Групата на небезразличните иска спешна среща с г-жа Дани Каназирева

Тия дни в общността на небезразличните граждани обсъдихме създалата се ситуация и решихме да излезем с една нова инициатива, за която бях упълномощен да напиша и да изпратя следното отворено писмо:

До г-жа Дани Каназирева, 

Oбластен управител на Област Пловдив

ДО МЕДИИТЕ

ЗАЯВЛЕНИЕ ПОД ФОРМАТА НА ОТВОРЕНО ПИСМО

от група небезразлични граждани от Пловдив

Уважаема госпожо Областен управител,

От няколко месеца нашата група на небезразличните граждани се опитва да убеди ръководството на РУО-Пловдив в лицето на г-жа Иванка Киркова, че в Пловдив спешно трябва да започне работата си иницираната от нас "Кръгла маса" по нетърпящите отлагане проблеми на непосредствената и практическа реална демократизация на отношенията в конкретните училищни общности и в пловдивското образование като цяло. За жалост обаче до този момент въпросното ръководство не откликва на нашата инициатива и всячески се старае да я осуети, да я предотврати. Нещо повече, феноменално е, че в отговор на нашата гражданска активност г-жа Иванка Киркова сметна за нужно да напише жалба до Прокуратурата срещу упълномощения да води кореспонденцията с институциите на групата на небезразличните граждани г-н Николай Димов, в която заяви, че се чувствала "заплашена" и "обидена" от тази наша анициативност и активност! (На нас пък ни се наложи да възобновим гражданския протест за свобода в образованието и срещу злодеянията на овластени лица в пловдивското образование, който периодически тече от 2017 година - и да поискаме оставката или уволнението на г-жа Киркова.)

По тази причина искаме нашата група на небезразличните граждани да се срещне с Вас и да Ви информира за създалата се по вина на г-жа Киркова тежка конфронтационна ситуация; не крием че се надяваме като орган на централната власт да ни съдействате за да осъществим тъй народополезната си инициатива.

Ще се радваме скоро да ни информирате за деня и часа, в който можете да ни приемете да разговаряме. Тъй като някои от нашите представители са на работа до 17-17.30 часа, ще бъде уместно, ако Ви е удобно, срещата да бъде след работно време, примерно от 18.00 часа в удобен за Вас ден.

Желаем Ви весело посрещане на Новата година!

28 декември 2019 г., Пловдив

С УВАЖЕНИЕ: (Ангел Грънчаров, упълномощен от 

групата на небезразличните граждани 

да води кореспонденцията с институциите и да организира срещата с г-жа Каназирева)

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

ПРЕДРОЖДЕСТВЕНСКО ЕМОЦИОНАЛНО ОБРЪЩЕНИЕ, ПРИЗОВАВАЩО КЪМ НРАВСТВЕН ПОВРАТ от 24 дек 2019 г.

До г-н Румен Радев, Президент на Република България,

До г-н Бойко Борисов, Министър-Председател на Република България,

До г-н Красимир Вълчев, Министър на образованието и науката,

До доц. д-р Ана Джумалиева, председател на Комисията за защита от дискриминация,

До доц. д-р Диана Ковачева, омбудсман на България,

До г-жа Ирена Т. Анастасова, народен представител,

До г-жа Иванка Киркова, Началник на РУО-Пловдив,

ДО МЕДИИТЕ

ПРЕДРОЖДЕСТВЕНСКО ЕМОЦИОНАЛНО ОБРЪЩЕНИЕ, ПРИЗОВАВАЩО КЪМ НРАВСТВЕН ПОВРАТ

от Николай Стойчев Димов, обвинен за извършването на престъпленията "обида" и "заплаха" и заплашен със съд от г-жа Началника на Регионалното управление по Образованието в гр. Пловдив

(Сполетя ме бедата да се почувствам "престъпник" понеже имам непростимия грях, че си позволих да съчувствам, да съжалявам и да помагам на учителя по философия и гражданско образование Ангел Иванов Грънчаров и на неговата съпруга да оцелеят – и един ден отново да започнат работа като учители!)

Уважаема г-жо Началник на РУО-Пловдив,

Не зная дали изобщо си давате сметка какво направихте след като ме дадохте на прокурор заради писмата, които съм Ви изпращал, но аз съм Ви обиден изключително много. Как е възможно върховният ръководител на пловдивското образование да не разбира какво прави млад човек като мен, който е небезразличен, т.е. просто е способен на чисто човешко съчувствие към изпаднали в голяма и изключително несправедлива беда и изпитващи нужда от помощ възрастни хора, учители, т.е. да не разбира защо аз бях длъжен да подкрепя г-н Грънчаров и съпругата му?! За мен е непонятно това, че Вие не разбирате, не сте в състояние да оцените моето поведение – и затова се чувствам длъжен да Ви помогна да ме разберете. Затова Ви пиша това свое писмо.

Не крия, потресен съм от Вашето безразличие към това, което сториха на г-н Грънчаров и съпругата му намиращите се под Вашата власт управници – директори и експерти (по философия и по начална училищна педагогика и английски език). Те на два пъти го уволниха по безпрецедентно грозен начин, по същия грозен начин уволниха и съпругата му, изхвърлиха ги на улицата, а след това вече трета година им пречат да си намерят работа дори и в най-отдалеченото селско училище на Пловдивска област! Г-н Грънчаров и съпругата му преживяха унижения и беди, каквито, струва ми се, нито едно друго учителско семейство някога е преживявало. А г-н Грънчаров е тежко болен човек, той е с болно сърце, цяло чудо е че все още оцелява. Той беше принуден да работи каквото падне за да има какво да ядат. Той идваше с мен на резитба да изнася клоните за да изкара някой лев и да купи хляб и сирене на семейството си. Той се видя принуден да стане нощен пазач за мизерна заплата, по-ниска от минималната. Той сега изработва с ръцете си детайли, поради което изпитва всекидневни болки в ръцете, които не престават и нощем. Той апелира всеки ден за човешка съпричастност, а неблагодарното общество го залива и дави с безразличието си!

Аз обаче не мога да стоя и да гледам сеир като останалите. Смятам, че е грозно само да гледаш как друг човек страда и да не му подадеш ръка в тежкия момент. Имам добро сърце, затова помагам всеки ден на семейство Грънчарови. Често им купувам разни неща за дома и хляб. Дарявам им каквото мога, често заплатата ми не стига и за моите нужди защото съм помагал на семейство Грънчарови. Просто се опитвам да постъпвам по човешки начин.

Да, аз подкрепям г-н Грънчаров в неговата борба за промяна в образованието. Пращам почти всеки ден писмата на групата на небезразличните граждани (всъщност истински небезразличните граждани сме неколцина, не повече от 15-20 човека, една част от тях дадоха пари в заем на г-н Грънчаров – за да се разплати с директорката на пловдивската ПГЕЕ и с насъскания от нея частен съдебен изпълнител, който ограби г-н Грънчаров с огромна сума пари!). Г-н Грънчаров има огромни дългове към тия хора и всеки ден страда – защото не вижда в момента начин да се разплати с тях. (Изкарва пари колкото да оцеляват някак и едва-едва!). Аз не мога да гледам с безразличие случващото се и им помагам с каквото мога. Затова ли ме възприемате като "престъпник"?! Вие, която получавате прекрасна заплата, сте се почувствала "застрашена" от нашите писма, а всъщност истински застрашеният не е ли г-н Грънчаров – защото неговият, а не Вашият живот е застрашен?! Не е ли нагло да се говори, че не той, а Вие сте „застрашената”?! Не той, а Вие сте "обидена"?! И защо сте „обидена”? Защото той в кошмарно тежки условия се бори за правото си на труд и на живот ли?! Той трябва да умре, та Вие повече да не чувствате „застрашена” от него, така ли?! Как е възможно да разсъждавате така?! Не чувствате ли, че прекалявате с капризите си?! И обвинихте мен, дадохте ме на прокурор, заплашвате ме със съд: съзнавате ли какво си позволявате да правите?! Аз нима съм "престъпник" само защото постъпвам човешки?! Нима да си човек у нас вече е "престъпление"?!

Госпожо Киркова, моля Ви, осъзнайте се! Моля Ви, опитайте се да вникнете в смисъла на това, което си позволихте да направите!

Аз имам голям кусур, аз имам добро сърце и не мога да спя когато знам, че някой човек наблизо страда, гладува, мъчи се. Г-н Грънчаров освен че е добър учител е и един добър, честен човек. Срамота е, че така постъпихте с него. Нима и това не съзнавате? Нима не съзнавахте каква вреда нанесохте на образованието в Пловдив и по-специално в ПГЕЕ като допуснахте да бъде изгонен от това училище и от пловдивското образование изобщо учител като г-н Грънчаров – и неговата съпруга също така?! Ако не съзнавате какво им причинихте, ако не сте в състояние да разберете какво правите, то тогава възниква въпроса какво търсите на поста, който заемате?! Нима за да си началник на образованието в една област трябва вече да не си човек?! Какво е това "образование", в което човешкият елемент напълно липсва?!

Господин Грънчаров написа много книги, в които обясни каква е реалната ситуация в образованието и какво трябва да бъде направено за да се промени то към добро. Вие, уважаема г-жо Киркова, чела ли сте тези негови книги?! Знаете в какво се самоизобличавате като напълно игнорирате това, което г-н Грънчаров е направил за образованието?! Самият факт, че той 34 години е учителствал, не Ви ли говори нещо?! Вие колко години сте била учителка – или изобщо никога не сте била учителка?! Тогава на какво основание се изживявате като негова съдница?!

Да, аз си признавам: толкова силно съм се възмущавал от това, което вие, управляващите пловдивското образование правите, че много често съм настоявал г-н Грънчаров да напише поредното остро писмо от името на нашата група на небезразличните граждани. Често съм държал дадени неща непременно да ги каже, връщал съм писмата да ги поправи за да ги каже както аз предлагам. В този смисъл и аз съм един от авторите на тези писма. Г-н Грънчаров не е единственият виновник за тях, смятайте, че аз съм главният виновник за тия писма!!! Мен дайте под съд, него го оставете на мира най-сетне!!!! Не разбирате ли, че ако вие, властващите бюрократи в Пловдив и София, продължите да го заливате с тази своя нескривана злоба, ще го убиете в един момент?! Това ли искате?! Дотам ли стигнахте?! Не е ли срамно това?! Мен ме е срам заради вас защото продължавам да искам да си остана човек. Боже, помогни им да разберат, Боже, помогни им да схванат какво правят!!!

Тия предрождественски дни са дни на покаяние и на пречистване, всички ние имаме шанс да се овладеем от светлата Божия благодат. Вместо това Вие, уважаема госпожо Киркова, сметнахте за нужно да ме дадете на прокурор и в очите ни да ни заплашите със съд по време на нашата среща преди няколко дни! Ето, пиша Ви това писмо за да Ви помогна да осъзнаете какво всъщност правите – и продължавате да правите без никакво съжаление. Моля Ви, госпожо Киркова, опитайте да разберете, че така, както сте я подкарали, не бива да продължавате повече. Този път на злобата, на злото, на завистта, на отмъщението, на властническото самозабравяне, на безчовечността не води доникъде. Той води до нищото.

Не, по-вярно е, че той води до акумулиране на злото, което един ден ще се върне неминуемо върху Вас. Мъчно ми е за Вас, човеци сме, трябва да си помагаме, нали така?! Какво спечелихте като толкова много време тормозите и гоните „като империалист” г-н Грънчаров и съпругата му?! Докога ще продължава тази отвратителна кампания?! Не е ли време да осъзнаете какво правите, да се покаете, да поискате прошка, да направите нужното да се възстанови справедливостта?! Не е ли време да кажете най-сетне на директорката на ТЕТ "Ленин", че направи серия от ужасни грешки и гафове като години наред води тази безкомпромисна и безпощадна война срещу един български учител, чиито единствен грях е че просто съвестно и отговорно си гледаше работата – и си изпълняваше дълга?!

Цяла нощ не мигнах и писах това писмо. Мой приятел, завършил филология, ми помогна да го напиша. Не г-н Грънчаров, а друг мой приятел ми помогна да напиша това писмо. (Той е учител и се плаши да не загуби работата си ако се разбере името му, затова съм принуден да пазя в тайна името му!) Аз не съм човек на словото, а на действието, затова се наложи той да ми помогне. Но мисълта и чувството, вложени във всяко изречение в това писмо, са изцяло мои, уверявам Ви в това! Мен трябва да държите отговорен за това, което Ви казвам в това свое емоционално писмо.

Тази вечер е Бъдни вечер! Вечерта, в която нашият човеколюбив Бог Христос се е родил. Родил се е Богочовекът, когото разпнаха зли, побеснели човеци когато Той стана на моите години. Аз до онзи ден също бях на 33 години…

Ще се радвам това мое писмо да помогне за промяната във Вашето съзнание и поведение, уважаема госпожо Киркова! Не мислете, че аз, че г-н Грънчаров, че неговата съпруга (че г-жа Мария Василева, че г-н Людмил Попов, че г-жа Славка Михайлова, че г-н Ясен Маламов, че г-н Ангел Ангелов и прочие небезразлични граждани, които са идвали във Вашия и на г-жа Стоянка Анастасова кабинети!) са Ваши врагове, които Ви мислят злото! Не, те само Ви съчувстват. Жал ни е за Вас, разбирате ли ни? На нас само ни мъчно за Вас. Нима не е възможно да се разберем като човеци?!

Призовавам Ви в този светъл ден (навън вече се зазорява като дописваме това писмо!) в навечерието на празника, наричан Коледа, да преосмислите позицията и поведението си и да опитате да стъпите на пътя на доброто! Такъв душевен поврат към добро, убеден съм и вярвам в това, е напълно възможен. Ще е молим да успеете в тази своя "пълна промяна"!

Уважаеми господин Президент на Република България,

Уважаеми господин Министър-Председател,

Уважаеми господин Министър,

Уважаема госпожо Председател на Комисията за защита от дискриминация,

Уважаема госпожо омбудсман на България,

Уважаема госпожо народен представител,

Изпращам и на Вас това свое емоционално писмо-призив с надеждата и Вие да проявите (чрез действия, не на думи!) човечността си и да помогнете на г-жа Киркова (и на нейната близка приятелка и вдъхновителка Стоянка Анастасова, директорката на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин"!) да осъзнаят какво направиха – и въпреки пораженията от всякакво естество упорито, сякаш в несвяст, продължават да правят. Не бива да допускаме г-н Грънчаров скоропостижно да умре в прекалено обидните условия на нищета, да бъде убит от преживените унижения и от нашата "човешка" неблагодарност! Към това Ви призовавам най-горещо!!! Призовавам да осъзнаете, че най-високо от всичко стои нашата способност да бъдем човеци, т.е. на дело да показваме човечността си, правейки добро "не изобщо", а на конкретни живи човешки същества!

Бог да ни помага в нашето връщане към пътя на доброто, истината, правдата и човечността!

24 декември 2019 г., Пловдив

С УВАЖЕНИЕ: 

"Опасният" и "заплашителен" документ, заради който началничката на РУО-Пловдив даде на прокурор небезразличния гражданин Николай Димов!

Поради огромния интерес и по молба на много граждани отново публикуваме отвореното писмо, което Началничката на РУО-Пловдив г-жа Иванка Киркова оцени като толкова "заплашително" и "смущаващо душевния й мир", че заради него даде на прокурор младия човек, който е упълномощен от нашата група на небезраазличните граждани да води кореспонденцията й с институциите, т.е. даде на прокурор г-н Николай Димов; ето тъй "опасния" и "страшен" документ:

До г-н Бойко Борисов, Министър-Председател на Република България

До г-жа Иванка Киркова, Началник на РУО-Пловдив

До г-н Красимир Вълчев, Министър на образованието и науката

До г-жа Мая Манолова, Омбудсман на р. България

До г-н Борислав Стаматов, Омбудсман на гр. Пловдив

ДО МЕДИИТЕ

ПРИЗИВ ЗА ПРОТЕСТ ПОД ФОРМАТА НА ОТВОРЕНО ПИСМО

от група небезразлични към проблемите на образованието български граждани

Уважаеми г-н Министър-Председател,

Уважаема госпожо Началник,

Уважаеми господин Министър,

Уважаема госпожо Омбудсман на Република България

Уважаеми г-н Омбудсман на гр. Пловдив,

Ние, небезразличните към проблемите на образованието граждани (ние обаче също така сме небезразлични и към другите най-остри и важни проблеми в свидното ни отечество!) получихме поредното възмутително по безотговорността и обструкционизма си писмо, подписано от г-жа Началника на РУО-Пловдив, поради което се виждаме принудени отново да се обърнем към многоуважаемия господин Премиер: абе много са се разпищолили намиращите се на властваща позиция чиновници от Вашето управление бе, господин Министър-Председателю?! Защо не предприемете някои по-ефикасни мерки за да ги принудите като седят на тия кресла да започнат що-годе съвестно да си гледат работата?! Многократно се обръщахме към Вас, но дори и работещите, тъй да се рече, във Вашата собствена премиерска администрация, от Вашия собствен секретариат, понеже явно са солидарни с безотговорните си братя и сестри, направиха всичко, което е по силите им не само да скрият изпратените им от нас документи, но и да предотвратят каквато и да било намеса от Ваша страна, та проблемите да бъде решени овреме! Щом дори и във Вашата собствена канцелария чиновниците са способни да се държат така, че да Ви излагат в очите на нас, гражданите (излиза, че не те, а Вие самият сте безотговорен за ставащото, за вършещото се в цялата административно-чиновническа и бюрократична йерархия на държавата!), т.е. да Ви злепоставят, правете си сметката колко ефективна е властта, която си мислите, че упражнявате уж от наше име и в наш интерес?! Излиза също така, че Вие самият увенчавате (като не Ви информират и като стоите бездеен!) властовия чиновнически произвол, което пък значи, че държавата у нас не се управлява от Вас, а от същите тия играещи си със самия Вас както искат високопоставени и реално упражняващи властта чиновници! Ето и сега знаейки това (не ни мислете, че сме наивни или малоумни, не ни мислете, че сме глупаци!) Ви пишем тия неща с пълното съзнание, че чиновниците около Вас ще ги скрият от очите Ви, няма да ги доведат до Вашето знание, което ни принуждава да сложим на пост до централния вход на сградата на Министерския съвет в София неколцина наши активисти, които да Ви дебнат и когато минавате оттам да Ви връчат лично на Вас този документ; щото е срамота Вие самият, независимо от всевластието, което уж имате, да сте чисто и просто една пионка в ръцете на фактически неуправляемата висша властваща администрация, която по начало следва да е под Вашия непрестанен контрол; ала очевидно и Вие самият не сте много наясно с това за какво Ви е дадена властта, що е това власт, за какво тя служи и каква е технологията за ефективното й упражняване. По тази причина на нас, небезразличните граждани, както виждате, ни се налага да Ви изнасяме такива открити уроци по управление, с оглед да запълним поне малко пропуските във Вашето образование (и възпитание, щото тия неща имат и нравствен смисъл!). Пък и моралът на намиращите се във Вашата свита очевидно не е на висота щом си позволяват да си играят с Вас и да Ви премятат така лесно и безнаказано. Толкова по този въпрос.

А ето сега вижте как тази ситуация по върха се отразява на по-нисшите управленски нива: седящите на тия кресла са се разпищолили до самозабравяне, отново ще Ви дадем пример на навиждана управленска разпуснатост, която е взеха крайно екзотични, хипертрофирани, екстравагантни и безскрупулни форми. Господин Министре на образованието и науката, а пък Вие знаете ли как сте разпуснал подчинената Ви управленска администрация?! Не знаете ли?! Ето Ви сега още един крещящ пример, белким поне малко се стреснете и започнете да се вразумявате и поправяте, в което не вярваме особено, щото и Вашето съзнание очевидно е доста неадекватно за мястото, което заемате – и на длъжността, която би следвало да изпълнявате безупречно (стига да бяхме нормална държава, каквато очевидно не сме!).

Месеци наред преговаряме с г-жа Началничката на пловдивското РУО-Пловдив г-жа Иванка Киркова и се мъчим да й обясним нещо, което и децата знаят: а именно че на поста, който тя заема, всекидневно нейно задължение е да общува с гражданите и то с пълното съзнание, че ние, гражданите, ний, демоса, поради статута, който имаме, сме истински властващата инстанция в системата на функциониращата демокрация; ние, гражданите, на това основание и по тази причина сме безкрайно полезни за властващите особено когато сме небезразлични, когато се опитваме да помогнем на властващите да се освободят от тъй коварната примка на самозабравянето, на тъй неуместната властническа грандомания, на манията, че са непогрешими, че са всезнаещи, че са нещо (опази Боже!) като наши господари, а не са наши слуги (които можем във всеки един момент да лишим от доверието си и даже от дадените им пълномощия особено когато по всичко личи, че не си изпълняват задълженията, т.е. не знаят за какво им е дадена тази пуста власт!). Въпросната госпожа Киркова в тия наши епични епистоларни битки се изяви като длъжностно лице, което употребява властта си само и само за да се гаври с гражданите, да се подиграва с тях, позволявайки си разните там уж много тънки административни чалъми, тарикатлъци и пинизи; изобщо ний сме възмутени, че тази властваща особа въпреки положените от нас усилия за вразумяването й, си остава в плен на една крайно неуместна емоция (тя, моля Ви се, ни е обидена на нас, небезразличните граждани, по причина на това, че й помагаме, че се опитваме да й покажем на кой свят изобщо живее!), поради което се държи напълно неадекватно в ситуацията, в която се оказа изцяло по своя вина.

Умният и опитен управленец решава тия въпроси за пет минути разговор с гражданите, но ето, ние, небезразличните граждани, вече близо година се опитваме да убедим въпросната самозабравила се властница, че тя лично ще спечели много от срещата "очи в очи" с нас; не, тя продължава да се инати и дори сега, когато вече разговаряме за датата на нашата среща, на откриването на нашата "кръгла маса" по реалната демократизация на пловдивското образование, ето, вече повече от месец не можем да уточним взаимно удобна и приемлива дата за отриването на това толкова закъсняло мероприятие или изява?! То не бяха какви ли не мъки, то не бяха увъртания, то не бяха тарикатлъци и пинизи, не и не, г-жа Началничката кой знае на какво основание си е втълпила, че тя самолично ще определя датата на тази среща, не й пука от това, че ний, небезразличните граждани, не можем да се съберем на тази дата защото някои от нас работим по цял ден, при това сме принудени да работим в далечни градове, налага ни се да пътуваме с оглед да можем да дойдем на тъй потребната за Пловдив среща?! Хем се уточнихме, че от наша страна все пак тя трябва да получи съгласието ни за дадената предложена от нея дата, хем като й казахме в писмен вид, че тази дата не ни е удобна, че на тази дата не можем да дойдем, тя сега в своето писмо-отговор ни заявява, че чиновниците, молим Ви се, ни били чакали, а пък ний, гражданите, видите ли, не сме се били явили на среща, инициирана от нас самите, сиреч, иска да ни вмени нещо, което ни е изцяло чужно: безотговорността и несериозността, които бликат от всяка нейна дума! Защото когато човек е на такъв отговорен пост, той няма право да си позволява действия и дори думи, които петнят имиджа на институцията и развалят нейното достолепие – защото институцията е вечна, а съвсем преходни и временни са тези, които седят на даденото властническо кресло. Но дори и тези неща не се съзнават, поради което заради такава крещяща безотговорност на властващите се стигна дотам, че всички ние вече сме убедени, че институции като въпросните РУО-та следва да бъдат решително и незабавно закрити – понеже са станали оазиси не само за сладко бюрократично нищонеправене (или клатене на краката!), но и са станали инструменти за спъване и блокиране на всеки повей на иновация, на творчество, на промяна, на свеж полъх в изпълнената с тъй зловонен дъх престаряла и работеща на напълно празни обороти бюрократична машина в образованието!

Какво чакате още бе, г-н Премиер, ако изобщо Ви пука за образованието на нашите деца и внуци и за бъдещето на България (което всички ние искаме да е славно не по-малко от миналото й!), за нейния просперитет и достойнство, смачкайте тази разпищолила се и така вредна административно-бюрократична хидра, отрежете пипалата на този тъй вреден октопод, който души и обезсилва българското образование, пречи на неговия възход, ликвидира всеки порив към новости, към добро, към истината, правото и справедливостта?! Отдавна фалиралата по всички линии абсурдна и отживяла времето си система на тоталния социалистически по естеството си държавно-бюрократичен контрол и терор трябваше да бъде премахната, та в сферата на образованието да нахлуе духът на модерното време, но не и не, драги ни господин Премиер, Вас продължават да Ви плашат, че ако направите истинска реформа в образованието, щяла, моля ви се, да настъпи вселенска катастрофа: как можете да се връзвате толкова наивно на лъжите на борещите се единствено за своите кресла паразитиращи властващи бюрократи?! Нима, драги г-н Премиер, и Вие самият искате българското образование да е нещо като фабрика за обезличностяване (иначе казано за затъпяване, за опростачване, за морално разложение!) на българската младеж?! Кой Ви упълномощи да продължавате тази политика на практика след като дори и в управленската програма на собствената Ви партия от кумова срама са казани нищо не означаващи приказки, че сте щели били да се борите за модерно и отговарящо на нуждите на живота образование на младежта?!

Да, ама не, на практика Вие поддържате гибелната агония на системата, която отдавна самият живот е отрекъл, с което съсипвате бъдещето на нацията ни; не, ние, небезразличните граждани няма как да Ви позволим този произвол, тази убийствено тъпа и безотговорна политика! Ето, предупреждаваме Ви най-отговорно: или направете нещо позитивно и добро в сферата на управлението на образованието, или направете ония промени, които самият живот изисква, или мигновено се махайте от поста си щом като самият Вие и Вашата партия сте се оказали пречка пред просперитета на свидното ни отечество! Тази е дилемата, този е изборът пред Вас, ала това нещо едва ли може да стигне до съзнанието Ви щото и Вие самият, това прекалено ясно Ви личи, сте напълно дрогиран от властта, стигнал сте дотам, че сте станал напълно неадекватен на нуждите на страна, на държавата и на нацията – и по тази причина сте станал главна пречка пред изстрадания и заслужен от гражданите просперитет! (Друг е въпросът, че благодарение на Вашата изцяло деморализираща нацията ни власт и народът, сиреч гражданите, са станали напълно безразлични, деморализирани, обезверени, апатични, бездейни, по тази именно причина, а именно, че гражданите, народът, демосът не си изпълняват ролята, и вий, властващите, сте се разпищолили толкова, сте станали изцяло вредни и опасни за бъдещето на страната!)

Бяхме длъжни да Ви кажем тия неща, все някой трябваше да Ви каже тия истини, ето, казваме Ви ги, изпълняваме си дълга, не че вярваме, че ще се вслушате в нашите думи, казахме, даваме си сметка, че дотам сте зомбирани от властта, че самият Вие стенете под тежестта на заблудите си че на власт можете да си правите каквото Ви скимне; естествено, ще платите цялата цена за тази крещяща безотговорност, за това невиждано безхаберие! (Народът пък ще плати цялата цена за това, че още ви търпи – и не ви е изринал вече там, където Ви е мястото!)

Да се върнем на тъй лудешкото писмо на г-жа Началничката на пловдивското РУО, което е сюблимно по наглостта си: понеже чиновниците в РУО, молим ви се, били много заети, немало възможност вече да определят нова дата за нашата среща, за откриването на предложената от нас "кръгла маса" по реформирането на образованието в Пловдив и Пловдивско (в което в последните години се случиха невиждани в цялата вселена административно-властнически ексцесии, простотии и идиотщини!), а и дори нямало вече възможност срещата да се проведе в удобното за нас време след работа (след 17.30 часа), понеже морните чиновници от РУО трябвало непременно да отмарят по това време от титаничния си труд! И на това основание г-жа Началничката предлага на нас, небезразличните граждани, казано откровено, да й се махаме от главата, да идем по дяволите или на кино, сиреч да не пречим на тъй сладката идилия на нищонеправенето, в която от десетилетия изнемогват подвластните й неуморни труженици от РУО-Пловдив (има такива сред тях, които се мъчат и изнемогват "от непосилен труд" поне... три десетилетия вече, да има и такива титани!!!).

С две думи казано, г-жа Началничката си позволява да се гаври с нас, гражданите, пренебрегвайки факта, че ний като данъкоплатци й плащаме заплатата със собствените си пари, такова безцеремонно нагло поведение, г-н Министре, как ли трябва да бъде наказано?! С интерес ще очакваме Вашата реакция, г-н Министре, имайте предвид, че с наши представители г-жа Киркова и на живо се е отнасяла по безцеремонно груб начин, тя тотално се е объркала в представите си защо е на този пост, молим да й помогнете да излезе от този чисто емоционален в основата си управленски ступор и да снемете от крехките й плещи тъй непосилното бреме на властта! Този е нашият най-добронамерен съвет, ний прекрасно знаем, че Вие няма да го послушате – стига г-н Премиерът да не дръпне собственото Ви ушенце, което също знаем, че той нема да направи, по причина на което очакваме промяна към добро да настъпи едва когато цялата тази аморална гмеж, дето се е настанила в управлението на многострадалната ни държава, бъде изрината от недоволството на спящите все още и изнемогващи от малоумие и от наивност български "граждани".

Толкоз и по този въпрос, мислим, че се разбрахме напълно, без да си кривим душата Ви казахме каквото трябваше, вие пък правете каквото щете, имате пълното право да си счупите съвсем главите, което именно и ще е добро за България и за народа; виждате ли, че историята и животът пак си знаят работата, точно тях никога няма как за надхитрите, независимо от това, че наистина се извъдихте големи терикати (само дето го нема майсторът за тъпите Ви тарикатщини!)?!

Уважаеми г-н и г-жо омбудсмани на Пловдив и на България, знаем добре, че и Вие здравата треперите за постовете си, по тази причина нищичко и не очакваме от Вас; ний знаем, че Вие просто няма как да сте герои и да имате геройско поведение след като целият смисъл на пребиваването Ви във властта е запазването на службицата. По тази причина е напълно обяснимо Вашето тъй ирационално и вредно за нацията и страната поведение, които си позволявате без каквато и да е скрупул в последните години. (Казаното се отнася за г-жа Манолова, не за Вас, уважаема заместила я на поста госпожо!) Тъжно е, че в многострадалната ни държавица нещата бяха доведени до такъв печален край, но за жалост и това трябваше да доживеем да видим; но ние с това няма да се примирим никога! По тази причина и пишем писмото си. Нашата плаха надежда е повече хора да го прочетат и белким поне малко от малко осъзнаят глобалната причина за всичко: безразличието на гражданите, техният непукизъм, тяхната безотговорност, пълното неразбиране на това що е свобода от страна на народа-страдалец е главната причина за всичко!

Да, всеки народ си заслужава управниците – и е достоен за своето правителство, по думите на великия философ Хегел. Деморализираният безотговорен за собственото си бъдеще народ има разпищолили се тотално управници, които ще го подложат на такива изпитания, че народът най-сетне да си намери похитения акъл! Да, от ума си патим най-вече, не от нещо друго, това важи и за човеците, и за общностите, за нациите също без никакво изключение. Непростимо е цял един народ да пребивава в малоумие или в слабоумие, такъв лукс никой народ по света не смее да си го позволи. Ний, българите обаче, нерядко учудваме света – щот, повтарям, сме големи тарикати! И по тази причина се мъчим да прецакаме и себе си дори! Е, успяваме и в това, както виждате...

Властващите в РУО-Пловдив с несрещаната си арогантност ни призовават към протести и към уличен натиск! Щом не умеят да комуникират нормално и човешки, както ние им го предложихме, ще им се наложи да срещнат нашия оправдан граждански гняв! Ние не само ще бъдем на протестите, които всеки миг ще избухнат, но и ще бъдем в първите редици на борците за свобода и просперитет. Защото добре знаем, че извор на просперитета е тъкмо свободата. А пък истината е това, което ни прави свободни. Казвайки някои простички истини в това свое писмо, ние работим за делото по освобождаването на съзнанията от тъй коварните заблуди, от догмите, които тровят живота ни – и съсипват бъдещето ни.

Г-жа Киркова пък, която си позволи да се погаври по толкова грозен начин и то тъкмо защото й предложихме разумен начин за решаване на натрупалите се през периода на нейното властническо безхаберие проблеми искаме да кажем, че тя скоро ще усети специфичната форма на граждански натиск, до която тя лично ни принуди да прибегнем поради, повтарям, несрещаната арогантност, която си позволи. Вашата недиалогичност, уважаема госпожо Киркова, ще се стовари върху Вас – и ще платите цялата цена за този лукс. Просто сте се объркала твърде много в представите си за времето, в което живеем. Там Ви е главният проблем. Отмина епохата на безнаказаното комунистическо презрение към личността и към гражданите, живеем в епохата на тъй неприятната Ви демокрация! Опитайте се да осъзнаете поне това...

До нови срещи! Ако трябва всеки ден ще се срещаме докато емоциите и предубежденията, от които страдате, не бъдат съкрушени с наша – и с Божията най-вече – помощ! Призовавам всички граждани в Пловдив, които се самовъзприемат като небезразлични, да подложат на всекидневен натиск властващите в РУО-Пловдив – с оглед да им помогнем да разберат на кой свят живеят! Просто се иска от вас, уважаеми съграждани, да отидете в кабинета на г-жа Киркова (или на някой от нейната тъй многолюдна чиновническа свита!), да смутите малко нейния (техния) душевен рай, да оскверните административното блаженство, произлизащо от нищонеправенето!) и да й кажете какво мислите за поведението на подведомственото й РУО (станало спирачка на прогреса в образованието!) и също така да разкажете какво мислите за безкрайно тежките проблеми в пловдивското образование, в пловдивските училища, превърнали се в безконтролни мутренски владения на разпищолилата се директорска мафия! (Ако има директори, които с поведението си са извън този въпросният мутренски манталитет, нека те не ни се обиждат за употребените изрази, явно е тогава, че думите ни не се отнасят за тях!) Това се иска само. Кажете каквото мислите, изпълнете си гражданския дълг, пък да става каквото ще.

3 окт. 2019 г.

С УВАЖЕНИЕ: (Николай Димов, упълномощен от групата на небезразличните граждани да води кореспонденцията с институциите)

НАСТОЯТЕЛНО ИСКАНЕ ПОД ФОРМАТА НА ОТВОРЕНО ПИСМО

До г-н Румен Радев, Президент на Република България,

До г-н Бойко Борисов, Министър-Председател на Република България,

До г-н Красимир Вълчев, Министър на образованието и науката,

До г-жа Янка Такева, Председател на СБУ,

До доц. д-р Ана Джумалиева, председател на Комисията за защита от дискриминация,

До доц. д-р Диана Ковачева, омбудсман на България,

До г-жа Ирена Т. Анастасова, народен представител,

До г-жа Иванка Киркова, Началник на РУО-Пловдив,

ДО МЕДИИТЕ

НАСТОЯТЕЛНО ИСКАНЕ ПОД ФОРМАТА НА ОТВОРЕНО ПИСМО

от група български граждани, небезразлични към проблемите на образованието

Уважаема г-жо Началник на РУО-Пловдив,

Най-напред се обръщаме към Вас защото се чувстваме длъжни да Ви зададем няколко необходими въпроса, на които държим да получим смислен отговор лично от Вас; в контекста на тези въпроси нашето по-нататъшно изложение ще получи длъжната яснота и пълнота:

1.) Защо не казахте на нас своите претенции към нашите отворени писма, а се обърнахте към… прокуратурата и то, забележете, в момент, в който ние водим (дори и лице в лице!) нашите така мъчителни преговори около началото на работата на инициираната от нас кръгла маса по реалната демократизация на пловдивското образование?

2.) Коректно ли е според Вас такова едно поведение след като Вие не само скрихте, че сте дала своя сигнал до прокуратурата срещу нас, по-специално срещу упълномощения да води кореспонденцията ни г-н Николай Димов, млад човек, спрямо когото Вие, при нашите срещи, демонстрирате своята нескривана симпатия?

3.) Давате ли си сметка как се почувства г-н Димов след като разбра за Вашия сигнал до прокуратурата, в който Вие, предполагаме, искате спрямо него и нашата група на небезразличните граждани да бъдат приложени някакви репресивни и наказателни мерки с оглед да ни затворите устите, да ни принудите да млъкнем?

4.) Нима г-н Димов във Вашите очи е нещо като „престъпник”, който заслужава да бъде строго наказан? Kакво „престъпно” нещо е направил той, та го дадохте на прокуратурата, нима е престъпление това, че той, а и ние, стоящите зад него, чисто и просто честно и открито сме казали какво мислим, как възприемаме Вашето управление?

5.) Давате ли си сметка какво показва тази Ваша инициатива да дадете г-н Димов на прокуратурата, т.е. фактически да го набедите, да го оклеветите, че е извършил „престъпление”?! Нима такова едно поведение на управник може да се синхронизира с нашето демократично време, в което колкото повече гражданите са небезразлични и активни, толкова повече те изпълняват своята незаменима с нищо роля за укрепване на нашата млада, но съвсем непрокопсала българска демокрация и слабото ни гражданско общество?

6.) Можете ли да си представите какъв огромен стрес причинихте на млад човек като г-н Димов с това, че го дадохте на прокурор и фактически го обвинихте, че е „престъпник”? Та той наистина за първи път е поставен в такова едно крайно несправедливо и обидно положение – да бъде без вина виновен?

7.) Давате ли си сметка, че заради подобно отношение на самозабравили се властващи персони стотици хиляди млади хора, наши сънародници, напуснаха страната и се принудиха да живеят в емиграция, знаете ли това, че и г-н Димов, в дните, след като разбра, че сте го дала на прокурор, започна да говори, че в „такава страна” не си струва да живее и да пропилява живота си, т.е. започна да казва, че и за него се очертава един изход в създалата си ситуация, а именно ТЕРМИНАЛ 2 на Софийското летище?

8.) Ще поемете ли отговорността за прогонването на г-н Димов от свидното ни отечество – та заради Вас лично той да се скита немил-недраг някъде далеч зад пределите на България?

9.) Вашият подход към г-н Димов нима не го проявявате и в отношението си към всички останали граждани, с които общувате, имаме предвид също така и ученици, учители, родители, директори на училища също?! Това, че Вие очевидно залагате на принудата, на репресията, на насилието, на неуважението на правото на личността да има своя различна от Вашата позиция, не говори ли за това, че Вие се държите не просто странно за съвременните условия, но и се изявявате като гореща привърженичка на стария, тоталитарен, ретрограден, авторитарно-волунтаристичен, командно-административен, по същество комунистически манталитет, т.е. – без неудобство се афиширате като ръководител и управленец, който страда от непоправим идейно-ценностен и нравствен дефицит, правещ го напълно неадекватен на съвременните условия?

10.) Нима смятате, че в България ще се върне и възроди онази нетърпима атмосфера на ненавист към личността и свободата, към правата на човека, която ние, по-възрастните, си спомняме от тъй отвратителните времена на комунизмо-социализма? Вие нима сте привърженичка на този така фатално негативен за просперитета на страната ни антидемократичен управленски стил?

11.) В такъв случай какво търсите на мястото, което заемате, за което изискванията по закон са съвсем други, директно противоположни на изповядваните от Вас лично недмократични убеждения? Не е ли признак на елементарно достойнство щом като имате такива възгледи, несъвместими с функцията Ви на ръководител на пловдивското образование в тъй неприятните Ви съвременни и демократични условия просто сама спешно да си подадете оставката?

Още много подобни въпроси можем да Ви зададем, но се ограничаваме само с вече зададените. Това са въпроси за размисъл. Задаваме Ви ги за Ваше добро. И заради тях ли ще ни дадете на прокуратурата и ще искате незабавни наказателни санкции?! Или е направо по-добре полицията да ни арестува и да ни изпрати всичките в концлагер, та да замълчим завинаги, та завинаги да не можем вече да нарушаваме властническия Ви комфорт?

С тия наши въпроси ние Ви показваме силното си безпокойство по повод на това, че Вие без капка неудобство си позволихте на дело да демонстрирате манталитет, в корена си несъвместим с Вашия статут на управник на толкова важната образователно-възпитателна сфера на демократичната ни държава! Ще се радваме да ни известите за позицията си открито, без фалш и лицемерие, защото на думи Вие твърдите, че сте демократка, ала ето, на дело, се оказа, за жалост, че това не е истина!

Уважаеми господин Президент на Република България,

Уважаеми господин Министър-Председател,

Уважаеми господин Министър,

Уважаема госпожо Председател на СБУ,

Уважаема госпожо Председател на Комисията за защита от дискриминация,

Уважаема госпожо омбудсман на България,

Уважаема госпожо народен представител,

Най-настоятелно искаме оставката (незабавното уволнение) на г-жа Началника на РУО – Пловдив г-жа Иванка Киркова. Аргументите ни за това наше искане са следните:

1.Доказано безхаберие (крещяща безотговорност!) към истински важното в сферата на образованието на младите: години наред с поредици от жалби, доклади, апели, възвания, предложения и прочие ние, небезразличните граждани (а преди създаването на нашата група това правеше г-н Ангел Грънчаров, учител по философия и гражданско образование, репресиран и уволнен от съвсем самозабравила се представителка на ръководеното от г-жа Киркова ведомство!), поставяме най-тревожни, не търпящи никакво отлагане проблеми в сферата на управлението на образованието в Пловдив и областта, а г-жа Киркова не направи абсолютно нищо по посока на смисленото, разумното, справедливото решаване на проблемите, напротив, нейната основна роля беше да се труди най-всеотдайно за "замитането под килима" на същите тия съдбовно важни проблеми!

2.) Неприкрита привързаност към недемократичния, авторитарен, репресивен манталитет, недиалогичност, непрекъснато бягане от смисления, плодотворен, ефективен демократичен дебат: последният най-екстравагантен пример в това отношение е съвсем ирационалното поведение на г-жа Киркова, която си позволи в нарочна жалба до прокуратурата (!!!) да се оплаче от... г-н Николай Димов, упълномощеният от групата на небезразличните граждани да води кореспонденцията ни с институциите, защото, молим ви се, се била "почувствала застрашена" от нашите жалби и предложения, видите ли, тези наши жалби, критики и предложения били смутили нейното спокойствие, нейната управленска идилия и блаженство, т.е. душевният й комфорт на безконтролна властница! Този неин изблик на нескривана жажда за репресии е демонстрация на вопиюща неадекватност спрямо задълженията на заемания от нея отговорен държавен пост и показват, че г-жа Киркова е жертва, бихме си позволили дори да кажем, е робиня на един прекалено остарял, вехт, ретрограден, анахроничен тоталитарно-терористичен подход, от което следва, че тя наистина няма нужните качества да бъде съвременен и достоен ръководител на пловдивското образование! Вместо да ни е благодарна за това, че имаме добрината да й посочваме грешките, недъзите, пропуските и недостатъците в нейната така деликатна и отговорна ръководна дейност, тя иска тия, които й оказваме тази добрина, да бъдем репресирани, да бъдем подложени на наказателно преследване; дълбоко сме убедени, че човек с такива демодирани разбирания и с изцяло неверни ценности не само че не може да изпълнява ефективно и по подобаващия начин своята отговорна управленска работа, но и като продължава да стои на поста си, всекидневно нанася непоправими вреди на пловдивското образование.

3.) Изцяло погрешен управленски стил и подход: пример за това е как г-жа Киркова по недопустимо грозен начин уволни директорката на ОУ "Пенчо Славейков" г-жа Екатерина Делинова, която беше обвинена в какви ли не грехове, беше подложена на преследвания, на злотворния терор на безчет наказателно-репресивни акции-проверки и прочие, само и само да й бъде отмъстено заради това, че е дръзнала да критикува височайшата властница, позволила си е да се държи не като нейна безропотно изпълняваща прищевките й слугиня! Тук ние констатираме, че в отношението си към г-жа Делинова началничката на пловдивското образование приложи изпитания метод за напълно незаконна разправа с инакомислещите, който под вещото й ръководство беше, така да се каже, проверен и „патентован” от неуморната и тъй своенравна директорка на пловдивската ПГЕЕ ("ТЕТ Ленин"), която по досущ същия откровено тоталитарен начин се разправи с дългогодишния учител по философия и гражданско образование в това училище г-н Ангел Грънчаров, само защото последният си позволяваше да я критикува публично, да й изтъква грешките, да прави новаторски предложения за промяна, за реална демократизация на отношенията в училищната общност и пр. 

Да бъдат опрасквани, да бъдат уволнявани личностите, имащи по-високи изисквания и по-развито съзнание за дълг и отговорност, т.е. да бъдат подлагани на управленски терор другояче мислещите учители и директори (доколкото изобщо ги има тия последните особено!) е категоричен признак за това, че в сферата на пловдивското образование се е настанил и утвърдил един чужд на духа на образованието като висша интелектуална дейност чисто мутренски подход; ако не се реагира подобаващо спрямо тези рецидиви на уродливия авторитаризъм, пловдивското образование ще продължи да затъва в несвършващата криза, агония и катастрофа! (Друг пример за безпрецедентно грозно уволнение на успешен директор е уволнението на директорката на ОУ "Георги Караславов" в гр. Първомай г-жа Тонка Будакова!) 

4.) Г-жа Киркова си позволява да проявява недопустимо високомерие в общуването си с гражданите, винаги когато представител на нашата група на небезразличните граждани отиде при нея, за да постави някакъв проблем, тя заявява, че ще му отдели "само 2 или 5 минути", опитвала се е да разговаря с нас... на прага на кабинета си (!!!), проявява двоен стандарт или аршин в отношенията с гражданите, към тия, които не са "от нашите", си позволява да се държи грубо и предизвикателно, даже и към представителите на медии, които са правдолюбиви и опозиционно настроени (като Пловдивската обществена телевизия), се държи дискриминационно, отхвърля всеки опит за диалог, тя не желае открито да каже  какво мисли пред обезпокоената от поведението й общественост (най-вероятно се страхува от ония въпроси, които "правилните медии" никога няма да й зададат!), пречи за вярното информиране на гражданите по заплетените управленски казуси, дължащи се на неспособността й да управлява, за сметка на това обаче сервилничи пред въпросните "правилни медии" и т.н.

5.) Г-жа Киркова, по нашето дълбоко убеждение, е податлива на неправомерни задкулисни влияния, което оказва пагубен ефект върху вземането на управленските й решения: пример за това е необяснимата власт, която има върху нея директорката на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин", която години наред си позволяваше по безпрецедентно грозен начин да се разправя с авангардно мислещия, творчески настроен и новаторски работещ учител по философия г-н Ангел Грънчаров, и – забележете! – правеше тия властови изстъпления на несрещан административен произвол и терор под благия, всичко прощаващ поглед на г-жа Началника на РУО-Пловдив! Даже когато въпросната директорка си позволяваше да прави съвсем недопустими най-вече от морална гледна точка неща (примерно даде г-н Грънчаров на частен съдебен изпълнител независимо от това, че той вече се беше напълно доброволно издължил – когато трябваше да върне присъдените съдебни разноски), г-жа Киркова не направи нищо за да възпре произвола и гаврите върху този български учител. Нещо повече, след като г-н Грънчаров беше изгонен от ПГЕЕ, г-жа Киркова, злоупотребявайки с властта си по напълно недопустим начин, направи нужното не само той фактически да бъде лишен от преподавателските си права и да бъде остракиран от пловдивското образование, но същото да бъде сторено и с неговата съпруга, също учителка (при това с две магистратури, по начална педагогика и английски език!), и двамата вече трета година са принудително държани в ужасните, в кошмарните условия на репресивната безработица – без средства за елементарно съществуване!

Г-жа Киркова не се трогна от безброя писма, жалби, възвания, апели и пр., писани и изпращани й от какви ли не хора и организации в защита на г-н Грънчаров и съпругата му, не, спрямо това учителско семейство беше осъществена недопустима за съвременните демократични условия репресия, застрашаваща не само здравето, но и живота на г-н Грънчаров и на неговата съпруга. Само по този пункт, а именно принудителното държане в умишлена репресивна безработица на едно учителско семейство с оглед да бъде отмъстено на изявения безкомпромисен борец за промяна към добро в образователната система е достатъчно основание г-жа Киркова да загуби мълниеносно поста си (разбира се, че никой от подчинените й директори не смее да назначи на работа г-н Грънчаров и г-жа Грънчарова – защото ако го стори рискува да си навлече страшния божествен гняв на царствената височайша управничка!)

6.) Най-голямата ни претенция спрямо г-жа Иванка Киркова има чисто морално естество: не може да бъде съвременен ръководител, при това именно на сфера, имаща чисто духовен, образователно-възпитателен, културен, личностно формиращ характер, човек, който има толкова несъвременни, остарели възгледи за живота, за отношенията между хората, за начините, по които трябва да бъде управлявано пловдивското образование и прочие; г-жа Киркова има съвсем сгрешена базисна представа за това що е власт, как следва да се управлява (коренът на думата "у-прав-ление" и именно "право"!), как може и как не може да се разговаря с гражданите; в съвременни условия, за разлика от мнението на г-жа Киркова, ние, гражданите, не сме не сме, няма как да бъдем пасивна, безсловесна и инертна маса, както на нея се чини, че трябвало да бъде, ние сме личности и граждани със съответните права, сред които правото да критикуваме управляващите е не просто наше право, а е наш дълг, е наше задължение, е наша първа по значение отговорност!

Г-жа Киркова обаче явно изпада в ужас, когато срещне човек и гражданин, за когото думата "достойнство" не е празен звук – и тогава мигновено започва да мисли как да му отмъсти за това, че той не се държи като смирен роб или като слуга, кланящ се пред нейния висок властнически пиедестал; и тогава първото, за което тя се сеща, е да даде този гражданин на... прокурор!

Уважаема г-жо Такева,

Наградихте г-жа Киркова за „най-добър началник на РУО”, и в тази връзка ние се чувстваме длъжни да кажем следното:

Наградена е г-жа Киркова, както се обосновахте, защото "винаги откликвала на всеки сигнал", подаден обаче – забележете! – само от СБУ; и проблемът "винаги намирал решение", стига обаче да е подаден само от СБУ! За сигнали, подадени от други организации и от личности това не се отнася.

Иначе казано, г-жа Киркова е наградена за това, че обслужва единствено интересите на тия, които са "от наште", същевременно слабо я вълнуват проблемите на ония хора, които не са "от наште". Както и да го погледнем, това пак е стереотип, характерен за мутренско-мафиотския манталитет. Държавата ни, види се, е затънала в този порочен манталитет, което е логично: "Като си избрахте мутра да ви управлява, не се чудете изобщо, че държавата ви стана мутренска; мутрите само това могат, да се държат по мутренски начин!". Това са думи на Татяна Дончева, не наши.

Честито на г-жа Киркова, която от пет години кажи-речи всеки ден е призовавана от г-н Грънчаров и от групата на небезразличните граждани да решава някои от най-важните, горещи, даже парещи въпроси на демократизацията на отношенията в пловдивското образование, а тя прави всичко, което й е по силите тези проблеми да бъдат „заметени под килима”, сакън, да не нарушим властовия комфорт на тези, които са "от наште". В този смисъл тя наистина заслужава тази награда, нищо че във връчването й тъкмо на нея има дълбок ироничен смисъл. Нима, г-жо Такева, си мислите, че не разбираме най-важното: че СБУ с връчването на тази награда удари мощно си рамо на подкрепа на намиращата се в крайно тежко положение своя бюрократично-властваща сестра: г-жа Киркова напоследък има доста проблеми от най-различно естество, чуваме, че Икономическа полиция я разследва за някои нередни неща, които изглежда е вършила, ето, като й връчват тази награда, вие, нейните събратя и сестри си въобразявате, че ще я спасите от наказания – пък майната му, дето се вика, на закона! Какви "закони", каква "законност" и какъв, опази, Боже, "морал" може да има в страна, която неслучайно вече всички наричаме МУТРОЛАНДИЯ?!

От една седмица групата на небезразличните граждани е обявила граждански протест, едно от исканията на който е оставката на "най-добрата началничка на РУО" в свидното ни отечество. За една седмица г-жа Киркова не показа и най-малко желание да се свърже с нас и да покаже известна готовност за диалог. (В замяна на това тя обаче крайно експедитивно ни даде на прокурор, апелирайки да бъдем репресирани – щото, молим ви се, не й се кланяме ниско доземи: както това правят другите, било директори на училища, било учители!)

Другото ни искане е за започване на инициираната от нас "кръгла маса" по реалната демократизация, която очевидно изобщо не е по вкуса на г-жа Киркова, на нея, както виждаме, е по вкуса именно сюреалистичната, гротесковата, нереалната "демократизация", "демокрацията", която е само "за наш‘те", а за останалите – тях кучета ги яли!

Ето поне за тия немаловажни неща г-жа Киркова трябва незабавно да се прости с отговорния си пост. Ние тук не желаем да вземаме отношение към твърденията, намерили място в медиите относно това, че г-жа Киркова имала някакви корупционни прегрешения и прочие – понеже вярваме, че оправомощените компетентни органи ще си свършат, да се надяваме, най-качествено работата, с оглед истината най-после да бъде постигната и защитена. Понеже уважаваме законността, правото и личното достойнство, се осланяме на най-вече на презумпцията за невиновност – и затова по този пункт смирено ще замълчим.

Ще се надяваме нашият сигнал и нашето искане да срещнат загрижено отношение спрямо изложеното в този документ у всички Вас, уважаеми дами и господа, благодарение на което вярваме, че в предела на пълномощията си ще сторите нужното, така че  представените управленски аномалии и извращения в пловдивското образование най-после да престанат!

19 декември 2019 г., Пловдив

С УВАЖЕНИЕ: (Николай Димов, упълномощен от групата на

небезразличните граждани да води кореспонденцията с институциите)

ПРИЛОЖЕНИЕ, което следва да се смята за органична и неделима част от горния документ:

Ще разпита ли прокуратурата всеки небезразличен гражданин, та началничката на пловдивското образование г-жа Киркова да му скрои едно хубаво отмъщение?

вторник, 17 декември 2019 г.

 

Госпожа Мария Василева, която е от нашата групата на небезразлични граждани още от основаването й, е написала свой коментар или отзив във връзка с информацията, че Ники Димов, упълномощен от нашата група да води кореспонденцията й с институциите, беше даден на прокурор от началничката на РУО-Пловдив г-жа Иванка Киркова, най-свежата лауреатка на наградата "Най-добър началник на РУО" (Вижте коментара й ето тук: Кой е главният виновник за всичките безобразия и беззакония на властниците в свидното ни отечество?). Публикувам коментара й отделно та да стигне до повече хора:

Не са разбрали още тъй много люде, че комунизмът си отиде навсякъде по света! Толкова изостанала в това отношение е родната ни страна, че на повечето хора им идва от срам сами да си напишат некролог, за да нямат повече вземане-даване с наглеци и мутри.

Това беше при социализма, преди 40 години: да живееш, ползвайки непрекъснато познати и връзки и така да заемеш и ползваш доживотно място, което не е за теб и не си заслужил. Първата работа на родните властници е да се обвържат с по-високостоящите, на базата на сервилничене, взаимни услуги и кучешка вярност. После избират старателно по-нискостоящите според същите критерии, командват ги, следят ги щателно и ако не са верни до гроб, ги отстраняват. Всичко трябва да изглежда перфектно, критика не се търпи изобщо.

За съжаление при всички работодатели у Нашенско е възприет този стил.

Животът и кариерата на всеки човек зависи изцяло от работодателя. Няма на кого да се оплаче човек при това навръзване на всички инстанции.

Така, казаното дотук всеки в България го знае. Няма защо да се прави някой управляващ, че е изключение. Та, ГОСПОЖО Киркова, Вие не сте изключение. Вие имате същия сплотен колектив, какъвто има и ТЕТ "Ленин". Вие треперите да не обидите някой от МОН и управляващата партия, в тесни връзки сте и с директорите на училищата.

Това показват действията Ви. Не, няма никаква изненада за никого. Стига вече сте се преструвала. Българите не са толкова прости, колкото си мислите вие във вашия широк "приятелски" кръг. Същия кръг, който съсипания български народ нарича "навързани като свински черва". Не търпи системата на образованието някой да критикува, да иска да промени нещо, да разсъждава като нормален човек дори е забранено. Пречат ви небезразличните, не искате някой да ви контролира и да ви казва как изхвърлихте Ангел Грънчаров само защото е кадърен и нормален. Затова във всяко отношение сме закъсали, заради навързаните свински черва. Като при социализЪма.

Продължавайте да убивате талантливите и сънародниците си, учители, деца... та нали така е било толкова често в българската история, какво толкова?! Нищо ново под българския небосвод. Всички знаем какво става тук, няма нужда да се крие нещото, което направихте. Всичко е толкова прозрачно! Помислете върху това дали може чрез вашето навързване като свински черва да прикриете грешките. Ах, колко меко се изразих! За престъпленията ви става дума!

Хайде сега поразпитайте за всеки небезразличен за да скроите заедно един хубав план на отмъщение. Че нали при нас отмъщенията са важни за вашето спокойствие, абе също като в турски сериал, ще отмъщавате, ха така, да има ред, що да не убием някой, дето ни пречи, какво толкова?!

Мария Василева

Освен това смятам, че нашият "Картаген" – масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! – е крайно време да бъде разрушен...