Днес ни се наложи да изпратим следния документ, който написахме след оживени дискусии, тъй като казусът се оказа забележителен по своите тъй дълбоки нравствени измерения:
До г-н Слави Панайотов, посланик на доброто в Града на доброто Пловдив
До г-н Здравко Димитров, Кмет на Града на доброто Пловдив
До инж. Борислав Стаматов, омбудсман на Града на доброто Пловдив
ДО МЕДИИТЕ НА ГРАДА НА ДОБРОТО ПЛОВДИВ
ОБРЪЩЕНИЕ ПОД ФОРМАТА НА ОТВОРЕНО ПИСМО
от групата на небезразличните граждани
Уважаеми г-н посланик на доброто в Града на доброто Пловдив,
Уважаеми г-н Кмет на Града на доброто Пловдив,
Уважаеми г-н омбудсман на Града на доброто Пловдив,
Уважаеми дами и господа редактори на медиите в Града на доброто Пловдив,
Както вече се наложи да Ви уведомим, преди повече от месец Ви изпратихме ето това отворено писмо:
Повече от месец то нямаше никакъв ефект, ние не получихме каквато и да е смислена реакция от многоуважаемия г-н посланик на доброто Слави Панайотов (Клашъра); той явно се престори, че не знае нищичко, което, както и да го погледнем, пак е някаква реакция, но, за жалост, такава една реакция, именно мълчанието, е твърде глупава реакция, недостойна не само за един посланик на доброто, но и за всеки човек, дори и да не е толкова знаменит като нашия многоуважаем адресат. В качеството си обаче на удостоен със званието "Посланик на доброто" той вече, така да се рече, е призван да играе една твърде важна роля в нашия град, да, това звание твърде много задължава, носи, чини ни се, крайно високи отговорности, преди всичко обществени и морални, разбира се.
Както и да е, г-н Слави Панайотов избра реакцията мълчание (и преструване, че нищичко не знае, че не е получил писмото ни), а пък тази негова многозначителна реакция ние сме в правото си да я тълкуваме като проява на крайно неуместно високомерие; да, вероятно г-н Слави Панайотов смята, че е под достойнството му на звезда да обръща внимание на някакви си там обикновени граждани, нарекли се обаче "небезразлични", които си позволяват наглостта да го призовават да изпълнява (на дело, практически, конкретно: като помогне на една бедна, самотна, болна възрастна жена!) своята тъй високо-нравствена обществена функция в качеството си на посланик на доброто в Града на доброто Пловдив. Изхождайки от това съзнание и в израз на недоумението и възмущението си от поведението на нашия посланик на доброто, ние си позволихме (надявайки се, че той все пак мълчи щото може би наистина не е получил нашето писмо!), да му изпратим писмото още веднъж, с надеждата той да осъзнае все пак какво си позволява да прави; ето това наше обръщение към тъй своенравния наш посланик на доброто в нашия Град на доброто:
Г-н Посланик на доброто, докога ще мълчите - и докога ще се излагате?
Излишно е да споменаваме, че и това наше писмо нямаше абсолютно никакъв ефект; на нашите отворени писма се налага да ни отговарят министри, омбудсмани и дори министър-председатели, но ето че нашият посланик на доброто не смята за нужно с нещо да покаже, че поне е получил писмото ни! По тази причина ние започнахме да си мислим, че многоуважаемият г-н Слави Панайотов, посланик на доброто в нашия Град на доброто, да пази Господ, нищо чудно да има някакво сериозно ако не умствено, то може би морално увреждане, да, ние иначе не можем да си обясним поведението му.
Оказа се, че дори г-н обмудсманът на нашия Град на доброто инж. Стаматов няма представа какво изобщо може да се направи за да се разклати поне малко тъй непоклатимото, сякаш е излято от железо-бетон, мълчание на тъй своенравния ни посланик на доброто; той (г-н омбудсманът, не, опази Боже, самият тъй величав звезден посланик на доброто!) се обади на нашия активист г-н Ангел Грънчаров и го запита дали изобщо е възможно и уместно нещичко да се направи от когото и да било, щом г-н Слави Панайотов е избрал такава една многозначителна реакция, която говори между другото и това, че на него лично, нищо че е прочут посланик на доброто и при това велик, световно известен инфлуенсър-ютюбър, изобщо не му пука от това, че в Града на доброто Пловдив има една изоставена - от цялата ни самарянско-добродетелна общност!!! - възрастна, болна, самотна и бедна жена, която се нуждае от спешна помощ и подкрепа (понеже е принудена да живее в съвсем нечовешки условия на живот!).
По наша преценка това поведение на г-н посланика на доброто е скандално и е абсолютно несъвместимо със статута му на удостоен от Града на доброто с титлата посланик на доброто, стига, разбира се, тази титла и дори това тъй задължаващо самоопределение на нашия град да не са само жалък и лицемерен фарс - и гавра с нашето морално чувство. Изхождайки от това съзнание ние си позволяваме да Ви изпратим, като последна надежда за вразумяване на многоуважаемия посланик на доброто г-н Слави Панайотов-Клашъра една крайно тревожна публикация в блога на г-н Ангел Грънчаров, която има следното заглавие:
(В нея, прочее, се описва актуалното състояние на 90-годишната баба Марийка, която се намира в крайно тежко и критично състояние, препоръчваме Ви непременно да прочетете публикацията и да се информирате - защото горката възрастна жена нищо чудно да преживява последните дни на живота си!) Г-н Грънчаров, както личи от заглавието, се опитва, и то с чисто възпитателна цел, да повлияе на г-н посланика на доброто в нашия тъй знаменит Град на доброто Пловдив - понеже той си позволява поведение, което разваля имиджа на нашия град, да не говорим за това как опропастява неговия собствен имидж. Да, нека все пак да вземем предвид това, че г-н Клашъра не е частно емпирично лице; в качеството му на звезден и влиятелен инфлуенсър в нашето свидно отечество и най-вече като носител на званието посланик на доброто той, воля-неволю, следва да изпълнява една висока и отговорна не само обществена, но и морална функция, една функция, която има тъй високи морални измерения. За жалост обаче г-н Клашъра или не разбира това, или си мисли, че може да потъпква безнаказано своята функция и своята отговорност, зер, на наште звезди, инфлуенсъри и посланици на доброто, предполагаме, им е разрешено, вероятно, бидейки именно нещо като свръхчовеци и дори богове, да стоят над всякакви най-прости изисквания на човечността и морала; но тук сме длъжни да им кажем, че твърде много по този пункт са се заблудили: моралът важи за всички, а който си позволи да тъпче неговите норми, се самоосъжда на позор.
Уважаеми г-н Кмете,
Уважаеми г-н омбудсман,
Надяваме се сами можете да прецените каква следва да е Вашата реакция във връзка с тъй арогантното поведение на въпросното лице, което си позволи да поругае своята тъй висока обществена и отговорна, чисто морална по естеството си функция. Просто бихте могли, предполагаме, да се свържете с г-н Клашъра (надяваме се, че с Вас, като високопоставени длъжностни лица, той може би ще говори; с Вас, да се надяваме, той ще проговори, ще наруши обета си за своето тъй царствено и величаво мълчание!) и да му обясните примерно това, че в качеството му на посланик на доброто в Града на доброто той все пак не може да си прави каквото му скимне, а би следвало да спазва нормите на елементарното приличие. А дали ще благоволи да помогне на въпросната баба Марийка - това вече е въпрос, който трябва да реши единствено неговата съвест.
Надяваме се поне на това, че г-н Клашъра някой ден ще осъзнае, че на този свят и в този живот има неща, който стоят значително по-високо по ценността си от парите, примерно едно такова нещо е човечността; тя, пък и други такива простички неща (примерно или достойнството, честта) не могат да се купят с пари и по тази причина за нас, човеците, би следвало да са така драгоценни, че никога не бива да си позволяваме да ги губим.
Щото те именно са най-голямото богатство на този свят, многоуважаеми г-н Слави Панайотов-Клашъре, парите, банкнотите, тъй любими на някои хора, нищо не чинат пред тях, напротив, са дори прекалено жалки и нещастни - не самите пари, а тези заблудени, тези отровени от пошъл материализъм хора, които са ги поставили на толкова ненужно висок пиедестал!
Надяваме се, че ще осъзнаете грешката си и ще се поправите, което ще ни позволи да избегнем очертаващата се дотук евентуалност в едно следващо свое отворено писмо до Кмета и Общенския съвет най-официално да поискаме да Ви бъде отнето званието посланик на доброто в нашия тъй знаменит Град на доброто.
9 август 2022 г.
С УВАЖЕНИЕ: Георги Тодоров, упълномощен да води кореспонденцията ни с институциите
Няма коментари:
Публикуване на коментар