Нови позитивни предложения под формата на отворено писмо

След обсъждания групата (общността) на небезразличните граждани днес изпрати до институциите следния документ:

До г-н Бойко Борисов, 

Министър-Председател на Република България

До г-жа Иванка Киркова,

Началник на РУО-Пловдив

До г-н Красимир Вълчев, 

Министър на образованието и науката

До г-жа Мая Манолова, 

омбудсман на р. България

До г-н Борислав Стаматов, 

омбудсман на гр. Пловдив

ДО МЕДИИТЕ

НОВИ ПОЗИТИВНИ ПРЕДЛОЖЕНИЯ ПОД ФОРМАТА НА ОТВОРЕНО ПИСМО

от групата на небезразличните към проблемите на образованието български граждани

Уважаеми г-н Министър-Председател,

Уважаема госпожо Началник,

Уважаеми господин Министър,

Уважаема госпожо Омбудсман на Република България

Уважаеми г-н Омбудсман на гр. Пловдив

Очаквайки отговор на предишните ни предложения в нашата тъй оригинална и засега само, за жалост, чисто епистоларна "кръгла маса" по реалната демократизация на отношенията в пловдивското образование ние, ангажираните представители на общността на небезразличните граждани, решихме да Ви пишем отново не само за да Ви напомним за нас, но и за да спомогнем за активизирането Ви като Ви подскажем, че мълчанието не е толкова "златна" възможност, както, кой знае защо, продължавате да си мислите (за нас мълчанието е ЗЛОТО, а не е ЗЛАТО! – ние подкрепяме изцяло теорията по този въпрос на авторитетния журналист  и писател Иво Инджев, отдавна опраскан, прочее, от намиращите се под контрола на съвсем разпищолилата се властваща олигархия медии!).

По нашата задълбочена преценка в пловдивското образование възникна твърде интересна, направо многозначителна ситуация, от която трябва да бъде намерен разумен и справедлив изход. На нас ни се струва, че ръководството на РУО-Пловдив, което носи главната отговорност за възникналото крайно тежкото положение, е длъжно самó да предложи приемливи варианти за поправяне на извършените несправедливости – и за изход от възникналата нетърпима аномалия. Изразяваща се в това, че възникна една по същество предреволюционна криза, изразявяща се в прословутото противоречие: "върховете" (властващите бюрократи) НЕ ИСКАТ да правят промени (защото са им неизгодни!), а "низините" (учениците, родителите и учителите) НЕ МОГАТ повече да живеят по стария начин, т.е. да търпят идиотщините и издевателствата на абсурдната система. В този смислов контекст, в това смислово поле ние, небезразличните граждани, се чувстваме длъжни да предложим няколко неща, които за нас ще са нещо като лакмус относно Вашата готовност позитивно-недеструктивно да реагирате на това, което ние се мъчим да Ви внушим – единствено за доброто на българското образование.

От историята около така епичните борби за непосредствено и практическо реално демократизиране и декомунизиране на отношенията в конкретните училищни общности, завършили със скандалните опрасквания-уволнения-унижения на г-н Ангел Грънчаров (и на колегите му Неделин Бояджиев, инж. Калин Христов, г-жа Бойка Борисова, също така и изхвърлянето от ПГЕЕ на тъй талантливата г-жа Иванка Динкова – Караянева: списъкът на жертвите на толкова войнствено настроената директорка на това училище може да бъде продължен!) се видя, че не само ръководният състав на пловдивското образование (най-вече директорите, но също така и експертите от РУО-Пловдив), но и учителските екипи на училищата се нуждаят от спешно ограмотяване-обучение по отношение на подходите, ценностите, идеите на осъвременяването, на реалното практическо (или практическото реално) демократизиране-декомунизиране и либерализиране на отношенията както в самите конкретни училищни общности, така и на ниво управление на регионалното образование. 

В този контекст обществеността не само на Пловдив, но и на цяла България (а дори и на Европа и света – благодарение на интернет!) се убеди и то отново непосредствено и практически в способностите в тази област на г-н Ангел Грънчаров, който не само разработи своите разбирания в чисто идеен, ценностен и теоретичен план (в поредица от свои книги, а също така и в издаваните от него списания!), но и в плана на ефективно и конкретно действаща технология, методология, стратегия и дори тактика на реалното осъществяване на промените в образованието, в управлението на процесите, в начините за решаване на възникналите неизбежни конфликти по пътя на диалога, на дебатите, на разумното, на демократичното изслушване и претегляне на гласовете "за" и "против" и т.н. Г-н Грънчаров години наред и то всекидневно работи в тази посока и то на съвсем безкористна, доброволна, идеалистична, чисто ценностно мотивирана основа, да не говорим за това, че тъкмо поради своето новаторство, поради творческия си замах той беше подложен от "здравите" псевдо-консервативни и ретроградни сили на невиждан тормоз, репресии, на гонения, унижения, остракиране и прочие, сиреч, с една дума казано, беше превърнат в жертва. И то парадоксалното е, че това стана тъкмо във времена, в които дори и централната власт в лицето на МОН се старае да имитира някаква поне показна причастност към потребността от решителни промени!

Оказа се в тази връзка, че РУО-Пловдив, да не говорим за някои директори на училища, се демаскираха като открити врагове на всякакви промени, на иновациите, които могат да накърнят с нещичко абсолютния властови монопол на волунтаристично настроената и поради това съвсем разпищолила се "образователна", с извинение, бюрокрация. На това основание ние, небезразличните граждани, в този тъй важен за българското образование момент решаваме да подновим своята отдавнашна инициатива (който властващите длъжностни лица тогава отминаха с пълно пренебрежение!), а именно: МОН и РУО-Пловдив да предложат на г-н Ангел Грънчаров подходяща длъжност за работата, която той и без това върши, а именно да му предложат позицията на щатен консултант или, да речем, съветник по реформата на пловдивското образование. Ние смятаме, че г-н Грънчаров би могъл най-малкото да изнесе поредица от просветно-мотивиращи или вдъхновяващи лекции пред учителите в пловдивските училища (които заявят такова желание, които сами си изберат теми от предложения от него списък, той наскоро заяви пред нас, че има готовност за такава активност!), а също така и пред директорите и зам.-директорите, които могат да преминат при него курс на съответното обучение в ценностите, подходите и стила на поведение (манталитета) на съвременния демократичен тип образователен мениджър. 

Ние просто Ви предлагаме, уважаеми г-н Министър и на Вас, уважаема г-жо Началник, приемлив и за нас, небезразличните граждани, вариант за излизане от превъзходната административна каша, която успя да забърка Вашата подчинена, имаме предвид директорката на ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" и то при това с активното участие и с безценната помощ на служителки на РУО-Пловдив, примерно на уважаемата инспекторка по философия г-жа Антоанета Кръстанова. Вие ако изнамерите по-подходящ изход от създалата се ситуация, ще се радваме да разберем кой е той. Нали не смятате, че е приемливо от каквато и да е гледна точка ценен специалист като г-н Грънчаров да стои мнимо "безработен" (вършейки по същество най-важната част от работата на цялото РУО!), а пък целия състав на РУО, получавайки си немалките заплати, да гледа безмълвно сеир и да се радва на късмета си в живота (за вечно пребиваване във властта и за по възможност доживотно ползване от нейните облаги!). 

Какво, прочее, правят Вашите организационни и други експерти в тия преломни за българското образование времена? Бихте ли могла, уважаема г-жо Киркова, да ни дадете известна информация по този въпрос, който нас, като данъкоплатци, твърде много ни вълнува? Или и тази информация за Вас спада към раздела на "строго секретната", с която може да се "злоупотреби" ако се разгласи, т.е. ако стане публично достояние? Толкова ли е срамно обществото да научи как чиновниците в РУО-Пловдив си изкарват заплатите? Тоест – с какво допринасят за общественото благо!

Още един въпрос искаме да Ви поставим и то в чисто позитивен, градивен план. Знаете, че в Пловдив от години съществуват две списания, създадени от г-н Ангел Грънчаров, става дума за списанията ИДЕИ и HUMANUS. Интересното е, че първото примерно получи международно признание и беше подкрепено от академичните и образователни среди в редица европейски страни, възникна международното многоезично научно-теоретично издание на философското списание ИДЕИ, но за жалост то не беше подкрепено нито от нашите, от българските и пловдивските академични, нито пък от нашите образователни (на средното ниво) учреждения и организации, да не говорим за някаква подкрепа от страна на управата на тия сфери (примерно нито ПУ, нито БАН, нито МОН се заинтересуваха от предложенията от страна на г-н Грънчаров за сътрудничество, докато в същото време много преподаватели и докторанти и в университетското, и в средното образование се включиха със свои текстове в издаваните от г-н Грънчаров списания, също така и много млади хора, студенти и ученици, също са автори на списанията, които образователната властваща бюрокрация се преструва, че даже не забелязва. 

Е, напротив, тези същите властващи среди направиха нужното чрез репресиите, упражнени върху създателя на списанията, да направят всичко необходимо за да задушат и да ликвидират безпощадно не само него самия, но и неговите "рожби", именно въпросните издания. Пита се: как е възможно да се демонстрира така безпардонно, че властващата у нас образователна бюрокрация изобщо не се вълнува от истинския, от коренния интерес на младежта и на нацията, а се вълнува единствено от запазването на своето привилегировано положение, от ползването от съответните облаги и благинки на безконтролната власт?! Да, ама ето че дойдоха нови времена, в които тъй презираната от Вас демокрация започна да броди като призрак даже из Българско, даже и из нашите образователни среди; какво ще кажете, допустимо ли е в 2019 г. тъкмо заради Вас, многоуважаеми властващи персони, да бъдат убити две списания, насочени пряко към подпомагане на разгръщането на образователния, личностния, творческия и духовния потенциал на младите хора?! Давате ли сметка какво показва това, какво то говори? 

Може ли образователната властваща администрация все пак да направи нещо за да промени очертаващата се злокобна роля да бъде убиецът на тези две "първи птички" на промяната в българското образование, които, вярно, все още не успяха да предизвикат тъй дълго чаканата "пролет", но поне обозначиха края на сковаващата всичко и пречеща на живота "зима" – зимата на агонията на командно-административната и социалистическа по естеството си система на "образование", не понасящо и не търпящо не само свободата, но и съвсем враждебно на духа! Какво предлагате не само за да бъдат спасени тези две списания, но и да бъдат обогатени възможностите за използването им в конкретния образователен и възпитателен, личностно-формиращ процес? Ние имаме своите предложения, но Ви даваме приоритет, искаме най-напред да чуем Вашите. 

С интерес ще чакаме да разберем Вашите размисли и предложения и по този тъй важен според нас въпрос, уважаеми г-н Министър, а също и Вашите, уважаема госпожо Началник.

17 август 2019 г.

С УВАЖЕНИЕ: (Любен Воденичаров,  упълномощен от групата на небезразличните граждани да 

води кореспонденцията с институциите)

ВЪЗРАЖЕНИЕ ПОД ФОРМАТА НА ОТВОРЕНО ПИСМО

До г-н Бойко Борисов, Министър-Председател на Република България

До г-жа Иванка Киркова, Началник на РУО - Пловдив

До г-н Красимир Вълчев, Министър на образованието и науката

До г-жа Мая Манолова, Омбудсман на р. България

До г-н Борислав Стаматов, Омбудсман на гр. Пловдив

ДО МЕДИИТЕ

ВЪЗРАЖЕНИЕ ПОД ФОРМАТА НА ОТВОРЕНО ПИСМО

от група български граждани, небезразлични към проблемите на образованието

Уважаеми г-н Министър-Председател,

Уважаема госпожо Началник,

Уважаеми господин Министър,

Уважаема госпожо Омбудсман на Република България,

Уважаеми г-н Омбудсман на гр. Пловдив,

Получихме пределно лаконичен, но съдържателен, богат на внушения и по тази причина многозначителен отговор от страна на г-жа Киркова, на който сме длъжни да отговорим в приемлив, колкото се може по-кратък срок. Защото времето не чака; ето, устремно наближава новата учебна година, а истински важните проблеми си стоят нерешени. Апропо, длъжни сме да отбележим неподправеното си задоволство от факта, че нашата епистоларна полемика с все пак донякъде диалогичната г-жа Началничка на РУО-Пловдив фактически даде неформален старт на предложената от г-н Ангел Грънчаров "Кръгла маса" по проблемите на реалната декомунизация и демократизация на отношенията в пловдивското образование!

Радващ е този факт; тъй дълго отлаганият и осуетяван от властващите демократичен дебат фактически започна, вярно, той тече в неадекватната за момента форма на размяна на писма, но ние сме убедени, че в един момент ръководството на РУО-Пловдив (пък и това на МОН) ще прозре несъмнената и тъй лесна за постигане истина, че вместо безкрайно да си пишем писма (написани, при това на съвсем различни езици!), бихме могли всичко онова, което мислим и което ни вълнува, просто да си го кажем очи в очи и лице в лице; да, толкова е просто да се осъзнае колко лесен и ефективен е този истински ЧОВЕШКИ НАЧИН на общуване и на размяна на мисли, че вече буди крайно недоумение позицията на РУО-Пловдив, която може да се резюмира ето как: Ниене желаем да разговаряме с гражданите лице в лице и очи в очи защото сме на власт, а те, молим ви се, кои са и какви са и кой ги е упълномощил да разговарят с нас, да ни развалят тъй уютния властническо-царствен комфорт?! 

Да, така излиза от това последно и върховно по сюблимността (и сюрреализма!) си писмо: г-жа Киркова с него без замисляне демонстрира, че я вълнува единствено нашата, молим ви се, "представителност" и "легитимност", тя иска най-напред да види документи, с които ние да "удостоверим" кой ни е упълномощил, каква също така е бройката на групата на небезразличните граждани, къде е, молим ви се, пълномощното на г-н Николай Димов да води кореспонденцията и прочие НАПЪЛНО НЕЗНАЧИТЕЛНИ ПОДРОБНОСТИ явно вълнуват тъй пристрастената към формалностите (и към съвсем външната спрямо същината на работата процедура!) управляваща пловдивското образование госпожа. Искаме по този пункт да помогнем на многоуважаемата г-жа Киркова да се ориентира по-добре в същината на това, което си е позволила да прави, искаме да й помогнем да се отърси от някои свои тъй зловредни представи за отношенията между власт и граждани, които й пречат да се включи в предлагания от нас СМИСЛЕН ДИАЛОГ (за по-лесно усвояване на истински значимите моменти ще подразделим изложението си на точки):

1.) В самото начало на писмото си г-жа Киркова си позволява да каже, че нашето предишно писмо съдържало "отправени въпроси И НАПАДКИ" (подчертано от нас, небезразличните граждани!), ние обаче се питаме доколко такава една съвсем фриволна и крайно странна квалификация на нашата загриженост е правомерна? За какви "нападки", молим Ви се, уважаема госпожо Киркова, говорите?! Ние Ви казваме пределно откровено как ние виждаме Вашите реакции, как ги тълкуваме, как ги възприемаме, как те изглеждат в нашите очи, как нашият ум ги оценява, по този начин Ви ПОМАГАМЕ да постигнете точния смисъл на случващото се, нима това за Вас са "нападки"?! Каква е тази Ваша войнственост, уважаема госпожо Киркова, Вие нас, гражданите, като "врагове", които Ви нападат, ли ни възприемате?! Нима можете да допуснете да се оставите под властта на толкова ретроградната емоция на ненавист спрямо нас като единственото Ви основание за тази твърде неуместна в случая ненавист е това, че ние просто МИСЛИМ РАЗЛИЧНО в сравнение с Вас самата? Та това, че ние мислим различно, г-жо Киркова, е толкова ЕСТЕСТВЕНО и неизбежно, нали точно защото мислим различно ни се налага и да разговаряме (ако мислехме еднакво тогава какъв смисъл щеше да има, изобщо да разговаряме?!)?! 

Ето, примерно, Вие лично мислите напълно еднакво директорката на славната някога ПГЕЕ "ТЕТ Ленин". Затова с Вашата подведомствена властваща администраторка, предполагаме, на това основание се разбирате даже и без думи, възможно е само с поглед да се разбирате, тази ваша удивителна синхронизация на мислите обаче, простете, съдържа нещо НЕЧОВЕШКО! Та нали ний, човеците, доколкото именно сме човеци и ЛИЧНОСТИ, по дефиниция мислим различно (предполагаме, само роботите и компютрите мислят напълно еднакво, идентично, без-различно, да, забележете, дори и думата "безразлично" съдържа корена "различно"!)?! Но оня, който мисли различно, не ни е враг, а е наш безценен сътрудник и партньор в търсенето на истината, да, в преследването на тъй потребната ни истина той е наш безценен сътрудник. Как тогава да квалифицираме неговите мисли като "нападки"?! 

Простете, уважаема г-жо Киркова, но имаме чувството, че Вашето съзнание обитава не съвременността, в която тия неща, които сега Ви казваме, са всеобщо приети и са съвсем естествени, а обитава уж отдавна отминалата сталинистко-комунистическа епоха на тоталната ненавист към разномислието, но най-вече към мисленето изобщо, която толкова много години трови нашия обществен живот. Смятаме, многоуважаема г-жо Киркова, че е крайно време да се откажете, да се освободите от тази своя представа, напълно неадекватна спрямо духа на времето, в което живеем. И тогава, на това основание, вече в наше лице няма да виждате някакви "народни врагове", които искат да Ви съсипят сладостта и благинките на властването и на това основание би следвало да бъдат накарани да замлъкнат с всякакви средства; знаете, в онази печална епоха са затваряли завинаги устите на опонентите като просто са ги убивали. (Между другото оказа се, че Ваша единомисленичка, имаме предвид директорката на ПГЕЕ "ТЕТ Ленин", не се посвени пред целия свят да демонстрира тъй сърдечната си привързаност към кардиналния, към главния принцип на сталинско-комунистическата епоха на ненавист спрямо разномислещите. Тя демонстрира верността си на Сталиновия девиз "Есть человека – есть проблема, нет человека – нет проблемы!" не само идейно и ценностно-идеологически, но и съвсем практически – като я приложи в образцовото опраскване-уволнение-унижение на учителя-философ А. Грънчаров).

2.) Декларирате, че по закон РУО било административен орган, който "стриктно изпълнява задълженията си". А за нас е твърде интересно да разберем дали в законните правомощия на този орган влиза това да се отнасяте с такова нескривано и грозно пренебрежение към нас, гражданите, след като веднага след това изтъквате, че сте били "разполагали с правото да получавате обратна връзка от гражданите, обърнали се за съдействие към институцията", тук не можем да разберем чие по-точно е това право, ваше, на управляващите, ли е това право, или на нас, на жалващите се граждани, то принадлежи?!

Та нали онзи, който осъществява въпросната "обратна връзка" или субектът й сме тъкмо ние, как тогава носителят на това право да сте вие, управляващите? Не излиза ли, че според Вашата тъй оригинална представа вие, управляващите, си позволявате да ни отнемете това право, да го завладеете за себе си, от което пък следва, че можете да си правите каквото ви скимне с тия тревожни сигнали, което ние, гражданите, сме си позволили да алармираме властта?! Крайно превратна е тази представа, съгласете се, нима искате да кажете, че сте в правото си да не ни отговаряте изобщо, щото само наше право на "обратна връзка" е вече окупирано от вас, самозабравилите се властници?! 

Бихте ли опитала сама да разтълкувате и то - в рационална, дескриптивна и дискурсивна форма своето тъй смущаващо и неясно изказване, което ние с право възприемаме като доста безпардонен опит от Ваша страна да не отговорите, да избягате от отговора (по същество) на тъй неудобните въпроси, които Ви зададохме в предишното си писмо? Нима смятате, че по толкова лесен начин ще успеете да избягате, да се измъкнете, да се скриете от търсените от нас отговори?!

Вие всъщност ни казвате: „Ако искаме ще ви отговорим, ако искаме, няма да ви отговорим!“. Да, Вие можете да искате каквото си пожелаете, но съвсем друга работа е законът, който Ви ЗАДЪЛЖАВА да ни отговорите, при това – смислено и понятно, т.е., иначе казано, да имате много здраве от нас, но Вашите субективни капризи просто няма как да бъдат поставени над закона!

И къде, позволете да запитаме, в такъв случай, е Вашият отговор на зададените от нас въпроси в предишното ни писмо, което има възлово значение в нашата току-що зародила се, но за сметка на това толкова необходима полемика?! (Не си мислете, че ще забравим за този Ваш дължим отговор, ще го изискваме от Вас докато сте на този пост, обещаваме Ви го!)

3.) Това "Ваше" право да разговаряте (и, респективно, да не разговаряте – стига капризът Ви да го изисква!) с гражданите било упражнявано от Вас "най-вече в случаите когато кореспонденцията се води от оправомощено от гражданите лице". Това се правело с оглед да се "избегне евентуална злоупотреба с информация", каквито случаи "били вече налични" в РУО-Пловдив. Да оставим този първи пункт, който така силно Ви вълнува, а именно доколко (по Вашите представи) нашият довереник Николай Димов е "оправомощен" от нас, от групата на небезразличните граждани? (Как, прочее, си представяте легитимно да се удостовери това оправомощаване? Може би ще искате ние, небезразличните граждани, да проведем общо събрание, на което в протокола да упоменем, че г-н Димов изрично е упълномощен от нас технически да води кореспонденцията с институциите?! Това ние бихме могли да го направим, но то ще изисква някакво технологично време. Но нима Вашата скрита цел е просто да бавите нашия диалог, да му поставяте изкуствени пречки и бариери?! А може би ще искате да регистрираме нашата група на небезразличните граждани като НПО? Молим,  уточнете исканията си, и то, по възможност в нормални, понятни за човешките същества думи и изрази?)

Премного интересно е и какво имате предвид по повод на тъй грозящата ни, по Ваше мнение, "злоупотреба с информация"? "Злоупотреба" с информация ли е, уважаема г-жо Киркова, ние да публикуваме в Мрежата това, което сме Ви писали самите ние, гражданите, дето не сме безразлични към това, което прави образователната администрация, възглавяна от Вас? А "злоупотреба" ли е да дадем пълна публичност на това, което Вие, като представителка на държавен орган, на държавна институция, сте ни отговорили? 

Нима искате да кажете, че Вие възприемате като "злоупотреба с информация" пълната откритост и публичност, която ние придаваме на нашия току-що започнал демократичен дебат?! Вие, уважаема г-жо Киркова, нима сте принципен противник на гласността?! Нима искате да засекретим нашата кореспонденция? Защо толкова много се плашите от гласността, от откритостта и от публичността, които са най-твърда опора на демокрацията?! Значи ли това, госпожо Киркова, че Вие по този начин без грам неудобство признавате, че сте противник на демокрацията?! Добре, де, но как противник на демокрацията ще може да работи ефективно в демократична система, каквато по презумпция (и също така – и по Конституция!) следва да е системата на управление в нашата държава?! Знаете ли как се процедира с управници (властници), които са доказали на практика, че са против конституционния строй в държавата, на която уж служат?!

4.) Ако все пак не сте нито против демокрацията, нито против Конституцията, както, да се надяваме, бихте твърдо ни заявила, тогава защо толкова дълго време пречитена смисленото фактическо започване на нашия демократичен дебат? Какво пречи предложената от нас "кръгла маса" да беше вече започнала? Вие усуквате и постоянно изказвате подозренията си относно това, доколко ние, гражданите, сме били, молим Ви се, "легитимни", "оправомощени" и прочие...

Добре де, а не знаете ли, че по Конституция всеки един гражданин има тия права, които ние в случая, в диалога си с Вас, просто упражняваме? На тази "кръгла маса" от страна на гражданите би следвало да могат да се изкажат и да вземат участие всички онези граждани, които пожелаят да се изкажат и така да участват в дебатите. И по презумпция се разбира, че всеки един гражданин ще говори от свое собствено име, а не от името на останалите граждани.

Ние, като група на небезразличните граждани, сме неформална група. Вие постоянно искате да ни наложите формализиране, което обаче не е съвместимо с нашия свободолюбив и правдолюбив дух и по тази причина ще убие живеца на нашия ентусиазъм. Ще Ви се наложи да преглътнете това противоречие, особено след като осъзнаете, че то не само не пречи на общата ни работа, а напротив – подпомага я!

5.) С оглед на казаното дотук ние, небезразличните граждани, декларираме пред Вас, че имаме пълно доверие на г-н Николай Димов, натоварен с чисто техническата част по воденето на кореспонденцията ни с институциите. Относно не по-малко вълнуващият Ви "точен списъчен състав" на нашата група, Ви съветваме да ползвате подписите под всички ония петиции, които нашата група Ви изпрати в течение на последната година; имаме предвид подписката, иницирана от г-жа Мария Василева и другата, извършена от г-жа Славка Михайлова (на последната все още не сте отговорила!). Имайте предвид, че като неформална гражданска група за единодействие, групата на небезразличните граждани непрекъснато се попълва с нови членове, съпричастни към нашата борба за промяна в образователната система в свидното ни отечество. Даже един ден и историята няма да знае всички наши имена, но ние се борим не за такова признание, за нас истински важно е единствено промяната да започне час по-скоро. 

Нима за Вас, уважаема г-жо Киркова, е истински важно само да бавите колкото се може повече тази така нужна на образованието ни промяна? Докога с тия формализми и бюрократизми ще демонстрирате пред обществото ни своя назадничав, ретрограден псевдо-консерватизъм, чиято цел е да държи в неизменен, в бетониран вид  печалното статукво в окончателно колабиралата система на държавното образование в България?!

Уважаеми господин Премиер, ще се радваме да направите нужното за активирането и изваждането от мъртвата точка на прецесите в пловдивското образование, за които ние ратуваме от толкова много време. Защото, за добро и за лошо, нищо в нашата държава напоследък не става ако Вие лично не го предизвикате. Което е признак за нездравост на демокрацията ни, но това вече е друга голяма тема, по която, живот и здраве, ще Ви пишем някой друг път.

Крайно време, уважаеми дами и господа управляващи, е да осъзнаете, че радетелите на истината, правото, доброто и справедливостта винаги, в крайна сметка, вземаме своя реванш и съкрушаваме онези, които са дръзнали да заложат на измамите, тарикатлъците, далаверите и лъжите...

4 август 2019 г.

гр. Пловдив

С УВАЖЕНИЕ:..............................

(Николай Димов, 

упълномощен от групата на небезразличните граждани

да води кореспонденцията с институциите)