Какво отворено писмо изпратихме до една християнска хуманитарна организация и до медиите?

Здравейте, уважаеми г-н Димитров,

Един гражданин от Адвентната църква в Пловдив ни съобщи за Вашата организация и така ни даде надежда, че Вие можете да помогнете за решаването на един много труден казус, който от години (чрез медиите, най-вече Пловдивската обществена телевизия) занимава обществеността на град Пловдив, ала, за жалост, до този момент, въпреки усилията ни, не можахме да намерим никакво решение. Много ще се радваме, ако си координираме усилията, ако си обединим силите и най-сетне го решим задоволително. За да разберете за какво става дума Ви изпращаме едно наше отворено писмо до известния ютюбър Слави Клашъра, в което ние описахме въпросния казус; правим това защото няма смисъл отново и отново да описваме все същото; молим да ни извините за което, надяваме се, че няма да изтълкувате това като неуважение! Ето линк към това наше отворено писмо, от което можете да се информирате за какво става дума (това писмо е публикувано в нашия блог, затова, молим, не се учудвайте на заглавието му!):

ДАЛИ ПОСЛАНИКЪТ НА ДОБРОТО В ГРАДА НА ДОБРОТО СЛАВИ ДЪ КЛАШЪРА ЩЕ ИМА ДОБРИНАТА ДА НАПРАВИ ЕДНО ДОБРО ДЕЛО?

(Излишно е да казваме, че Посланикът на Доброто г-н Клашъра не обърна никакво внимание на нашето писмо, той се престори, че такова писмо не е получавал (въпреки че му го изпратихме три пъти!) и сметна, че е по-благоразумно да си замълчи!) 

Ще сме Ви много благодарни ако Вие не постъпите като него и след запознаването си с казуса ни съобщите как гледате на проблема, каква е Вашата позиция, можете ли с нещо да помогнете и т.н.?

Молим, помогнете да спасим 89-годишната баба Марийка!

Желая Ви хубав ден!

С УВАЖЕНИЕ: Георги Тодоров,   упълномощен от групата на небезразличните граждани да води кореспонденцията с институциите

Моралната страна трябва ли да бъде водеща в отношенията в училищните общности - или може да бъде елиминирана заради някакви чисто прагматични съображения?

Налага се да дадем линк към ето тази публикация в блога на г-н Ангел Грънчаров, понеже в нея се поставя важен по нашето убеждение проблем за дискусия (можете да кажете какво мислите било в коментарите в неговия блог, било тук!):

Първата вляво е инж. Камелия Стоянова, новата директорка на ПГЕЕ "ТЕТ Ленин", временно-изпълняваща длъжността засега, която беше първа помощничка на прочутата бивша директорка на това някога славно училище Стоянка Анастасова

Приятели ми се обадиха и ме помолиха да се свържа с активистите на групата на небезразличните граждани и да ги посъветвам да не даваме ход на отвореното писмо на небезразличните граждани до новото-старо ръководство на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин"; аргументът на моите приятели (бивши учители в училището!) е: (Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ)

Кога свещениците ще излязат от тъй греховния си материалистично-печалбарски унес и ще си поемат ролята на духовни водачи на народа?

До всички граждани на Пловдив

До Негово Светейшество Неофит, митрополит Софийски и патриарх Български

До Негово Високопреосвещенство Николай, Митрополит Пловдивски

До инж. Борислав Стаматов, омбудсман на Пловдив

ДО МЕДИИТЕ

Кога свещениците ще излязат от тъй греховния си материалистично-печалбарски унес и ще си поемат ролята на духовни водачи на народа?

Отворено писмо от групата на небезразличните граждани

Уважаеми дами и господа пловдивчани,

Ваше Светейшество,

Ваше Високопреосвещенство,

Нашият съгражданин и активист на нашата общност г-н Ангел Грънчаров, учител-дисидент и еретик спрямо системата на образованието, поради което остракиран от нея, философ и виден наш гражданин (водещ на предаванията "На Агората с философа Ангел Грънчаров" и "Изкуството да се живее" по Пловдивската обществена телевизия и твърде активен блогър и ютюбър) тези дни излезе с една интересна инициатива, която ние, след бурни обсъждания, решихме да подкрепим - и да я представим на Вашето внимание. Пак след много разисквания решихме просто да прикрепим към това наше отворено писмо текста, с който г-н Грънчаров представя своето предложение, което, знае ли се, нищо чудно да е било вдъхновено от самия Бог (знаем, че творчеството, както учеше още великият Платон, е нещо като "Божествен бяс", то по начало е Божия потенция, поради което няма как ние, човеците, да сътворим нещо значимо без това същото Божие вдъхновение; тия неща Вие, убедени сме, ги разбирате значително по-добре от нас, затова простете за волността че казахме тия думи именно Вам!). Ето и самия текст:

Каква щура идея роди тази заран болното ми съзнание?

Моля ви, кажете ми дали не съм полудял, ама честно ми кажете; защото вижте каква идея ми се яви тази заран, може самият Бог да ми я праща, а може тя да е продукт и на болното ми съзнание, това не знам, вие преценявайте:

Вчера с един небезразличен гражданин посетихме Католическите гробища в Пловдив за да прелеем гробовете, да запалим свещички и да почетем нашите неотдавна починали приятели, и двамата отишли си от този свят много млади: учителят по история Неделин Бояджиев и Любен Воденичаров, изявил се в последните години като най-активен участник в дискусиите на гражданите, провеждани в ефира, в програмите на Пловдивската обществена телевизия - и на Гражданския Дискусионен клуб, който ние, небезразличните граждани, провеждахме доста време. Сторихме това, и на двата гроба постояхме докато изгорят свещите; още там в главата ми започна да витае мисълта, че комай нищо не правим за да почетем подобаващо тия наши достойни граждани, които си отидоха от този свят толкова без време. А тази заран в главата ми се роди и съвсем завършената идея, ето я, можете смело да я коментирате, не се притеснявайте, няма да ви се обидя ако ме наречете чистосърдечно не иначе, а че съм полудял, че съм се побъркал; ако нещо е истина, аз никога няма да ви се обидя, дори и да ме касае пряко; значи предлагам:

1.) Да напишем отворено писмо до пловдивския владика Николай с предложение той лично да предложи на заседание на Светия Синод Любен Климентов Воденичаров да бъде обявен за светец в една от следните категории: мъченици, изповедници, безсребреници, праведници, благоверни, юродиви. Да, смятам, че той заслужава да бъде почетен по този начин от църквата, че беше мъченик и праведник, който много е страдал, дотолкова, че беше облагородил духа си до крайна степен; при него също така се изповядваха много хора и той им даряваше благодат (това нещо съм го почувствал безброй пъти лично!); беше благоверен, вярваше в Бога с една чиста и неподправена вяра, благодарение на която имаше невероятна, направо чудодейна сила на духа; беше безсребреник, живееше изключително скромно, а и поучаваше и другите да живеят така; също така той сам предрече смъртта си, заяви не само на родителите си, но и на моя милост, че влизайки в болницата, той жив от нея няма да излезе, което и стана; умря с мъченическа смърт, в ужасните условия на Пловдивската Инфекциозна болница и пр. Заслужава да бъде обявен било за мъченик, било за праведник, било за светец, било за блажен, не знам, не разбирам точно от тия неща, нека учените старци от Светия синод да преценят точно за какъв.

2.) Пред очите ни в Пловдив се случва едно чудо, ала ний не умеем да го изтълкуваме и разберем: 89-годишната баба Марийка (Иванова), която също се отличава с благ характер, обича твърде много животните (птички, котки, кучета, и те също много я обичат, но понеже от хората добро не е видяла, се е привързала най-вече към животните!), вярваща в Бога е; аз лично имам чувството, че е Божий човек, че е избрана от Бога за да може самият Бог да ни изнесе някакъв важен нравствен урок и да ни изпита доколко изобщо сме човеци; Той, Бог, по тази причина пази баба Марийка, грижи се за нея, дава й здраве, въпреки че тя живее в толкова ужасни условия, че според законите на природата и на науката (и хигиената, и вирусологията и пр.) отдавна трябваше да е умряла и да беше вече забравена, да, ама тя е жива, въпреки че живее при ужасни условия, без вода, без ток, без нищо, месеци (и години!) наред спа на тротоара на улицата (!!!), но не настина, на я хвана пневмония, оцеля, очевидно е, че това без Божията намеса не е възможно, щото противоречи на всички природни закони, явно тук е налице чудо, аз поне така мисля ако не съм се побъркал окончателно де! Ето, и баба Марийка, от гледна точка на казаното, заслужава да бъде провъзгласена за Божий човек, било за мъченица, било за праведница, било за светица, било за блажена, не знам, не разбирам точно от тия неща и затова и тук нека учените старци от Светия синод да преценят точно за каква.

3.) За горкия Неделин Бояджиев какво да кажа: той беше всеотдаен и много талантлив учител по история, раздаващ се всецело на учениците си, които много го обичаха; беше също така безкрайно добър и праведен човек, с него съм ходил на манастир и знам добре, че той в сърцето си също имаше една чиста вяра в Бога; а умря от ужасна болест, която го сполетя веднага след изритването му по безкрайно грозен начин от пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин", да, той беше изритан от това училище така грозно, че след това направо рухна здравословно, няколко години прекара по болниците, току-излезе от болница и пак влезе, така няколко години, последните години беше предимно в болница, от болестите беше увредено така жестоко сърцето му, че в крайна сметка, след няколкогодишно мъчително боледуване той издъхна. За Неделин дали да пишем до владиката със същото предложение да бъде обявен за мъченик, праведник и светец не знам, нищо не пречи да опитаме, но онова, което знам със сигурност, е следното: длъжни сме да пишем до ръководството на ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" ако не да излезе с инициатива училището да носи неговото име, то поне един кабинет в училището, в който той е преподавал, да бъде наречен на името му, при това там да се сложи паметна плоча, та учениците в бъдните години да знаят каква забележителна личност, какъв прекрасен човек някога е учителствал в това училище, да знаят и точните години, в които той е учителствал там и пр.

Това са ми предложенията. Това, че баба Марийка не е починала още, но я предлагам да бъде провъзгласена официално за Божий човек, какъвто тя, безспорно, е, означава, че и нейната неминуема мъченическа смърт може по този начин да бъде предотвратена; предполагам, ако баба Марийка бъде обявена официално за блажена, за мъченица, за Божий човек и пр. едва тогава Кметството, да се надяваме, ще се размърда и нещо ще направи за нея с оглед да я спаси, да предотврати неминуемата й гибел, която, убеден съм, предстои съвсем скоро, предвид кошмарните условия и обстоятелства, в които баба Марийка е принудена да живее. (Стане ли светица или блажена, или мъченица, тогава баба Марийка, така да се каже, ще стане... звезда, което пък ще позволи на видния и тъй велик наш ютюбър Слави Клашъра и той да й помогне с нещо, щото знаем, че той само със звезди разговаря, под достойнството му е да обръща внимане на обикновени, на незвездни особи - както се убедихме в последните месеци, откакто го молим да помогне малко на бабата, но той се прави на изоглавен и се преструва, че нищо нито е чул, нито е видял!) Не знам, но понеже съм напълно отчаян относно нейното положение, ето, в крайна сметка този изход можа да изобрети моята болна глава; аз казах каквото трябваше, пък вий сами решавайте луд ли съм, за връзване ли съм, за трепане ли съм, само за насмешки ли съм, само за оплюване ли съм или трябва и нещо по-сериозно да бъде приложено спрямо мен с оглед омиротворяването на народопопулацията, която аз така грозно всяка сутрин буня и будя; да, будя и буня ви усърдно, но вий не се поддавате, нали така, как пък ще се изложите да се поддадете на моите усилия, зер, тарикати сте, не може вас човек така лесно да ви подведе или прецака...

Хубав ден ви желая! Неделя е, нека да е благодатен този ден за вас!

Дотук е текстът на г-н Грънчаров. Позволяваме си към него да прибавим само ето това:

Първо, Ви молим да ни извините, че не си дадохме труда да редактираме въпросния текст и да го натамъним за новата цел; но не направихме това защото добре знаем, че като изключително интелигентни личности Вие в своите души сами можете да преформирате смисъла, а и също така, че няма да изтълкувате нашата волност като неуважение; напротив, изключително много Ви уважаваме! И затова решихме просто да се приведем тук текста на първоизточника, щото, както казахме, нищо чудно той да е именно Боговдъхновен, да ни прощава Господ ако несправедливо намесваме тук Неговото име!

Няма да скрием, че с интерес очакваме Вашата реакция по поставения тъй важен за гражданите на Пловдив, пък и на цяла България казус! Убедени сме, че решението Ви ще бъде истински мъдро и справедливо!

Прочее, да добавим само две неща, които касаят два отдавна висящи и чакащи своето решение въпроси: 

1.) Не е ли крайно време да канонизирате Апостола на българската свобода Васил Левски, не е ли срамота, че този велик герой и мъченик за свободата на свидното ни отечество все още не е обявен за светец?

2.) Докога ще търпите този срам за народа, за България и за Българската Православна Църква, а именно църквата със златните кубета, която се намира в центъра на София, зад сградата на Народното събрание, да носи името на някакъв псевдо"светец" и княз на една чужда за България и доказано враждебна на свидното ни отечество имперска сила - именно Русия?

И един призив си позволяваме да отправим най-сетне: 

Уважаеми синодални старци (тази дума употребяваме в израз на уважението си към всички Вас!), не е ли време да направите нужното за това щото Българската православна църква да излезе от агонията си, което значи: свещениците да излязат от тъй греховния си материалистично-печалбарски унес и да си поемат ролята на духовни водачи на народа?

Ще Ви бъдем признателни да разберем решенията на Светия Синод на БПЦ и по тия два-три крайно належащи за решаване казуси.

26 септември 2022 г.

С УВАЖЕНИЕ: Георги Тодоров, упълномощен да води кореспонденцията ни с институциите

Как новото ръководство на ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" възнамерява да се реваншира, да изкупи вината на предишното?

До г-на Антоанета Пакова, Началник на РУО - Пловдив

До инж. Камелия Стоянова, вр.изп.дл. директор на ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" - Пловдив

До инж. Борислав Стаматов, омбудсман на Пловдив

ЗА СВЕДЕНИЕ: До проф. Сашо Пенов, Министър на образованието и науката

ДО МЕДИИТЕ

Как новото ръководство на ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" възнамерява да се реваншира, да изкупи вината на предишното?

Отворено писмо на групата на небезразличните граждани

Уважаема г-жо Началник на РУО - Пловдив,

Уважаема г-жо вр.изп.дл. директор на ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" - Пловдив,

Уважаеми г-н омбудсман на Пловдив, 

Първо желаем да поздравим г-жа Камелия Стоянова със заемането на длъжността директор на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин", засега само временно, но ние сме дълбоко убедени, че тя ще спечели и евентуален конкурс за директор и ще заеме длъжността и за постоянно! Желаем й нови славни успехи на това нелеко и доста трънливо поприще!

Г-жо Стоянова, обръщаме се към Вас с плахата надежда, че Вие, за разлика от предходницата си на този пост (известна с многогодишното си гробовно мълчание; тя би следвало съвсем заслужено да бъде вписана в Книгата на рекордите ГИНЕС за това, че мълча стоически и не отговори на нито едно от отворените писма, които ние, пък и други граждани сме й писали; да, майната му на закона, предписващ, че длъжностните лица трябва в надлежния срок да отговарят на всички запитвания, сигнали, жалби, предложения и пр. на гражданите; специално за г-жа Стоянка Анастасова, както е известно, законите съвсем не важат!), та значи надяваме се, че Вие ще ни отговорите на това първо наше писмо до Вас; ние сме горещи привърженици на диалога, на демократичните дебати, на дискусиите - и точно затова от години се мъчим да помогнем на длъжностните лица най-вече в образованието да осъзнаят простата истина, че без разговори, без дебати, без спорове и пр. няма не само демокрация, но няма и най-простата човечност. Простете за дългото изречение, в което едва се вместиха нашата мисъл и емоция, но от това трябва да заключите, че доста ни е накипало, дето се казва, от пословичната недиалогичност на Вашата иначе тъй миловидна (само на външен вид, т.е. заблуждаващо) предходница на този отговорен пост.

Искаме като начало да Ви поставим някои изключително важни по нашата преценка въпроси, на които, пак да повторим, се надяваме да ни отговорите в надлежния срок, разбира се, за тази цел може да се консултирате и с уважаемите г-жа Пакова и г-н Стаматов, които също са свидетели до какви ужасни поразии води недиалогичността на предходницата Ви (ами доведе до това, че се видяхме принудени заради нейната "мълчаливост" години наред да занимаваме с казуса "ПГЕЕ ТЕТ Ленин" всички висшестоящи инстанции и то почти цяло десетилетие (!!!), точно колкото продължи нейното тъй епично и сюрреалистично господство в това иначе славно и престижно в миналото учебно заведение. Както и да е де, този период от съществуването на ПГЕЕ "ТЕТ Ленин", да се надяваме, е вече само печално минало; дано е така, което зависи и от Вас, но що се отнася до нас, ние няма да допуснем да продължите тъй скандалните й традиции; и тъй, за прегледност, яснота и краткост ще поставим въпросите си като ги номерираме:

1.) Ние не сме запознати с Вашата програма за развитие на училището, с която кандидатствахте в директорския конкурс, е, можем донякъде да си представим какви са Вашите представи (като изхождаме от това, че сте дългогодишна няма свидетелка на това, което вършеше г-жа Анастасова!), но все пак понеже, като данъкоплатци, сме силно заинтересувани от това какво планирате да е бъдещето на ПГЕЕ "ТЕТ Ленин", искаме да Ви помолим: можете ли вкратце с няколко изречения да очертаете основните идеи от програмата си за развитие на училището? (Убедени сме, че да се държат в пълна тайна и секретност програмите на участниците в конкурса за директори е една твърде глупава идея на МОН, една от многото; напротив, ние, данъкоплатците, ние, гражданите, ние, родителите имаме пълното право да знаем що за хора кандидатстват за ръководители на финансираните от нашите данъци училища, какви са техните представи и идеи, за какво те се борят и пр.!)

2.) Как оценявате предходния 12-годишен период от развитието на училището, имате ли някакви забележки към стила на ръководство на предходницата Ви, към епичните подвизи, които тя дръзна да извърши? (И за които с право говори не само целият  наш град, но и в страната ни тя се прочу като никой друг директор, а имаме основания да смятаме, че е по широкия свят е доста известна!)

3.) Като свидетелка и участничка във всички ексцесии, които дръзна да осъществи предишната директорка, имате ли сега, от дистанцията на времето, известни съжаления за това, че сте имала неблагоразумието да я подкрепяте тъй безрезервно, да й помагате всеотдайно? Не Ви ли минава мисълта, че ако сте проявила тогава известна смелост да й се противопоставите, то тогава пораженията за имиджа на училището може би щяха да бъдат значително по-малки?

4.) Спомняте си как г-жа Анастасова без капка съжаление опраска, уволни и изгони от училището доста учители, които по някакъв начин я дразнеха, имаме предвид забележителни учители като инж. Жак Асса, Мина Ветренска, Иван Блянтов, Калин Христов, Неделин Бояджиев, Ангел Грънчаров, Бойка Борисова, Ваня Искрова и др.; в тази връзка искаме да Ви попитаме: смятате ли, че това е било в интерес на качественото обучение на учениците, за доброто на учениците ли тя си позволи да извърши тези тъй смущаващи наказателни акции, или те се дължат само и единствено на личната й неприязън към тия наистина забележителни личности? (Зер, както е известно, на училищния небосклон има място да свети само едно слънце: това на "любимата на целия сплотен колектив" директорка, опази Боже там да грее и некое друго слънце, което да засенчи нейното тъй царствено директорско величие!)

5.) За законни и правомерни ли оценявате тези всичките наказателно-репресивни акции спрямо по-видните и некомформистично настроени учители, как според Вас те се отразиха на морално-психологическия климат, на атмосферата в училищната общност, дали не я отровиха, а, как мислите по този, предполагаме, не съвсем приятен Ви въпрос?

6.) Най-мащабни по размаха си (и по зловредността си!) бяха репресиите, терора, термоза, предхождащи тъй епичните опрасквания-уволнения на титулярния и дългогодишен учител по философия и гражданско образование в ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" Ангел Грънчаров, за което Вие лично имахте неоценима заслуга (ведно и с безценната помощ на инспекторката по философия от РУО-Пловдив г-жа Антоанета Кръстанова!); по този пункт искаме да Ви запитаме само това: според Вас лично човечно ли постъпи г-жа Анастасова като по толкова грозен мутренски начин опраска този учител - и така несправедливо го обвини, че е "пълен некадърник", че "няма качества да бъде учител", че "не става за учител", как Ви звучат тези нейни "аргументи" сега, след като мина толкова много време? Допустимо ли е да се постъпва така с един учител и то от ръководител на учебно-възпитателно и личностно-формиращо обществено заведение? Давате ли си сметка за това как то повлия на учениците, родителите, гражданите, които, благодарение на публикациите на г-н Грънчаров в блога му, де факто станаха свидетели на тези толкова абсурдни, според духа на нашето демократично и напреднало време, и то до степен, че всичко сякаш стана пред очите на всички, т.е. тайната и истината не бяха скрити от никого?

7.) Давате ли си сметка за това как се отразиха на здравето му всички тия унижения и тъй кошмарни гаври, които г-н Грънчаров се наложи да преживее? Давате ли също така сметка за всички ония щети от всякакво естество, които г-жа Анастасова му причини - за да задоволи своята тъй бесовска омраза към този учител, към тази личност и към този гражданин? Известно ли Ви е, че друг такъв един учител, изгонен от училището по не по-малко несправедлив начин, имаме предвид г-н Неделин Бояджиев, така преживя тази несправедливост, че веднага след това здравето му рухна дотам, че няколко години той прекара по болниците, в крайна сметка се увреди сърцето му така, че той преди няколко месеца в крайна сметка почина - и то съвсем млад? Допускате ли, че г-н Грънчаров до този момент все още е жив само и единствено благодарение на Божията помощ и благоволение - защото според природните закони той отдавна трябваше да е издъхнал (неговото сърце също е тежко болно и наистина ние оценяваме като чудо това, че е още жив!); пишем така, защото знаем добре, че Вие се славите като дълбоко вярващ в Бога, като религиозен човек, но се питаме в тази връзка: не се ли разкайвате поне малко за това, което заедно с г-жа Анастасова сторихте не само на г-н Грънчаров, но и на покойния вече Неделин Бояджиев, един прекрасен учител и човек, който Пловдив и България загубиха толкова млад?!

8.) В тази връзка тук искаме да цитираме какво г-н Грънчаров писа тия дни в блога си по казуса около изгонването на Неделин Бояджиев от ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" (то е откъс от публикацията със заглавие Каква щура идея роди тази заран болното ми съзнание?): 

"3.) За горкия Неделин Бояджиев какво да кажа: той беше всеотдаен и много талантлив учител по история, раздаващ се всецело на учениците си, които много го обичаха; беше също така безкрайно добър и праведен човек, с него съм ходил на манастир и знам добре, че той в сърцето си също имаше една чиста вяра в Бога; а умря от ужасна болест, която го сполетя веднага след изритването му по безкрайно грозен начин от пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин", да, той беше изритан от това училище така грозно, че след това направо рухна здравословно, няколко години прекара по болниците, току-излезе от болница и пак влезе; така няколко години; последните години беше предимно в болница, от болестите беше увредено така жестоко сърцето му, че в крайна сметка, след няколкогодишно мъчително боледуване, той издъхна. За Неделин дали да пишем до владиката със същото предложение да бъде обявен за мъченик, праведник и светец не знам, нищо не пречи да опитаме, но онова, което знам със сигурност, е следното: длъжни сме да пишем до ръководството на ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" ако не да излезе с инициатива училището да носи неговото име, то поне един кабинет в училището, в който той е преподавал, да бъде наречен на името му, при това там да се сложи паметна плоча, та учениците в бъдните години да знаят каква забележителна личност, какъв прекрасен човек някога е учителствал в това училище, да знаят и точните години, в които той е учителствал там и пр.) 

Държим да заявим, че нашата общност на небезразличните граждани изцяло застава зад предложението на г-н Грънчаров в ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" да бъде направено нужното за да бъде увековечена паметта на учителя по френски език и по история Неделин Бояджиев. В тази връзка искаме да Ви запитаме: какво мислите за предложението му да бъде увековечена по някакъв начин паметта на този забележителен учител? Вие като директор на ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" смятате ли да направите нещо в тази посока?

9.) В друга една своя публикация със заглавие Каква благотворна и благодетелна акция предлагам на гражданите, съзнаващи се като небезразлични? г-н Грънчаров излиза с друга, не по-малко интересна и хубава инициатива, която ние, небезразличните граждани, изцяло подкрепяме, заставаме зад нея сякаш инициативата е наша (г-н Грънчаров е наш активист и е нещо като инкубатор на идеи; нищо чудно самият Бог да му внушава някои от идеите, знаем, че философите в това отношение са нещо като "Божии галеници", щото са, както е известно, слуги, прислужници или поне клисари в Храма на Истината, завеждан или управляван от самия Бог!); ето този момент, по който държим да получим от Вас подобаващата информация:

"...  тогава ще поискаме, в качеството си на граждани, това същото училищно ръководство не само да поеме вината за това, че е ощетило учениците, че е навредило на тяхното пълноценно обучение по толкова важен предмет като философията (и гражданското образование), т.е. в крайна сметка е нанесло невъзвратими щети на тяхното идейно, личностно, духовно развитие. ..." 

По този пункт държим да Ви уведомим, първо, че ние сме готови заедно с г-н Грънчаров да дойдем в училището във време, удобно за Вас и нас (ще се радваме в отговора си да посочите кога предлагате да се проведе срещата ни!) за да разговаряме по толкова важния проблем, поставен по-горе и, второ, ще се радваме също така в отговора си по този пункт писмено да изложите своята аргументация по ето този въпрос, пак се принуждаваме да цитираме, щото г-н Грънчаров го е казал много добре, ясно и точно:

"... Може ли да ни даде доказателства, че опраскването на Ангел Грънчаров, титулярния учител по философия, изритването му от училището по толкова грозен начин (с мотива, че въпросният учител е "пълен некадърник", че "не става за учител", че "няма качества да бъде учител", да, точно с тези възтъпи мотиви ме уволни нейната предходница, на която сегашната директорка, прочее, активно помагаше в опраскването ми!) е довело в крайна сметка до действително повишаване на качеството на обучението на учениците по философия и по гражданско образование, т.е. е довело до позитивна промяна, до промяна към добро; може ли новата директорка да обоснове един такъв извод, да ни убеди, че опраскването на учителя Грънчаров е било наистина само в интерес на качественото обучение на учениците? 

Смятайте, че ние Ви задаваме този въпрос и държим да задоволите интереса ни по него с достатъчно добре аргументиран отговор; съжаляваме, че Ви затрудняваме, но какво да се прави, директорската корона, така да се каже, не е лека...

10.) Понеже много въпроси са се натрупали (та нали цели 12 години предишната директорка стоически мълча, как няма да се натрупат толкова много недискутирани и пределно важни въпроси?!), ще се принудим това свое изложение да го завършим с ето този "последен" въпрос (за този съвсем начален етап от дискусиите ни, които се очертават да бъдат продължителни и трудоемки, но за сметка на това пък благодатни, оживотворяващи, да, този мухъл, тази мъртвина в общуването с предишната директорка е крайно време, в духа на времето, в което живеем, да бъдат премахнати завинаги!):

Как новото ръководство на ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" възнамерява да се реваншира, да изкупи вината на предишното - ако това изобщо е възможно? 

Спираме дотук. Като начало тези въпроси не са малко. Упрекват ни, че нашите писма са прекалено дълги, обстоятелствени, досадни, такива, че администраторите само пренебрежително ги поглеждат преди да ги хвърлят в коша за боклуци; но ние ги пишем така неслучайно, а с умисъл, който разбиращите хора разбират без никакви обяснение; ще се радваме Вие да сте от тях.

В завършек искаме да Ви опишем една картина, която преди малко се яви в съзнанието на един от нас, като ни я сподели, ние се развълнувахме твърде много; тя, разбира се, е съвсем фантастична, нереална, но пък знае ли се, самият живот в тъй приказната страна Мутроландия е тъй фантастичен, илюзорен, абсурден, сюрреалистичен, че в нея няма невъзможни неща; та този наш приятел с хептен развинтена фантазия ни разказа преди малко следната картинка, която му се присънила ненадейно (предаваме разказа му със свои думи и от наше име, т.е. присвояваме си откритието му!):

Значи, представете си, позвънява се в апартамента на горкия г-н Грънчаров (той, не знаем дали знаете това, за да не умре от глад в тия години, в които Вие с г-жа Анастасова царувахте в ПГЕЕ "ТЕТ Ленин", се видя принуден да работи като охранител, като нощен пазач: защото бившата директорка спази обещанието си да направи така, че той, пък и съпругата му, да не могат повече да си намерят работа в нито едно училище!), както и да е, значи звъни се на входната врата в апартамента на г-н Грънчаров, съпругата му отива да отвори, отваря и какво да види: Вие, г-жо Стоянова, пременена и мило усмихната, носите... бъклица с вино (пък може и с люта ракия, знаем ли, не сме я опитвали!?), а до Вас се кипрят неколко от по-видните представителки на тъй монолитно сплотения около любимата си директорка (и предишната, и сегашната!) учителски колектив; тя, уплашена, ви пита какво искате, а Вие казвате, че искате да говорите с г-н Грънчаров; той идва, а Вие му казвате: "Г-н Грънчаров, сплотеният колектив на ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" осъзна, че с Вас постъпихме грозно и подло, ето, идваме да Ви се извиним за стореното, молим да ни извините, пийнете в знак на прошка от таз бъклица, накичена със здравец и бръшлян, и също така Ви молим да се върнете в училището ни като титулярен учител по философия и гражданско образование - пък макар и само за една година - колкото време Ви остава до пенсия!"; казвате значи това, а горкият г-н Грънчаров, като вижда невероятната сценка, от изненада се хваща за сърцето, пада на пода и... издъхва! (Както, знаете, тия дни издъхна горкият доц. Антоний Гълъбов в стола на почивната станция, в която е бил поканен да изнася лекция на прокурорите от цялата страна!).

Тази наистина фантастична сценка ни разказа нашият приятел с хептен развинтена фантазия, за когото на моменти си мислим, че е напълно луд (но това да си остане между нас!). Е, ние се видяхме принудени да Ви я разкажем, сами не знаейки защо точно постъпихме така...

Но здраве да е де: та нали с тази наши отворени писма ние сме до такава степен новатори, че измисляме нов жанр в литературата, а г-жа Анастасова е толкова добра литераторка, че сега, като е пенсионерка и разполага с толкова много време, нищо не й пречи да опише нашето откритие и така най-сетне да напише своята втора, тъй дълго чакана да се роди, книга; убедени сме, че тази нейна книга ще стане бестселър, подобно на първата й книга! Да е жива и здрава дълги години да си харчи тъй хубавата пенсия!

И тъй, със затаен дъх очакваме Вашата реакция - и Вашият, евентуално, да се надяваме, отговор! Щото липсата на отговор ще значи, че сте решила твърдо да продължите управленския курс на предходницата си, който нали видяхте докъде я доведе (от това писмо, имащо смисъла на епитафия на управлението й, можете да почерпите богата информация в отговора си на този поне въпрос?!)?

26 септември 2022 г.

С УВАЖЕНИЕ: Георги Тодоров, упълномощен да води кореспонденцията ни с институциите

Може ли човешки ум да обхване тъй разноликата дейност на неуморната активистка на партия ГЕРБ и видна труженичка на буренливата нива на пловдивското образУвание г-жа Стоянка Анастасова?

До г-н Здравко Димитров, Кмет на Пловдив

До г-н Георги Стаменов, Кмет на Район "Централен", Пловдив

До г-на Антоанета Пакова, Началник на РУО - Пловдив 

До инж. Борислав Стаматов, омбудсман на Пловдив 

ДО МЕДИИТЕ

Може ли човешки ум да обхване тъй разноликата дейност на неуморната активистка на партия ГЕРБ и видна труженичка на буренливата нива на пловдивското образУвание г-жа Стоянка Анастасова?

Отворено писмо на групата на небезразличните граждани

Уважаеми г-н Кмет на Пловдив,

Уважаеми г-н Кмет на Район "Централен", Пловдив,

Уважаема г-жо Началник на РУО - Пловдив,

Уважаеми г-н омбудсман на Пловдив, 

С нескриван интерес и с огромно любопитство научихме защеметилата ни новина, че сте наградил някои пенсиониращи се директори на училища, намиращи се територията на район "Централен" в град Пловдив, сред които и тъй славната и световно-известна директорка на пловдивската ПГЕЕ, известна все още сред пловдивчани (по нейна заслуга!) като "ТЕТ Ленин" г-жа Стоянка Анастасова. В блога на г-н Ангел Грънчаров (който именно ни съобщи тъй приятната новина!), в публикацията под заглавие За какво ли кметът на район "Централен" в Пловдив е наградил световно-известната директорка на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин"? открихме и един важен по наша преценка въпрос, който искаме да Ви отправим съвсем официално - надявайки се на честен отговор, а именно въпроса:

За какво ли кметът на район "Централен" в Пловдив е наградил световно-известната с тъй буйните си (и затова толкова епични!) геройства директорка на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин"?

Той, г-н Грънчаров, там е имал добрината да представи своите предположения за Ваша евентуална мотивация в отговора, с оглед да Ви облекчим в отговора (за изготвянето на който би следвало да използвате и огромната експертна помощ на г-жа Началника на РУО-Пловдив!) ние изцяло се присъединяваме към тях, позволявайки си да добавим само един нов, обобщаващ аргумент към тях, именно този, който ни се налага да поставим в списъка на г-н Грънчаров под номер 7 (макар че той може би заслужава да бъде на 1-во място!):

7.) Дали пък г-жа Анастасова не е наградена за своята самоотвержена преданост към политиката на партията, която я удостои с честта на директорства, именно политическа партия ГЕРБ, за което тя се отблагодари с това, че с безжалостна ярост прогони от "своето" училище (знаем, че по време на властването на ГЕРБ всички държавни и общински учреждения се превърнаха в мафии, управлявани по напълно мутренски начин!) всички до един опозиционно настроени на авторитаризма на управлението на ГЕРБ (и нейния собствен такъв!) и демократично мислещи учители и служители и, респективно, назначаваше на учителски места не само верни, проверени, доверени кадри на младежкото ГЕРБ (и на присъдружните й партии, изпълняващи ролята на патерица!), но и кадри на немладежкото ГЕРБ, списъкът тук е дълъг и затова ще си го спестим, в резултат на което в кадрово отношение пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" заприлича на нещо като партиен клуб на ГЕРБ (и дори като чисто и просто на мафия!)?

И понеже си заслужава тук списъкът да бъде цялостен, и понеже споделяме предположениета на г-н Грънчаров и най-вече за Ваше удобство, публикуваме и тук неговия списък с въпроси ведно с нашия току-що формулиран обобщаващ аргумент:

Може би тя беше наградена от въпросния кмет за това, че:

1.) Направи нужното да запази в съзнанието на пловдивчани тъй свидното име "Ленин" в наименованието на училището - като извоюва с всички сили училището да няма нов свой патрон, който с авторитета си да "изчегърта" името на толкова кървавия и бесен болшевишки вожд?

2.) Или че е рекордьорка по правенето на многогодишни ремонти (и ползването от съответните субсидии за съвсем други цели!) на материалната база на ПГЕЕ "ТЕТ Ленин", примерно физкултурният салон на училището се "ремонтира" вече 12 години, а на "ремонта" още не се вижда краят?

3.) Или пък защото се изживяваше за яростна охранителка на тъй ретроградната командно-бюрократична, централизирана, авторитарна и по този начин напълно социалистическа по естеството си система на "образование", в резултат на което погуби тъй голямата и заслужена слава на училището, постигната по време на нейните предходници на този същия пост, примерно славата, завоювана от тъй новаторски и либерално мислещия директор инж. Венелин Паунов, Бог да го прости?

4.) А може би тя заслужи това признание с възкресяването и консервирането в училището на тъй свидната, но съвсем пагубна в съвременните условия атмосфера на морална деградация, на подмазване пред директорката-владетелка и господарка, на лицемерие, на толериране на доносниците и прочие злотворни рудименти на миналото?

5.) Дали пък тя не заслужи тази своя награда с това, че успя на да реприсира, да опраска, да уволни, да изрита от училището по най-грозен мутренски начин всички ония учители, които се опитаха да противодействат на тези гибелни явления, да запазят достойнството си като личности и учители? (Тя, примерно, опраска, изрита и уволни  по грозен начин учителите инж. Жак Асса, Иван Блянтов, Мина Ветренска, инж. Ваня Искрова, инж. Калин Христов, Ангел Грънчаров, Бойка Борисова и пр., и постави в ужасните условия на тежки нравствени компромиси учители като инж. Атанас Атанасов, Стефан Кралев, Тодорка Копривленска, Георги Тодоров и мн. други, които се принудиха да мълчат, да понасят гаврите, да платщат ужасно висока нравствена цена, само и само да оцелеят някак до пенсия!)

6.) А може би е заслужила наградата си защото по типичния мутренски начин успя да раздели учителите на "наши" и "ненаши", т.е. на приближени до тесния кръг (велможи, облагодетелствани с какво ли не, примерно с редовни пътувания в чужбина за сметка на бюджета на училището!) и на "ония, другите - или останалите", които трябваше само безмълвно да работят, опитвайки се да съхранят поне малко от миналата слава и авторитет на училището и то именно в условията на насилие, на триумфиращ бюрократизъм, на аморализъм, на имитации на учене, обучение и образование, на пропаганда на "успехите", на произвол, на беззакония, на терор, на тормоз над авангардно и новаторски мислещите учители?

7.) Дали пък г-жа Анастасова не е наградена за своята самоотвержена преданост към политиката на партията, която я удостои с честта на директорства, именно политическа партия ГЕРБ, за което тя се отблагодари с това, че с безжалостна ярост прогони от "своето" училище (знаем, че по време на властването на ГЕРБ всички държавни и общински учреждения се превърнаха в мафии, управлявани по напълно мутренски начин!) всички до един опозиционно настроени на авторитаризма на управлението на ГЕРБ (и нейния собствен такъв!) и демократично мислещи учители и служители и, респективно, назначаваше на учителски места не само верни, проверени, доверени кадри на младежкото ГЕРБ (и на присъдружните й партии, изпълняващи ролята на патерица!), но и кадри на немладежкото ГЕРБ, списъкът тук е дълъг и затова ще си го спестим, в резултат на което в кадрово отношение пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" заприлича на нещо като партиен клуб на ГЕРБ (и дори като чисто и просто на мафия!)?

Уважаема госпожо Начилник на РУО-Пловдив,

Ще се радваме да подпомогнете г-н Кмета в подготовката на неговия отговор, който нищо не пречи да бъде общ, тъй като под шапката на ръководеното от Вас ведомство се извършиха всичките тези епични безобразия на г-жа директорката на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин". Разбира се, нашият списък е непълен, тъй като едва ли човешки ум може да схване и обхване тъй многообразната дейност на толкова трудолюбивата активистка на политическа партия ГЕРБ и видна труженичка на толкова буренливата нива на пловдивското образУвание г-жа Стоянка Анастасова.

Приятно изготвяне на отговора Ви желаем! Ще го очакваме с нескриван огромен интерес!

21 септемврий 2022 г.

С УВАЖЕНИЕ: Георги Тодоров, упълномощен да води кореспонденцията ни с институциите

ДОКОГА, МАЛОДУШНИЦИ, ЩЕ ПРЕНЕБРЕГВАТЕ КАТАСТРОФАТА В БЪЛГАРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ?!

ДО ВСИЧКИ БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИ

До г-н Румен Радев, Президент на Република България

До г-н Кирил Петков, съпредседател на ПП "Продължаваме промяната"

До г-н Асен Василев, съпредседател на ПП "Продължаваме промяната"

До г-н Бойко Борисов, Председател на ПП "ГЕРБ"

До г-н Христо Иванов, съпредседател на коалиция ДЕМОКРАТИЧНА БЪЛГАРИЯ

До г-н Атанас Атанасов, съпредседател на коалиция ДЕМОКРАТИЧНА БЪЛГАРИЯ

До г-жа Корнелия Нинова, Председател на БСП

До г-н М.Карадайъ, Председател на ПП "ДПС"

До г-н Костадин Костадинов, Председател на ПП "Възраждане"

До г-н Станислав Трифонов, лидер на ПП "Има такъв народ"

ДО МЕДИИТЕ

ДОКОГА, МАЛОДУШНИЦИ, ЩЕ ПРЕНЕБРЕГВАТЕ КАТАСТРОФАТА В БЪЛГАРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ?!

Нещо като манифест към гражданите и партиите - от групата на небезразличните граждани

Уважаеми дами и господа български граждани,

Уважаеми г-н Президент на Републиката,

Уважаеми лидери на основните политически партии,

Уважаеми дами и господа главни редактори на медии,

Отново сме в навечерието на новата учебна година. Обръщаме се към всички вас защото сме силно обезпокоени от следния потресаващ факт, на който обаче никой не обръща внимание: българското образование се намира от години в катастрофално състояние, а малцина са тези, на които им пука, които са разтревожени, които не само съзнават тежкото положение, но и правят нещо за намирането на изход от него; комай всички са се примирили с катастрофата, а пък образователните дейци са стигнали дотам в падението си, че черпят облаги и ползи от нея! И още един крайно обезпокоителен факт: в програмите на всички до една политически сили за образованието се говорят общи приказки, които свидетелстват, че нито една партия няма ясна стратегия и програма за надмогване на кризата и катастрофата, т.е. за коренна и дълбока промяна, за истинска реформа на българското образование, за поставянето му на нови начала! Най-страшни са катастрофите, които масово не се съзнават - и против които никой няма намерение да се бори.

Ние, небезразличните граждани, сме общност, която обаче не стои със скръстени ръце и от години води тежка, но обречена битка за реална, дълбока, истинска промяна в българското образование, за непосредственото и практическо РЕАЛНО ДЕМОКРАТИЗИРАНЕ, ДЕКОМУНИЗИРАНЕ, ЛИБЕРАЛИЗИРАНЕ, сиреч за МОДЕРНИЗИРАНЕ на отношенията в конкретните общности, занимаващи се с образование, с обучение, с възпитание, с личностно формиране на младите хора на България. Ние знаем добре, че коренната, същностна промяна може да бъде направена единствено от тези, които са жертвите на господстващата у нас ретроградна, крайно консервативна, волунтаристична, авторитарна, бюрократично-командна, противочовешка, сиреч, с една дума казано, съветско-комунистическа по характера и същината си система, т.е. истинската промяна може да бъде направена единствено отдолу, от учителите, учениците, родителите, гражданите; но за да е успешна такава една реформа тя трябва да бъде съчетана с решителния отказ на държавата от тоталното господство над тази толкова фина, крехка, по естеството си чисто духовна човешка дейност, т.е. за нейния успех трябва да е налице политическа воля от страна на управляващите - стига те, разбира се, да съзнават колко фатално важна, съдбовна е тази промяна. За жалост това сякаш съвсем не се съзнава, това реформаторско съзнание почти липсва, за съжаление, у нашите водещи политици, които определят дневния ред на държавния живот. Даже реформаторските сили, имаме предвид ДЕМОКРАТИЧНА БЪЛГАРИЯ и ПРОДЪЛЖАВАМЕ ПРОМЯНАТА не са показали нужното съзнание и решимост да започнат тази велика битка за промяна в българското образование, която съвсем няма да е лека. 

Да, няма да е лека, напротив, ще е много тежка точно по тази причина: липсва както съзнание, така и воля, така и готовност за решителни всекидневни действия, които при това да овладеят, дето се казваше едно време, "народните маси", имаме предвид човешките общности, занимаващи се с образование и възпитание, това са училищните и университетските, академичните общности, това са както учителите, така и учениците, така и мениджърите (директорите), а най-вече родителите, гражданите. Безразличието, пагубната апатия, безволието са овладели всички, фаталното примирение е парализирало решимостта и е заслепило толкова много хора - ако не броим "лудите глави", еретиците, дисидентите спрямо остарялата, негодна система, но това, за жалост, са единици (примерно учителите Теодосий Теодосиев и Ангел Грънчаров), които обикновено биват подлагани на какви ли не унижения от арогантната, самозабравила се, пълновластна образователна бюрокрация, която има една-единствена грижа: да брани монополното си положение, властта, господството и привилегиите, облагите си. Тук, разбира се, не можем да опишем изцяло тъй печалното и трагично състояние на това, което наричаме "образователна система" у нас, по тази причина си позволяваме да ви отпратим да се запознаете с ония добре премислени, обосновани, изстрадани идеи на човека, който ни вдъхновява, който, така да се каже, е наш духовен водач, става дума за учителя-дисидент и еретик спрямо системата, философа Ангел Грънчаров, имаме предвид ето тези негови книги, съдържащи неговата фундаментална по значимостта си концепция за коренна, същностна, дълбока и истинска промяна в българското образование:

ИДЕИ ЗА ЕДНА НОВА ФИЛОСОФИЯ И СТРАТЕГИЯ НА ОБРАЗОВАНИЕТО В БЪЛГАРИЯ

ИСТИНСКИЯТ УНИВЕРСИТЕТ

ИСТИНСКИЯТ УНИВЕРСИТЕТ-2 (Приложения)

Горещите проблеми на образованието и възпитанието на младите: ПРЕПОДАВАНЕТО

Горещите проблеми на образованието и възпитанието на младите: ДИСЦИПЛИНАТА

БОЛНИЧЕН ДНЕВНИК

Ние не сме тухли в стената! (Есета за освобождаващото образование)

VERITAS ODIUM PARIT...

Изследвания върху състоянието на нравите в едно училище (В контекста на общата ситуация на българския живот)

Документално допълнение на моите "Изследвания върху състоянието на нравите в едно училище"

Изкуството да си учител

Експеримент по свобода

За НЕздравомислието

За духовните неща с българска специфика

ПРОМЯНАТА В ОБРАЗОВАНИЕТО (Как се прави демократично училище?)

ДНЕВНИКЪТ НА УЧИТЕЛЯ-БУНТАР

Реформа на НЕобразованието

УЧИЛИЩЕ ПО СВОБОДА

ДНЕВНИКЪТ НА УЧИТЕЛЯ

Венелин Паунов: най-добрият училищен мениджър, когото познавам

За свободомислието

Налага се да седнете и да четете, за да се овладеете от подобаващите реформаторски идеи, тези книги на философа и учителя Грънчаров при това имат свойството така убедително и ясно да изясняват проблемите, че имат мощна и заразяваща духовна сила. Приятно четене и приятни размисли ви желаем. Г-н Ангел Грънчаров от години води тежка, самотна, безнадеждна и обречена борба не само за промяна на съзнанията, но и за пораждане на една всеотдайно предана на идеите за промяна реформаторска общност, това е именно нашата демократична общност, общността на небезразличните граждани, която вече, за щастие, увеличава привържениците си. Защото новото съзнание няма как да не се изрази в подобаващите действия по промяната, които слредва да овладеят и заразят колкото се може повече свободолюбиви и правдолюбиви личности - учители, ученици, студенти, родители, граждани. За жалост, липсват политици, които да ни подкрепят, ето, затова се обръщаме и към вас, лидерите на основните партии; между другото, да вметнем и това, че в последните години здравата се издънихте, много сте зле, неизбежно се налага да учите, много неща не знаете, ето, приемете това наше обръщение като урок, който ние, гражданите, се чувстваме длъжни да изнесем на вас, обзетите от разни пагубни страсти, капризи и мании управници, които обаче, за жалост, много често се издънват в най-важното: мисленето, а също така провеждането на пълноценни демократични дебати, твърде сте зле в това отношение, монологични сте, зян сте, жалки сте, много трябва да учите, ето, смилихме се над вас, провеждаме ви един малък, но за сметка на това крайно важен урок. Защото е непростимо точно вие, дето би следвало да сте най-добри в провеждането на благодатни демократични дебати както в предизборната битка, така и в Парламента, всеки ден да демонстрирате отчайваща неадекватност спрямо собствената си роля и задача. Много имаме да ви кажем и по този пункт, а това, че изобщо не се вълнувате от нашето мнение, говори много зле за вас самите; ако бяхте адекватни на задачата си, такива като нас трябваше да ги търсите ако трябва дори и със свещ, с кандило, с фенер...

Но да се върнем на своята непосредствена задача в това наше обръщение или манифест, още не сме решили как да го наречем. За краткост (искаме да ви кажем най-важното и то в пределно кратка и ясна, понятна форма, понеже някои от вас - няма да уточняваме кои точно: сами се сетете! - са прочути с това, че трудно схващат!) сме принудени да подредим по-нататъшното си изложение в точки, съвсем тезисно, с оглед по-лесното схващане и асимилиране:

1.) Многострадалната, пък макар и така млада българска демокрация не работи и е изродена по една-единствена причина: институцията, която формира човешкия потенциал на нацията, именно училището, е отчайващо недемократична; от българското училище е прогонена свободата; българското училище, за жалост, произвежда предимно роби и тъпанари (нека да бъдем честни да го признаем: близо 50% от "крайния продукт" на българското училище са "функционално неграмотни", т.е. осакатени човешки индивиди, които не умеят да мислят!)! Как в обществото ни да има демокрация, след като демокрацията, демократичното мислене, демократичният манталитет е нещо чуждо на младите хора, е чуждо на човешкия потенциал на нацията, у нас държавата (самовластващата образователна бюрокрация!) пречи на младите хора да станат свободно мислещи, т.е. пълноценно живеещи личности?! (Простете, но трагичното състояние на нацията в това отношение олицетворявате тъкмо вие, дето, така да се каже, сте нещо като квинтесенция на духа на клетия ни народ: неколцината политици, притежаващи диалогичен и демократичен манталитет от ДБ и ПП не само че не ги разбирате и подкрепяте, ами сте способни да ги разкъсате - за какво говори тази люта ваша неприязън към тях?!)

2.) Учителите с ясно изразен демократичен манталитет (това значи не само свободолюбиви и правдолюбиви, но и показващи ценностите в дела, в действия, в поведение!) в нашите училища са възприемани като... глупаци, в най-добрия случай като странници, а в най-лошия случай като еретици, дисиденти, дори като "народни врагове", на които следва да се обяви незабавно безпощадна война до пълното им унищожение; точно така самозабравилите се властващи в пловдивското образование мутро-гербовашки калинки постъпиха с учителя-реформатор, философа Ангел Грънчаров. Сюблимното е, че войната, терора, разправата с него, продължаваща вече 9 (да, девет!) години, се води пред очите на цялото ни общество, не само пред очите на обществеността, на гражданството на най-демократичния град на България Пловдив (той напоследък е обявен от управниците си и за... Град на доброто!), но и пред обществеността в страната, а обществото мълчи, немее, а като капак на всичко лидерът на ДСБ в Пловдив г-н Йордан Иванов, който знае за ставащото (г-н Грънчаров даде пълна публичност на епичната си битка с властващите калинки в блога и ютюб каналите си!), има добрината да обяви, че това било "личностен конфликт", с което показа, че изобщо не му пука за образованието (предполагаме му пука единствено собствената му кариера, което за нас е недопустим разкош!).

3.) В училищата на България господства авторитарният модел, за да има "ред и дисциплина" учениците трябва да бъдат държани в пълно подчинение та да станат послушни, изпълнителни, те трябва да учат насила и по принуда, всеки порив към свободата у тях трябва да бъде стъпкан и изкоренен от душите им; добрият учител е този, който така префинено тероризира и шантажира учениците, че те даже и не усещат тиранията, шантажите и гаврите му, нещо повече, са му благодарни за това. Само учители с манталитета на мижитурки са способни така да се отнасят със своите ученици и възпитаници; най-малодушните по начало стават най-подлите тирани - и най-грозно подмазващите се на висшестоящите; правете си сметка какъв отчайващо малодушен човешки тип произвеждат този тип учители и възпитатели; сега просветна ли ви защо робският манталитет, малодушието, простотията у нас са толкова напреднали?

4.) Респективно на казаното по-горе учениците в нашите училища всекидневно протестират срещу неподобаващото отношение към тях - и техният специфичен бунт се изразя в това, че изобщо не учат и не четат; избиват на изпити с преписване, учат наизуст, папагалстват и "се борят" само за оценки и пр.; подлизурството, лицемерието, лъжата, фалша са общи, споделени добродетели и за ученици, и за учители, и за директори, а който в такава сюрреалистична и кошмарна обстановка каже истината, всички го възприемат за ненормален, за луд, зер, нормалността е да понасяш и да търпиш - и да се подмазваш; сега схващате ли откъде тръгва масовата деморализация на нацията ни, разцъфтяла в най-пищни цветове тъкмо при вас, драги ни и тъй скъпи наши управляващи - и кандидат-управляващи; обезчовечаваме се с най-ускорени темпове, бездуховността (простотията) триумфира, а признаците на катастрофата не ги усещаме само защото сме потресаващо безчувствени, сиреч, кожите ни са твърде дебели, като на слоновете! Деградираме като нация ежеминутно, малоумието и низостта се възприемат като еталон за "пичовско" поведение, но на кой ли му пука за това? Нима не с право мнозина наричаме нашето свидно отечество не иначе, а ето как (да цитираме своя водач г-н Грънчаров!): "тъй приказната страна Мутроландия"!

5.) "Защо очернихте така българските учители бре?! Как е възможна толкова грозна неблагодарност?! Защо плюете славното ни учителство бе?!" - нали този тъй патриотичен ропот и възглас изпълва с възмущение гърдите ви в този миг? Знаем това, догаждаме се за него. Знаем и това, че сте дълбоко убедени, че свободата и демокрацията "в нашите родни условия" ще породи хаос, анархия, свободия, катастрофа, да, Вселената ще се разпадне ако у нас, в Мутроландия, не се десйтва и управлява с твърда ръка, нали така мисли и "народът"?! И как да не мисли така народът, след като народът ни се състои предимно от роби, за които свободата е съвсем непонятна загадка, та те никога не са имали възможността да я практикуват, а пък нали знаем и това, че народът никога не греши, да бе, "Глас народен, глас Божий!", нали точно така мислите, драги наши политици-демагози - и безскрупулни популисти?! Нали правилно изразихме тук най-интимните ви мисли? Ще го стрижем и доим тоз тъп народ, нали така, дами и господа управляващи и кандидат-управляващи?

6.) От гледна точка на казаното дотук правете си сметка в какво положение се намира съвестният учител, да, смятаме, че има такива, но те са подложени на страшен тормоз и терор - както от учениците, така и от администраторите, те са принудени да бъдат "добри служители", чиновници, бездушни винтчета от огромната бюрократична машина на държавното, произвежодащо предимно роби "образование", което ние често пишем ето как: "образУвание" (така една директорка на училище пише тази дума, което е невероятно силен символ на страшната катастрофа, на тоталната катастрофа на образУванието ни. А какви ли са тези млади хора, истински авантюристи и несретници, които дори и в тази обстановка искат да станат и да бъдат учители - щото съзнават и се вдъхновяват от тъй възвишената духовна мисия на учителя? Ами как какви са - нещастни са, какви други да са? Ето един потресаващ пример: младият учител със специалност агроном Николай Димов от Пловдив не само че в последните години съвсем безуспешно търси учителско място по специалността си в някоя професионална гимназия по селско стопанство, но и когато си намери такава работа, на него системата му отмъстза неблагоразумието по перфидно жесток начин (ох, как тя умее това, как безчовечната система умее да убие всеки порив към нещо по-висше и добро?!): като хоноруван учител-лектор на него за абсолютно същата работа му "плащаха" в пъти по-малко за учебен час, отколкото плащат на учителите, които са на щат, т.е. дадоха му толкова обидно ниско "възнаграждение", че той се видя в чудо как да оцелява и в един момент се принуди да се откаже от тъй желаната за него учителска професия: в момента се прехранва като работник в дъскорезно предприятие (а пък учителят-реформатор, дисидент и еретик Ангел Грънчаров, с 34 години стаж като учител, за да не умре от глад с безработната си съпруга, също учителка, също като него уволнена за да отмъстят властващите калинки на него, е принуден да работи като нощен пазач!)! Безобразията и беззаконията в мутренската, в мафиотската по естеството си система (всяко училище всъщност е мафия, да, училищата у нас са нещо като феодални владения на техните босове или господари, именно г-н или г-жа директора!)

7.) ...

В този дух можем да продължим още дълго. Но има ли смисъл - след като всичко няма как да бъде казано. Но нима не казахме предостатъчно? Не е ли време по тези причини и на това основание да спрем дотук?

Ще завършим с нещо вече пределно потресаващо: от години пишем до МОН, до поредния Министър на образованието и науката, до разни началници на РУО-та, до омбудсмани, до Комисии и за защита от дискриминации, къде ли не писахме, до Светия синод дори писахме, до президентите на републиката, до премиерите, писахме, ефектът сещате ли се какъв е? Никакъв!!! Да, те никак не реагираха и мълчат като... пънове (да не нашем: като осрани, както казва народът ни!). Хич, ама хич не им пука за това, което им казваме, за страшната картина, която чертаят нашите възвания, отворени писма,  апели, доклади, какво ли не написахме, не, реакция никаква няма! Не си мръдват и малкото пръстче нещичко да променят - камо ли пък да се обезпокоят! Да, така се държат твоите управници, многострадални ми народе, който даже не се усещаш кои са ти най-важните страдания...

Народе????? - така ли беше писъл някога Апостолът на свободата в бележника си? Е, какво друго да кажем и ние освен това?! Народът е отговорен за всичко, да, гражданите носят вината за всичко, всеки народ си заслужава управниците, това са думи на великия немски философ Георг Вилхелм-Фридрих Хегел.

Всичките си писма адресихаме и до някои от водещите медии. Потресаващо е, че нито една от тях не се трогна с нещичко, а и те единодушно мълчаха. Народе, прави си сметка и колко струват и що представляват и медиите ти - които имат решаваща заслуга да продължаваш да си в робското си и тъй унизено състояние, което пък за сметка на това даже не усещаш! Ето тия слугински спрамо властта медии, които солидарно мълчаха с нея, даваме тук имейлите им, ще се радваме ако се намерят съвестни граждани, които да им отмюстят като бойкотират тия презрени слуги на мафията и на олигархията ни:

news@btv.bg ,

gledam@bnt.bg ,

novinite@ntv.bg ,

novini@eurocom.bg ,

kanal3@kanal3.bg ,

office@tvevropa.com ,

potv@abv.bg ,

info@sedemosmi.tv ,

info@plovdiv.bg ,

gl_redaktor@plovdiv24.com ,

support@plovdiv24.com 

От тези медии само Пловдивската обществена телевизия - най-свободната, най-демократичната, истински гражданска и народна телевизия у нас! - единствена е давала гласност на нашите предложения! (Това отворено писмо ще го изпратим на съвсем други медии, ще им дадем шанс и те да се дискредитират, след това ще обявим публично кои са и те!)

Дали да изпратим това отворено писмо и до г-н Президента на Републиката? Налага се, ще му го изпратим, той в момента се изживява като абсолютен господар на държавата ни - щото ни назначи за министри свои послушници, безлични не по-малко и от него самия!

С какви ли впечатляващи думи да завършим? Нима казаното не е достатъчно? Знаем, че каквмито и впечатляващо силни, потресаващи дори думи да измислим, надеждата някой да ни чуе и да вникне в техния смисъл е нищожна. Дори и най-интелигентните хора у нас страдат от какви ли не мании за величие и те, разбира се, няма да се унизят да ни подкрепят, не, това е съвсем изключено, надежда всяка тука оставете...

Да, но нас тия неща не ни отчайват. Ние ще продължим битката си докато дишаме - докато сме живи. От нас няма да се отървете - защото ние се увеличаваме. Ще работим за промяна всекидневно и без да чувстваме никаква умора. Не се надявайте че ще капитулираме, че ще се откажем. Понеже сме прави, Бог е с нас - а вие не е ли време да осъзнаете колко сте жалки? 

И към теб, благодушни и наивни народе, отправяме тия горчиви думи - защото са справедливи! Ти трябва да въведеш подобаващия ред в нашия общ дом: България. Главният виновник за всичко в тази страна си тъкмо ти, наш драги жалък и тъй малодушен "суверен"!

14 септември 2022 г.

С УВАЖЕНИЕ: Георги Тодоров, упълномощен да води кореспонденцията ни с институциите

ДО ОБЩНОСТТА НА НЕБЕЗРАЗЛИЧНИТЕ: Колеги, тъй като закъсняхме с представянето на този проект за отворено писмо, ви молим предложенията си за корекции да изпращате днес до обед (имате само два часа за това!) на имейла ни nebezrazlichnite/@/abv.bg понеже след бърз преглед към 13 часа смятаме да го изпратим до адресатите