СПОСОБНИ ЛИ СМЕ ДА ОСЪЩЕСТВИМ ТЪЙ ПОТРЕБНИЯ ЗА ОБЩЕСТВОТО НИ ДУХОВЕН ПОВРАТ КЪМ ЧОВЕЧНОСТТА И ДОБРОТО?

До г-н Здравко Димитров, Кмет на гр. Пловдив 

До г-жа Антоанета Пакова, Началник на РУО-Пловдив 

До живеещите в блока на ул. "Копривщица" № 15 в кв. Смирненски на гр. Пловдив 

До д-р Мариана Господинова, Управител на Център за Психично здраве - гр. Пловдив 

До инж. Борислав Стаматов, омбудсман на Пловдив 

  ДО МЕДИИТЕ

 

 

СПОСОБНИ ЛИ СМЕ ДА ОСЪЩЕСТВИМ ТЪЙ ПОТРЕБНИЯ ЗА ОБЩЕСТВОТО НИ ДУХОВЕН ПОВРАТ КЪМ ЧОВЕЧНОСТТА И ДОБРОТО?

 

Отворено писмо от групата на небезразличните граждани 

 

Уважаеми господин Кмет, 

Уважаема госпожо Началник на РУО-Пловдив, 

Уважаеми дами и господа живеещи в блока на ул. "Копривщица" № 15,

Уважаема госпожо Управител,

Уважаеми господин омбудсман на Пловдив,

 

Нашият АПЕЛ ЗА ЧОВЕЧНОСТ ПОД ФОРМАТА НА ОТВОРЕНО ПИСМО доведе до отговор от зам.-кмета г-н Тютюков (в нашия блог, с оглед запознаването на гражданите с него, е публикуван под заглавието Какво писмо получихме от заместник-кмета на Пловдив в отговор на нашия апел за човечност към 89-годишната баба Марийка?), за който Ви благодарим. 

И във връзка с него желаем да заявим своята позиция по казуса около това къде би могла да живее 89-годишната баба Марийка, който, предвид някои нови обстоятелства, се оказва още по-заплетен. Най-напред ще си позволим тук да цитираме текст, който обяснява тия нови обстоятелства, а след това накратко, доколкото това е възможно, ще изразим и своята позиция. Ето, цитираме тук отчета, който направихме преди един ден:

Нашият представител г-н Ангел Грънчаров (който от години се познава с 89-годишната баба Марийка и й е приятел) я посети в болничното заведение, в което тя е временно настанена (Центъра за психично здраве), разговаря там с главната сестра и със самата баба Марийка. От разговора с главната сестра (която се оказа напълно запозната със случая, а той е разговарял с нея понеже управителката на Центъра за психично здраве е отсъствала) се разбра, че предвид нежеланието на баба Марийка да подпише документи за настаняване в каквото и да било социално учреждение за възрастни хора Центърът смята, че поради заболяването на 89-годишната възрастна жена – "начална степен на старческа деменция" – не просто би могло, а задължително трябва да се направи нужното тя да бъде поставена под запрещение по съдебен ред, за което нашият представител е бил призован за съдействие.

От разговора на г-н Грънчаров с баба Марийка пък се разбра, че нейното категорично желание е тя да се върне да живее в собственото си жилище, от което, както е известно, беше изгонена със съдебно решение, предизвикано от жалба на живеещите в блока, в който баба Марийка живее от години. (Жилището в момента обаче не е в годно за обитаване, в него няма вода и ток, стъклата на прозорците са изпопадали и пр.) Баба Марийка помоли г-н Грънчаров да отиде при домоуправителя на блока й за да получи за нея чип за входната врата. 

Г-н Грънчаров същия ден, 13 август, посети блока и разговаря с живеещи в него, които обаче му заявиха, че в никакъв случай няма да допуснат връщането на баба Марийка в нейното жилище (!!!), тъй като са убедени, че ако това стане, проблемите им ще започнат отново (баба Марийка има заболяване, наречено "събирачество", тя събира от контейнерите за боклук разни неща, които смята за ценни, носи ги и ги складира в дома си, поради което преди години беше напълнила целия си апартамент, всички стаи до тавана; тя също така храни и отглежда котки и се грижи за тях, правила е това и в апартамента си, и на улицата). Та значи, накратко казано, живеещите в блока единодушно са на мнение, че ако трябва ще правят "живи вериги", ще разбиват полицейските кордони и пр., но няма да допуснат връщането на възрастната жена в нейното собствено жилище; нашият представител се е опитал да предизвика дебат с тях, апелирайки за един по-човечен подход към болната и възрастна жена, опитал се е евентуално да повлияе на позицията им, но те са му заявили, че няма в никакъв случай, по никой начин да я променят. 

И тъй, сами виждате, казусът около баба Марийка се усложнява; преди години тя, след изгонването й от нейното жилище със съдебно решение, много месеци спеше на улицата, на тротоара, пред очите на изпълнените с безразличие граждани; ясно е, че и сега има реалната опасност това да продължи и сега, въпреки още по-напредналата й възраст (което, разбира се, ще я убие, преждевременно ще прекрати живота й!). Оказа се също, че живеещите в блока са се организирали и със съдействието и помощта на общината и съответна фирма са изхвърлили всичко онова, с което баба Марийка преди години е била запълнила апартамента си (не е известно как обаче ще приеме този факт самата баба Марийка, тъй като в апартамента й е имало и ценни вещи, дали те са запазени или пък не са присвоени от хамалите, изхвърлили боклука, съвсем не е ясно, а това нея особено силно я вълнува!) .

Ако имате предложения как може разумно да бъде решен този казус, молим, съобщете ни ги в коментарите. Но нашето разбиране е, че не е правомерно и допустимо един човек, особено пък на нейната възраст, да бъде лишаван от правото на достъп до собственото си жилище; разбира се, баба Марийка също така се нуждае от социален асистент, който да се грижи за нея и да й помага, а пък жилището й се нуждае от ремонт – за да стане годно за обитаване. 

Тук свършва отчета. Смятаме за необходимо да добавим следното, за да очертаем нашата позиция (вземаме предвид преобладаващото становище на активните членове на нашата общност, с които проведохме в последните дни разгорещена дискусия по проблема чрез социалните мрежи):

Както се вижда, очертават се два коренно и дори диаметрално противоположни варианта за решаване на проблема: 

ПЪРВИ ВАРИАНТ, ПРЕДЛОЖЕН ОТ ДЪРЖАВНИТЕ ИНСТИТУЦИИ, ОТ ЦЕНТЪРА ЗА ПСИХИЧНО ЗДРАВЕ И ОТ КМЕТСТВОТО: Баба Марийка по съдебен ред да бъде поставена под запрещение, а настойникът й да подпише от нейно име документите за настаняване в съответното държавно или частно социално учреждение.

ВТОРИ, ХУМАНЕН ВАРИАНТ: Да бъде зачетено желанието на баба Марийка да живее в собственото си жилище, на жилището да бъде направен съответният ремонт, на възрастната жена да й се назначи социален асистент, който да се грижи да нея и предвид заболяването й да прави нужното апартаментът да не бъде отново съсипан, а пък живеещите в блока пак да се почувстват застрашени и ощетени от нейния тъй неправилен според тях начин на живот. 

Ние, след разгорещени обсъждания, стигнахме до убеждението, че въпреки всички рискове и трудности би следвало, от гледна точка на човечността (тя за нас има безусловно значение и приоритет!), да бъде все пак зачетено желанието на баба Марийка да живее в собственото си жилище и тя да не бъде лишавана от свободата си; за нас човешкото право на свободен избор на живот би следвало вече и у нас да е свещено и ненакърнимо. Да, знаем добре, че в нашето общество преобладава другата концепция (изразена най-ясно от поета Вапцаров с пренебрежителното възклицание: "Какво тук значи някаква си личност?!"!), но сме дълбоко убедени, че с благородна възпитателна цел и с оглед на тъй потребния на обществото ни духовен поврат към човечността и доброто би следвало да бъде осъществен именно вторият, хуманният вариант. 

Тази е нашата позиция. Позволяваме си да призовем общинските длъжностни лица да преосмислят становището си (знаем, че другият вариант е по-лесен за тях, той наистина е твърде лесен за осъществяване, за реализиране; той в чисто материалният смисъл е и "по-правилен" и дори изгоден!); но въпреки това би следвало принципите на човечността, свободата, толерантността и морала (духовността) да придобият най-сетне безусловен приоритет и в нашето общество, тъй дехуманизирало се, обезчовечило се, за жалост, от години: в резултат на толкова бруталната агресия на комунизма спрямо личността и нейната свобода, спрямо нейните, на личността, свещени права, сред които правото на живот и на избор на начин на живот, би следвало да стои на най-високо място. 

Смятаме, че не е необходимо още повече да аргументираме нашата позиция, разбра се, че чисто ценностни, духовни са нашите мотиви да мислим така. Ще се радваме, ако това ново съзнание бъде разбрано и приветствано и от длъжностните лица в съответните социални заведения и учреждения, от които зависи и решаването на тъй сложния, но за сметка на това благодатен и благотворен за нас казус около наистина "тъй своенравната и опърничава" баба Марийка. Смятаме също така, че е дошло времето в нашето общество да бъде решително прекратено действието на толкова антихуманния комунистическо-сталински принцип, който и вилнял в него десетилетия и е не по-малко мощен и сега: "Есть человека, есть проблема; нет человека – нет проблемы!" ("Има човек, има проблем; няма го човека, няма го и проблема!"), който, отново за жалост, както виждаме продължава да си действа не само в съзнанието, но и в поведението не само на съответните държавни органи и длъжностни лица, но и, за съжаление, и в мисленето и в поведението на огромната част от хората. За което потресаващо свидетелство е тъй единодушната позиция на живеещите в блока на ул. "Копривщица" № 15 в кв. Смирненски на град Пловдив (градът, който беше европейска столица на културата!), позиция, в която, за жалост, няма нищо европейско, нито демократично, нито, накрая, хуманно!

Позволяваме си също така да призовем живеещите в този блок, като им кажем следното: разбираме ви напълно, да, баба Марийка ви е създавала огромни проблеми, понесли сте и какви ли не щети, но дали пък чрез историята на баба Марийка Бог не ви е изпитвал като ви е дал шанс да станете по-добри, по-човечни, да промените най-базисни ценности на мисленето и поведението си, да си промените манталитета? Питате ли се поне това: а дали пък през всичките тези години ние не допускахме някаква глобална грешка в подхода си към баба Марийка, дали не можехме да се опитаме към нея да подходим значително по-човечно, с топлота и с разбиране, дали в крайна сметка и ние не носим вина за тази безжалостна война, която водихме с тази толкова самотна възрастна жена, явно неслучайно възприела този начин на живот, който пък, може би, е нейният специфичен бунт спрямо всички нас, спрямо обществото ни, което, за жалост, не блести с действената си хуманност, с автентичната си човещина?! Да, може би тъй добрият наш Бог чрез баба Марийка ни дава шанс да облагородим нравите си, да се променим към добро, да се върнем към човечността, към сърдечността, към доброто, без които живот ни няма да бъде пълноценен, напротив, ще продължава да бъде тровен от тъй коварните догми, на които робуваме, на които сме жертва (а именно да се освободим от догмата, тъй силно заседнала в душите ни, изразена така точно от писателя, написал прочутото "Есть человека, есть проблема; нет человека – нет проблемы!" ("Има човек, има проблем; няма го човека, няма го и проблема!"!). 

Толкова от нас. Опитахме се да помогнем с нашите въпроси – да ви помогнем да видите нещата от един друг, за жалост съвсем непопулярен у нас ъгъл. (Темата е огромна, но се задоволяваме с това малко, което обаче на други хора ще се види съвсем излишно и дори досадно – ясно защо!)

Ще завършим съвсем нетрадиционно и различно; ето как (смятаме, че е потребно да постъпим точно така!):

Първо, ще ни се да видим един не толкова отдалечен ден как живеещите в този огромен, 12-13 етажен блок (та населяващите го са все едно немалко село!) вместо да мразят баба Марийка и да я гонят ("като империалистка"!), обиждат, хулят и подиграват да я обичат, да са приветливи с нея, да разговарят напълно сърдечно и приятелски с нея, да й помагат, да се грижат за нея (и тогава няма да има нужда от каквито и да било "социални асистенти", платени от общината, т.е. от нас, данъкоплатците!)! Дали пък тогава и самата баба Марийка, като срещне една такава направо чудесна (иде от думата чудо!) промяна към добро, т.е. към човечността, няма да се промени и да забрави ровенето в боклуците, т.е. дали тя няма да се излекува от болестта си, от която, повтаряме, неслучайно се е разболяла в ония кошмарни времена, когато е срещала около себе си единствено потресаващо безразличие, безчувственост, отчужденост и античовечност?! 

Да, баба Марийка е много възрастна (дай Боже всички ние да достигнем нейните години!) и едва ли ще живее още кой знае колко, но Бог, предполагаме, неслучайно е направил нужното въпреки тежкия живот, който е водила, да достигне до тази преклонна възраст (друг човек, пък дори и млад, ако трябваше да спи месеци наред в студените пролетни и есенни нощи на плочките на тротоара, дали щеше изобщо да оцелее?!), нали така? Но какво пречи оставащите й дни или години (никой от нас не знае колко ни е отредено да живеем!) баба Марийка да живее по напълно човечен начин, отговарящ на нейната представа за свободен и достоен живот? Възможно ли е обаче хората наоколо (имаме предвид живеещите в нейния блок най-вече, на които Бог или съдбата им е отредила и им е дала шанса чрез баба Марийка да научат някои толкова съдбовно необходими ни истини!) да преживеят такъв един кардинален поврат към доброто – побеждавайки злотворното безразличие, което, да признаем, тъй коварно ни души всеки ден (въпреки че не го съзнаваме или признаваме!)?! Да, ще ни се да спомогнем, като група или общност на небезразличните граждани (небезразличният гражданин на първо място е човек, опитва се всеки ден на дело да показва човечността си – като прави добро!), да спомогнем поне малко за преживяването на онзи духовен поврат, поврат към добро, без който даже самите устои на съществуването на общността ни са застрашени, са разклатени, са съвсем несигурни.

На второ място още една асоциация (или фантазия, ако щете така я наречете, можете да я наречете и блян!) изплува в този момент в съзнанието ни. Г-н Грънчаров и баба Марийка случаят или съдбата (а може би тъй добрият и загрижен за нас, човеците, Бог: ние, човеците, сме най-важното и най-великото творение на всемогъщия и тъй мъдър Бог!) ги срещна в един такъв момент: тя беше изгонена от дома си със съдебно решение (за три години!) и се скиташе бездомна по тротоара на Пещерско шосе, а учителят по философия и гражданско образование от пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин", намираща се на все същото Пещерско шосе, № 26, именно г-н Грънчаров, току-що опраскан и изхвърлен като мръсно коте, по чисто мутренски начин от училището, в което е работил толкова много години, дни наред седеше на стол там, на тротоара, до централния вход към двора на своето училище – и се опитваше, разговаряйки с учениците си и с минаващите по тротоара граждани да покаже огромния смисъл на това, което ставаше пред очите им, но те не го проумяваха. И ето, един ден баба Марийка се спряла да чете лозунгите на неговия граждански протест за свобода в образованието, за непосредствена и практическа реална демократизация и декомунизация на отношенията в конкретните училищни общности - и против беззаконията, против произвола, против безцеремонните безобразия на властващите в образованието спрямо авангардно и новаторски мислещите учители; г-н Грънчаров е започнал да разговаря с нея и дори – о, чудо! – е показал човечността си като е предложил на възрастната жена да седне на стола до него и да поговорят, да разкажат един другиму злочестините си; удивена от това неочаквано човечно отношение баба Марийка сяда до него, отпуска се и започва да му разказва своята история, т.е. патилата си, а пък г-н Грънчаров и разказва своята история, своите патила; дни наред те разговарят, а г-н Грънчаров записва видеата на разговорите си с нея и ги излъчва в Мрежата (те още могат да се видят и чуят там!). В онези тъй паметни дни, признаваме, се роди и нашата група или общност на небезразличните граждани, за която г-н Грънчаров и баба Марийка имат особена роля и дори заслуга. Е, там започва и приятелството на тия две наистина своенравни, различни, но искрено свободолюбиви (и правдолюбиви!) души, което продължава до ден днешен. Да, баба Марийка сега пак е застрашена да продължи да спи на улицата, а пък на г-н Грънчаров властващите отново не позволяват да практикува професията (и призванието!) си да бъде един необичайно личностно одухотворен, сиреч нетипов, нестандартен, ако щете, учител, т.е. учител, който най-стриктно и най-съвестно, и то на дело, изпълнява тъй възвишената духовна мисия на учителя, и то тъкмо на учителя по философия – и гражданско образование. Да, властта не позволява на учителя Грънчаров да учителства, също така не позволява, за да отмъсти на него, и на съпругата му, също учителка, да учителства; бюрократично-директорската мафия (на ГЕРБ и присъдружните им партии във властта, именно "патреотите"), властваща в образованието, е безпощадно жестока и всеки път, когато те подадат документи за вакантно учителско място, биват подигравани, унизявани и обиждани; остракирането им от образователната система е непоклатимо. Абсолютно по същия начин (моделът е все един и същ, принципна разлика няма!) и на баба Марийка не й позволяват даже да влезе в своя собствен дом (домът на истинския учител е именно училището, нали така?). 

В тази връзка, уважаеми дами и господа управляващи, си позволяваме да запитаме: а кога, прочее, ще бъде прекратен тъй грозният терор и тормоз на учителското семейство Грънчарови – или идеята е те да бъдат убити чрез унижения, т.е. по особено мъчителния за учителите и затова най-безчовечен начин за лишаване от живот?! Кога ще направите нужното да бъде премахната омертата, наложена от предшественицата Ви, фактически противозаконно лишила от преподавателски права учителя Ангел Грънчаров и съпругата му, също учителка?

Уважаема госпожо Пакова, този въпрос е отправен тъкмо към Вас. Отправяме Ви го като своеобразна "честитка" от нас, небезразличните граждани, по повод спечелването на конкурса за началник на РУО-Пловдив. Простете, че Ви се наложи да прочетете "тъй излишните" подробности около казуса на баба Марийка, които обаче само на пръв поглед не се отнасят до Вашето ведомство, но ако се замислим сериозно, имат най-пряко отношение и към него: защото нима нашият апел за човечност и за превъзпитаване, за духовен поврат към добро може да бъде осъществен без решаващата роля на образователно-възпитателната, човеко-формиращата (личностно-създаващата или творящата!), ако така можем да се изразим, институция?

Уважаеми господин Кмет, 

Уважаема госпожо Началник на РУО-Пловдив, 

Уважаеми дами и господа живеещи в блока на ул. "Копривщица" № 15,

Уважаема госпожо Управител,

Уважаеми господин омбудсман на Пловдив,

Благодарим за търпението да дочетете до края това толкова досадно, признаваме това, пък макар и необичайно поучително писмо! Ще се радваме, ако това наистина е така и за Вас! Ще се радваме ако опитате да схванете проблема в неговата цялост, т.е. ако се постараете да надмогнете поне малко чисто служебната, бюрократична и формална (безчовечна!) позиция или отношение. 

Да, това, което предлагаме, е по-трудният, по-тежък, по-рискован, по-неблагодарен дори вариант за действие, но, за жалост (пък и за щастие, защо не?!) е истински верният демократичен и дори хуманен вариант (ние вярваме, че демокрацията ни не само може, но и трябва да се облагороди с хуманност, нищо не пречи да работим именно в тази посока: щото деморализираната "демокрация", както това виждаме от години с очите си, не е нищо друго освен антидемокрация!). Да, трябва да се откажем от лесното, щото то в сърцевината си, както се опитахме да ви покажем с това свое тъй досадно (и неслучайно досадно: дали пък досадата не може да изиграе една по същество и при това твърде ефективна катарзистично-терапевтична роля?!) писмо, е безкрайно противочовешко!

 

15 август 2021 г., Пловдив

 

С УВАЖЕНИЕ: Любен Воденичаров, упълномощен от групата на небезразличните граждани да води кореспонденцията с институциите