вторник, 28 април 2020 г.

НАВРЕМЕННА И БЕЗКРАЙНО ПОЛЕЗНА ИНИЦИАТИВА, СВЪРЗАНА С ОБОГАТЯВАНЕ НА ОБУЧЕНИЕТО НА МЛАДИТЕ ХОРА




До г-н Здравко Димитров, Кмет на Пловдив
До г-н Красимир Вълчев, Министър на образованието и науката
До г-жа Иванка Киркова, Началник на РУО-Пловдив
До г-н Борислав Стаматов, омбудсман на Пловдив
До директорите на всички пловдивски гимназии
ДО МЕДИИТЕ

НАВРЕМЕННА И БЕЗКРАЙНО ПОЛЕЗНА ИНИЦИАТИВА, СВЪРЗАНА С ОБОГАТЯВАНЕ НА ОБУЧЕНИЕТО НА МЛАДИТЕ ХОРА

от групата на небезразличните граждани

Уважаеми господин Кмет,
Уважаеми господин Министър на образованието и науката,
Уважаема госпожо Началник,
Уважаеми господин омбудсман,
Уважаеми дами и господа директори на пловдивските гимназии,

Разумните хора добре знаят, че всяка криза освен че е изпитание на нравствените сили на човеците е и шанс за промяна, за раждане на нещо ново. В този момент на изпитание на всички нас ние, небезразличните граждани, решаваме да предложим една идея, свързана с обогатяването и осъвременяването на обучението на младите хора, на учениците. Ето за какво става дума.

Преди няколко години по предложение на бившия Кмет на Пловдив Иван Тотев беше закрит Междуучилищният център за трудово политехническо обучение (МУТЦПО), но базата му, намираща се зад сградата на бившия Техникум за обществено хранене, беше запазена. Да напомним, че сградата и работилниците навремето са били оборудвани в голямата си част от занаятчийската камара в немския град Кобленц. Те останаха за да се използват за нуждите на средното професионално образование на пловдивските младежи.
Появиха се обаче слухове, че сградата ще бъде съборена за да се прави паркинг на нейно място; не сме наясно дали това вече е сторено, ако е сторено, то е равностойно на престъпление. Тогава Кметът Иван Тотев пбеше заявил пред съветниците, закрили Центъра, че не се закрива дейността, а се променя начина на ползването му поради неефективността му в момента. Е, ние смятаме, че дойде момента да се възобнови дейността на този център, а начините и формите на неговото използване, за възраждане на дейността му предлагаме да станат център на предстоящ широк демократичен дебат сред обществеността на нашия град.
Надяваме се, че многоуважаемите директори на пловдивските гимназии ще проявят инициативата, под ведомството на г-жа Началника на РУО-Пловдив, да организират по подобаващ начин дискусиите с широко участие на ученици, родители, учители, граждани, в които, убедени сме, ще се родят прекрасни и плодотворни идеи за ефективните начини за обогатяване и за съвременно използване на базата на бившия Междуучилищен център за трудово политехническо обучение, известен в града ни като МУТЦПО. Ние като начало предлагаме в него да заработят кабинети-работилници по дървообработване, металообработка, шивачество, готварство, техническо чертане, електроника и да се добави учебно поле поне от 40 декара с овощна градина, оранжерия, открито пространство и лозе. В нашите среди, в средите на групата на небезразличните граждани имаме талантливи и ентусиазирани млади хора, специалисти в различни области на знанието, техниката и производството (примерно като агроном Николай Димов), които биха могли да бъдат привлечени в работата на възродения Център – и да преобразят и интензифицират неговата многообразна дейност.

Това е нашето съвсем навременно и очевидно твърде полезно предложение. Сега, след като учениците разбраха, че има и други, съвсем съвременни начини за обучение, примерно дистанционното (онлайн) обучението, ще бъде много подходящ момент, при връщането им в училищата, да им бъде предложена възможността да започнат да практикуват по нов, различен начин обучението си, което, убедени сме, ще предизвика техния интерес и ентусиазъм. Знаем как индустрията ни изпитва страшна нужда от добри специалисти. В тази връзка смятаме, че в предстоящите дебати по възраждане на дейността на Центъра трябва съвсем сериозно да се обсъди възможността и на учениците от по-малките класове да се предложи съобразено с тяхната възраст подходящо и съвсем съвременно практическо обучение, според възможностите на обновения и осъвременен Междуучилищния център.

Ще се радваме този път на нашето предложение да откликнат позитивно и ръководството на града, и ръководството на пловдивското образование, и директорите на пловдивските училища; дълбоко сме убедени, че идеята и инициативата ни ще бъде горещо подкрепена от гражданите, родителите, учителите и учениците в нашия град.

28 април 2020 г., Цветница, Пловдив

С УВАЖЕНИЕ: (АНГЕЛ ГРЪНЧАРОВ, ЛЮБЕН ВОДЕНИЧАРОВ НИКОЛАЙ ДИМОВ, ВБАДИМИР ПЕТКОВ - ТРАШОВ, ТОМИ ТОМЕВ, МАРИЯ ВАСИЛЕВА
упълномощени от групата на небезразличните граждани 
да водят кореспонденцията с институциите)

Ще продължим борбата си за ново и модерно образование, няма да капитулираме или да дезертираме, не очаквайте това от нас!


Упълномощен съм да заявя нещо важно, което ще хвърли обилна светлина върху ситуацията в групата (или общността) на небезразличните граждани.

Както е известно само за два дни двама от най-дейните активисти на групата, а именно моя скромна милост и г-н Николай Димов, блогър като мен, заявиха оттеглянето си от групата или общността, създаването на която фактически ние инициирахме. Някои зложелатели до такава степен свързваха групата на небезразличните с нас двамата, че най-нагло тръбяха, че всъщност самата група изглежда се състои само от нас (но за тяхно нещастие има факти, които доказват, че групата на небезразличните граждани е в действителност неизчислима, пък макар и да е имагинерна, неструктурирана и неорганизирана, по-скоро самоорганизираща се на съвършено нови за нашите родни условия принципи и начала!). Както и да е, ето, от тази сутрин неприятелите на нашата група тържествуват и празнуват нейната, както им се чини, окончателна гибел. Предполагаме, че в някои уютни кабинети в образователното ведомство най-вече днес да са се лели вина и да се са правили банкети за ознаменуване на тъй приятното загиване на върлите неприятели на техния тъй блажен властови комфорт.

Аз декларирах че се оттеглям по здравословни причини (да си запазя за известно време, по възможност, тъй несретния в последните години животец!), а пък Ники Димов пожела да се оттегли по чисто прагматични причини: за да не му попречат съответните фактори да осъществи заветната си мечта да стане учител. Два дена значи някои триумфират, че групата на небезразличните, видите ли, била загинала, сиреч, иначе казано, БЕЗРАЗЛИЧИЕТО вероятно е успяло да победи безвъзвратно тъй кошмарното НЕБЕЗРАЗЛИЧИЕ. Тъй де, но тържеството на въпросните пазители на гибелното статукво е крайно преждевременно. Ето каква е истината, дами и господа, другарки и другари съдебни заседатели и заседателки!


На коситба на нас двамата с Ники ни хрумват най-хвъркатите идеи!

Истината е, че ние двамата с Ники по предварителна наша уговорка всъщност и в действителност дръзнахме да си проведем един важен... социално-психологически и нравствен експеримент, т.е. искаше ни се да тестваме реакциите на природанаселението в свидното ни отечество. (Това, че си направихме експеримент, съвсем не означава, че написаното от нас не е вярно, че не мислим това, което казваме, че заблуждаваме някого: напротив, пределно честни сме във всичко казано или написано, единственото невярно нещо е, че се оттегляме!) Е, да, блъфирахме, че се оттегляме, но сторихме това с ясно осъзната цел: за науката и също така за каузата на модернизацията на българското образование се иска да дадем и някои жертви, нали така?! И знаем добре, че за някои цели всички жертви са оправдани. Тествахме реакциите, провокирахме ОБЩЕСТВЕНАТА, тъй да се рече, "СЪВЕСТ", доколкото такава у Нашенско изобщо има. Е, научихмме каквото ни трябваше - и сега с още по-голяма убеденост съобщаваме: ние борбата си няма да прекратим, няма да се оттеглим, от нас безразлични и скучни мижитурки няма да се получат, ще продължим до последните си сили своята свещена борба за ново и модерно, истински пълноценно и ефективно, личностно и ценностно богато обучение и образование! Това е положението, тази е истината, драги и тъй уважавани от нас дами и господа, другарки и другари съдебни заседатели и заседателки!

Е, моите сили наистина са на изчерпване, но силите на Ники са в своя апогей. Ще продължим борбата си, няма да капитулираме или да дезертираме, не очаквайте това от нас! Ще се борим до последния си дъх за нашите идеали! Позволявам си да кажа това нещо от името на двамата щото Ники днес го заяви на съответното място сам.

Толкова. Тази е истината. Това е положението.

Приятна вечер ви желая! Искрено съчувстваме на празнуващите днес тъй преждевременната "гибел" на групата на небезразличните граждани, към която освен нас двамата с Николай принадлежат още много други наши приятели, с които общуваме всеки ден (някои от тях са действащи учители и по понятни причини предпочитат да не афишират принадлежността си към групата на небезразличните).

И един въпрос искам да ви задам най-накрая: а бива ли групата на небезразличните да се оформи и организационно и дори юридически като духовно движение, като неправителствена огранизация или дори като... партия?! Как мислите по този въпрос, ще ви бъдем благодарни ако ни кажете?!



Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

понеделник, 27 април 2020 г.

Небезразличният гражданин Грънчаров написа последното си отворено писмо до институциите


До г-н Румен Радев, Президент на Република България
До г-н Бойко Борисов, Министър-Председател на Република България
До г-н Красимир Вълчев, Министър на образованието и науката
До г-жа Иванка Киркова, Началник на РУО-Пловдив
До г-н Борислав Стаматов, омбудсман на Пловдив
До г-жа Диана Ковачева, омбудсман на Република България
До г-жа Стоянка Анастасова, директор на ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" в Пловдив
ДО МЕДИИТЕ

ПОСЛЕДНОТО МИ ОТВОРЕНО ПИСМО ДО ИНСТИТУЦИИТЕ

от Ангел Иванов Грънчаров, безработен учител по философия и гражданско образование, остракиран от образователната система

Уважаеми господин Президент на Републиката,
Уважаеми господин Министър-Председател,
Уважаеми господин Министър на образованието и науката,
Уважаема госпожо Началник на РУО-Пловдив,
Уважаеми господин омбудсман,
Уважаема госпожо омбудсман,
Уважаема госпожо Директор,

Документът, наречен ПРЕДВЕЛИКДЕНСКО ОТВОРЕНО ПИСМО, НАСТОЯВАЩО ЗА ДОБРОВОЛНО ПОКАЯНИЕ НА СЪГРЕШИЛИТЕ ВЛАСТНИЦИ, изпратен Ви от името на групата на небезразличните граждани, беше написан от мен - след като събрах мненията и становищата на най-активните членове на нашата общност, се опитах да синтезирам най-главното и най-същественото, което ги вълнуваше. Стана така, че след изпращането на това писмо и най-вече след намесата на г-н омбудсмана на Пловдив в групата на небезразличните граждани се появиха такива големи противоречия и разгорещени спорове, които поставиха на изпитание дори нейното съществуване и функциониране. В тази критична ситуация се чувствам длъжен да заявя следното: (Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ)

петък, 17 април 2020 г.

ОТВОРЕНО ПИСМО, АПЕЛИРАЩО ЗА ЦЯЛОСТНО ПРЕОСМИСЛЯНЕ НА СКАНДАЛНИЯ КАЗУС ОКОЛО ПОВЕДЕНИЕТО НА ТЪЙ СВОЕНРАВНАТА ДИРЕКТОРКА НА ПЛОВДИВСКАТА ПГЕЕ "ТЕТ ЛЕНИН"


До г-н Румен Радев, Президент на Република България
До г-н Бойко Борисов, Министър-Председател на Република България
До г-н Красимир Вълчев, Министър на образованието и науката
До г-жа Диана Ковачева, омбудсман на Република България
До г-жа Иванка Киркова, Началник на РУО-Пловдив
ДО ВСИЧКИ МЕДИИ

ДОБРОНАМЕРЕНО ОТВОРЕНО ПИСМО, АПЕЛИРАЩО ЗА ЦЯЛОСТНО ПРЕОСМИСЛЯНЕ НА СКАНДАЛНИЯ КАЗУС ОКОЛО ПОВЕДЕНИЕТО НА ТЪЙ СВОЕНРАВНАТА ДИРЕКТОРКА НА ПЛОВДИВСКАТА ПГЕЕ "ТЕТ ЛЕНИН"

от групата на небезразличните граждани на България

Уважаеми господин Президент на Републиката,
Уважаеми господин Премиер,
Уважаеми господин Министър на образованието и науката,
Уважаема госпожо омбудсман,
Уважаема госпожо Началник на РУО-Пловдив,

Решихме да Ви изпратим едно писмо, което е написано преди две години; взехме го от Фейсбук-страницата на г-жа Maria Vassileva, която е съпричастна на нашата група на небезразличните граждани още от създаването й. Смятаме, че това писмо съдържа не само чисто познавателен и исторически смисъл, но и притежава твърде актуално значение – в светлината на последиците от деянието на знаменитата директорка на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин"; сега, от перспективата на случилото се в изминалите две години от първото публикуване на това писмо, още по-добре може да се оцени какво е трябвало да бъде направено тогава, с оглед на това здравият разум да вземе надмощие над суетните и тъй разрушителни емоции на самозабравили се властници.
Какви са последиците ли? Ами ето какви: г-н Грънчаров, дългогодишен преподавател по философия и гражданско образование в това знаменито и елитно пловдивско училище след второто си опраскване-уволнение вече три години е без работа, той беше изхвърлен от училището по такъв груб и грозен начин, че в крайна сметка фактически загуби преподавателските си права, беше остракиран от образователната система, беше поставен в унизително положение едва-едва да оцелява, цяло чудо е, че все още е жив, вероятно само по Божията воля той все още издържа на страшното изпитание; неговата съпруга, също учителка, също беше уволнена месец след неговото уволнение и също трета година не може да си намери никаква учителска работа в Пловдив и областта; случайно ли е това тъй пагубно и несправедливо отмъщение?!
Едва ли е случайно, ето защо смятаме така: веднага след уволнението си през м. март 2017 г. г-н Грънчаров излиза на граждански протест на тротоара, до централния вход към двора на ПГЕЕ "ТЕТ Ленин", протестира всеки дни дни наред, седмици, директорката наред упорито мълчи; по едно време изпраща "парламентьор", за тази мисия използва безукорно честния учител по немски език г-н Георги Тодоров; той предава посланието й, което, в частност, съдържа и този многозначителен пункт: "Кажи на Грънчаров, че ако не престане незабавно с този протест, ще направя така, че не само той, но и съпругата му няма да си намерят никога повече работа като учители не само в моето и нейното училище, но и в нито едно друго училище!".
Е, г-н Грънчаров не се поддаде на заплахата и продължи да протестира, протестът му под надслов "За свобода и демокрация в образованието - и против политически мотивираните репресии и уволнения на учителите с новаторски и творчески манталитет"продължава 77 дни. Директорката не отстъпва, не сяда на масата на преговорите, конфликтът между учител и директор се пренася в съдебната зала. Знаем как завършва този трудов спор: г-н Грънчаров спечелва делото на ниво Окръжен съд, директорката сменя адвоката си и по този начин успява да издейства преразглеждане на делото от... Върховния Касационен съд! Така тя успява да спечели постигне грандиозен успех: печели първото си дело срещу нейна заповед, до този момент всички такива дела безславно е загубила, включително и делото срещу първото уволнение на същия този Грънчаров, направено по абсолютно същия смехотворен мотив "не става за учител, липса на качества да бъде учител".
Както и да е, но ето, тъй злокобната директорска заплаха, отправена по времето на самия граждански протест, се сбъдва изцяло, дали това се дължи на пророческия, на поразителния ясновидчески дар на директорката или се дължи на нещо друго, не толкова мистично?! Ние не знаем това, но е факт, че и г-н Грънчаров, и съпругата му в тия години кандидатстват десетки пъти за вакантни учителски места по техните специалности не само в град Пловдив, не само в училищата в Пловдивска област, но и в училища от други области, и никъде не успяват да си намерят работа! (В годините преди това такова нещо не им се е случвало никога!) Как е възможно това, многоуважаеми г-н Министър?! Каква е тази орисия, какво, тези двама учители трябва да бъдат тормозени докато са живи ли? Или идеята е направо да бъде изцяло съсипан животът им?
По този пункт в момента разсъждава Прокуратурата в Пловдив, провеждаща свое разследване по жалба на г-н Грънчаров. Скоро ще разберем нейните тъй дългочакани заключения. И ето, в този контекст ни се струва, че публикуваният от г-жа Мария Василева документ е многозначителен именно в този момент. То хвърля обилна светлина с оглед цялостното разбиране на тъй многозначителния казус, около който и възникна нашата група на небезразличните граждани. Ние държим да запознаем с този документ и висшестоящите отговорни за станалото длъжностни лица и институции. Дълбоко сме убедени, че дойде времето за цялостно преосмисляне на скандалния казус около поведението на тъй своенравната директорка на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" тъкмо по отношение на стореното от нея спрямо г-н Грънчаров най-вече, за което и апелираме.
Ето, прочие, този документ, който именно може да ни помогне изключително много в тази насока. С оглед съответните отговорни длъжностни лица най-вече да успеят да се освободят от заблудите си, в които бяха вкарани в резултат на усилията на неуморната директорка на въпросното училище, тя пък беше подпомогната в тази насока (заблуждаването им!) от някои високопоставени служителки на пловдивското РУО:


(Публикувано за първи път на 17 април 2018 г.)

До госпожа Стоянка Анастасова
Директор на ПГЕЕ Пловдив
До госпожа Иванка Киркова
Началник на РУО Пловдив
С копия до: Различни български медии
Блогът на Ангел Грънчаров

Преди делото, което е утре, не знам дали изобщо ще прочетете това писмо. Но все едно, пиша Ви, защото искам да знаете и моята истина.
Без значение е какъв ще бъде резултатът от делото, моето мнение няма да се промени.
Вие ще постъпите разумно само ако се споразумеете с Ангел Грънчаров преди да е започнало делото утре. Иначе неприятностите ще продължат.
Това намиране на пресечна точка между Вас и него е трябвало да се случи преди години. Не сте пожелала това и тези дълги години тормоз за Вас и Господин Грънчаров се дължат на това нежелание от Ваша страна, защото от негова беше на лице.
Не се справихте навреме, дори на два пъти се стигна до уволнения и дела в съда.
Преди да станете директор на училището сте били в колегиални и дори приятелски отношения с него. Какво се промени след като поехте поста директор? Защо се настроихте против него?
Мисля, че и по-рано сте знаели добре, що за преподавател е Грънчаров, но сте го одобрявали.
Кога започна да Ви пречи?
Когато противоречеше на нескопосаната система на образование?
Когато искаше да го оставите да прави експериментите си?
Когато Ви намекнаха някъде отгоре", че политическите възгледи на Грънчаров не съвпадат с техните интереси?
Когато колегите му започнаха да донасят в кабинета Ви, че не е толкова добър учител, колкото си мислите?
Когато вече загубихте представа кое ги кара да злепоставят Грънчаров пред Вас – завистта, злобата, или сервилниченето?
Когато успяха да го очернят и им повярвахте?
Когато започна да се противопоставя на Ваши решения и да ги оборва?
Когато често правеше предложения и искаше дебати на педагогическите съвети?
Когато почувствахте, че може да изгубите мястото си на директор?
Въпросите са реторични, не ми отговаряйте, моля, но помислете на колко от тези въпроси отговорът е: "Да, оттогава не мога да го търпя!".
Има още толкова много подобни и незададени въпроси!
Сама признахте в мое присъствие, че ако не беше описвал ставащото в училище в блога си, нямаше да бъде уволняван. Това за съжаление автоматически Ви уличава в лъжата, че го уволнявате поради несправяне с работата. Търсили сте повод да се отървете от него и сте използвали лъжа, като сте се потрудила доста, за да изглеждат нещата правдоподобно.
Писала съм нееднократно в блога на Ангел Грънчаров реплики, коментари, въпроси, обръщения към Вас, но Вие не се чувствате длъжна да отреагирате на това, как мислят обикновените хора.
Няма да обяснявам тук колко необосновано е становището Ви "некадърен учител", би отнело много време. Мястото на този разговор не е тук и едва ли Ви интересува, че това становище не е нужно да се обосновава, тези, които упражняват учителска професия са на ясно.
Но за да стане малко по-достъпно на тези, които не са в течение какви са императивите на времето относно обучението и възпитанието на учащите се, ще публикувам тук една много малка част от изискванията към учителите в едно швейцарско училище, в което учат моите внуци.
Имате най-долу линк към цялостния официален документ, който получихме ние като родители.
Децата ни са в начално училище и съм превела и копирала тук само частта от изискванията за социално и емоционално възпитание на подрастващите.
Много държа да ми отговорите на кои от тези изисквания не отговаря Ангел Грънчаров, макар че за горния курс изискванията не са изобщо тези - посочените тук са тази учебна година, първи срок, за 6, 7, 8, 9-годишните деца.

СОЦИАЛНИ И ЕМОЦИОНАЛНИ УМЕНИЯ

Детето трябва да бъде приучено:

- Д разсъждава и действа самостоятелно
- Да защитава и отстоява лично мнение
- Да приема мнението на другите
- Да застава зад мнението на друг
- Да идентифицира своите лични качества
- Да изразява собствените си нужди
- Да има добро самочувствие
- Да показва позитивно отношение
- Да работи добре самостоятелно и в група
- Да поема отговорност за собствените си действия
- Да проявява грижа и оказва помощ към другите
- Да се отнася с респект към своето, чуждото и училищното имуществото
- Да показва уважение към съучениците си
- Да показва уважение към по-възрастните
- Да показва своята независимост и че може да се разчита на нея
- Да разрешава конфликти по правилен и справедлив начин
- Да приема културните различия
- Да поема лични рискове
- Да формулира и отправя конструктивна критика към другите
- Да приема конструктивна критика от другите

И за неук човек става ясно, че в българската система за образование в горния курс не постигаме това, което те постигат в началния.
Господин Грънчаров без да е пряк наблюдател на швейцарската система сам е стигнал до заключенията и отговаря на тези изисквания, това твърдя аз, познавайки добре българската и швейцарската система и резултатите от двете.
Този учител има призванието да бъде учител.
Български деца имат шанса да работят с човек, който не се побира в понятието учител, защото едновременно с това е писател, философ, психолог, критик, издател, редактор, блогер, общественик и, най-важното, етикет на ерудиран, искрен и почтен човек.
Не разбирам много от юридически въпроси, но Вие като директор сте длъжна да спазвате човешките права – да спазвате задължението си другите, ученици, педагогически съветник и учители да не се намесват в определени дейности на личността, в случай, че тя притежава дадените права. Имате задължението да осигурите реализирането на правото на дадена личност да действа свободно и в съответствие със своя професионален дълг и интерес. Другите, в това число Вие, инспекторката Кръстанова и дори съда нямате право да се намесвате в определени дейности на личността Ангел Грънчаров, ако тя има дадените договорени права – в случая преподавателски.
Моля Ви, прекратете това опозоряващо Ви дело, няма друг разумен изход.
Желая Ви здраве и разум, но успех в това дело – не!

ПОДПИС: Мария Василева, учител


Пловдив, 17 април 2018 год.
Уважаеми господин Президент на Републиката,
Уважаеми господин Премиер,
Уважаеми господин Министър на образованието и науката,
Уважаема госпожо омбудсман,

Уважаема госпожо Началник на РУО-Пловдив,

Този документ говори много. Ще се радваме написаното и казаното в него да Ви подбуди да се замислите по-сериозно върху цялата тази безпрецедентно скандална история около тормоза на един български учител и на неговата съпруга, също учителка, който – представяте ли си! – беше осъществен от високопоставени властващи администратори в българското – обществено и гражданско, а най-вече човешко, личностно центрирано! – образование и, представяте ли си, възпитание! 

Приятни размисли Ви желаем, а още повече ни вълнува това до какви заключения ще стигнете в крайна сметка! Ще бъдем особено доволни ако имате добрината да ни съобщите до какви изводи сте стигнали, за което предварително Ви благодарим!

17 април 2020 г.

С УВАЖЕНИЕ: (ЛЮБЕН ВОДЕНИЧАРОВ, упълномощен от групата на небезразличните граждани да води кореспонденцията с институциите)


събота, 11 април 2020 г.

НАВРЕМЕННА И БЕЗКРАЙНО ПОЛЕЗНА ИНИЦИАТИВА, СВЪРЗАНА С ОБОГАТЯВАНЕ НА ОБУЧЕНИЕТО НА МЛАДИТЕ ХОРА


До г-н Здравко Димитров, Кмет на Пловдив
До г-н Красимир Вълчев, Министър на образованието и науката
До г-жа Иванка Киркова, Началник на РУО-Пловдив
До г-н Борислав Стаматов, омбудсман на Пловдив
До директорите на всички пловдивски гимназии
ДО МЕДИИТЕ

НАВРЕМЕННА И БЕЗКРАЙНО ПОЛЕЗНА ИНИЦИАТИВА, СВЪРЗАНА С ОБОГАТЯВАНЕ НА ОБУЧЕНИЕТО НА МЛАДИТЕ ХОРА

от групата на небезразличните граждани

Уважаеми господин Кмет,
Уважаеми господин Министър на образованието и науката,
Уважаема госпожо Началник,
Уважаеми господин омбудсман,
Уважаеми дами и господа директори на пловдивските гимназии,

Разумните хора добре знаят, че всяка криза освен че е изпитание на нравствените сили на човеците е и шанс за промяна, за раждане на нещо ново. В този момент на изпитание на всички нас ние, небезразличните граждани, решаваме да предложим една идея, свързана с обогатяването и осъвременяването на обучението на младите хора, на учениците. Ето за какво става дума.

Преди няколко години по предложение на бившия Кмет на Пловдив Иван Тотев беше закрит Междуучилищният център за трудово политехническо обучение (МУТЦПО), но базата му, намираща се зад сградата на бившия Техникум за обществено хранене, беше запазена. Да напомним, че сградата и работилниците навремето са били оборудвани в голямата си част от занаятчийската камара в немския град Кобленц. Те останаха за да се използват за нуждите на средното професионално образование на пловдивските младежи.
Появиха се обаче слухове, че сградата ще бъде съборена за да се прави паркинг на нейно място; не сме наясно дали това вече е сторено, ако е сторено, то е равностойно на престъпление. Тогава Кметът Иван Тотев пбеше заявил пред съветниците, закрили Центъра, че не се закрива дейността, а се променя начина на ползването му поради неефективността му в момента. Е, ние смятаме, че дойде момента да се възобнови дейността на този център, а начините и формите на неговото използване, за възраждане на дейността му предлагаме да станат център на предстоящ широк демократичен дебат сред обществеността на нашия град.
Надяваме се, че многоуважаемите директори на пловдивските гимназии ще проявят инициативата, под ведомството на г-жа Началника на РУО-Пловдив, да организират по подобаващ начин дискусиите с широко участие на ученици, родители, учители, граждани, в които, убедени сме, ще се родят прекрасни и плодотворни идеи за ефективните начини за обогатяване и за съвременно използване на базата на бившия Междуучилищен център за трудово политехническо обучение, известен в града ни като МУТЦПО. Ние като начало предлагаме в него да заработят кабинети-работилници по дървообработване, металообработка, шивачество, готварство, техническо чертане, електроника и да се добави учебно поле поне от 40 декара с овощна градина, оранжерия, открито пространство и лозе. В нашите среди, в средите на групата на небезразличните граждани имаме талантливи и ентусиазирани млади хора, специалисти в различни области на знанието, техниката и производството (примерно като агроном Николай Димов), които биха могли да бъдат привлечени в работата на възродения Център – и да преобразят и интензифицират неговата многообразна дейност.

Това е нашето съвсем навременно и очевидно твърде полезно предложение. Сега, след като учениците разбраха, че има и други, съвсем съвременни начини за обучение, примерно дистанционното (онлайн) обучението, ще бъде много подходящ момент, при връщането им в училищата, да им бъде предложена възможността да започнат да практикуват по нов, различен начин обучението си, което, убедени сме, ще предизвика техния интерес и ентусиазъм. Знаем как индустрията ни изпитва страшна нужда от добри специалисти. В тази връзка смятаме, че в предстоящите дебати по възраждане на дейността на Центъра трябва съвсем сериозно да се обсъди възможността и на учениците от по-малките класове да се предложи съобразено с тяхната възраст подходящо и съвсем съвременно практическо обучение, според възможностите на обновения и осъвременен Междуучилищния център.

Ще се радваме този път на нашето предложение да откликнат позитивно и ръководството на града, и ръководството на пловдивското образование, и директорите на пловдивските училища; дълбоко сме убедени, че идеята и инициативата ни ще бъде горещо подкрепена от гражданите, родителите, учителите и учениците в нашия град.

12 април 2020 г., Цветница, Пловдив

С УВАЖЕНИЕ: (АНГЕЛ ГРЪНЧАРОВ, ЛЮБЕН ВОДЕНИЧАРОВ
упълномощени от групата на небезразличните граждани 
да водят кореспонденцията с институциите)


Моралът дали значи нещо за така скандално самоопозорилата се директорка на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин"?

До проф. Галин Цоков, министър на образованието и науката До г-жа Иванка Киркова, началник на РУО-Пловдив   ЗА СВЕДЕНИЕ:   До инж. Любомира ...