Уважаеми г-н Воденичаров,
Както Ви е известно, г-жа Марийка Иванова в момента не ползва социални услуги.
Освен това не е посещавала дирекцията, в която работя, поради което няма откъде да знам къде се намира.
Мисля, че е необходимо да се обърнете по този въпрос първо към децата и роднините на г-жа Марийка Иванова, а не
А при необходимост те да сигнализират в районното РПУ за да бъде обявена за издирване.
Оценявам високо Вашата гражданска активност.
Но не мога да приема за нормално, че Вие и Вашата група сте повече загрижени за г-жа Иванова от нейните деца и роднини.
С уважение,
Октай Шериф
(На снимката е авторът на горното писмо; както забелязвате, по неговата меродавна преценка ние, небезразличните граждани, сме "ненормални" - щом, видите ли, си позволяваме да сме загрижени за баба Марийка!)
Г-н Октай Шериф помага на друг бездомник. Баба Марийка засега е оставена да замръзне и да умре... с оглед "Социалните грижи" в тъй приказната страна МУТРОЛАНДИЯ да се отърват най-сетне от този тъй неприятен им казус, с който не могат да се справят от години; понеже нямат друга, по-голяма грижа от тази кому другиму (както личи от писмото по-горе!) да прехвърлят ОТГОВОРНОСТТА за нейната предстояща и почти сигурна (по тази причина) гибел - стига баба Марийка все още да е жива де, което не знаем за момента. (Но при създалото се положение ще разберем жива ли е или не е евентуално когато някое... куче не почне да се разхожда с някой неин крайник, да пази Господ!) Та мисълта ни е, че г-н Октай Шериф едва тогава, предполагаме, ще се трогне и нищо чудно да отиде при трупа на ненуждаещата се повече (слава Богу!) от никакви "социални грижи" мъртва баба Марийка. Подчертаваме, в момента никой не знае тя дали е жива или вече не е жива...
Смятаме за безпредметно да влизаме в спор с г-н Шариф, той величаво стои в канцеларията си всеки ден и, предполагаме, безмълвно, с тъжно (ЗАГРИЖЕНО!) изражение на лицето чака било някой от близките на баба Марийка, било "полезен идиот" като г-н Грънчаров да се погрижи за нея и да я спаси, щот "Социалните грижи", както знаем, са толкова отдадени на каузата на "ТОТАЛНАТА ЗАКОННОСТ-и-ЧОВЕЧНОСТ" в тъй приказната страна МУТРОЛАНДИЯ, че на тях не им пречи в името на нейното окончателно тържество да стоят и да чакат докато баба Марийка бъде принесена в жертва, сиреч, се помине от студ там нейде на тротоара...
Отвърнахме му със следното писмо:
Здравейте, г-н Шериф,
Приятно четене и приятни размисли Ви желаем!
Благодарим за отговора! Позволихме си да известим обществеността на Пловдив за него, както и да кажем нещичко по тъй неразрешимия казус, който обаче съвсем реално заплашва да бъде платен с живота на клетата баба Марийка. Ето, запознайте се с това как виждаме нещата ние, смятаме, че така ги вижда всеки що-годе здравомислещ наш сънародник:
Няма коментари:
Публикуване на коментар