТВОРЕНО ПИСМО, ПОСТАВЯЩО БЕЗКРАЙНО ВАЖЕН ПРОБЛЕМ, ПО КОЙТО Е НЕПРОСТИМО ДА СЕ ОТНАСЯМЕ С БЕЗРАЗЛИЧИЕ

от групата на небезразличните граждани на България

Уважаеми господин Президент на Републиката,

Уважаеми господин Премиер,

Уважаеми господин Министър на образованието и науката,

Уважаема госпожо Началник на РУО-София,

Уважаема госпожо Началник на РУО-Пловдив,

Уважаема госпожо омбудсман,

Уважаеми господин омбудсман,

Вече месеци наред училищата в свидното ни отечество пустеят, учениците не ходят на училище. Причината за това невиждано в историята ни обстоятелство е: правителството пази младите хора да не се разболеят от китайския вирус! По-скоро пази бабите и дядовците на младежта, щото, видите ли, като ходят на училище техните деца и внуци можело да се заразят, а като се заразят, след това може да заразят и бабите и дядовците си! Да де, причината е така благородна и възвишена, че човек не може да не се разплаче от умиление: какво щастие е, че имаме толкова хуманно правителство, което мисли за всичко, което се грижи така решително за живота на нашите баби и дядовци (много от които обаче вземат така обидно мизерни пенсии, че не могат да си купуват дори и банички, салам „кучешко наслаждение“, да не говорим пък за кофичка кисело мляко-нементе всеки ден!)?! Вече сме май месец, иде празника на братята Кирил и Методий, иде празника на духовността, а учениците тази година комай почти не са ходили на училище, предполагаме са много щастливи от това – ех, та това е петмесечна ваканция, която при това се очертава скоро да не свърши! – но... случващото се придизвиква много въпроси, които обаче у нас изобщо не се дискутират: нима безразличието към всичко дотам е отровило душите ни, та не се досещаме за последиците?!

„То пък като ходят децата и внуците ни на училище каква ли е ползата от това?! Знаем всички, че те отдавна не обичат нито да четат, нито да мислят, нито да учат!Децата и внуците ни са станали предимно нихилисти, Бог знае от какво се интересуват, Бог знае какво ще излезе от тях?!“ – нали така си мислим почти всички?! Е, има известна полза от училището: децата поне половин ден са под контрола на учителките (мъже-учители вече почти няма, то учителстването да не е мъжка работа, да не е работа, достойна за мъже?!), ако го няма училището, те ще са по цял ден на улицата; тъй че някаква полза от училището все пак има, нали и това си мислим почти всички? Да де, ама сега на децата е забранено да скитат по улиците, щото коварният вирус е и там, те са задължени да стоят по стаите си – и също така са длъжни да учат по цял ден, ама вече... „дистанционно“: вече децата ни ще учат по най-модерните технологии за комуникация и обучение, е-хей, шега нема –  XXI век вече дойде и у нас!!! Еее, голяма работа сега, че младите, пълни със сила тела обичат движението, че животът е движение, не, децата ще си стоят месеци наред в домовете, ето, криво-ляво изтраяха някак 3-4 месеца, ще изтраят ако трябва и година! Голяма работа, че децата ни ще се обездвижат, че ще психясат, че ще почнат да лудуват толкова, че в един момент няма да можем да ги удържим! Не, ще бъдем строги към тях и няма да им позволяваме да лудуват и беснеят, а ще ги принудим по цял ден предимно да учат, излегнати в креватите си. А пък ако искат, могат по стаите си и да тренират, какво им пречи да бягат на едно място, да се кълчат като си пуснат дивашката музика; абе каквото искат да правят младите в стаите си, само и само да не излизат по улиците щото там ги дебне коварният враг: вирусът!!! (Дали пък като по цял ден младите лежат по креватите няма да ги овладеят и... бурни сексуални копнежи, малее, и това трябва май да отчетем?! Ами нема нищо де, млади са, иска им се, човещинка е това, но какво пречи тогава по цял ден и по цяла нощ да си се занимават с... виртуален секс: ний за всичко сме помислили?!) И тъй, младите учат и водят „напълно съдържателен и смислен“ живот в своите стаи, е, може чат-пат да се разхождат по малко из парковете, тъй либералната ни власт ни разреши да излизаме и да се шляем по парковете - стига да се разхождаме правилно, под строй, на дистанция, абе властта мисли за всичко, нали така, нека да й имаме пълно доверие?!

Повтаряме: младежта вече учи само „дистанционно“, проявява бясна умствена и познавателна активност, ала само в „електронна среда“; в реалния свят младите немат право вече да живеят, ще ги натикаме във виртуалния свят! Да бе, защо им е да живеят в реалния свят, нека този свят да го оставят за възрастните, ний, прочее, също вече съвсем не сме наясно с него, всички съвсем се объркахме какъв е този лудешки свят, в който ни се налага да живеем. Обърка се светът и затова нека младите да си стоят мирно в пълна изолация, във виртуалния си свят, правилно, господин Министър, така те ще преуспеят в ученето: леле, какви забележителни успехи постигна напоследък, като по същинско чудо, тъй мистериозното „дистанционно обучение“?! Всичко си върви така хубаво, че проблеми комай никакви няма, децата учат, главите им димят вече от учене, учат така интензивно, та току-виж ще се... побъркат от учене – и от скука, от обездвижване, от меланхолия и от носталгия по истинския живот! Абе няма да ги съжаляваме толкова, „война“ е, искат се жертви, да траят по къщите и панелните си апартаменти, да лежат там, да... мастурбират, щом ги хванат нервите; е, ще им пишат даскалиците най-накрая по некаква там оценка, мир да е; ако требе, на всички ще пишем шестици! Важното е да отчетем историческия успех: за първи път в човешката история в България децата ще учат по-голямата част от учебната година без да идат на училище, ще учат само виртуално, ще учат само наужким! Ний сме модерни, нека не се самоподценяваме, ний сме в първите редици на прогреса!

Още можем да продължаваме с описанието на сложилата се забележително... тъпа ситуация, можем да пишем в този дух още колкото си искаме, но е време да спрем; вярваме, че се разбра за какво става дума: нещата са тежки и така повече не могат да продължават, децата и внуците ни скоро ще психясат хептен! Но властта не мисли за тия неща, тя мисли само и единствено за... живота на бабите и на дядовците на младите, щот тях младите ще ги заразят с вируса ако тръгнат за училище; да, властта у нас е прекалено хуманна и благородна: ще жертваме младите заради старите, колко му е?! Освен това правим голем експеримент и ще докажем, че и без училище може да се учи и да се живее, нищо чудно да се окаже, че можем да се откажем изобщо от училищата – и от образованието изобщо, колко му е?! То отдавна се знае, че който учи съвсем не е задължително да сполучи, я вижте колко простаци с наглост и с тарикатлъци какви бляскави кариери направиха?! Нито знания, нито морал, нито образование, нито възпитание кой знае колко не са ни нужни, важното е да има човек усет към тарикатщините и към далаверите, а и късмет като има, нема нужда да се притесняваме от нищо! Тъй де, животът е кратък, нема нужда да се притесняваме за такива лигавщини като образование, книги, духовност, истина, възпитание, личност, свобода и прочие, и так далее, и тинтири-минтири, и ала-бала, и пунта-мара, и шменти-капели...

Позволяваме си да цитираме тук откъс от текст на г-н Ангел Грънчаров, който в последните дни постави проблема на вниманието на обществеността и то в цялата му острота, без да спестява нищо, постави го с дължимата сериозност:

... Училищата вече трети месец не работят, децата и внуците ни не ходят на училище, а МОН ни баламосва, че уж учат "дистанционно": не ви ли вълнува истината по този въпрос? Каква е реалната ситуация около т.н. "дистанционно обучение"?

Защото се очертава възможността децата и внуците ни да не тръгнат на училище още месеци наред, никой не знае какво ще става и докога училищата ще стоят празни и самотни! Е, разбира се, учителките ще турят на учениците некакви оценки, всички ще завършат криво-ляво (както винаги досега) "учебната година", ще скалъпят директорите и директорките на училища и хубави лъжливи доклади за това колко чудесно са се справили "колективите" (учителските и училищните) с изпитанието! (Прочее, тия колективи, вероятно, са твърде щастливи, щото сега, в тия паметни дни, се сбъдна тяхната лелеяна мечта, вкоренена в душите на народа от непрежалимата ерата на комунизмо-социализма, а именно да не ходим на работа, пък да си получаваме заплатите: ех, какви блажени времена настъпиха най-накрая след десетилетия чакане!) Пък и данъкоплатците у нас са великодушни де, нема да придиряме сега колко работят и как работят учителите, ний иначе сме си богата страна: за некакви си стотици милиони ли ще се циганим да питаме за какво са раздадени на стоящите си по домовете учителски колективи на училищата?!

Да де, обаче проблемът си стои, а той има и една друга, твърде неприятна и за родителите, и най-вече за образователната власт страна: ами децата ще разберат и ще осъзнаят истината, че може да се учи и без да се ходи на училище! Разбира се, че може да се учи и без училище, понякога дори се учи и по-истински, по-ефективно без да се ходи на училище! Е, зависи де, зависи си от човека, от отделната личност зависи, от нейното съзнание зависи, но ето го и страшния проблем, към който ви водя: ами като свикнат учениците със свободата (и със свободията!) как после ще ги натикаме отново в училищата?! И ще ги принудим да учат по стария начин, а, другарки и другари?! Ами какво тогава ще стане с дисциплината – и с послушността на учениците?! Нема ли учениците да се разпуснат дотолкова от тази проклета свобода, че да отиде след това по дяволите цялото ни тъй уютно за всички нас, пък макар и съвсем плачевно и катастрофално статукво в "образованието"?!

Абе голема работа бе, Грънчаров, че ще отиде по дяволите "образованието" у нас, то пък нима  на нас изобщо ни требе образование?! Та ти нима не разбра, че у нас всичко се постига с наглост и с тарикатлък, а не с учене и с труд, камо ли пък с честност?! (Я го виж г-н Премиеро какви подвизи извърши пред очите ни в последните 10-тина години, он да не се е измъчил с четене на много книги, да не ни е он много образован?!) Да бе, веке нам образование не ни требе, иска се предимно тарикатлък; акъл нам не ни требе, парички ни дай, нали така?! Айде де, на умен ще ми се прави той, тоя Грънчаров, проблеми ще изтъква, в раната ще бърка: що не си траеш бе, Грънчаров, защо си толкоз лош и зъл бе, нещастнико проклет?!

Вижда се, че г-н Грънчаров поставя безкрайно важния проблем, който се нуждае от спешен и задълбочен обществен, граждански дебат, в който следва да се включат и отговорнните длъжностни лица от образователната институция на всичките й нива. По тази причина сме принудени да приведем и думите му, с които той показва какво е нужно да се направи в този момент:

... Обръщам се към всички граждани, които не са безразлични към ставащото в страната ни и в случая в сферата на "образованието" на младите: не трябва ли да се запитаме какво става с "дистанционното обучение", върви ли то, каква е истината?! Щото бодряшките отчети на г-н Министъра мен лично не ме задоволяват, но вас ви задоволяват, така ли, блазе ви?! Широки души имате вие, щастливци сте вие, мен пък, щот съм особняк, изобщо не ме задоволяват!

Затова предлагам дискусия, и то спешна, и то с участието не само на граждани, не само на обезпокоени родители (такива има ли изобщо?!), но и на ръководни длъжностни лица от образователното ведомство, които предлагам да ги поканим със специална покана. Да, предлагам "кръгла маса" по проблемите на "дистанционното обучение" в училищнито общности на Пловдивска област (като начало), която да се проведе дистанционно, онлайн, като за целта излизам с инициативата да поканим тъй блаженстващите сега по време на очертаващата се да бъде безкрайна ваканция отговорни длъжностни лица в образованието в Пловдив и областта, а именно г-жа Иванка Киркова, Началник на РУО-Пловдив, ще поканим и експерти от РУО, ще поканим и няколко директори, които минават хем за много изпълнителни и послушни, иначе казано, за "добри", хем за... "иновативно" и дори "авангардно", моля ви се, "мислещи", примерно като директорката на тъй славната ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" г-жа Стоянка Анастасова, директорката на МГ г-жа Веселина Карапеева, директорката на ХГ г-жа Соня Киркова и също така ще предложим на всички интересуващи се от поставения проблем директори, експерти, учители да се включат в дискусиите, а пък ний, от групата на небезразличните граждани, ще предложим място и организация на срещата; казахме, тя ще се проведе дистанционно, ще я насрочим в удобно за всички време, ще пратим поканите, пък да видим дали някой ще се отзове. Тази в общи линии ми е идеята, ще поканим и омбусманът на Пловдив инж. Борислав Стаматов, шефа (заместник-кмет) на образованието в общината г-н Стефан Стоянов ще поканим и пр.

Мисля, че такова "мероприятие" е необходимо в тези усилни, но за сметка на това и прекалено блажени за властващата администрация в образованието дни. То е необходимо особено много обаче за вас, гражданите, за вас, родителите; не зная давате ли си сметка колко е необходима такава една дискусия, такава една "кръгла маса": дано си давате поне отчасти сметка за това! Скоро ще научите кога ще се проведе срещата, ще изпратим и поканите, ще сторим нужното, пък да видим какво ще произлезе. На мен лично ми е много любопитно, а вас интересува ли ви какво ще стане с тази идея и инициатива?!

Хубав ден ви желая! Бъдете здрави! Пазете се от вируси, а най-много се пазете от най-опасния вирус: вируса на безразличието (той е именно и вирус на малодушието)!

Въз основа на казаното ние, небезразличните граждани, след като обменихме мнения в социалните мрежи, заявяваме, че се солидаризираме изцяло с оценките и предложенията на нашия активист, но си позволяваме да го допълним в следната посока:

1.) Предложените спешни дебати и то именно под формат „кръгла маса“ трябва да се инициират и проведат не само във всички области на страната, но и на национално ниво;

2.) На тези дебати ръководните и отговорни длъжностни лица следва да очертаят цялата неукрасена картина на действителното, на реалното положение с тъй рекламираното от МОН „дистанционно обучение“, което има ред предимства, но в никакъв случай не може да замени пълноценното общуване между учители и ученици в този тукашния, в реалния, в действителния свят и живот;

3.) Въз основа на констатациите, постигнати в тези дебати (които ще имат и катарзистично, очистително въздействие върху душите: за да разсеем, за да се освободим от заблудите, илюзиите, лъжите и измамите!), неизбежно ще се родят и благодатни идеи за това кой е верният, разумният подход за излизане от задънената улица, в която беше натикано българското училищно образование (пък и университетското такова!) в резултат на непремислената, паникьорска, лицемерно загрижена за здравето и живота ни политика на правителството;

4.)  „Кръглите маси“ с участието на гражданите-данъкоплатци, родителите, учителите, учениците, властващите длъжностни лица, в резултат на придобития опит, най-вероятно ще се превърнат в постоянно действаща форма на станалата вече неизбежна непосредствена и практическа реална демократизация, либерализиране и декомунизация на отношенията както в конкретните училищни общности, така и в мащабите на българското образование като цяло; това ние, небезразличните граждани, го предлагаме на властващите образователни длъжностни лица от месеци, да не кажем години, но до този момент те не откликнаха по никой начин, е, сега самият живот, самата реалност, самото развитие ги принуждават или да си преразгледат откровено реакционната си и антидемократична политика, или да отстъпят от властта – като убедително показали недостойнството си, неспособността си да се справят с тъй важната си задача и роля.

Спираме дотук. С интерес ще очакваме реакцията Ви. Ще се радваме този път да измените на досегашния си стил на пълно игнориране на нашите разумни предложения; надяваме се под напора на самия живот най-накрая да се видите принудени да се държите що-годе достойно – и разумно!

6 май 2020 г.

С УВАЖЕНИЕ: (ЛЮБЕН ВОДЕНИЧАРОВ,

упълномощен от групата на 

небезразличните граждани да

води кореспонденцията с институциите)

ПРИЛОЖЕНИЯ: Съдържащите се в цитираните публикации документи и материали са органична, неделима част от настоящето отворено писмо!

Как върви "дистанционното обучение" в училищата и в университетите?

Какво става в образованието?

Небезразлични граждани предложиха нова дискусия по темата за ситуацията в образованието