Същевременно обаче има и нещо друго, което не се вижда с очите, което не е така очебийно както физкултурния салон, чието състояние се вижда от улицата с невъоръжено око: целият т.н. "производствен корпус", където са работилниците и кабинетите на това училище, т.е. цялото ново крило също се намира в нескончаем, 10-годишен засега, ремонт (!!!), което пък е причина учениците да учат в две смени пак 10-тина години (!!!), което пък, знайно е, се отразява твърде зле на тяхното обучение именно в областта, в която е специализирано училището, именно производствената! Обсъдихме проблема ние, тези небезразлични граждани, които се замислихме по него и търсейки причините за това крещящо, вопиющо даже положение, в един момент в съзнанията ни проблясна истинската причина за този епичен ремонт; ето как формулирахме своето откритие, което поради важността му сме решени да съобщим и на висшестоящите органи, институции и началства; ето вкратче същината на откритието ни, изразена аналитично:
1.) На директорката на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" явно не й стигат силите и ресурса (умствен, емоционален, волеви, пък и финансов!) да реши този проблем, т.е. да довърши ремонта, отделяйки подобаващо внимание за решаването му; защо е така, къде ли тя пропилява силите си (и средствата на училището!)?
2.) Да, в коя ли друга сфера е съсредоточила своето внимание директорката на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин"? Дали пък това не е не по-малко епичната (в сравнение с тъй епичния ремонт на физкултурния салон и на производствения корпус!) борба на г-жа Стоянка Анастасова с... учителя по философия и гражданско образование Ангел Грънчаров, тази епична борба продължава също 10 години, дали пък г-жа директорката не си е изразходвала всички сили в нея, което да е тъкмо истинската причина за това тя да няма вече капчица сила, време и ресурс за да обърне внимание на въпросните тъй важни ремонти?
3.) Очевидно е така, тя навярно си е изразходвала в тази борба не само силите и времето, но и е изразходвала доста средства за водене на няколко тежки съдебни процеса, за плащане на елитни адвокати, за плащане на огромни парични обезщетения за загубените съдебни дела (не само за уволненията на философа Грънчаров, но и на други учители, които са я съдили, примерно на инж. Калин Христов, който, вспрочем, беше главният й съперник за директорския пост, тя победи в "конкурса", а след това първата й работа беше да уволни съперника си в директорския конкурс!), та значи щом толкова пари е изразходвала за задоволяването на тия свои лични и субективни капризи и страсти (главната й страст е да не допуска до себе си личности, които да засенчват нейното властническо-директорско величие, да закриват блясъка от греенето на нейното самовластващо слънце!), то дали именно по тази главна причина не са останали никакви финансови средства за довършването на физкултурния салон и на производствения корпус?!
4.) Когато учителка по български език и литература победи куп кой от кой по-добри кандидат-директори-инженери и стана директорка на професионалната гимназия по електроника и електротехника (за първи път в историята на това славно училище директор стана неинженер, имало е кратко време в началото на демокрацията, в което математичка, т.е. г-жа Йорданка Господинова, Бог да я прости, е била директорка, но тя сама си е подала оставката защото е сметнала, че не е редно неинженер да ръководи училището!), тогава всички си помислиха, че това не е редно: щото мисленето й най-вероятно ще бъде неадекватно на проблемите, а това ще доведе до погрешно подреждане на приоритетите; е, оказа се точно така, първият й приоритет се оказа... борбата с учителите, които не й харесват, които засенчват величието на тъй ослепително греещото директорско слънце; явно естеството и наклонностите на лирично-поетичната душа на директорката си казаха своето; и ето, 10 години директорката води епична битка за опраскването и уволнението на учителя по философия, явно философията се оказа най-важният й приоритет, а свободолюбивия и новаторски и творчески настроен учител се оказа нещо като трън в нейната тъй лирично-поетична пета, е, тя не миряса докато не извади този трън; сега рабирате ли защо емоционални дами с лирично-поетични души решително не бива да стават директорки и то тъкмо, опази Боже, на професионални гимназии?
5.) Господа и дами управляващи и длъжностни лица от висшестоящите органи и институции на образователното ведомство, сега вече разбирате ли какво следва да направите за да бъде все пак някога довършен тъй епичният ремонт на физкултурния салон и на целия производствен корпус на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин"? (Ние не знаем какви точно проблеми терзаят тъй поетично-лиричната душа на многострадалната директорка на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" след опраскването на философа Грънчаров, но като се водим от опита и историята й, сме убедени, се тя в момента води някакви други не по-малко субективни, лични, капризни и страстни битки в други, не по-малко безсмислени житейски сфери!)
6.) Кой при това положение носи цялата отговорност за това, че горките ученици от пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" цели 10 години нямаха и все още нямат физкултурен салон и отремонтирани производствени кабинети и работилници? Кой също така носи цялата вина за пропилените финансови средства и ресурси, които, вместо да отидат за довършването на епичния ремонт, бяха пропилени за субективните, чисто лични, капризни, страстни, съвсем безсмислени, но за сметка на това фатални (за качеството на обучението на учениците!) битки на притежаващата толкова лирично-поетична душа световно-известна многострадална директорка на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин"?
Това е, което осъзнахме и открихме ние, небезразличните граждани в своя дебат помежду си. Оформихме изводите, въпросите и резултата на дебата си и решаваме да го изпратим на отговорните висшестоящи длъжностни лица в образованието, каквато е нашата дългогодишна вече традиция. Ще го публикуваме и в достъпните ни медии за да стигне до колкото се може повече хора и граждани. Имаме и още едно напълно разумно предложение, което по своя си обичай ще формулираме също като въпрос:
7.) Дали предложената от нас инициатива за провеждане на "кръгла маса" по непосредствената и практическа реална демократизация (и декомунизация) на отношенията в конкретните училищни общности и в мащаба на пловдивското (а защо не и на българското като цяло!) образование не започнем да я провеждаме вече... направо на улицата, да речем, на площад "Джумая джамия" примерно, т.е. точно под прозорците на сградата, в която се помещава РУО-Пловдив? Или пък като начало да я проведем и на историческия тротоар на улицата пред централния вход към пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин", където през март, април, май 2017 г. опрасканият от директорката учител по философия и гражданско образование Ангел Грънчаров три месеца провеждаше своя граждански протест за свобода и демокрация в образованието?!
Тази идея да пренесем на улицата предлаганият от нас, но блокиран от управляващите от мутро-милиционеро-гербовашката власт в образованието демократичен дебат, и то именно под формата на "кръгла маса", ще опитаме да я осъществим в най-близко време не само на площад "Джумая джамия", но и на... площад "Независимост" в София; как смятате, дали тогава въпросните самодоволни и арогантни властници няма да се видят принудени да седнат на отредените за тях места на съответните "кръгли маси"? Интересно е да разберем каква ще бъде реакцията им на нашето предизвикателство, не мислите ли?
Днес-утре публикуваме и поставяме този документ на обсъждане и за правене на предложения и за изказване на мнения, а след това ще го изпратим "там, където трябва". Молим, кажете какво мислите вие, направете своите предложения и отправете критиките си, за което ще ви бъдем много благодарни!
До скоро! Хубав ден! Ползотворна седмица ви желаем! Бъдете здрави!
Вх. №94-4720/ 12.10.2020 г.
ОтговорИзтриванеПриемна МОН